Дневник

Два дни пред изборите тъй наречената политическа класа живее като на гара - готова всеки миг да се хване за което и да било събитие от деня, от текущата политика, от метеорологията дори, за да изцеди от него още малко силици за целта. А как се гони целта лъсва все по-ослепително.

Дори данните за изпълнението на бюджета (в случая за май), които се огласяват от финансовото министерство по традиция най-късно в последния ден на следващия месец, закъсняха с два дни.

А ако резултатите от това изпълнение не бяха "изтекли", сигурно щяха да ги съобщят след изборите. За да не се занимават в тези чувствителни три дни икономистите и опозицията със сметките на държавата.

От предоставените сметки пък и икономистите, и опозицията са единодушни в заключението - правителството продължава да пуска мъгла, от която не се знае какво ще изскочи.

Очертава се обаче силует, който доста наподобява продънена лодка. И съвсем не се връзва с хвалбите на премиера за постигнатия безпрецедентен напредък.

Два дни преди изборите на управляващите цинично не им пука да громят обсъждането на евентуално споразумение с МВФ като "недопустимо", след като стана ясно, че още през пролетта са водели разговори по условията на евентуален заем.

В контекста на глобалната криза проблемът не е в споразумението, а в лъжата и опита да се прикрият причините, които биха довели до сключването му.

А как се стига до заем от МВФ българите би трябвало вече да знаят прекрасно от преживяното след Луканов и Виденов. А ако са го забравили - самият факт за това е достатъчен за хипотезата, че може да им бъде припомнено отново.

Защото всяко управление създава в т.нар. държава модел, който се разпростира върху всичко. И няма как да са ти спрели еврофондовете заради нагла корупция, а националният ти бюджет да цъфти.

Няма как едновременно хем да няма мафия, хем знакови фигури, чийто арест служи за фалшиви отчети за организираната престъпност пред Брюксел, да излизат на свобода в качеството си на кандидат, а по всяка вероятност и реални бъдещи депутати.

Няма как хем да живеем в правова демократична държава, хем да обсъждаме надълго и нашироко всеки ден като нещо нормално как точно и за колко могат да се купят изборни гласове или с какви средства притежателите им могат да бъдат принуждавани да гласуват не според съвестта си.

При това положение няма как също така да убедиш някого, че ДАНС, МВР, прокуратура и съд са работещи институции.

Което означава, че трудно ще убедиш някого и в наличието на това, което се разбира под държавен интегритет.

Няма как - в рамките на всеки управленски мандат моделът винаги е един, но по-важното е, че подлежи на смяна. И в това е фундаменталната разлика с онова време, от което "преходът" тръгна преди 20 години.

Картината е тъжна и надали ще стане много по-весела в понеделник. Това би било възможно само ако гражданите се захванат с промяната на модела. Защото всъщност само те могат да го направят. Няма как - няма кой друг.

Д-р Георги Касчиев

      Преди 10-на дни г-н Атанас Семов, кандидат за представител на народа от партия РЗС  организирал среща на т.н. Граждански Комитет за защита на АЕЦ Козлодуй с трима от новоизбраните евродепутати.

      Г-н  Семов е доцент по европейско право и отявлен защитник на ядрената енергетика. Не е ясно кое е водещото начало, тъй като в неговите публични изяви европейското право винаги започва и завършва с искане за рестартиране на старите руски реактори в АЕЦ Козлодуй.

      На  срещата е настоявано за пускане на спрените в края на 2006 год. 3-4 блок. "България има съкрушителни козове" казал г-н Семов. От тях медиите (БНТ, econ.bg) посочват два – икономическата криза и предложението да се разработи евродиректива за общи стандарти по безопасност на АЕЦ.

      Кристиян  Вигенин (евродепутат от БСП) смело  заявил: "Трябва да има общоевропейски правила за безопасност на ядрените централи и на тяхна базата да се види кои ядрени реактори отговорят  и кои не на тези правила. Може да се окаже, че 3 и 4 блок са безпроблемни, а други да са проблемни."

      Димитър Стоянов (евродепутат от Атака) пък  мъдро допълнил: "И ако има  правно основание за рестартиране на 3 и 4 блок, то ще важи със същата сила и за първи и втори блок."

      Според  мен такива “аргументи” говорят за съкрушително невежество, но не само за това.

      Първо, икономическата криза доведе до намаляване на производството и оттам до рязко  падане на потреблението на електроенергия. Резултатът в Европа е свръхпредлагане  на електроенергия и падане на цените й под 3 евроцента на киловатчас. В тези условия се налага спиране на работещи енергоблокове, камо ли да става дума за пускане на спрени.

      Второ, хайде от младите юнаци не може кой знай какво да се очаква, но поне г-н Семов би трябвало да знае, че такава директива вече е подготвена. Нещо повече - на срещата проведена на 10-11 юни висшите дипломати на страните-членки са одобрили проекта й и вероятно след няколко месеца тя ще бъде официално приета. В преамбюла на директивата като референтни са посочени най-високите изисквания на Международната Агенция по Атомна Енергия, които не могат да бъдат покрити от 3-4 блок.

      Такива  инициативи могат само да отслабват  исканията за допълнителна компенсация  от ЕС. Авторите им не коментират как  ще се връщат получените вече 590 милиона Евро, но е сигурно, че няма да е от техните джобове.

      От  този граждански комитет многократно  са манипулирали обществото, че от затварянето  на 3-4 блок България губи ни повече ни по-малко 300 милиона евро приходи на година. Сметката се прави по следния начин: блоковете произвеждат нето около 5 милиарда киловатчаса на година, по 6 евроцента износна цена = 300 милиона Евро загуби на година. Само че:

      - износна цена от 6 евроцента на  киловатчас никой не може да  гарантира. Напротив, изнесените наскоро данни от прокуратурата показват, че през 2005 – 2007 НЕК е продавал изнасяната електроенергия на цена от 3,5-3,6 евроцента на киловатчас. (На кой посредник и защо на такава цена е отделен въпрос);

      - второ, тезиуж капацитети забравят, че на този свят няма нищо  безплатно, вкл. и електроенергията от старите блокове, както и преноса й по мрежата – това означава разходи около 2 евроцента на изнасян киловатчас.

      Следователно  възможната печалба би била реално около 1,5 евроцента на киловатчас, или  около 75-80 милиона Евро годишно през 2007-2008. Със сигурност през тази и следващата година тя би била много по-малка - за потвърждение ще цитирам г-н М. Папазян от НЕК, който на 19 май т.г. казва: “Ако преди печелехме по 1,5 евроцента от изнесен киловатчас, сега печалбата е 0,025.” (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=152321).

      Очевидно  възможната обща печалба за периода 2007-2010 год. е многократно по-малка 4 х 300 милиона евро и дори по-малка  и от получените 590 милиона Евро компенсации. Отделен въпрос в кои джобове  би отишла тя.

      Налага  се въпросът защо от този граждански комитет  така упорито манипулират българската  общественост. В него влизат все  известни личности, но кой всъщност го е организирал?

      Оказва  се, че почти всички от първоначалните му членове и говорители, заемали високи длъжности (налагащи проверка), се оказват агенти на бившата Държавна Сигурност. За да не бъда голословен посочвам следните лица:

      Никита  Шервашидзе - Председател на Комитета по енергетика в кабинета "Беров", който през 1994 г. подписа с ЕБВР смъртната присъда на 1-4 блок срещу смешните 23 млн. Екю - агент на 2-ро управление на ДС

      Валентин  Босевски – Министър на околната среда 1992 – 95 год. - агент на 3-то управление на ДС от 1988 год. с псевдоним Вихър.

      Огнян Сапарев - генерален директор на БНТ 1990-1991 год., депутат в 39-то Народно събрание от БСП – осведомител на ДС от 1971 год. с псевдоним Мартин.

      Веселин Бончев – Кандидат за вицепрезидент 2006 год., кандидат за народен представител 2009. Този пък е успял да бъде и агент на Първо главно управление на ДС, отдел VІІІ и на Второ главно управление, ІХ, ІV, отдел 07 с псевдоними съответно Доктора и Константинов.

      Красимир  Дончев Каракачанов  – дежурен народен представител,  кандидат за народен представител 2009 год. – агент на Шесто управление-ДС, 03, 03 с псевдоним Иванчо. Вероятно фамилна черта на Каракачанови.

      За  Атанас Семов няма данни да е бил агент на ДС, може би е попречила крехката му към 1989 год. възраст. Но пък може би неслучайно си е избрал партия, (той е водач на листата на РЗС в 23 МИР, София) която изобилства от кандидати за депутати агенти на ДС както БСП и ДПС. В последна сметка и по това че свири една и съща музика просто си личи кой му я поръчва.

      Колко от непроверените членове на комитета са също агенти на ДС не знам. Показателно  е обаче, че те не намират за нужно да се разграничат от колегите си – доносници, нито от явните манипулации за Козлодуй.

      Възниква  въпросът – случайно ли е това. Аз мисля, че няма как да е случайно, то ДС затова е и била създадена  от кагебистите – на първо място да брани интересите на бившия СССР и след това на комунистическия режим. Поради което предполагам, че въпросният Комитет за защита на АЕЦ Козлодуй е създаден от ДС с цел да защитава интересите на руската ядрена индустрия и да създава проблеми за участието ни в ЕС. Отделен е въпросът, че някои от членовете му имат съвсем явен икономически интерес от продължаване работата на старите реактори на АЕЦ Козлодуй.

      На 5-ти юли имаме шанс да препречим  пътя на агентите на ДС към властта. Да го използуваме.

Др. Георги Касчиев

Deutsche Welle

На финала на предизборната кампания в България партията, играла винаги ролята на мъдрата столетница, изведнъж изпусна нервите си, замахвайки със секирите на черния PR, пише в гледната си точка Георги Господинов.
 
Хряс... Хряс... Хряс... Една брадва сече в близък план самолети, пенсии, атомни електроцентрали и болници. После застива над две разпознаваеми човешки глави. Накрая излиза надписът „Купуването и продаването на гласове е престъпление”.

Е, бездарието също е престъпление. Човек има правото да направи нещо безвкусно, но дали не нарушава правата на другите, когато реши да пусне тази безвкусица по национални телевизии и сайтове. Дори в сайтове на училища. Без червена точка, освен ако за такава не се брои червената роза долу в ъгъла.

Може ли да има скрит смисъл в недодяланото?

Представете си красотата на  всеки образ поотделно - как се сече самолет с брадва... А електроцентрала? А пенсия? Ама това е метафора, ще рече някой от съответния отдел „Пропаганда”.

Е да де, ама и в метафорите трябва да има вкус и мярка. Иначе става страшно. Мятащата се брадва в праймтайма по националната телевизия може да ти каже неща, които не си и мислил да влагаш.

Особено в държава, където убийствата с брадва са плътна част от черната хроника. Само преди три месеца едно 15-годишно пернишко момче беше заклано от 19-годишен младеж.

А като прибавиш към това „пенсии” и „престъпление”, забиваш директно в руската класика, където някой си Разколников пречуква с брадва старата лихварка Альона Ивановна. Само за информация, прави го с тъпото на брадвата, не я съсича, но както и да е.

Това ще да е скритият смисъл на този клип, Костов като Разколников, дебнещ с брадва в пазвата хората с пенсии. Ама не е изведено добре, колцина ще се сетят. А то сега, хряс-хряс, малко джаста-праста. Грубо, недодялано, като със секира майсторено.

В същото време клипът на БСП с брадвата е най-добрият възможен завършек на тази кампания. Без да го желае, той казва много неща за това, което се случи в последните месец-два.

В самия край на кампанията партията, която винаги е играла мъдрата столетница, спокойна и овладяна, изведнъж изпусна нервите си. И направи нещо, което е против собствената й логика на поведение.

Това е все едно в горния епизод от „Престъпление и наказание” старата лихварка (роля, която определено подхожда на столетницата) да се разфучи, да извади от пазвата си секира и да се окаже, че тя е истинският Разколников.

Липсата на вкус се попълва с цинизъм и агресия

Подобно изпускане на нервите и откровено замахване със секирите на черния PR ясно сочи, че тази партия има сериозен проблем не само за предстоящите избори, но и за следващите години.

Това никак не й харесва, не го е очаквала и не знае какво точно да направи, за да излезе от ситуацията.

Другото, за което свидетелства този клип в по-общ план, е липсата на вкус, която демонстрираха предизборните кампании, не само тази на БСП.

И попълването на тази липса с цинизъм, агресия, изкрещяни клишета и обикновена простотия. Сред малкото партии, които не заложиха на черния PR, бяха Зелените, Сините и май НДСВ...

Една любима реплика за финал, от Яворов, за да си оправим тъжния послевкус. Пък и става дума тъкмо за нашите работи. „Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук - в полите на Витоша.”

Репликата идва от устата на Амели в пето действие на трагедията „В полите на Витоша” (1911). Прибавям и първата ремарка на пиесата: „Събитието се извършва в София, в сегашно време.”

Все пак тук сегашното време е толкова относително. Тук. В полите на Европа.

Иво Инджев
http://ivo.bg

Вървя си по бул. „Руски” в посока „руската църква” при площад „Батемберг” (племеника на руския цар).

Току що минах по „Граф Игнатиев” (руският посланик в Цариград с особени заслуги в борбата срещу българската църковна независмост, но подписал невъзможен по самия си замисъл за изпълнение договор с пагубни последици за саможертвата на стотици хиляди българи да го осъществят с цената на костите си в три войни).

Стигнах до „Славянска” и свърнах по „Аксаков” (отличил се като яростен руски публицист българофоб в следосвобожденска, твърде либерална като за него България).

Насреща ми – паметникът на освободителя, руския цар. А за фон извисява ръст о катедралата „Св.св. Александър Невски” (руският светец). Почти завършен вид придава най-големият ни столичен паметник. На един хвърлей разстояние от тук е- този на Сталин, който за удобство всички наричаме паметник на съветската армия.

Чудя се какво ми липсва в тази типично българска картинка. Но не за дълго. Защото чувам по радиото покана да подкрепя заключителния предизборен митинг на „Коалиция за България” (за БЪЛГАРИЯ, драги читателю, съсредоточи се, не се разсейвай…).

Радиорекламата си има музикален фон. И на какъв език? На български? За „Коалиция за България”. Нееееееее. На руски, естествено (нали ви казах къде се намирам, не се чудете). Защото заключителният митинг на „Коалиция за България” ще бъде озвучаван от руската група „Любе”.

Любимата група на Путин, състояща се от юнаци с униформи, които пеят патриотични мелодии ще закрие кампанията на „Коалиция за България”!

Това е същата група, която Путин си доведе тук да ни покаже що е то руска култура, показвайки ни всъщност как може да си напазарува България на подходящ музикален фон. Че изблиците на руски патриотизъм, преведени на езика на електрическите китари се нравят на Путин, това е закономерно за др. полковник. Но че руският патриотизъм е част от стилистиката на червената българска политика, която има европейски претенции ( и дори проекции!) е трудно за разбиране. Ако, разбира се, се приложи разум в опитити за някакво обяснение за този религиозен ритуал.

Няма да се учудя, ако „Любе” вече са научили (като Йосиф Кобзон) да пеят „мая страна, мая Балгария” - ще бъде поне откровено да ни го съобщят чия е…

Какво ни показва БСП с този неприличен жест? От ясно, по-ясно: един руски кукиш!

Разговор  на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.  

Броени дни преди парламентарните избори в неделя, социологическите агенции в България отчитат три важни тенденции, свързани с вота. Първата е очакването за сравнително висока избирателна активност, която някои слагат дори в рамките на 55-60 процента. Втората е за увеличаване, макар засега с малко, на преднината, която по принцип партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов поддържа пред основния си конкурент – управляващата Българска социалистическа партия. И третата тенденция е, че, независимо от тази преднина, потвърждават се очакванията, че съставянето на следващото правителство няма да е никак лесна задача, защото в Парламента ще влязат най-малко 6, по-вероятно 7, а възможно е - и цели 8 партии.

Такова развитие на нещата благоприятства до голяма степен оставането на власт на поне една партия от тройната коалиция – БСП. Това изглежда много вероятно, независимо от силно критичните оценки, които през последните дни дадоха за сегашното управление авторитетни външни източници. В свое проучване за управленските практики, извършено в 212 държави, Световната банка установява, че през 2008-ма година управлението в България е било най-лошото през последните десет години. То е толкова лошо, че според резултатите България попада в една група със страните от Източна Европа, които не са членове на Европейския съюз. Използваните критерии за оценка са свързани с показатели като политическа стабилност, ефективност на управлението, законодателство, антикорупционни мерки и други.

В доклада “Страни  в преход – 2009” на голямата американска  неправителствена организация “Фрийдъм хаус” пък се казва, че “събитията в България през 2008-ма са показали, че трябват още много усилия, за да бъде българската демокрация необратима и жизнена”. В области като демократично управление, свобода на медиите, съдебна рамка и независимост, корупция, организацията понижава значително годишната си оценка и по този начин директно предупреждава за наличие на заплахи за демократичната система в страната изобщо.

Тези авторитетни  външни оценки на практика напълно  потвърждават правотата на силните  вътрешни критики от страна на опозиция и независими наблюдатели към сегашното управление. Те обаче едва ли ще окажат особено голямо влияние върху изборните резултати в неделя, защото се очаква да потънат в емоционално нагнетената и информационно задръстена българска предизборна среда.

- Пламен, потвърдиха ли се предварителните очаквания за изостряне на предизборната ситуация, за големи манипулации и за използване на тъй нареченият “черен PR” в кампанията за тези избори?

- Като човек,  който е следил отблизо всички досегашни предизборни кампании, Фили, трябва да кажа, че тази ги бие по няколко показателя. Първият от тях е наглостта на управляващите. Виждали сме и за други партии, които са били на власт, да се очертава изборна загуба – и СДС през 2001-ва, и НДСВ през 2005-та година бяха в подобна, дори в по-лоша ситуация, защото за тях се очертаваше не обикновена загуба, а истинска катастрофа. Да не се връщам към по-ранни времена. Но никога падащите от власт не са се държали толкова нагло – особено по отношение на способността си да казват на черното бяло. Имам предвид – да представят собствените си, видими отвсякъде и виждани от всички неуспехи, като някаква едва ли не манна небесна, като самия рог на изобилието, посипал се върху главите на българите. Премиерът Сергей Станишев направо изглежда като шампион в тази област. Достигна своеобразен връх, когато преди дни излезе да говори за близо сто и петдесет километра магистрали, построени по време на неговото управление, докато експерти от ЕС обявиха, че всъщност в страната са построени близо сто и петдесет километра магистрали по-малко от предвиденото. Но парите май са похарчени.

С този маниер на предизборна битка е пряко свързана и обратната страна на монетата – използването на черния PR, който директно обругава политическия противник и който през това лято е взет на въоръжение главно от БСП. Те имат един основен клип, от който става ясно, че когато дойдат на власт, лошите хора Бойко Борисов и свързаният с него Иван Костов не само ще доразпродадат България под формата на гнусна приватизация, но и ще спрат да изплащат пенсиите на пенсионерите. Той се върти много пъти по всички телевизии и като знам цените, имам чувството, че само с плащанията за неговото излъчване социалистите би трябвало далеч да са надхвърлили предвидения от закона финансов лимит на кампанията.

От друга страна – не знам колко пари са взели  на БСП техните консултанти от САЩ и Израел за стратегията на кампанията и изработване на този клип, но и двете са толкова некадърно направени, че и една стотинка да са платили – пак са на голяма загуба.

А за да не звуча  голословно, ето и една по-обща оценка, дадена вчера в електронния сайт Медиапул: “Мнозина от основните играчи за парламентарния вот решиха да не пропагандират толкова собствената си политика и успехи, а да използват лицата на конкуренцията в опит да насаждат страх и ужас сред избирателите”.

Вторият показател, по който сегашната кампания “превъзхожда”  предишните е начинът, по който се разиграва етническата карта. От едната страна Ахмед Доган плаши своя електорат с възможността “българите” да извършат нов възродителен процес. От друга - редица партии не просто се подвеждат, а изглежда целенасочено поемат подадената топка и нагнетяват омраза спрямо “турците”. Очевидно смятат, че по този начин печелят привърженици сред “българите”, но сякаш се правят на слепи и за другото очевидно – че така топката отново се връща в “противниковото” поле и потвърждава внушениета на Доган за съществуващи заплахи спрямо “турците”.....Та ето, такъв един омагьосан цикъл се прояви на тези избори, който не съществуваше, поне не в толкова крайна форма, на предишни.

На фона на казаното дотук, разбираемо се появява и третия признак, отличаващ кампанията –  сериозните словесни и политически гафове. Да, във всички кампании са изричани тъпотии, “крилати фрази”, дълго цитирани после за забавление на публиката. Но обикновено те излизат от устата на периферни политици. Този път палмата на първенството се държи от политици, които се смятат за сериозни. Какво например означава да наречеш собствената си партия..... “бацил, който се е впил в тъканта на българското общество и не може да бъде изгонен оттам”, както направи лидерът на ДПС Ахмед Доган? В тактически план това изказване, безспорно  съзнателно и целенасочено, наистина може да му донесе някакви дивиденти, но в самата си същност то е истински гаф. И какво означава да кажеш, както направиха премиерът Сергей Станишев и външният министър Ивайло Калфин, че гласуването на българите в чужбина е скъпо и безсмислено удоволствие, защото техните гласове на практика нямат никакво значение? Не знам как ще се почувстват нашите слушатели в Австралия, Фили, ако сега за първи път чуват, че конституционното им право на глас пет пари не струва според управляващите в България, но аз лично бях буквално разгневен.

- Пламен, а как на този фон се държат партиите от опозицията?  

- Главните опозиционни партии – ГЕРБ и Синята коалиция, Фили, се държат сякаш малко по-спокойно и умерено. Поне що се отнася до тона на посланията и до насочеността на техните кампании. Това обаче само с много уговорки може да  означава, че се държат политически по-зряло в ситуацията. И двете кампании като цяло звучат някак без истински хъс, без вътрешната енергия, необходима им, за да стимулират подобна енергия у своите привърженици – нещо, което всъщност твърдят, че се опитват да правят.

Специално кампанията на Синята коалиция пък е под всякаква критика. Като се започне от абсолютно сгрешеното основно послание за “добрите, които идват”, мине се през съдържанието на телевизионните клипове, които просто се опитват пряко, с претенции за “документалност”, да визуализират обещания от предизборната програма, свързани например със строеж на пътища, подпомагане на селското стопанство и някакви социални слоеве от населението и се стигне до начина, по който се реализират тези визуализации. По некъдърност клиповете на Синята коалиция могат напълно да се сравняват със спомената вече некадърност от клиповете на БСП.

Но това сякаш  е характерно до голяма степен и за всички останали партии – и то е четвъртата особеност, която бих искал да отбележа във връзка с тазгодишната кампания. Сякаш използваните PR специалисти, независимо дали български или чужди, са мислили с главата на някой друг, някой много далечен, а екипите са снимали, сякаш са се наговорили да извадят възможно най-лошата си продукция.

Ако всичко това е плод просто на некадърност, то е неприятно, но поправимо. Ако обаче, както подозирам, е плод на масово желание от страна на партиите да търсят “разбиране” сред най-ниските обществени слоеве, то тогава нещата изглеждат твърде зле – както по отношение на настоящето, така и за бъдещето на българския обществен и политически живот. И става ясно, че наистина, както твърди “Фрийдъм хаус”, “трябват още много усилия, за да бъде българската демокрация необратима и жизнена.”

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Любослава Русева
Дневник

След като в ухото му влязъл щурец, Андрес де Санта Крус, някогашен президент на Боливия, започнал да се представя така: "Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал на Колумбия, Велик маршал и миротворец на Перу."

Щурецът толкова измъчвал Санта Крус, че този човек, който разполагал с цялата власт, на практика не бил в състояние да управлява. Той получавал силни главоболия, които го изнервяли до полуда.

Единственият начин да удържи положението било всяването на страх. Крус се самообявил за протектор на нацията и започнал да се появява пред "народа" в парадна униформа, обсипана с ордени и медали. На срещите обяснявал колко зле ще стане, ако на власт дойде някой друг. И най-често употребявал думата брадва.

Същата дума била особено любима на един от най-неприятните африкански диктатори - Иди Амин Дада. Той пък се представял за Владетел на всички животни на земята и на всички риби в морето, Завоевател на Британската империя в Африка и на Уганда в частност". Диктаторът страдал от комплекс за малоценност заради ниското си образование - той не бил завършил дори детска градина. За да укрепи властта си, Дада всявал ужас с познатия аргумент, че всеки друг на негово място би управлявал с брадвата. По едно време дори я развъртял. При това съвсем буквално…

Всъщност имало ли е генералисимус, дуче, велик фюрер, кормчия или владетел на рибите, който да не се е самозабравял, разчитайки на страха? А нали знаете, че подушите ли някъде страх, трябва да сте повече от сигурни, че на такова място няма либерална демокрация? Да, може да има преструвка за демокрация, но какво е преструвката освен една измама? Измама, зад която се крият реални или потенциални генералисимуси, дучета, велики фюрери, кормчии и владетели на рибите.

С това не искам да кажа, че формата на българското управление прилича на диктатура. По-лошо е. И ако още си въобразявате, че демокрацията мърда

просто включете телевизора

Там се вихрят брадви и заплахи за "електрически резачки". Горят пожари и текат реки от кръв. На фона им диктори с наточен като гилотина тембър предупреждават за предстоящ апокалипсис. "Ако не ги спрем, ще го направят отново!" - ръмжи един от тях. Следват кадри със стоварваща се секира. После Яне, Волен, нова порция балтии и т.н., и т.н.

В тази предизборна кампания (едва се сдържах да не сложа кавичките!) всичко беше основано на страха. На най-примитивният страх, който изпитва малкото дете, щом чуе: "Ако не слушкаш, ще те дам на Торбалан!" Сплашването се оказа достатъчно да замести щедрите обещания. Всякакви "принципи" и "ценности" бяха забравени.

Под брадвата отиде и добрият вкус, а оттам - дори преструвката за известно приличие. "Какъв съм аз няма значение, но другите са много по-лоши!" - това беше внушението. Старото "Ако изберете мен, ще вдигна пенсиите" беше изтикано от "Ако изберете Костов, пенсиите ще бъдат орязани". Никой не чу "Пусни яневизацията, защото…", но нонстоп слушаше "Спри доганизацията!" - просто ей така, без обяснения. Торбалан напълно завладя България и откровено започна да я рекетира…

Това ме подсеща за една история от 90-те, когато при мой познат се появил "борец" от силовата групировка ВИС - за застраховката на автомобила му. Едрият мъжага нито веднъж не споменал кои са предимствата колата да бъде застрахована във ВИС, но през цялото време предупреждавал какво ще се случи, ако моят познат предпочете конкурентната СИК. "Някоя сутрин ще намериш автомобила си с натрошени стъкла, целия надупчен с кирка, със спукани гуми и без чистачки. А може и запален да го намериш…"

Борецът, с други думи, не казал директно: "Отидеш ли при СИК, ние от ВИС ще ти разгоним фамилията." Но "клиентът" го разбрал много добре и естествено се уплашил. И как няма! Той още не знаел, че мутризацията ще стигне едни сияйни равнища, когато рекетът няма да засяга твоя автомобил, а твоето бъдеще. Не предполагал дори, че един такъв образ би станал политически фактор след дълги години на "преход". И представа си нямал, че в държава, вече член на ЕС, някой ще размаха "брадвата" така, както го правело борчето от ВИС през 90-те.

Днес обаче моят познат би трябвало да е далеч по-уплашен. Защото за първи път ще участва във

вот, доминиран от страха

- Страх, че ще загубиш работата си. (Питайте работниците в предприятията на Ковачки, най-известния "симпатизант" на ЛИДЕР. А също и командированите чиновници от министерствата, чиито началници водят листи в провинцията.)

- Страх, че ще ти се случи неприятна случка. ("Феновете" на прочутите дупнишки "братя" - кандидати от Кюстендил и Перник, биха дали повече подробности.)

- Страх от нов "възродителен процес". (Запазената марка на Доган.)

- Страх от турцизация. (Мъжете Волен и Яне "знаят защо" и са специално селектирани да го "знаят".)

- Страх да пропуснеш редкия шанс да продадеш гласа си. (Как иначе в ромската махала на Пазарджик щяха да си платят водата за предишните 10 години?!)

- Страх да не останат "тези" и от знанието за това, което беше.

- Страх да не дойдат "онези" и от неяснотата, която предстои.

Но този страх не е подминал и всяващите страх. От една страна, статуквото е ужасено, че няма да управлява. Но от друга - че ще продължи да управлява. В първия случай то би могло да пусне "другите", за да оберат негативите от всичко, което е натворило и е заложило като мини, но никак не е сигурно дали този му план ще успее въпреки старателно клонираните "алтернативи". Вторият вариант също не е за предпочитане, доколкото тъкмо то има най-ясна представа какво наследство е оставило и как ще изглежда една обрулена държава, връхлетяна и от разрастваща се финансова криза.

Всичко това, от трета страна, е известно и на "сигурния победител" в изборите. Затова той също има причини да се страхува - както от опасността, че няма да управлява, така и от опасността, че ще трябва да управлява. "Ако нямаме голямо мнозинство, ще останем в опозиция" - вече дава заден "сигурният победител", което прави изборите да изглеждат малко нещо излишни…

А сега ви моля да затворите очи и да си представите Торбалан. Ама не онзи, който прибира децата в чувал, а българския Торбалан.

Този, който ви държи нарочно в тъмното

за да се страхувате. Същият, който отвлече държавата и нормалността. Който направи ВИС и СИК и почти провали българското еврочленство, а сега възнамерява да се скрие зад поредното размито управление от експерти и други странни муцуни.

Ако не вярвате - включете си пак телевизора. Там още се вихрят секирите. А онзи, който агитира с брадви, не управлява по различен начин. Нито пък ще се поколебае да разпердушини изборните резултати. Той открай време не се церемони с демокрацията. И не просто се задава, а никога не си е тръгвал от живота ни.

Българският Торбалан обаче се храни с нашето примирение. С очакването, че ще ни се облещи насреща винаги когато отваряме гардероба. Така че, ако се страхуваме, наистина има защо. Много даже трябва да се страхуваме… от себе си.

Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/

Вече е очевидно, че в страната на скандалите наглостта е най-добрият PR. Дни преди изборите не триумфът на очевидния вече победител ГЕРБ и не драмата на победената БСП са в центъра на вниманието.

Голямата новина от тези избори се казва Ахмед Доган – и се състои отново в прекрачването на граници, които всички смятаха, че не могат да бъдат прекрачени.

Няколко думи, казани от него в някакво затънтено кърджалийско село са достатъчни, за да го превърнат не просто в тема на деня, а в тема на политическия сезон – в основна, централна тема на предизборното говорене, към която всички са длъжни да вземат отношение.

Така говоренето около и анти-Доган подменя изборния дебат, кара хората да забравят проблемите, стоварили се върху главите им вследствие управленинето на тройната коалиция, моделира изборната дилема около нова ос – вече се гласува не за политически програми и модели на управление, а за или против Доган.

Това гласуване заличава от паметта печалните резултати от досегашното управление на тройната коалиция, в която участва и на коато бабува вездесъщия Ахмед – и помпа едновременно както рейтинга на неговата етническа корпорация, така и този на националистите – което гласуване вероятно е от полза и за двете страна на етническата барикада, но решително не е от полза за България.

И това се случва не само защото нещата, които той хвърля право в лицето на българската общественост, са прекомерно скандални. Не – когато става дума за Доган, скандалът като че ли е норма на поведение: като се почне от демонстративната му липса в парламента и се стигне до желанието му да си купи летяща чиния.

Неговите изказвания са толкова впечатляващи, защото цинично разголват подмяната в самите основи и основания на българската демокрация – и вадят на показ реалните принципи, върху които се крепи нашето общо живеене. Това, което иска да ни каже той, се изчерпва най-общо с казването: аз съм властта и това е положението. Както и да се залъгвате, каквото и да направите, вие не можете да заобиколите този факт.

Скандалното в случая е не толкова самото изричане на нещо, което всички знаят или за което поне подозират – а именно корпоративния модус, в който битува българското днес. Скандалното е изричането му в пряк текст, казването му едно към едно. И в това е предимството на Доган: той може да каже това, което и другите знаят, но не смеят да изрекат; може да изрече сакралната формула на българското управление, която иначе се премълчава така, както в древните религии се премълчава името на върховния Бог.

Докато при другите политици – например при царя, Станишев, Първанов – наглостта се изравява чрез демагогско прикриване на истината, Доган може да бъде открито, непристорено нагъл. И да ни каже това, което отдавна знаем, но не смеем да си признаем и пред самите себе си – защото това признание подронва надеждите и оснонанията на самата обществена екзистенция.

А именно: в България на власт е мафията. Тя е сакралният Бог на българския обществен живот, чието име не се произнася – а Ахмед Доган е неговият пророк. Сиреч – единственият оторизиран да говори пряко от нейно име. Останалите са просто свещенослужители – сиреч чиновници в нейните фасадни институции.

Този извод не е хипербола и не е политическо бълнуване – а е естествено следствие от думите на Доган. Неотдавна разбрахме, че той е факторът, от който зависи разпределението на благата в държавата, той – персонално – е властта, а депутатите нямат никаква власт и не значат нищо.

"Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата" – каза той на 18-ти юни в село Кочан. И допълни: „И трябва да си много актуален, да имаш съвсем други позиции, позиционирани да речем чрез министри и други неформални контакти, за да може един депутат да се превърне в инструмент на властта, за да ви решава конкретните проблеми. Как депутатът ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране. Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да ви кажа!"

Според действащата Конституция България е парламентарна република, в която върховната власт се осъществява от българските граждани чрез посредничеството на институцията на Народното събрание и избраните от тях народни представители. Казването, че тази власт е недостатъчна и де факто нереална, и че реалната власт се осъществява чрез „позициониране” и „други неформални контакти”, на практика суспендира българската Конституция.

Реалната държавна власт не може да се осъществява чрез „неформални” контакти, тя е явна, публична и регламентирани в точките на обществения договор, наречен Конституция – чрез „неформални контакти” и „позициониране” се осъществява властта на мафията.

Объркването на тези властови принципи означава, че чрез посредничеството на Доган властта на държавата и нейния суверен – българският народ, е подменена с властта на мафията.Съдържанието на самото му казване е точно толкова антиконституционно, колкото би бил един държавен преврат.

В друга държава след израчането на подобни слова той не само че би престанал да бъде политик, но и вероятно би бил подведен под отговорност. В България това няма да се случи – и самото не-случване е най-красноречивото потвърждение, че нещата стоят точно така, както са изречени.

Доган прекрасно знае това – и затова го казва. Той знае впрочем и още нещо – най-сигурния инструмент за запазването на едно политическо статукво се състои тъкмо в такова казване: това е положението – и нищо не можете да направите, за да го промените. Подобно казване култивира отчаяние. А точно в култивирането на отчаяния се състои политическото моделиране на Доган.

Той обаче не спира датук, той продължава. Ето ви го две седмици по-късно, в село Чорбаджийско, област Кърджали:  "Бъдете убедени, мога много работи, включително да управлявам и да управлявам тези, които управляват.” Да управляваш тези, които управляват, е също принцип на мафията. Не на всяка мафия обаче – а най-вече на тази от пост-съветски тип. Но дори и руските мафиоти предпочитат да мълчат за тези общоизвестни реалности. Доган не мълчи, Доган ги казва. Защо?

Защото знае, че на подобни казвания се дължи митгът за това, че неговото участие във властта е практически неизбежно. Това е мит, който работи – и който безотказно е сработвал в годините на прехода.

Доган е от осем години във властта, бе на два пъти мандатоносител; негови бяха и двете най-откровени мафиотски правителства в българската история – това на Беров и това на Станишев; чрез свалянето на правителството на Филип Димитров показа много ясно как процедира с онези, които не зачитат властовата му воля.

И защото тъкмо тези казвания поддържат славата му на човек, който няма никакви скрупли – все едно дали става дума за корупция или за обръщане на политическата палачинка. Те са самото въплъщение на политическия цинизъм – а това е средата, в която могат да виреят политическите лешояди от неговия тип.

Те наистина се нуждаят от една чудовищно корумпирана и морално загнила България – от една страна, в която публичното живеене се разчита единствено през скандала; в която чалгата е основна културна институция, а законът на джунглата  е реален обществен договор. Една страна, в която всичко и всички са за продан.

За тази България се бори и тази България търси Ахмед Доган. Уверен е, че ще я постигне. "А както вървят нещата, колкото и да не ме понасят, колкото и да ме мразят - между другото аз не съм искал да ме обичат, а да се съобразяват с нас - май че без мен пак нищо няма да могат да направят.” – заявява той.

Наистина няма как да го обичаме. Тази България не е нашата България. Но трябва ли да се съобразяваме с него? Той нарече партията си „бацил”. България наистина е болна от този бацил. И наистина й е нужно лечение – което може да се състои само чрез отстраняване на бацилите от властта. Поради което можем да се запитаме: защо Доган ни изглежда толкова неотстраним? В крайна сметка той владее едва петнайсетина процента от гласовете на българските избиратели.

Отговорът се състои в друг един въпрос: а къде са останалите? Защото всъщност за Доган и за Доганизацията на България гласуват освен етническите турци – тази дълбоко презирана и от самия него електорална рая (толкова презирана, че вече не само я експлоатира, но и отдава под наем) - още и онези тридесет и няколко процента, които чрез своето негласуване отказват да поемат отговорност за бъдещето – както собственото си, така и това на България.

Именно благодарение на тях е възможен Доган. Чрез тях той придобива електорална тежест. Без тях би олекнал и би оттекъл – извън властта, в историята или може би дори в затвора, където всъщност му е мястото.