Сделки с конфликт на интереси за 7,5 млн. лева е разкрил одит в закритата Държавна агенция за информационни технологии и съобщения, съобщава „Труд”.Натъкнахме се на случай „Батко и братко” в съобщенията, казва транспортният министър Александър Цветков. Според него с поръчките за милиони се уредили фирми, близки до брата на бившия шеф на проекта за изграждане на телеком за държавната администрация Петър Илиев. Одитът е даден на прокуратурата. Атаката срещу мен е заради едни 50 млн. лева годишно, които спестявах на държавата. Сега искат да ги дадат на „Виваком”, отвръща Илиев. „Преди близо две години стана ясно, че бившият шеф на Пътната агенция Веселин Георгиев е уредил с поръчки за 120 млн. лв фирми, свързани с брат му. Заради скандала Европа ни спря парите за пътища. А Георгиев получи прозвището Батко”, припомня изданието.
Корупцията в България е навсякъде в управлението, четем в „Сега”. Констатацията е записана в доклад на Държавния департамент на САЩ за страната ни. В него са описани предявените обвинения срещу 4-ма бивши министри и уволненията на високопоставени правителствени чиновници за корупция. В момента обвинения имат бившите министри от тройната коалиция Валери Цветанов, Емилия Масларова, Николай Цонев. Не е ясно дали експремиерът Сергей Станишев ще се присъедини към тях. Отбелязва се, че новото правителство на България е предприело първоначални стъпки за борба с корупцията и в края на миналата година е отбелязан напредък, но тя все още е широко разпространена и е обхванала всички сектори на управлението.
Искам кабинетът на Бойко Борисов да успее,но не искам, когато има проблем, да се търси врагът извън онзи, който е отговорен за него. Така Георги Първанов остави отворена вратата за диалог с премиера след скандала, който се разрази с публикуването на стенограмата от срещата му със Симеон Дянков, отбелязва „24 часа”. Президентът бил категоричен, че ще възобнови диалога с правителството само ако то се откаже от идеята за импийчмънт. Първанов посочил „лошите” в кабинета - Иван Костов, Симеон Дянков и Цветан Цветанов. Предупредил премиера и мнозинството, че стават заложник на „една линия на костовизацията на българския парламент” и посъветвал самият премиер да прецени какво му носи това. Продължителността на кризата ще бъде правопропорционална на присъствието на Симеон Дянков във финансовото министерство, смята Първанов. Цветан Цветанов пък непрекъснато го атакувал, че подготвя нов политически проект.
„Стандарт” публикува интервю с вътрешния министър Цветан Цветанов, който заявява, че Първанов е морално дискредитиран. „Ако правим рекапитулация и се върнем в годините, ще задам само няколко въпроса - убийството на неговия съветник Емил Кюлев. Първанов не даде обяснение какъв е бил в президентската администрация. Второ - това, което се случи с Людмил Стойков. Той не даде и до ден днешен отговор какъв е неговият ангажимент към Людмил Стойков и защо не върна дарението, което беше му дадено от Стойков в предизборната кампания. Не даде никакви обяснения защо по време на трагедията с влака София - Кардам е бил на лов в района на Южна България. Знаете, че чрез медиите това бе установено. Не чухме позиция на президента за начина, по който беше сформирана тройната коалиция. Нито негова критика, която да кореспондира с оценката на Европейската комисия, на българите, за всички неща, които се случиха през последните 4 години от мандата на тройната коалиция, на която той беше архитект”, посочва Цветанов.
Управляващите ще премахнат една от привилегиите на над 150 000 души, която години наред изкривява пазара на труда и води до сериозен недостиг в бюджетите на здравното и социалното осигуряване, пише „Сега”. От 1 април всички държавни служители ще трябва сами да поемат осигуровките си за здраве и пенсия. В момента те се плащат от държавата, т.е. от данъците на всички граждани. От това ще се спестят достатъчно пари, за да не се вдига здравната вноска за всички останали граждани и работодатели предсрочно. Зад този вариант застава лично премиерът Бойко Борисов. „Винаги съм бил за предложението държавните служители да се осигуряват равнопоставено с останалите. Не може да държим здравеопазването недофинансирано”, коментира премиерът. Идеята вече бе подкрепена от всички работодателски организации и икономисти като разумна антикризисна мярка.
„Около 3,4 млрд. лв. са спестяванията на българи в буркани и дюшеци през третото тримесечие на 2009 г. Това е 10,71% от финансово богатство на домакинствата. Процентът на парите в брой намалява спрямо края на 2008 г., когато е бил 13,14%. Причината е в ръста на лихвите по депозитите по това време. В края на 2009 г. над 73% от спестяванията - 23,04 млрд. лв., са били в банкови депозити”, четем в „Труд”.
Арестуваният бивш съветник в ДАНС Алексей Петров често се виждал с Яне Янев, разкрива пред „Монитор” Димитър Абаджиев, който допреди месец бе дясна ръка на лидера на РЗС. „Тези контакти не трябва да се отричат. Аз съм техен свидетел. Факт е, че самата позиция на РЗС около акцията „Октопод" и защитата на Алексей Петров са достатъчно многозначителни, за да се направят съответните изводи”, заявява Абаджиев. Той не скрил съмненията, че РЗС е инженерингов проект на служители в ДАНС по времето на предишното управление. И че това е една от причините той да напусне РЗС. Абаджиев допълни, че това вероятно е накарало и Димитър Чукарски да зареже партията.
Студент на 54 г. се оплака пред Комисията за защита от дискриминация, че му отказали да го настанят в общежитие, защото „не можело един студент, който може да бъде дядо на друг, да дели стая с него”, научаваме от „Труд”. Шефът на Поделение „Социално-битово обслужване” към СУ „Св. Кл. Охридски” Петко Горанов отрича пред комисарите да е изричал такива думи. Друг студент с увреждания от провинцията все още не е ходил на лекции, защото не можел да си позволи да си наеме квартира в София.
Бившият съпруг на Спаска Митрова я е ударил, когато отишла да види дъщеря си, съобщава „Монитор” като се позовава на информация от ВМРО. Това станало, ден след като съдиите в родния й град Гевгели присъдиха за детето й да се грижи бащата Воислав Савич, а самата тя да го вижда само за няколко часа в петък. Вчера Спаска отишла да вземе за малко дъщеря си Сузана. Бившият съпруг на Митрова обаче я посрещнал видимо агресивно не пуснал детето, ударил я й счупил мобилния й телефон. Сцената се разиграла в присъствието на двамата адвокати на Митрова, които обещали че ще направят необходимите постъпки в нейна защита.
Кризата взе първа жертва сред търговските вериги - магазините за техника „Домо” са в ликвидация, информира „24 часа”. Дружеството е на „К енд К електроникс”, притежавано от фонда „Екуест”. Фирмата държи и веригата „Техномаркет”. 15 от 39-те магазина „Домо” ще продължат да работят под марката „Техномаркет”, съобщи търговският директор на веригата Веселин Владимиров. Той отказа да коментира причината за затварянето на останалите.
На Великден ще се чукаме с полски яйца, е водещата новина за „Стандарт”. От година вносните конкурират родните по качество и цена. За миналия празник сме изяли 13 млн. яйца от Полша. Вносът продължава с пълна пара и сега, съобщиха от ветеринарната служба. Немски и гръцки сварени и боядисани яйца също ще правят конкуренция на българските покрай Възкресение.
„0,6% е инфлацията през февруари, съобщи вчера Националният статистически институт. Така поскъпването на живота от началото на годината вече е 1,2 на сто. Това е двойно повече от цялата 2009 г. В бюджета пък заложената инфлация за 2010 г. е 2,2%. Само за 2 месеца вече е акумулирано над половината от очакваното повишение на цените”, пише „24 часа”.
За днешния българин "селско", "селянин", "цървул" са масово ползвани епитети. Те лепват без право на обжалване срамно клеймо върху опонента. Често жертвата е просто случайно изпречил се по пътя съгражданин. Този обичай изглежда странно в очите на чуждоземния наблюдател, който знае, че преди по-малко от век България е била главно селска страна. Който е чувал, че почти няма българско семейство, чиито корени да не се протягат през няколко само поколения до селския двор. Общата спална соба за домочадието и стоката, бараката с ямата край стобора са все още живи в родовата ни памет.
Няма да се опитвам тук да търся причините за тъй широко разпространеното презрение към селското. Те са сигурно и социално, и психологически обясними. Върлуването на "оранжевите" шайки в началото на 20-те години например не може да не е оставило своя отпечатък в предаваните през поколенията чувства на непоносимост и антипатия у "гражданите".
От другата страна на аргументите и то с несравнимо по-убедителна сила би трябвало да натежи съзнанието за уж безпросветно селския произход на нашия интелектуален и политически елит. Това е същият елит, изтеглил след Освобождението с такъв размах и духовна енергия страната ни към Европа. Никога не би трябвало да забравяме и безподобната издръжливост, патриотизма и саможертвата на българския селянин, който положи здравето и живота си във войните за национално обединение.
А знаковото име на овчарчето Джендо, стигнал за броени години от медвенските колиби до парламентарния престол, а статиите му по първите страници на европейския тогавашен печат? И днес от т.н. "дълбока провинция" продължават да бликат интелигентни, надарени, ученолюбиви млади хора, които бързо намират своето място по световните сцени, банки и университети.
На кого е нужен този увод, неказващ по принцип нищо ново, ще се запита стигналият до тук читател. Нужен ми е на мен за да обясня защо се дразня всеки път когато прочета несмислени словосъчетания от рода на "селянина от Сирищник", "селянина с перчема", "родения в къща с клозет на двора" и пр. бисери на нашето възвишено, урбанизирано общение.
Не е ли време да оставим селяните и селото на мира, да им отдадем уважението и вниманието, които те заслужават? Защо не подберем за онова, което с право се опитваме да изразим, по-точния и даже необятния термин на "мужика"?
Мужикът няма нищо общо със селянина. Мужик не е нито съсловна, нито професионална дефиниция. Мужик е духовна и социална диагноза. За него няма географски и етнически граници. Мужикът познава и признава само две човешки състояния - роб и господар.
Измъкне ли се по волята на съдбата от робското покорство и духовно служение мужикът бърза да стане сам господар, да се обзаведе с всички атрибути на властта и да ги прилага безмилостно спрямо онези, които може да мачка и манипулира.
Мужик може да срещнем дори на царския трон. Той поема на война и гони пред себе си пълчища мужици, на които обяснява, че ще носят свобода на окаяните си братушки. Истинската цел на коронования мужик обаче е да зароби братушките. Да прегази китната им като градина земя и да я превърне в своя губерния. Да ги научи да тропат под плясъка на мужишкия камшик.
Тук му е мястото да си спомним знаменитото двустишие на барда Славимир Генчев
"Когато цървулите дойдат на власт те винаги стават ботуши..."
Настоявам, че не селяните, а мужици са обект на поетовата метафора. Именно духовните мужици, верни слуги наМужика на всички времена и народи в Кремъл, дойдоха с цървули на власт в Родината, смениха ги бързо с ботуши и ги окървавиха в задушните нощи на септември 44-та...
Попадне ли мужик по ирония на историята в президентски чертози, той бърза да се обкръжи със себеподобни. В рамките на мужишкото мислене те не бива да го превъзхождат с нищо. Единствените качества, с които могат да се отличават са верността, угодничеството, цинизма. Мужикът-президент изпитва слабост към ордени и награди. На закрити семинари с мужишките си съветници той обсъжда отличията и техните параметри, висулки, брошки и ленти. Ордените се присъждат и връчват лично от мужика на президентския престол само на най-изявени мужици сред поданиците.
Съзнавайки своята мужишка същност мужикът на власт ламти сам да се окичи с атрибутите на короновани особи. За неконституционните монарси и диктатори бракониерството е било абсурдно понятие. И за нашия мужик не е проблем мераклийски да отстреля рядък животински вид въпреки законовите и морални норми.
Мужикът се отличава с мнителност, той не забравя лесно и трудно прощава. Сдържан в пряко стълкновение, мужикът проявява необикновена изобретателност, когато противникът може да бъде сразен подмолно, в зоната на здрача. В наше време мужикът разполага с цялата мощ на съвременните технологии. Той ги прилага при сгоден случай за да се разправи с хора, които е нарочил за жертва. Не се спира и пред действия, които нормалният, недеформиран по мужишки човек, смята за недостойни и подли. Когато в мужика се обади властовият нагон, не го спира ни закон, ни конституция.
По принцип мужикът, както го издава и името му, е явление на Изтока. Все по-често обаче срещаме мужици и сред западната политическа класа. Нима може да отречем мужишки качества на държавник, успял така да свие сърмите на съгражданите си, че те - с изключение на едно маргинализирано малцинство - да си затраят когато той наложи на страната си договори, обричащи я за десетилетия на енергийна зависимост. Напускайки властта нашият тевтонски мужик, носител на поверителна информация от най висша степен, се назначава на служба на държавата, държаща и тръбата, и кранчето, с което се подава газта към родината му. А неговите сънародниците немеят или се възмущават само под сурдинка...
На фона на тази все по-пъстра мужишка съвременна картинка се откроява фигурата на западния джентълмен като пълният антипод на мужика. Казвам западен, защото изминалите десетилетия, включително последните две от тях, доведоха до почти пълното изчезване на джентълмена в политическия и обществен живот на Изтока.
Джентълменът е легалист. Той вярва на закона, подчинява му се, влиза дори в обречено стълкновение заради него. Джентълменът не разсъждава в мирогледната схема "господари и роби". Висша ценност за него е Свободата.
Един от малкото харизматични джентълмени в публичния живот на континента е британският депутат в Европарламента Найджъл Фараж. За разлика от мужика, джентълменът атакува своите опоненти не с компромати, не с конспиративни стенограми и аудиозаписи, а публично, със силата на политическия аргумент. Докато мужикът избира за сцена на своите послания дома за сираци, пенсионерския клуб или училището за бавноразвиващи се, джентълменът излиза на най-високата трибуна - парламентарната. От там прямо, красноречиво, когато трябва и агресивно, нарича нещата със собствените им имена. Открито и прозрачно.
Мужикът знае, че зависи от волята и благосклонността на по-високия, задкулисно дърпащ конците мужик. Затова той отива пет пъти в годината на поклонение и инструктаж при своето мужишко началство. Пред него той се отчита, неговото разположение трябва да печели и опазва. Там стенограми и записи не са нужни.
"Началството" на джентълмена е избирателят. С него той се съветва и неговия глас се стреми да спечели. Джентълменът знае, че мандатът му е до време - докато има доверието на гласоподавателите. След това той се оттегля. Не се налага да бъде канен и призоваван два или три пъти.
Мужикът е залепнал за своя стол. Схемата не позволява сам да се оттегли дори след непресекваща серия от гафове и зулуми. Каквото и да се случва около и с него, той трябва да издържи. Защото само така ще си осигури продължаване на мужишката кариера - било чрез нов политически проект или на комфортно обзаведена длъжност в бизнеса.
Толкова по решаващ е въпросът пред поданиците му - съгласни ли са да водят до безкрай предвиденото и за тяхмужишко съществуване? Или ще трепнат, ще се сепнат, ще потърсят и открият мъждукащия вътре в тях джентълмен.
Пък нека да е наш, балкански, селски. Но - джентълмен!
“Искането за импийчмънт е продължение на шоуто”, каза днес водещият, сценаристът и режисьорът на “Шоуто на Първанов”.
“Аз никога , дами и господа, не съм си позволявал подобни обидни квалификации”, заяви още той по повод на опонента си Дянков пред събралите се журналисти (сред които моя милост, наречен от него ехидно “безобиден журналист” във в. “24 часа”). Минути по-късно обвини депутата Асен Агов в “пошлост”.
“Разговорът беше интелигентен, беше конструктивен” продължи да ехидничи водещият на шоуто, подигравайки се на унижения от него Дянков.
“Нашата сговорчивост и коректност не бива да се тълкува като слабост”, допълни фронтменът на шоуто, чиято изява с унижаването на Дянков, беше определена от един от най-известните специалисти по менталните проблеми в България д-р Николай Михайлов като проява на насилие.
“Премиерът Борисов и ГЕРБ стават заложник на “костовизацията””, декларира пак той, споменавайки общо 8 пъти Иван Костов – многократно повече от когото и да било друг в тази своя пресконференция.
“Диалог под сатъра на импийчмънта не може да има. Ако не бъде съкратена процедурата, ние просто ще работим в друг режим”, отсече като с ятаган този благ човек, който обича да говори за мир.
“Не съм убил архар! Няма възможност да бъда уличен в лъжа. Бил съм достатъчно честен и почтен пред българското общество. Не разчитайте, че от този храст ще изскочи заек”, започна да повишава тон, когато колегата Сашо Диков го попита дали би подал оставка, ако бъде хванат в лъжа. И се скара на Диков, че е отнел половината време от пресконференцията – първата негова лъжа, документирана пред нацията!
“Какво ще правя, си е моя работа”, тросна се уж благият шоумен Първанов, отказвайки отново да ни осветли за плановете си да прави в бъдеще своя партия.
Представяйки се (в отговор на верноподанически въпрос на “ 24 часа” за това, че на гърба му се упражнявали разни медии) за най-нападания български политик в медиите, шоуменът Първанов излъга втори път чрез претенцията да бъде най-голямата медийна жертва сред българските политици.
После намекна, че може да прибегне и до “съдебната власт” с цел да подкрепи твърдението си колко е търпим към критиките.
При липсата на микрофони в залата, опитите на единствения бунтар в залата, Сашо Диков да поиска отговори на своите въпроси, бяха надежно отстреляни от водещия шоумен, който призова журналиста да се “успокои”.
Накрая косвено засегна темата, повдигната от моя скромна милост, дали е бил на един рожден ден с едни хора – отново повишавайки тон заяви, как охраната му не проверявала кой присъства на такива събирания…
Полезен наръчник за това как да прецакаме всички останали, докато всички останали ни прецакват
Малките политики са онези, които не могат да си намерят краката вечер, когато решат да ги измият, толкова са им къси. Добра представа точно колко са къси дава уточнението, че поне с един от многото си крака те винаги са бръкнали в джоба на целокупния българин. Големите майстори на малките политики пък са известни с това, че живеят на принципа на памперса – само се пълнят, без да се интересуват от повторната употреба. Впрочем, това е принцип и на презерватива също.
1. Такса мощност
Енергийните дружества отдавна са известни като големи майстори на малките политики. Сега от EVN искат да въведат “такса мощност”, а ДКЕВР, държавната комисия, призвана да защитава общите български интереси от попълзновенията на монополистите, с удоволствие им разрешава. Даже по телевизора се изигра сценка, при която журналистите викат на човека от ДКЕВР, че това си е такса електромер, а той отрича – не, отнюд, не е такса електромер, нещо съвсем различно е. И те пак – ама....., а той пак – не!
Разбира се, славните енергетици нищо не измислят сами, те следват примера на колегите си параджии, които отдавна се уредиха да получават пари, независимо дали парата им се потребява или не. Това се нарича “осребряване на монополно положение” и EVN търпят критика, че чак сега измислиха подходящата формула. Със забавянето си те всъщност ощетиха държавната хазна, с чиито постъпления трябва да се плаща на социално слабите, които не могат сами да си плащат тока.
Общата идея е, че всеки човек се бръква с близо два лева, защото EVN му доставят мощност до къщата, а той дали харчи въпросната мощност, няма значение. Все едно насила да ти тикнат холограма на голата Анджелина Джоли в леглото, а после да те таксуват като за истинската Джоли. И държавата да постанови, че дължиш като за истинската. Подобно е, макар не толкова приятно.
Тук има няколко въпроса, които може и да изглеждат леко безсмислени, но като общество сме длъжни да зададем. Първият е – къде, по дяволите, EVN ще си складира мощността, ако неочаквано се появи и друг доставчик, който да не иска такса мощност. Вторият – през времето, докато е в България, какви средства вложи EVN за подобряване на мрежата и с колко процента намали загубите на ток. `Щото знам, че преди 10 години Енергото в Пловдив официално признаваше загуби от порядъка на 17-19 процента, но в действителност те бяха къде 30. А нормалното е да са 6-8. Трето – чудя се какво, ако не такса мощност, е включвала досега EVN в цената на тока. Само заплатите на шефовете и подаръците за секретарките ли? Ако е така, значи има да научим още много за възможностите на енергетиците да пълнят памперсите си с нашите пари. А после да напълнят и презервативите.
2. Такса к`во да е
Забелязвам обаче, че починът, известен в българската чисто пазарна икономика като “такса мощност” е много заразен и постепенно се превръща в такса “к`во да е”. Всеизвестни шампиони в това отношение са банките, които ти взимат такса, задето работят с твоите пари. Но не е само това.
Преди няколко години се оказа, че дължа на фиска 0.13 стотинки. Как стана така, че им ги дължа, не е ясно, след като те пък в този момент ми дължаха стотина лева. Нейсе. Та отивам в банката да внеса въпросните 0.13 стотинки и ми казват – такса 2 лева. В случая не помогна и личният ми чар, девойката зад гишето беше твърда в настояването си да получи двата лева. Е, заради това изпусна вечеря, смятах да я поканя и да похарча за нея онези сто, които данъчните ми дължат, но понякога наистина не знаем като губим, какво печелим. И обратно.
Но и това не е всичко. Защото ако при фиска можеш да отидеш и да внесеш на каса въпросните стотинки, без да те таксуват, то ако дължиш на съда един лев, плащаш още два задължително, защото там всичко е през банка. Как си ги делят после банките и съда, отразени ли са тези приходи в официалния бюджет на съдебната система или се отразяват само като коледни премии на съдиите – отговорите на тези въпроси тънат в дълбока мъгла. Пък може и в нещо по-лошо да тънат.
И такситата отдавна не си поплюват, имат въведена първоначална такса. Плащаш им, че са те чакали на стоянката, без да вършат нищо и без да харчат бензин, докато им паднеш в ръчичките като клиент. Ама ти пък `що им падаш? Таксуват те и за престоя на светофар, сякаш сам си го бучнал насред кръстовището, за да попречиш на таксиджията да те откара по-бързо там, закъдето си тръгнал.
Общинската администрация също я бива в тези работи. Брат ми живее от двадесет години в Германия, но тъй като се води собственик на някаква част от жилище тук, освен данък сгради, плаща на общо основание и такса смет. Възхитително.
Научавам се също, че болестта за поголовно таксуване напоследък се разпростира наистина епидемично. Например заговори се за неистовото желание на аптекарите да се въведе “такса рецепта”. Това било, задето вършат изключително тежката и главоболна работа да ти опишат рецептата в един мазен халваджииски тефтер. А после и в компютъра. Сякаш иначе работят друго. В Англия било имало такава такса и тя дори била в размер на цели 3 паунда, с други думи – към 7-8 лева наши пари. Добре, че в Лондон никога не ми се е налагало да ходя в аптека. Не стига, че цигарите им струват по 5 паунда, ами и рецептите като се прибавят.....Ама никой не казва, че там хората не страдат чак толкова от скъпотията, защото малките им заплати са към 2 хиляди. Паунда, не лева. За големите да не говорим.
Някои колеги през последните дни се шегуват по вестниците, че всичко това започвало да прилича на прочутия данък по турско - “диш хакъ”, данък, налаган на българите, задето турците си хабят зъбите, когато отседнат в някоя българска къща и стопанката ги нагости. Всъщност не съм сигурен дали такъв данък наистина е имало или той е част от братоубийствения балкански фолклор. Истината е обаче, че ако преди векове е липсвал, нищо не пречи сега да го въведем.
3. Здравната вноска и други красоти
Първоначалната идея на правителството беше за намаляване на здравната вноска, но покрай протеста на личните лекари се оказа, че тя всъщност трябва да се увеличи. Няма лошо в това нагоре-надолу - и Здравната каса е човек, и тя душа носи. Освен да ограничи обхвата и броя на плащанията по клиничните пътеки и да бави парите на личните лекари, самата тя трябва да се храни, облича, компютри да има, за да измисля с тяхна помощ все по-големи тъпотии от досегашните. Още повече като се има предвид, че доскоро сред нейното управително тяло се водеха хора като Алексей Петров, Трактора. Пък може и още да се води в Управителния съвет и от килията да гласува той важното решение за увеличаване на вноската, знае ли човек. Защо обаче имам съмнения, че като човек с нюх към бизнеса, Петров не ще да е стоял в тази каса само с добродетелната цел да обгрижи здравето на нацията, а по-скоро за да е близо до един пробит джоб, през който нашите общи пари винаги могат да текат в нечии индивидуални крачоли?
Подобна е ситуацията и с последното правителствено решение собствениците на фирми да се осигуряват, независимо дали развиват някаква дейност, тоест, дали имат приходи от нея или не. Да си представим един учител, който се осигурява веднъж от заплатата си в училище, втори път, пак от заплатата си в училище, дава пари и се осигурява, защото е съсобственик във фалиралата, но незакрита семейна фирма, а от същата заплата дава пари и на жена си, за да се осигури и тя заради участието си във фалиралата фирма.
Въпросът е колко пари остават в семейството, след като държавата, от загриженост социално да подпомага подобни безработни семейства, прибере три осигуровки от единствената им заплата. И колко пенсии ще получи въпросният учител, когато лудне съвсем и се наложи да се пенсионира преждевременно – една, две или половин? Интересно ми е също дали хората с участия в двайсетина фирми наведнъж, наистина ще плащат двадесет осигуровки и пак питам – колко пенсии ще получат накрая. Защото вероятно и те ще попитат.
4. Виновна е философията
Не се шегувам, за цялата описана дотук каша виновна е разпространената в България философия на ценообразуването. При нея държавата, министерствата, общините, а също всички частни производители и търговци, които се радват на монополно положение, ценообразуват по особен начин – според нуждите си. Той включва да се изчисли всичко необходимо на монополиста, за да живее добре и върху това да се сложи печалба, за да живее още по-добре. Балъците няма къде да ходят и купуват лекарства, плащат данъци на държавата и такси в съда, ползват ток и парно, карат коли и говорят по телефона.
Не ме разбирайте погрешно, проблемът не е, че някои ценообразуват така, защото от чисто човешка гледна точка ттакъв горе-долу е правилният начин. Проблемът е, че това не е истинска икономика и свободен пазар. Защото ако един работник поиска заплащането на труда му да се ценообразува според неговите лични нужди, веднага ще изхвърчи на улицата. И ще остане там задълго, поне докато не осъзнае, че греши и дойде, та се примоли. Ако пък един производител на тиквено семе пресметне, че пакетчето, съобразно личните му нужди, струва 10 лева, дълго ще си яде семето сам, защото без тиквено семе всички останали могат.
Ето и жив пример. Тази година по 8 март една роза в държавата се продаваше за 7 лева. Производител на рози обясни вечерта по телевизията, че всъщност не било скъпо, това си била нормалната цена на розата, а тристата процента надценка са сложени отгоре поради празничния ден. Една моя книга също се продаваше за 7 лева и издателят намали цената - на хората им било скъпо да я купуват. Не че трябваше да си купуват всеки ден по една, а една за цял живот.
Е, аз на кого да обясня, че да купиш цъфнал трън и да купиш книга не е едно и също. А специално пък разликата в цената би трябвало да е доста повече от триста процента в полза на книгата. Или не? Защото в Англия например книгите струват по 25-30 паунда, което е, има-няма, 60-70 лева български. И хората купуват, за да се просветят. Но за сметка на това пък ние, в България, сме по-големи майстори на малките политики от англичаните. И ни идва отвътре, като природна дарба някаква, не сме го прочели в скъпи книги.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
След като ГЕРБ обяви, че ще иска импийчмънт на президента, а Първанов светкавично си насрочи пресконференция, войната помежду им навлезе в още по-колоритна фаза.
Този път двата лагера се сбиха за ефира на Българската национална телевизия, възползвайки се от това, че БНТ е задължена да излъчва пряко петъчния парламентарен контрол, както и брифингите на държавния глава при нарочно заявено желание от негова страна.
Разказан накратко, сценарият за подливане на вода на противника не се нуждае от какъвто и да било коментар, защото спокойно може да замести "Господари на ефира":
Опитвайки се да парират възможността на врага да се изяви пряко в ефир, и двата лагера започват да местят часа на "своето" събитие. С цел "затъмняването" на Първанов депутатите от ГЕРБ свикват парламентарен контрол ту по-рано, ту по-късно в петък и дори са на път до вечерта да обсъждат закони, включени в седмичната им програма.
Президентът от своя страна също сменя на два пъти началото на брифинга си, така че държавническото му смръщване да се добере на всяка цена до директно излъчване.
До последно шоуто остава с отворен финал, като всички участници продължават да декларират, че съобразяват действията си единствено с договора на БНТ за излъчване на... Световната купа по ски алпийски дисциплини.
Кой в крайна сметка ще спечели телевизионната "купа" е все още интрига. Но ако БНТ държи да удовлетвори и двете страни, така че днес да удари и рекорд по гледаемост, е най-добре през 2-3 минути да превключва от парламентарния контрол на пресконференцията и обратно.
Публиката със сигурност ще оцени по достойнство поредното шоу, в което бе въвлечена държавата. Адреналин също няма да липсва...
Дянков ще задуши собствената си икономика, но ще плати за чужди дългове
Светослав Терзиев
Сега
Зяпнала в захлас, България не усеща как от зрител става участник в гръцката трагедия. Тя си мисли, че е на първия ред, откъдето се вижда най-добре у съседите, но някои вече я слагат на сцената. Важни институции и анализатори й дават роля за подсилване на драматичния ефект. Прогнозите са, че гръцкият срив ще повлече и българската икономика, а България на всичко отгоре ще плати дял от евентуална европейска помощ за Гърция.
Правителството и финансовите среди у нас излъчват бодрост, която контрастира с мрачните прогнози на чужди оракули. Властите предотвратяват паникьорските настроения, за да не дестабилизират сами полюшващата се финансова система. Но както е прието в гръцката класика,
предписаното свише не може да се избегне
Разликата от древността е, че боговете, на които днес се кланя правителството, не са на Олимп, а в Брюксел.
По техните критерии България би трябвало сега да олицетворява доброто, а Гърция - злото. Устремена към еврото и затегнала колана до самозадушаване, българската държава отчита финансови показатели, които не постигат дори върховните жреци в еврозоната. Според прогнозите за 2010 г. на Главната дирекция по икономическите и финансовите въпроси към Еврокомисията България би посрамила всички държави в ЕС, включително и 16-те от еврозоната, по образцов бюджетен дефицит - едва 0.3% при допустими 3%*. Като цяло еврозоната затъва в дефицит от 6.5% - двойно над собствената си критична граница, съгласно критериите от Маастрихт. По другия важен показател - съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) - България с нейните 17.3% би изпреварила всички без Люксембург (16.4%), а общо в еврозоната, където членуват 16-те най-развити държави в ЕС, сумарният резултат се очаква да възлезе на срамните 83.8% при допустими 60%. Ако числата си служеха с образи, щяха да ни определят като по-големи католици от папата.
За да се хареса на онези, които изповядват принципа "Не ме гледай какво върша, а слушай какво ти приказвам", финансовият министър
Симеон Дянков изтръгна от калкулатора си копчето за изваждане
и остави само събирането. Така постигна в кризата макроикономика за хвалба пред Брюксел и убийствена микроикономика, която изкарва на улицата изнемогващи професионални съсловия, зависими от харченето на бюджета. Премиерът Бойко Борисов насърчава Дянков в безумието му да парализира всеки работещ сектор, а на недоволните сочи Гърция: "Да не искате да стане като там!"
А как е там? - национален дълг от 300 млрд. евро, който по прогнозата на ЕК за 2010 г. ще се равнява на 108% от БВП, и бюджетен дефицит, който от сегашните 12.7% би трябвало да слезе на 5.7% в края на годината чрез драстични икономии. За разлика от гърците, които чрез заеми и прахосничество се научиха да живеят по-добре от западняци, българите от 20 години карат на пост и молитва. Докато гърците масово вземаха 14-а заплата и всякакви бонуси, българите едва смогнаха да отгледат тънка просперираща прослойка. През последните 10 години гърците лъжеха другите в еврозоната, че спазват самодисциплина, а българите се радваха, че има друг, който да им дисциплинира властите в лицето на МВФ и валутния борд. Ако бяхме живели като тях, сега щяхме да имаме национален дълг от 33.5 млрд. евро при 31 млрд. евро БВП.
Ние обаче имаме финансов резерв от 4 млрд. евро плюс още толкова като гаранция за валутния борд.
Сякаш се повтаря
парадоксът за малката и голямата правда
от времето на Тодор Живков, който ни остави с дълг от 10 млрд. долара, смятан навремето за катастрофален. Тогава малката правда за човешките лишения надви голямата правда, че социализмът бил предназначен да служи само за благото на човека. Сега Борисов се престарава, но също е орисан на черна неблагодарност. Нито от Брюксел, нито от Вашингтон ще получи похвали, а още по-малко от собствените си граждани.
Западни рейтингови агенции и анализатори от категорията на "Фич", "Мудис", "Икономист интелиджънс юнит" и други зачестиха през последните дни мрачните си прогнози за България. Те съзират опасност от юг, защото 30% от нашия банков пазар е гръцко владение и защото 10% от българския износ разчита на гръцкия пазар.
Правителството подозира нечисти помисли на някои анализатори, след като ги е отписало от кръга на своите платени клиенти ("Фич"), а банкерите ни опровергават предупредителните сигнали с неубедителното "Не виждаме причини за тревога". По същия начин предишното правителство не виждаше, че кризата бе дошла в България, и до последно харчеше бюджетен "излишък".
Докато днешните управляващи се правят на антични герои, неустрашими от зли прокоби, в Европа се обсъждат
сценарии как да се спасява с общи усилия Гърция
от задаващия се фалит. На първо време трябва да се намерят около 30 млрд. евро, за да се покрият падежите по гръцкия дълг през следващите два-три месеца. Премиерът Георгиос Папандреу направи отчаяна обиколка в Москва, Берлин, Париж и Вашингтон да търси помощ, но удари на камък. Пекин от дистанция му подхвърли да не си прави труда да пита и него. Никой от големите не иска да плаща гуляя в таверната, за който гърците не са си правили сметка.
Остават две възможности - гърците сами да си го платят, сваляйки каквото носят (унизително!), или приятелите им да пребъркат джобовете си и всеки да им пусне по нещо според своите възможности. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер (премиер на Люксембург) заплаши на 1 март Гърция, че ще й покаже "инструментите за изтезания в подземието", но не стресна никого. Тъй като гърците са горда нация (докачливи са и бързо излизат на протести), все повече се очертава втората възможност - друг да им плаща.
Тя пък също може да се разглежда в два аспекта. Първият е да прибегнат до услугите на командвания от американците МВФ, който да ги вкара в правия път като България, но това би било унизително не само за гърците, а и за цялата еврозона, която би трябвало да се саморегулира. Вторият е да се направи нещо като Европейски валутен фонд (ЕВФ). За да се учреди ЕВФ, ще трябва да се преправи Лисабонският договор, който едва влезе в сила и чийто член 125 забранява подобни спасителни операции освен в случаите на природни бедствия и други извънредни ситуации. Неговата цел е да дисциплинира държавите, а финансовата криза е признак на лоша дисциплина, а не на природен катаклизъм. Но за преправяне на договора заедно с нови ратификации ще са нужни години, което не помага при сегашния спешен случай.
Базираният в Лондон евроскептичен анализаторски център "Оупън Юръп" видя друго решение -
всички държави от ЕС да платят
според дела си в Европейската централна банка.** БНБ държи 0.87% от капитала й. От трите възможни сценария за разпределение на чуждото бреме, най-благоприятният за нас предвижда да олекнем със 17-22 млн. евро заради гърците. Премиерът Борисов се надяваше да ги осъди за блокадите на границата, но по-вероятно е той да им плати, вместо да им бръкне в джоба. Даже трябва да е доволен, защото, ако бяхме членове на еврозоната, сметката ни щеше да възлезе на 177-221 млн. евро. Съпоставимата с нас Словакия например е натоварена с калкулация за 141-177 млн. евро, защото заедно с Гърция членува в еврозоната, която има главната отговорност да брани честта на еврото.
От всекиго според способностите, а на гърците според потребностите - минем ли на този принцип, следващите са италианците, които са задлъжнели с цели 116% от БВП.
Ще дойде ред и на белгийците, които също надхвърлят 100%. На опашка са французите с 86%, ирландците с 80% и даже германците със 78%. Когато България пламенно убеждаваше ЕС през септември 2006 г. да я приеме на 1 януари 2007 г., се хвалеше с бюджетния си излишък, докато другите имали дефицит. "Елате при нас с вашия бюджетен излишък", подхвърли шеговито тогавашният председател на групата на ЕНП Ханс-Герт Пьотеринг (сетне председател на Европарламента) към бившата министърка по европейските въпроси Меглена Кунева (после еврокомисарка). Всички се разсмяха, но сега едва ли ще ни е до смях.
Гражданите тръгват да свалят Гоце. Бойко не му било сега до това, щото се бил напънал в строителството, но се направил на демократичен лидер.
По някаква причина и Лудото Яне кандисало, с което се събират нужните гласове да сезират КС. И до там. Па и да не е дотам, какво, ще им потече щастието през другия крачол, ако направят солдафона Марин президент!
Тъпаци! Нормалните хора си направиха изводите от постъпката на Гоце. Защо трябва сега подлостта зорлен да й се тури ореол на мъченичество? Защото от Исус още е ясно: "За мъченик не е достатъчно да си носиш сам кръста. Трябва да се намери кой да те разпъне на него."
Та ще му свършат черната работа…
Според мен най-доброто време да се свали Гоце беше през 2002 г. Но Пешето усра работата. Прав е Костов, дето рекъл, че най-добре пазената тайна в СДС е колко е глупав Пешето…
Абе, тоя къде е този мушморок?
Боже, а в „Афера” какво пише за Костов! Ама не смея да споделя. Щото пак ще ме навалят костовистите. 23 човека всичко на всичко и са взели страха на цялото виртуално пространство!
Вместо това ще кажа за втори път (с надеждата, че ще ми се зачете където трябва), че Костов е прав, дето възрази на твърдението на Бойко: "По-тежки месеци не е имало за България от времето на войната.” Щото помним Лукановата зима, еле па Виденовата! Чудно що Бойко ги не помни.
Да, това е много резонен въпрос: Къде е бил Бойко по време на народното въстание и какво е правил? Възможно е да е масажирал ушите на Тато. Не настоявам на тази хипотеза, споменавам я само като възможна. Защото съгласете се, че ако беше носил банички на барикадите, което би му отивало към него момент, все щеше да се похвали.
Не, че е самохвалко, но просто щеше да му е от голяма полза в изграждането на образа му на яростен антикомунист. Щото засега този образ седи малко необоснован, крепи се на един прадядо. Срещу който прадядо се възправя един дядо комунист, един баща комунист, а и самият протагонист, който напуска МВР, щото не иска да се деполитизира…
Но истината е, че ни един журналист не се поинтересува, да поразучи това-онова сам, а не да преписва автобиографията на Бойко. Щото това журналистите сме големи лицемери! Ето още един пример. Когато тръгна сайтът „Опасните новини”, медиите се правеха, че изобщо не са видели материала, в който се говореше за романтична връзка на президента с ученичка.
Или беше гоноретична, не помня… (Можете да го видите в рубриката „Опасните новини”) И тук не се наемам да твърдя, че е истина. Щото източниците ми от президентството твърдят, че това за ученичката не било вярно, но другото, за Марианчето – било. Както и да е.
Днес гледам снимките от срещата на Гоце с учениците по вестниците.
Навсякъде избрали кадри с ученички - целува ги, прегръща ги, един ухилен, гаче ли му белят банан а? И защо са избрали тези снимки?
Защото са чели онази статия и са я взели предвид, затова! А защо от президенството са поканили главно моми и все едни хубави е отделен разговор. Освен ако не е същият. Главният прокурор рекъл: „Няма да влизам в политиката”. Ама зер ви канят? От БСП, нали? Или от партията на Гоце, бъдещата?
Така като каже некой, че нема да влиза в политиката, та… Ами ако се наложи? Ако Родината заима нужда от вас? Пак ли ще откажете? Не, не можете да откажете!
„Никой досега не е успявал да устои на подобен аргумент, нито тук, нито някъде другаде. Когато кажат на някого, бил той стар, болен, глупав, уморен, циничен, мъдър или дори опасен за бъдещето на своята страна, че родината му има нужда единствено и само от него, той ще се отзове, дори ако се налага да го закарат на носилка до трибуната и едновременно да положи клетва и да вземе последно причастие. Не, не виждам изход за теб. Ако ти кажат, че родината има нужда от теб, загубен си. Можеш единствено да се молиш и родината да не е загубена.”
Извинете, че ви заговорих на „ти”, но така е в оригинала при Стайнбек… Г-н Велчев вика още: „Правя това изявление, защото съм го осмислил. Нямам съмнение, че един ден ще ми го припомните.”
Глупости! Колкото на Бойко сме припомнили. „Нищо свързано с политиката не ме интересува.” „Нямам никакво намерение да се занимавам нито с партии, нито с политика…” „Не желая да влизам в политиката и не желая да обърквам работата на партиите.”
Лично сме преброили 117 категорични отказа на Бойко да влиза в политиката, без да претендираме за изчерпателност. Наскоро леля му сподели, че още през ноември 1998 г. й е споделил, че смята да влиза в политиката. След точно седем години отричане, през ноември 2005 г. стана кмет на столицата.
И до последно се правеше на умряла лисица. Даже през 2005 г. викаше: „Моля да се знае, че аз бих променил статуквото си само по желание на премиера, тъй като на него аз не мога да отказвам.”
Спомням си, че тогава възразих: „Г-н генерал, в случая е по-добре да използвате думата “статус”, статукво се ползва по-скоро за равновесие на сили… Вие нямате статукво. Вие имате статус. Друг е въпросът, че промяната на вашия статус може да доведе до промяна на статуквото. И обратно. Но това е друго.”
Друго е друг път. Кой да се сети тогава, че не става дума за невежество, а за поставена цел. Днес Бойко е цялото статукво.
Даже може да се каже, че повече от статукво, израсна направо до природна сила…
Както и да е. Късно е вече да го питаме. И вас, г-н главен прокурор, никой няма да ви пита. Та ако са ви канили, не чакайте да повтарят. Нямате идея колко работи пропуска човек само защото чака да го поканят втори път. Даже ще кажа, че истинският българин сам се кани, не чака друг да го кани.
НАП отменила инструкцията си, с която задължаваше собствениците на фирми да плащат осигуровки не само за основната дейност, но и в случаите, когато са и управители на фирмата си, дори да нямат договор за управление. Обаче чета, че в редица градове протестите, насрочени за 15 март, въпреки това щели да се проведат. Та се сещам за един стар еврейски виц - лъжичката се намери, но лошото чувство остана.*
Организаторите викат, че тия протести били насочени „срещу некомпетентната и безмозъчна данъчна политика”. Тази политика именно е лошото чувство, което остава.
Пък „24 часа” съобщава, че в редица големи градове протестите на джипитата щели да продължат. Вероятно и у тях е останало лошото чувство… --- --- --- *Вица, за който не го знае, е следният: Евреин бил на гости у друг евреин. Два дни след като си тръгнал гостът получава телеграма: „Моше, искаме да ти кажем, че у нас се зароди лошо чувство към теб. Не искаме да ни идваш вече на гости. След като си тръгна установихме, че ни липсва една сребърна лъжичка“. Моше отговаря: „Съжалявам, но не съм взимал никаква лъжичка“. Скоро получава нова телеграма: „И ние съжаляваме – намерихме лъжичката, но лошото чувство остана“.
Управляващите застанаха на пътя на безконтролния от 8 години президент по конкретен въпрос. Това му се случва за първи път.
Изместването на парламентарния контрол в петъчния ден във времето, в което държавната телевизия щеше да е длъжна иначе на излъчи насрочената пресконференция на президента, е безпрецедентен случай някой да направи нещо в държавата ни, от което реално да се види, че Първанов не разполага с държавата за собствени цели. Защото той по навик я употреби именно по този начин, залагайки капан на вицепремиера Дянков, за да го уязви, но си направи погрешно сметката.
Първанов, който никога преди по никакъв повод не беше прибягвал до оповестяване на свой разговор с какъвто и да било събеседник, произведе скандала с отмъщението срещу вицепремиера Дянков и беше адски горд със себе си. Вярваше, че отново е победител на правата на безцеремонната сила – прав, неправ, но може да си го позволи. Виждаше му се невероятно, че може да срещне ефективна съпротива. Но това вече се случва.
Смисълът на схватката за това кой има право на телевизионен ефир по държавната телевизия е всъщност в демонстрацията на факта, че управляващата политическа сила има волята и силата да предизвика държавния глава и по точно да постави под съмнение неговата претенция за всесилие , каквото конституцията не му гарантира и именно по тази причина той дефилира от години в ролята на узурпатор на права и пълномощия.
Иначе няма кой знае какво значение в кой час ще си прокарва пропагандата др. Първанов.
България е парламентарна република и не президентът, а НС има върховенство в държавата. Ето това му се напомня най-сетне на Първанов. Не е елегантно, но как иначе да му се покаже, къде му е мястото?
Но е също така символично, че Първанов даде фира за ефира. Това е удар в десетката, защото именно чрез овладяване на пропагандната в държавата той успя да наложи прекомерните си претенции да разиграва бракониерските си мераци!
В петък, 5-ти март, между стените на българското Президентство се разигра рядка по своята политическа жестокост сцена. Дошъл, за да сложи край на едно недоразумение с държавния глава, младият министър на финансите Симеон Дянков попадна наивно в клопката заложена от президента Георги Първанов (бивш комунист), пише френският седмичник "Курие Интернасионаl" в материал, посветен на най-горещата политическа драма в България.
След като припомня предисторията на скандала, с участието на Дянков в тв шоу, в което става дума и за "младия милиардер" Първанов, авторът Александър Леви разказва как премиерът Борисов е изпратил министъра си при президента, за да изгладят "недоразумението".
"Но нищо не се случи както беше предвидено. Георги Първанов прие министъра на финансите придружен от двама сътрудници от администрацията си и секретарка. Той му даде думата, преди да продължи в стил: "понеже сте тук, нека да изясним и някои други противоречия". За начало Дянков е обвинен, че е "излъгал" за бюджета на президентската администрация. Много надъхан, президентът разкритикува също политиката на икономии и поиска от името на всички българи Дянков да им се "извини".
Първанов захапва здраво и темата за "младия милиардер", без да остави шанс на младия Дянков, който пробва доста неумело да се измъкне с комплименти за "опита" на държавния глава... Напразно. "Не ви вярвам", отсича президентът преди да заключи с дълга тирада, истинска политическа реч за ролята, която смята отсега нататък да играе на българската политическа сцена", продължава "Курие Интернасионал".
"В същия ден съдържанието на разговора стана достъпно в интернет на сайта на президентството, което публикува пълната стенограма. Българите откриха един отмъстителен и непреклонен президент срещу мънкащия, търсещ думите си Дянков, очевидно изненадан от злостта и внезапността на атаката от страна на държавния глава."
По-нататък се отбелязва, че от този момент кризата между президентството и правителството се задълбочава, за да се стигне до поискания от ГЕРБ импийчмънт на Първанов.
"Бойко Борисов определи действията на президента като "удар с нож в гърба", препращайки към пакта за ненападение, който двамата даваха вид да са сключили въпреки многобройните прехвърчания на искри от встъпването във власт на ГЕРБ през юли 2009. "Ако Първанов иска война, ще я получи" - заплаши той."
"От 1989 г България е парламентарна република, в която президентът няма голяма поле за маневри, но може да упражнява влияние чрез назначения на различни нива в държавата. И социалистът Първанов, който кара втория си мандат не пропуска да го направи. Той даже е смятан за "архитект" на тройната коалиция (социалисти, царисти и мюсюлмани), която управлява България с много спорен успех през последните години. Но от падането й от власт, неговата дейност стана проблематична. В този епизод някои виждат предвестие за създаването на нова, опозиционна президентска партия. Други, напротив, смятат, че това е знак за слабост, даже за паника в президентската администрация, която е все по-силно притискана да даде отговори за ролята си в различни скандали с участието на предишното правителство на социалиста Сергей Станишев."
"Факт е, че рядко подобен политически сблъсък е разкривал на такова ниво пропастта между действащите лица. Като че ли съществуват "две Българии", представени от персонажите на Симеон Дянков и Георги Първанов. Всичко, а не само възрастта ги противопоставя.
От една страна е свободният електрон, изучил се в американските университети, преди да изкачи кариерната стълбица в Световната банка и да стане признат експерт по страните в преход. От другата страна е провинциалистът Първанов, извървял голяма част от кариерата си на историк под защитната сянка на комунистическата партия на Тодор Живков, преди да стане ръководен кадър на произлязлата от нея социалистическа партия.
От една страна младият човек, женен за американската си колежка, собственик на къща във Вашингтон, от другата този, който в разгара на кампанията на НАТО срещу Сърбия написа топло писмо в подкрепа на другаря "социалист" Слободан Милошевич.
От една страна емигрантът, който търси щастието си по света, от друга сътрудникът на политическата полиция на бившия режим (с псевдоним "Гоце"). Любимецът на либералната преса, хвален от МВФ и Брюксел, срещу приятеля на Москва, между другото запален ловец, заклеймен от еколозите, но харесван от себеподобните си в България.
Отличникът на класа, леко арогантен, едновременно крехък и твърде сигурен в себе си, срещу старата лисица в политиката, този, който всичко е видял и преживял. Човекът от народните дълбини срещу космополита.
"Аз съм експерт, а не политик. Както знаете, дълго време живях в чужбина. Върнах се със семейството си, за да се опитам да помогна...", смотолеви Дянков, за да се опита да обърне хода на инквизиционния сеанс, на който беше подложен между стените на президенството. Днес, сред другите теми, той сигурно размишлява над една фраза, с която българският държавен глава го замери в този нещастен петък: "Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?"
Забити тържествено сред буците лед и киша на жълтите павета, задъхани репортери предават драматичните новини за започналата процедура по импийчмънт на българския президент, който е нарушил конституцията, изнасяйки стенограма от разговор, злепоставящ вицепремиера Симеон Дянков и правителството, без последните да са знаели за това.
Парламентарното мнозинство на ГЕРБ, "Атака" и " Синята коалиция" смятат, че държавният глава е нарушил конституцията, защото "никой не може да бъде следен, записван и подслушван без негово съгласие". Опозиционните БСП и ДПС смятат, че няма нарушение, защото става дума за разговор между публични личности, стенограмата е водена пред Дянков, а фактът, че не бил информиран предварително за пускането й, е маловажен.
И експертите са скептични, че стартираната от ГЕРБ процедура ще постигне целта си – отстраняване на президента. Не само заради хлабавите основания, не само заради проблема с намирането на мнозинство от 160 депутати в подкрепа на искането, а и защото Конституционният съд е доминиран от представители на президента и БСП.
Премиерът Борисов и ГЕРБ мислиха пет дни, преди да се решат на този безпрецедентен политически ход, към който ДСБ и "Атака" ги подтикваха от самото начало. Накрая явно са преценили, че трябва да отговорят по някакъв начин на Първанов. И започнаха да пишат мотиви за импийчмънта. Както се разбра обаче, няма да бързат с внасянето им. Което означава, че все още има някаква отворена вратичка за "джентълменско споразумение" (по Кръстьо Петков).
Ако до такова все пак не се стигне, наистина можем да приемем, че сме в ситуация на битка между най-силната фигура на левицата в лицето на Първанов и най-силната фигура на новоочертаното "дясно" пространство в лицето на Бойко Борисов. Двата лагера с групираните към тях партии са ясно позиционирани и за пръв път от 2001 г. насам се създава
впечатление за някакво връщане към двуполюсен модел
Макар че първопричината за конфликта е политическа, противостоянието неминуемо ще прерасне в институционално, тъй като в размяната на удари и двете страни ще използват властови ресурс на институциите, които представляват.
Обявената война е лоша новина за премиера Бойко Борисов, тъй като ограничава възможностите му за лавиране и за ситуационни компромиси, които са съществена част от политическия му арсенал. Пътят му за примирие с президента вече е затворен. Борисов е свикнал да играе "либеро", но поне засега му се налага да се ограничи в едно поле и в един лагер с ясно определени съюзници.
Изпълнителната власт и парламентът разполагат с далеч по-сериозна власт от президента, което може да се смята за превъзходство в евентуалната битка. Но те имат и много по-големи отговорности, освен това са реално изправени пред изключително сериозни проблеми от всякакъв характер, с които към момента не се справят особено успешно. Затова рискуват да загубят доверието на гражданите, а именно това е ресурсът, от който смята да черпи сили президентът и който оспорва на Бойко Борисов.
Слабостта на президентската институция с нейните почти само представителни функции в случая предоставя на Първанов отнетата от Борисов роля на "либеро". Възползвайки се от предоставената им от конституцията възможност, българските президенти и Първанов в частност не са пропускали да трансформират институционалната слабост в персонална сила, като удобно заемат страната на народа, за да раздават оценки или търсят сметка на другите власти.
Няма съмнение, че Първанов съзнателно е търсил провокация и че зад публикуването на стенограмата от разговора с Дянков стои по-голям сценарий. Според някои просто е искал да си върне на вицепремиера за всички "унижения", които смята, че са му били причинени. Подготвената настъпателна реч обаче показва, че амбицията е друга – не само да възстанови загубен престиж, а и
да заяви нови, още по-големи политически претенции
Първанов отрежда на Дянков и правителството да се извиняват, а на себе си - правото да посочва каква е "истината" за всичко и всички в държавата.
Сега въпросът е как ще приключи този иначе семпъл сценарий. Най-вероятно като поредната буря в чаша боза, каквито са почти всички политически сюжети през последните години. И затова няма нито истинска политика, нито истински битки, нито истински герои.
Цялото политическо войнство е заето да търкаля бозаджийските гюмове в телевизионни риалита, ток -шоу програми и кичозни състезания, прекъсвани от тв репортажи за полицейски акции с филмови имена. Сигурно и гражданите вече са разбрали, че за каквото и да гласуват, единственото сигурно нещо, което ще получат, е шоуто.
И наистина, върви голяма забава, докато съседна Гърция се тресе от незапомнена фискална криза, а целият ЕС е вцепенен от размера на бедствието заради наредените на опашка след нея Испания, Португалия и още няколко европейски икономики в незавидно състояние.
Българите нямат чувството, че са част от този тревожен сюжет. Хората, които ги управляват, предпочитат да им спестят истината, за да не поемат и своята отговорност за нея. Защото онези като Първанов, които са на върха от осем години насам
трябва да кажат как са допуснали до се стигне дотук
Други като Борисов трябва да приложат болезнени и непопулярни мерки. Не само спрямо хората, които са ги избирали и които заради реформите вече няма да ги обичат. Но и спрямо една голяма част от т. нар. голям български бизнес, който е станал такъв не защото е играл по правилата и е бил много предприемчив, а защото в съучастничество с държавата е използвал практики, показани във филмите, от които правителството преписва кодови названия на акциите си.
Ако се върнем към готвения импийчмънт, ясно е, че ГЕРБ и съюзниците им не могат да удържат победа без реално отстраняване на Първанов. Което много трудно ще се случи. Но още по-лошо за тях ще е, ако се случи. Тогава ще гледаме фарса "Генерал Марин президент", а Първанов - да разгръща "гражданския" си политически проект не като основен участник в процесите от последните осем години, белязали страната с клеймото "най-корумпирана в ЕС", а като невинна жертва на политическа "репресия".
Не случайно мъдрите отдавна са предупредели: внимавай какво си пожелаваш. А междувременно идеята, че каквото и да става, важно е шоуто да продължи, може да се окаже брутално подвеждаща за споделящите я. Примерът с Гърция не предполага настроение за забава.
*Авторът е главен редактор на електронното издание Mediapool.bg
© Милен Радев
ИВО ИНДЖЕВ
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Дневник
Тони Филипов, Др.
ИВО ИНДЖЕВ
Курие Интернасионал
Стояна Георгиева