Deutsche Welle

Франция ще връща в Румъния и България роми, нарушили обществения ред, и ще демонтира стотици чергарски и ромски лагери в страната. Това поставя редица въпроси пред правителствата на двете страни-членки. Анализ на Георги Папакочев:

Мерките на Париж едва ли следва да изненадат властите в Букурещ и най-вече в София. В началото на май френският посланик в България Етиен дьо Понсен в компанията на италианския си колега, направиха обиколка из някои ромски гета в Сливен и София, за да анализират ситуацията в тях и да посъветват своите правителства, а и останалите заможни страни от ЕС, как да бъде намалена ромската миграция.

В началото на годината, в рамките на една „скъпа и безполезна операция”, както се изрази френската преса, близо 200 български роми, повечето обитаващи незаконни бараки и бидонвили край Бордо, получиха самолетни билети за София и по 300 евро, за да се приберат по родните си места. След десетина дни, според очакванията, повечето от тях се бяха върнали обратно във Франция.

Цап-царап…

Европейските „авантюри” на българските и румънски роми бяха вбесили и британските власти. В края на май лондонската полиция организира в метрото специализирана акция под названието „Тишина” срещу ловките румънски и български джебчии, чиито банди неуморно тарашуват из дрехите и чантите на многобройните пътници.

Печатът дори посочи случая с българско ромско семейство, което успяло да окраде над 100 хиляди лири стерлинги от пътници в метрото, а според данни на британски депутати, предоставени през февруари на българската парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, почти 1200 деца от Румъния и България ежегодно биват вкарвани в Лондон, за да се занимават с кражби и просия. Тези дни, иначе хладнокръвната и толерантна Дания, депортира 23-ма румънски роми за безобразия и кражби.

Веднага следва да се отбележи, че за Европа ромският въпрос представлява огромна грижа, особено след второто и третото разширяване на  съюза.

Масовите „екскурзии” на чешки и словашки роми във Великобритания и Скандинавските държави след влизането на двете централноевропейски страни в ЕС доведе до сериозно обтягане на двустранните отношения и причини скъпоструващи акции по прибирането на местните европейци по родните им места и по въвеждането на строги мерки за контрол при пътуванията им в чужбина, с всичките трудности и рискове около ограничаване на свободата за пътуване на европейски граждани.

„Кой та мама измами, кой та мама излъга?”

Проблемът за Румъния и България сега придобива и друго опасно измерение, свързано с очакваното влизане на двете балкански съседки в Шенгенското безвизово пространство.

Париж вече изрази съмненията си по отношение включването на Румъния в зоната и дори изтъкна официално чрез държавния си секретар по европейските въпроси Пиер Льолюш, че „ромската проблематика трябва да се превърне в условие за присъединяването към Шенген”.

Макар неартикулирано на този етап, предупреждението е напълно валидно и за България, която, подобно на своята северна съседка, ще бъде оценявана освен по проблема и по липсата на доверие в съдебната система и полицията в двете държави.

От друга страна ескалацията на ромската престъпност, породена основно от мизерните условия, в които живее тази етническа общност, със сигурност може да изведе проблема като едно от основните препятствия пред влизането в свободното за движение европейско пространство.

И ако властите в двете страни не приемат френското предупреждение като сериозен „сигнал за тревога”, нищо чудно съвсем скоро по румънските и български черноморски чалготеки хит да стане една нова  и много тъжна чалга-песен, с припев: „Шенген, Шенген, ти „Факултето” наш!”. На румънски и на български език.

Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/

Безспорно решението на парламентарната комисия за борба с корупцията, уличаващо Ахмед Доган в конфликт на интереси и политическа корупция – във връзка с взетите от него един милион евро хонорари по четири “консултантски” договора, свързани с прословутия проект за хидровъзел “Цанков камък” – е основната политическа новина от вчерашния ден.

Основна – защото за пръв път официална институция обвинява лидера на ДПС в корупция – и защото решението на комисията да предаде казуса на Административния  съд представлява и първия опит за търсене на съдебна отговорност от корупционер №1 в България.

Решението на комисията е достатъчно категорично – и за разлика от други случаи, в които името на Доган попада в центъра на обществения интерес, този път няма шикалкавене и ефимистични трикове. Докладът нарича нещата с истинските им имена – например в следните редове:

“В декларация той е бил длъжен да посочи данните за свързани лица по Закона за конфликт на интереси, по дейността на които той има частен интерес. Свързани лица са и физическите, и юридическите лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономическа или политическа зависимост, което поражда основателни съмнения за неговата безпристрастност и обективност.

Безспорно е, че "Минстрой холдинг" и Институтът по строителство и минно дело са юридически лица, по отношение на които Доган се намира в икономическа зависимост. Като се е съгласил да му бъдат възложени невъзможни за него задания, за да се получи колосална за мащабите на държавата ни цена, Доган се е поставил в икономическа зависимост, която е трябвало да декларира в декларацията си за конфликт на интереси пред Народното събрание.

Ахмед Доган не е съобщил информацията за свързани лица и по този начин е затаил истина, която дефинира частен интерес, а по този начин е укрил информация от обществото. Създадена веднъж, зависимостта не е времево ограничена. /.../

Решенията за важните за страната ни проекти са се вземали не по установения институционален ред от министрите на заседание на кабинета, а от съвета на коалицията, което е противоконституционно. Този въведен противоконституционен ред за вземане на решения по всички важни за страната ни въпроси прави особено опасна съществуващата икономическа и политическа зависимост на Доган и дава основание да се заключи, че е налице политическа корупция от негова страна.”

И така: Доган на съд. Ще изскочи ли заек от тази трънка? За съжаление не. Най-вероятно е – ако Административния съд изобщо реши да бъде образувано дело – то да бъде забатачено с безкрайни отлагания – или да приключи с максимално възможната по този казус санкция – глоба от 3000 лева. На фона на взетия от Доган хонорар на стойност около един милион евро – това звучи просто смешно.

В същото време обаче решението има определена морална стойност: то накърнява най-съкровения мит, граден цели две десетилетия от Доган – мита за неговата недосегаемост. Митът за това, че може безнаказано да си позволява недопустимото за целия останал политически елит – тъй като е пазител на етническия мир и притежател на единствения непроменим електорален капитал в страната ни – което го прави наосъщен съюзник и неизменен мандатоносител в случаите, когато няма стабилно парламентарно мнозинство.

Може би затова – въпреки мнозинството на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция в комисията, това решение висеше на косъм – и до него се стигна не без перипетии. На 29 юли заседанието на комисията пропадна поради липса на кворум, тъй като депутатът на ГЕРБ Николай Коцев отсъстваше поради лични причини. Наложи се лично Бойко Борисов да настоява за спешно провеждане на ново заседание в последния парламентарен ден – и да даде гаранции пред председателя на комисията Димо Гяуров, че липсващия негов депутат ще бъде налице.

Самият Коцев се опита да извини отсъствието си на това ключово заседание с ангажименти в избирателния си район – и да отрече спешното си призоваване, като и всякаква намеса на своя лидер: “Не ми се е обаждал Борисов, той е много мъжки човек и винаги е бил умерен. Обвинявате го, че ходи и ни хока, но това не е така” – заяви той пред журналистите.

Логично – някак си наистина не е съвсем прилично един министър-председател да “привиква” народните избраници. Само че Коцев се оказа опроверган от своя лидер, който обясни едно към едно механизма за свикване на това извънредно заседание, без дори да се притесни от факта, че навлиза в прерогативите на законодателната власт: “Първо се свързах с Мартин Димитров, после помолих да намерят и г-н Гяуров, Казах му, че нашия депутат го връщам и утре идва на заседанието”.

Всичко това е наистина “чудесно” – както Бойко Борисов определи решението на комисията. Тъжното обаче е, че всичко тъй и си остава в границите на общите приказки и ежедневните скандали. В същото време корупционния потенциал на Доган е добре известен на всеки българин – още от 1993 г., когато в комбина с червените и тогавашния президент Желю Желев спретнаха правителството на Беров – не случайно определяно и като “правителството на Мултигруп”.

Впрочем “Минстроий холдинг”, дал въпросния хонорар чрез Института по строителство и минно дело, беше тогава именно мулташка структура, а неговия днешен собственик Николай Вълканов, на името на чиито компании са регистрирани повечето Доганови имоти, тогава беше вицепрезидент на групировката.

Тъжно е и това, че до подобни решения се стига само по дребни, дори незначителни от юридическа гледна точка поводи. Когато става дума за драматични, предопределящи съдблата на България решения – тогава институциите си мълчат, съдът вдига рамене, а прокуратурата оправдава отговорните.

Един от примерите е посочен в коментара на в. “Дневник” по повод казуса с Доган: прокуратурата е отказала да разследва бившия енергиен министър Румен Овчаров за неизгодните газови договори, защото призваната да раздава спраоведливост институция не била открила “каквито и да било данни за извършена от български длъжностни лица безстопанственост или съзнателно сключване на неизгодна сделка”. И не само това – доблестните прокурори си измиват по пилатовски ръцете с обяснението, че  “деецът не носи отговорност поради амнистия”.

Точно по същия начин и Доган носи отговорност за взетия хонорар, но не носи отговорност примерно за дребната подробност, че в резултат на неговите компетентни консултантски услуги от 2004 г. стойността на хидроенергийния комплекс е скочила от около 200 млн. евро на 460 млн. евро – и че тези пари са платени всъщност от заема, отпуснат от френската банка “Париба” за проекта АЕЦ “Белене”.

Пита се в задачата – а кой е вземал решението за този проект и начина на употреба за този заем? Не е ли това правителствено решение и тези решения не се ли вземаха от тъй наруечения “съвет на коалицията”, разграбила България по формулата “3-5-8”?

Отговор, разбира се, няма. Няма и да има. Можем обаче с известна сигурност да предположим как Сокола ще се възнесе при Аллах, когато приключат земните му дни. С летяща чиния.

Спасените екземпляри от "танковата колекция" ще отидат в музей, вместо при колекционери

Иван Михалев
Капитал

Неговото име е Алексей Петров. Някога е бил офицер, а сега е само обвиняем. Заплашват го 15 години затвор. Бил е част от "организирана престъпна група". Това обаче не е "онзи" Алексей Петров, а негов съименник. И е обвиняем за... кражба на танк.

Ако четете редовно вестници, сигурно помните тази история. Преди две години и половина полицията арестува двама германци в опит да изнесат през границата стар нацистки танк "Панцер 4", чиято цена на черния пазар надхвърля 100 000 евро.

По онова време майор Алексей Петров е заместник-командир на ямболското поделение 24200, което е отговаряло за охраната на ценните реликви. И, ако се вярва на обвинението, той е човекът, който е помагал на германците при кражбата.

В онзи декемврийски ден на 2007 г. близо 80 фашистки танка и щурмови оръдия от Втората световна война все още се намират по границата ни с Турция. Те са закопани в земята и са част от прословутата отбранителна линия "Крали Марко", която е трябвало да пази страната от сухопътна агресия по време на студената война. Повечето от машините отдавна са били снети от въоръжение и представляват интерес само за колекционерите на антики.

Два месеца преди залавянето на групата от района на Факия изчезва легендарната "Царица" - щурмово оръдие Sturmgeschütz III Ausf. G, произведено през 1943. За него се твърди, че е било личен подарък от Хитлер за царицата майка Йоанна, откъдето идва и името й. Смята се, че тя е била натоварена на камион и изнесена в Германия, където е продадена.

Тримата решили да откраднат втори танк по същата схема. Военното контраразузнаване обаче получава сигнал за готвената кражба и на 13 декември Петров и германците са арестувани. Те са задържани, докато организирали изкопаването на "Панцер"-а с помощта на група роми, на които платили по 20 лева надница.

Цялата история е любопитна не само защото това е първата кражба на танк от българската армия. Но и защото тя поставя началото на поредицата от събития, които предотвратиха изнасянето на едно от най-големите военни съкровища - т.нар. танкова колекция, собственост на Министерството на отбраната.

Жителите на Ямбол са убедени, че тримата арестувани не са действали сами и че над тях в схемата е имало генерал от Генщаба. Ако не беше станала кражбата, може би танковете "Панцер" и сега щяха да са обект на разграбване за радост на колекционерите и прекупвачите на скрап. Без да иска, майор Петров и неговите немски "колеги" правят възможно спасяването на това парче от българската история.

Да живее далаверата

"Ако не бяха германците, нещата щяха да минат много тихо. Щяха да се бракуват и да се предадат също толкова тихо за скрап, без никой да чуе", смята Калоян Матев, експерт, който от години изследва историята на старите фашистки танкове по българската граница.

"Каква е била точно схемата, кои са точно участниците - никой няма да разбере. Малко след като се разшумя случаят, от Генщаба си замина един генерал. Майор Алексей Петров не е получил писмена заповед, но 100% е бил посъветван да съдейства на германците.

Той със сигурност е изпълнявал устно нареждане, което никога не може да бъде доказано", добавя Калоян Матев. Той е убеден, че откраднатото щурмово оръдие не е единствено. "Най-вероятно не е изнесена само Царицата, но за нея се знае, защото се вдигна шум", смята експертът.

След като гръмна скандалът, министерството се сети, че трябва да вземе мерки за опазването на ценните военни реликви. Тогава със заповед на тогавашния министър Веселин Близнаков всички танкове от граничната полоса с Турция са изровени и превозени до Ямбол. Точно там, в двора на бившите пионерски казарми, ги заварихме и ние.

Екипът на "Капитал" е един от малкото, получили възможността да види на живо нацистките машини. Доскоро достъпът до тях е бил напълно забранен. Строгите мерки за сигурност се дължат и на факта, че старите "Панцер" си остават изкушение за търговците и колекционерите.

Техните апетити бяха подхранени и от решението на предишното правителство да обяви на търг част от танковете. Впоследствие скандалният търг беше отменен заради протести на ветерани. Медиите също имаха заслуга за това. Няколко заглавия като това "Гласят далавера с танковете по границата" накараха министерството да се откаже от идеята.

Двегодишният спор какво да се прави с "пенсионираните" танкове приключи тази седмица. Със заповед на министър Аню Ангелов предстои най-ценните екземпляри да бъдат дадени на Националния военноисторически музей. Те обаче ще бъдат предоставени за временно ползване на община Ямбол, която ще плати реставрацията им. Причината е, че държавата няма пари за ремонта.

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg

В последния ден преди парламентарната ваканция в НС се разрази скандал, който със сигурност няма да е последния от този род. Защото мините за подобни избухвания са заложени отдавна.

Съзнателно не се спирам на “съдържателната част” от спора, дали журналистката от БНР Диана Янкулова е направила пристрастно интервю с Волен Сидеров, което предизвика неговите заплахи да прочисти със закон държавните медии.

Дори и да е прехвърлила мярката, тъкмо Сидеров, който се закани на журналистите още при първата си изборна победа, ли е съдникът? Защо му се наложи да се извинява на германската компания “Луфтханза”, която приземи заради скандал с него самолета си на резервна писта, ако не беше прехвърлил мярката?

Проблемът е друг. Формулира го самият Бойко Борисов, който вулканично застана на страната на Сидеров. Но без подозира го направи с обратен знак. В полза на тезата си, че Диана Янкулова е пристрастна, той заяви, че тя не може да се промени, след като е работила в пресцентъра на предишния министър на вътрешните работи.

Грешка, г-н Борисов, може и още как. Така правят (почти) всички и е изключение някой колега да не пее в хора по нови ноти.

Цели редакции вкупом преминаха на страната на новата власт и започнаха да й служат със същото усърдие, както на старата.

Пример за това е и личността на шефа на БНР Валерий Тодоров, когото не случайно Борисов призовава като свой “свидетел” в спора – да кажел дали му е зле отново да е началник.

Ако Диана Янкулова е останала на някакви предишни свои позиции, това е инатът, който толкова много липсва на днешната българска журналистика. Казвам го с пълното съзнание, че най-вероятно тя не ми е съмишленик в политическия смисъл на думата.

Лош знак за здравето на управлението е издребняването в битката с отделен журналист. Има планини от проблеми в медиите, но са от принципен характер.

Ако Борисов е искрен в твърденията си за ненамеса в медиите, трябва да се …намеси. Но по въпроси като този: защо само и единствено медиите си остават забранена територия за проверки, разследвания, дознания и дори намеци в тази посока от страна на властта?

Не е ли свързан този “феномен” на поголовната невинност по презумпция с декларираното и постигнато пълно послушание пред новите господари на онези, които контролират медийния цирк в страната?

Димитър Денков
Сега

Фарсовият характер на нашенската демокрация лъсна и тая седмица с обичайната яснота на досадата, която кара нормалните хора да затварят очи и да мечтаят за пълно откъсване от родната реалност било през Терминал-2 и международните автобусни линии, било чрез потапянето в някой сериал или в рекламите за почивка на красиви острови.

Парламентарната опозиция с видимо удоволствие обвиняваше управляващите в полицейщина за случая в Кърджали, където за пореден път погрешка бяха "респектирани" граждани. Управляващите пък с още по-видима самоувереност отвръщаха, че подобни обвинения бледнеят пред успехите им в овладяването на организираната престъпност и възстановяването на държавността, извън това, че респектираните били съмнителни.

В това няма нищо чудно, доколкото представлява сюжетната линия на един кух диалог, воден двадесетина години с апломба на демократическата педагогика: опозицията громи полицейщината, властта крепи държавността.

Още по-малко чудно е, че нито едните, нито другите не се сещат, че съчетанието "полицейска държава" - изобличително според едните, колкото клеветящо според другите - е твърде съмнително откъм фактите у нас. Не защото няма прояви и на полицейщина, както не защото няма и опити да се утвърждава държавността. А защото за всеки непредубеден и разумен гражданин е повече от очевидно, че и при подобни прояви, и при подобни опити

тук по-скоро липсва както полиция, така и държава

Поради което може да се случи всичко. Включително и да се говори за полицейска държава, когато разговорът трябва да бъде за крещящата липса и на полиция, и на държава.

Не става въпрос за това дали формално съществуват и едната, и другата, а за това, че независимо от властовата конфигурация тая липса така се задълбочава, че рядко човек се уповава и на двете, дори и по цял ден да си тананика хита на Веселин Маринов.

В нея, в разширяващата се дупка на съществуването ни, за която е бедно въображението и на най-развинтените екзистенциалисти, попадат както и другите традиционни институции на реда - армията и жандармерията, следствието и прокуратурата, съдът и затворите, така и обичайните неща, бележещи живота на хората - трудът и поминикът, заплатата и пенсията, сънят и почивката. Пред нея бледнеят и дупките по пътищата, в чието пропадане зрението по естествен начин става конвулсивно и трудно свиква с нормални придвижвания и предвиждания.

Така изключителното другаде става норма у нас

и изобщо не се забелязва. А трябва.

Ако не вярвате, че е така, че дупката я има или че не сте случайно в нея, защото сте избрани от съдбата, спомнете си за Милка Ивановска, 84-годишна, и Радка Митева, 82-годишна, двете баби от Стежерово, Плевенско, убити преди десетина дена за по 170 лева, колкото е пенсията им.

Защо за тяхната смърт нямаше парламентарно питане от опозицията и намеци за оставки? Защо министър Цветанов не се извини на близките им? Защо нямаше покъртителни репортажи и закани за съд в Страсбург?

Надали е само затова, че подобни действия биха възбудили тъй недемократичната етническа нетърпимост с оглед на съмненията, че бабите са убити от цигани от село Мечка, прочуто покрай неорганизираната си престъпност и с това, че от над петстотин живеещи там представители на усилено интегрирания етнос постоянна работа имат само двама.

Не е и затова, че в убийството им няма нищо кой знае колко изключително. Двете баби от Стежерово споделят съдбата на много други стари хора от цялата страна: грабени и изнасилвани, бити и убивани за по-малки суми, за свиня и крава, за телефон и лична карта или защото са се изпречили на пътя на пийнал бабаит.

По-логично ми се струва, че питания, извинения и репортажи няма, тъй като те биха разкрили тъкмо липсата, за която става дума и която прави съчетанието "полицейска държава" толкова смислено откъм реалността им у нас, колкото "българска демокрация" откъм идеала изобщо.

Опозицията, съставена от бивши управляващи, и управляващите, съставени от бъдеща опозиция, се боят именно от отиване в реалността, където съдбата на бабите от Стежерово не е нелеп инцидент, а вече изобличителна норма. Тя не може да се скрие нито с някакъв най-благоприятен доклад за евроинтеграцията на страната, нито с куртоазни изказвания за поредните успехи на поредното правителство.

Тъкмо тая норма обезлюди селата и малките градове, изгони милиони в странство, затвори училища в името на спестяванията за светлото бъдеще, разпродаде заводи и банки, закри предприятия и болници, затвори посолства и представителства, сведе армията до полицейска сила в чужбина, а полицията - до сътрудник на силови групировки.

За едно общество няма нищо по-опасно от свикването с такива норми

Питанията, извиненията и репортажите за случаи като в Стежерово трябва да са всекидневие. Не за друго, а защото са всекидневие, чиято кошмарност трябва да бъде показвана в цялата й пълнота, та дано обществото се уплаши от самото себе си, а не да го занимават и стряскат с реторични фигури от типа на "полицейска държава" за няколко шамара "погрешка".

Последните са най-повърхностният пласт на дупката, в която се намира държавата ни. Това, че той се оказва по-значим за опозицията и управляващите от оня, в който са бабите от Стежерово, е симптоп, че скоро измъкване от дупката няма да има.

За втори път в рамките на няколко месеца премиерът Бойко Борисов бе вкаран в капан от политическия си партньор Волен Сидеров, отбелязва “Сега”. След историята с новините на турски по БНТ, сега Борисов трябваше да се намеси и в скандала, който Сидеров забърка с БНР. В началото на деня премиерът подкрепи лидера на "Атака", че в националното радио има политически назначения. В късния следобед обаче томахавката бе заровена след спешни разговори между Борисов и шефа на БНР Валерий Тодоров. Последва среща на радиошефа със Сидеров, след която се разбра, че "Атака" няма да атакува повече националното радио, а готвеният нов закон няма да е повод за политически репресии в медията. Валерий Тодоров успя да издейства и обещанието на Бойко Борисов, че няма да се стига до сливане на двете обществени медии - БНТ и БНР.

“Отнемане на близо 2 милиона лева и отделна глоба до 3 хиляди грозят лидера на ДПС Ахмед Доган. Той ще олекне с крупните суми, ако Върховният административен съд го обяви за нарушител на закона за конфликт на интереси по нашумелия като “Цанков камък” скандал”, съобщава “24 часа”. Според доклада на парламентарната комисия за борба с корупцията Ахмед Доган е бил длъжен да отрази този свой извънреден доход в декларацията си за конфликт на интереси. След злополучния провал на нейното първо заседание в четвъртък и спешната намеса на премиера Бойко Борисов документът вчера все пак бе гласуван в комисията и изпратен във ВАС.

“Труд” цитира председателя на парламентарната комисия по корупция Димо Гяуров да казва:  “Истината е, че г-н Ахмед Доган ни играе по главите вече 20 години и е крайно време нещата да си дойдат по местата.” “Конфликтът на интереси се изразява в това, че г-н Ахмед Доган е бил мандатоносител, всъщност работодател на Министерския съвет (МС). С неговия подпис е съставяно правителството, изцяло зависи от него МС, който пък взема или не взема решения за харчене на едни пари по едни проекти”, обяснил по БНТ Гяуров. Според него в разглеждания от комисията случай има съмнение за пране на пари и търговия с влияние. И обясни защо: “Тази работа, която е възложена с тези смешни договори за 2 млн. лв. на г-н Доган, той не може да я свърши, ако ще Леонардо да Винчи да е, което означава, че се прикрива едно друго отношение”.

Неуспели кандидати за депутатски и евро депутатски кресла и дори съпруги съветват парламентарните комисии. Това става ясно от справка за имената и постовете на нещатните сътрудници в парламента, с която "Стандарт" разполага.  Бъдещ претендент за стола на Йорданка Фандъкова съветва бюджетната комисия как да пише закони. Георги Кадиев е регистриран като експерт към комисията заедно с бившия зам.-директор на НАП Валентин Видолов.  В правната комисия пък има бивши депутати. Лидерът на ЕНП Мария Капон и Димитър Абаджиев се водят нещатни сътрудници към въшната комисия. Нароченият за приближен до братя Галеви общински съветник от Дупница Вергил Кацов също работи за звеното. В комисията е и бившият депутат от РЗС Иван Стаматов.  Изпълнителният директор на "УИЗ еър" Кристиан Кръстев пък се труди към вътрешната комисия заедно с крими психолога Бойко Ганчевски. "Логиката Кръстев да е сътрудник към вътрешна комисия е голяма, тъй като сигурността е приоритет на летищата", поясни председателят на звеното Анастас Анастасов. В звеното по околна среда работи отстранената от Росен Плевнелиев бивша шефка на дирекция "Програмиране на регионалното развитие" Боянка Пайталова. Експертно мнение в комисията дава и съпругата на депутата от ДПС Митхат Метин - Мария.

Регистър, в който да се вписват всички сигнали и жалби, постъпили за родните магистрати, разработва Висшия съдебен съвет, пише “Монитор”. Проектът трябва да стартира през декември 2010 г. В новата система ще се записват  всички постъпили сигнали от граждани и организации за корумпирани магистрати. Ще се събират и постъпилите сигнали за неетично поведение на служителите на Темида. Регистърът ще отчита кога е постъпила информацията и кога е била разпределена за разглеждане от Етичната комисия на ВСС. Освен това системата ще пази архив и на всички наложени наказания на магистрати.

“Дълговете на болниците растат почти навсякъде, а половината здравни заведения у нас работят на загуба. Това показват финансовите отчети на около 40 университетски и областни болници и национални центрове. Данните са за периода от началото на 2009 г. до края на март 2010 г. Основната причина за влошаването на финансовото състояние е задържането на плащания от здравната каса”, четем в “Сега”. Най-задлъжнялата болница отново е университетската "Св. Георги" в Пловдив, която е и най-голямото лечебно заведение у нас. В края на 2009 г. задълженията й са близо 39 млн. лв., като от тях 13 млн. лв. са просрочени.

Таван за заплатите на директорите в държавните болници готви здравният министър Анна-Мария Борисова, разкрива “Стандарт”. Максимум 12 минимални заплати, или 2880 лв., ще получават шефовете на обществените клиники у нас, ако се приеме промяната в съответната наредба. В момента заплатите на директорите са 4 пъти колкото средната за болницата. На практика това означава, че някои шефове си докарват и над 10 хиляди на месец.

“Трудно е да се очаква коренен прелом в отношението към популистко управление като това на ГЕРБ. Управление, в което медийното присъствие е толкова натрапчиво, че стига до промиване на мозъци. В началото на управлението си Борисов каза, че е много по-лесно да си премиер, отколкото кмет, защото имаш един телефон с копчета”, казва в интервю за “Труд” лидерът на БСП Сергей Станишев. “Имам чувството, че министър-председателят познава само едно копче - това на МВР и ДАНС. Арестите, които той обяви за най-силната си антикризисна мярка, няма да напълнят хазната. Напротив - изпразват я, защото всички ще плащаме, ако България бъде осъдена в Страсбург за случаи като показния арест във Военна болница на бившия министър Николай Цонев. Бягат и чуждите инвеститори. Какви инвестиции да очакваме, ако в едно изречение премиерът казва: “Данъците трябва да се намаляват, но засега ще ги запазя, но няма да се поколебая, ако е необходимо да ги вдигна.” Кой инвеститор иска при него да влязат от ДАНС?”, допълва Станишев.

“Защо жени не могат да служат като гвардейци? Такъв въпрос задали две студентки на командира на Националната гвардейска част полк. Боян Ставрев. И след като не получили задоволяващ ги отговор, Елена Кръстева и Габриела Гълъбова завели дело срещу Министерството на отбраната”, пише “24 часа”. Габриела е убедена в правотата си и смята, че процесът ще има положителна развръзка не само за нея, но и за всички дами. Според полк. Ставрев забраната за жени в гвардията се съдържа в наредба 14 на военния министър от 18.10.2005 г. Тя определя, че жени не могат да служат в гвардейската част, на подводница и да участват в претърсвания и обиски на военната полиция. Мотивите за тази наредба са изцяло медицински, коментира полк. Ставрев. Идеята била да се запазят детеродните функции на жените Освен това жена, бременна в 3-4-и месец, няма как да носи гвардейската униформа, казал още Ставрев.

С нови 5000 бройки ще бъде съкратена армията, обяви военният министър Аню Ангелов вчера. По този начин войската ни ще се стопи до 25 000 души, посочва “Монитор”. Според министъра най-важното е, че промяната на числеността ще е резултат на нови или вече укрепени съществуващи отбранителни способности и на освобождаването на такива, които вече не са ни нужни.

Домашните кучета в София вече ще трябва да са на една ръка разстояние от стопаните си по време на разходките им, информира “Труд”. Промени в наредбата на общината предвижда собственикът да води четириногия си приятел задължително на повод, не по -дълъг от 80 см. Намордникът ще е задължителен за всички кучета над 10 кг. Късият повод и преградата пред зъбите ще могат да се махат само на определените от общината алеи за разходки на животните по кварталите.

Четири торент сайта за теглене на филми, игри и музика, свързани с бившата групировка СИК, бяха разбити при най-мащабната спецоперация на антимафиоти от ГДБОП под ръководството на зам. районния прокурор на София Христо Динев, научаваме от “24 часа”. Ударени са офисите на сайтовете nanoset.net, rapidadd.com, 4storing.com и afasta.com. Според неофициална информация зад тях стои Росислав Орешаров, неофициален собственик на скандалния сайт "Арена.бг", за който тече дело за пиратство в Софийския районен съд. В акцията са намерени пиратски филми, музика и игри, равняващи се на 200 хил. компактдиска.

http://www.blitz.bg
Мария НИКОЛАЕВА,
Мариан ЛАКОВ

Група руснаци, които с години са се подвизавали в България като честни бизнесмени и инвеститори, са изгонени от страната след разработка на ДАНС.
Всички те са с израелски паспорти, много богати, със солидно присъствие на българския пазар. Официалният повод за изгонването на повечето от тях е, че са организирали изпълнението на мокри поръчки в България и Русия.

Сред най-известните руснаци в групата е Константин Циганов – Костя, смятан за един от лидерите на Уралмашевската престъпна групировка в Екатеринбург. Той е издирван над 17 години. В България Циганов е действал заедно с Андрей Панпурин, с когото са и съдружници в няколко фирми, инвестиращи в строителството. Двамата са издирвани от Русия чрез Интерпол с черна бюлетина, която се прилага към хора,

търсени за много тежки престъпления

включително и убийства. Справка в Дакси показва, че Циганов и Панпурин участват в редица дружества у нас, сред по-известните е “Лаудис холдинг”. Името на фирмата нашумя покрай убийството на кмета на Елин Пелин Янко Янков през 2007 г. Тогава става ясно, че руснаците търсели пари от него заради провалена сделка със земя.

Чрез редица дъщерни дружества “Лаудис холдинг” участва в проекти за строеж на почивни станции, хотели и СПА-центрове в цялата страна. Сред по-известните проекти на холдинга са изграждането на жилищни комплекси в “Драгалевци” и “Бояна”, фирмата на руснаците строи също в Банско и Царево.

Въпреки че е издирван, в България Циганов е бил посрещан радушно дори и сред високопоставени държавни служители. Пред всички тях той се представял за човек на определени руски лобита със силни позиции във властта. Доказателство за това е и фактът, че издирваният опасен престъпник Циганов успява да се уреди с офис в един от блоковете на БОДК в столичния квартал "Изток". където живеят шефове на служби от МВР и дипломати.

Справка в Дакси показва още, че Циганов участва в управителния съвет на Сдружение “Спортен клуб ЦСКА-хокей”, според запознати руснакът е спонсорирал и футболния отбор на армейците.

Сред изгонените руснаци е и Роман Мирецки - изпълнителният директор на "Интер РАО България", която притежаваше 71% от капитала на "Химко – Враца”. Преди време името му нашумя и покрай слуховете, че поддържа интимна връзка с бизнесдамата Лора Видиндлиева. Самият той се представя така: “Аз съм евреин и мултимилиардер. Роден съм в Ташкент, живея в огромна къща в Лос Анджелис.

Съпругата ми е "Мис Беларус"

Имам три деца. Обичам България и Русия!"

От България е експулсиран и братът на Роман – Офер Мирецки. Той пък е известен като баща на четири дъщери и инвеститор в строежа на два от моловете във Варна.

В групата на изгонените руснаци е и Леонид Беренбаун. Неговото име също се свързва със скандалите покрай “Химко Враца”, но нашумя като основен конкурент на Роман Мирецки. Преди години именно той сигнализира руските спецслужби, че Мирецки е подменял документи и си е присвоил чуждо име. През 2005 г. Беренбаун се появи дори в компанията на руския посланик по това време Анатолий Потапов и бе представян като уважаван гражданин.

Най-непознат у нас е Анатолий Дремлюг. Предполага се обаче, че той е влязъл в страната ни с протекциите на Константин Циганов.

Кръстникът на уралската мафия

Константин Циганов и брат му Григорий Циганов (известни в Русия като “циганетата”) са лидери на организирана престъпна група в уралския град Екатеринбург, по-точно на цяла разклонена структура – “октопод”, с нарочно заплетени връзки, пуснала пипала още в Латвия, Швеция и Израел.

В началото на 90-те братята Циганови стават централни фигури в Обществено-политическия съюз “Уралмаш”. Заедно с тях пристигат и други “авторитети” – основно техни роднини, съседи и съученици като Александър Хабаров (Хабар), Сергей Терентиев (Тереха), Сергей Воробьов, Сергей Курдюмов, Андрей Панпурин, Игор Маевски и Александър Круг, завършил земния си път в София през 2000 г.

Роденият през 1958 г. Костя Николаевич Циганов се прочува като един от най-изявените организатори на криминални структури, след като успява да сплоти разпокъсаните улични банди в единна мощна групировка. Окичил се с лаврите на “кръстник” на уралската мафия, Циганов вече поставя пред себе си и своите съмишленици по-мащабна задача – да завземат ключовите постове в органите на местната власт.

Въпреки очевадната криминална мощ на “Уралмаш” неговите конкуренти се оказаха много сурови и неотстъпчиви играчи. За най-силен противник на “Уралмаш” се смята друга ОПГ – “Централна”, контролираща центъра на Екатеринбург. На изборите в Свердловска област лидерите на “Централна” действаха против тогавашния кандидат-губернатор Едуард Росел. Противоборството между него и “централните” продължава няколко години. Експерти в тематиката са на мнение, че и

загадъчната смърт на Александър Круг

в София е свързана с битката за надмощие в криминалната власт в Екатеринбург. На фона на всичко това най-малкото странно изглежда внезапното отпътуване на Круг за България буквално дни преди изборите за местната Дума, в които той също е кандидат.

Първият залп на бандитската война прозвучава в Екатеринбург на 16 юни 1991 г., когато килър от “централните” прострелва Григорий Циганов през прозореца на дома му. Автоматният куршум “блондо” 12 калибър пробива черния дроб на Циганов и той издъхва още в линейката на “Бърза помощ”.

На 14 април 1993 г. е задържан един от “уралмашците” – Игор Маевски. Константин Циганов, измъквайки авера си, се опитва да окаже натиск върху жена му. Тя подава жалба в милицията и съответното подразделение и осигурява охрана при срещата й с Костя в неговия офис. Незнайно защо половинката на Маевски се задържа там по-дълго от определеното време. При такъв случай спецзвеното е имало заповед да атакува. Елиминирайки с изстрел камерата за външно наблюдение, командосите изкъртват вратата с автоматични откоси и нахлуват вътре. И арестуват “цигането”.

Според информация от руските медии забягналият първоначално в Обединените арабски емирства, а след това в България Костантин Циганов все още е лидер на Уралмашката групировка. По данни на Управлението за борба с организираната престъпност /УБОП/ за Свердловска област от юни 1994 г. той е бил обявен за общонационално издирване. От началото на септември 1996-а по решение на Главната прокуратура на Русия наказателното дело и издирвателните мероприятия срещу Циганов са прекратени.

На 5 юни 2000 г. трупът на 36-годишния лидер на ОПС “Уралмаш” Александър Круг е открит в апартамент на столичната улица “Незабравка” (където през октомври 1996-а бе застрелян и Андрей Луканов). Круг пристига в София по покана на своя познат Андрей Папурин. Именно той открил тялото на обесилия се в банята Круг. Тогава полицаите не откриват следи от насилие по тялото на мъртвия и приемат, че руснакът се е самоубил. В същото време приятели на Круг твърдят пред руски журналисти, че той не е имал никакви причини да сложи край на живота си. Разследването на загадъчния инцидент стига до “под кривата круша”.

Александър Круг, който последните години от живота си е прекарал в Екатеринбург, е известен сред местните хора като президент на корпорацията “Европа” и като съучредител на няколко фирми – “Хризолит”, “Мехко”, “Фрименс”, “Григорий”, “Делфин”. Бил е инициатор и за създаването на Благотворителния обществен фонд за социална поддръжка на въоръжените сили на Руската федерация. През 1997 г. се кандидатира за депутат в Държавната дума, но заема едва 14-о място от общо 16.

През 2000 г. прави нов опит да стане депутат, вече в местния парламент, но ненадейно заминава в България малко преди назначените за 18 юни избори.

Румен Белчев
Стършел

Скучно живеем, дами и господа!

В понеделник започваме реформите, във вторник ги отменяме, в сряда обясняваме, че не са отменени, в четвъртък получаваме картичка с изглед от Брюксел и отчитаме успехите, в петък - парламентарен контрол, в събота и неделя - интервюта и тенис.

Рано сутрин се нареждаме пред павилиончетата да си купим новия вестник и да прочетем какво ни се е случило и какво още има да ни се случва. Не знам дали се дължи на остаряването или на помъдряването, но напоследък опашките понамаляха, а тиражите на вестниците взеха да падат.

Това, което ни се случва, все повече заприличва на вече прочетен вестник, който с нищо не може да ни изненада.

Не ни пука вече, когато ни казват, че токът щял да поскъпне. Всички знаем, че наесен ще ни кажат, че парното ще поевтинее. Което е добре - защото и то поскъпна. Защото газът поевтиня. Което е голям успех.

У нас успехите винаги са повече!

Дреме ни за пенсионната възраст. Когато ни обясняват, че ще работим, докато можем да ходим, си поръчваме още по едно - ние си знаем, че това е само проба на перото - задават се пак избори, никой няма да вземе да се кара с кандидат-пенсионерите.

Не се радваме, когато ни казват, че излизаме от кризата. Защото вече сме свикнали да излизаме два пъти месечно, като при това се изхитряме да не влизаме пак в нея. Кризата е за нас роден дом - влизаме си и си излизаме когато си искаме и само си свиркаме. Не се впечатляваме и от криминалната хроника - знаем, че арестуваният по бели гащи заподозрян ще излезе от ареста на бял кон. Ако си няма кон - с бял джип.

Не обръщаме внимание на клетвите, че ще се закриват болници. Надеждата е, че ако поплачем малко на рамото на здравната министърка, на нея ще є дожалее за нас и ще си ни остави болничката. Пък ние лекарствата ще си носим от аптеката. Не се изненадваме изобщо, когато ни казват, че митниците не си събират парите. Знаем, че на другия ден ще ни рекат, че са си преизпълнили плана. Което пък няма да попречи да им уволнят шефа - той що посяга на личния доктор на началството си!

Прозяваме се на корекциите на бюджета. Това също сме го гледали - най-добрите бюджети от началото на прехода насам винаги се преработват по средата на годината.

Тъпо живеем, дами и господа!

В понеделник започваме реформите, във вторник ги отменяме, в сряда обясняваме, че не са отменени, в четвъртък получаваме картичка с изглед от Брюксел и отчитаме успехите, в петък - парламентарен контрол, в събота и неделя - интервюта и тенис.

В тениса ни е надеждата - току премиерът вземе, че спечели двайсет-трийсет хиляди кебапчета и обещае да ни нахрани с тях.

Наесен ако може да се научи да превръща и водата във вино - вторият мандат му е в кърпа вързан!

Дневник

В леката атлетика има правило, изяло главата на не един и двама големи шампиони – два фалстарта и те дисквалифицират.

Aко пенсионната реформа в България беше атлет, нямаше да може дори да започне трето поред състезание.

За година идеите на управляващите за стажа и осигуровките бяха променяни поне 7 пъти, като се започне от предизборната програма на ГЕРБ и се стигне до серията противоречиви изявления в последните седмици от работодатели, синдикати и представители на правителството.

Липсата на яснота и сигналите, че всичко казано днес утре може да се замени с обратното, със сигурност стресира и работещите,  и работодателите, за които е особено важно да могат да планират разходите си възможно най-реалистично. И при и без това несигурната бизнес среда допълнително охлажда желанието им да инвестират и да откриват нови работни места.

Надвикването за възрастта за пенсиониране и осигуровките има и още един голям минус. Без да представлява съществена промяна в сегашния модел, то замества далеч по-важния дебат за реално необходимата реформа (например увеличаването на дела на личните пенсионни сметки), без която българската пенсионна система е обречена в дългосрочен план.

Да се надяваме, че единствената положителна новина от сряда – запазването на осигуровките до 2013 г., ще удържи на "вятъра на промените".

От евентуалното увеличение на  т.нар. данък труд трудовият пазар съвсем щеше да замръзне.

Проблемът е, че синдикатите натискат за това, а само преди пет дни премиерът Борисов им обеща да възложи на министъра на финансите Симеон Дянков да изготви разчети за ефекта от вдигането на осигурителната вноска още от догодина.

По-лошото е, че губенето на време за пенсионната реформа ще струва по-скъпо и на сегашните, и на бъдещите пенсионери.

Калин Донков
Сега

Въпреки че неестествено е повишила глас, жената има хубава, мелодична интонация. А повишава глас, защото говори по мобилния си телефон. Откакто той запя току до нас, ние с Петко Мачев, щем не щем, вече я слушаме. Преди това само я гледахме - елегантна дама с прекрасна фигура и вълнуващи очи пред щанда с лаптопи в голям софийски магазин.

Има такива жени, в които природата е доизпипала всичко и дава да се разбере, че този екземпляр е единствен и няма намерение да го повтаря. Облечена е сдържано елегантно, както се обличат жени, затворени в един друг свят и много рядко появяващи се сред народа. Такива появи трябва да се приветстват, а сега просто и продавачи, и зяпачи стоят в разнообразни пози и слушат телефонния разговор.

Някой съобщава откъде се обажда и жената моли за уточнение:

"Словения ли е това или Словакия? Не е ли едно и също?

Къде е Братислава? На морето ли се намира?... Добре де, на Дунава, Дунавът е голям - казва накрая, очевидно отегчена от обясненията. - Все едно, на мене ми се сливат, кога се връщаш?"

Така падат гръмотевиците - не можеш да се защитиш. Петко ме гледа объркано, даже малко жално. Ударът е изневиделица. Наоколо публиката също е изненадана - едни се подсмиват, други се мръщят притеснено. Извън онези, които не са забелязали гафа: на тях тези държави навярно също им се "сливат". Обръщаме гръб на разговора, видението се е разнесло. Махаме се от там. Край на предаването.

Вечерта Петко ми се обажда. Забравих да кажа, че той живее в Швейцария. Лете идва заради морето и да коси една ливада в Острец. Навремето дядо му казал, че ако я остави некосена, този грях той ще го изплаща на оня свят. Тази работа я вършат комшии, но Петко идва всяко лято като на ритуал. А сега Петко звъни малко да смекчи днешния шок.

В Швейцария, казва той, съм се нагледал на такива знания. Не само по география, но и по география. И може би най-вече. Защото най се забелязват, а и защото България твърде често ги затруднява. Да сбъркат София и Букурещ - това не е само американска грешка, в Европа също често я правят. Разказва ми една-две случки, после заключава: не преживявай епизода,

географията днес не е на мода.

Ние гледахме света през нея, днес хората пътуват реално, често забравят и градовете, в които са били. Пространствата не ги възбуждат, често ги уморяват. Това е наука от нашата младост, спомни си Стефко Географа....

Стефко беше гордостта на дядо си Стефан, пощенски раздавач от Горни Плевен. От съвсем малък бе прочут с това, че знаеше столиците на всички световни държави. Дядо му го обучаваше неуморно и в бръснарницата до хан "Бъркач", където се събираше компанията от по-издигнати старци, Стефко даваше отговор на всеки, дори най-заплетен въпрос.

От днешна гледна точка мога да кажа, че онези възрастни мъже - лозари, занаятчии и дори пенсионирани учители, не бяха на нивото на малкия Стефко - те не знаеха толкова държави и толкова столици, колкото той бе запаметил и безпогрешно възпроизвеждаше.

Докато дядо му го бръснеха на стола, Стефко им разказваше играта - монотонно и безстрастно, но и с леко чувство на превъзходство. Попадал съм на такива сеанси с баща ми - той слушаше с интерес, но никога не каза "виж другите деца колко знаят". Сигурно се опасяваше да има вкъщи чак такова свръхестествено същество.

В интерес на истината,

тогава светът бе много по-лесен за заустяване.

В Африка, например, я имаше четири-пет столици, я нямаше. Независимите държави тъкмо бяха почнали да се появяват. Я опитай днес да обучиш някое хлапе да ти научи само този континент! Да не говорим за повечето от възрастните, на които Африка по начало им се "слива". Прочее, ако трябва да бъдем точни, тогава и държава Словакия нямаше, и Братислава още никаква столица не беше.

Противно на географската си ориентация по-късният Стефко по цял ден риташе топка, а после стана звезда в прохождащия български хандбал. Понякога се появяваше в студентската ни квартира на "Патриарх Евтимий" с по няколко плещести общителни момичета, които не близваха алкохол и се отегчаваха от нашите разговори. Последният му брак бе с някаква казачка от Ростов на Дон, там и живее сега по последни данни от плевенския информационен пул. В някаква степен географията все пак надделя.

Та мисля, че географията все пак е нещо твърде лично. Даже и онази дама от техномаркета сигурно си има някаква, своя си география. Какво че тя не включва двете малки държавици със "сливащи" се имена? Тя по-скоро имаше вид на специалистка по Бахамите и по Сейшелите. Няма лошо, нали? Той и без това този свят въобще изглежда пред сливане...

Моята география също извървя дълъг път. Тук-таме по глобуса стъпих, повечето не успях. От всичките имена, които ме караха да се задъхвам, остана като че ли само едно. Комодоро Ривадавия. Знам го къде е, знам, че няма какво толкова да търся там, а все пак магията остава. Поет човек, думите го преборват. Но за Комодоро Ривадавия - отделно. Няма да го "сливаме" засега...