Активността на МВР продължи с нови арести в изпълнение на заканата на вътрешния министър Цветан Цветанов от последните дни: "Започваме да мачкаме организираната престъпност. Ще бъдат проведени много знакови акции" (изведнъж става неясно какво са правили досега). В сряда беше задържан Евелин Банев (Брендо), а по-късно вечерта се появи неофициална информация и за Петър Петров (Амигоса).
Държава за Брендо
Дали Брендо е сред "кокаиновите крале", за които Цветан Цветанов говори в събота, когато обяви офинзивата срещу фигури, "стоящи много по-високо" от заловения в Абу Даби Таки, тепърва ще се доказва. Още в понеделник таблоидът "Всеки ден" посочи Брендо като "кокаинов крал №1" и намекна за ареста му (другите споменати в публикацията бяха Красимир Маринов-Големия Маргин и Христо Ковачки). Днес вътрешният министър обясни, че задържаният е "с повдигнато обвинение в Швейцария за трафик на кокаин от Южна Америка за Европа в размер на около 10 тона".
По традиция още преди да стане ясно дали и какви обвинения ще има Цветан Цветанов побърза да опакова пред медиите колко голям успех е арестът на пътя между Бургас и Созопол. "Това е човек, който е изключително влиятелен и силен в средите на организираната престъпност", а от обиските и изземванията при задържането му можело да се потвърди, че "в България всъщност мафията си е имала държава".
Кои са документираните досега факти за Евелин Банев? Това е човекът, заради когото федералният съд на Швейцария одобри молбата на българската Върховна касационна прокуратура през 2007 г. да бъде свалена банковата тайна върху сметките на трима българи: Евелин Банев, бившата му съпруга Моника Добринова и сестра й Десислава Дишлиева, вдовица на застреляния през 2005 г. Константин Дишлиев, собственик на фирмата за финансова дейност "Прайвът файнанс юнион" (Дишлиев е сочен за първия финансист, получил право да раздава ипотечни кредити, без да е банка).
ВКП тогава мотивира искането си за правна помощ от Швейцария с твърдението, че е създадена криминална организация, която се е занимавала в периода 2003 – 2005 с наркотрафик от Южна Америка към Европа през Испания, а парите са инвестирани в луксозни имоти в София и туристически обекти по българското Черноморие" (как "са инвестирани" легално в туристически обект пари от наркотрафик е само един от въпросите, но той стои пред целия български преход, тъй че засега го отминаваме, както и детайлите за белия бизнес на Брендо).
Досущ като в криминален сериал през 2007 г. беше застреляна майката на Дишлиев Йорданка Запрянова, два дни преди да даде показанията си и пред съдия, а те изтекоха междувременно в медиите въпреки тайната на разследването. Главният прокурор Борис Велчев тогава изрази публично и гневно недоумението си – как е възможно например "справка, която той току-що е поискал, да се появи на страниците на централен всекидневник".
През април 2007 г. Брендо беше арестуван, а през юли Софийският апелативен съд облекчи мярката с парична гаранция с доста противоречиви мотиви на съдийското определение. Делото с основно обвинение – за пране на 2 млн. евро, лека-полека губеше от ореола си на уникално въпреки отворените швейцарски сметки. През 2009 г. най-сетне беше внесен обвинителният акт в съда и ситуацията доби комичен оттенък, тъй като едва намериха Брендо, за да му го връчат. През 2010 г. пък Софийският градски съд изненадващо отмени забраната на подсъдимия да напуска страната.
Цяло чудо е, че вчера са го намерили край Созопол, за да го задържат "за 24 часа по подозрение за извършване на престъпление" (по думите на директора на ГДБОП Станимир Флоров). Към днешната информация за трафика на кокаин Цветанов добави и че има "обвинение за пране на пари и блокирани сметки за милиони евро на територията на Швейцария".
Според информацията на БНР Брендо бил издирван от Интерпол с червена бюлетина (това означава арест и екстрадиране на търсеното лице). Ако е вярно, се явяват поне два въпроса от колко време се търси и защо чак сега е задържан. И още: само след искане от чужди съдебни органи ли задържаме "човек, който е изключително влиятелен и силен в средите на организираната престъпност" (по Цветанов).
Сагата "Брендо" на наш терен показва, че съществуват мафиотски мрежи, които могат безпрепятствено да отстрелват обвиняеми и свидетели (и то при всички управленски шапки на МВР, и стари и нови – да си спомним скорошния разстрел на подсъдимия по делото за отвличанията "Наглите" Кирил Кирилов – Шкафа).
Тъй че лаконичното съобщение за ареста на Брендо е ефектно заради емблематичното име, но не помага да се разбере, първо: дали ГДБОП е правила и прави нещо за разплитане на тези мафиотски мрежи, които очевидно имат ресурса да сложат прът в колелата на всеки съдебен процес, който не им е по вкус; второ - през кои дупки е текла информацията от тайното разследване и въобще как става така, че при наличието на огромното количество папки за Брендо, включително и от чужди служби, че и при отворени банкови сметки с данни за преводите, той все още да не може да бъде осъден?
Амигоса – предшестващ епизод на "Галеви"?
За Петър Петров, известен като Амигоса, се чу неофициално, че бил задържан също вчера. В четвъртък сутринта, след като прокурори разясниха как стоят нещата, се разбра защо МВР беше пестеливо – раздвижването около Амигоса не е за хвалба. Защото всъщност той е трябвало да бъде намерен, за да го отведат в затвора за изпълнение на присъдата от 3 години ефективно лишаване от свобода, която е потвърдена от Върховния касационен съд още на 25 януари т.г.
Влиза в затвора миналия петък, но новината е премълчана. Естествено. Не е за хвалба, че това става близо 4 месеца след влизане в сила на присъдата. Ако беше обявено, щеше да се натрапи първо неприятният въпрос дали щяха да го потърсят компетентните органи, ако не беше ги сполетял скандалът с изчезването на Галеви. Все още не е ясно колко подобни отклонения от изтърпяване на присъда има в страната... Полезно ще е властите да се разшетат и без да шумят, да ги открият, преди да са направили това журналистите.
Но този случай заслужава внимание най-вече заради историята си. След близо 8 години разследване и съдебен процес Петров-Амигоса беше осъден в крайна сметка само за нарушения на валутния режим. А беше обвинен в пране на близо 100 млн. лв. от контрабанда на цигари и за документни престъпления през 90-те години заедно със сочения за крал на цигарената контрабанда Иван Тодоров – Доктора, съдружник на Петров в две дружества - "Амигос" ООД и "Източни финанси" (Доктора междувременно беше застрелян при втори публично известен опит за покушение над него на 22 февруари 2006 г.).
В крайна сметка Амигоса отърва присъдата за пране на пари и получи 3-те години затвор само за нарушение на валутния режим. ВКС написа в мотивите, с които отхвърли възраженията на прокуратурата, че "Петров е обвинен в нарушение на наредба на БНБ за финансовите трансфери, която още не била приета към момента на извършване на предполагаемото престъпление". И че "прокуратурата е трябвало да си послужи с предходната наредба на централната банка". И още – че "за прането на пари е трябвало да се докаже контрабандата на цигарите", от която са били придобити 100-те милиона.
Какво излиза? Че при цялата огромна информация на МВР през всичките години на цигарената контрабанда полиция, следствие и прокуратура не могат да докажат, че парите са от... контрабанда!
Обичайните заподозрени - наистина емблематични
Историите на Амигоса и Брендо са наистина емблематични – но за това как работят полиция (ГДБОП) и прокуратура. И двата случая са по-скоро потвърждение, че българската полиция, прокуратура, а и съд, или нямат професионален ресурс (тоест не знаят и не могат да работят качествено, в което ние се съмняваме), или по други причини, в основата на които е голямата корупция и зависимост от икономическите интереси на властта, не могат да доведат да успешен финал делата за "големите пари". Дори когато процесите приключват с присъди, мафиотските мрежи остават неразплетени – разстрелите на свидетели и подсъдими са най-тревожният знак за това.
Тъй че задържането на Брендо и отвеждането на Амигоса, както и хвалбата на МВР (ГДБОП) за "предотвратеното тежко престъпление" на един черногорец (който не бил черногорец), който щял да убие един бизнесмен, но се уплашил и отишъл в полицията, се вписват по-скоро в поредицата от паническа активност на институциите с оглед на предстоящия евродоклад за правосъдието и вътрешния ред. Отколкото в хипотезата за промяна на методите на действие на държавата с оглед на ефективен пробив в мрежите на мафията в дългосрочен план. А след като и вътрешният министър признава, че мафията си има държава, трудно е да очакваме тя (мафията-държава) да предприеме истинска акция срещу себе си.
Не просто най-мръсната столица, а най-мръсният град в Европа се оказва София. Това твърди центърът за устойчиви политики „Екополис”, цитиран от actualno.com. Същото вероятно твърдят и дробовете ни, но такова допитване няма кой да организира.
Ако си спомняте, навремето състезанията бяха титуловани като „благородни” и „социалистически”. Ето че в днешното благородно състезание между (бившите?) социалистически страни и градове София измести в досегашното първо място Пловдив и изпреварва румънската столица Букурещ.
По замърсеност на въздуха растем и стареем тук в обстановка на рекордните за Европа 176 дни в годината, когато лапаме над нормата твърдите частици, разпространявани от разнообразни източници на видима и невидима пушилка.
Да ни е честита поредната победа в класациите на европейското дъно. Трябва да се отбележи особеното обстоятелство, че постигаме този успех при много трудните условия той да бъде отбелязан в подножието на планина, каквато никоя друга столица няма в такава близост. Да си градът с най-мръсни въздух на континента при наличието на естествени зелени дробове не е лесна задача.
Поглеждам през прозореца и въздишам тежко: вече почти няма такова нещо като Витоша (наблизо). София се е „приближила” към Витоша. Покатерила се е по склоновете на планината. Бързо и методично те се застрояват, докато в същото време олигарси с връзки с властта ( нали това означава да си олигарх!) правят всичко възможно да затруднят масовия достъп на гражданите до планината, която не само няма развита модерна инфраструктура за туризъм, но и се е превърнала в музей на разрухата в това отношение- справка, спрените лифтове за кефа на един приятел на управляващите.
Вероятно целта е така да се реши по естествен път изкуствено създадената криза с пренаселването на столицата: колкото по-мръсен е въздухът и колкото повече се пречи на задушаваните граждани да глътнат малко чист кислород, толкова по-скоро ще спре (населението на) София да расте. Дори здравословно ще намалява!
Похвално, е че като временен изход от положението се разширява мрежата на метрото. Ще има поне къде да потънем вдън земя от срам, макар че след като сме ударили дъното по замърсеност вече и това няма как да стане.
Добрата новина е, че следващите местни избори са далеч.
Дотогава ще оживеят само най-здравите от нас и ако още не сме мутирали в някакви прахоядни същества с общо три черни дроба, ще можем с чиста съвест да си изберем пак същите управници, на които ще дължим закалката си на шампиони по оцеляване.
Правителство вече се готви за 2018 г., когато България трябва да поеме председателството на ЕС. Стенограма от последното му заседание обаче разкрива, че има големи различия между министрите как да бъдат определени хората, които ще участват в този процес.
Външният министър Николай Младенов предлага да има ротация между заминаващите зад граница чиновници и тя да се съгласува с Министерство на външните работи.
“Внимателен анализ на практиката показа, че към днешна дата има над 60 представители на различни министерства, като най-голямата концентрация е в представителството ни в ЕС в Брюксел. Имаме хора, които в продължение на 7-8, а в някои случаи и повече години заемат един и същи пост зад граница, с което се нарушава не само буквата, но и духа на закона и идеята, че трябва да има мандатност на задграничните назначения”, разкрива Младенов. Той напомня, че председателството на ЕС е изключително тежка задача и за да се справи с нея България, трябва да изгради капацитет. По думите му най-добрата практика е “хора да бъдат ротирани за някакъв период от време в националната си администрация, в Брюксел и обратно."
Пръв на предложението му се противопоставя вътрешният министър Цветан Цветанов. Той заявява, че подобна идея противоречи на Закона за дипломатическата служба, който дава право за продължавана не 4-годишния мандат на задграничните служители, когато няма по-добри кандидати.
“Разбира се, че това, което беше казано от Николай Младенов с предпоставката за председателство на ЕС – да, действително ротацията, която трябва да бъде осъществена специално в мисията ни в Брюксел, трябва да бъде провеждана, но все пак някой път се налага и по целесъобразност да се взимат решения, защото аз не смятам, че с подобни представители ние трябва да се съобразяваме с тази ротация, защото те трябва да изпълняват преди всичко задачите на съответните ведомства, от които са изпратени. И аз мога да ви кажа, че имам трима-четирима служители, които са на подобни мандати за повече от 4 години, но те изпълняват много по-добре задачите си, отколкото всеки друг, който бих могъл да изпратя, а и все пак в оперативното полицейско сътрудничество някой път е необходимо да има доверие. Аз съм имал случаи, когато съм ходил на посещение в Лондон и трябва да ви кажа, че посланикът ни, който беше допреди няколко месеца в Лондон, той просто не идваше с мен на всички тези срещи, които съм провеждал с определени служби и с вътрешно министерство, защото просто нямаше как да го допусна да седи и да слуша конфиденциална информация, която се обменя някой път с партньори”, са аргументите на Цветанов.
Неговите разсъждения се подкрепят и от министъра на екологията Нона Караджова: “Наистина има случаи, в които това не е подходящо. Това са изключително подготвени хора, нека да не забравяме, че не става въпрос за посолство в държави, а за постоянно представителство, където нашите експертни представители участват в процеса на преговори по новите законодателства на ЕС.”
“Но има и такива „наши представители”, които създадоха огромен проблем на държавата. Мога да цитирам точно в сферата на боклука. Да се разберем, колеги, няма да говорим за изключенията. Това става правило. Има хиляди, хиляди млади образовани кадри, които отвсякъде идват, завършили в чужбина, работили в България, изградили се и не могат да намерят работно място, затова че едни и същи хора работят по толкова години там. Защо?! Ами като са много добри, ще дойдат, ще влязат в изпълнителната власт, ще влязат в парламента, ще правят законотворчество”, намесва се и премиерът Бойко Борисов.
Караджова обаче го репликира, че те просто няма да се върнат в България.
В спора се включва и военният министър Аню Ангелов, който разкрива, че предложението е пристигнало извън работно време и пита защо се бърза, след като има много неясноти. “Не разбирам например как министърът на външните работи ще оцени професионалния опит на военнослужещите и езикова подготовка, за да може да каже – да, той ще замине или няма да замине по предложение на съответния ръководител на ведомство. Има някои неща, които не са огледани достатъчно добре”, казва Ангелов.
Но Борисов заявява, че аплодира предложение за ротация и даже смята, че то трябва да отиде още по-далеч. “Като отида някъде и покрай министрите, които са с мен изведнъж като плъзнат хора непознати, аз мисля, че са от домакините. Като почна да ги разпитвам, те ми отговарят – аз съм представител на земеделието, на икономиката, на туризма и индустрията, хиляди. И имат ли при вас те отчети за дейността си, какво правят всеки месец, какво правят всеки ден, резултати, планове, задачи. Хайде стига сега, спорим тук за глупост”, заявява премиерът.
Той се разпорежда до следващото правителствено заседание 60-те представители на различните министерства в чужбина да му представят отчет какво са работили от 3 страници и план от една за следващата година.
Статията в авторитетното американско списание Foreign Affairs беше открита за българската публика от портала euinside.eu. Тя беше подмината от българските медии, дори от критичните към властта, въпреки несъмнено стряскащите заключения в нея. На България е отредено "почетно" място сред мафиотските държави като Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела.
Единствената европейска държава управлявана от премиер, който е бивш наркотрафикант, ето една истина, която българските конвенционални медии не могат да си позволят да проинесат. Някои от страх, други поради икономическа принуда, трети защото са част от пропагандната машина на престъпността, която е на власт.
Положението е особено драматично, защото зад академичния тон на автора, който може да си позволи да нарича нещата с истинските им имена, има и реална политика. А нейните интереси са хора като Бойко Борисов да бъдат на власт. "Кучи син, но наш кучи син" - е казал Рузвелт за диктатора Сомоса баща. Ето защо преди година посланик Уорлик дойде лично в парламента да брани "кучия син" от шокиращите данни за него в американските дипломатически доклади, впрочем обилно цитирани от Мойзес Наим.
Показателно е и мълчанието на опозицията, която в друг контекст би използвала максимално подадената и топка. Тя обаче си трае, защото мафиотите, които управляваха при Тройната коалиция също са важни експонати в българския музей на организираната престъпност, изплувал от грамите.
Така или иначе, духът е пуснат от бутилката. Реалността, че в България се симулира демокрация, а всъщност става дума за мафиотска държава, управлявана от престъпник, с престъпна опозиция, не може да бъде крита вечно. Знак за това е все по-сериозното осмиване на властта с вицове, карикатури и съвременни изразни средства, съпоставимо единствено с периода на късния зрял социализъм на Тодор Живков, от когото се вдъхновява сегашния премиер. А едва ли има по-добър пример за мафиотска държава от България в края на 80-те, с каналите за дрога и оръжия на Държавна сигурност.
Биволъ преведе и представя на своята публика цялата статия от Foreign Affairs, списание, в което са взимали думата 11 американски външни министри, и което без съмнение играе важна роля за разбирането на световните процеси от сегашни и бъдещи политици в САЩ и по света.
Мафиотските държави
Мозес Наим, Foreign Affairs, 91-3, Май-Юни 2012
Световната икономическа криза се превърна в истинска благодат за транснационалните престъпници. Благодарение на слабата икономика богатите престъпни организации могат да придобиват финансово затънали и потенциално ценни компании на ниски цени. Фискалната дисциплина принуждава всички правителства да орязват бюджетите на правоохранителните служби и съдебните системи.
Милиони хора са понесли сериозни удари и това ги е подтикнало към по-лесното да нарушават закона. Голям брой безработни експерти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, правото и логистиката са допринесли с опита и таланта си за развитието на световните картели. Междувременно филантропите по целия свят са „ограничили" благотворителността си, създавайки фондове за финансово подпомагане на изкуствата, образованието, медицинската грижа и други сфери, които престъпниците с удоволствие подпомагат в замяна на достъп до политиката, социална легитимност и подкрепа. Международните престъпници едва ли могат да пожелаят по-благоприятна бизнес среда. Техните дейности се извършват с присъща свобода и имат стабилна финансова основа, което означава, че те се радват до голяма степен на ликвидност- една не лоша позиция, в която можеш да бъдеш по време на финансова криза.
Но насърчените врагове и намаляващите източници не са единствените проблеми, с които се сблъскват полицейските служби, прокурорите и съдиите. През последните години възникна нова заплаха- т.нар. държава мафия. Престъпниците по целия свят са проникнали в правителствата до едно безпрецедентно ниво.
Вместо да ликвидират групировките, някои правителства предпочетоха тъкмо обратното- да поемат контрола върху незаконните операции.
В мафиотските държави правителствата забогатяха, направиха богати и техните семейства и приятели, експлоатирайки парите, силата, политическото влияние и световните връзки с престъпни синдикати, за да затвърдят и увеличат тяхната собствена власт. Наистина, водещите позиции в някои от най-рентабилните и незаконни световни предприятия са заети от професионални престъпници; те включват по-старши правителствени лидери, директори шпиони, шефове на полицейски служби, военни и в някои изключителни случаи дори държавни глави или членове на техните семейства.
Сливането на правителствата с престъпните групи се различава от по-ограничените начини, по които те са си съдействали в миналото. Правителства и шпионски служби, включително онези от демократичните страни, често помагат на престъпниците да изнасят тайно оръжие за съюзническите бунтовници в други страни или с цел да убиват враговете зад граница.
(Лекомисленият опит на ЦРУ да помогне на американската мафия да убие Фидел Кастро през 1960 г. е може би най-известният пример.)
За разлика от нормалните държави, мафиотските не разчитат случайно на престъпните групи, да задействат определени чуждестранни политически цели. В мафиотската държава, ако правителството не ръководи престъпната групировка, то поне става интегрирана част от нея и защитата на тези бизнес групировки става приоритет. В мафиотските държави като България, Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела националният интерес и интересите на организираната престъпност са тясно свързани.
Тъй като политиката и средствата, които се разпределят в мафиотските държави са колкото повлияни от престъпниците, толкова и от властите, които по принцип формират състоянието на държавата, то тези държави поставят сериозно предизвикателство пред висшестоящите лица и анализаторите на международната политика.
Мафиотските държави не могат да бъдат лесно класифицирани и по този начин замъгляват концептуалната линия между държавните и извъндържавните действащи лица. В резултат на това тяхното поведение може да бъде трудно предсказано, което ги прави особено опасни в международната среда.
Революция в престъпността
Общоприетото разбиране за международните престъпни мрежи се основава върху три погрешни разбирания. Първо, много хора вярват по отношение на незаконните дейности, че те са се извършвали и преди това. Истина е, че престъпниците, контрабандистите и черните пазари са съществували винаги. Но природата на международната престъпност се е променила значително през последните две десетилетия като криминалните мрежи са се разпрострели отвъд традиционните пазари и са започнали да се възползват от политическите и икономическите трансформации, както и да експлоатират новите технологии. В началото на 90-те години, например, престъпните групи се адаптираха лесно към иновациите в комуникациите, като например напредналото електронно криптиране.
Криминалните синдикати също така прокараха нови пътища и средства за трафик на наркотици, като „подводни наркоканали": полуподводни канали, които могат да избегнат радарни, сонарни и инфрачервени системи. (Наркокартелите в Колумбия се усъвършенстваха изцяло до подводни канали.) През последните години криминалните организации се възползват и от силата на Интернет, което е довело до удивителен подем на киберпрестъпността, което пък от своя страна струва около $114 билиона на световната икономика за 2011 г. според данни на най-голямата компания за производство на защитен sсофтуер Symantec.
Второто погрешно всеобщо разбиране е, че международната престъпност е таен феномен, който включва само малко общество от криминално проявени хора, които управляват далеч от обществата. Истината е, че в много държави престъпниците не се притесняват да бъдат в т.нар. ъндърграунд, но не управляват и отдалеч. Всъщност, заподозрените лидери на много основни престъпни групи станаха известни донякъде. Заможни хора с подозрителни бизнеси са търсени филантропи, които контролират медиите- радио и телевизия и собствени печатни издания.
Освен това сливането на богатство и власт не зависи единствено от незаконни дейности, а също така и от действията на членовете на обществото: например, милионите граждани, измамени от фалшивата китайска индустрия за потребителски стоки; търговията на дрога в Афганистан; милионите западни граждани, които пушат редовно марихуана; стотиците хиляди мигранти, които всяка година наемат престъпници, за да ги прекарат в Европа и богатите професионални служители от Манхатън и Милано, които назначават нелегални имигранти за детегледачки и прислужници.
Обикновени хора като тези, които са интегрирана част от криминалната екосистема.
Третото погрешно разбиране е, че международната престъпност е изцяло в ръцете на закона, че е най-добре контролирана от полицията, прокурорите и съдиите. Всъщност международната престъпност е по-добре схващана като политически проблем, в който се намесва и националната сигурност.
Мащабът и обхватът на най-влиятелните престъпни структури съвпадат с най-големите световни мултинационални корпорации. И както законните групировки търсят политическо влияние, така и криминалните. Разбира се, престъпниците са се опитвали винаги да подкупват политическите системи, което е в тяхна полза. Но нелегалните групировки никога преди това не са успявали да се сдобият с толкова голямо политическо влияние, на което се радват сега държави в по-големите части от Африка, Източна Европа и Латинска Америка, а да не споменаваме Китай и Русия.
През изминалото десетилетие този феномен прекрачи всякакви граници и допринесе за възникването на потенциалните мафиотски държави. Хосе Гринда, испански прокурор с дългогодишен опит в борбата срещу източноевропейските престъпни организации, заявява, че е станало невъзможно за него и колегите му да различат интересите на престъпните групировки от тези на техните правителства. Според Гринда испанското законодателство се бори постоянно с криминалните синдикати, които съществуват като израстъци на правителствата на Беларус, Русия и Украйна.
В поверителни бележки, съхранявани в дипломатическите доклади, изнесени от уебсайта Уикилийкс, той обяснява подробно притесненията си за „огромния контрол", упражняван от, както той определя, „Руската мафия" над голям брой стратегически сектори от световната икономика, като добива на алуминий и природен газ. Този контрол, предполага Гринда, е възможен заради нивото, на което Кремъл си сътрудничи с руските престъпни организации. В мафиотските държави правителството, чиновниците и престъпниците работят често заедно, поддържайки законен бизнес в тесни връзки с управляващите и техните семейства и приятели.
Според Гринда Москва често назначава криминални синдикати - както, например, руската служба за военно разузнаване ръководи мафиотска група, която снабдява кюрдските въстаници в Турция с оръжие. По-показателен за припокриването на руското правителство и престъпните групи е случаят с товарния кораб "Arctic Sea", за когото правителството твърдеше, че е отвлечен от пирати до брега на Швеция през 2009 г. Москва привидно изпрати руския военноморски флот да спасява кораба, но много експерти смятат, че това е било всъщност с цел контрабанда на оръжия, контролирана от руските разузнавателни служби, и че отвличането и спасяването са били уловки, целящи да прикрият следите.
Гринда казва, че контрабандата е била съвместна операция, ръководена от организираните престъпни банди и, както той закодирано ги определя, „Евразийските служби за сигурност". Руснаците бяха засрамени, но резултатът беше съществено благоприятен, дори малко комичен. Подчертаната афера, непредсказуемата страна на сигурността, в която е трудно да различиш геополитическите калкулации на държавата от мотивите за изгодата на криминалните групировки.
"Мафията си има страна"
Русия не е единствената страна, където линията между правителствените служби и престъпните групи е необратимо замъглена. Миналата година съветът на Европа публикува доклад, в който се твърдеше, че министър-председателят на Косово - Хашим Тачи и неговите политически съюзници упражняват „насилствен контрол върху търговията на хероин и други наркотици" и заемат важни позиции в „мафиоподобните структури на Косово и организираната престъпност".
Връзката държава-престъпност е вероятно много по-силна в България.
Американски дипломатически доклад от 2005 г., пуснат от Уикилийкс миналата година, който си струва да бъде цитиран, рисува притеснителната картина за българския произход в мафиотската държавност.
Ето и част от доклада :
Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително правителството, парламента и съдебната власт. В опит да запази влиянието си, независимо от това кой е на власт, представители на OП правят дарения на всички основни политически партии. Тъй като тези личности са разширили дейността си в законния бизнес, те се опитват - с известен успех - да си купят място в коридорите на властта...
Под нивото на националното правителство и ръководството на основните политически партии, ОП "притежава" много общини и отделни членове на парламента. Това пряко участие в политиката - за разлика от подкупа - е сравнително ново развитие на българската OП. По същия начин, в регионалния център на Велинград, личности от OП контролират общинския съвет и кметството. Почти идентични сценарии се разиграха в половин дузина по-малки градове и села в България.
(Бел.прев. Цитатът е от доклад на посланик Джеймс Пардю озаглавен "Българската организирана престъпност" http://www.wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html)
Това състояние на нещата накара Атанас Атанасов, член на парламента и бивш директор на Националната служба Сигурност, да отбележи, че „други държави си имат мафия; в България мафията си има държава."
Държава и престъпност са също преплетени и в Афганистан, където висши правителствени служители и провинциални управляващи, включително полубратът на президента Хамид Карзай Ахмед Карзай, който беше убит миналата година, са обвинени не само, че заговорничат с трафикантските мрежи на дрога, но дори и че ги ръководят. Тъй като търговията на наркотици стана все по-глобална, африканските страни, също въвлечени, са станали важна част от разпространението на дрогата от Андеанския регион и Азия до гладните за дрога европейски пазари.
Неминуемо няколко африкански управляващи и техните семейства, заедно с по-нископоставени политици, военни офицери и членове на съдебната система, са навлезли сами в бизнеса за търговия на дрога. В Гвинея, например, Осман Конте, син на експрезидента Лансана Конте, беше официално заклеймен като „бос на дрогата" от американското правителство през 2010 г.
Полицейски служби, тайни служби, съдилища, местни и провинциални управленски структури, паспортни служби и митници са се превърнали в желани мишени за престъпните групи. Миналата година Рене Санабрия, пенсиониран генерал, който е оглавявал агенцията за борба с наркотиците, беше арестуван от американските федерални агенти в Панама и обвинен в заговор за пренасяне на хиляди килограми кокаин до Маями.
Санабрия беше признат за виновен и беше осъден на 14 години затвор. Подобно на него, поредица от генерали, които са заемали директорските позиции в агенциите за борба срещу наркотиците, лежат сега в затвора за участие в престъпления, които е трябвало да предотвратят.
Мафията пусна корен и във Венецуела. През 2010 година президентът Уго Чавес назначи генерал Хенри Рангел Силва за главнокомандващ на венецуелската армия; по-рано тази година той стана министър на отбраната. Но през 2008 година американското министерство на финансите добави Силва в списъка на официално определените наркобосове като го обвини, че участва и помага в търговията на дрога. Наскоро финансовото министерство лепна този етикет и на редица други венецуелски служители, включително отличени военни офицери, по-висши офицери от разузнаването и влиятелни членове на конгреса, които са в съюз с Чавес.
През 2010 година венецуелец на име Валид Маклед, е обвинен от няколко правителства, че е бил глава на една от най-големите световни групи, разпространяващи дрога и е заловен от колумбийските власти. Преди да бъде екстрадиран във Венецуела, той твърди, че има видеоклипове, записани телефонни разговори и други доказателства, които показват, че е работил за криминални мрежи, в които влизат 15 венецуелски генерали (включително шефът на военното разузнаване и шефът на агенцията за борба срещу наркотиците), братът на вътрешния министър на страната и петима членове на конгреса.
Отчасти поради такива връзки, кокаиновият бизнес във Венецуела процъфтява през последните години и към настоящия момент страната осигурява повече от половина артиди на кокаин до Европа. Търговията с наркотици не е единствената незаконна дейност, която се развива в ерата на държавната престъпност: страната стана също така основна в трафика на хора, пране на пари, фалшифициране, контрабанда на оръжия и контрабандна търговия на петрол. В миналото специалистите по външна политика считали основно международната престъпност за относително несериозен проблем, с когото вътрешните законови системи трябва да се справят. Влиянието на престъпността, смятали те, е било незначително в сравнение с терористичната заплаха или пролиферацията на оръжия за масово унищожение.
За щастие всеобщото разбиране започва да се променя. Все повече и повече политици признават, че престъпността е станала значителен виновник за глобалната нестабилност, особено с възникването на мафиотските държави. Криминални групи, например, са въвлечени в разпростанение на ядрени оръжия за лични облаги. Абдул Кадир Кан, всеизвестният пакистански ядрен търговец, твърдеше, че е разпространявал тайните за производство на бомби в други държави, за да движи интересите на Пакистан. Но международната мрежа, която той направи за доставка и продажба на стоките си, бе обявена за незаконна и целяща лични облаги.
Експертите по разпространение на ядрени оръжия са наблюдавали дълго, че действащите лица извън държавата може би няма да отговорят за стратегиите за спиране на тази дейност по начина, по който държавите го правят: има основание за притеснение дотогава, докато престъпните организации се сливат все повече с правителствата. Ввероятно най-тревожната в това отношение държава е Северна Корея. Въпреки че тя обяви наскоро, че ще прекрати своите опити за производство на ядрени оръжия, че ще спре обогатяването на уран и ще позволи на международните инспектори да посещават нейните основни ядрени комплекси в замяна на хранителни доставки като помощ, страната е все още ядрено въоръжена и нейните криминалнонасочени действия накараха американски служители да я нарекат „Държавата на Сопрано".
Специалист по връзката държава-престъпност в Северна Корея, е написала, че страната има „потенциал и мотивация да изнася ядрен материал", предупреждавайки, че „ разпространението чрез нелегални мрежи няма да бъде винаги контролирано от снабдяващата държава", което прави по-несигурна вече опасната ситуация. Дори ако поставим настрана алармиращата перспектива на ядрените мафиотски държави, едва въвлечените в незаконната търговия правителства, ще бъдат по-предразположени към използването на сила, когато техният достъп до изгодни пазари е заплашен. Вземете, например, войната от 2008 г. между Грузия и Русия за откъснатите територии от Абхазия и Източна Осетия.
Томас де Ваал от фондация „Карнеги", експерт по Кавказ, заяви, че преди конфликта престъпни организации извършвали излючително изгодни операции в Южна Осетия, където незаконната търговия е считана за важна част от икономиката. Въпреки че е трудно да се открие конкретно доказателство, мащабът на тези нелегални дейности предполага активно съучастие на висши руски служители, които са всъщност криминални покровители и партньори. Разбира се, конфликтът беше подхранен от много фактори, включително етнически сблъсъци, вътрешна политика и желанието на Русия да наложи хегемония върху своята близкогранична страна. Възможно е също така, сред всеобщия групов интерес да вкарат Кремъл във война, да е имало и такива, въвлечени в доходоносни операции в спорните области.
Извличайки изгода в сенките
Борбата срещу транснационалната престъпност, трябва да означава повече от ограничаването на трафика на фалшиви стоки, дрога, оръжия и хора; трябва също така да включва предпазването и даването на заден ход на криминализацията на правителствата. Незаконната търговия е неразрушимо опасна, но опасността, която поставя пред обществото е по-осезаема, когато престъпниците достигнат високо ниво в правителството и когато то се грижи за тях. Все още днешните правоохранителни органи не се противопоставят на криминалните структури, които са не само богати, безскрупулни и управляващи с насилие, но също така се възползват от пълната подкрепа на националните правителства и техните дипломати, съдии, шпиони, генерали, министри и полицейски началници.
Мафиотските държави могат да си позволят най-добрите адвокати и счетоводители и да имат достъп до най-напредналата технология. Слабо финансираните правоохранителни органи, претоварените съдилища, бавната бюрокрация са все по-неспособни да се справят с така добре финансираните ловки врагове. Правоохранителните органи са възпирани и от факта, че са национални по своята същност, докато най-големите и най-опасни престъпни групировки, заедно с агентите от мафиотските държави, оперират в множество юрисдикции. Мафиотските държави обединяват скоростта и гъвкавостта на транснационалните престъпни мрежи със законните протекции и дипломатически привилегии, с които разполагат само държави, създавайки хибридна форма на международно действащо лице, срещу което вътрешните правоохранителни органи имат твърде малко оръжия.
Наличните инструменти, които националните правителства могат да използват, за да се борят срещу новата заплаха - договори, многостранни организации и сътрудничества сред националните правоохранителни органи, са бавни, тромави и неподходящи за тази цел. Все пак, как една държава може да координира усилията си срещу престъпността с лидерите на правителството или полицейските служители, които сами по себе си са престъпници? Възникването на мафиотските държави застрашава разбирането за международно правоохранително сътрудничество. През 2006 година шефовете на полицейските служби от 152 нации се срещнаха в Бразилия за 75-то общо събрание на Интерпол, международна организация, чиято конституция призовава „да се гарантира и да се допринесе за възможно най-обширната взаимопомощ между всички полицейски органи."
Президент на Интерпол по това време беше Джаки Селеби, шеф на полицията на Южна Африка. В своето отворено послание, Селеби призовава колегите си „да намерят системи, които да осигурят стабилно положение на границите и граничния контрол ", една със сигурност благородна кауза. За съжаление нейният защитник се оказа измамник. През 2010 г. Селеби бе обвинен, че е приел подкуп на стойност $156,000 от контрабандист на дрога и сега излежава 15-годишна присъда в затвора. Но по-тревожно за Интерпол от всеки случай, привлякъл общественото вниамние, е това, което вътрешните членове наричат „проблем с правното доверие", което е сподавило усилията на службите.
„Истината, макар и тъжна, е че няма да споделя най-добрата и най-деликатна информация с руските или мексиканските полицейски служби", каза ми веднъж старши служител на ангенцията за организирана престъпност към Великобритания, когато го попитах за Интерпол. Въпреки че агенцията прави огромни усилия да защити поверителността на информацията, която нейните членове споделят, то действителността е, че националните правоохранителни органи остават предпазливи по отношение на прекаленото разкриване.
Тъй като ролята на мафиотските държави стана по-ясна, правоохранителните органи по целия свят започнаха да развиват нови политики и стратегии за справяне с такива държави, включително да изискват от по-висши обществени служители да разкриват финансите си; да упражняват контрол върху счетоводителите, адвокатите и технологичните експерти, които защитават престъпните босове; да подобрят взаимодействието сред различните вътрешни служби. Подемът на мафиотските държави също така изисква спешно да се търсят начини, за да се интернационализира борбата срещу престъпността.
Един обещаващ достъп ще бъде създаването на „коалиция на честните" сред правоохранителните органи, в които е по-малко вероятно, че са прониквали или заграбвали престъпни групи. Някои държави вече експериментират със споразумения от този тип, които отиват отвъд нормалното двустранно антипрестъпно сътрудничество, включвайки не само правоохранителни органи, но също така и представители на разузнаването и въоръжените сили.
Допълнителна стъпка ще бъде развитието на мултинационални мрежи от магистрати, съдии, полицейски служители, анализатори от разузнаването и политици, които да насърчат по-високата степен на сътрудничество отколкото Интерпол позволява, чрез изграждане на доверието, което съществува сред по-висшите служители на правоохранителни органи, които са се борили заедно срещу транснационалните престъпни мрежи в продължение на десетилетия. Както често се случва, дългосрочни сътрудничества сред съмишленици, които се познават добре един друг и споделят еднакви ценности, са далеч по-ефективни отколкото формално одобреното сътрудничество между институции, чиито служители едва се познават.
За съжаление, въпреки почти всеобщото съгласие, че битката срещу международната престъпност изисква международно действие, повечето антипрестъпни инициативи остават основно вътрешни. И въпреки че мафиотските държави са превърнали международната престъпност в предмет на национална сигурност, отговорността за борбата срещу нея продължава да се основава почти изцяло на правоохранителните органи и други подобни, които рядко взаимодействат с техните колеги от национална сигурност, въпреки че транснационалната престъпност заплашва демократичното управление, финансовите пазари и човешките права.
Важна пречка в борбата срещу разрастването на мафиотските държави е основната липса на осведоменост сред обикновените граждани за обхвата на този феномен. Игнорирането на обхвата и мащаба на проблема ще затрудни опазването или увеличаването на все още оскъдните бюджети на правителствата, натоварени с борбата срещу международната престъпност, особено във време на фискална дисциплина. Но такава осведоменост ще се породи трудно, докато толкова много аспекти от процесите за държавна криминализация са погрешно разбрани и в тях се крие дори много по-голям проблем.
Изразходването на обществени средства за намаляването на влиянието на мафиотските държави ще бъде безполезно или дори с обратен ефект, освен ако фондовете не плащат за политикa, залегнала в съшествената част на познанието. За съжаление, държавата мафия е феномен, за който има малко налични данни. Анализаторските доклади, които правителствата прилагат понастоящем към проблема, са примитивни, основани върху остарели разбирания за организираната престъпност.
Пускането на тези оскъдни знания изисква правоприлагащи органи, разузнавателни служби, военни организации, медийна намеса, академични и неправителствени организации, които да доразвият и да споделят по-достоверна информация. Това обаче ще бъде само първата и несъмнено недостатъчна крачка.
Българските мюсюлмани се чувстват онеправдани. Смятат, че правата им се нарушават. А предубеждения като това, че България се ислямизира, помагат на политиците да си вдигат рейтинга, се казва в репортаж на Дойчландрадио.
Автори на репортажа са германските журналисти Симоне Бьокер и Дирк Ауер Петък, в центъра на София. Мюезинът приканва към вечерна молитва. Няколкостотин вярващи са се събрали пред джамията Баня баши и търпеливо чакат да влязат за молитва. Тук е и районният мюфтия на София Мурат Пингов - слабичък мъж с тъмноруса коса и очила без рамки:
"Това е единствената джамия в София. В нея има място за не повече от 700-800 души. Понякога обаче се събират и хиляда човека, затова и някои са принудени да се молят отвън на тротоара. Не можем да връщаме хората. Попитайте ги как се моли човек навън през зимата при минус 10 градуса или при дъждовно време. Имаме спешна нужда от втора джамия в София", казва Пингов.
Страхът от исляма
От години в общината отлежава молбата на мюсюлманската общност за строителство на нова джамия. А също и на ново мюсюлманско гробище. Дотук обаче без никакъв успех, обяснява Пингов: "Общината не дава отговор. Всеки кмет отлага решението за следващия. Според мен те се страхуват от отлив на избиратели, продиктуван от страха, че едва ли не България се ислямизирала."
Тези страхове се използват най-вече от националистическите и крайните екстремистки сили в страната. Напоследък зачестяват протестите срещу молещи се директно на улицата. Преди година се стигна до тежки сблъсъци с привърженици на екстремистката партия "Атака". Имаше и ранени. През лятото на 2010 г. пък полицията извърши обиски в районите с мюсюлманско население по подозрение за радикален ислямизъм - претърсени бяха редица джамии и частни имоти, без никакъв резултат.
"За да събудиш подозрението на властите, е достатъчно само да си следвал в Саудитска Арабия", е цитиран да казва имамът на с. Лашница Мохамед Камбер. Той е категоричен, че събитията от месец май м.г. са отворили огромна пукнатина в отношенията между християни и мюсюлмани. Правата ни се нарушават, казва още Камбер.
Докато разговаряме с него, постепенно дворът на селската джамия започва да се изпълва с деца. След около час трябва да започне часът по ислямско вероучение. Прииждат и възрастни мюсюлмани, тъй като преди това е времето за обедната молитва. Част от вярващите учат в чужбина. Обяснението е просто, разяснява Мохамед Камбер: в България не се предлага такова обучение.
Назад към джамията
Откакто религията не е забранена, както по времето на комунизма, расте и интересът към исляма, казва Камбер: "Постепенно много млади хора, които преди се бяха отдали на алкохола и хазарта, се върнаха в джамията. Много от тях започнаха отново да работят, за да изхранват семействата си. В селото вече се раждат повече деца, а престъпността намаля. Ето как ислямът се грижи за съхранението на духовните ценности на хората", уверява Мохамед Камбер.
Междувременно часът по ислямско вероучение е приключил. Децата се разотиват, само няколко момчета и момичета остават в двора на джамията. Лашница е чисто мюсюлманско село, а жителите му живеят в мир и разбирателство със съседните български села. Само когато наближат избори, се чувства напрежение, казва Камбер.
Той е възмутен от поведението на политиците, които много обичат да говорят за някакъв радикален ислямизъм. "Така си вдигат рейтинга", обяснява той. И добавя: "На гърба на обикновените хора."
Ако на "Раковски" 134 тръгнат към коалиция с НДСВ или Меглена Кунева, ще загубят и последните си избиратели
Любен Обретенов Сега
Новината за развода между СДС и ДСБ не предизвика тежки трусове. На "Раковски" 134 винаги е имало върли противници на "Синята коалиция". На няколко пъти се опитаха да я развалят и в крайна сметка успяха.
Съюзът между СДС и Иван Костов (не толкова ДСБ) и без това беше брак по сметка. От него имаше някои положителни последствия, като например това, че двете партии си гарантираха влизането в парламента. По-голямата изгода беше за костовистите, тъй като те прекрачиха прага на НС върху крилете на синята партия, за която тогава имаше реален шанс да прехвърли заветните 4%.
През 2009 г. коалицията спечели два пъти по-малко гласове от общия резултат на ОДС и ДСБ през 2005 г. "Синята коалиция" доведе и до обезличаването на Мартин Димитров. Към момента на сформирането й Димитров беше новоизбран млад лидер на СДС, за когото падането на комунизма
съвпадаше по време с навлизането му в пубертета
Димитров не можеше да бъде отговорен за нито един от многобройните сини грехове, натрупани през 1997-2001 г., докато партията беше на власт. Не може да се отрече, че СДС е единствената от по-големите партии, която се опита да излезе от кризата, предизвикана от лоши изборни резултати, по европейски - с избирането на ново лице за лидер. С влизането си в съюз с Костов обаче младият Мартин сам заличи преднината, която имаше пред всички останали политици в България.
Има много причини, поради които СДС трябваше да се освободи от задушаващата прегръдка на Костов. Дали сега беше моментът, е спорно. Остава само година д парламентарния вот - време твърде неподходящо за резки движения. Освен това сините изкараха няколко години заедно и се явиха съвместно на няколко избора. С гласа си техните избиратели показаха, че "Синята коалиция" е формат, който е може би най-добрата опция в раздробената десница.
Разводът между двете партии бе донякъде предизвестен. През последните седмици различни "безпристрастни" социолози облъчваха обществото с прогнозни резултати, според които СДС ще влезе в парламента и при самостоятелно явяване. Неофициално се знае, че текат усилени разговори за създаване на нова дясна коалиция, в която да влязат СДС, НДСВ, формацията на Меглена Кунева и партията на Касим Дал.
Тези информации бяха частично официализирани преди няколко дни. Лидерът на НДСВ Христина Христова излезе със специално обръщение към СДС и призова партията да скъса с Костов. Тя припомни, че вратите на жълтите са отворени за сините още през 2001 г. и само инатът на Костов е попречил на евентуално съвместно управление.
Но ако имат капка разум, новите управляващи на "Раковски" 134 не би трябвало дори да си помислят за обединение с НДСВ и Кунева. Избирателите на партията може да са всякакви - сини каски, лумпени, баби реститутки и т.н. Едно обаче не може да им се отрече. Те бяха достатъчно зрели хора и не се хванаха на нито една от многобройните лъжи на внука на Фердинанд - че ще оправи държавата за 800 дни, че няма да влиза в коалиция с БСП, че е дошъл тук да работи за общественото благо, а не лично за своето.
Ако сега СДС тръгне да се съюзява с НДСВ и Кунева, зад която също наднича сянката на Кобурга, това наистина ще бъде началото на края за партията. Защото ще е най-циничната подигравка с многострадалния син избирател.
Единственият разумен изход оттук нататък за СДС е
да се яви самостоятелно на изборите
и да се опита да заличи белезите от предишните си грешки. Партията има около 200 000 гласа и новото ръководство ще трябва да направи така, че догодина да прибави към тях поне още 100 000, за да се прескочи бариерата от 4%. За това ще трябва лидер, който да не е стара муцуна и който трябва да съумее да артикулира точно и ясно посланията към избирателите.
Най-трудният въпрос е откъде ще се пръкне този лидер. СДС има електорален резерв. Голяма част от избирателите на Кунева и дори от тези на ГЕРБ навремето са гласували за синята партия. И вероятно мнозина от тях биха го направили отново, стига да се намери достатъчно приемлива фигура, която да ги привлече.
Ако ще се правят коалиции, те би трябвало да бъдат с други десни партии, но не с такива, начело на които са стари муцуни като Бакърджиев и Софиянски. За разлика от тях Костов поне има сигурни 80 000 избиратели, докато на последните местни избори Софиянски взе в София едва 7757 гласа.
Ако СДС се съюзи под някаква форма с партията на Дал, това би било успех. Бившият заместник на Доган събра около 50 000 гласа на местните избори. Освен това подобен съюз няма да е безпринципен. Дал бе основният автор на сегашния закон за досиетата, който е най-радикалният текст срещу бившите ченгета от ДС - една тема, която винаги ще бъде от особено значение за сините.
СДС е пред началото на края или пред началото на ново начало. Все е начало.
Няма да кажа нищо ново за духа на завистта и злобата, който броди по нашите земи, но имам повод да припомня един емблематичен нецензурен виц (в цензуриран от мен вариант):
На световно първенство по мъжественост разни чужденци се проваляли при изпълнението на задачата в рамките на 90 минути да задоволят на стадиона пред многохилядна публика определените за целта жени. Дошло време на българина. Родните фенове си скъсвали патриотичните гърла да реват окуражително в подкрепа на шампиона, който вече бил на път да счупи рекордите. Стадионът се раздирал от буйни възгласи „българи, юнаци”. Но ето че в последната минута състезателят рухнал и не успял да изпълни задачата. И тогава същата публика креснала гороломно: „хомосексуалист”!
Вариант на този виц беше разигран от ръководството на федерацията по волейбол, когато прогони почти обожествявания само часове по-рано треньор на националния отбор Радостин Стойчев, уволнен светкавично заради една единствена загуба на националите.
Обаче публиката на стадиона пожела точно обратното и пеленгаторите на премиера Борисов, винаги настроени на вълната на популярната в момента кауза, доловиха смущаващия сигнал. В резултат на това федерацията разкаля терена, посипвайки главата си с пепел, смесена със собствените плюнки срещу прогонения треньор. Като си плюха на физиономията под натиска на премиера, на когото се скъсаха да благодарят междувременно за грижите, началниците на този спорт преразгледаха с подвити опашки „смъртното наказание”, наложено от тях на треньора. Друг е въпросът доколко „осъденият” приема да бъде възкресяван по този начин…
Далеч по-мъчително дълго се развиха през годините спадовете и върховете на сините синкопи в партитурата на българската политика. Но и там най-гръмогласните в какафонията от интереси, завист и злоба пеят за разпъването на най-големия по ранг грешник в синевата на българската демокрация. Много от тях са били и най-сервилни спрямо него. От „да живей”, до „разпни го” стигнаха точно онези апаратчици в СДС, които сами се провалят тежко на собственото си ниво, но съдят безкомпромисно успелия (поне!) като премиер Иван Костов заради партийните му кривици.
Какво е това? Късогледството на глупостта, иронизирана в „Тримата глупаци” от Доньо Донев, чиито герои режат под себе си клони и падат от дървото или съединяват един и същ бряг на реката с абсурден мост?
Който лесно се „очарова” от политически кумири, той също така е склонен да изпада и в другата крайност. Патетично „разочарованите” явно не разбират, че правят самопризнание за своята бивша лековата очарованост, която сменят с унинието на своята непоследователност поради неумение или нежелание да си подредят живота според стабилните ориентири, валидни за зрелите хора.
В живота милиони българи правят това успешно в битката за щастлив брак, кариера, семеен просперитет. Защо същите тези хора се провалят на попрището на елементарния политически анализ, за който прагматизмът е главното условие за постигане на устойчиво решение?
Ако решите, че апелирам към здравия разум, значи съм успял да се изразя ясно. Защото точно това искам да кажа.
Един скандал, като бламирането на Синята коалиция (СК), може да бъде осмислен за целите на изтрезняването и филтрирането на вредните неясноти в смутното синьо време. Предлагам абревиатурата СК да се запази като работно заглавие на проекта за преформулиране на демократичната алтернатива на сегашното управленско (и опозиционно!) статукво. За целта СК трябва да се разчита от желаещите да вървят с нея напред лидери като „средна класа”.
Защото тя не може да бъде бламирана с гласове на някакви хора, които се качват на гербера на вълната. Средната класа (СК) е широката база, към която трябва да бъдат отправени погледите на една преродена Народна партия, от каквато има нужда България.
Ще ми възразят: синята коалиция (СК) и средната класа (СК) не се припокриват в момента. Така, де! И аз това казвам. Моментът за промяна е настъпил.
Хиляди имигранти от Гърция, Испания, Българи и Румъния заливат Германия заради последствията от дълговата криза в ЕС, сочи федералната статистическа служба, пише “Сега”. Според информация на сп."Шпигел" броят на чужденците, пристигнали във ФРГ през 2011 г., е достигнал 960 000 души, което е рекордно ниво за последните 15 години. Това е с 20% повече в сравнение с предишната 2010 г. Драстично се е увеличил броят на имигрантите от европейските държави, които са тежко засегнати от дълговата криза. От Гърция например са пристигнали 90% повече имигранти, отколкото през 2010 г., а от Испания - 52 на сто повече. Чувствително повече са станали и имигрантите от държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. - 43%. Друга причина за тази тенденция е, че от май м.г. Берлин вдигна забраната за трудовия си пазар за всички нови членки на ЕС. След това се увеличил броят на новодошлите от Полша и Унгария. С 30% се е увеличил и броя на имигрантите от България и Румъния, сочат данните. Като цяло м.г. в Германия са пристигнали 13% повече хора от страните в ЕС, отколкото през 2010 г.
МВР се оплете в най-рекламираната си операция, отбелязва “Сега”. Вътрешното министерство пропусна да сложи име на "най-ювелирната" си спасителна операция. Така вече няколкогодишната традиция на МВР да лепи етикети на акциите си, започнала още с "Наглите", "Килърите", "Октопода", "Дупетата", "Огнярите" и др., изведнъж бе прекъсната. Малко след обявяването й пък заподозрените бяха тотално объркани. В ранни зори вчера вътрешният министър Цветан Цветанов се похвали, че ГДБОП и останалите служби в МВР са спасили от поръчково убийство столичен бизнесмен с богато криминално досие. Арестувани били един черногорец и трима арменци, които трябвало да извършат разстрела. По стара традиция няколко часа по-късно нещата вече изглеждаха коренно различни. На специален брифинг градският прокурор Николай Кокинов обяви, че по това дело ще има само един обвиняем. Той е със сръбско гражданство и се наричал Битики Хаки.
“Мутренските времена се върнаха. Позабравените от зората на демокрацията яки момчета тръгнаха отново да събират борчове с бой”, разкрива “Стандарт”. За неплатена сметка от около 100 лева за GSM трима бабаити нахълтали в офиса на "Евростил" ООД и се нахвърлили върху собственика Генчо Данчев. Жертвата е един от най-големите производители на алуминиева дограма в Югозапада. Нападателите се представили са събирачи на задължения към мобилни оператори, лизингови къщи и банки. Данчев дори нямал време да им поиска легитимация, защото върху него се стоварила канонада от удари, разказва изданието.
Учени от Българската академия на науките може да разработват висококачествени ваксини за фондацията на Бил Гейтс. За това се разбраха българският президент Росен Плевнелиев и основателят на „Майкрософт” на среща в Сиатъл в първия ден от официалната му визита в САЩ, която ще продължи до 21 май, четем в “Монитор”. Кръстена на Гейтс и жена му Мелинда, това е най-голямата благотворителна фондация в света с активи за близо 94 млрд. долара, както и най-голям дарител на ваксини за Африка и развиващите се страни. Минути след като стъпи на американска земя, държавният ни глава описа пред Гейтс капацитета на българските учени да създават мощни ваксини срещу СПИН полиомиелит и туберкулоза, които фондацията може да купува от нас. „В най-скоро време очакваме техни представители да дойдат у нас, за да ги запознаем с възможностите на БАН да осигури тези ваксини, нужни за глобалната дейност на фондацията”, съобщи Плевнелиев.
Щедър подарък към хотелиерския бизнес се готви да направи регионалният министър Лиляна Павлова, разкрива “Сега”. Хотелите, мотелите, хижите и бунгалата да бъдат приравнени по статут с жилищните сгради, предлагат регионалното министерство и агенцията за строителен контрол с промени в наредбата за номенклатурата на видовете строежи. Това означава, че такса смет на тези сгради ще бъде намалена значително в много общини. За София например разликата ще е 6 пъти в посока надолу, защото жилищните имоти плащат 1.6 промила такса смет, а нежилищните - 10.
Турски, гръцки и арабски названия на 220 географски обекти на територията на община Варна да бъдат сменени с български. Списък с новите имена бе предложен от работна група съветници по време на заседание на местния парламент на морската столица, проведено в сряда, информира “Труд”. Ментешето, например, носещо името на град в Анадола, от който по време на турското робство дервиши са се преселили в тукашната местност и са обитавали древен храм, ще стане Сборяново, защото открай време там правят събора си жителите на кв. "Владиславово". Кочмар (в буквален превод - място, където се събират овцете) се предлага да бъде Княз Борис, тъй като там Карел и Херман Шкорпил са открили една от най-ранните християнски базилики, в която се предполага, че е погребан княз Борис.
Столичното метро е на път да счупи световния рекорд за най-дълго име на подземна гара, научаваме още от “Труд”. Съветниците от транспортната комисия в градския парламент решиха вчера да преименуват най-новата станция от "Цариградско шосе" на "Цариградско шосе - Интер експо център". Броят на буквите в названието е 31. Засега начело на нашенската класация е станцията "Софийски университет "Св. Климент Охридски", чието название е с 36 знака. Първото място в световната класация държи метростанция "Улица "У"/Паметник на Африканско-Американската гражданска война/Кардозо" в столицата на САЩ Вашингтон. Освен че изписването им отнема много място, имената на метростанциите в София не могат да бъдат запомнени от чуждестранните туристи. Други имена, които пораждат трудности за гостите на столицата, са "Константин Величков" и "Национален стадион "Васил Левски".
Дори и в кризата българинът не спира да пуши и пие, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), съобщава “Монитор”. Само за година харчовете ни за двата порока са се увеличили с 22,4 лв. Така средно на лице от домакинството тези разходи възлизат на 39 лв. за първите три месеца на годината. В рамките на едно българско домакинство на този харч се падат малко под 100 лв. Освен че нарастват като абсолютна сума в бюджета ни, разходите за цигари и алкохол увеличават леко и дела си в общите разходи – от 4,1% през първите три месеца на 2011 г. на 4,4 г. това тримесечие. Добрата новина е, че паралелно с тях растат и доходите, допълва вестникът. По данни на НСИ увеличението на доходите е с 10,6% през първите три месеца на 2012 г. в сравнение със същия период на миналата година.
Интересът на чуждите инвеститори към България започва да се пробужда, пише "Капитал Daily". Това показва статистиката на БНБ за платежния баланс на страната, според която за първото тримесечие на годината са постъпили чужди инвестиции за 236 млн. евро при отлив на 42 млн. евро за същия период на миналата година. Числата се потвърждават и от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Той коментира, че в последните месеци ведомството му консултира повече проекти на чуждестранни компании, което показва повишен интерес към България. Освен това според него също има забавяне в изтичането на капитали от страната ни, но отказа да посочи по-подробни данни за сектори и конкретни компании. За последните 12 месеца (март 2011 г. - март 2012) спрямо предходните преките инвестиции в България са нараснали с 33% до 1.62 млрд. евро.
67 депутати от ГЕРБ вероятно ще запазят депутатските си банки в следващия парламент, но за останалите 50 оставането на избираеми места в листите е под въпрос, твърди “Стандарт”. Според изданието в средите на управляващите вече върви "първата цедка" за парламентарните избори през лятото на 2013-а. Неразбориите в структурата във Варна, а преди това в Благоевград и Хасково, както и провалът на изборите в Кюстендил, дали тласък на контрола в ГЕРБ и Изпълнителната комисия вече е започнала да оглежда депутатите - кой колко работи на жълтите павета и в региона си, активен ли е или само генерира неприятности. Предстои с партийния си пост да се раздели областният координатор в Кюстендил - депутатът Валентин Микев, след като ГЕРБ остана на трето място в частичните избори за общинари. Втората промяна ще е във Варна.
МВР разкри заговор за убийство и тотално обърка заподозрените. Заловени са черногорец, който се оказа сърбин, и трима арменци, които нямали нищо общо
Борис Митов Mediapool
Столичен бизнесмен с богато криминално досие бе спасен от антимафиотите от ГДБОП от поръчково убийство в нощта срещу сряда. Задържани са един черногорец и трима арменци, заподозрени в заговор за покушението му, съобщи уверено в сряда сутринта вътрешният министър Цветан Цветанов.
Впоследствие обаче фактологията по случая претърпя комичен обрат, оказвайки се, че всъщност черногорецът е мюсюлманин със сръбско гражданство, а тримата арменци са случайно задържани и нямат абсолютно нищо общо с делото.
В общата картина се появи и персонажът на ливанец, нает за мократа поръчка, който решил да свидетелства срещу сърбина, останал в крайна сметка единственият обвиняем като поръчител.
Преди по-малко от ден МВР шефът побърза да анонсира ювелирната реализация на подчинените си, като след откриването на 34-ата среща на шефовете на столичните полиции от Европа обяви в типичния си прибързан стил, че "в момента се предотвратява тежко криминално престъпление".
Задържането на четиримата чужденци е поредният пример за рязкото активизиране на родните органи на реда, които регистрират удар след удар по криминалния контингент след скандалното изчезване на осъдените "братя" Галеви преди десетина дни.
Само за седмица МВР се похвали с дългоочаквания арест на Христофорос Аманатидис-Таки, задържането на трима заподозрени за връзка с "вноса" на 67 кг кокаин, "профилактирането" на Антон Петров-Хамстера и Димитър Желязков-Очите, както и със заключването на вуйчото на последния, напсувал пред камера разследваща журналистка от близката до властта ТВ7.
"МВР започва да мачка организираната престъпност и аз смятам, че със системния подход, който правим през последните 2-3 години, и с действията с нашите евроатлантически партньори съм убеден, че предстоят много знакови операции, които ще бъдат проведени предстоящите месеци, седмици... И се надявам, че с подкрепата и политическата воля на всички парламентарно-представени партии в тази битка, ще можем действително да получаваме допълнително подкрепа и служителите се нуждаят от подобна мотивация, за да виждат подкрепата и силата на държавата", очерта именно тази тенденция самият Цветанов пред ТВ7 в сряда.
ГДБОП наблюдавала "черногореца" и арменците от десетина дни
В сряда министър Цветанов уточни, че прясно задържаните четирима чужденци били наблюдавани от около 10 дни. Черногорецът пребивал у нас с фалшива самоличност и според първоначалната информация е човекът, осигурил пистолет със заглушител за убийството. Оръжието е открито.
По думите на Цветанов черногорецът е с богато криминално минало. През 2004 г. е задържан у нас с 54 кг марихуана, година по-късно - с 4 кг хероин. Лежал е в Централния софийски затвор, а след 2006 г. на чужденеца е издадена десетгодишна забрана за влизане в България.
Единият от задържаните трима арменци пък е бил обявен за издирване с червена бюлетина за грабеж, незаконно притежание на оръжие и измами в страната му. Засега няма информация как двамата са успели да преминат безпрепятствено границата ни.
Изявлението на министъра от сряда сутрин бе последвано от подробно съобщение на сайта на МВР, в което в общи линии тази информация се потвърждаваше без обаче да се уточняват ролите на заподозрените в престъпния заговор.
Малко по-късно по същата тема пред БНР компетентно се изяви и заместник-градският прокурор Роман Василев, традиционно ръководещ подобни рейтингови операции от страната на държавното обвинение.
"Всичко, което е правено, се прави по един професионален начин"
По думите му за задържания черногорец имало около "три страници от регистрите на МВР", като информацията за криминалните му занимания била "в доста широка гама, но не искам да влизам в подробности в сегашния момент".
"Всичко, което е правено, се прави по един професионален начин, по един сценарий, недейте смятате, че когато нещо е коментирано, има отрицателно въздействие – всичко има съответната професионална форма", отговори Василев на въпрос на водещата дали министър Цветанов не е създал опасност за крайния успех на акцията на ГДБОП, обявявайки, че тя е в ход още във вторник сутринта.
"Бъдете сигурни, че колегите работят абсолютно професионално и това го доказваме за пореден път... Всичко, което се прави, е целенасочено и има съответната развръзка и съответния край абсолютно професионално", опита се да бъде още по-категоричен заместник-градският прокурор, като не пропусна да благодари на МВР за добрата работа.
Не били компютри, а компоти...
Няколко часа по-късно обаче от думите на административния му ръководител Николай Кокинов стана ясно, че високият професионализъм, демонстриран от МВР, май не е чак толкова висок.
Градският прокурор обяви на импровизиран брифинг в Съдебната палата, че няма задържан черногорец, както и че тримата арменци съвсем случайно са попаднали в полезрението на ГДБОП и "не представляват интерес за прокуратурата по това производство".
Уточнено бе, че единственият обвинен след операцията на антимафиотите ще бъде Битики Хаки, у когото бил намерен и паспорт с името Хаки Укшини. Въпросният сръбски гражданин е бил посочен като поръчител на убийството на 36-годишния Божин Божинов от засега основният свидетел по делото – ливанеца Мустафа Мохамед Исмаил.
Последният се познавал с Хаки от времето, когато двамата лежали в затвор в Сърбия. Сърбинът пък бил осъждан у нас за незаконно преминаване на границата, притежание на дрога и документна измама, уточни още Кокинов.
Според показанията на Исмаил, Хаки му предложил да му даде 30 000 лева за убийството на Божинов и за целта го снабдил с пистолет и снимки на мишената. Ливанецът така и не взел пари от сърбина и вместо да започне да наблюдава Божинов, отишъл в полицията и разкрил плановете на бившия си съкилийник. Задържаният Хаки е обвинен в подготовка на убийство и притежание на незаконно оръжие.
Кокинов не успя да обясни какви са били мотивите му да планира убийството на столичния бизнесмен, но предположи, че става въпрос за "очевидно някакъв престъпен бизнес", от който са натрупани дългове. Градският прокурор не може да потвърди информацията на МВР, че основният заподозрян е имал 10-годишна забрана да влиза в България.
Хаки или Белан, Белан или Хаки?
Междувременно информационната каша, забъркана от най-високо ниво в МВР, придоби съвсем "завършен" вид, след като източници на БНР от МВР, независимо от брифинга на Кокинов, съобщиха, че в арестувания мним черногорец били намерени документи за самоличност на известния гангстер Енис Бечирагич-Белан, който е арестуван неведнъж у нас.
Преди време той бе посочен в доклад на Центъра за изследване на демокрацията като лидер в разпространението на наркотици във Видин, Монтана и Враца. Анонимните източници от вътрешното ведомство посочиха още, че Белан има 10-годишна забрана за влизане у нас, наложена му след последното му задържане през април 2004 г.
Според неофициалната информация заедно с него в България през 1990 година бил и чичо му Юсуф Бечирагич, който имал забрана за влизане в Югославия. Юсуф бил застрелян през 1993 г. в центъра на Видин при опит да избяга от полицейски конвой след връчване на заповед за експулсиране.
Частичните избори в Кюстендил показаха, освен ежби между основните противници, че има и още нещо, на което не се обръща внимание… ЛИДЕР отново вкара общински съветници и тук. На какво се дължи това – явно не на някакви иновационни проекти, нито идеи за социално развитие.
Напротив, ЛИДЕР е абсолютна празна форма като политическо съдържание, която съответният шеф на Топлофикация запълва персонално и представлява само фирмата. Порнография наместо демокрация.
Подкрепата се дължи на корпоративния вот. Навсякъде, където собственик на Топлофикация е Ковачки, където има негови предприятия, и пр., ЛИДЕР вкарва съветници в ОбС. / А топлото винаги е било важно за хората. Важно е и за тарикатите, понеже оттам се печели лесно./
Защо му е на топлофикационния бос да е представен тук и там. Ами защото, ако дължиш двайсетина милиона данъци обществената дейност е предлог да оправдаеш неплащането им. Иначе е пародийно такива като Ковачки и сие да представляват когото и да е било в управлението.
Каква е схемата. Ами следната. В съответната Топлофикация се раздават пари без ведомост на работниците, за да гласуват с фамилиите си за Ковачки, като привидно се пишат за застъпници. Застъпничеството се превръща във форма на купуване на гласове, при това “законно”.
Новото в схемата е, че плащането се обвързва с получените гласове в съответната секция, ако в твоята секция няма нито един глас за ЛИДЕР, то значи и самият “застъпник”, получаващ пари, не е гласувал за този, който плаща. Поради това “застъпническият” вот е абсолютно сигурен.
Тенденцията мощни фирми да вкарват свои хора в съответните общински съвети ще се засилва. Още повече на фона на кризата и залязването на “концептуалните” партии. Виждаме какво става в крайморските градове – Несебър, Созопол, Царево. На базата на уж местен регионализъм, представен като самоуправление, партийки печелят места в местните парламенти.
После 4 години гледаме безпринципни “ко/к/алиции” и игри. В този дух на “новите” партии партийните структури не са нужни, защото де факто няма нужда от предизборна агитация, освен няколко позива или някой предизборен парцал, скалъпен от продажен местен интелектуалец.
Всичко е купено предварително, при това купените са доброволно продали се, с презумпцията, че всички са маскари, тогава защо да си дават гласа ей така. Още повече на партийки, чийто единствената цел е оцеляването.
Така се получава например, че Синята коалиция има равно представителство с някакъв си Ковачки или който и да е там внезапно забогатял “бизнесмен”, медиен или рекламен бос - или дори откровен бандит, спортен галфон и чалга певачка, доносник от ДС .
Така грабителите представят ограбените, Бай Ганьо отново прави избори - ето това е налице по места в родната действителност. Тогава нека не се чудим на деморализацията и разпада в българското “общество”.
Петя Владимирова
Иво Инджев
Дойче Веле
ИВО ИНДЖЕВ 
МВР разкри заговор за убийство и тотално обърка заподозрените. Заловени са черногорец, който се оказа сърбин, и трима арменци, които нямали нищо общо 
Иван Сухиванов