id = "FBMainForm_990998" action="/archive.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
NEWS Search  

« Previous 1 of 2962 Next »
 
Корнелия Нинова мисли, че може да промени БСП
by newswriter on 


„Мисля, че мога да променя БСП, така че да стане по-силна”, заяви Корнелия Нинова, кандидат за председателския пост в БСП, пред Нова телевизия.

„Смятах, че трябва да отидем на изборите начело със Сергей Станишев, но той подаде оставка. Това ме мотивира. Но и получих номинации от цялата страна”, заяви Нинова.

По думите ?, всеки от пожелалите да се включи в състезанието за председателския пост на БСП, има своите качества.

Нинова призна, че е имала разговори, в които са се опитвали да я разубедят да се кандидатира.

„Трябва да има състезание, то да е почтено. Трябва да има състезание на идеи, някои от кандидатите вече ги представиха”, добави Нинова.

Според нея скандалът с КТБ все повече започва да изглежда субективен.

„Внушава се на българите едно отношение към банките, което може да бъде пагубно за банковата система”, заяви Нинова.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Размирици в Аржентина след загубата от Германия
by newswriter on 


Петнайсет души са ранени, а над 40 арестувани в столицата Буенос Айрес след загубата на Аржентина във финала на Световното първенство по футбол в съседна Бразилия, съобщават медии.

Жителите на града са излезли, за да изразят недоволството си от снощната загуба на националния отбор по футбол от Германия с 0:1.

Сблъсъците са станали на площад "Сан Мартин", където феновете обикновено празнуват футболни победи.

Демонстрантите са хвърляли камъни по преминаващите автомобили. За да бъдат усмирени полицията е употребила сълзотворен газ и водни оръжия.

Футболни фенове са разбили витрини на магазини и дори са нахлули в театър.

Полицията съобщи, че 20 служители на реда са пострадали при сблъсъците. Над 20 хиляди души са се събрали на площад "Сан Мартин" в Буенос Айрес, за да наблюдават финала, като голяма част от хората са били с малки деца.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Двама от КТБ остават в ареста
by newswriter on 


Главната касиерка на Корпоративна търговска банка (КТБ) Маргарита Петрова и заместник-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова останаха в ареста заради обвиненията за присвояване на близо 206 млн. евро от банката, съобщи "Правен свят".

Изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев бе освободен срещу парична гаранция от 10 000 лева, а мярката на главната счетоводителка Мария Димова, за която бяха представени документи, че има тежко заболяване, бе променена в "домашен арест".

Определението на съдия Пенка Велинова от Софийския градски съд (СГС) бе прочетено малко преди 03,00 ч след полунощ в понеделник след близо 10 часово заседание.

Съдът прецени, че срещу служителките на банката има доказателства, от които да се направи заключение, че са участвали в присвояването на сумите от банката.

За Орлин Русев обаче, съдия Велинова посочи, че има данни за извършено документно престъплнение, но не и за присвояване. Според прокуратурата парите са присвоени от Петрова и Русев, а главната счетоводителка и заместничката са им помагали.

Още преди заседанието стана ясно че прокуратурата се отказва от тезата си, оповестена в официално съобщение в петък, че изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев разпоредил на главната касиерка Маргарита Петрова да изнесе сумите, след което тя ги натоварила в чували и ги предала на трети лица.

Прокуратурата смени позицията си и обяви, че вече според обвинението Русев и Петрова са присвоили парите за себе си, а като техни помагачи са действали главната счетоводителка Мария Димова и заместничката Борислава Тренева-Кючукова.

В съдебната зала прокурорите от СГП Иван Гешев и Евгени Стоянов разказаха, че от събраните в последните дни доказателства е ясно, че присвояването ставало с прехвърляне на пари от банката към фирми, близки и свързани с Цветан Василев.

Само между Коледа и Нова година 2011 г. прикритите липси в КТБ били 157 млн. лева. До средата на тази година липсата на главната каса набъбнала и Цветан Василев разпоредил тя да бъде прикрита с преводи към фирмата му "Бромак", която се задължава до 36 дни да възстанови сумата, разказва "Правен свят"

Обвиненията предвиждат наказания от 10 до 20 години затвор, а обвиняемите са застрашили националната сигурност, поради което трябва да останат в ареста.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Президентът провежда консултации за държавните финанси
by newswriter on 


Президентът Росен Плевнелиев свиква консултации с парламентарните сили и с изпълнителната власт за обсъждане на анализ на финансовото състояние на държавата и необходимостта от предприемане на законодателни мерки от 42-то Народно събрание, съобщиха от секретариата на държавния глава.

Поканата е в изпълнение на постигнатите на политическите консултации на 29 юни т.г. договорености за осигуряване на координация и гарантиране на приемственост и плавен преход към следващо управление, уточняват от "Дондуков" 2.

За участие в консултациите президентът е поканил председателя на Народното събрание Михаил Миков и председателите на всички парламентарни групи, министър-председателя Пламен Орешарски, вицепремиера Зинаида Златанова и министъра на финансите Петър Чобанов.

На обсъжданията са поканени и главният прокурор Сотир Цацаров, управителят на Българската народна банка Иван Искров и подуправителят на БНБ Калин Христов.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Русия отправи предупреждение към Украйна
by newswriter on 


Русия предупреди за "необратими последици", след като един човек беше убит на нейна територия от снаряд, изстрелян от Украйна.

В декларация на външното министерство украинските правителствени сили са обвинени в "провокация".

Говорителят на украинския Съвет за сигурност Андрий Лисенко заяви, че правителствените сили не стрелят срещу територията на Русия.

Атака на руските сепаритисти в петък доведе до смъртта на 19 войници и изостри още повече конфликта.

Най-малко четирима души загинаха през нощта, когато предградието на град Донецк - Маринка, което е в ръцете на сепаратистите, беше обстрелвано с ракети.

Руските сепаратисти и правителствените сили се обвиняват взаимно за атаката.

Най-малко 12 цивилни и трима войници са били убити при други инциденти, станали след това.

Бунтовниците, които обявиха независимост на Донецк и Луханск през април, се оттеглиха от няколко града през изминалата седмица, когато украинските сили завзеха тяхната символична крепост Словянск.

Последният инцидент е станал, когато снаряд улучи двора на жилищна сграда в малък руски град, който също така се нарича Донецк, рано сутринта в неделя.

Един човек е убит, а друг е тежко ранен. Смята се, че за пръв път снаряд от Украйна попада на руска територия.

Руският заместник-министър на външните работи Григорий Карасин окачестви инцидента като "крайно опасна ескалация".

Външното министерство предупреди в декларация за "необратими последици, отговорността за които се носи от украинската страна".

Лисенко обаче окачестви обвиненията като "тотална глупост". Силите ни не стрелят срещу територията на съседна страна и не обстрелват жилищни сгради, каза той.

Имаме много примери, когато терористите извършват провокации, като стрелят срещу руска територия и след това обвиняват украинските сили, добави той.

Това става, след като украинският президент Петро Порошенко обяви, че няма да присъства на финала на световното първенство в Бразилия, където се очакваше да разговаря с руския си колега.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Отпадна обвинение за изнасяне на милиони в чували
by newswriter on 


Обвинението за изнасяне на милиони с чували от Корпоративна търговска банка падна.

Това стана ясно минути преди разглеждането на мярката за неотклонение на четиримата обвинени за източването на КТБ, съобщи bTV.

В последните 24 часа Софийската градска прокуратура е изменила обвинението, като го е преквалифицирала.

Изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев и касиерката на банката Маргарита Петрова са уличени в присвояване на пари в периода 2011 г. – 19 юни 2014 г.

Главната счетоводителка Мария Димова и заместничката й Борислава Тренева-Кючукова са обвинени, че са заличавали следите им. Ще отговарят пред съда за помагачество.

Това обясни адвокат Христо Ботев, който защитава Кючукова. Според прокуратурата четиримата обвиняеми са присвоили 205 млн. лева поетапно в продължение на около 3 г.

Основен свидетел на обвинението е бившата дясна рука на Цветан Василев - Бисер Лазов.

Друг ключов свидетел е Теодора Танева, която е изпълнителен директор на една от фирмите, свързани с КТБ.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Борисов иска арести - от Йовчев до Писанчев
by newswriter on 


"Арести на тези хора. Така, както Цветан Цветанов го влачеха по съдилищата, трябва тези да ги видя всичките там повлачени – от Цветлин Йовчев до Владимир Писанчев – всичките. Орешарски пръв", каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, цитиран от "Дневник".

Той се появи на откриването в София на кръстовище до Семинарията, което отчете като проект, реализиран благодарение на ГЕРБ.

Борисов уточни, че призивът му за арести е към главния прокурор. Лидерът на ГЕРБ увери, че има пълно доверие на прокуратурата и трябва да й се дава кураж, защото в момента само тя е на ход.

Борисов адмирира признанието на главния прокурор Сотир Цацаров за грешката с арестите на хората, заподозрени за убийството на Делян Пеевски.

"Да признаеш грешката е още по-голяма сила. Затова просто трябва да не им се церемони в момента – който е проспал, който е виновен за всичко това. Дето се вика, ако оставката е само моралният начин – нали същите тези хора репетираха с мен една година и нищо вярно нямаше в това – 16-20 дела водят в момента. Просто те работят по клише", каза Борисов, визирайки това, което трябва да се направи по казуса КТБ.

Той поиска и незабавна оставка на управителния съвет на БНБ. "Иван Искров излезе и с цялата си наглост каза: "Политиците са на ход". Ама защо ние да сме на ход? Когато взимахте големите заплати, ние ли бяхме на ход. Премиерът взимаше 3200 лв. Те взимат 30 хил. на месец – откъде накъде", възмути се бившият премиер.

Той подчерта, че вината за станалото е на правителството, ДАНС и МВР, като нарече министъра на финансите Петър Чобанов недоразумение. Същата характеристика получи и главният секретар на МВР Светослав Лазаров.

"Така нареченият Орешарски пряко контролира ДАНС. Знаете ли какви са заплатите в ДАНС - от 3000 лева и нагоре. Къде бяха тези хора? В същото време са сменили точно на финансовото разузнаване шефа с там някакво момиче на 25 години и са "омели" всички кадри, които трябва да се занимават с това", посочи Борисов.

Той каза още, че му е интересно с кои банкери са се срещали Орешарски, Чобанов и Стойнев. "Камерите на банките да се заемат и да се види по трезорите кой е ходил", призова лидерът на ГЕРБ.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Нинова, Манолова, Стойнев - кандидати за поста на Станишев
by newswriter on 


Корнелия Нинова, Мая Манолова и Драгомир Стойнев официално обявиха, че влизат в битката за нов лидер на БСП, на мястото на подалия оставка Сергей Станишев.

Нинова даде вчера нарочна пресконференция, Манолова пусна платформа във Фейсбук, а Стойнев декларира от телевизионния екран, че е лидер.

Предполага се, че в надпреварата да се включат и Янаки Стоилов, както и Михаил Миков. Първият вчера виевато даде да се разбере, че идеята изобщо не му е чужда.

Според "Нова телевизия" в битката щял да бъде и Борислав Гуцанов.

До конгреса на БСП на 27 юли, когато ще стане избора, се очаква да има и още кандидати.

Всичко това става, след като лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че заминава за Брюксел, за да заеме мястото си на депутат в Европейския парламент.

Станишев реши да подаде оставка, след като партията му претърпя съкрушително поражение в изборите за Европейски парламент през май и беше изоставена от досегашния й партньор - ДПС.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Четирима задържани за източването на КТБ
by newswriter on 


Не двама, а четирима са задържаните за изнесените с чували близо 206 милиона от КТБ ден преди банката да бъде поставена под специален надзор, съобщи държавното радио БНР.

Очаква се по-късно те да бъдат изправени пред Софийския градски съд, който трябва да се произнесе по искането на прокуратурата за постоянния им арест.

В петък от прокуратурата съобщиха, че са задържания директорът на управителния съвет на КТБ Орлин Русев и главната касиерка Маргарита Петрова.

Според държавното обвинение Русев е наредил на Петрова да предаде на все още неназовани лица милионите в евро, долари и левове.

Според коментарите от петък насам чувалите били предадени на мажоритарния акционер Цветан Василев.
 
Другите двама задържани според БНР са главният счетоводител и заместник-главният счетоводител на КТБ. Все още не е ясно тяхното участие в схемата по изнасянето на парите.

До голяма степен пътят на милионите би трябвало да стане ясен по-късно днес по време на заседанието на СГС по искането на прокуратурата за постоянен арест.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Катастрофирал влак се движил с превишена скорост
by newswriter on 


Версията, че влакът се е движил с превишена скорост е водеща, съобщи тази сутрин шефът на БДЖ Християн Кръстев.

Помощник-машинистът, а не загиналият Венко Тодоров, е управлявал дерайлиралия влак с превишена скорост.

При разчитане на скоростомера на влака е установено, че той се е движил със 100 километра в час при ограничение 40 километра в час, информират от Националната компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

Бързият влак "София-Варна" катастрофира тежко в събота в района на ж.п. гара "Калояновец", област Стара Загора.

При инцидента почина машинистът на влака. Вчера лекари опровергаха версията, че той е починал преди катастрофата

Повече от 10 от общо 160 пътници, пътували с влака са ранени и са настанени в болница. Сред тях е и пом. машинистът.

Според шефът на БДЖ материалните щети от катастрофата ще надхвърлят 2 млн.лв.

Министърът на транспорта Данаил Папазов обяви, че вероятно превишената скорост е причината за катастрофата. Навлизането в района на едната стрелка е станало с повече от допустимите 40 км/час.

Вагоните са разхвърляни по начин, по който не може влака да се е движил с 40 км в час, добави министърът.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 2962 Next »
 
RSS Feed
id = "FBMainForm_33654338" action="/archive.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Analysis New Entry  Search  

« Previous 1 of 1270 Next »
 
Ще фалират ли и медийно “свързаните лица” с КТБ?
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

Сайтът Клуб Z съобщава на пръв поглед светската клюка, че шефката на „Нова Българска Медийна Група“ Ирена Кръстева, майка на депутата Делян Пеевски, се е прибрала от Брюксел в София тази нощ.

Причината за проявения интерес на сайта е сигнал на граждани, възмутени, че на летището в Брюксел Кръстева е прередила другите пътници с помощта на придружител-вероятно охранител, който се грижи на важната персона да й е по удобно (отколкото на т.н. обикновени хора от опашката).

Спомням си как същата важна персона пререди журналистите, пожелали среща с еврокомисар Нели Крус в София през септември 2012 г. и се нареди на първо място на масата на тази среща със самочувствието на кралица на медиите в България.

Заедно с нея на първа линия бяха и подобните й персонажи от медийния свят Николай Бареков, Петьо Блъсков, Тошо Тошев, Венелина Гочева- все герои на „прехода“ с решаващ принос за окаяното състояние на българското свободно слово, от които обаче никой не търси сметка за този фалит и за източването на доверието на българските зрители, читатели и слушатели от медиите в страната ни.

Няколко месеца по-рано президентът на „Репортери без граница“ Оливие Базил заяви в Брюксел, че в България истински свободни журналисти са само „шепа български блогъри“. Окуражени от тази оценка написахме (ние, шепа български блогъри) писмо до еврокомисар Нели Крус с искане за среща в София на 20 септември, когато тя имаше планирано посещение, но се оказахме изтикани от шепа нахални български медийни босове.

Това беше единственият път, когато съм виждал на живо Ирена Кръстева, която според сайта Клуб Z в нейните медии служителите и журналистите наричали иронично „мама“. Беше за кратко, но достатъчно да чуя пледоарията й на робовладелец, за да получа от първа ръка доказателство за безнадежността на ситуацията в мафиотизирания български медиен свят.

Сега „мама“ си идва след като изглеждаше скарана с премиера Бойко Борисов в средата на 2009 г. и клетата изгнаница се премести да се труди в Брюксел.

“Припомняме само, че тя замина за белгийската столица през 2009 г. непосредствено, след като Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ спечелиха парламентарните избори и дойдоха на власт. Месеци наред преди това ръководените от Кръстева вестници, титулуваха Борисов с обидни квалификации, между които и „Боко Тиквата“.

Веднага след изборите тогавашният премиер недвусмислено се закани на медиите на Кръстева-Пеевски и неофициално се смяташе, че това е конкретната причина за установяването на „мама“ в Брюксел.

През 2010 г. тя дори откри офис на „Нова Българска Медийна Група“ в белгийската столица. За което получи и поздравителен адрес от Борисов, който междувременно след рязка смяна на политиката на вестниците на Кръстева, бе обилно обгрижван и възхваляван от тях.

Брюкселският офис обаче бе почти скоропостижно закрит в края на декември 2012 г. Интересен факт е, че на мястото му на адрес: бул. “Сен Мишел” №15, малко по-късно бе разкрит друг офис – на Корпоративна търговска банка“ , се казва в днешната публикация на Клуб Z.

Да обобщя за финал: ако кризата с КТБ не се отрази на „свързаните“ с нея лица в медиите, които имат водеща роля за кризата на кретащата на опашката на европейските страни България, нищо няма да се промени тук.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Небивалицата за тон и половина откраднати със самолет банкноти катастрофира
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg


По вече утвърдена традиция днес властите се отказаха от поредната сензационна бомба, която преди няколко дни хвърлиха в публичното пространство- че с частен самолет били отмъкнати 206 милиона лева в брой от Корпоративна търговска банка. Отказаха се точно както се отметнаха от обвинението, последвано от арести, за предполагаем опит за убийство на депутата Делян Пеевски.

Отметнаха се както самият главен прокурор Цацаров се дистанцира от задействаната проверка срещу президента Плевнелиев в нарушение на конституцията.

„Гениалното прозрение“, че толкова пари в брой не могат да бъдат отмъкнати точно по този начин не означава, че въпросните милиони не са откраднати, но сега вече изтрезнелите обвинители уточняват, че грабежът е продължавал години наред. Което говори още по-зле за откривателите на дупката в КТБ защото прави проспаното деяние престъпление по служба с особено продължителен характер.

Познавам един журналист, срещу когото истеризира самият президент Първанов, почувствал се засегнат от въпроса му за незаконно получен подарък от два мезонета. Въпросът бил зададен по анонимен източник, възмути се държавният глава през 2006 г.
През юли 2014 г. обаче Вежди Рашидов задейства прокуратурата с анонимен сигнал за изнесени и натоварени на самолет тон и половина банкноти от КТБ.

Тон и половина - доста голяма „пластика“ дори и за един толкова културен министър, който твърдеше най-сериозно, че значението на книгите се измерва с тяхната дебелина!
Сега, след като тази небивалица се приземи с очаквания (за всеки здрав разум) трясък, едва ли някому ще направи впечатление дреболията с анонимния сигнал. Карай да върви, всички са претръпнали на глупостите, които се сипят като софийска градушка от облаците, обитавани от нашия политически „елит“!

Това, че неадекватните лакардии са от полза на подгонения банкер, защото го правят да изглежда като жертва на озверели клоуни с инфантилно чувство за хумор, е най-малката беда.

Както е тръгнало, политици, прокурори, взаимно топящи се депутати и банкери, както и гравитиращите около тях жадни за евтини сензации медии, съвсем ще се обезценят на пазара на публичността. Състезават се да ни разказват приказки за задаващия се вълк, когото лично те току-що откриват, макар че за доста от нас, гражданите с нормалните сетива, вълкът беше видим в държавната кошара от доста години. Кой му нахлупи шапката невидимка, питам аз?

Само че кой ни пита нас?

Питат ни само по време на избори и после ни натякват, че сме им вързали ръцете като не сме им дали цялата власт в тях, а те, горките, трябвало да се чудят как да я употребят в парцелирания парламент.

Друго си беше при бай им Тошо – цялата България в един ръце, готови да подпишат веднага за 16-та република на СССР без да питат някакъв си народ, стига от Москва да пожелаят.

Лъжливите другарчета, наметнати с овчи кожи, сега са се запътили да ни печелят доверието чрез избори, претендирайки да са овчарски кучета. Кой на кого е пудел всъщност- иди се оправяй сред този лай.

Което ми напомня на стария виц (така си го знам от времето на социализма с обръщението „другарко“): „Абе, друарко, къде му е на това пуделче муцунката, за да го ритна по дупенцето“!?

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Финансовият цензор
by newswriter on 


В опит да прикрие бездействието си, КФН започна саморазправа с медиите

Екип на Капитал

"Тази седмица има доста хора, които са предупредени с протоколи. Дали от тях ще има задържани, ще видим тепърва. Те са предупредени, че това, което извършват, е престъпление - фейсбук публикации, есемеси, имейли, които се разпространяват". Така през седмицата вътрешният министър Цветлин Йовчев отчете работата на службите в разкриването на организаторите на атаката срещу банковата система.

Тезата за заговор срещу банките (всъщност само срещу ПИБ, защото в случая с КТБ държавата е от страната на атакуващия) беше лансирана от самите правоохранителни органи още в първите дни на кризата около Първа инвестиционна банка, но вече няколко седмици институциите така и не успяват да представят каквито и да било доказателства, които да я подкрепят.

Въпреки това финансовите регулатори, които през седмицата трябваше да признаят, че са проспали източване на 3.5 млрд. лева, прегърнаха конспиративната теза за организирана атака. Тя се оказа много удобна и позволи на БНБ и Комисията за финансов надзор да прикриват действията (и бездействията си) зад забраната за разпространяване на слухове, които уж застрашават стабилността на системата.

Все в този дух вече близо две седмици от централната банка и финансовото министерство отказват да дадат информация за механизма, по който на ПИБ беше отпусната държавна помощ. А настояването, че става въпрос за публични средства и съответно тази информация трябва да е публична, се посреща с враждебни неофициални коментари, че питането едва ли не застрашава валутния борд.

Този стил ескалира до степен преди седмица БНБ да предложи, а ДПС да внесе в парламента промени в Наказателния кодекс, които на практика целят криминализирането на всяка критика срещу финансова институция, независимо дали е базирана на вярна или невярна информация.

Въпреки че все още текстовете не са приети, службите заляха съда с искания за разкриване на трафични данни на хора, които са коментирали ситуацията и международното положение в интернет или да изпращат sms-и.

Една институция, която също носи вина за проспиването на източването на КТБ, се открои с особена активност. Потъпквайки базови норми на международната закрила на човешките права и свободата на словото, ръководената от Стоян Мавродиев Комисия за финансов наздор (КФН) влезе в ролята на финансов цензор.

Дай си източника!

През седмицата в редакцията на "Капитал" бяха получени две писма, подписани от зам.-председателя на КФН Николай Попов.

В първото финансовият надзор иска информация за статията от последния брой на вестника "Паниката е по-голяма от проблема". В писмото под угрозата от глоба се дава тридневен срок да се отговори на въпроси за това кой е източникът на "Капитал" и по какъв начин е водена комуникацията с него: "интервю, личен разговор, телефонен разговор, e-mail или друг начин". Искат се и доказателства за разговора.

Второто писмо на КФН е адресирано персонално до Галя Прокопиева, която е изпълнителен директор на "Икономедиа" (дружеството, издател на "Капитал"). Регулаторът отново иска разкриване на източниците на информацията, но този път не за някоя публикация, а за... статус, който тя е написала във facebook.

Исканията на КФН са опасен прецедент. "Преследването за слово може да бъде само за съзнателно разпространяване на невярна информация и в никакъв случай за изказване на критично мнение по отношение на държавните институции и тяхната работа. И журналистите не могат да бъдат задължени да разкриват източниците си, освен ако не става въпрос за тежко умишлено престъпление, което не може да бъде разследвано по друг начин. Всичко друго е възможно най-бързият път към пълното разрушаване на доверието в институциите и създаване на почва за постоянна финансова нестабилност", коментира адвокатът правозащник Йонко Грозев.

Неговият колега, ръководителят на правния екип на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов коментира, че писмата на финансовия надзор влизат в тежка колизия с Европейската конвенция за правата на човека, която е част от националното законодателство и се прилага с предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. Той цитира практика на Съда в Страсбург, според която невъзможността да бъде запазена анонимността на защитените източници би довела до липса на доверие в медиите, а така те не биха могли да получават информация и да изпълняват функцията си на "обществен страж".

Злоупотребата с власт от страна на КФН е отличен пример за това как институциите могат да се възползват от всяко рестриктивно законодателство, подобно на предлаганата и БНБ промяна в наказателния кодекс.

Ръководителят на КФН отдавна води лична битка с "Капитал" заради критични публикации на вестника към него. Миналата година, в лично качество, той се опита да заведе дело срещу фирмата издател на "Капитал" с мотив, че е уронено доброто му име. Софийският градски съд обаче прекрати процеса без въобще да го насрочи за разглеждане. Писмата от последната седмица, макар и формално подписани от зам.-председателя на комисията Николай Попов (в чийто ресор "Надзор на инвестиционната дейност"), са начин за саморазправа от страна на Мавродиев, уж под формата на защита на финансовата система от слухове.

Не, не е от глупост

Освен че прикрива собствената си несъстоятелност и споделената отговорност за фалита на Корпоративна търговска банка (КФН следи като регулатор публичните компании и е органът, който трябва да предпазва акционерите от злоупотреби), с действията си КФН иска да накаже тези, които критикуват бездействието й.

А на практика по закон комисията може съвсем свободно и самостоятелно да направи проверка на всяко публично дружество, без значение че това е банка. Когато тя е и инвестиционен посредник, има същите права. За повишаване на координацията с БНБ пък може да иска целеви и съвместни проверки, когато има съмнения за проблеми в дадената банка,която й е поднадзорно лице.

"Реакцията на институциите на кризата с двете банки е силно обезпокояваща", коментира още адвокат Грозев и допълва: "Стреля се по вестоносеца. Вместо институциите да погледнат критично към себе си и да отговорят на въпроса защо има такива критично ниски нива на доверие към институциите и регулаторните органи в частност, те с дружни усилия решиха да запушат устата на всеки дръзнал да ги критикува. С такива мерки не се повишава довереие. Резултатът ще е точно обратният. Санкциите за злонамерено подкопаване на доверието във финансовите институции не могат да се отклоняват от установените гаранции за свобода на словото в едно демократично общество."

Поведението на комисията създава прецедент за заплаха срещу абсолютно всеки, който си позволи да критикува работата му или дори само да спомене името на която и да било банка. От комисията твърдят, че и срещу други медии са предприели подобни действия, но данни за това няма.

Ако гестаповският подход на КФН остане без санкция, регулаторът ще бъде поощрен да продължи в същия дух. А комисията едва ли ще остане единствената институция, която влиза в ролята на цензор.

Представете си какво би се случило, ако парламентът приеме предложените от БНБ промени в Наказателния кодекс. Предвидените тежки наказания развързват ръцете на службите. Те ще имат възможност да искат прилагането на специални разузнвателни средства - да подслушват и следят по подозрение, че някой има намерение да каже нещо, без значение вярно или невярно, за произволна финансова институция.

Тогава искането, придружено със заплахи, за разкриването на източници на информция, което само по себе си е скандално, ще изглежда като невинна институционална закачка.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

БСП – филмова версия
by newswriter on 

Иван Ибришимов
http://www.pozicia.eu


Филмът „БСП” беше създаден през 2010 г. Смисълът на абревиатурата е „Бесни, Страшни Пенсии” и в голяма степен отговаря на интимната същност на едноименната българска партия. Още тогава съдържателното абревиатурно съвпадение предизвика много усмивки и пиперливи раздумки.

Както и да е – екшънът пожъна успех, който се дължеше не толкова на сюжета и режисурата, колкото на звездния състав: Брус Уилис, Морган Фриймън, Джон Малкович, Хелън Мирън…

Логично, през 2013 г. се появи римейка „БСП 2”, в който към част от гореизброените се присъединиха Антъни Хопкинс и Катрин Зита Джоунс. Респектиращо, въодушевяващо и носещо успех начинание!

Българската версия

Днес членовете и симпатизантите на БСП са бесни, опитват се да бъдат страшни, каквито десетилетия наред са били, и в по-голямата си част са си пенсионери. Поведението им все по-често наподобява действията на екшън герои, но поне онези, които всекидневно са пред камерите, изглеждат като пародийни изпълнители, които с естествен артистизъм превръщат филма в бутафория.

„Знаете ли как изглеждаме отстрани?” – пита риторично лидерът Сергей Станишев на драматичния пленум за насрочване на предстоящия партиен конгрес. И си отговаря: „Като озверяла глутница, в която оцеляването означава да разкъсаш другия”. Признавам – изключително точна и правдива за БСП формулировка. Е, сега глутницата се готви за избори, които партията явно възприема като битка.

Отново Станишев: „БСП е изморена… от вътрешни и външни битки”… „Оставам в първите редици на битката”… „Не се плаша от битки, дори такива, които изглеждат с невъзможен изход”… „Отдавна престанахме да водим битка за идеите си”… „Можем ли да се самоизяждаме… и да печелим битки”… „Как да се биеш”… „Само така можеш да превърнеш личните си битки в общи, а общите в лични”… „Трябва да признаем – водихме неравностойна битка”…

Битки, битки, битки… Преброихте ли колко пъти е употребена тази думичка в едно сравнително кратко за социалист слово. Слово на лидер на БСП и на Партията на европейските социалисти. Не знам на вас как ви звучи, но моите сензори долавят духа на здрав болшевизъм и на друга епоха. Затова не бях изненадан и от едно от заключенията на оратора: „БСП е единствената партия България… Ще го повторя – БСП е единствената партия в България!” Добавям „и неповторима!”

Е, ако това не е самочувствие на комунистически вожд или поне на екшън герой – здраве му кажете!

Ученичката на Учителя

След пламенното си слово на пленума Сергей Станишев формално подаде оставка. И какво? Ами самоизяждането в глутницата изригна отново и с нова сила. Заредиха се кандидатура след кандидатура, много кандидатури за лидерския пост. Но една от тях наистина блести с ремсистката си чистота. Моля, станете, представям ви отличничката Мая Манолова!

Нека я чуем: „ Левицата има нужда от боец на този пост сега. Нямаме време да се учим, а да се мобилизираме. На нас ни трябва биткаджия сега, защото на 5 октомври ни предстои битка с ГЕРБ… БСП е кауза. Тя трябва да се надъха, за да победи ГЕРБ… Искам да видя левицата с изправен гръбнак. Нужен е лидер, който освен да води БСП, да може да печели битки… Ако получа доверието на членовете, ще направя точно това!”

Ученото си е учено. И как да не каже човек, че госпожа Манолова наистина е мъж сред морето от „мъже в чорапогащи”? Как да не се замисли човек отново за партия ли се говори тук или за нелегален шумкарски отряд? За избори, за щурм на мандра или за екшън се готви в крайна сметка БСП?

Както и да е. Станишев не е и не може да бъде Брус Уилис. Мая Манолова може да се изживява като царицата на амазонките Пентезилея, но не става нито за Катрин Зита Джоунс, още по-малко за Хелън Мирън. Кастингът на БСП, предвиден за 27 юли върви към провал. Амазонка или мъж в чорапогащи – все ще бъде бутафория.

Но защото все пак говорим за партия с вековечни претенции за власт и неповторимост, накрая ви предлагам няколко реда написани от незабравимата амазонка на духа и интелекта Невена Крапчева преди повече от 20 години:

„Всяка залязваща власт, изостанала от историческото време, се намира в плен на илюзията, че ще просъществува вековечно. И затова прави едни и същи фатални грешки. Не е ли настъпило вече времето за морален катарзис на управляващата партия, моментът, в който тя най-сетне ще си зададе съдбоносния въпрос: накъде и докога?” /в. „Знаме”, 6 септември 1990 г.” /

Явно и през 2014 г. не е дошло времето за катарзис и други интелектуални глезотии. Битка иде другарки и другари, битка!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Огнян Минчев за КТБ: Гледайте внимателно общия ни портфейл в ръцете на "полицая"
by newswriter on 

Дневник

Мнението е от фейсбук страницата на Огнян Минчев.

Безсрамната версия за изнесени със самолет тон и половина пари показва, на първо място, наглото самодоволство на облечените с богатство и власт престъпници, които са уверени, че могат да се подиграват с населението на страната разказвайки му и най-абсурдните небивалици.

На второ място, легендата за изнесените 200 и кусур милиона показва лековерието, с което всички ние приемаме и тиражираме подобни басни.

Далеч съм от мисълта, че такива - и по-големи суми - не са отмъкнати по различен начин от дейците на корпоративно-търговската измама. Но нека не забравяме, че това са все пак бандити с "бели якички"...

Докато те грабят целокупното население на страната, платените им PR-и пускат вицове за отвличане на вниманието.

Навремето така ме ограбиха на гарата в Будапеща. Докато един местен тарикат се преструваше на полицай и проверяваше портфейла ми за "незаконно обменени пари", един друг мина покрай мен и ми вика: "Господине, откъде тръгва влакът за Балатон..." Моята секунда невнимание към портфейла ми в ръцете на "полицая" ми струваше 500 долара...

А сега един вика: "Съграждани, откъде излетя самолетът с парите...", докато водещите бандити доограбват нашите 3,5 - или повече - милиарда... С бели ръкавици, разбира се...

Помните ли двете царски юпита, които ни измъкнаха милиарди със SWAP-а на външния дълг от долари в евро - две седмици преди да падне доларът с една трета от стойността си?

Е, за такива и за по-съвършени технологии става дума и днес... Няма влак за Балатон - гледайте внимателно нашия общ портфейл в ръцете на "полицая"!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

С какво България привлича и отблъсква
by newswriter on 


Летният туристически сезон е в разгара си, а българските туроператори бодро рапортуват за растяща посещаемост и подобряващо се качество на българския туристически продукт. Така ли е наистина?

Дойче Веле
 
По утвърдена традиция и тази година Слънчев бряг е епицентър на скандалите, свързвани със състоянието и сигурността в българските летни курорти. Активният сезон там вече е в разгара си и сигурен белег за това са пресните криминални новини за пребити и ограбени чуждестранни туристи. Има и добри вести – за втора поредна година пенсионери от Германия обикалят по маршрутите на културния туризъм, в които черноморските курорти са само кратка спирка.

Кой харесва гигантските хотели?

Шефът на софийския Институт за анализи и оценки в туризма Румен Драганов информира, че понастоящем са заети 97 процента от леглата в хотелите по българското Черноморие. А това, според него, означава само едно – отлично качество на туристическия продукт в страната. „Българската туристическа индустрия работи с 350 задгранични туроператори, обслужва годишно 7,5 милиона чужди туристи и 11 милиона клиенти от България.

Досега никой не е осъдил български хотел или ресторант за зле свършена работа. Повече от половината от словашките посетители на Черноморието избират отново България за следващата си отпуска. А Гърция предлага по-малки и по-стари хотели от българските“, мотивира се Драганов.

Но има и други мнения. Ето само две от тях: във форума на вестник "Новинар" читател с псевдонима "Светослав" пише, че няма сила, която да го накара отново да отиде в Созопол, че е отвратен от мръсната вода, липсващите паркинги и ред по улиците и високите такси за всичко на плажа.

Камелия Фукс от германската провинция Баден-Вюртемберг също не е доволна от видяното в Златни пясъци: „Само в България се плаща за плаж - даваме по 25-30 евро за два шезлонга и един чадър на ден, но не сме доволни от чистотата. Много германци я намират за отвратителна и не повтарят грешката да дойдат пак следващото лято. Младите идват включително заради евтиния алкохол и си устройват запои. По-добрите български хотели са също толкова, или дори по-скъпи от същата категория хотели в Гърция или Египет", споделя германската туристка.

Само евтин алкохол ли е България?

Представителят на германския туроператор ITS Калин Сутев твърди, че скандалната слава на опиянчените младежки летувания по българското Черноморие остава в миналото. „Никакъв „Балерман“ няма вече в България“, казва той по повод на сравненията със същото явление на Балеарските острови. Румен Драганов също не приема, че България има славата на евтина алкохолна дестинация: „Тази мода отминава. Клиентите на западноевропейските туроператори, които организират така наречения „екстремен туризъм“, са намалели с 30 процента“, твърди Драганов.

Според него вината не е само в западните туристи, защото и руските гости на Черноморието определено не са пълни въздържатели. Част от проблема трябва да се търси в неизвестните организатори на пиянските „крол-турове“ по барове и дискотеки, убеден е той. Камелия Фукс повдига малко завесата пред въпросните организатори: всички оператори, които водят немскоезични младежи, всяка вечер събират клиентите си заедно в центъра на Златни пясъци за организирани под германския флаг запои на символични цени и в неограничени количества.

Подобна репутация има и Слънчев бряг", сочат наблюденията на Фукс. Тя обаче е забелязала и нова тенденция - все по-голяма част от по-възрастните туристи се решават на обиколки из страната, за да се запознаят с културно-историческите ѝ забележителности.

Големите проблеми остават
 
Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма не крие, че зад гръмките цифри за възхода на международния туризъм в България се спотайват остри и нерешавани с години проблеми. Те са свързани със състоянието и стопанисването на инфраструктурата в българските курорти, а също и с липсата на политики и адекватно мислене в институциите по отношение на туризма.

„Само преди дни с изумление научих, че в съдебен спор с Българската православна църква държавата е изгубила няколко безценни имота във Великотърновско, за които чиновниците дори не са подозирали, че са държавни, камо ли някой да полага грижи за тях. Подобно е отношението към културно-историческото наследство на други места, което смачква перспективите за развитие на туризма, свързан с това наследство“, негодува Драганов.

Липсата на идеи за разширяване на сравнително късия летен и зимен туристически сезон, както и на заетостта в него, е солиден бонус за развитието на туризма в... Гърция. Освен че все повече българи предпочитат гръцките курорти за своята отпуска, натам масово се насочва и квалифицираната в ресторантьорско-хотелиерския бизнес работна ръка. "Курортите в цяла Северна Гърция все повече разчитат на българския си персонал. В цели заведения там се говори само на български", е констатирал Драганов.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Скандалът между Германия и САЩ ни напомня къде (не) сме ние
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg

Какво ни говори шпионският скандал между Германия и САЩ, който е водеща тема в Германия и доста важен акцент в американските медии?

Вярно е, че той е без прецедент в двустранните германско-американски следвоенни отношения. Но също така е вярно, че между западните съюзници винаги е имало търкания, публични разногласия и дори противопоставяния по ключови проблеми и никога не е имало такъв тип хегемония на „големия брат“, каквато цареше под съветския ботуш в неговия лагер.

Всъщност на запад никога не е имало нищо подобно на „голям брат“ по смисъла, който познаваме в лицето на СССР от времето на комунизма и от пълното подчинение на българската воля на Кремъл. Докато в Западна Европа антиамериканските протести ( заради Виетнам, ракетите със среден обсег и какво ли още не) бяха всекидневие, у нас те просто бяха немислими по отношение на СССР.

Истинска политическа война с икономически аргументи и геополитически предупреждения се водеше между САЩ и няколко западноевропейски правителства по въпроса за опасностите от зарибяването на Европа със съветски петролни и газови доставки чрез тръбопроводи, технологиите за които Москва не притежаваше и жадуваше да внесе. Предсказанията на Вашингтон, че Москва един ден ще шантажира европейците, се оказват основателни, както знаем днес. Но какво от това?

Междувременно „антисъветизмът“ се смяташе за най-тежкото политически престъпление в НРБ.

В ГДР, в Полша, в Чехия и в Унгария гражданите дръзнаха да протестират срещу съветизацията, но биваха разстрелвани по улиците на Берлин, Гданск, Прага и Будапеща. В България въоръженото съпротивително движение на горяните срещу комунистическия режим просъществува удивително дълго.

Разгромът му не случайно бе ознаменуван със съветския паметник в центъра на София (а дали е случайно, че това става именно на 7 септември 1954 г. на рождения ден на Живков и в присъствието на Живков, избран за секретар на ЦК на БКП половин година по-рано- това е „подробност“ от кървавия пейзаж).

Примерите за търканията между западните съюзници са много и те съвсем не датират от близкото минало, когато европейските демокрации укрепнаха икономически и се еманципираха от американското влияние въпреки продължаващата доминираща роля на американската военна сила, без която щастливите западни европейци нямаше да са толкова щастливи пред предизвикателството на надвисналите от изток съветските танкови дивизии и ядрени оръжия.

А какво да кажем за обратното- САЩ ултимативно се противопоставиха на британско-френската военна инвазия в Египет през ноември 1956 г. и това принуди старите колониални империи да изтеглят десантните си части от района на Суецкия канал, където бяха изпратени като реакция на неговото национализиране от Насър.

В сянката на американския ултиматум към Лондон и Париж в Москва се почувстваха свободни „между другото“ да смажат унгарския антикомунистически граждански бунт- много по-брутално, отколкото британците и французите се отнесоха с египтяните като неравен, но все пак въоръжен противник.

Нищо подобно, като „разногласие“ със СССР не беше възможно в България, превърната с огън и меч в най-покорния васал на СССР.

Румънският Чаушеску се опита да се прави на интересен, напускайки Варшавския договор с „различния“ си социализъм под мишница и свърши много, много зле ( представяте ли си нещо подобно за Де Гол, който извади Франция от военната организация на НАТО?).

Покорният Живков, уж репресиран след 1989 г., не само доживя старини, но и политическото реабилитиране в родния Правец, където събра аплодисментите на площада в присъствието на соцлидера Георги Първанов и неговия уж десен уж антипод Бойко Борисов.

Посткомунистическата пропаганда и днес упорито прокарва паралел между тоталното тоталитарно подчинение на „големия брат“ СССР и днешните отношения на България със западните съюзници, а най-вече със САЩ. Било същото тогава и сега…

Това е международното пропагандно измерение на основния вътрешен инструмент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“.

Истината е, че свободата, чиито плодове консумират днес западноевропейците (защитавани десетилетия от американския военно-ядрен чадър, макар да не си примираха по всичко американско в родината си), е фундаментална ценност и в Европа, и в САЩ, което ги прави много повече съюзници от всички обвързващи помежду им договори.

Свободата обаче беше сгазена, умъртвена и подиграна с етикета „освобождение“ чрез налагането на съветската окупация и марионетния й режим в България. Налага се още веднъж да си припомним: западната част на континента беше освободена от американци и получи свобода. Докато Източна Европа получи съветско робство, претендиращо да бъде „освобождение“.

Как се реанимира екзекутираният стремеж към свобода?

Предстои да си отговорим на този въпрос от фундаментално значение за изясняване на посоката, в която вървим. За да не се получи като в африканската поговорка, според няма да стигнеш доникъде, ако не знаеш за къде си тръгнал.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

За кого бие камбаната КТБ?
by newswriter on 

Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com


Това, което се случва с тази банка, е наистина безпрецедентно. Тя – банката на властта по време на последните три правителства – бе абсолютно злонамерено и целенасочено унищожена от последното такова – и то след като в целия едногодишен период на неговото управление бе безпощадно ясно, че банкерът Цветан Василев и неговия ортак Делян Пеевски дърпат конците на марионетното правителство на Орешарски, специално нагласено с цел олигархичният кръг около тази двойка да награби колкото се може повече от активите на държавата.

Нищо не предвещаваше нейното рухване – и когато в трезорите се се трупаха парите на държавните дружества – особено тези в сферата на енергетиката; и когато с тези именно пари, принадлежащи на българските данъкоплатци, се купуваха медии, които да гарантират медийния комфорт на управляващите, както и да се осигури необходимата за правителството манипулация на общественото мнение – и медиен боздуган за опозицията; и когато през нея течаха сделките за „Булгартабак”, БТК и какво ли още не.

Нищо не предвещаваше това рухване – докато олигархическите кръгове около БСП и ДПС действаха в синхрон – и докато този синхрон помежду им можеше да гарантира дори невероятни и непонятни действия – като например назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Когато този синхрон изчезна, нещата придобиха настоящото сюрреалистично измерение – кукловодите на властта се „поръчват” взаимно, а в разправата помежду им участват пряко и съвсем ачик институции като прокуратурата и БНБ.

Може да звучи невероятно за една правова държава, но е съвсем очевадна истина, че тъкмо тези институции унищожиха КТБ пред смаяния поглед на българските граждани.

Първо прокуратурата с обвинението в опит за покушение срещу Делян Пеевски, за което самите прокурори по-късно признаха, че нямало никакви доказателства – ала не си направиха труда да опровергаят слуха, че поръчител е Цветан Василев – след това с показните обиски във фирмите на банкера – и накрая за капак с обвинението срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който – видите ли – не бил следил раздаваните от банката кредити – като че ли не е публишчна тайна, че именно с кредити от тази банка се градеше медийната империя на Пеевски – и че именно тя финансираше крупните индустриална проекти, реализирани от близки до него, но формално несвързани с неговата персона фирми.

След това дойде ред на БНБ – първо с отказа да й бъде осигурена ликвидна подкрепа – каквато между впрочем в пълна сила беше осигурена за ПИБ, също изпаднала в тежка криза, след това с поставянето й под особен надзор – и накрая с обявяването й в несъстоятелност, одържавяването на дъщерната „Креди Агрикол” и прехвърлянето на активите на КТБ към нея – като БНБ се ангажира да осигури всички необходими средства, за да покрие загубите на вложителите – с изключение  тези на мажоритарния собственик Цветан Василев.

Колко ще струва на българските граждани тази операция? БНБ мълчи по въпроса, но можем да предположим – предвид оповестеното обстоятелство, че в банката липсват кредитни досиета за 3,5 милиарда раздадени кредити – повечето от които на фирми, които по мнението на одиторите са свързани с Цветан Василев. Отделно самият той бил откраднал над 205 милиона – изтеглени в кеш и предадени лично нему – следователно във Виена.

Това заявяват от БНБ, при това съвсем сериозно – без да си дадат сметка поне за това, че държава, от която може да бъде криминално изнесена подобна сума, изобщо не е държава – да не говорим и за пълния абсурд някой да може да употреби кешово подобна сума, та ако ще да е дядо Господ – примерно за да си купи банка – каквито твърдения се появиха – и се появиха неслучайно тъкмо в медиите, които уж вече нямат нищо общо с Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

Няколко дребни подробности около този казус, които някак си остават незабелязани. На първо място според одиторите около 40% от наличния кредитен портфейл в КТБ е генериран от юни миналата година насам – като именно за изтеклата една година липсва информация за кредитите, клиентите и обезпеченията.

От юни миналата година на власт е правителството на Орешарски – с мандата на БСП и с подкрепата на ДПС и „Атака” – едно ужким експертно, а всъщност марионетно правителство, танцуващо под пръстите на Цветан Василев и Делян Пеевски. И ако ситуацията в КТБ е знак за провала на държавността – провал невиждан от 1997 г. насам – то можем да бъдем сигурно в едно: камбаната на тази банка бие за това правителство и подкрепялите го политически сили.

На второ място става видно, че екстраординерното бастисване на тази банка е акт, лишен от валидна законодателна основа. Точка пета от екшън-плана на БНБ гласи следното: „Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.”

Остава открит въпроса кой ще го гласува този специален и между впрочем скаран с европейското законодателство закон – изцяло делегитимирания и неработещ сегашен парламент ли? Това би било поредния абсурд – тъй като става дума за закон, който да замете следите от изчезналите милиарди в трезора на КТБ – както и от сделките, извършени с тези милиарди.

Между впрочем не бих се учудил, ако в част от възраженията на самия Цветан Василев има известна доза истина – възможно е някой да се опитва да напазарува на безценица активите, закупени и финансирани от фалиралата банка. Или пък да експорприира неговия дял от собствености, закупени заедно с Пеевски чрез офшорни фирми.

И на трето място стои открит въпросът за отговорността. Тук Бойко Борисов е прав: някой е проспал един нагъл грабеж, с който от всеки българин – от стареца до пеленачето, е ограбен с минимум по 500 лв. Проспал го е съзнателно и целенасочено – въпреки че за кредитите на КТБ към олигархическите кръгове на ДПС се говори от години.

Иван Искров обаче е категоричен: той не бил виновен, понеже според закона не носел отговорност. Виновен бил единствено Цветан Гунев. Нищо, че тъкмо Искров твърдеше, дни преди поставянето на КТБ под особен надзор, че „БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“. И че с неговия подпис беше разрешено купуването на „Креди Агрикол” на 12 юни – разрешение абсурдно за банка, към чиято ликвидност се таят известни резерви.

Невинни са, разбира се, и премиерът Орешарски, и неговият финансов министър – с който толкова много се гордее с отпуснатите на България 3,5 милиарда евро – с които се увеличава външния ни дълг. И не само че са невинни, но и упорито не подават оставка, бавят топката и удължават агонията си. Може би е редно да се запитаме: защо?

Очевидно не само за да направят поредната глупост – да предложат забегналия за Брюксел Станишев за български еврокомисар. Явно става дума и  за нещо друго, по-насъщно – да се заметат следите от мърлявите сделки на втората трпойна коалиция.

А може би редом с това прилагат и тактиката на опожарената земя – трупат финансови и морални пасиви, които да потопят или поне да скъсят живота на следващия кабинет – за да дойде по-скоро техния ред на държавната трапеза.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Защо постоянно настъпваме мотиката
by newswriter on 

Николай Слатински
http://www.dnevnik.bg

 
Коментарът на Николай Слатински е от "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник"

Глупавото общество или поне не-съвсем-умното-общество се познава по това, че непрекъснато си задава въпроса КАКВО става? - когато лошото стане.

И постоянно настъпва мотиката по един и същи начин и после се чуди, че пак по абсолютно същия начин го е ударила болезнено по челото.

Умното общество или поне започналото-постепенно-да-поумнява-общество се познава по това, че винаги си задава въпроса ЗАЩО става? - когато лошото стане.

Никога няма да се получи верен отговор на неверен въпрос, зададен в неправилно време, по неточен начин от сбъркано общество...

Затова е добре обществото ни да се замисли над и да тръгне по някои навеждащи към намирането на верния отговор следи. Ето четири от тези следи:

ПЪРВО, защо и трите банкови катастрофи (Луканов, Виденов, Орешарски) се случват при управлението на една и съща партия?

Един път е случайност, втори път е тенденция, трети път е закономерност (четвърти път е закон - да го дочакаме ли?)

ВТОРО, спомняте ли си лидерите на коя партия ликвидираха най-напред накуп цивилното контраразузнаване, военното контраразузнаване и финансовото разузнаване, създавайки от тях нещо като нищо на света, наречено ДАНС, а след това оставиха МВР без службата за борба с организираната престъпност?

ТРЕТО, защо независимо от кого се ръководи (от безвредния, меко казано, Татарчев; от неуравновесения, меко казано, Филчев; от апатичния, меко казано, Велчев; от неадекватния, меко казано, Цацаров) Главна прокуратура се оказва раково образувание, което е единствената (освен въпросната в пункт 1 партия) дестабилизираща константа и перманентният рисков фактор в България през годините на Прехода?

ЧЕТВЪРТО, цялата система за национална сигурност нищо ли не знае и неспособна ли е да извади на светло ролята във всички кризи през последните няколко години на българския гражданин Ахмед Доган?

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Необратим институционален срив
by newswriter on 

Петя Владимирова
Дневник


Поне три момента от изявлението на Управителния съвет на БНБ, прочетено от управителя Иван Искров, навеждат на извода за приключена държавност в България.

Първият: От Корпоративна търговска банка (КТБ)  "липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. /.../  Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците й с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев."

Въпросът: Освен че в тези редове БНБ се опитва да маскира признанието си за източването на КТБ и колко голям е проблемът, е важно да се знае и с кого е свързана "незначителната част" от липсващите кредитни досиета? Щом липсват, значи не може да се установи кои са длъжниците ли - това ли иска да съобщи гуверньорът на централната банка? Сред липсващите досиета ли е например и онова, в което е документиран кредитът, осигурен на фирми, свързани с Делян Пеевски, за откупуването от ВТБ  на "Булгартабак холдинг"!  Защо - според изявлението  - налице са досиетата, с които се доказват задълженията на фирмите свързани с Цветан Василев, а липсват онези /ако липсват/,  доказващи задълженията на Пеевски?

Вторият момент: "На 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро."

Въпросът е: Къде са тези пари, щом са изтеглени в брой? Цветан Василев със себе си ли ги е изнесъл и как? Спали ли са ДАНС, МВР, чийто министър днес раздава присъди по изпечения образец на предшественика си? И защо управителят на БНБ се е нагърбил със задачата да съобщава на публиката и криминалните сензации, а не шефът на ДАНС, чието задължение е да разкрие къде са отнесени парите?

Тази част от съобщението на Искров е предвидена и за друго - да залее масовата публика, читатели на вестниците на семейството, други жълти медии. И докато всички цъкат как изглеждат, колко тежат, как се пренасят толкова милиони в брой, важните въпроси и отговорните да бъдат затиснати под "чувалите", с които избягал Василев (това съобщава в съботния си брой "Телеграф" - вижте снимката).

Третият момент: По сега действащия закон "правата и отговорностите за функцията банков надзор са вменени единствено на ръководителя на управление "Банков надзор" (Онзи същият Цветан Гунев, който беше подведен под отговорност от прокуратурата още в средата на юни, преди да са влезли квесторите на БНБ в банката, за да установят какво е състоянието й! Това е впрочем е най-същественият и дискредитиращ щрих, говорещ за сценарий в сагата КТБ.)

Въпросът е: Как прокуратурата разбра какво е състоянието на КТБ, за да подведе под отговорност подуправителя Гунев, преди да са влезли квесторите в банката?

Няколко детайла за размисъл:

- Тъй като кредитни досиета дори и да изчезнат /което здравият разум изключва/ има кредитен регистър, от който могат да се видят всички задължения и обезпечения;

- Също така още на 13 юни прокуратурата съобщи, че е призовала за разпити мениджмънта на КТБ, от което можем да предположим, че кредитните досиета са изискани и поети от прокуратурата (не е нужно да ни го казва Цветан Василев от Виена);

- Прокуратурата още тогава се обозначи като играч на терена на конфликта Пеевски-Василев на страната на "корпорацията Пеевски", най-малкото чрез ареста на тримата, които се канели да убият Пеевски;

- 205 милиона лева не могат да бъдат изнесени без съучастие на държавна институция;  

Изводът е катастрофичен:

БНБ бе срината днес до примитивно-пропагандна слугиня за изпълнение на сценарий

за невръщане на задължения, които ще бъдат покрити от държавата, за да бъде обслужен политико-икономически кръг, който се кани да продължи да управлява България. Управителят на БНБ Иван Искров пожертва авторитета на БНБ - централната банка на Третата българска държава, чийто престиж е пазен и оцелявал 135 години, с едничката цел да опази гуверньорът поста си. А най-забавният - травмиращо-забавен! - елемент от буфосинхронадата на гуверньора Искров и Управителният съвет (мълчанието на агнетата) е

твърдението за унищожените досиета, което трябва да отклони вниманието от участието на прокуратурата в криминалната сага!

Когато такъв позор ни се демонстрира без капка свян не от някой политически водач, а от управителя на най-независимата сред независимите институции на държавата, каквато би следвало да е БНБ, питаме се втрещено какъв ли трябва да е залогът...

И когато в сценария участва и другата най-безпристрастна сред безпристрастните институции, блюстителката на върховенството на закона, каквато би следвало да е прокуратурата - забравете за държавност. Тя е срината. Необратимо.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 1270 Next »
 
RSS Feed
id = "FBMainForm_33658256" action="/archive.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Analysis New Entry  Search  

« Previous 1 of 1270 Next »
 
Лидерската битка в БСП – оптимистична трагедия?
by newswriter on 

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ
http://clubz.bg/


В БСП се прокрадва усещането за „дежа вю” - драмата между предшественици и приемници не се разиграва за първи път в левицата, а в пушилката на междуличностните конфликти се губи същественият въпрос за съдържанието на политическото наследство и въобще за приемствеността в българската политика.

В България много рядко сме били свидетели на естествена смяна на лидерството

По правило това се е случвало по принуда – било поради тежък провал, било поради формална необходимост. Ако се ограничим до лидерските промени в БСП, само един единствен път (през 1991 г.) председателят на партията (Александър Лилов) сам реши да се оттегли, въпреки че спокойно можеше да запази поста си.

Във всички останали случаи лидерът си тръгваше поради изострена докрай невъзможност да остане (Живков през 1989 г., Младенов през 1990 г., Жан Виденов през 1996 г.), или поради конституционна несъвместимост (Първанов през 2001 г.).

Засилената драматичност и конфликтност на подобни ситуации неизменно слагаше отпечатък не само върху избора на следващия ръководител, но и ограничаваше необходимата приемственост в ценностите и политиките, защитавани от партията. Като изключим мимолетните и лицемерни благодарности към отиващия си, неизменно се формираше нагласата, че се полага началото на „нова ера”, че „се започва начисто”.

Вниманието се концентрираше върху отрицанието на предходните личности и действия (друг е въпросът основателно или не); всеки път се отприщваше поредната лавина от партийни кариеристи или приспособленци, видели своя звезден миг за политическа кариера и икономическо замогване.  

Форма на компромис

Смяната на лидерството в българската политика и в частност в БСП почти винаги се е извършвала като форма на компромис между враждуващи крила или клики, а не с оглед на трайните интереси на партията. Поради тази причина обикновено са били избирани не най-добрите, а най-безопасните, или, по-точно казано, тези, които са изглеждали безлични или послушни.

Търсени са били персони, сравнително еднакво отдалечени от противоборстващите страни, което по правило означаваше без ясни позиции или премълчаващи позициите се. Излъчването на най-приемливия (или на най-малко неприемливия) породи една своеобразна и засилваща се с годините деградация на качествата на ръководителите – колкото по-безличен и приспособим си, толкова по-големи са шансовете ти да се изкатериш до върха.

Неблагодарност и предателство

Трето, лидерската смяна в българските партии почти винаги е била съпътствана с драматични прояви на неблагодарност и предателство. Живков бе брутално излъган, че ще запази поста на Председател на Държавния съвет. Жан Виденов никога не би станал председател на БСП без изричната подкрепа на Лилов, но първата мишена за прочистване на ръководството на партията станаха именно хората, смятани за приближени до Стратега.

Жан Виденов посочи Първанов като свой приемник, но последният не изчака и сто дни, преди да стовари цялата вина за провала от 1996-1997 г. върху предшественика си (впрочем, чиято дясна ръка беше).

Станишев доста по-постепенно и по-тактично преформатира „Позитано” в пост-първановата ера. Но при него дойде моментът да се каже и покаже кой е бивш и кой е настоящ. От тази гледна точка, съвсем не е странно, че в последно време председателят на БСП бе доста изнервен и подозрителен – той разбираше, че някъде около него вероятно е човекът, който не само ще го замени на поста му, а може би ще му стовари всички истински и мними вини за упадъка на социалистическата партия. Дори лично да го е посочил, а може би именно поради това обстоятелство.

"Близкото обкръжение" от ласкатели

Накрая, постоянното възпроизвеждане на тази сага на предателствата кара българските политически лидери да са крайно мнителни, ревниви към способните около себе си и същевременно много уязвими към ласкателите и нагаждачите, маскирани като лоялни съратници.

Непрекъснато спадащото качество на „близкото обкръжение” на партийните лидери, което вече приема формата на гротеска, е най-доброто доказателство за отровните последици на кадровата параноя, която тресе българския политически елит. А свръхфокусирането върху видимите и невидимите атрибути на личното поведение изтласква на заден план принципите и ценностите, превръща ги в несъществени ритуални добавки към персоналните кулоарни интриги.

В този ред на мисли, най-лошото, което може да направи БСП, е да повтори грешката на излъчване на ръководител, който да играе ролята на ариергард на отиващата си и очевидно провалена червена върхушка. Нужен е нов лидер, който да покрива пълния смисъл на думата, а това означава да има тежест, опит и авторитет, изградени в дълъг и трънлив политически и професионален път. Такива хора вляво има, въпреки че не са сред най-популярните и най-енергично бутащите се напред.  

Лидерът не се ражда в кабинетни схеми

Нужно е нещо много просто – да се  създадат условия за нормално развитие и състезание на качествените политици в партията. Ако това състезание се води по добри правила и съдията е справедлив, шансът да се утвърди успешен следващ лидер е реален. И най-важното – у нас вече се смята за проява на наивност аксиомата на лидерството, че лидерът се ражда в очите и сърцата на последователите, а не в кабинетните схеми на патрони и съзаклятници.

Както БСП, така и останалите системни партии отдавна нямат водачи, които да се чувстват истински свързани с партийните членове и симпатизанти и да се водят от съзнанието, че им дължат отчет. Българските политици се чувстват неуютно сред хората, затова изкуствено аранжираните масовки са единствената им форма на публична проява.

За да станеш истински лидер е нужно да се припознаят и признаят хората, а не да те назначи предишният партиен началник.

Това липсва на българските партии и политици – те не владеят и дори вече не разбират механизма на завоюване и отстояване на доверието, без нечестните прийоми на купената медийна популярност, нагласените рейтинги и мощните финансови инжекции на олигарсите. А без този истински лакмус на лидерството практиката всеки да се домогва до върха, като унижава и унищожава предшественика си, ще продължи да разяжда българската политика.

Доц. Александър Маринов е социолог, бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС. Сега е преподавател в катедра "Публична администрация" на СУ "Климент Охридски".

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Форбс": Въпросите в случая с КТБ са повече от отговорите
by newswriter on 


В България се играе политическа игра на табла, като дори БНБ е пул в нея
 

Вече знаем какво стои зад скорошното масово теглене на пари от български банки. И това е измама, съобщава списание "Форбс" в статия по темата, озаглавена "Странният случай с масовите тегления от български банки".

В нея се казва, че БНБ открива в Корпоративна търговска банка "меко казано, действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики".

Изданието информира за установените липси на кредитни досиета, отпускането на заеми на свързани с мажоритарния акционер лица Цветан Василев, решенията, които централната банка е взела, за да се справи със ситуацията, и арестите на хора от ръководството на КТБ.

"Според изчисления на българското Министерство на финансите разходите по гарантирането на депозитите ще повиши бюджетния дефицит от 1.8% от БВП на 3%, се казва в материала, като се цитира агенция "Ройтерс".

Това е над посочения в договора от Маастрихт лимит, което пък ще е сериозно разочарование за Брюксел, посочва авторката на статията Франсис Копола.

Според нея случилото се повдига сериозни въпроси и за способността на БНБ да контролира банките ефективно. Копола допълва, че само преди месец за КТБ е казано, че е в добро здраве, а сега е в несъстоятелност, в резултат на голяма измама.

"Форбс" посочва, че БНБ е наясно, че контролът в този случай е бил неадекватен, а станалото не вещае нищо добро за бъдещето на банковия надзор в България. Авторката на статията посочва, че всичко изглежда много мътно, като въпросите са повече от отговорите.

В статията се посочва, че проблемите на КТБ започват, когато един от основните вложители в нея Делян Пеевски изтегля парите си заради спор с Василев. Въпросът, на който трябва да се даде отговор, според "Форбс", е защо Пеевски е постъпил така, каква информация е имал, от кого я е получил и знаел ли е за измамата.

Авторката изразява мнение, че вероятно Пеевски е бил предупреден.

Според "Форбс" по-страшно е, ако е вярна друга хипотеза, изведена от самия Василев - че става дума за дирижирана кампания за неговото дискредитиране.

"Ако това е вярно, ставаме свидетели на политическа игра на табла от български олигарси с банката и нейните служители, като дори БНБ вероятно е пул в нея. Тогава залозите са много високи - победителят получава контрол над българската финансова система и вероятно следващото правителство, докато губещите ще се озоват в затвора, ще емигрират или просто ще загинат", казва изданието.

В заключение авторката на статията посочва, че въпреки многото информации по темата, включително и за опита за дестабилизиране на банковата система чрез атаката срещу ПИБ, това, което не е известно, е кой стои зад всичко това и каква е неговата цел.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

БСП – филмова версия
by newswriter on 

Иван Ибришимов
http://www.pozicia.eu


Филмът „БСП” беше създаден през 2010 г. Смисълът на абревиатурата е „Бесни, Страшни Пенсии” и в голяма степен отговаря на интимната същност на едноименната българска партия. Още тогава съдържателното абревиатурно съвпадение предизвика много усмивки и пиперливи раздумки.

Както и да е – екшънът пожъна успех, който се дължеше не толкова на сюжета и режисурата, колкото на звездния състав: Брус Уилис, Морган Фриймън, Джон Малкович, Хелън Мирън…

Логично, през 2013 г. се появи римейка „БСП 2”, в който към част от гореизброените се присъединиха Антъни Хопкинс и Катрин Зита Джоунс. Респектиращо, въодушевяващо и носещо успех начинание!

Българската версия

Днес членовете и симпатизантите на БСП са бесни, опитват се да бъдат страшни, каквито десетилетия наред са били, и в по-голямата си част са си пенсионери. Поведението им все по-често наподобява действията на екшън герои, но поне онези, които всекидневно са пред камерите, изглеждат като пародийни изпълнители, които с естествен артистизъм превръщат филма в бутафория.

„Знаете ли как изглеждаме отстрани?” – пита риторично лидерът Сергей Станишев на драматичния пленум за насрочване на предстоящия партиен конгрес. И си отговаря: „Като озверяла глутница, в която оцеляването означава да разкъсаш другия”. Признавам – изключително точна и правдива за БСП формулировка. Е, сега глутницата се готви за избори, които партията явно възприема като битка.

Отново Станишев: „БСП е изморена… от вътрешни и външни битки”… „Оставам в първите редици на битката”… „Не се плаша от битки, дори такива, които изглеждат с невъзможен изход”… „Отдавна престанахме да водим битка за идеите си”… „Можем ли да се самоизяждаме… и да печелим битки”… „Как да се биеш”… „Само така можеш да превърнеш личните си битки в общи, а общите в лични”… „Трябва да признаем – водихме неравностойна битка”…

Битки, битки, битки… Преброихте ли колко пъти е употребена тази думичка в едно сравнително кратко за социалист слово. Слово на лидер на БСП и на Партията на европейските социалисти. Не знам на вас как ви звучи, но моите сензори долавят духа на здрав болшевизъм и на друга епоха. Затова не бях изненадан и от едно от заключенията на оратора: „БСП е единствената партия България… Ще го повторя – БСП е единствената партия в България!” Добавям „и неповторима!”

Е, ако това не е самочувствие на комунистически вожд или поне на екшън герой – здраве му кажете!

Ученичката на Учителя

След пламенното си слово на пленума Сергей Станишев формално подаде оставка. И какво? Ами самоизяждането в глутницата изригна отново и с нова сила. Заредиха се кандидатура след кандидатура, много кандидатури за лидерския пост. Но една от тях наистина блести с ремсистката си чистота. Моля, станете, представям ви отличничката Мая Манолова!

Нека я чуем: „ Левицата има нужда от боец на този пост сега. Нямаме време да се учим, а да се мобилизираме. На нас ни трябва биткаджия сега, защото на 5 октомври ни предстои битка с ГЕРБ… БСП е кауза. Тя трябва да се надъха, за да победи ГЕРБ… Искам да видя левицата с изправен гръбнак. Нужен е лидер, който освен да води БСП, да може да печели битки… Ако получа доверието на членовете, ще направя точно това!”

Ученото си е учено. И как да не каже човек, че госпожа Манолова наистина е мъж сред морето от „мъже в чорапогащи”? Как да не се замисли човек отново за партия ли се говори тук или за нелегален шумкарски отряд? За избори, за щурм на мандра или за екшън се готви в крайна сметка БСП?

Както и да е. Станишев не е и не може да бъде Брус Уилис. Мая Манолова може да се изживява като царицата на амазонките Пентезилея, но не става нито за Катрин Зита Джоунс, още по-малко за Хелън Мирън. Кастингът на БСП, предвиден за 27 юли върви към провал. Амазонка или мъж в чорапогащи – все ще бъде бутафория.

Но защото все пак говорим за партия с вековечни претенции за власт и неповторимост, накрая ви предлагам няколко реда написани от незабравимата амазонка на духа и интелекта Невена Крапчева преди повече от 20 години:

„Всяка залязваща власт, изостанала от историческото време, се намира в плен на илюзията, че ще просъществува вековечно. И затова прави едни и същи фатални грешки. Не е ли настъпило вече времето за морален катарзис на управляващата партия, моментът, в който тя най-сетне ще си зададе съдбоносния въпрос: накъде и докога?” /в. „Знаме”, 6 септември 1990 г.” /

Явно и през 2014 г. не е дошло времето за катарзис и други интелектуални глезотии. Битка иде другарки и другари, битка!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Огнян Минчев за КТБ: Гледайте внимателно общия ни портфейл в ръцете на "полицая"
by newswriter on 

Дневник

Мнението е от фейсбук страницата на Огнян Минчев.

Безсрамната версия за изнесени със самолет тон и половина пари показва, на първо място, наглото самодоволство на облечените с богатство и власт престъпници, които са уверени, че могат да се подиграват с населението на страната разказвайки му и най-абсурдните небивалици.

На второ място, легендата за изнесените 200 и кусур милиона показва лековерието, с което всички ние приемаме и тиражираме подобни басни.

Далеч съм от мисълта, че такива - и по-големи суми - не са отмъкнати по различен начин от дейците на корпоративно-търговската измама. Но нека не забравяме, че това са все пак бандити с "бели якички"...

Докато те грабят целокупното население на страната, платените им PR-и пускат вицове за отвличане на вниманието.

Навремето така ме ограбиха на гарата в Будапеща. Докато един местен тарикат се преструваше на полицай и проверяваше портфейла ми за "незаконно обменени пари", един друг мина покрай мен и ми вика: "Господине, откъде тръгва влакът за Балатон..." Моята секунда невнимание към портфейла ми в ръцете на "полицая" ми струваше 500 долара...

А сега един вика: "Съграждани, откъде излетя самолетът с парите...", докато водещите бандити доограбват нашите 3,5 - или повече - милиарда... С бели ръкавици, разбира се...

Помните ли двете царски юпита, които ни измъкнаха милиарди със SWAP-а на външния дълг от долари в евро - две седмици преди да падне доларът с една трета от стойността си?

Е, за такива и за по-съвършени технологии става дума и днес... Няма влак за Балатон - гледайте внимателно нашия общ портфейл в ръцете на "полицая"!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

С какво България привлича и отблъсква
by newswriter on 


Летният туристически сезон е в разгара си, а българските туроператори бодро рапортуват за растяща посещаемост и подобряващо се качество на българския туристически продукт. Така ли е наистина?

Дойче Веле
 
По утвърдена традиция и тази година Слънчев бряг е епицентър на скандалите, свързвани със състоянието и сигурността в българските летни курорти. Активният сезон там вече е в разгара си и сигурен белег за това са пресните криминални новини за пребити и ограбени чуждестранни туристи. Има и добри вести – за втора поредна година пенсионери от Германия обикалят по маршрутите на културния туризъм, в които черноморските курорти са само кратка спирка.

Кой харесва гигантските хотели?

Шефът на софийския Институт за анализи и оценки в туризма Румен Драганов информира, че понастоящем са заети 97 процента от леглата в хотелите по българското Черноморие. А това, според него, означава само едно – отлично качество на туристическия продукт в страната. „Българската туристическа индустрия работи с 350 задгранични туроператори, обслужва годишно 7,5 милиона чужди туристи и 11 милиона клиенти от България.

Досега никой не е осъдил български хотел или ресторант за зле свършена работа. Повече от половината от словашките посетители на Черноморието избират отново България за следващата си отпуска. А Гърция предлага по-малки и по-стари хотели от българските“, мотивира се Драганов.

Но има и други мнения. Ето само две от тях: във форума на вестник "Новинар" читател с псевдонима "Светослав" пише, че няма сила, която да го накара отново да отиде в Созопол, че е отвратен от мръсната вода, липсващите паркинги и ред по улиците и високите такси за всичко на плажа.

Камелия Фукс от германската провинция Баден-Вюртемберг също не е доволна от видяното в Златни пясъци: „Само в България се плаща за плаж - даваме по 25-30 евро за два шезлонга и един чадър на ден, но не сме доволни от чистотата. Много германци я намират за отвратителна и не повтарят грешката да дойдат пак следващото лято. Младите идват включително заради евтиния алкохол и си устройват запои. По-добрите български хотели са също толкова, или дори по-скъпи от същата категория хотели в Гърция или Египет", споделя германската туристка.

Само евтин алкохол ли е България?

Представителят на германския туроператор ITS Калин Сутев твърди, че скандалната слава на опиянчените младежки летувания по българското Черноморие остава в миналото. „Никакъв „Балерман“ няма вече в България“, казва той по повод на сравненията със същото явление на Балеарските острови. Румен Драганов също не приема, че България има славата на евтина алкохолна дестинация: „Тази мода отминава. Клиентите на западноевропейските туроператори, които организират така наречения „екстремен туризъм“, са намалели с 30 процента“, твърди Драганов.

Според него вината не е само в западните туристи, защото и руските гости на Черноморието определено не са пълни въздържатели. Част от проблема трябва да се търси в неизвестните организатори на пиянските „крол-турове“ по барове и дискотеки, убеден е той. Камелия Фукс повдига малко завесата пред въпросните организатори: всички оператори, които водят немскоезични младежи, всяка вечер събират клиентите си заедно в центъра на Златни пясъци за организирани под германския флаг запои на символични цени и в неограничени количества.

Подобна репутация има и Слънчев бряг", сочат наблюденията на Фукс. Тя обаче е забелязала и нова тенденция - все по-голяма част от по-възрастните туристи се решават на обиколки из страната, за да се запознаят с културно-историческите ѝ забележителности.

Големите проблеми остават
 
Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма не крие, че зад гръмките цифри за възхода на международния туризъм в България се спотайват остри и нерешавани с години проблеми. Те са свързани със състоянието и стопанисването на инфраструктурата в българските курорти, а също и с липсата на политики и адекватно мислене в институциите по отношение на туризма.

„Само преди дни с изумление научих, че в съдебен спор с Българската православна църква държавата е изгубила няколко безценни имота във Великотърновско, за които чиновниците дори не са подозирали, че са държавни, камо ли някой да полага грижи за тях. Подобно е отношението към културно-историческото наследство на други места, което смачква перспективите за развитие на туризма, свързан с това наследство“, негодува Драганов.

Липсата на идеи за разширяване на сравнително късия летен и зимен туристически сезон, както и на заетостта в него, е солиден бонус за развитието на туризма в... Гърция. Освен че все повече българи предпочитат гръцките курорти за своята отпуска, натам масово се насочва и квалифицираната в ресторантьорско-хотелиерския бизнес работна ръка. "Курортите в цяла Северна Гърция все повече разчитат на българския си персонал. В цели заведения там се говори само на български", е констатирал Драганов.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

КТБ - след нас потоп
by newswriter on 

Илиан Василев

Препубликуваме текста от блога на Илиан Василев. Акцентите са на "Дневник".

От това което виждам по темата КТБ се налагат няколко извода

- Одиторите, както се и очакваше не могат да дават заключение с ранг на присъди, че кредитите са необезпечени или кредитополучателите не могат да ги върнат. Не могат да дадат и оценка за състоянието на банките. Ако те не могат да видят и искат още време, как БНБ може. За разлика от политиците, одиторите управляват професионален риск и отговарят финансово, ако дадат грешно заключение. Политиците винаги се измъкват.

- БНБ е далеч от стандартите и равнището на поведение, което се очаква от тази институция. Изглежда дългите години на валутен борд са приспали инстинктите на ръководството и способностите им да реагират в условията на криза. Сравнението с времето на Светослав Гаврийски се набива на очи.

- Обяснението, че надзорът на БНБ бил дистанционен, поради което централната ни банка не е отговорна, включително за кредитната експозиция към акционерите и други свързани лица е силно смущаващо и недопустимо за стожер на банковата ни система. БНБ борави с най-важната валута - доверието и трябва да си претегля всяка дума и действие - вместо арбитър, тя вече плътно играе в полето на една от спорещите страни.

Страхувам се, че в този си състав Централната банка не може да си върне доверието. Не става само със срещи при президента и политическа воля. Прекалено силни са зависимостите, които пречат на централните ни банкери да си вършат работата.

- Мерките и особено

предложението за "специален закон" са опит да се прехвърли топката в полето на чуждата и прикрие собствената отговорност

Това бездействие и липса на упражнен контрол от БНБ ще струват милиарди лева на данъкоплатците и още милиарди единици загубено доверие в тази ключова институция. Законодателната уредба предписва точни процедури за действие в този случаи - неплатежоспособност или несъстоятелност, но само при независимо мнение, а не по оценка на ангажирани страни. БНБ вече е такава, тъй като започна да прозира обвързаност. Друго няма - външното управление е временна мярка. След това се върви по законовата процедура

- Няма как да се мине без да се поканят акционерите на банката да увеличат капитал или да участват в план по оздравяването - няма как по закон да се прескочи този етап. Няма да стане с извънредо законодателство вкарано в Народното събрание с линейка. И ако някои крупни кредитополучатели гледат в размътената вода да потънат на общия фон, а това обрича възможен план за оздравяване на банката, прокуратурата не трябва да се бави.

Цялата словесна щумотевица и целенасочените опити за ограничаване на ударите срещу мажоритарния акционер само усилва ентропията в системата. Да не забравяме, че действията на БНБ подлежат на апелация и съд, при това и в чужбина.

- Оставам с впечатление, че в БНБ се опитват да координира действията си със заинтересована страна и да прехвърли на прокуратурата горещия картоф за последващо разследване може да отстрани мажоритарния собственик. Картината, представена от БНБ за "източването" на банката, е четиво за наивници. Дори да е вярна информацията, че са изтеглени огромни суми /остава загадката как това е станало "в брой"?!/ то линията на отговорността с тегленето е лесно проследима - кой е разрешил това? И изглежда по-скоро маневра отвличаща внимание.

Истинският въпрос е кой "изчезна" кредитните досиета

защото някак твърде удобно се нагласяват нещата за кредитополучателите на повече от 5 милиарда лева. Макар, че е твърде наивно да се смята, че така лесно ще се заметат следите и отговорността им.

Моят въпрос е как се съотнася тегленето на сумата от "свързаното лице" с Цветан Василев с тегленията на другите институции и фирми? Как точно се източва по този начин банка от главния акционер, а никой не забелязва свързаните лица и неговите бивши партньори - станали врагове? Ако някои тегли от свои сметки е едно, ако тегли необезпечни кредити - в брой? е друго.

Напълно възможна хипотеза е Цветан Василев просто да се е включил във вълна, индуцирана отвън след като е решил, че не може да спаси банката. Тогава цялата тази днешна щумотевица се вписва идеално като опит да се прикрият отговорниците за първоначалната атака срещу КТБ от държавни компании и институции.

Ако КТБ действително е мината с отложено действие, която избухна в ръцете на създателите си

- то няма как светлината на отговорността да не се насочи към политици, изпълнителна и съдебна власт и задкулисие.

Въпросът отново е Кой?

Защо прокуратурата не разследва и авторите на първата атака, за да установи причинно-следствената връзка?

- Няма никаква логика и законово основание да се спасяват влоговете извън установения законов лимит за гарантиране. Прекалено късно е - джинът не може да се върне обратно в бутилката. Невразчният опит с потулване на пожара с частта от влоговете на вложители, които останат извън гаранционната схема е заплаха за банковата и финансова сигурност за страната, защото не може да бъде разпространено върху всички вложители и всички граждани - няма толкова средства.

Това е публично-частна Понзи схема - последните горят. Министър Чобанов твърди, че схемата за спасение на парите на вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто лиценз ще бъде отнет, ще струва на фиска между 1.5 до 2 млрд. лв. Защо на фиска, нали има Фонд за гарантиране на влоговете на гражданите? Какво става ако трябва да се спасят и други вложители?

Има няколко логични обяснения - но те не са успокоителни. Едното от тях е, че в КТБ са били парите на ключови държавни предприятия и институции, ако те не могат да ги "извадят" - предприятията или институции престават да функционират и кризата ескалира. Затова се търси и намира решенето с намесата на Министерството на финанси за да потули кризата и спаси Системата.

Другото е, че освен институциите и държавните предприятия депозити в банката имат и важни хора, които не трябва да понесат риска на своя избор да държат парите си в КТБ /ако банката действително е в състоянието за което БНБ говори. Повтарям - БНБ направи много за да не й вярваме. Одиторите не искат да поемат отговорност да посочват виновни или да участват в битки и са прави.

Няма съмнение, че в ход е тотална атака от заинтересована и организирана политико-икономическа групировка срещу Цветан Василев, съчетана с масова инфопропаганда и желание за насочване на медийния прожектор върху него, като се спасят бившите му партньори от схемата.

- Българската банка за развитие щяла да вземе "добрата" Креди Агрикол, съответно всички депозити и клиенти, но кой ще вземе кредитите от КТБ? Защото схемата изглежда така: лошите кредити и казуса Цветан Василев да се изолират в КТБ за да се загуби физиономията и отговорността върху кредитополучителите.

А Цветан Василев ще продължи да търси своя отговор - защо БНБ защитава хората, които му дължат пари, а не търси тях?

Въпросът е централен - не е все едно, дали кредитите станат лоши и несъбираеми, защото е вероятно те да са раздавани по политическа и групова целесъобразност. Тяхната стойност ще се изпари в условията на пътуваща към несъстоятелност КТБ, а стоящите зад кадър и зад тези заеми хора, ще потънат във фона.

Никой няма да потърси обезпечението по заемите или наказателна отговорност на неизрядните кредитополучатели и особено някои заслужили или медийни политици. Самият Иван Искров защити пред комисията раздаването на кредити без обезпечение - разбира се в друг контекст. Да не би цялото това упражение е за да се заметат следите на кредитите, на стотици милиони кредити, които се вложиха в медийни проекти без грам идея, че ще се връщат и сега просто присъстваме на последното действие от този медиен театър ?

Това е повече от смущаващо.

Както казва Кевин Дауд, един от най-големите експерти в света по управление на банков и финансов риск,

банкирането е проста работа, за която трябва базисен морал

Ако стане сложна, значи някой не си върши работата или няма морал и трябва да очакваме рисково събитие.

Твърде странно и смущаващо е съвпадението между последните дни на Парламент и правителство с "разкритията" за огромно многомилиардни дупки в банки и бюджет и спешните действия в "последния момент". Замитат се следи. Това е сигурно.

Страхувам се, че при това управление БНБ  загуби много "височина" в общественото доверие, което трудно ще компенсира. Единственото което ме спира да продължа разсъжденията в тази посока е колебанието, дали сега е подходящото време за промени. Но класиката е, че загубено доверие на институция не може да се върне по време на криза. Нужни са бързи и рязки промени, защото не виждам дъното на кризата.

Убеден съм, че българската банкова система е стабилна, но средната температура в болницата или банковата система не е атестат за състоянието на всеки конкретен пациент или банка. Но ако както по всичко изглежда нестабилността се разпростре върху други банки или най-вече върху реалната икономиката и енергетиката, ключови предприятия и институции, които са държали парите си в КТБ банковата криза ще стане обща икономическа и политическа.

Да приемем, че държавата налее 2 милиарда в КТБ, след това излее още три милиарда в енергетиката, още толкова в здравната система, да не говорим за социалната и продължат да гърмят заложените мини на прехода? Мислите ли, че валутния борд ще ни спаси и че уверенията на господин Искров ще намерят слушатели? Ами ако тези схеми не са само само в отделената за виновна и "изолиран" случай банка? Човек не трябва да бъде оракул за да види, че

зад редица проекти финансирани от КТБ, включително медийни и политически, липсва елементарна икономическа логика - разходите далеч надвишават приходите

Да не би финансираните чрез посредничеството на КТБ придобивания през последните години да блестят със своята бизнес прозорливост?

Медиите ще потърсят отговор на въпроса кой е бил одитор на КТБ и защото банковия надзор е проспал "свързаните " кредити? Това очевидно не се е случило само през последната година, в която подуправител е бил господин Гунев?

Моето заключение е, че трябват бързи и радикални действия за възстановяване на доверието в БНБ и контролните и надзорни органи - за прокуратурата да не говорим. Ако ще се дават милиарди лева, това не може да стане ако системата остане непокътната и същите хора си останат по местата. Няма значение какви са мандатите.

Не завиждам на

следващото правителство - то дори няма да знае от каква кота тръгва защото дъното под него няма да се вижда

Затова колкото по-радикално, толкова по-добре.

Отговорът на въпросът Кой остава да блести с класическата си простота и съдбовност?

Следват нови трусове - затегнете коланите. Срива се системата на Прехода. Ще бъде грозно - някой се опитва да прехвърли собствените си проблеми върху нашите глави.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Скандалът между Германия и САЩ ни напомня къде (не) сме ние
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg

Какво ни говори шпионският скандал между Германия и САЩ, който е водеща тема в Германия и доста важен акцент в американските медии?

Вярно е, че той е без прецедент в двустранните германско-американски следвоенни отношения. Но също така е вярно, че между западните съюзници винаги е имало търкания, публични разногласия и дори противопоставяния по ключови проблеми и никога не е имало такъв тип хегемония на „големия брат“, каквато цареше под съветския ботуш в неговия лагер.

Всъщност на запад никога не е имало нищо подобно на „голям брат“ по смисъла, който познаваме в лицето на СССР от времето на комунизма и от пълното подчинение на българската воля на Кремъл. Докато в Западна Европа антиамериканските протести ( заради Виетнам, ракетите със среден обсег и какво ли още не) бяха всекидневие, у нас те просто бяха немислими по отношение на СССР.

Истинска политическа война с икономически аргументи и геополитически предупреждения се водеше между САЩ и няколко западноевропейски правителства по въпроса за опасностите от зарибяването на Европа със съветски петролни и газови доставки чрез тръбопроводи, технологиите за които Москва не притежаваше и жадуваше да внесе. Предсказанията на Вашингтон, че Москва един ден ще шантажира европейците, се оказват основателни, както знаем днес. Но какво от това?

Междувременно „антисъветизмът“ се смяташе за най-тежкото политически престъпление в НРБ.

В ГДР, в Полша, в Чехия и в Унгария гражданите дръзнаха да протестират срещу съветизацията, но биваха разстрелвани по улиците на Берлин, Гданск, Прага и Будапеща. В България въоръженото съпротивително движение на горяните срещу комунистическия режим просъществува удивително дълго.

Разгромът му не случайно бе ознаменуван със съветския паметник в центъра на София (а дали е случайно, че това става именно на 7 септември 1954 г. на рождения ден на Живков и в присъствието на Живков, избран за секретар на ЦК на БКП половин година по-рано- това е „подробност“ от кървавия пейзаж).

Примерите за търканията между западните съюзници са много и те съвсем не датират от близкото минало, когато европейските демокрации укрепнаха икономически и се еманципираха от американското влияние въпреки продължаващата доминираща роля на американската военна сила, без която щастливите западни европейци нямаше да са толкова щастливи пред предизвикателството на надвисналите от изток съветските танкови дивизии и ядрени оръжия.

А какво да кажем за обратното- САЩ ултимативно се противопоставиха на британско-френската военна инвазия в Египет през ноември 1956 г. и това принуди старите колониални империи да изтеглят десантните си части от района на Суецкия канал, където бяха изпратени като реакция на неговото национализиране от Насър.

В сянката на американския ултиматум към Лондон и Париж в Москва се почувстваха свободни „между другото“ да смажат унгарския антикомунистически граждански бунт- много по-брутално, отколкото британците и французите се отнесоха с египтяните като неравен, но все пак въоръжен противник.

Нищо подобно, като „разногласие“ със СССР не беше възможно в България, превърната с огън и меч в най-покорния васал на СССР.

Румънският Чаушеску се опита да се прави на интересен, напускайки Варшавския договор с „различния“ си социализъм под мишница и свърши много, много зле ( представяте ли си нещо подобно за Де Гол, който извади Франция от военната организация на НАТО?).

Покорният Живков, уж репресиран след 1989 г., не само доживя старини, но и политическото реабилитиране в родния Правец, където събра аплодисментите на площада в присъствието на соцлидера Георги Първанов и неговия уж десен уж антипод Бойко Борисов.

Посткомунистическата пропаганда и днес упорито прокарва паралел между тоталното тоталитарно подчинение на „големия брат“ СССР и днешните отношения на България със западните съюзници, а най-вече със САЩ. Било същото тогава и сега…

Това е международното пропагандно измерение на основния вътрешен инструмент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“.

Истината е, че свободата, чиито плодове консумират днес западноевропейците (защитавани десетилетия от американския военно-ядрен чадър, макар да не си примираха по всичко американско в родината си), е фундаментална ценност и в Европа, и в САЩ, което ги прави много повече съюзници от всички обвързващи помежду им договори.

Свободата обаче беше сгазена, умъртвена и подиграна с етикета „освобождение“ чрез налагането на съветската окупация и марионетния й режим в България. Налага се още веднъж да си припомним: западната част на континента беше освободена от американци и получи свобода. Докато Източна Европа получи съветско робство, претендиращо да бъде „освобождение“.

Как се реанимира екзекутираният стремеж към свобода?

Предстои да си отговорим на този въпрос от фундаментално значение за изясняване на посоката, в която вървим. За да не се получи като в африканската поговорка, според няма да стигнеш доникъде, ако не знаеш за къде си тръгнал.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Когато БНБ заспи на пейката
by newswriter on 


Ситуацията в България изисква не валутен, а политически борд, смята Татяна Ваксберг. Нейното мнение е, че финансовата стабилност се е оказала застрашена именно от политиците, за което не липсват примери.

Дойче Веле
 
България не се справя със своята политическа самостоятелност и естествената последица от този факт би била просто загубата на същата тази самостоятелност. За липсата на 3,5 милиарда от КТБ е отговорна централната банка и минимум четири политически сили, които са избирали и контролирали ръководството на БНБ в последните десетина години.

В хронологичен ред тези сили са следните: НДСВ, чийто кадър беше управителят на централната банка Иван Искров, и която първа го избра за управител; ГЕРБ, която го преизбра за управител и 4 години му приемаше отчетите като партия на парламентарното мнозинство; БСП, чието мнозинство приемаше отчетите преди и след ГЕРБ, както и ДПС, която единствена участва в управлението на страната от 2001 година без прекъсване и единствена има депутат, пряко замесен в банковия скандал.

Картината вчера, картината днес

Само довчера нещата изглеждаха така: разбойници в бели якички са превзели една банка /КТБ/, взели са си от нея много пари и са избягали - един в чужбина, друг в парламента. Пътьом са докарали банката до фалит, щастливи в успелия си опит да превърнат своите кредити в невъзвръщаеми.

От вчера на обед обаче описаната картина е толкова съществено допълнена, че вече няма смисъл да бъде разказвана по горния начин. Новата картина е следната: централната банка фактически признава, че не е извършила основните си задължения и затова е пропуснала основните елементи на разбойническия грабеж /изтеглянето на суми, което би следвало да контролира; натрупването на кредити с неясно какви обезпечения; изпаряването на доказателствата за тези кредити; факта, че КТБ е рискова банка/.

Историята в скобите е извод от думите на управителя на БНБ Иван Искров от петък. Той казва, че липсват кредитните досиета за кредити в размер на повече от 3 милиарда и допуска, че това е умишлено. Уточнява, че не носи отговорност за това, защото отговорността е на негов заместник. И накрая предлага да разреши проблема по следния начин: да извади пари от централната банка, за да ги даде до стотинка на всеки пострадал от собственото му недоглеждане на фалита.

Речта на Иван Искров е като историята на квартален полицай, постъпил на работа по извънреден щат - назначили го да следи многото гангстери в квартала, а той заспал на пейката, докато на метър от него отлушително се стреляли точно основните квартални банди. Вече събудил се, казал, че не е виновен, но затова пък e готов да поправи щетите - да извади от джоба на полицията пари и да ги даде на всички потърпевши от следобедния му сън.

Кой за какво отговаря

Според член 79 и 79в. от Закона за кредитните институции "БНБ упражнява надзор върху дейността на банките" и на "рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени", "разглежда подадените сигнали за потенциални (...) нарушения на този закон", като "надзорният преглед и оценката се извършват най-малко веднъж годишно".

Според Закона за БНБ, централната банка се отчита пред Народното събрание, което пък на свой ред избира управителя и подуправителите, които този управител е предложил.
Да се твърди, че Цветан Василев, Делян Пеевски или който и да било друг би могъл еднолично да унищожи следите от над 3 милиарда, би било само шега със здравия разум.

Точното твърдение е следното: БНБ е тази, която е поддържала заблудата за доброто състояние на КТБ /"КТБ не е фалирала банка", каза Иван Искров дори на самия 20 юни тази година, след като би следвало да е имал данни за вече изтеглените в брой милиони/ и тя е тази, която носи отговорност за неупражнен или неефективен контрол. Може да го е правила или умишлено, или от престъпна небрежност, трета хипотеза просто няма.

По-важният въпрос обаче е в това как е действал парламентът - органът, пред който се отчита недобросъвесткният контрольор БНБ.

Криминализация дори и на валутния борд?

На езика на предприсъединителните преговори с ЕС България е неработеща демокрация с неработеща финансова система. Как иначе да определим едно място, в което контролните органи не контролират, политическите органи не произвеждат политики, а всички заедно продуцират кризи? Само че България е член на ЕС, а не страна в предприсъединителна фаза. И вчера рухна най-големият ѝ плюс и неоспорвано досега завоевание в очите на ЕС - увереността във финансовата ѝ стабилност.

Само довчера изглеждаше, че криминализацията на политическия живот е преодолима, след като не може да засегне истински стабилните сфери от типа на финансовата. Оказа се, че може. Разгръщането на криминалния потенциал на българската политика е успяло да стигне дори и до онази зона, която би следвало да е в ръцете на външни и независими сили - валутния борд, който през 1997 г. лиши страната от финансов суверенитет, за да ѝ донесе повече стабилност. А през цялото време е имало нужда от друг борд: политически.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

За кого бие камбаната КТБ?
by newswriter on 

Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com


Това, което се случва с тази банка, е наистина безпрецедентно. Тя – банката на властта по време на последните три правителства – бе абсолютно злонамерено и целенасочено унищожена от последното такова – и то след като в целия едногодишен период на неговото управление бе безпощадно ясно, че банкерът Цветан Василев и неговия ортак Делян Пеевски дърпат конците на марионетното правителство на Орешарски, специално нагласено с цел олигархичният кръг около тази двойка да награби колкото се може повече от активите на държавата.

Нищо не предвещаваше нейното рухване – и когато в трезорите се се трупаха парите на държавните дружества – особено тези в сферата на енергетиката; и когато с тези именно пари, принадлежащи на българските данъкоплатци, се купуваха медии, които да гарантират медийния комфорт на управляващите, както и да се осигури необходимата за правителството манипулация на общественото мнение – и медиен боздуган за опозицията; и когато през нея течаха сделките за „Булгартабак”, БТК и какво ли още не.

Нищо не предвещаваше това рухване – докато олигархическите кръгове около БСП и ДПС действаха в синхрон – и докато този синхрон помежду им можеше да гарантира дори невероятни и непонятни действия – като например назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Когато този синхрон изчезна, нещата придобиха настоящото сюрреалистично измерение – кукловодите на властта се „поръчват” взаимно, а в разправата помежду им участват пряко и съвсем ачик институции като прокуратурата и БНБ.

Може да звучи невероятно за една правова държава, но е съвсем очевадна истина, че тъкмо тези институции унищожиха КТБ пред смаяния поглед на българските граждани.

Първо прокуратурата с обвинението в опит за покушение срещу Делян Пеевски, за което самите прокурори по-късно признаха, че нямало никакви доказателства – ала не си направиха труда да опровергаят слуха, че поръчител е Цветан Василев – след това с показните обиски във фирмите на банкера – и накрая за капак с обвинението срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който – видите ли – не бил следил раздаваните от банката кредити – като че ли не е публишчна тайна, че именно с кредити от тази банка се градеше медийната империя на Пеевски – и че именно тя финансираше крупните индустриална проекти, реализирани от близки до него, но формално несвързани с неговата персона фирми.

След това дойде ред на БНБ – първо с отказа да й бъде осигурена ликвидна подкрепа – каквато между впрочем в пълна сила беше осигурена за ПИБ, също изпаднала в тежка криза, след това с поставянето й под особен надзор – и накрая с обявяването й в несъстоятелност, одържавяването на дъщерната „Креди Агрикол” и прехвърлянето на активите на КТБ към нея – като БНБ се ангажира да осигури всички необходими средства, за да покрие загубите на вложителите – с изключение  тези на мажоритарния собственик Цветан Василев.

Колко ще струва на българските граждани тази операция? БНБ мълчи по въпроса, но можем да предположим – предвид оповестеното обстоятелство, че в банката липсват кредитни досиета за 3,5 милиарда раздадени кредити – повечето от които на фирми, които по мнението на одиторите са свързани с Цветан Василев. Отделно самият той бил откраднал над 205 милиона – изтеглени в кеш и предадени лично нему – следователно във Виена.

Това заявяват от БНБ, при това съвсем сериозно – без да си дадат сметка поне за това, че държава, от която може да бъде криминално изнесена подобна сума, изобщо не е държава – да не говорим и за пълния абсурд някой да може да употреби кешово подобна сума, та ако ще да е дядо Господ – примерно за да си купи банка – каквито твърдения се появиха – и се появиха неслучайно тъкмо в медиите, които уж вече нямат нищо общо с Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

Няколко дребни подробности около този казус, които някак си остават незабелязани. На първо място според одиторите около 40% от наличния кредитен портфейл в КТБ е генериран от юни миналата година насам – като именно за изтеклата една година липсва информация за кредитите, клиентите и обезпеченията.

От юни миналата година на власт е правителството на Орешарски – с мандата на БСП и с подкрепата на ДПС и „Атака” – едно ужким експертно, а всъщност марионетно правителство, танцуващо под пръстите на Цветан Василев и Делян Пеевски. И ако ситуацията в КТБ е знак за провала на държавността – провал невиждан от 1997 г. насам – то можем да бъдем сигурно в едно: камбаната на тази банка бие за това правителство и подкрепялите го политически сили.

На второ място става видно, че екстраординерното бастисване на тази банка е акт, лишен от валидна законодателна основа. Точка пета от екшън-плана на БНБ гласи следното: „Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.”

Остава открит въпроса кой ще го гласува този специален и между впрочем скаран с европейското законодателство закон – изцяло делегитимирания и неработещ сегашен парламент ли? Това би било поредния абсурд – тъй като става дума за закон, който да замете следите от изчезналите милиарди в трезора на КТБ – както и от сделките, извършени с тези милиарди.

Между впрочем не бих се учудил, ако в част от възраженията на самия Цветан Василев има известна доза истина – възможно е някой да се опитва да напазарува на безценица активите, закупени и финансирани от фалиралата банка. Или пък да експорприира неговия дял от собствености, закупени заедно с Пеевски чрез офшорни фирми.

И на трето място стои открит въпросът за отговорността. Тук Бойко Борисов е прав: някой е проспал един нагъл грабеж, с който от всеки българин – от стареца до пеленачето, е ограбен с минимум по 500 лв. Проспал го е съзнателно и целенасочено – въпреки че за кредитите на КТБ към олигархическите кръгове на ДПС се говори от години.

Иван Искров обаче е категоричен: той не бил виновен, понеже според закона не носел отговорност. Виновен бил единствено Цветан Гунев. Нищо, че тъкмо Искров твърдеше, дни преди поставянето на КТБ под особен надзор, че „БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“. И че с неговия подпис беше разрешено купуването на „Креди Агрикол” на 12 юни – разрешение абсурдно за банка, към чиято ликвидност се таят известни резерви.

Невинни са, разбира се, и премиерът Орешарски, и неговият финансов министър – с който толкова много се гордее с отпуснатите на България 3,5 милиарда евро – с които се увеличава външния ни дълг. И не само че са невинни, но и упорито не подават оставка, бавят топката и удължават агонията си. Може би е редно да се запитаме: защо?

Очевидно не само за да направят поредната глупост – да предложат забегналия за Брюксел Станишев за български еврокомисар. Явно става дума и  за нещо друго, по-насъщно – да се заметат следите от мърлявите сделки на втората трпойна коалиция.

А може би редом с това прилагат и тактиката на опожарената земя – трупат финансови и морални пасиви, които да потопят или поне да скъсят живота на следващия кабинет – за да дойде по-скоро техния ред на държавната трапеза.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Случаят КТБ – буржоазна мелодрама с болезнен изход за зрителите
by newswriter on 

Георги Гочев
Дневник


Емоциите около рухването на КТБ утихват, държавата гарантира влоговете на спестителите, след направен одит БНБ излезе с доклад за състоянието на банката, главният прокурор вече е сезиран за установените нарушения.

Междувременно няколко души бяха арестувани, задето са разпространявали невярна информация за състоянието на друга банка. Слуховете, че ще ни сполети банкова катастрофа като онази през 90-те, бяха опровергани. И въпреки това

върху успокоението лъсна едно мазно петно

Не стига че цял месец волю-неволю гледахме жалката семейна свада между Делян Пеевски и Цветан Василев, ами накрая се оказа, че ще плащаме и за техния развод. Сметката за загубите на КТБ, както изглежда, ще бъде покрита с обществени средства от специален фонд на БНБ, гарантиращ, в случай на банкова криза, влоговете до 100 000 евро. Обяснението за това действие – всички трябва да защитим стабилността на банковата ни система.

Добре, само дето БНБ побърза да обяви, че ще плати загубите на вложителите в КТБ преди още квесторите да са се произнесли точно какви са тези загуби и на какви действия или бездействия се дължат те. Това бързане води до две предположения. Че в БНБ всъщност са били наясно какво е ставало в КТБ; и че някъде вече е било взето решение да не се търси материална отговорност от собственика на банката, ако той не си търси обратно банката.

Първото предположение се подкрепя от необичайната бързина, с която прокуратурата събра улики и повдигна обвинение срещу Цветан Гунев – подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор. Второто – от необичайното спокойствие, с което Цветан Василев, иначе потаен в работите си, сам повика някой да му рови в банката и на практика я остави да премине в чужди ръце.

Освен това, между първите сигнали за проблем в КТБ и реалното поставяне на банката под надзора на БНБ, минаха няколко дни. Ако някой е разполагал с информация, че предстоящото да се случи, той навярно се е възползвал от нея и е

спечелил в създалия се хаос

От хората, които са разпространявали (или може би по-точно – търгували) с такава информация, също би трябвало да се потърси отговорност.

Та искам да кажа, че нашата държава би била безукорен гарант по случая КТБ, ако освен частните влогове до определената сума, тя гарантираше и две други неща, също толкова важни като парите на вложителите – че, първо, ще разкрие цялата истина за създаването, захранването и рухването на КТБ, и, второ, ще дири съдебна отговорност от лицата, довели тази банка до състояние, което много прилича на фалит – макар и упорито да не се назовава фалит.

Първата стъпка в тази посока беше направена от БНБ на 11 юли – от доклада за одита категорично става ясно, че в КТБ са извършвани финансови злоупотреби в особен голям размер. Ден преди банката да бъде поставена под надзор, от нея със знанието на Цветан Василев са били изтеглени 205 милиона лева. "Разследващите органи могат да отговарят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка", се казва още в доклада.

Следващият ход вече е на прокуратурата и политиците. Но дали те ще го направят? Изглежда по-логично друго –

да ни спестят конкретната истина

за делата на Цветан Василев и да добавят още един епизод към буржоазната драма ала Молиер, която ни разиграват от началото на кризата в КТБ.

Припомням най-ярките епизоди, които гледахме до този момент.

Най-напред, след като Делян Пеевски нададе вой срещу Цветан Василев, прокуратурата, до този момент задрямала край сцената, изведнъж се плесна по челото и хукна към КТБ. Оказа се обаче, че нейният сценарий не съвпада с нашия. Бригадата на Цацаров не търсеше следи от престъпни сделки и търговия с влияние; търсеше улики за поръчано от Цветан Василев покушение срещу Делян Пеевски.

Във втория епизод защитниците на реда се оттеглиха от сцената, за да влязат жените. Първо, все едно бае на банките, финансовият министър монотонно повтаряше думата "сигурност". След него Бойко Борисов ревна с цяло гърло, че съпартиецът му Вежди Рашидов ще си посегне на живота, ако не получи обратно парите си. Разстроен и умилен, човекът на изкуството тръгна по телевизиите, за да обяснява как с честно длето и честен чук е спечелил... над два милиона лева.

В третия епизод вече владееше хладнокръвието. След като пред ПИБ се извиха опашки от уплашени вложители, Цветлин Йовчев показа пред журналисти банковата си карта и се зарече, че няма да я използва, защото вярва в стабилността на финансовата ни система. Веднага след това Иван Костов се яви по БНТ и с помрачена сериозност декларира, че е "страж" на банковата стабилност – удобно забравяйки, че възходът на Цветан Василев започва именно по негово време.

След като в предпоследното действие ни се представи страж, на края на мелодрамата вече трябваше да ни се представи и спасител. Свалил костюма на оплаквачка, пуснал на пълна мощност месианската си аура, Бойко Борисов от сутрин до вечер опяваше по медиите, че само ГЕРБ ще ни спасят от предстоящото бедствие – и той удобно забравяйки, че при неговото управление държавата влагаше огромни суми в банката на Цветан Василев.

Та, в крайна сметка, какво ни казаха политиците с тази реторична смес от

патетика, фалшива строгост и прекроени истини

Че банкова криза няма, че валутният борд е стабилен, но има икономическа и обществена криза, която обаче не е банкова. Дори отделните части на твърдението да са верни, то би объркало абсолютно всеки – камо ли пък общество като българското, чийто инстинкт за истина и справедливост е хронично недохранван и малтретиран от властта.

Страховете на едно такова общество се лекуват не като му повтаряш да не се плаши, а като назовеш истинските имена на неговия страх и му посочиш причините да се страхува. Колкото повече политиците повтарят, че банкова криза няма, толкова повече обществото ще разбира, че банкова криза има.

Единственото лекарство в случая КТБ е истината
за забогатяването на Цветан Василев и Делян Пеевски


Всичко друго би било неефикасно обществено плацебо.

Разбира се, тази истина е част от една по-голяма истина за формирането на съвременното частно богатство в България. Нея обаче едва ли някога ще научим. И сега, вторачени в банките, пропуснахме дори това, че съвсем скоро ще изтече законовата давност за престъпленията, извършени от комунистическия режим – между тях и финансовите престъпления, довели страната ни до три пълни фалита и създали условията за властта на днешните олигарси.

Политиците обаче нямат никакъв интерес да разкриват нито конкретната истина за възхода и падението на КТБ, нито по-общата истина за преминаването на социалистическите държавни средства в частни ръце. Първо, защото голяма част от тях са участвали активно в този процес. И, второ, защото

амнезията за политическите грехове
и страхът от бедността и безпомощността


са двата основни фактора, които от налагането на комунизма та досега легитимират властта в България. От много отдавна ние живеем обществено и се управляваме като дефанзивно общество – като общество, което се свързва и управлява от своите страхове и кризи.

Затова в края на едно абсолютно провалено управление, при едва-едва кретащо доверие в политическия елит, точно преди избори, политиците имат огромна нужда да се говори за криза. Управляващите – за да могат да се изсулят от властта, без да обясняват на своите клети избиратели какво са вършили през последната година.

Опозицията – за да има кауза, с която да обедини недоволните гласове. Неспособни да измислят що-годе прилично обяснение за своите безобразия, управляващите ги скриха зад призрака на кризата. Неспособна да ни обедини в позитивна цел, опозицията ще ни обедини – за пореден път – в борбата за оцеляване.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 1270 Next »
 
RSS Feed
id = "FBMainForm_33663180" action="/archive.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Analysis New Entry  Search  

« Previous 1 of 1271 Next »
 
Лидерската битка в БСП – оптимистична трагедия?
by newswriter on 

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ
http://clubz.bg/


В БСП се прокрадва усещането за „дежа вю” - драмата между предшественици и приемници не се разиграва за първи път в левицата, а в пушилката на междуличностните конфликти се губи същественият въпрос за съдържанието на политическото наследство и въобще за приемствеността в българската политика.

В България много рядко сме били свидетели на естествена смяна на лидерството

По правило това се е случвало по принуда – било поради тежък провал, било поради формална необходимост. Ако се ограничим до лидерските промени в БСП, само един единствен път (през 1991 г.) председателят на партията (Александър Лилов) сам реши да се оттегли, въпреки че спокойно можеше да запази поста си.

Във всички останали случаи лидерът си тръгваше поради изострена докрай невъзможност да остане (Живков през 1989 г., Младенов през 1990 г., Жан Виденов през 1996 г.), или поради конституционна несъвместимост (Първанов през 2001 г.).

Засилената драматичност и конфликтност на подобни ситуации неизменно слагаше отпечатък не само върху избора на следващия ръководител, но и ограничаваше необходимата приемственост в ценностите и политиките, защитавани от партията. Като изключим мимолетните и лицемерни благодарности към отиващия си, неизменно се формираше нагласата, че се полага началото на „нова ера”, че „се започва начисто”.

Вниманието се концентрираше върху отрицанието на предходните личности и действия (друг е въпросът основателно или не); всеки път се отприщваше поредната лавина от партийни кариеристи или приспособленци, видели своя звезден миг за политическа кариера и икономическо замогване.  

Форма на компромис

Смяната на лидерството в българската политика и в частност в БСП почти винаги се е извършвала като форма на компромис между враждуващи крила или клики, а не с оглед на трайните интереси на партията. Поради тази причина обикновено са били избирани не най-добрите, а най-безопасните, или, по-точно казано, тези, които са изглеждали безлични или послушни.

Търсени са били персони, сравнително еднакво отдалечени от противоборстващите страни, което по правило означаваше без ясни позиции или премълчаващи позициите се. Излъчването на най-приемливия (или на най-малко неприемливия) породи една своеобразна и засилваща се с годините деградация на качествата на ръководителите – колкото по-безличен и приспособим си, толкова по-големи са шансовете ти да се изкатериш до върха.

Неблагодарност и предателство

Трето, лидерската смяна в българските партии почти винаги е била съпътствана с драматични прояви на неблагодарност и предателство. Живков бе брутално излъган, че ще запази поста на Председател на Държавния съвет. Жан Виденов никога не би станал председател на БСП без изричната подкрепа на Лилов, но първата мишена за прочистване на ръководството на партията станаха именно хората, смятани за приближени до Стратега.

Жан Виденов посочи Първанов като свой приемник, но последният не изчака и сто дни, преди да стовари цялата вина за провала от 1996-1997 г. върху предшественика си (впрочем, чиято дясна ръка беше).

Станишев доста по-постепенно и по-тактично преформатира „Позитано” в пост-първановата ера. Но при него дойде моментът да се каже и покаже кой е бивш и кой е настоящ. От тази гледна точка, съвсем не е странно, че в последно време председателят на БСП бе доста изнервен и подозрителен – той разбираше, че някъде около него вероятно е човекът, който не само ще го замени на поста му, а може би ще му стовари всички истински и мними вини за упадъка на социалистическата партия. Дори лично да го е посочил, а може би именно поради това обстоятелство.

"Близкото обкръжение" от ласкатели

Накрая, постоянното възпроизвеждане на тази сага на предателствата кара българските политически лидери да са крайно мнителни, ревниви към способните около себе си и същевременно много уязвими към ласкателите и нагаждачите, маскирани като лоялни съратници.

Непрекъснато спадащото качество на „близкото обкръжение” на партийните лидери, което вече приема формата на гротеска, е най-доброто доказателство за отровните последици на кадровата параноя, която тресе българския политически елит. А свръхфокусирането върху видимите и невидимите атрибути на личното поведение изтласква на заден план принципите и ценностите, превръща ги в несъществени ритуални добавки към персоналните кулоарни интриги.

В този ред на мисли, най-лошото, което може да направи БСП, е да повтори грешката на излъчване на ръководител, който да играе ролята на ариергард на отиващата си и очевидно провалена червена върхушка. Нужен е нов лидер, който да покрива пълния смисъл на думата, а това означава да има тежест, опит и авторитет, изградени в дълъг и трънлив политически и професионален път. Такива хора вляво има, въпреки че не са сред най-популярните и най-енергично бутащите се напред.  

Лидерът не се ражда в кабинетни схеми

Нужно е нещо много просто – да се  създадат условия за нормално развитие и състезание на качествените политици в партията. Ако това състезание се води по добри правила и съдията е справедлив, шансът да се утвърди успешен следващ лидер е реален. И най-важното – у нас вече се смята за проява на наивност аксиомата на лидерството, че лидерът се ражда в очите и сърцата на последователите, а не в кабинетните схеми на патрони и съзаклятници.

Както БСП, така и останалите системни партии отдавна нямат водачи, които да се чувстват истински свързани с партийните членове и симпатизанти и да се водят от съзнанието, че им дължат отчет. Българските политици се чувстват неуютно сред хората, затова изкуствено аранжираните масовки са единствената им форма на публична проява.

За да станеш истински лидер е нужно да се припознаят и признаят хората, а не да те назначи предишният партиен началник.

Това липсва на българските партии и политици – те не владеят и дори вече не разбират механизма на завоюване и отстояване на доверието, без нечестните прийоми на купената медийна популярност, нагласените рейтинги и мощните финансови инжекции на олигарсите. А без този истински лакмус на лидерството практиката всеки да се домогва до върха, като унижава и унищожава предшественика си, ще продължи да разяжда българската политика.

Доц. Александър Маринов е социолог, бил е депутат в 36-ото и 37-ото НС. Сега е преподавател в катедра "Публична администрация" на СУ "Климент Охридски".

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Случаят „КТБ” трябва да бъде разследван от независими експерти от ЕС
by newswriter on 


Налице е системен проблем в банковата ни система, който заплашва и европейската система от търговски и инвестиционни банки

Ивайло Калфин
Сега

 
Досега имахме две причини за разклащане на националните икономики в Европа. Първо, "лоши" активи на банки, които в един момент спират да носят очакваната доходност. Това се случи в Испания, частично в Белгия, Германия.

Втората - невъзможност националните бюджети да обслужват държавния дълг, без да влязат в спиралата на неговото увеличаване. Такива бяха случаите в Гърция и Португалия.

Има и една трета група, но тя се отнася по-скоро до рисковите банкови инвестиции - Кипър, където банковата система пострада покрай отписването на задължения на Гърция, подсилено от значителни тегления на пари от руски, а и от кипърски вложители.

Европейският съюз, макар и тромаво, отговори на тези предизвикателства, като сложи основите на Банковия съюз и затегна правилата във фискалната област.

България обаче сътвори прецедент

Макроикономически досега страната стои добре - нисък държавен дълг и бюджетен дефицит. Да, за сметка на мизерни доходи и бедност, но сега в Европа малцина се занимават със социалните фактори като източник на стабилност. Банковата система е добре капитализирана.

От години БНБ самоуверено твърдеше, че банковият надзор в България поддържа много по-ликвидна и стабилна система на търговските банки.

Докато не дойде КТБ. Как така четвъртата по големина банка в страната не просто преустанови работа, но беше на ръба да предизвика паника в целия банков сектор?

Оказва се, че тя е прецедент, който показа огромни институционални дефекти. Именно затова проблемът с КТБ не може да бъде отнесен към обичайната практика да се изолира една банка с проблем, така че да не зарази цялата банкова система. Тук проблемът е системен и затова поставя под съмнение доверието към банковия надзор.

Много институции имаха своя "принос" по случая с КТБ

Прокуратурата, която отстрани шефа на "Банков надзор" и направи показни обиски във фирми около КТБ; медии, които разпространиха анонимно писмо, свързано със започналото разследване за източване на банката; изказвания на депутат от ДПС, който обяви, че от КТБ са източени милиарди, и влезе в открита война със собствениците на банката; БНБ, която призна, че не е имало контрол върху кредитната документация на банката и върху касовите операции, и то само месеци след като позволи на КТБ да купи местния клон на "Креди агрикол" след обстойна проверка; одиторите, които са проверявали финансовите отчети на банката, но също и наличието на системи за вътрешен контрол.

Да не говорим за правителството, което гледаше като зрител, неуместните изказвания на политици и партийни лидери и т.н.

Развитието на нещата показва наличието на системен проблем, свързан с функционирането и надзора върху банковата система. Очевидна беше неадекватността на институциите и процедурите.

Този системен проблем ще представлява риск, докато не бъде отстранен. Заплахата може да бъде не само за българската, но и за европейската система от търговски и инвестиционни банки.

Рисковото управление може да се поеме от експертна комисия, която да оцени всички действия на КТБ и на институциите през последните месеци и която да предложи съответни нормативни мерки. В нея обаче не бива да влизат представители на институциите, които ще отидат с мандат да защитават действията на началниците си, а от независими експерти.

Ръководител на тази комисия България трябва да потърси с помощта на Европейския банков орган и Европейската централна банка. Заключенията на експертната комисия трябва да бъдат публични.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ще фалират ли и медийно “свързаните лица” с КТБ?
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

Сайтът Клуб Z съобщава на пръв поглед светската клюка, че шефката на „Нова Българска Медийна Група“ Ирена Кръстева, майка на депутата Делян Пеевски, се е прибрала от Брюксел в София тази нощ.

Причината за проявения интерес на сайта е сигнал на граждани, възмутени, че на летището в Брюксел Кръстева е прередила другите пътници с помощта на придружител-вероятно охранител, който се грижи на важната персона да й е по удобно (отколкото на т.н. обикновени хора от опашката).

Спомням си как същата важна персона пререди журналистите, пожелали среща с еврокомисар Нели Крус в София през септември 2012 г. и се нареди на първо място на масата на тази среща със самочувствието на кралица на медиите в България.

Заедно с нея на първа линия бяха и подобните й персонажи от медийния свят Николай Бареков, Петьо Блъсков, Тошо Тошев, Венелина Гочева- все герои на „прехода“ с решаващ принос за окаяното състояние на българското свободно слово, от които обаче никой не търси сметка за този фалит и за източването на доверието на българските зрители, читатели и слушатели от медиите в страната ни.

Няколко месеца по-рано президентът на „Репортери без граница“ Оливие Базил заяви в Брюксел, че в България истински свободни журналисти са само „шепа български блогъри“. Окуражени от тази оценка написахме (ние, шепа български блогъри) писмо до еврокомисар Нели Крус с искане за среща в София на 20 септември, когато тя имаше планирано посещение, но се оказахме изтикани от шепа нахални български медийни босове.

Това беше единственият път, когато съм виждал на живо Ирена Кръстева, която според сайта Клуб Z в нейните медии служителите и журналистите наричали иронично „мама“. Беше за кратко, но достатъчно да чуя пледоарията й на робовладелец, за да получа от първа ръка доказателство за безнадежността на ситуацията в мафиотизирания български медиен свят.

Сега „мама“ си идва след като изглеждаше скарана с премиера Бойко Борисов в средата на 2009 г. и клетата изгнаница се премести да се труди в Брюксел.

“Припомняме само, че тя замина за белгийската столица през 2009 г. непосредствено, след като Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ спечелиха парламентарните избори и дойдоха на власт. Месеци наред преди това ръководените от Кръстева вестници, титулуваха Борисов с обидни квалификации, между които и „Боко Тиквата“.

Веднага след изборите тогавашният премиер недвусмислено се закани на медиите на Кръстева-Пеевски и неофициално се смяташе, че това е конкретната причина за установяването на „мама“ в Брюксел.

През 2010 г. тя дори откри офис на „Нова Българска Медийна Група“ в белгийската столица. За което получи и поздравителен адрес от Борисов, който междувременно след рязка смяна на политиката на вестниците на Кръстева, бе обилно обгрижван и възхваляван от тях.

Брюкселският офис обаче бе почти скоропостижно закрит в края на декември 2012 г. Интересен факт е, че на мястото му на адрес: бул. “Сен Мишел” №15, малко по-късно бе разкрит друг офис – на Корпоративна търговска банка“ , се казва в днешната публикация на Клуб Z.

Да обобщя за финал: ако кризата с КТБ не се отрази на „свързаните“ с нея лица в медиите, които имат водеща роля за кризата на кретащата на опашката на европейските страни България, нищо няма да се промени тук.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Небивалицата за тон и половина откраднати със самолет банкноти катастрофира
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg


По вече утвърдена традиция днес властите се отказаха от поредната сензационна бомба, която преди няколко дни хвърлиха в публичното пространство- че с частен самолет били отмъкнати 206 милиона лева в брой от Корпоративна търговска банка. Отказаха се точно както се отметнаха от обвинението, последвано от арести, за предполагаем опит за убийство на депутата Делян Пеевски.

Отметнаха се както самият главен прокурор Цацаров се дистанцира от задействаната проверка срещу президента Плевнелиев в нарушение на конституцията.

„Гениалното прозрение“, че толкова пари в брой не могат да бъдат отмъкнати точно по този начин не означава, че въпросните милиони не са откраднати, но сега вече изтрезнелите обвинители уточняват, че грабежът е продължавал години наред. Което говори още по-зле за откривателите на дупката в КТБ защото прави проспаното деяние престъпление по служба с особено продължителен характер.

Познавам един журналист, срещу когото истеризира самият президент Първанов, почувствал се засегнат от въпроса му за незаконно получен подарък от два мезонета. Въпросът бил зададен по анонимен източник, възмути се държавният глава през 2006 г.
През юли 2014 г. обаче Вежди Рашидов задейства прокуратурата с анонимен сигнал за изнесени и натоварени на самолет тон и половина банкноти от КТБ.

Тон и половина - доста голяма „пластика“ дори и за един толкова културен министър, който твърдеше най-сериозно, че значението на книгите се измерва с тяхната дебелина!
Сега, след като тази небивалица се приземи с очаквания (за всеки здрав разум) трясък, едва ли някому ще направи впечатление дреболията с анонимния сигнал. Карай да върви, всички са претръпнали на глупостите, които се сипят като софийска градушка от облаците, обитавани от нашия политически „елит“!

Това, че неадекватните лакардии са от полза на подгонения банкер, защото го правят да изглежда като жертва на озверели клоуни с инфантилно чувство за хумор, е най-малката беда.

Както е тръгнало, политици, прокурори, взаимно топящи се депутати и банкери, както и гравитиращите около тях жадни за евтини сензации медии, съвсем ще се обезценят на пазара на публичността. Състезават се да ни разказват приказки за задаващия се вълк, когото лично те току-що откриват, макар че за доста от нас, гражданите с нормалните сетива, вълкът беше видим в държавната кошара от доста години. Кой му нахлупи шапката невидимка, питам аз?

Само че кой ни пита нас?

Питат ни само по време на избори и после ни натякват, че сме им вързали ръцете като не сме им дали цялата власт в тях, а те, горките, трябвало да се чудят как да я употребят в парцелирания парламент.

Друго си беше при бай им Тошо – цялата България в един ръце, готови да подпишат веднага за 16-та република на СССР без да питат някакъв си народ, стига от Москва да пожелаят.

Лъжливите другарчета, наметнати с овчи кожи, сега са се запътили да ни печелят доверието чрез избори, претендирайки да са овчарски кучета. Кой на кого е пудел всъщност- иди се оправяй сред този лай.

Което ми напомня на стария виц (така си го знам от времето на социализма с обръщението „другарко“): „Абе, друарко, къде му е на това пуделче муцунката, за да го ритна по дупенцето“!?

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

БНБ смята със спорен нов закон да реши проблема с КТБ
by newswriter on 

Дневник

Чрез специален закон, обезсилващ съществуващите разпоредби и логиката на европейската директива за банково преструктуриране, БНБ иска да одържави обявената за здрава "Креди агрикол България", да прехвърли всички депозити на Корпоративна търговска банка в нея и така те да бъдат изплатени изцяло от данъкоплатеца, вместо държавата да покрие само гарантираните до 196 хил. лв., съобщи capital.bg.

Схемата предвиждала Министерството на финансите да поеме част от задълженията на КТБ и да ги прехвърли в "Креди агрикол", като в замяна й даде специално емитирани ДЦК - така, ако има големи тегления от "Креди агрикол", тя ще може да ги заложи в БНБ, срещу което да получи ликвидност от централната банка.

Друга част от задълженията на КТБ се поемат от Фонда за гарантиране на влоговете, който също ги прехвърля към "Креди агрикол", срещу което й превежда неизвестна засега сума.

Предвижда се също в процедурата по насъстоятелност основна роля да играе Министерството на финансите, вместо Фондът за гарантиране на влоговете, което създавало рискове от декапитализирането му.

Законопроектът предвижда към "Креди агрикол" да се прехвърлят "всички качествени активи", но кои точно са те ще става ясно по отделен списък, изготвен от квесторите и одобрен от БНБ. Така остава огромна възможност за субективност при преценката.

Другият ключов момент в закона е, че е предвидено да се изплащат и депозитите над гарантираните сега по закон 100 000 евро. Парите си в пълен размер няма да получат само акционерите с над 5% акционерно участие, членовете на ръководството, съпрузи и роднини, както и одиторите, правили годишните заверки на отчетите на КТБ.

"Капитал" посочва, че натакъв специален закон не се гледа с добро око от чужди инвеститори, анализатори и рейтигови агенции, тъй като засилва политическия риск. Подобни варианти на предлаганите от БНБ промени засега не срещат подкрепата и на парламентарно представените партии и най-вероятно дебатът ще продължи и на консултациите при президента в понеделник.

Институциите имат няколко дни да вземат решение, тъй като КТБ трябва да отвори следващи понеделник, 21 юли.

Срещу специалната закон-индулгенция се обяви и председателят на КРИБ Огнян Донев.

"Какъв е проблемът да се спазва законодателството, което съществува в момента, което защитава вложенията на българските граждани до 200 хиляди лева? Тези три милиарда не са се изпарили... Те са създали диспропорция – основната част са влезли в българската икономика и са нарушили свободната конкуренция. Тоест вчера, на някакъв търг някой е участвал с "безплатни" пари, което му е дало предимство пред всички останали", коментира той.

Диалогът ставал все по-труден и заради липсата на доверие към БНБ.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Финансовият цензор
by newswriter on 


В опит да прикрие бездействието си, КФН започна саморазправа с медиите

Екип на Капитал

"Тази седмица има доста хора, които са предупредени с протоколи. Дали от тях ще има задържани, ще видим тепърва. Те са предупредени, че това, което извършват, е престъпление - фейсбук публикации, есемеси, имейли, които се разпространяват". Така през седмицата вътрешният министър Цветлин Йовчев отчете работата на службите в разкриването на организаторите на атаката срещу банковата система.

Тезата за заговор срещу банките (всъщност само срещу ПИБ, защото в случая с КТБ държавата е от страната на атакуващия) беше лансирана от самите правоохранителни органи още в първите дни на кризата около Първа инвестиционна банка, но вече няколко седмици институциите така и не успяват да представят каквито и да било доказателства, които да я подкрепят.

Въпреки това финансовите регулатори, които през седмицата трябваше да признаят, че са проспали източване на 3.5 млрд. лева, прегърнаха конспиративната теза за организирана атака. Тя се оказа много удобна и позволи на БНБ и Комисията за финансов надзор да прикриват действията (и бездействията си) зад забраната за разпространяване на слухове, които уж застрашават стабилността на системата.

Все в този дух вече близо две седмици от централната банка и финансовото министерство отказват да дадат информация за механизма, по който на ПИБ беше отпусната държавна помощ. А настояването, че става въпрос за публични средства и съответно тази информация трябва да е публична, се посреща с враждебни неофициални коментари, че питането едва ли не застрашава валутния борд.

Този стил ескалира до степен преди седмица БНБ да предложи, а ДПС да внесе в парламента промени в Наказателния кодекс, които на практика целят криминализирането на всяка критика срещу финансова институция, независимо дали е базирана на вярна или невярна информация.

Въпреки че все още текстовете не са приети, службите заляха съда с искания за разкриване на трафични данни на хора, които са коментирали ситуацията и международното положение в интернет или да изпращат sms-и.

Една институция, която също носи вина за проспиването на източването на КТБ, се открои с особена активност. Потъпквайки базови норми на международната закрила на човешките права и свободата на словото, ръководената от Стоян Мавродиев Комисия за финансов наздор (КФН) влезе в ролята на финансов цензор.

Дай си източника!

През седмицата в редакцията на "Капитал" бяха получени две писма, подписани от зам.-председателя на КФН Николай Попов.

В първото финансовият надзор иска информация за статията от последния брой на вестника "Паниката е по-голяма от проблема". В писмото под угрозата от глоба се дава тридневен срок да се отговори на въпроси за това кой е източникът на "Капитал" и по какъв начин е водена комуникацията с него: "интервю, личен разговор, телефонен разговор, e-mail или друг начин". Искат се и доказателства за разговора.

Второто писмо на КФН е адресирано персонално до Галя Прокопиева, която е изпълнителен директор на "Икономедиа" (дружеството, издател на "Капитал"). Регулаторът отново иска разкриване на източниците на информацията, но този път не за някоя публикация, а за... статус, който тя е написала във facebook.

Исканията на КФН са опасен прецедент. "Преследването за слово може да бъде само за съзнателно разпространяване на невярна информация и в никакъв случай за изказване на критично мнение по отношение на държавните институции и тяхната работа. И журналистите не могат да бъдат задължени да разкриват източниците си, освен ако не става въпрос за тежко умишлено престъпление, което не може да бъде разследвано по друг начин. Всичко друго е възможно най-бързият път към пълното разрушаване на доверието в институциите и създаване на почва за постоянна финансова нестабилност", коментира адвокатът правозащник Йонко Грозев.

Неговият колега, ръководителят на правния екип на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов коментира, че писмата на финансовия надзор влизат в тежка колизия с Европейската конвенция за правата на човека, която е част от националното законодателство и се прилага с предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. Той цитира практика на Съда в Страсбург, според която невъзможността да бъде запазена анонимността на защитените източници би довела до липса на доверие в медиите, а така те не биха могли да получават информация и да изпълняват функцията си на "обществен страж".

Злоупотребата с власт от страна на КФН е отличен пример за това как институциите могат да се възползват от всяко рестриктивно законодателство, подобно на предлаганата и БНБ промяна в наказателния кодекс.

Ръководителят на КФН отдавна води лична битка с "Капитал" заради критични публикации на вестника към него. Миналата година, в лично качество, той се опита да заведе дело срещу фирмата издател на "Капитал" с мотив, че е уронено доброто му име. Софийският градски съд обаче прекрати процеса без въобще да го насрочи за разглеждане. Писмата от последната седмица, макар и формално подписани от зам.-председателя на комисията Николай Попов (в чийто ресор "Надзор на инвестиционната дейност"), са начин за саморазправа от страна на Мавродиев, уж под формата на защита на финансовата система от слухове.

Не, не е от глупост

Освен че прикрива собствената си несъстоятелност и споделената отговорност за фалита на Корпоративна търговска банка (КФН следи като регулатор публичните компании и е органът, който трябва да предпазва акционерите от злоупотреби), с действията си КФН иска да накаже тези, които критикуват бездействието й.

А на практика по закон комисията може съвсем свободно и самостоятелно да направи проверка на всяко публично дружество, без значение че това е банка. Когато тя е и инвестиционен посредник, има същите права. За повишаване на координацията с БНБ пък може да иска целеви и съвместни проверки, когато има съмнения за проблеми в дадената банка,която й е поднадзорно лице.

"Реакцията на институциите на кризата с двете банки е силно обезпокояваща", коментира още адвокат Грозев и допълва: "Стреля се по вестоносеца. Вместо институциите да погледнат критично към себе си и да отговорят на въпроса защо има такива критично ниски нива на доверие към институциите и регулаторните органи в частност, те с дружни усилия решиха да запушат устата на всеки дръзнал да ги критикува. С такива мерки не се повишава довереие. Резултатът ще е точно обратният. Санкциите за злонамерено подкопаване на доверието във финансовите институции не могат да се отклоняват от установените гаранции за свобода на словото в едно демократично общество."

Поведението на комисията създава прецедент за заплаха срещу абсолютно всеки, който си позволи да критикува работата му или дори само да спомене името на която и да било банка. От комисията твърдят, че и срещу други медии са предприели подобни действия, но данни за това няма.

Ако гестаповският подход на КФН остане без санкция, регулаторът ще бъде поощрен да продължи в същия дух. А комисията едва ли ще остане единствената институция, която влиза в ролята на цензор.

Представете си какво би се случило, ако парламентът приеме предложените от БНБ промени в Наказателния кодекс. Предвидените тежки наказания развързват ръцете на службите. Те ще имат възможност да искат прилагането на специални разузнвателни средства - да подслушват и следят по подозрение, че някой има намерение да каже нещо, без значение вярно или невярно, за произволна финансова институция.

Тогава искането, придружено със заплахи, за разкриването на източници на информция, което само по себе си е скандално, ще изглежда като невинна институционална закачка.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Форбс": Въпросите в случая с КТБ са повече от отговорите
by newswriter on 


В България се играе политическа игра на табла, като дори БНБ е пул в нея
 

Вече знаем какво стои зад скорошното масово теглене на пари от български банки. И това е измама, съобщава списание "Форбс" в статия по темата, озаглавена "Странният случай с масовите тегления от български банки".

В нея се казва, че БНБ открива в Корпоративна търговска банка "меко казано, действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики".

Изданието информира за установените липси на кредитни досиета, отпускането на заеми на свързани с мажоритарния акционер лица Цветан Василев, решенията, които централната банка е взела, за да се справи със ситуацията, и арестите на хора от ръководството на КТБ.

"Според изчисления на българското Министерство на финансите разходите по гарантирането на депозитите ще повиши бюджетния дефицит от 1.8% от БВП на 3%, се казва в материала, като се цитира агенция "Ройтерс".

Това е над посочения в договора от Маастрихт лимит, което пък ще е сериозно разочарование за Брюксел, посочва авторката на статията Франсис Копола.

Според нея случилото се повдига сериозни въпроси и за способността на БНБ да контролира банките ефективно. Копола допълва, че само преди месец за КТБ е казано, че е в добро здраве, а сега е в несъстоятелност, в резултат на голяма измама.

"Форбс" посочва, че БНБ е наясно, че контролът в този случай е бил неадекватен, а станалото не вещае нищо добро за бъдещето на банковия надзор в България. Авторката на статията посочва, че всичко изглежда много мътно, като въпросите са повече от отговорите.

В статията се посочва, че проблемите на КТБ започват, когато един от основните вложители в нея Делян Пеевски изтегля парите си заради спор с Василев. Въпросът, на който трябва да се даде отговор, според "Форбс", е защо Пеевски е постъпил така, каква информация е имал, от кого я е получил и знаел ли е за измамата.

Авторката изразява мнение, че вероятно Пеевски е бил предупреден.

Според "Форбс" по-страшно е, ако е вярна друга хипотеза, изведена от самия Василев - че става дума за дирижирана кампания за неговото дискредитиране.

"Ако това е вярно, ставаме свидетели на политическа игра на табла от български олигарси с банката и нейните служители, като дори БНБ вероятно е пул в нея. Тогава залозите са много високи - победителят получава контрол над българската финансова система и вероятно следващото правителство, докато губещите ще се озоват в затвора, ще емигрират или просто ще загинат", казва изданието.

В заключение авторката на статията посочва, че въпреки многото информации по темата, включително и за опита за дестабилизиране на банковата система чрез атаката срещу ПИБ, това, което не е известно, е кой стои зад всичко това и каква е неговата цел.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

БСП – филмова версия
by newswriter on 

Иван Ибришимов
http://www.pozicia.eu


Филмът „БСП” беше създаден през 2010 г. Смисълът на абревиатурата е „Бесни, Страшни Пенсии” и в голяма степен отговаря на интимната същност на едноименната българска партия. Още тогава съдържателното абревиатурно съвпадение предизвика много усмивки и пиперливи раздумки.

Както и да е – екшънът пожъна успех, който се дължеше не толкова на сюжета и режисурата, колкото на звездния състав: Брус Уилис, Морган Фриймън, Джон Малкович, Хелън Мирън…

Логично, през 2013 г. се появи римейка „БСП 2”, в който към част от гореизброените се присъединиха Антъни Хопкинс и Катрин Зита Джоунс. Респектиращо, въодушевяващо и носещо успех начинание!

Българската версия

Днес членовете и симпатизантите на БСП са бесни, опитват се да бъдат страшни, каквито десетилетия наред са били, и в по-голямата си част са си пенсионери. Поведението им все по-често наподобява действията на екшън герои, но поне онези, които всекидневно са пред камерите, изглеждат като пародийни изпълнители, които с естествен артистизъм превръщат филма в бутафория.

„Знаете ли как изглеждаме отстрани?” – пита риторично лидерът Сергей Станишев на драматичния пленум за насрочване на предстоящия партиен конгрес. И си отговаря: „Като озверяла глутница, в която оцеляването означава да разкъсаш другия”. Признавам – изключително точна и правдива за БСП формулировка. Е, сега глутницата се готви за избори, които партията явно възприема като битка.

Отново Станишев: „БСП е изморена… от вътрешни и външни битки”… „Оставам в първите редици на битката”… „Не се плаша от битки, дори такива, които изглеждат с невъзможен изход”… „Отдавна престанахме да водим битка за идеите си”… „Можем ли да се самоизяждаме… и да печелим битки”… „Как да се биеш”… „Само така можеш да превърнеш личните си битки в общи, а общите в лични”… „Трябва да признаем – водихме неравностойна битка”…

Битки, битки, битки… Преброихте ли колко пъти е употребена тази думичка в едно сравнително кратко за социалист слово. Слово на лидер на БСП и на Партията на европейските социалисти. Не знам на вас как ви звучи, но моите сензори долавят духа на здрав болшевизъм и на друга епоха. Затова не бях изненадан и от едно от заключенията на оратора: „БСП е единствената партия България… Ще го повторя – БСП е единствената партия в България!” Добавям „и неповторима!”

Е, ако това не е самочувствие на комунистически вожд или поне на екшън герой – здраве му кажете!

Ученичката на Учителя

След пламенното си слово на пленума Сергей Станишев формално подаде оставка. И какво? Ами самоизяждането в глутницата изригна отново и с нова сила. Заредиха се кандидатура след кандидатура, много кандидатури за лидерския пост. Но една от тях наистина блести с ремсистката си чистота. Моля, станете, представям ви отличничката Мая Манолова!

Нека я чуем: „ Левицата има нужда от боец на този пост сега. Нямаме време да се учим, а да се мобилизираме. На нас ни трябва биткаджия сега, защото на 5 октомври ни предстои битка с ГЕРБ… БСП е кауза. Тя трябва да се надъха, за да победи ГЕРБ… Искам да видя левицата с изправен гръбнак. Нужен е лидер, който освен да води БСП, да може да печели битки… Ако получа доверието на членовете, ще направя точно това!”

Ученото си е учено. И как да не каже човек, че госпожа Манолова наистина е мъж сред морето от „мъже в чорапогащи”? Как да не се замисли човек отново за партия ли се говори тук или за нелегален шумкарски отряд? За избори, за щурм на мандра или за екшън се готви в крайна сметка БСП?

Както и да е. Станишев не е и не може да бъде Брус Уилис. Мая Манолова може да се изживява като царицата на амазонките Пентезилея, но не става нито за Катрин Зита Джоунс, още по-малко за Хелън Мирън. Кастингът на БСП, предвиден за 27 юли върви към провал. Амазонка или мъж в чорапогащи – все ще бъде бутафория.

Но защото все пак говорим за партия с вековечни претенции за власт и неповторимост, накрая ви предлагам няколко реда написани от незабравимата амазонка на духа и интелекта Невена Крапчева преди повече от 20 години:

„Всяка залязваща власт, изостанала от историческото време, се намира в плен на илюзията, че ще просъществува вековечно. И затова прави едни и същи фатални грешки. Не е ли настъпило вече времето за морален катарзис на управляващата партия, моментът, в който тя най-сетне ще си зададе съдбоносния въпрос: накъде и докога?” /в. „Знаме”, 6 септември 1990 г.” /

Явно и през 2014 г. не е дошло времето за катарзис и други интелектуални глезотии. Битка иде другарки и другари, битка!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Огнян Минчев за КТБ: Гледайте внимателно общия ни портфейл в ръцете на "полицая"
by newswriter on 

Дневник

Мнението е от фейсбук страницата на Огнян Минчев.

Безсрамната версия за изнесени със самолет тон и половина пари показва, на първо място, наглото самодоволство на облечените с богатство и власт престъпници, които са уверени, че могат да се подиграват с населението на страната разказвайки му и най-абсурдните небивалици.

На второ място, легендата за изнесените 200 и кусур милиона показва лековерието, с което всички ние приемаме и тиражираме подобни басни.

Далеч съм от мисълта, че такива - и по-големи суми - не са отмъкнати по различен начин от дейците на корпоративно-търговската измама. Но нека не забравяме, че това са все пак бандити с "бели якички"...

Докато те грабят целокупното население на страната, платените им PR-и пускат вицове за отвличане на вниманието.

Навремето така ме ограбиха на гарата в Будапеща. Докато един местен тарикат се преструваше на полицай и проверяваше портфейла ми за "незаконно обменени пари", един друг мина покрай мен и ми вика: "Господине, откъде тръгва влакът за Балатон..." Моята секунда невнимание към портфейла ми в ръцете на "полицая" ми струваше 500 долара...

А сега един вика: "Съграждани, откъде излетя самолетът с парите...", докато водещите бандити доограбват нашите 3,5 - или повече - милиарда... С бели ръкавици, разбира се...

Помните ли двете царски юпита, които ни измъкнаха милиарди със SWAP-а на външния дълг от долари в евро - две седмици преди да падне доларът с една трета от стойността си?

Е, за такива и за по-съвършени технологии става дума и днес... Няма влак за Балатон - гледайте внимателно нашия общ портфейл в ръцете на "полицая"!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

КТБ - след нас потоп
by newswriter on 

Илиан Василев

Препубликуваме текста от блога на Илиан Василев. Акцентите са на "Дневник".

От това което виждам по темата КТБ се налагат няколко извода

- Одиторите, както се и очакваше не могат да дават заключение с ранг на присъди, че кредитите са необезпечени или кредитополучателите не могат да ги върнат. Не могат да дадат и оценка за състоянието на банките. Ако те не могат да видят и искат още време, как БНБ може. За разлика от политиците, одиторите управляват професионален риск и отговарят финансово, ако дадат грешно заключение. Политиците винаги се измъкват.

- БНБ е далеч от стандартите и равнището на поведение, което се очаква от тази институция. Изглежда дългите години на валутен борд са приспали инстинктите на ръководството и способностите им да реагират в условията на криза. Сравнението с времето на Светослав Гаврийски се набива на очи.

- Обяснението, че надзорът на БНБ бил дистанционен, поради което централната ни банка не е отговорна, включително за кредитната експозиция към акционерите и други свързани лица е силно смущаващо и недопустимо за стожер на банковата ни система. БНБ борави с най-важната валута - доверието и трябва да си претегля всяка дума и действие - вместо арбитър, тя вече плътно играе в полето на една от спорещите страни.

Страхувам се, че в този си състав Централната банка не може да си върне доверието. Не става само със срещи при президента и политическа воля. Прекалено силни са зависимостите, които пречат на централните ни банкери да си вършат работата.

- Мерките и особено

предложението за "специален закон" са опит да се прехвърли топката в полето на чуждата и прикрие собствената отговорност

Това бездействие и липса на упражнен контрол от БНБ ще струват милиарди лева на данъкоплатците и още милиарди единици загубено доверие в тази ключова институция. Законодателната уредба предписва точни процедури за действие в този случаи - неплатежоспособност или несъстоятелност, но само при независимо мнение, а не по оценка на ангажирани страни. БНБ вече е такава, тъй като започна да прозира обвързаност. Друго няма - външното управление е временна мярка. След това се върви по законовата процедура

- Няма как да се мине без да се поканят акционерите на банката да увеличат капитал или да участват в план по оздравяването - няма как по закон да се прескочи този етап. Няма да стане с извънредо законодателство вкарано в Народното събрание с линейка. И ако някои крупни кредитополучатели гледат в размътената вода да потънат на общия фон, а това обрича възможен план за оздравяване на банката, прокуратурата не трябва да се бави.

Цялата словесна щумотевица и целенасочените опити за ограничаване на ударите срещу мажоритарния акционер само усилва ентропията в системата. Да не забравяме, че действията на БНБ подлежат на апелация и съд, при това и в чужбина.

- Оставам с впечатление, че в БНБ се опитват да координира действията си със заинтересована страна и да прехвърли на прокуратурата горещия картоф за последващо разследване може да отстрани мажоритарния собственик. Картината, представена от БНБ за "източването" на банката, е четиво за наивници. Дори да е вярна информацията, че са изтеглени огромни суми /остава загадката как това е станало "в брой"?!/ то линията на отговорността с тегленето е лесно проследима - кой е разрешил това? И изглежда по-скоро маневра отвличаща внимание.

Истинският въпрос е кой "изчезна" кредитните досиета

защото някак твърде удобно се нагласяват нещата за кредитополучателите на повече от 5 милиарда лева. Макар, че е твърде наивно да се смята, че така лесно ще се заметат следите и отговорността им.

Моят въпрос е как се съотнася тегленето на сумата от "свързаното лице" с Цветан Василев с тегленията на другите институции и фирми? Как точно се източва по този начин банка от главния акционер, а никой не забелязва свързаните лица и неговите бивши партньори - станали врагове? Ако някои тегли от свои сметки е едно, ако тегли необезпечни кредити - в брой? е друго.

Напълно възможна хипотеза е Цветан Василев просто да се е включил във вълна, индуцирана отвън след като е решил, че не може да спаси банката. Тогава цялата тази днешна щумотевица се вписва идеално като опит да се прикрият отговорниците за първоначалната атака срещу КТБ от държавни компании и институции.

Ако КТБ действително е мината с отложено действие, която избухна в ръцете на създателите си

- то няма как светлината на отговорността да не се насочи към политици, изпълнителна и съдебна власт и задкулисие.

Въпросът отново е Кой?

Защо прокуратурата не разследва и авторите на първата атака, за да установи причинно-следствената връзка?

- Няма никаква логика и законово основание да се спасяват влоговете извън установения законов лимит за гарантиране. Прекалено късно е - джинът не може да се върне обратно в бутилката. Невразчният опит с потулване на пожара с частта от влоговете на вложители, които останат извън гаранционната схема е заплаха за банковата и финансова сигурност за страната, защото не може да бъде разпространено върху всички вложители и всички граждани - няма толкова средства.

Това е публично-частна Понзи схема - последните горят. Министър Чобанов твърди, че схемата за спасение на парите на вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто лиценз ще бъде отнет, ще струва на фиска между 1.5 до 2 млрд. лв. Защо на фиска, нали има Фонд за гарантиране на влоговете на гражданите? Какво става ако трябва да се спасят и други вложители?

Има няколко логични обяснения - но те не са успокоителни. Едното от тях е, че в КТБ са били парите на ключови държавни предприятия и институции, ако те не могат да ги "извадят" - предприятията или институции престават да функционират и кризата ескалира. Затова се търси и намира решенето с намесата на Министерството на финанси за да потули кризата и спаси Системата.

Другото е, че освен институциите и държавните предприятия депозити в банката имат и важни хора, които не трябва да понесат риска на своя избор да държат парите си в КТБ /ако банката действително е в състоянието за което БНБ говори. Повтарям - БНБ направи много за да не й вярваме. Одиторите не искат да поемат отговорност да посочват виновни или да участват в битки и са прави.

Няма съмнение, че в ход е тотална атака от заинтересована и организирана политико-икономическа групировка срещу Цветан Василев, съчетана с масова инфопропаганда и желание за насочване на медийния прожектор върху него, като се спасят бившите му партньори от схемата.

- Българската банка за развитие щяла да вземе "добрата" Креди Агрикол, съответно всички депозити и клиенти, но кой ще вземе кредитите от КТБ? Защото схемата изглежда така: лошите кредити и казуса Цветан Василев да се изолират в КТБ за да се загуби физиономията и отговорността върху кредитополучителите.

А Цветан Василев ще продължи да търси своя отговор - защо БНБ защитава хората, които му дължат пари, а не търси тях?

Въпросът е централен - не е все едно, дали кредитите станат лоши и несъбираеми, защото е вероятно те да са раздавани по политическа и групова целесъобразност. Тяхната стойност ще се изпари в условията на пътуваща към несъстоятелност КТБ, а стоящите зад кадър и зад тези заеми хора, ще потънат във фона.

Никой няма да потърси обезпечението по заемите или наказателна отговорност на неизрядните кредитополучатели и особено някои заслужили или медийни политици. Самият Иван Искров защити пред комисията раздаването на кредити без обезпечение - разбира се в друг контекст. Да не би цялото това упражение е за да се заметат следите на кредитите, на стотици милиони кредити, които се вложиха в медийни проекти без грам идея, че ще се връщат и сега просто присъстваме на последното действие от този медиен театър ?

Това е повече от смущаващо.

Както казва Кевин Дауд, един от най-големите експерти в света по управление на банков и финансов риск,

банкирането е проста работа, за която трябва базисен морал

Ако стане сложна, значи някой не си върши работата или няма морал и трябва да очакваме рисково събитие.

Твърде странно и смущаващо е съвпадението между последните дни на Парламент и правителство с "разкритията" за огромно многомилиардни дупки в банки и бюджет и спешните действия в "последния момент". Замитат се следи. Това е сигурно.

Страхувам се, че при това управление БНБ  загуби много "височина" в общественото доверие, което трудно ще компенсира. Единственото което ме спира да продължа разсъжденията в тази посока е колебанието, дали сега е подходящото време за промени. Но класиката е, че загубено доверие на институция не може да се върне по време на криза. Нужни са бързи и рязки промени, защото не виждам дъното на кризата.

Убеден съм, че българската банкова система е стабилна, но средната температура в болницата или банковата система не е атестат за състоянието на всеки конкретен пациент или банка. Но ако както по всичко изглежда нестабилността се разпростре върху други банки или най-вече върху реалната икономиката и енергетиката, ключови предприятия и институции, които са държали парите си в КТБ банковата криза ще стане обща икономическа и политическа.

Да приемем, че държавата налее 2 милиарда в КТБ, след това излее още три милиарда в енергетиката, още толкова в здравната система, да не говорим за социалната и продължат да гърмят заложените мини на прехода? Мислите ли, че валутния борд ще ни спаси и че уверенията на господин Искров ще намерят слушатели? Ами ако тези схеми не са само само в отделената за виновна и "изолиран" случай банка? Човек не трябва да бъде оракул за да види, че

зад редица проекти финансирани от КТБ, включително медийни и политически, липсва елементарна икономическа логика - разходите далеч надвишават приходите

Да не би финансираните чрез посредничеството на КТБ придобивания през последните години да блестят със своята бизнес прозорливост?

Медиите ще потърсят отговор на въпроса кой е бил одитор на КТБ и защото банковия надзор е проспал "свързаните " кредити? Това очевидно не се е случило само през последната година, в която подуправител е бил господин Гунев?

Моето заключение е, че трябват бързи и радикални действия за възстановяване на доверието в БНБ и контролните и надзорни органи - за прокуратурата да не говорим. Ако ще се дават милиарди лева, това не може да стане ако системата остане непокътната и същите хора си останат по местата. Няма значение какви са мандатите.

Не завиждам на

следващото правителство - то дори няма да знае от каква кота тръгва защото дъното под него няма да се вижда

Затова колкото по-радикално, толкова по-добре.

Отговорът на въпросът Кой остава да блести с класическата си простота и съдбовност?

Следват нови трусове - затегнете коланите. Срива се системата на Прехода. Ще бъде грозно - някой се опитва да прехвърли собствените си проблеми върху нашите глави.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 1271 Next »
 
RSS Feed