id = "FBMainForm_33654253" action="/news_and_analysis.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
News and Analyisis New Entry  Search  

« Previous 1 of 137 Next »
 
КЗК не доказа картел в сектора на горивата
by newswriter on 


Комисията за защита на конкуренцията не доказа картел в сектора на горивата. Въпреки това тя задължи шест компании да гарантират, че не обменят информация за цените на горивата помежду си, съобщи БНР.
Компаниите, които трябва да изпълнят мерките в срок от 30 дни, са: "Лукойл България", "Еко България", "Шел България", "OMV България", "НИС Петрол" и "Петрол".
Разследването започна преди повече от година, а през октомври миналата година комисията предяви твърдения за нелоялни практики.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

ЕС блокира сливането на лондонската и германската борси
by newswriter on 


Европейският съюз блокира мащабното сливане на Лондонската фондова борса (London Stock Exchange – LSE) с германската Deutsche Boerse, съобщи АФП.

 Като причини за решението си Брюксел посочи притесненията си във връзка с конкурентоспособността и излизането на Великобритания от съюза.

„След като страните не успяха да ни предложат необходимите мерки за справяне с нашите притеснения за конкурентоспособността, Комисията реши да забрани сливането“, заяви еврокомисарят по конкурентоспособността Маргрете Вестагер в изявление.

Решението не е изненада, след като миналия месец LSE обяви, че отхвърля искането на ЕК да се лиши от мажоритарния си дял в италианската търговска платформа MTS. Според Комисията продажбата на MTS би предотвратила създаването на монопол в търговията с акции и би осигурила решение за притесненията на Брюксел.

Сливането на двете борси беше обявено миналата година и получи подкрепа както от Лондон, така и от Берлин, въпреки предстоящия Брекзит.

Но притесненията в Германия се увеличиха, след като стана ясно, че новопоявилата се компания ще е със седалище в Лондон, а не във Франкфурт. Сливането предизвика критики и от Франция, Белгия, Португалия и Холандия, които изразиха опасения за бъдещето на своите собствени стокови борси, собственост на компанията Euronext.
Това е третият път, в който LSE и Deutsche Boerse се опитват да се обединят. Досега те са правили подобни опити през 2000 и 2005 г.

От Deutsche Boerse, която отговаря и за базираната в Люксембург клирингова къща Clearstream и платформата за деривати Eurex, заявиха по-рано този месец, че все още има международни амбиции, въпреки очакваната забрана на сливането.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Лондон връчи документите за Брекзит на Брюксел
by newswriter on 


Премиерът Тереза Мей официално извести Брюксел за началото на Брекзит. Документите бяха връчени на председателя на Европейския съвет Доналд Туск от британския посланик в ЕС Тим Бароу, съобщи БНР.

 Девет месеца след като британците гласуваха на референдум за напускане на Съюза, Тереза Мей започва преговорите, чийто краен резултат ще определи бъдещето на петата по големина икономика в света.

Това е исторически момент, от който няма връщане назад. Великобритания ще напусне Европейския съюз. Сами ще взимаме решения и ще ковем собствени закони. Ще си върнем контрола над нещата, които са важни за нас. И ще се възползваме от възможността да изградим една по-силна и справедлива Великобритания. Правителството е твърдо решено да го постигне.

Премиерът Тереза Мей, която по принцип бе противник на Брекзит, но в политическия хаос след референдума оглави правителството, сега разполага с две години да уреди условията по напускането. Тя ще има една от най-трудните задачи, с които се сблъсква британски премиер за последните десетилетия: да запази целостта на Обединеното кралство пред вероятността от нов референдум за независимост на Шотландия, докато води трудни преговори с останалите 27 страни-членки на ЕС за сделки в области като финансите, търговията, сигурността и редица други сложни въпроси.

Тереза Мей обеща да търси възможно най-голям достъп до европейските пазари, но изтъкна, че Великобритания ще се стреми към сключване на нови търговски споразумения със страни извън Европа, като наложи ограничения на миграцията от континента.  

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Орбан прогони Централноевропейския университет
by newswriter on 

Дневник

Централноевропейският университет (ЦЕУ) обяви снощи, че правителството на Унгария е внесло проектазакон с промени във висшето образование, които ще направят невъзможно институцията да продължи да функционира в Будапеща, където е централата му от над 25 години, предадоха АП и БТА.


Според поправките, внесени в парламента във вторник, чуждестранните университети трябва да имат кампус както в Унгария, така и в собствената си страна. От учебните заведения ще се изисква да се съобразят с новите правила в срок до 15 февруари 2018 г.


Освен това промените отменят правото на университета да назначава преподаватели от страни извън ЕС без работна виза и изискват от ЦЕУ да смени името си. ЦЕУ в момента работи само в унгарската столица, има около 1400 студенти, а преподавателите и персоналът в него са от над 131 страни.



От отварянето на кампус в щата Ню Йорк "университетът няма да има никаква образователна полза и ще претърпи ненужни загуби на финансови и човешки ресурси", се казва в изявлението на институцията, която твърди, че предложеното законодателство "е насочено директно към ЦЕУ и следователно е дискриминационно и неприемливо", и призовава промените да се отхвърлят.


В изявлението си Майкъл Игнатиев, президент и ректор, казва, че затварянето на учебното заведение, основано от Джордж Сорос, "ще навреди на академичния живот в Унгария и ще се отрази негативно върху отношенията на правителството на Унгария" с нейните съседи, страните от ЕС и САЩ.


Правителството настоява, че целта му е просто да спазва закона и да е сигурно, че всички го спазват. "Законовите промени са за всички, така че и ЦЕУ трябва да ги спазва", обясни говорителят на унгарското правителство Золтан Ковач, цитиран от "Ройтерс".


Игнатиев заявява, че е предложил на правителството преговори за намирането на удовлетворително решение, което да позволи ЦЕУ да продължи да работи в Будапеща. "Енергично ще браним постиженията си срещу всеки, който се опитва да очерни нашата работа в очите на унгарския народ", казва ректорът.


ЦЕУ е основан през 1991 г., а "Отворено общество" действа в Унгария от началото на прехода. Чрез организацията на Сорос са финансирани стипендии за редица политици от управляващата партия "Фидес". Премиерът на Унгария Виктор Орбан също е бивш стипендиант на Сорос, но напоследък е силно критичен към филантропа от унгарски произход, когото обвинява, че иска да влияе върху политиката на Унгария и подкрепя масовата миграция към Европа.


Орбан е активен противник на мигрантите, а "Фидес" казва, че ще промени правилата за функционирането на неправителствени организации, които получават финансиране от чужбина. Такива са подкрепяните от Сорос "Трансперънси интернешънъл" и Унгарският съюз за граждански свободи.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

В нашето огледало не се вижда Пеевски, а задрямала овца
by newswriter on 


Арман Бабикян
Сега

Станахме свидетели на сравнително скучни избори, които не предизвикаха голям интерес у публиката. Вижда се вече и от активността, която бе отчетена. Може би най-характерното, за разлика от друг път, бе безпътицата, обзела много разумни и интелигентни хора. Никога не ми се беше случвало до последно някой да ме пита "За кого да гласувам?" и аз да не мога да дам смислен отговор... Е, разбира се, по-лесно ми е да приема, че аз не знам какво да кажа, но всъщност мнозина се оказаха със същия проблем.

Липсата на стабилен носител на промяната в обществото принуди голяма част от гласоподавателите да повторят предишен свой вот. Така постъпиха феновете на ГЕРБ, които в огромни мащаби (стотици хиляди) се отклониха в друга посока на президентските избори, а сега не. Върнаха се обратно в левия сектор и поддръжниците на БСП, които помислиха, че промяната в партията и промяната в обществото са едно и също нещо, но, уви, не е така. Патриотите, въпреки че развяха буйна грива по ГКПП-тата с Турция, не успяха да се представят добре, а Веселин Марешки се включи скромно

в ролята на поредното популистко допълнение към статуквото

Всичко това сме го виждали вече. Дори драмата с несъстоялата се дясна любов не е новина. Просто закономерно стигна своето дъно. Точно оттам хората напразно очакваха да се развее знамето на промяната, а не от самолетчето на БСП. Егоизмът, за съжаление, се оказа по-силен от благородните очаквания на публиката.

Единствената интрига на тези избори предложиха ДПС и ДОСТ. И не защото първите загубиха някой мандат, а вторите не влязоха в парламента. Това бе предвидим резултат. А защото интригата се оказа част от междудържавни отношения. Държавната машина - овладяна от Модела #КОЙ, #СВОЙ, #ТОЙ - се оказа незаменимо нужна, за да защити суверенната държавност на страната. Съдбата понякога е иронична. В тази ситуация повечето участници в изборите не успяха да се ориентират. Пропутинските партии заеха обичайна позиция, която нагнетява рисковано напрежението, защото това е от полза на Москва, но останалите пребиваваха вцепенени на политическия терен. Сега е важно тези, които си мислят, че с края на изборите е отминал и проблемът, да нямат решаваща дума в изпълнителната власт, защото

глупостта продуцира повече нещастия дори от корупцията

Който и да бе спечелил изборите от двете големи партии на статуквото, щеше да се окаже в ужасна ситуация. Днес ГЕРБ изтеглиха късата клечка. Чака ги кошмарен външнополитически терен. Предстои официална коалиция с Волен Сидеров и неговия обслужващ "пръст". На практика ще се налага да се провежда проевропейска политика в съюз с проруска и антинатовска партия. Европейската народна партия ще се чуди как да легитимира това. Така нареченият "борец" с картела в горивата ще е съюзник с човека, който играе карти с шефа на "ЛУКойл". В същото време прокуратурата решава съдбата му, защото "шеф на две партии" може да се окаже нов недостижим връх в съдебната система на България. Ако това се окаже законно, специалността "право" в университетите може да бъде закрита като ненужна.

От тези избори не произлезе нищо, освен подмяна на коалиционните партньори на ГЕРБ и много по-сериозна и консолидирана опозиция в парламента, но и още една придобивка - "десница" около стените на парламента. Е, наистина не знам какво й е хубавото на новата ситуация?! Една прищявка на Борисов, която разтърси безсмислено държавата, постави властта в още по-тежка примка. Той не пропусна в рамките на кампанията да говори за стабилност, сякаш някой друг дестабилизира ситуацията. Както пееше Тодор Колев в знаменитата си песен "Как ще ги стигнем американците" - и след мъглата, пак мъгла...

В този сумрачен застой българската журналистика (не всички, разбира се)

остана на нивото на пригласящ гръцки хор

Изцяло заслужи 113-ото си място в световната класация за свобода на медиите. Критичността остана на нивото на препълнените кофи за боклук и паркиране на инвалидно място. Всяка спекула бе повтаряна многократно, всяка небивалица - посрещана с усмивка. Гримасите се оказаха най-героичната постъпка. Така бяха защитени парите за реклама на политиците, но никой не защити правото на истина на гражданите. Докато не се окажат гражданите информационни "инвалиди", без право на паркиране, а страната ни - в кофа, пълна с обществено-политически боклук.

И не ме интересува, че съм краен и има изключения. Резултатът е именно този. Ние всички живеем в този резултат, докато ни "вдигат" пенсиите, заплатите, майчинските и ни строят апартаменти назаем. Един месец попивахме ултрапопулистко левичарство, което тече от екраните, независимо от табелката на ревера на кандидата. Явно някой разбра, че страната е бедна. Ако няма промяна и вървим в същата посока, то следващия път ще ни обещават брашно, ориз и захар. Големите днес партии няма да се посвенят да го сторят - вижте резултатите в ромските гета и ще разберете, че е така. Ако сме достатъчно търпеливи, "ще успеем" да стигнем дотам. С копие на Живков на власт няма как да не стигнем и до копие на живота от онова време.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Комисията за отнемане на имущество натрупа дълг от милиони заради загубени дела
by newswriter on 


Фрог нюз

Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ дължи милиони от загубени съдебни дела и недопустими грешки в работата си, граничещи с неспазване на закона. Парите, обаче трябва да се платят от народа. Това става ясно от писмо на група юристи и икономисти, адресирано до президента, премиера и лидерите на политически партии.
Експертите алармират за всичко това, като правят точен финансов разчет на приходите и загубите през последните няколко години. За да не бъдат упрекнати в голословие подробно анализират как грубото погазване на закона, нарушенията и грешките на Комисията, водят до чудовищно ощетяване на държавния бюджет. Равносметката е нелицеприятна. А тя не е в полза както на Комисията, така и на държавата, която в крайна сметка се оказва най-ощетена.
Председател на КОНПИ е Пламен Георгиев. В писмото се отбелязва: Особено зачестиха проявите му след подадената оставка на г-н Бойко Борисов. Очевидни са щетинията на г-н Георгиев спрямо дългоочаквания и спорен Антикорупционен закон. Очевидно желанията на г-н Георгиев са свързани с оглавяването на бъдещото, но все още несбъднато Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. В медиите се разпространява многобройна информация за постигнатите от КОНПИ успехи.
В сайта на ведомството, вместо безспорна информация за влезлите в сила съдебни решения за отнето имущество, в него изобилства с бъдещи несбъднати събития с подробна информация за лицето и имуществото му, което е в разрез с всички закони, директиви и регламенти. В него няма и думичка за отхвърлените искове, както и колко ще коства това на държавата. Според запознати юристи исковете по ЗОДОВ / Закон за отговорността на държавата и общините за вреди / срещу Комисията се множат и присъдените суми от критикувания и хулен Български съд в полза на унижените расте в прогресия. В писмото на експертите да дадени конкретни примери в тази посока. Годишно КОНПИ струвала на държавата над 60 000 000 лв. При анализ на Годишните финасови отчети се вижда, че сериозни задържения Комисията е натрупала от това, че съдът е отхвърлил исковете й. Отделно от това се трупат и задържения към адвокати.
През 2013 г. например КОНПИ изплаща 331 984 лв. за съдебни разноски. През 2014 г. те нарастват на 642 404 лв. За следващата 2015 г. сумата достига до 945 707 лв. „ Не можем да се произнесем за бюджетната 2016 г., тъй като не сме запознати с финансовия отчет на КОНПИ, но пък от влезли в сила съдебни решения за отхвърляне на исковете на Комисията пред различните съдилища се вижда, че дължимите суми през настоящата година са поне за 350 000 лв., т.е. излиза, че освен определения от Закона за бюджета размер на издръжката на Комисията през годините в размер на 60 000 000 лв. тя е калкулирала в резултат на дейността си и допълнителни задължения на държавата в размер на над 1 500 000 лв. Незнаем, какви са стойностите през 2016 г.", отбелязват експертите. Възниква въпросът, как са формирани такива задължения в значителни размери? Най простото и разбираемо обяснение на юристите, е че тези задължения са натрупани в резултат на отхвърлените искове за отнемане на незаконно имущество по дела, водени от КОНПИ и съдържат в себе си 4% съдебна такса върху отхвърлената част и минимум 3% хонорари на адвокатите върху цената на иска, представлявали лицата, чието имущество е претендирано за отнемане.
Видно от широко рекламираната си дейност Комисията е завела стотици искове за отнемане на имущество на стойност стотици милиони. Особено често напоследък се споменава и безспорния удар в цялата история на България, а както казва нейният председател и на световно равнище. От г-н Цветан Василев и фирмите му се претендира имущество за 2,5 милиарда лв. Шокиращо! В негово интервю от 05.12.2016 г. изрично заявява, че интереса на българските граждани е защитен на 100 %. Дали? Как прецени господина, че този иск има 100 % успеваемост. Това опит за давление върху съда ли е или поредния ход, целящ извисяването му в кариерата. Всеки практикуващ юрист би заявил отговорно, че съдебния процес е свързан с шансове за уважаването на иска при стойности 50 на 50 %. Тези стойности се увеличават с представените пред съда доказателства и уменията и опита на съответния юрист. Как г-н Георгиев разпространи информация пред широката общественост за 100 % успеваемост, следва да бъде попитан. Видно от изявленията му са внесени томове доказателства, проследени са всички парични потоци и гласно бяха обяснени „далаверите" на г-н Василев. Ха, дано, ама нада ли. Притеснителното в случая за тези, които са следили аферата КТБ, че бившия Премиер на страната г-н Б.Борисов призова от трибуната на Народното събрание, че всички органи трябва да се задействат, включително и КОНПИ и да съберат 3,5 милиарда лева, платени от Гаранционния фонд и г-н Георгиев очевидно реши да се възползва от предоставената му възможност да развие кариерното си развитие. Запознати с решенията на КОНПИ и мотивираното искане за отнемането на имуществото на Ц.Василев в действителност са много скептични към неспирния поток от информация, предоставен от ПР-те на Комисията. Служители на КОНПИ, които естествено е да желаят анонимността си от страха от бъдещи репресии от страна на г-н Георгиев твърдят, че на практика всичко е „съшито с бели конци". В медийното пространство бе публикувано цялото решение на Комисията за заведения рекорден иск срещу Цветан Василев, но някак си не става ясно дали всички членове от състава й са съгласни с установеното. Имаме информация, че един от тях е с особено мнение, поради значителни слабости в анализите на Комисията. Отново възниква въпросът, ами ако е така при размера на таксите и минималното адвокатско възнаграждение, какъв би бил разхода на държавата при отхвърляне на иска, предявен от Комисията. Умопомрачаващ ще бъде. Над 170 000 000 лв. Но г-н Георгиев е спокоен. Докато делото приключи на три инстанции - Софийски градски съд, Апелативен съд и ВКС след десетина години той едва ли ще е на този пост. Поради броя на ответниците по делото и призоваването им, бусовете доказателства, експертизи и способи по ГПК дори на първа инстанция ще се води с години. Жалко за хилядите хора, които загубиха спестяванията си в „КТБ", пишат експертите.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Началото на Брекзит е поставено
by newswriter on 


БНР

Британският премиер Тереза Мей подписа писмото, което официално поставя началото на излизането на Великобритания от ЕС. То ще бъде връчено днес на председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

Около полунощ българско време Тереза Мей сложи подписа си под писмото, с което задейства член 50 от Лисабонския договор. Очаква се днес сутринта тя да заяви пред депутатите в Камарата на общините, че това отбелязва момента, в който страната трябва да се сплоти. Според предварителната информация Тереза Мей ще заяви, че е твърдо решена да постигне правилната сделка за всеки един в Обединеното кралство.

През нощта тя е разговаряла по телефона с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, с председателя на Европейската комися Жан-Клод Юнкер и с германския канцлер Ангела Меркел.

Според сценария в (14.30 българско време) писмото трябва да бъде връчено в Брюксел на Доналд Туск от британския посланик в ЕС сър Тим Бароу. Задействането на член 50 дава на двете страни две години да постигнат споразумение, така че ако те не се договорят допълнително за удължаване на срока за преговори, Великобритания ще престане да бъде член на ЕС на 29 март 2019 година.

Тереза Мей ще призове днес британците да се обединят, преди да предприемат "важното пътешествие" извън Европейския съюз, пише британският вестник "Таймс". Мей започва това, което мнозина разглеждат като най-голямото политическо раздвижване след Втората световна война. Британският премиер обещава "светло бъдеще" в края на официалните преговори, които ще предефинират отношенията на страната с най-близките ѝ съседи, посочва изданието.

Трима от най-видните бивши британски министри от целия политически спектър призоваха Тереза Мей да оттегли заплахата си за напускане на Европейския съюз без споразумение, пише вестник "Индипендънт". В противен случай, обясняват те, премиерът рискува катастрофа за британския бизнес. Майкъл Хейзълтайн, Питър Манделсън и Винс Кабл заявиха, че излизането без постигнато споразумение би било катастрофално и за работните места.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

КЕВР вдигна цената на газа, но се надява да падне
by newswriter on 

Дневник

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се надява, че след като цената на природния газ, а също и зависещата от нея цена на парното, нарасне от 1 април, тя ще може да бъде понижена преди началото на следващия отоплителен сезон и така няма да се отрази съществено на крайните потребители.


"Имам сериозни надежди, че нещата ще се променят до началото на следващия отоплителен сезон, защото сигурно ще имаме ясен срок, който ще ни бъде даден за предоговаряне на условията с "Газпром" и премахване на клаузите, които правят зависима цената на природния газ от петролните деривати мазут и газьол", каза председателят на КЕВР Иван Иванов.  Днес в комисията се състоя обществено обсъждане на цената, която трябва да се промени от 1 април.


Държавната компания "Булгаргаз" иска увеличение на цената на газа средно с 30%. Това ще се отрази на топлофикациите, чиито цени ще нараснат с между 22-23% в София, Пловдив и Варна, до 37.4% в Плевен.


Иванов припомни, че следващата корекция ще бъде предприета от 1 юли след регулаторен преглед на всички енергийни дружества.


На въпрос имат ли основание компаниите да повишат цените на стоките поради повишаването на цената на природния газ, той отговори: "Считам, че не, защото в еднаква степен трябваше да имат основание да намалят цените, когато намалихме цената на природния газ с 61%, два пъти повече, отколкото е повишението сега".


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Върховният съд отмени изискването за простъви отпечатъци
by newswriter on 

Петчленен състав на Върховния административен съд отмени окончателно пръстовата идентификация, въведена при приема и изписването в болница. Решението на съда и мотивите предстои да бъдат публикувани, като в момента документът е в процес на заличаване на лични данни.


Системата беше въведена като официален вход в болниците на 1 ноември миналата година, като целта беше да повиши контрола над изразходването на парите от здравни вноски, но още при самото й лансиране се прие с огромна съпротива от пациенти, болници и политически партии.


Мярката беше прокарана по изключително спорен начин чрез неясен текст в наредба на здравното министерство, заради което беше оспорена в съда от Центъра за защита правата в здравеопазването и Сдружението на частните болници и беше отменена от тричленен състав на ВАС в края на ноември миналата година.


Тогава съдът се аргументира, че въвеждането на новия вид идентификация е недопустимо да става с наредба. Нещо повече – според съда с текста от наредбата е дописан Законът за здравното осигуряване, а не се прави препратка към него, както твърдят от здравното министерство.


Все пак след произнасянето на първата инстанция, пръстовата идентификация продължи да действа до окончателното решаване на делото. Сега петчленният състав потвърждава тези мотиви.

От Министерството на здравеопазването съобщиха, че с обнародването в Държавен вестник на съдебното решение, пръстовата идентификация ще престане да се използва от всички лечебни заведения.


За разработването на системата НЗОК плати на спечелилия поръчката консорциум “Стемо Гама Консулт" 477 000 лева с ДДС, а болниците бяха задължени да си купят за своя сметка чекиращите устройства на стойност 286.80 лева всяко. По-големите болници бяха принудени да купят между 50 и 80 устройства, за да посрещнат обичайния поток от пациенти.


След окончателната отмяна на системата от съда, някои болници могат да потърсят правата си по съдебен ред, затова че са задължени да си купят чекиращите устройства, сочи Медиапул.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Оставки в десницата слд изборните неуспехи
by newswriter on 


Председателят на СДС Божидар Лукарски, заедно с цялото ръководство на партията, подаде оставка.

„Във връзка с резултатите от изборите поемам отговорност и подавам оставка, както и цялото ръководство на СДС в лицето на Националния изпълнителен съвет (НИС)”, заяви Лукарски. Оставките ще бъдат депозирани пред Националния съвет на партията на 4 април, когато ще бъде избрана и дата за отчетно-изборна конференция на СДС.

"Шамарът от вота доведа до това 300 хил. десни избиратели да останат непредставени в парламента, а на всички е ясно, че са необходими обединителни процеси в дясно. За настоящата ситуация вина имат всички формации от РБ," каза Лукарски.

На изборите Реформаторският блок се яви в коалиция с „Глас народен” и получи 3,06%. Вчера Политическият съвет на Реформаторския блок също подаде колективна оставка.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Христо Иванов: "Да, България" е жизнен проект
by newswriter on 

Mediapool

Христо Иванов определи изборния резултат от 2.88% на оглавяваната от него коалиция "Движение Да, България" като успех и потвърди, че остава ангажиран с проекта, който според него е бъдещето на българската политическа система. Той призова лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да не става премиер, защото е вреден за българската демокрация, а новоизбраното Народно събрание окачестви като представляващо единствено Пеевски.


Иванов, който бе правосъден министър в кабинета "Борисов-2", представи на пресконференция във вторник анализа на партията си за изборите, който до голяма степен адресира болния за десните избиратели въпрос за поредното разединение на десницата, в резултат на което те остават непредставени в новия парламент. Трите новосформирани коалиции – "Реформаторски блок-Глас народен", "Да, България" и "Нова Република" си поделиха по около 3% и остават не само без депутати, но и без субсидии.


Христо Иванов заяви, че това, което се е случило, е "плащане на цената за коалиционния модел на Реформаторския блок". Той смята, че "Да, България" е жизненият проект, но ключовият ресурс, който не им достигнал, е време.

Иванов потвърди, че няма да подава оставка като лидер на партията. Преди ден председателят на ДСБ и "Нова Република" Радан Кънев обяви оставката си и от двата поста заради изборната загуба.


Вот на доверие от висшия партиен орган


Лидерът на "Да, България" каза, че той и ръководството на партията му ще поискат вот на доверие от висшия партиен орган - националната конференция, която ще бъде свикана. През февруари, когато партията му отказа коалиция с "Нова Република", той заяви пред БНТ: "Да, България" ще влезе в следващия парламент, аз смятам това да се случи и съм поел отговорността".


Макар че това не се случи, Христо Иванов и партийното ръководство се очаква да получат безапелационен вот на доверие – ако се съди по мненията на представителите на партията в социалните мрежи, новоучредената формация е постигнала изключителен успех и такъв политически феномен досега не е имало.


"Смятаме, че този резултат е важен с това, че показва, че това, което започнахме с "Да, България" е жизнено, припознава се от избирателите, и има реална перспектива да се превърне в реална алтернатива на мафиотския модел на управление в България", каза Христо Иванов.

Той изтъкна, че без съдебна регистрация, без субсидия и подложени на медийни атаки, коалицията между "Да, България", "Зелените" и ДЕОС е успяла да привлече над 100 000 гласа, което е голям успех.


На въпрос дали ще последва примера на Радан Кънев да подаде оставка, Иванов каза: "Дал съм достатъчно доказателства, че когато се изчерпа възможността да свърша някаква работа, не оставам нито секунда повече на една длъжност".


20% от вота за "Да, България" е на негласували досега


От формацията представиха анализ на структурата на подадените за тях гласове. "Първо – под една трета от нашите гласоподаватели са гласували на предходните избори за Трайчо Трайков или за Реформаторския блок. Опорката, че ние сме бракониерствали за гласове из нечий двор, абсолютно не издържа", каза Иванов в отговор на обвиненията, че е разбил десницата.


Според данните "Да, България" е привлякла вот от 20 на сто от ГЕРБ, имало и съществен вот от други партии. Както обяви Христо Иванов, партията е привлякла и около 20 на сто от хора, които не са гласували.

Доводът, че "Да, България" е привлекателен център за негласуващи или аполитични млади хора, които не биха приели коалиция с политици и партии от бившия РБ, бе изтъкван като основен за отказа от такъв съюз.


"Над 60 на сто са между 18 и 40, над 70 на сто са с висше образование. Като добавите и гласовете от чужбина, "Да, България" е бъдещето на българската политическа система. Тези хора, които гласуват за нас, водят общественото мнение след себе си", убеден е Христо Иванов.


Той изтъкна, че само 46 на сто от избирателите им са от София: "За нула време "Да, България" показа, че не е само софийски феномен и се превръща в национална партия". По думите му там, където формацията е провела срещи преди вота, посланията й са разбрани. "Това важи както за България, така и за чужбина. Това разрушава опорката, че ние сме един елитарен, софийски файтон хора", каза Иванов.


"Ключовият ресурс, който не ни достигна, беше време", изтъкна той.

"Ще търсим подкрепа и на останалите граждани от демократичната общност"


"Разглеждаме потенциала си като ангажимент и огромна отговорност", допълни Иванов, според когото партията ще продължи да работи по същия начин, защото кампанията за тях все още не била приключила.

"Ще търсим подкрепата и на останалите граждани от демократичната общност, съзнаваме своята отговорност спрямо тях. Ще търсим спечелване на тяхното доверие и ще търсим начини да излекуваме разделенията, които съществуват. Ще го правим с необходимото смирение, с необходимата оценка и ценене на усилията на предишните поколения, които са работили в тази общност", каза Иванов.


"Да, България" и "приятелският огън"


Без да назовава партии или конкретни политици, той отговори на критиките срещу "Да, България". "Ние успяхме да наложим дух на отказ в тази кампания да се влиза в приятелски огън и да отвръщаме на приятелския огън, защото такъв имаше".


"Понеже се задават въпроси "какво щеше да бъде, ако". Аз искам да попитам "А какво щеше да бъде, ако този приятелски огън го нямаше", "какво щеше да бъде, ако тази огромна енергия, която беше насочена срещу нас, беше насочена в позитивна кампания".


След което Христо Иванов декларира: "Ние не изгорихме нито един мост, ще ползваме тези мостове много активно".


Коалиция на необременените от участие във властта и конюнктурни коалирания


Той благодари на коалиционните си партньори от ДЕОС и Зелените, които им "подали ръка в труден момент".


"Направихме коалиция с политическите сили, които не са обременени от участие във властта и конюнктурни коалирания и това сработи. Имаше дълбока каузална основна – били сме заедно в общи каузи", каза бившият правосъден министър.


"За нас това е много важно – общите каузи, това за нас е важно за да изградим голямо демократично пространство, защото то не включва само десните – това е много важно да се чуе", продължи той.


От "Да, България" ансонсираха и предстоящи срещи с с общности, с професионални общности и различни гилдии. Ние осъзнаваме отговорността да бъдем инструмент на тези хора, твърдят от партията.


Цената на коалиционния модел на РБ


Иванов представи и анализа на партията за ситуацията в страната след изборите. По думите му това, което се е случило в дясното пространство е "плащане на цената за коалиционния модел на Реформаторския блок".


"Трябва да си даваме ясна сметка, че това е сметка от 2014 година. РБ възникна като резултат от вълната на най-голямо гражданско пробуждане от десетилетия. РБ не успя да обедини тази вълна и пребиваваше в опити да я премълчава, игнорира, а напоследък и да я отрича. РБ се превърна в нарицателно за неуспешен модел на коалиране. Не всяко коалиране отваря нови електорални нисши. РБ е пример за това", каза Иванов.


"Коалиция на желаещите да влязат в джоба на Борисов"


"Когато правиш коалиция на желаещите да влязат в джоба на Бойко Борисов като един Гъливер – това може да е добра тактика за влизане в Народното събрание, но не е добра тактика за изграждане на стабилна гражданска общност", убеден е Христо Иванов.


Според него същият негативен опит се вижда и в ляво с коалицията между АБВ и Движение 21: "Те взеха по-малко като коалиция отколкото по отделно. В политиката две плюс две не е четири от гледна точка на гласове, равно е на четири само от гледна точка на мераклиите да влязат в листите".


44-то Народно събрание е само Пеевски – "последна цедка на статуквото"


От "Да, България" настояват 44-я парламент да има кратък живот, а Бойко Борисов да не става министър-председател.


"Парламентът е последна цедка на статуквото В него няма друг освен Пеевски. Той е единствено Пеевски", каза Иванов. И обясни, че до изборите се е стигнало, защото Бойко Борисов се е усетил, че започва преструктуриране на политическото поле. "Той успя, но това е тактическа победа, за която България и демокрацията ще платят висока цена. Нашият призив към Борисов е да не става премиер. Вие сте доказал, че сте вреден за демокрацията, не можете да проведете реформи", обърна се Иванов към лидера на ГЕРБ.


След което обясни какво трябва да се случи в близко бъдеще, според партията му.


"Този парламент трябва да има кратък живот. Единственото, което трябва да направи, е да отговори на желанието на гражданите за промяна на избирателната система. И после да се разпусне", казаха от формацията.


Според тях обаче не трябва да се подкрепят буквално въпросите от референдума. "Подкрепяме духа и исканията за повече отговорност в политиката, за повече мажоритарност, но това не означава, че трябва да се следва буквално. Това е както да си поставен между избора Борисов или Корнелия Нинова - хората не гласуваха за Борисов, хората се уплашиха от Нинова. По същия начин поставен избора между една отвратителна политическа система и едни зле скроени въпроси за референдум", каза Иванов.


Накрая лидерът на "Да, България" заяви, че партията ще разчита отново на дарителите си за финансиране, а и на Делян Пеевски, "защото ще водим много дела" срещу фирмите на депутата от ДПС.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Партия "Възраждане" се отказва от държавната субсидия
by newswriter on 


Партия "Възраждане", която беше единствената партия, получила държавна субсидия след изборите, се отказва от нея. Според броя получени гласове тя би трябвало да получава ок. 420 хил. лева годишно.

„Няма да ползваме субсидията, определена от закона, и която смятаме, че не трябва да бъде ползвана от нито една партия. Тези субсидии не трябва да бъдат ползвани от политическите партии. Затова ще изпратим писмо до Сметната палата тази субсидия да бъде пренасочена към благотворителни каузи, за които държавата не смята, че са й приоритет”, заяви Костадин Костадинов, председател на "Възраждане".

Той съобщи, че тяхната кампания е струвала около 5000 лв. „Нямахме билборд или плакат, не бяхме показвани от големите телевизии. Основно агитацията ни беше съсредоточена в социалните мрежи”, обясни Костадинов.

Костадинов е е общински съветник във Варна и бивш директор на Регионален исторически музей – Добрич. Той беше заместник-председател на ВМРО и водеше предаване по СКАТ. Прочу се със написания от него учебник по Родинознание от първи до четвърти клас. В момента е безработен.

Другите разпознаваеми лица в партията са Минчо Христов и Стела Банкова, някога членове на НДСВ.

За тази партия нито веднъж не стана дума в коментарите около изборите оня ден и нито един социолог не я включи в прогнозите си. В програмата си "Възраждане" предлагаше пълен отказ от държавните субсидии за политическите партии.

Всички останали политически сили, които досега взимаха субсидии, на сегашните избори са се явили в коалиции и поради тази причина няма да получат държавни средства. Освен това, според разпоредбите в Закона за политическите партии, те ще трябва да се лишат и от предоставените им от държавата имоти.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Кой какво си мислеше – а то какво стана
by newswriter on 


Евгений Дайнов
Дневник


Има и добри новини от тези избори. Щом, след като години наред даваше фира, социологията пак сработи – значи, обществото се е уталожило и нещата отново могат да бъдат предвиждани. Могат да бъдат и разбирани.

Като например – можем да разберем, четейки интервюта и изказвания на лидери и на активисти на различните партии, кой какво си мислеше, че прави – а какво се получи накрая. Можем и да отсъдим, дали това е добре или зле за общото благо.

Бойко Борисов си мислеше примерно следното: "Ще подам оставка, ще набутам БСП да започне да говори комунистически страхотии докато аз се правя на антикомунист, ще разбъркам картите на останалите. И хората ще гледат, ще се чешат, ще препсуват – и пак за мен ще гласуват, като за познатото зло. Поне вече са ми свикнали".

Така и стана. Добре е, че българите направиха заслон пред заявката на БСП да ни върне в текезесарските времена. Лошото е, че за да сторят това, се принудиха да гласуват за крепителя на олигархията. А значи – ще продължават да плащат неизбежната цена на всяка олигархия: бедност и липса на справедливост.

Що се отнася до Корнелия Нинова, вече изглежда съмнително, че тя е снабдена с апарата, необходим за мислене. Не е лесно да изгубиш вече спечелени избори. Вместо да използва инерцията от президентските, за да млъкне, да се усмихва благо и да гали дечица по главиците – реши да си каже предварително, какво мисли да ни прави, като вземе властта: братска дружба с Кремъл, кавги в ЕС по повод санкциите срещу Кремъл, връщане на енергийните проекти на Кремъл, национализация на ЧЕЗ. И за капак – "демокрацията ни отне много".

Всеки нормален човек ще се запита: Щом демокрацията ни е отнела много, тази Нинова какво предлага на нейно място? Или: добре, национализация – ще почне с ЧЕЗ, а после? Ще стигне ли до мен?

А за братската дружба с Кремъл изобщо не бива да се говори на народ, чиито деца не са в Русия, а – в нормалния свят, от който сме част. За добрата и лошата новина от всичко това – виж горе.

"Обединените патриоти" си мислеха: "След циганите, българите най-много мразят турците. Да отидем на границата, да тормозим де що видим турчин, да понабием някоя и друга баба – и българският народ ще се вдигне като един, за да застане до нас срещу вековния поробител".

Българският народ, обаче, макар да не е много цвете за мирисане, все пак е жалостив и поне до някъде – християнски; а и не е убеден, че да набиеш някоя баба е достойно поведение. Затова "патриотите" (всъщност – битови нацисти от квартален мащаб) се оказаха изравнени с ДПС, което ДПС пък изобщо не е в добра форма.

Това е добра новина. В крайна сметка сработи онова, за което пише в доклад британският посланик в София в началото на 1930-те години: "Българският народ е прекалено консервативен и подозрителен към всеки, който се самоизтъква, за да се отдаде с лекота на оперетната идеология на фашизма".

Амед Доган си мислеше: "Яко го загазих с тая забрана да влизам в Турция и с тоя нов образ на руска марионетка. Я да се препозиционирам като един умерен патриот-атлантик. Така: ще натикам Местан в ролята на турска маша и ще му огранича гласовете; ще успокоя духовете при моите си; и ще се кандидатирам за отговорен и умерен партньор на всяко задаващо се управление".

Резултатът беше, че ДПС взе повече гласове от очакваното; и наистина остави Местан извън парламента. Обаче Догановите маневри не успяха, все пак, да възстановят дори онзи обем гласове, който за последно имаше ДПС начело със същия този Местан. Но пък ДПС наистина бе лансирано като умерен и отговорен партньор, благодарение на потопа от експерти, които обявиха Ахмед Доган за най-големия български политик.

Марешки си мислеше: "Аз съм българският Доналд Тръмп. И ще направя като него: ще кажа на всички да гласуват за мен, защото съм успешен бизнесмен; и освен това вече им давам евтин бензин и лекарства, а като взема властта – и апартаменти ще раздавам. Няма как да не гласуват за мен, защото дори Тръмп нищо не беше дал на американците, а пак си го избраха".

Това не се получи, защото българите разпознаха в него не Тръмп, а второ издание на Бойко Борисов. И предпочетоха да гласуват за оригинала.

В Реформаторски блок-2 всеки си мислеше: "Тоя път – какъв точно министър ще мога да се вредя да бъда?". Само че хората безпогрешно разпознаха тази амбиция и не й отвърнаха с благосклонност, оставяйки кандидат-министрите вън от парламента.

Няма страшно: ако във всяко от министерствата се направят по 5-6 зам.-министри, постове ще има за всички. Стига качествено да се помолят където трябва.

В "Да, България" си мислеха: "Няма да се съюзяваме с никого, защото из обществото бродят огромно количество млади, модерни и т.н. хора, които не искат да гласуват за стари партии; и няма да гласуват за нас, ако сме в съюз с която и да е такава партия – и особено, ако името на шефа й започва с "Рад-" и завършва на "-ан". А ако сме си сами – успехът е неизбежен".

Е, количеството гласове, бродещи из обществото и само чакащи да се появи "Да, България", за да я вкарат във властта – това количество се оказа по-малко от гласовете на ДСБ през 2013-та година. А ако махнем 20-те хиляди гласа на "Зелените", остатъкът е горе-долу толкова, колкото оня ден взе онзи, дето името му почва с "Рад-" и завършва на "-ан".

В ДСБ си мислеха, след като съюзът с "Да, България" се оказа невъзможен: "Ще ни отстрелят поотделно. Това го знаем от собствен опит, защото вече ни се е случвало. Хайде поне да се опитаме да поразширим нещата с Нова Република...". Не им се получи. Взеха с 20 000 гласа по-малко, отколкото миналия път, когато пак бяха отстреляни поотделно и останаха извън парламента.

Резултатите и на "Да, България", и на "Нова република" са много, много лоша новина. Защото, видя се по време на кампанията, това са единствените истински политически формации в страната: само те реагираха политически на политически казуси, възникващи по време на самата кампания. Липсата на подобни реакции от останалите партии и формации ги разкри като онова, което са – не представители на гражданството, а корпорации, борещи се за собствения си интерес.

Отвън парламента остана и Татяна Дончева, която можеше, криво-ляво, да формира някакво що-годе прилично соц-крило в българската политика.

Теглим чертата. Добре е, че българите се опънаха както на опитите за дърпане обратно към текезесарството, така и – за тръгване в посоката на махленски нацизъм. Лошото е, че правейки това, оставиха истинските си политици вън от властта, вкарвайки в парламента само олигархичните корпорации.

Все пак, както в останалата част от Европа, някаква нормализация има. Остава – все същото: тази нормализация да разкара камерад КОЙ. Очевидно, това няма да стане скоро.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Петров и българщина
by newswriter on 

Любослава Русева
Редута

Обажда ми се оня ден непознат мъж, намерил ми телефона във Фейсбук. „Петров, от Кърджали, патриот“ – така се представя, след което започва тирада как така съм пишела срещу блокадата на граничните пунктове с Турция, знаела ли съм аз как патриотичната общност в родния му град от години се борела с турцизацията, давала ли съм си сметка какъв безроден акт извършвам и т.н., и т.н.


Изслушах го търпеливо, бих казала, че му отговарях даже учтиво, но това още повече го подразни. Следя, вика, от години как се подиграваш с българщината, пък специално на кърджалийската националистическа ядка няколко пъти съм била подлагала крак!


Честно, не помнех какви съм ги писала точно за Кърджали, та реших да проверя. И прав се оказа човекът – два пъти съм обръщала внимание на „патриотични акции“:


Юни 2007 г. Общинският съвет отхвърля предложението в новия квартал „Възрожденци“ (!) да има улици с имена на български хайдути. Новината е съобщена от Милко Багдасаров (БСП), който се оплаква: „Още преди осем месеца назначената от кмета комисия предложи списък с 10-15 имена на воеводи, хора от съпротивителното движение преди Освобождението от турско робство. Сред тях – на Делю хайдутин, на Сирма войвода, на Момчил войвода, на Матей Преображенски. Но те не бяха приети!”


Истината обаче се оказва друга. Тогава кметът на Кърджали предлага нов списък, в който, освен българските имена, има и няколко турски – на поети и хора, които са направили немалко за България (Сабахатин Али и Реджеб Кюпчю, да речем). Конфликтът започва, когато самият Багдасаров се обявява за… отпадането на турските имена. „Ще помоля всички колеги да се обединят около идеята да няма улици с турски имена с ясното съзнание да не се стига до такова дразнене сред хората!”


На този фон само ще спомена, че поетът Реджеп Кюпчю е автор на едни от най-нежните стихове за България. Като този:


„Аз не съм чужденец,

аз съм твой син…

Българийо, аз съм твой син

и мои са твоите пътища”…


Октомври 2012-та. Общинските съветници от ДПС блокират обявяването на ген. Васил Делов за почетен гражданин по случай 100-годишнината от освобождението на града по време на Балканската война.


Номинацията е внесена от обществен инициативен комитет (в него вероятно е бил и Петров) и е подкрепена от съветниците от ГЕРБ и БСП, които са 16. Съветниците от ДПС са 22-ма (плюс един, който е председател на общинския съвет), което означава, че решението виси на косъм от самото начало. Обяснението на въздържалите се съветници от Движението за права и свободи впоследствие гласи, че е дошло възражение от одринската изселническа организация, която заявила, че ген. Делов и водената от него войска са прокудили и избили хиляди турци от Източните Родопи.


В резултат тържеството за 100-годишния юбилей е обявено за поругано, а областният лидер на БСП – същият онзи Милко Багдасаров, определя гласуването на колегите си от ДПС като „срам и позор за Кърджали”, „предпоставка за етническо напрежение” и “директно обявяване на противопоставяне.”


На този фон още една важна подробност:


Точно сто години ген. Васил Делов не е почетен гражданин на Кърджали и никой от съветниците извън групата на ДПС не се сеща да внесе подобно предложение. Генералът обаче отдавна има паметник в Кърджали, а неговата сабя е изложена в местния музей. Чрез удостояването му с титлата „почетен гражданин на Кърджали” просто се търси повод да се разджурка обстановката, момчета с черни тужурки да запеят „Шуми Марица” пред централата на ДПС, а националистите от ВМРО и „Атака” да поискат на генерала посмъртно да се връчи и орден „Стара планина”…


Особено любопитното е, че през всичките тези години в официалния сайт на община Кърджали стои един доста неграмотно написан текст откъде идва името на града. Той и до днес е единственият в раздел „История“, като в него пише следното:

„Кърджи Али бил винаги пръв в боя. Неговият полк бил вече покрит със слава, когато настъпил в Родопите. Дивните родопски гори покорили сърцето на Али. След като походът завършил, той решил да остане там и да проповядва на заселниците, които идвали непосредствено след войската и се настанявали в най-хубавите опразнени села, чиито жители били изклани или прокудени.”

Легендата за смелия воин от армиите на султан Мурад І продължава така:


Когато войската му завладяла Източните Родопи, той „навсякъде наставлявал новодошлите колонизатори“. Много обичал да ходи на лов, а хайките му „с дни бродели из родопските гори, веселили се, яли и пили шербет, думкали зурни и тъпани до пресищане“. Турските заселници боготворели Али и „без него нищо не ставало, той бил на първо място и в цивилния живот“. Движел се на красив и буен кон и „ходел въоръжен, дори и като проповедник“. Един ден към поляната, където го намерили мъртъв, се стекли „хиляди турци от наскоро завладените родопски села“, които  решили да си построят къщи край гроба му. Постепенно се оформило голямо селище, като всички се съгласили, че то трябва да бъде наречено Кърджи Али – „за славата и подвига на смелия военачалник“…


В текста, да повторя, не са поправени дори правописните грешки – обстоятелство, което не говори никак добре за анонимния му автор, но не говори добре и за местните „патриоти“. Затова ловните дружинки на Кърджи Али продължават да думкат зурни и тъпани, а „колонизаторите” прииждат ли, прииждат към „най-хубавите опразнени села, чиито жители били изклани или прокудени.“


За ген. Васил Делов пък, както се досещате, в сайта няма и думичка, въпреки че почитателите му са можели да настояват за това, а и той действително го заслужава. По време на Балканската война Делов е командир на Хасковския отряд и със своите близо 12 хиляди бойци в битката при Кърджали изтласква османската армия на юг от Арда, като осигурява тила на Втора българска армия при Одрин.


При обсадата на Кърджали Делов избира изненадващ щурм на града, който не позволява на противниковия гарнизон да реагира и да потекат реки от кръв. Българската войска настъпва, обозът й е с волска тяга и разчита на местни ресурси – на хамбари и плевни за фураж, а по онова това време турската войска прилага тактиката на опожарената земя, бягайки назад. Именно щурмът на ген. Делов предотвратява пожарите, макар и на немалко околни села да е драсната клечката.

Е, тъкмо местните патриотари преди близо 5 години поругаха паметта на този генерал, използвайки я за целите на поредната провокация. И ни най-малко не защитавам „вражеския“ им лагер, отдаден на подобни операции за дразнене и всяване на напрежение! Като ще си говорим за защита на българщината обаче, такива като Петров не само не решават проблема, а умишлено го задълбочават. Нещо повече, хранят се от него, и то не метафорично, а съвсем буквално, и както ужким гонят злото с кукерски костюми, така ще ни го и докарат…


Скоро много се смях на забележката на приятел, че и „народните носии“, с които блокираха граничните пунктове с Турция, са всъщност турски колчаклии потури, сърмалии джамадани, гайтанлии чепкени, турски силяхлъци, емении – изобщо „униформата“ на турските кабадаи от средата на XIX в. За музикалното оформление на блокадата важи същата ирония – кавалът, кеменчето (гъдулката), да(в)улът (тъпанът) са все османлийски придобивки.


 И хубаво на едно място в дневниците си поетът Кирил Христов пише: „Музика. Солово пение с акомпанимент на пиано. Отначало български песни, които се посрещат хладно. Обаче когато Мара Василева викна турски маанета, трапезата се оживи. Тъй много турска кръв има в жилите на този народ, че аз още през Балканската война често съм мислил дали тая не бе всъщност една братоубийствена война“…



Между другото, в статията си „Какъв е българинът” (1939 г.) пак Кирил Христов написал истинска оптимистична теория за българския народ. Там казал повече от убедено, че грубостта, животинският егоизъм, простотията, мнителността към чуждия „от само себе си ще изчезнат, защото далеко не са неизменима част от характера, а само следствие на една по-низка степен на духовно развитие”. И, да, може би най-саркастичният майстор на перото в нашата литература вярвал, че „биволските кожи ще се свлекат, ще светне нещо скъпо и у нас”, а от „туй мътно вино“ все някога може да излезе и шампанско. Дори възкликнал: „Аз никога не съм се съмнявал, че пак ще дойде епоха на възход!“


Ако „Петров, от Кърджали, патриот“ отново ми звънне, ще му го цитирам, понеже точно оттук трябва да тръгне разговорът за българщината. Онова с кърджалийските истерии и блокадите по границата няма нищо общо с нея, напротив – само й вреди. Много простичко и меко казано, та поне Петров да го чуе. А току виж някой ден и да го разбере.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Как да прецакаш "нарисувани" избори
by newswriter on 


БСП, "Патриотите", "Воля" и десните направиха всичко възможно да се провалят. ГЕРБ може тепърва да греши

Петьо Цеков
Сега

Знаете - по традиция изборите в демократична България могат само да се загубят, но не и да се спечелят. Т.е. няма нещо уникално, което да предложите на пазара, за да получите високо обществено доверие - не вървят популистки идеи за уникално високи пенсии и заплати, глупави идеи като "ще раздаваме безлихвени заеми за апартаменти на младите" и празни приказки за вдигане на раждаемостта. Вече не хващат дикиш дори обещания от типа: "Ще санираме апартаментите" и "Ще направим магистрали". Само в Габрово вероятно все още се връзват на "тунел под Шипка", може би с основание.
Когато властта се издъни, идва вашият ред - затова само седите и чакате.
Изборите могат само да се загубят
Както БСП загуби тези "нарисувани" избори.
Защо БСП се провали? Защото Корнелия Нинова неправилно разчете резултатите от президентските избори. Не разбра, че победата на Румен Радев не е знак за рязко обърнати електорални нагласи. От първия миг след онзи вот Корнелия Нинова заговори за "победа, която отдавна не сме имали". "Доказахме, че сме силни и заедно можем да побеждаваме", радваше се тя като пионерка пред знамето и чертаеше светли перспективи пред старата партия. Падането на "Борисов 2" и превземането на властта от служебното правителство допълнително подхрани обърканите представи за реалността в главата на ИБ на БСП. Дойде кампанията и нямаше накъде - БСП започна да лансира служебното правителство като преходна власт, преди да дойдат истинските социалисти. Накрая Нинова заговори за три готови екипа с три готови програми, които чакат на нисък старт, за да поемат властта. Глупости на търкалета.
Нинова не разбра антисистемните настроения, прибързано и недомислено изхвърли от листите стари, опитни изборджии и разхвърли из страната един куп млади парашутисти. Все ходове, които свестен партиен лидер не бива да прави, колкото и да му се иска.
БСП загуби тези избори, а нелепият опит да бъдат представени като гигантска победа заради почти двойното увеличение на гласоподавателите в сравнение с 2014 г. сам по себе си е достоен за съжаление. През 2014-а си отиде правителството на Орешарски, което лансира Делян Пеевски за шеф на ДАНС, след което последваха улични протести - не от "умните и красивите", а от всички, които са наясно, че задкулисието не трябва да решава обществените дела. През предната, 2013 г., БСП взе 942 541 гласа, а сега спечели 955 214. Гигантско развитие, а? Ако социалистите са спечелили нещо в неделя, то е нови години в опозиция. И вероятно нов цикъл спорове за партийната посока, за хората и за лидерството в партията. Сега БСП загуби "нарисувани" избори.
Но ако левите загубиха заради обичайни политически грешки - лоши изводи, объркани листи, сгрешен разчет на кампанията и т.н., то
десните сами се затриха
Последователно, целенасочено, с ясната мисъл за трагичната развръзка. Те спечелиха наградата "Дарвин" за тези избори. Надменност, неподплатено самочувствие, его... трудно е да се изброят всички причини за вредата, които десните лидери нанесоха на дясното пространство. Ако Нинова бърка реалностите, то десните - и Радан Кънев, и Христо Иванов, и групичката около Кунева и Лукарски, очевидно живеят в паралелни светове, в самодостатъчни вселени, в някакви сбъркани Утопии, в които нас, българите, ни няма. Не за първи път тези хора остават без представителство в парламента, но на мен лично отдавна ми омръзна да наблюдавам постизборното им стресиране (то ужасно прилича на реакцията им след атентат в Европа). Стана практика след всеки вот да настава едно тридневно чудене от типа: "Ние сме толкова умни и прави, те защо не ни избраха...", след което отново се спускат гигантските железни завеси на самоизолацията и започва нов процес на дясно делене. Там партиите и лидерите станаха толкова много, че от тях може да изградиш цял Голем. Все си мислех, че седесарското "отлюспване" вече се е прехвърлило в БСП, но не... - все още това е патент на десницата. Големият проблем на тези хора е прост - те живеят в малките си крепости заедно с едни 2.5% себеподобни, чувстват се окей от този факт и гледат с пренебрежение на останалия свят, в който живеят някакви 97.5% мрачни типове - патриоти, комунисти, мутри и прочие недостойни хора, които населяват нашата държавица. Това е ясно.
Не е ясно само защо те искат нашето доверие и защо ние да крачим под знамето на поредния егоист. На мен не ми е ясно и как тези партийки ще съществуват без държавна субсидия, ама това е друг въпрос (знам, че ще намерят начин).
А изборите бяха нарисувани пред десницата - ако всички десни крилца бяха обединени, днес те щяха да бъдат трета политическа сила.
Но трета политическа сила са и ще бъдат "Патриотите". Мислите, че това е победа? Не, загуба е - те също загубиха "нарисувани" избори. Патриотите спечелиха в неделя далеч по-малко и гласове, и мандати от това, което имаха на последните избори. Днес трите партии се представиха така, както "Атака" се представи през 2013-а. Вместо да разширят присъствието си, те го стесниха.
Патриотите тотално объркаха кампанията си
Те бяха носени на гребена на бежанската вълна и кампанията им можеше да се ограничи до обикновено маркиране на предизборни дейности. Дълго време те се справяха с тази задача - Каракачанов тупкаше топката, а Сидеров и Симеонов почти изчезнаха от полезрението. Патриотите обаче не се сдържаха и сториха капитална грешка, които им отне възможността да атакуват челната двойка - сториха глупавата блокада на границата. Вероятно така е станало - седели са около една маса и са си казвали: "Ние сме Патриоти, трябва да го направим!". Не, не трябваше. Блокада на границата с 50 активисти, която включва тормоз на баби и дядовци, няма как да доведе до симпатии. Тя доведе до страх и определено вдигна готовността за гласуване на симпатизанти на ДПС и ДОСТ. Едно време и Волен Сидеров правеше така - миг преди изборите пускаше някаква недомислена реплика и с това помпаше електората на... ДПС. Какво трябваше да направят патриотите около заплахите на Ердоган? Единственото, което трябваше да направят, е да повдигнат важния въпрос (който, надявам се, че всички партии ще повдигнат след изборите). Това е въпросът за двойното гражданство. Така правят политиците. Не-политиците ходят по границите и бият баби.
Сега "патриотите" вероятно ще се опитат да извлекат печалба през участието си във властта. Ще искат министерства. Ако ГЕРБ не им даде, ще ги искат от БСП.
Нарисуван беше и пътят пред партия като "Воля". Повече от добро представяне на президентските избори, потенциален електорат, пръснат из цялата страна, глад за нови лица в политиката... какво по-хубаво от това имаше пред Марешки? За три месеца той успя да съсипе това. Сведе партията отново до регионална организация, натъпка я със служители и роднини, не намери друго партийно лице освен своето и даде изключително объркващи сигнали към ГЕРБ и БСП. Накрая всички хвърляха боб ще влезе или няма да влезе "Воля".
И тук идваме до възможното най-голямо прецакване. То може да се случи на ГЕРБ.
ГЕРБ безспорно спечели изборите. Факт е, че непремерените изказвания на Корнелия Нинова на тези избори й добавиха малко електорат, но
ореолът около Борисов отдавна избледня
Спонтанните му реакции вече не са толкова точни. Допуска грешки, като избора на Цецка Цачева за кандидат-президент. Но с тези темпове на загуби ГЕРБ може да остане основна политическа сила още дълги години. Основната заслуга на Борисов е в това, че изгради партия, т.е. изпълни страната с работещи структури на ГЕРБ (за разлика от градската десница, която не е позната след "Люлин" и "Младост"). Вярно, това са основно хора, които са на държавна и общинска служба, но точно те губят най-много, ако властта се смени, така че винаги гласуват дисциплинирано.
ГЕРБ обаче може да прецака нарисуваната си предстояща власт и това ще стане, ако Борисов не успее да изгради силна, стабилна и призната коалиция. Очевидно е, че Борисов трябва да играе с "патриотите" и "Воля" - няма с кого друг. Чисто математически коалицията може да е силна и стабилна, защото ще има над 130 гласа. "Патриотите" обаче не са долюбвани в ЕНП и преди да ги покани, Борисов трябва да получи одобрението на европейските сестрински партии. Неслучайно "патриотите" не бяха в управляващата коалиция в предишния парламент. Освен това Борисов вече веднъж отказа власт с тях - през януари, когато се въртеше рулетката и той отхвърли социалните им искания. Сега "патриотите" се кълнат, че няма да отстъпят от обещанията си за по-високи пенсии и заплати. Така че преговорите наистина ще бъдат трудни. Разбира се, ГЕРБ винаги може да играе с правителство на малцинството, подкрепяно от златни патриотични или други пръсти. А патриотите винаги могат да допуснат нова грешка - ако зарежат ГЕРБ и тръгнат да правят "правителство на националното единство" с БСП и ДПС. Звучи странно? Политическото инженерство е странна работа, така е.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Защо БСП загуби изборите
by newswriter on 


Дневник

"Двойно повече гласове за БСП спрямо парламентарния вот през 2014 г.", "Тройно увеличение на подкрепата за една година", "Потвърждаване на резултата на Румен Радев от първия тур на президентските избори, когато се мери партийният вот..."

Каквито и други опорни точки в обяснение на изборните резултати от предсрочния парламентарен вот да измислят на "Позитано" 20, истината е, че БСП загуби поредните избори от ГЕРБ, макар че се готвеше, самонавиваше и дори предвкусваше победата.

На 26 март 2017 г. за обновената и подмладена с някои нови лица лява коалиция "БСП за България", опакована от новия лидер Корнелия Нинова като носител на "Поисканата промяна", гласуваха 955 490 българи. Малко по-малко бяха гласовете за БСП на изборите през 2013 г. след оставката на първия кабинет на Бойко Борисов - тогава под ръководството на Сергей Станишев "Коалиция за България" получи 942 541 гласа и отново остана втора политическа сила, но пък стана мандатоносител на по-късно злополучния кабинет "Орешарски". Дори и 20 години по-рано - на парламентарните избори през 1997 г. веднага след Виденовата зима, БСП има подкрепата на почти същия брой българи - 939 308 гласа.

Стъкленият похлупак на носталгията по социализма
"Тактиката ни бе сбъркана", признават социалисти от ръководството на БСП ден след изборите. "Последната седмица от кампанията прекалено много втвърдихме тона - колебаещи се гласуваха за ГЕРБ", смятат още от "Позитано" 20. Причините за загубата на изборите се очаква да бъдат обсъдени от Изпълнителното бюро на партията днес.

Събуждането на носталгията по социализма, прекаленото русофилство и на моменти антиевропейското говорене от страна на лидера Корнелия Нинова и на ключови лица от БСП успяха да мобилизират твърдия червен електорат, но поставиха стъклен похлупак върху подкрепата за социалистическата партия. Колебаещите се до последния момент избиратели, оперирани от такива настроения, не успяха да видят алтернатива на статуквото в лицето на БСП и тяхното доверие не бе спечелено от "Позитано" 20.

Дори и да са имали някакви леви настроения, млади избиратели също избягаха от социалистическата партия след репликата на Нинова, че "демокрацията ни е отнела много", понеже на тях демокрацията най-вече им е давала. Според социалисти до отлив на гласове довел и опитът за шега на водача на листата в Русе Крум Зарков за комунисти, които "измъчват нечий дядо".

Прекалено много неизпълними обещания

Основна причина за нереализираното разширяване на електоралната подкрепа за БСП изглеждат прекалено многото неизпълними обещания. След напълно безплатното здравеопазване за здравноосигурени лица, за което не се разбра откъде ще дойдат пари; след обещаното преизчисляване на най-ниските пенсии спрямо средноосигурителния доход от последните години, за което се знае, че са нужни милиард-два годишно; червената партия удари тавана на нереализма - дни преди изборите Нинова обеща активите на енергийното дружество ЧЕЗ да бъдат изкупени от държавата, без да съобщи има ли средства за това.

Тези предизборни утопии може и да са се харесали на обезверени и отчаяни избиратели, но притесниха много други. Така някои наистина асоциираха БСП с "Промяната", но не тази, към която се стремят.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

БТВ спря шоуто на Слави в понеделник вечер
by newswriter on 


Частната национална телевизия бТВ е спряла епизода от "Шоуто на Слави" планиран за понеделник вечерта. Това стана ясно от надпис, който се появява на екрана, докато тече повторение на старо предаване на шоуто.

"Планираният за днес епизод няма да бъде излъчен, поради несъответствие със стандартите за телевизионно съдържание", съобщава телевзията.

"бТВ прави промяна в програмата си за вечерта на 27 март. В 22.30 ч. ще бъде излъчено повторение на епизод от ”Шоуто на Слави”. Първоначално планираният за днес епизод няма да бъде излъчен, поради несъответствие със стандартите за телевизионно съдържание на неутрална и обективна телевизия като бТВ, която не толерира едностранно представяне в програмите си”, се казва в съобщение на телевизията.

“бТВ и “Седем осми” имат сключен договор за създаване на предаване с развлекателно-информативен характер. Уважаваме професионализма на екипа на “Седем Осми” и опита им в създаване на развлекателни програми. Същевременно bTV Media Group не проявява отношение към политически пристрастия на своите водещи, стига те да не влияят и да не се отразяват на работата им за бТВ", се казва в кратко съобщение на телевизията.

"Шоуто на Слави" се излъчва от понеделник до петък между 22:30 и 23:30 часа, отбелязва Медиапул.

По-рано в понеделник Слави Трифонов разпространи отворено писмо към бъдещия парламент. В него той дава ултиматум от две седмици на следващия парламент. Според писмото, ако до този срок депутатите не се занимаят с въпросите на референдума, иницииран от предаването, водещият отива пред Народното събрание на протест.

Любопитен момент е, че при първия ултиматум на Трифонов, който бе насочен към предходния парламент, телевизията не реагира по никакъв начин, отбелязва Медиапул.  Днес Трифонов ще даде пресконференция по въпроса.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Грузинците вече влизат без визи в ЕС
by newswriter on 


Европейският съюз задейства днес безвизовия режим за влизане на грузински граждани в страните от шенгенската зона.
Сред първите възползвали се бяха пътниците от редовните полети от международните летища на Тбилиси и Кутаиси. Сред тях беше и премиерът на Грузия Гиорги Квирикашвили, който отпътува тази сутрин за Атина. Преди полета той потвърди пред журналисти, че излита за Европа с обикновен биометричен паспорт и без виза.
Премиерът прогнозира, че безвизовият режим с ЕС ще донесе осезаема полза за хората в Грузия и ще съдейства за установяване на по-тесни туристически, образователни, културни и бизнес връзки със страните от шенгенската зона.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Прозрачност без граници": необходими са промени визборното законодателство
by newswriter on 


Mediapool

Необходима е промяна в начина на назначаване на изборната администрация у нас. Такъв извод направи във вторник пред БНР програният директор на Асоциация “Прозрачност без граници” по повод множеството смени в последния момент на членове на Секционните избирателни комисии.

“Съществува въздействие на членове на секционни избирателни комисии върху изборния процес, не само въздействието на застъпници, на представители на политически партии, но и на представители на местната власт.Това, което видяхме този път е,че всъщност част от организационните нередности се дължат и на опитите на политическите партии да въздействат върху работата на членовете на секционните комисии”, отбеляза експертът като извод от наблюдението върху вота.

“Имаме една политически назначаема и до голяма степен политически зависима изборна администрация. Необходимо е въвеждането на професионален елемент в дейността на изборната администрация, както чрез по-дълготрайно обучение, така и чрез включване на членове, които не е задължително да са членове на политическите партии”, казва още тя.

Нушева изтъкна, че смяната на членове на секционни избирателни комисии в последния момент е нещо, което обезсмисля целия цикъл на подготовка, който ЦИК и РИК правят преди изборите.

“Сравнителният анализ на данните от наблюдението през последните осем години показва ясно, че натискът върху избирателите, изразяващ се в контролиран вот, купуване на гласове, се увеличава по време на местни и парламентарни избори”, каза още програмният дитектор на Асоцияция “Прозрачност без граници”.

“Там, където интересът от достъп до властта или до материални ресурси на местно ниво, е много по-ясно установим, може много по-ясно да се открои. Съответно това води до по-интензивен натиск, по-интензивни опити на участниците в изборния процес за въздействие върху избирателите. Най-често този опит за въздействие се случва в малки населени места в близост до Благоевград, Враца, Монтана, Добрич, Плевен, Разград, Стара Загора, Кърджали, Хасково”, твърди тя.  

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Стокхолмският синдром, липсващите алтернативи и бъдещото управление
by newswriter on 


Петър Щурм Константинов
Дневник

Когато четем политическата история на страните по света, винаги идва момент, в който отделните избори биват обяснявани чрез големите световни или вътрешни за дадено общество процеси. След години, когато някой напише книга за изборите в България, за 2017 вместо за голям обществен процес ще прочетем, че българите са се оказали заложници на безалтернативностите.
Кои бяха тези безалтернативности
Първо, ГЕРБ остава най-силната партия в България вече осем години. Не е известен случай в световната политическа история, в който една партия да спечели четири поредни избори, без да е завършила нито един пълен управленски мандат. Причината за тази последователност от изборни победи, но неуспешни управления може да е само една – реална алтернатива за управление не е предложена на гражданите. Това директно води към:
Второ, наследницата на Българската комунистическа партия - БСП, която в целия този осемгодишен период е втора политическа сила, не представлява и не може да представлява алтернатива на ГЕРБ. Българската политическа система продължава да работи на принципа, че какъвто и резултат да получи бившата комунистическа партия, винаги гласовете против нея ще бъдат повече. Това се вижда както от изборните резултати на последните четири избори, така и от проведената кампания, в чието начало БСП имаше съвсем реалистичния шанс да счупи тенденцията. Социалистите не успяха да постигнат това преди всичко заради себе си – някъде към средата на кампанията решиха да разчитат на послания, адресирани към собственото си ядро, вместо да се насочат към периферията, чрез която се печелят избори.
Трето, алтернатива всъщност съществува на монопола на ДПС. Проблемът е, че докато ДПС страда от едни проблеми (моделът #Кой), алтернативата ДОСТ просто предоставя алтернативни такива (подкрепа на и от авторитарния режим в Турция). А за българските турци не съществува опция за политическо представителство, което да работи в техен, а не собствен интерес.
Четвърто, в безалтернативно положение е поставена и общността, гласуваща за така наречените традиционни десни партии. На тези избори опциите й бяха или да гласува за Реформаторския блок 2, който, ако изобщо влезе в парламента, обещава сигурна коалиция с Бойко Борисов, или да гласува за "Нова република" или "Да, България", които най-вероятно ще останат извън Народното събрание. Това, разбира се, не са никакви опции и директно ни връщат на първата безалтернативност – че ако ГЕРБ не спечели изборите, ще управлява БСП, а мнозинството в България не иска това.
Така различните общности, които съставят днешното българско общество, се оказват в положението на заложниците в стокхолмския синдром – когато нямат друга алтернатива, започват да харесват и симпатизират на собствените си похитители. А това, че изразът започва да се използва след известния банков обир в централен Стокхолм, е само циничната ирония на ситуацията.
Какви са причините
Обобщено причините за това състояние са две.
Първо, в другите партийни системи по света винаги има лява алтернатива на голямата дясна партия. Така, когато лидерите на дясната партия се провалят, или бъдат принудени да подадат оставка, политическата логика кара хората да гласуват за лявата алтернатива. В България лявата алтернатива отказва да се реформира и да се насочи към периферните за нея гласове и по този начин остава вечна опозиция, или управлява по изначално извратен начин като коалицията "Орешарски".
Второ, зараждането на алтернатива вдясно се оказва невъзможно заради неумението на едни групи от хора да се разберат помежду си и да създадат обединен фронт за връщане на дясното в традиционното му поле. Тази тема обаче заслужава по-дълбок преглед в близкото бъдеще.
Какво предстои сега
При резултатите, които виждаме от парламентарните избори, единственото сигурно е, че предстои трети кабинет с водещо участие на ГЕРБ. И докато изборите през 2009 дадоха мандат за еднопартийно управление, а тези през 2014 недвусмислено сочиха към дясна реформистка коалиция, днес такава ясна логика не съществува. По-слабият от очаквания резултат на Патриотите дори не говори безспорно за това, че те трябва да участват директно в управлението. Така почти сигурно следващото правителство ще бъде доминирано от ГЕРБ с парламентарната подкрепа на Патриотите и евентуално "Воля" на Марешки. Дали двете по-малки формации ще участват в правителството с министри или не, на практика не променя голямата картина на българската политика.
С настоящия парламент обаче е малко вероятно да се види нещо по-добро от предните два кабинета на Борисов. Така политическата логика говори за очакване на нов недовършен мандат на бившия и бъдещ премиер. Най-добрият вариант би бил при съставянето на правителството то да има ясен хоризонт до след българското председателство на ЕС.
А голямата промяна в българската политика, за която очакване има както в българското общество, така и от международните ни партньори на Запад, ще трябва да изчака до следващ парламент, в който представителство ще намерят и тези петнадесет процента от гласувалите, които в този парламент остават без свои представители.
Ако дотогава и те не развият собствения си стокхолмски синдром и не започват да харесват непредставителността си.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Окончателно: ГЕРБ изпреварва БСП с 5.5% и петпартиен парламент
by newswriter on 

Предсрочните избори родиха петпартиен парламент, в който ГЕРБ отново е първа политическа сила, но без самостоятелно мнозинство за коалиция, а БСП пак е втора, но с много по-мощно присъствие отколкото в предишния парламент и с готовност да прави кабинет, ако партията на Бойко Борисов не успее.


ГЕРБ и "Обединените патриоти" събират мнозинство от над 121 гласа за коалиционно правителство, което обаче крие много рискове и неизвестни – особено предвид усложнените отношения с Турция.


Преднината на ГЕРБ пред БСП е близо 5.5%, сочат данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) при 100% обработени протоколи.


Партията на Бойко Борисов взима 32.65%, "БСП за България" – 27.20%. Следват "Обединените патриоти" с малко над 9.07% и ДПС – 8.99%. След няколко обрата в дългата изборна нощ стана ясно, че партия "Воля" на бизнесмена Веселин Марешки все пак успява да прескочи бариерата с резултат от 4.15%.


Резултатите показват, че ГЕРБ и БСП ще имат повече депутати, отколкото в 43-тото Народно събрание, докато националистите и ДПС -по-малко за сметка на "Воля".


Десните избиратели няма да са представени в 44-то Народно събрание, след като трите формации, претендиращи за гласовете им - Реформаторският блок, "Да, България" и "Нова република" останаха под чертата. Коалицията "Реформаторски блок-Глас народен" финишира с 3.06%; "Да, България" – 2.88%; "Нова Република" – 2.48%.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

ПАСЕ: Изборите бяха добре организирани
by newswriter on 

Mediapool

Международните наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) са останали доволни от организацията на проведените у нас в неделя парламентарни избори.


"Гражданите на България имаха възможност да направят свободен избор в добре организирани избори, въпреки че все още има някои недостатъци“, коментира в понеделник Мари-Кристин Далоз, ръководител на делегацията на ПАСЕ, цитирана от БТА. След предварителните заключения делегацията предстои да представи и окончателен доклад.


Като цяло изборната администрация е работила професионално и прозрачно, а избирателният процес в изборния ден е бил прозрачен, но някои процедурни недостатъци са се наблюдавали по време на броенето в секции, посетени от наблюдателите.


Правната рамка до голяма степен дава предпоставки за провеждането на демократични избори, а измененията след изборите през 2014 г. отговарят на някои предишни препоръки за подобрение, но са необходими още усилия, смятат наблюдателите.


Мари-Кристин Далоз заяви, че делегацията е била информирана от различни събеседници за случаи на вмешателство от страна на правителство на друга държава в изборния процес, очевидно визирайки действията на Република Турция.


Предишните препоръки на Службата за демократични институции и правата на човека на ОССЕ /СДИПЧ/ и Венецианската комисия, които остават да бъдат разгледани, включват въпроси за избирателните права, докладване на предизборното финансиране и системата за подаване на жалби.

"Кампанията позволи на участниците да се състезават за подкрепата на електората“, каза Роман Якич, председател на Ограничената мисия за наблюдение на изборите на ОССЕ/СДИПЧ.


Според него обаче по отношение на законите и правилата за провеждане на изборите все още има какво да се подобри, за да отговорят на препоръките на ОССЕ и на други международни стандарти.


Той посочи, че Изборният кодекс забранява провеждането на кампания на друг език, освен на български, което е нарушило възможността на някои от участниците да общуват с електората си, а някои партии са използвали кнесофобска реторика, главно срещу ромската и турската общности.


Участниците в предсрочните парламентарни избори можеха да се обърнат свободно към своите избиратели, като кампанията беше сдържана и като цяло характеризирана от обществено разочарование от политика и изборна умора, смятат наблюдателите.


Медиите осигуриха на участниците платформа да представят гледните си точки чрез дебати, публицистични предавания и платени реклами. Въпреки че участниците използваха активно безплатното време, осигурено от обществените медии, слабото отразяване в новините по телевизията и радиото и ограниченото редакторско съдържание в печатните медии значително ограничи информацията, която беше достъпна за гласоподавателите, смятат наблюдателите.
 


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Още Борисов, но упражнението си струваше
by newswriter on 

Дневник

Петя  Владимирова

И защо беше нужно това упражнение, запита съпредседателят на "Патриотичния фронт" Валери Симеонов минути след обявяване на прогнозните числа и победата на ГЕРБ.
Наистина - защо?
Моделът #Кой остава без парламентарна опозиция
Борисов вероятно пак ще управлява с подкрепата на същата политическа сила - "Патриотичия фронт" (разширен с "Атака"), евентуално с новия политически играч Марешки, който веднага подаде ръка, и с негласната подкрепа на ДПС, както досега.
Но досега Реформаторският блок участваше във втория кабинет на ГЕРБ с няколко министри, а не само подкрепяше, и придаваше подобрен образ на Борисовата власт навън. Затова Борисов отново се нуждаеше от Реформаторския блок - не само за легитимация пред света, не само за неутрализиране на не твърде лицеприятната подкрепа на тъй назованите патриоти, но преди всичко защото са доказани лесни партньори, изпитани непретенциозни съучастници, които няма да му се качват на главата, на тях им стига да се държат за шлифера му и просто "да участват". За разлика от другите, които ще се пазарят и притискат.
Според данните към полунощ обаче новата конфигурация на РБ не влизат в бъдещия парламент и това свива опциите на ГЕРБ за преговори.
И все пак твърдя, че упражнението си струваше.
Първо - в парламента Борисов се сдоби с опозиция от повече от 75 депутати от БСП, а не 35, колкото досега. Тепърва ще се види доколко тази партия има сили и свободна воля да скъса от своя страна с фактическата подкрепа на мафиотския модел на управление и да се противопостави наистина, а не симулативно, както досега, на сливането на властите.
Ако го направи, тоест ако се превърне в реална опозиция, на Борисов няма да му е лесно.
Второ, извън парламента Борисов се сдоби с легитимирани от избирателите три формации, които в програмите си посочват основна цел разрушаване на модела #Кой чрез изтръгване на пипалата му от съдебната власт - това са "Да, България", "Нова република" и Движението на Татяна Дончева като част от коалицията "АБВ - Движение 21".

В допълнение се очаква скок на цени на електричество и газ и усложняване на бита на стотици хиляди българи (да сте чули обосновани и разбираеми дебати за енергетиката в предизборната тъй наречена кампания?) Тези хора не се нуждаят от водачеството на синдикати, за да излязат на улицата и да вгорчат успеха на победителя. Късмет е, че иде лято.
С две думи -
след тези избори за Борисов настъпват по-тежки времена
и вътре в парламента, и отвън, сравнено с предишния му недовършен мандат.
А в най-близък план му предстои да отговори и дали ще изпълни онази закана, че веднага след изборите ще поиска промяна на изборното законодателство, "за да отговорим на очакванията на милиони българи, които поискаха на референдум мажоритарно гласуване и орязване на партийните субсидии". Нали помните, че той се ангажира с такава политическа мисия. Тогава може би се е застраховал, ако загуби изборите да стъжни живота на Корнелия Нинова. Но ето го победител.
Дали обаче победата ще се обърне и в съставяне на кабинет, ще стане ясно в следващите дни.
Докато пиша тези редове се увеличават прогнозите, че ДОСТ на Лютви Местан може да влезе в парламента и това да направи партията на Доган "удобен партньор". А сигурният (веднага заявил подкрепа за ГЕРБ) Марешки да се окаже извън Народното събрание...Та понеделник ще е тежък ден за лидера на ГЕРБ.
Затова и в нощта на изборите пред микрофоните Борисов звучеше доста обран и смирен и не хвърляше "бонбони и шампанско".

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Прозрачност без граници": Висок дял на контролирания вот
by newswriter on 


Медиапул

Делът на контролирания вот и незаконното въздействие върху избирателите по време на парламентарните избори в неделя е бил висок, констатира Асоциация "Прозрачност без граници", отбелязвайки като озадачаваща тенденцията към смяна на председатели и членове на секционни комисии през целия ден.

"Данните от наблюдението показват относително висок дял на случаите на контролиран вот и опитите за незаконно въздействие върху избирателите. Анализът на данните дава основание за оценка, че опитите за въздействие върху избирателите се осъществяват предимно от членове на секционни избирателни комисии. Отказът на голям брой председатели на СИК повдига въпроса за техните мотиви", заявяват от организацията.

Подобни случаи се наблюдават в Ловеч, пловдивския ромски кв. "Столипиново", Пазарджик, Разград, Сливен.

"По-драстичните нарушения се изразяват в опити за въздействие върху избирателите от страна на членове на избирателни комисии: – представител на партия влиза в тъмната стаичка и указва на избирателите как да гласуват (Плевенско-с. Буковлък); – отворена урна в Шуменско - с. Хърсово (като случая са възникнали съмнения за осъществяван контрол върху избирателите). Преди началото на изборния ден е получен има сигнал за изплатени бонуси към работните заплати на работещите в мини "Бобов дол" (Дупница/Бобов дол)", добавят от "Прозрачност без граници".

Наблюдателите на организацията са забелязали засилване на опитите за въздействие и контрол от страна на кметове на малки населени места (Добрич, Търговище) и на лица без обозначителни знаци (Стара Загора, Шумен).

"Относително устойчива е тенденцията за нарушения на забраните за агитация. Те се изразяват предимно в разпространение на агитационни материали в близост до секциите в предизборния ден (Разград, Сливен, Велико Търново, София); – микробус, облепен с агитационни материали, обикаля центъра на града (Силистра); – агитация от анонимен анкетьор; – разговори на чужд език в изборното помещение (с. Буковлък- Плевен)", съобщават още от организацията.

Наблюдателите й са подали общо 72 сигнала за нарушения – над 55% от тях са били организационни, 25 на сто – за контролиран вот, над 16% – за незаконна реклама и агитация и над 2 на сто – за купуване на гласове.

"На национално ниво се констатира използване на сайтове на медии за предварително обявяване на данни. Този факт е показателен за неадекватна законодателна регламентация за забраните за анонсиране на предварителни социологически данни", отбелязват още от "Прозрачност без граници".

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Осъмнахме с различни изборни резултати
by newswriter on 

Офнюз

В 44-ия български парламент влизат 5 партии, според обработени 68,56% от протоколите, съобщава ЦИК. Това са ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти и Воля. Извън НС остават РБ-Глас народен, Първа политическа сила отново е ГЕРБ с 32,91% , следвана от БСП с 5% разлика - 26,83%. Трети са Обите патриоти с 9,19%, четвърти - ДПС - 8,14% като и двете формации намаляват своята подкрепа в сравнение с президентските избори. Новата формация Воля на Веселин Марешки едва успява да влезе с 4,08%.

Под чертата са Да, България с 3,34%, Реформаторски блок-ГН с 3,08%, който вчера социолозите даваха на ръба, и Нова република с 2,76%.

Все още не са обработени гласовете от чужбина, които биха могли да променят леко тази картина. Първите данни от гласувалите зад граница вижте тук.


Ако процентите се запазят така, броят мандати ще се разпредели приблизително така: 97 депутати - ГЕРБ, 79 - БСП, 27 - Обединени патриоти, 24 - ДПС и 13 - Воля.


Очаквано големият въпрос на тези избори е кой ще успее да направи коалиция. Най-големи шансове има ГЕРБ. С доскорошния си партньор патриотите те биха могли да предложат правителство. Но ако Воля изпадне от парламента, мандатите ще се променят.


Вижте какво казаха политиците в изборната нощ.


"ГЕРБ е длъжен да направи правителство. Всяко друго решение ни връща във времето на Орешарски" - каза Бойко Борисов в първото си изявление след изборите. Той поздрави БСП като "достоен съперник" в една сериозна, мъжка битка. "За пореден път десницата в България категорично победи социалистите".


Лидерът на ГЕРБ обеща, че "ще положи огровмни усилия след преговорите да направи бързо правителство, което да отговори на очакванията на хората".


Борисов отказа да отговори на всички въпроси за евентуални коалиционни партньори като обяви, че в следващите дни предстоят консултации в ГЕРБ.


Председателят на БСП Корнелия Нинова каза, че левицата няма да учасства в съвместно управление с ГЕРБ поради сериозните различия в програмите и поетите ангажименти по време на кампанията.


Нинова подчерта, че БСП е увеличила близо два пъти подкрепата си спрямо 2014 година, като сега има около 1 милион избиратели, докато през миналата година са били едва 10%.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Нинова отхвърли възможност за голяма коалиция
by newswriter on 


Лидерът на БСП Корнелия Нинова поздрави ГЕРБ с резултата на изборите. Тя каза, че БСП няма да участва в разговори и преговори за съставяне на правителство, ако бъде поканена. БСП ще се опита да състави правителство, ако й бъде връчен мандат за това.

Тя направи уточнението, че това са коментари преди да са известни окончателните резултати.

Българската социалистическа партия не признава поражението си на предсрочните парламентарни избори, заяви Кирил Добрев пред bTV.
„БСП не признава поражението си, обявените резултати са предварителни. Разликата между нас и ГЕРБ е минимална, затова чакаме официалните резултати на ЦИК и няма да стъпваме върху екзит пола”, каза Добрев.

Според Добрев към момента „нито една партия няма основание да се радва”.    

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

ГЕРБ спечели с малко и за малко
by newswriter on 


Сега

България проведе най-непредсказуемите избори за Народно събрание в посткомунистическата си история, които на практика няма да променят нищо. ГЕРБ спечели изборите, но с най-малката разлика пред БСП досега - около 4%. БСП не успя да реализира възхода си след президентските избори. В парламента влизат със сигурност ДПС, "Обединените патриоти" и "Воля". "Реформаторският блок-Глас народен" е на ръба. Квадратчето "Не подкрепям никого" бе предпочетено от 2.8-2.9%.

За да бъде формирано правителство, ще е нужна поне трипартийна коалиция. ГЕРБ ще се нуждае от помощта на "Обединените патриоти" и на "Воля" или Реформаторския блок, ако влезе. Това означава, че следващото правителство ще бъде почти същото като кабинета "Борисов-2". В същата ситуация е и БСП, ако ГЕРБ не успее да състави кабинет и ако соцлидерът Корнелия Нинова удържи на думата си да не се коалира с ДПС и с партията на Бойко Борисов.

Правителството и парламентът не би трябвало да имат дълъг живот, ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов удържи властта и спази обещанието си партията му да пребивава в парламента само с една цел - да промени Изборния кодекс според резултатите от референдума. Според него след това парламентът трябва да се саморазпусне, за да се проведат избори според волята на народа. На проведения миналата година референдум с огромно мнозинство бяха подкрепени идеите за мажоритарни избори, намаляване на партийната субсидия на 1 лв. и задължително гласуване. "Ние ще настояваме за това, колкото и да се правят другите, че референдум не е имало и 2.5 млн. българи не са гласували за това. Да са мислили преди това", заяви нееднократно Борисов по време на кампанията.

Цял ден основните социологически агенции даваха разнопосочни резултати, от които ставаше ясно, че има спор за първото място - между ГЕРБ и БСП, че върви битка за третото място - между "Обединените патриоти" и ДПС, както и за петото място - между "Воля" и "Реформаторски блок-Глас народен". До последно не бе ясно колко партии влизат в 44-тото НС - 5 или 6.

"Алфа рисърч" прогнозира 32.2% за ГЕРБ срещу 28% за БСП, 9.7% за ДПС, Обединените патриоти - 9.5%, "Воля" 5.1% и 4% за "Реформаторския блок-Глас народен". "Галъп" даде сходни резултати: ГЕРБ печели с 32.8%, а БСП остава с 28.4%. Трета в класирането на "Галъп" е коалицията на "Обединените патриоти" - 8.8%, а ДПС са четвърти със 7.8%. Според "Галъп" "Воля" влиза с 4.6%, но Реформаторският блок остава под чертата. И двете агенции направиха уговорките, че резултатът на "Реформаторски блок-Глас народен" е най-спорен и до последния момент няма да е ясно дали те са в парламента. "Обединените патриоти" и "Воля" определиха резултата си като разочароващ.

Вотът между двете спорещи партии ДПС и ДОСТ показа категорична победа на партията на Ахмед Доган. За това допринесе както ограничението на секциите в Турция до 35, така и указанието на ЦИК декларациите, че няма да се гласува на друго място, да се попълват само пред член на СИК.

Според прогнозата на социолозите в следващия парламент ГЕРБ ще има 86-88 депутати, 75-77 ще са депутатите на БСП, а Патриотите вземат 25-27 места - колкото и ДПС. "Воля" ще има 13-15, а ако влязат Реформаторите, ще имат 10-11 депутатски места.

През целия ден избирателната активност не надвиши активността от последните два парламентарни вота - през 2013 и 2014 г., и в края на изборния ден финишира около 50%.

Към 17 часа зад граница бяха гласували 75 хил. души, от които в Турция упражниха правото си на глас 23 700 гласа. Изборният процес в една от секциите в Бурса бе спрян за около 10 минути, след като гневни избиратели нахлуха в секцията и повалиха полицай, който се грижеше за реда. Гласовете от чужбина биха могли да променят най-вече резултата на ДПС, ДОСТ, "Реформаторския блок" и "Да, България", която според "Галъп" има 3.9%. Един процент при тази избирателна активност е около 35 000 гласа.

Сигналите за нередности бяха 2 пъти повече от обичайните, констатира главният прокурор Сотир Цацаров.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Валери Симеонов: Условието ни за коалиция е да се изпълни програмата ни
by newswriter on 

Mediapool

Очаквахме повече, разочарован съм малко, коментира лидерът на НФСБ Валери Симеонов от "Обединени патриоти", които според предварителни данни се класират трети на предсрочните парламентарни избори с 9.5% по данни на "Алфа рисърч", 8.8% според Галъп интернешънъл" и 8% според "Маркет линкс". Според първите резултати от екзит пол "Обединените патриоти" изпреварват Движението за права и свободи, което досега заемаше третата позиция.


Успяхме да спрем доста автобуси на границата с протестите си, но не сме го направили за проценти, каза Валери Симеонов, цитиран от БНТ, по повод незаконните блокади по българо-турската граница.


"Очакваме крайния резултат и преговорите, за да говорим за коалиция. Но ние сме скучни и предвидими, така че не очаквайте драми, ще се случи това, което беше преди две години. Искаме програмата на "Обединени патриоти" да се изпълни, ние ще си я подготвим", каза той.

Властта не е най-важното, важното е да свършим някаква работа, допълни Симеонов.


Той отбеляза, че е възможно да се каже "не" на ГЕРБ. Симеонов повтори, че тези избори са били излишни.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

ГЕРБ с трета победа според ексзитполовете
by newswriter on 

Според екзитполовете на агенциите Алфа Рисърч и Галъп ГЕРБ печели парламентарните избори с около 3-4 процента от гласовете. На второ място е коалицията БСП за България. ГЕРБ има32,2 - 32,8%, БСП - 28-28,4%.

Боряна Димитрова от Алфа рисърч смята, че резултатите са необратими, докато Живко Георгиев от Галъп избягва категоричното становище и смята, че трябва да се изчакат резултатите от броенета на реалните гласове.

В парламента влизат ДПС, Обединените патрироти и Воля. Реформаторският блок е на границата на 4-те процента.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Цацаров: почти двойно увеличение на търговията с гласове
by newswriter on 


Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи за двойно увеличение на търговията с вот в сравнение с предишните парламентарни избори.
Преди 2 г. те са били 374, а сега 534. Досъдебните производства преди началото на изборния ден през 2014 тогава са били 59, срещу 73 сега.

 Според Цацаров до края на гласуването се очаква те да се увеличат още повече. Той съобщи, че е постановена една присъда от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода по обвинение за купуване на гласове в Мездра. До тази сутрин обвиняемите са 8.

Схемите са същите като досега – индивидуално в определени населени места, на определена част от населението и корпоративен вот, чрез който работодатели от големи компании подсказват или внушават на подчинените си чрез всякаква агитация и раздаване на храни и други стимули.

Във Видинско в схемата участват и кандидат-депутати. Идеята е застъпниците да гласуват за политическата сила и да набират още гласове. Заплаща им се 40 лева и се раздава храна. Отделно за всеки докаран да гласува се обещават по 30 лева. Вотът трябва да се маркира по точно определен начин. За да е ясно кои са купените гласове, освен номер на партията задължително се отбелязва и конкретна преференция.

Районната избирателна комисия в Пазарджик се е самосезирала тази сутрин за разлепени плакати на кандидат за депутат в близост до избирателни секции. Има и постъпил сигнал, че автомобили в град Септември се движат с облепени по тях агитационни стикери.

В ЦИК до 10 часа сутринта са постъпили 8 жалби и сигнали, съобщи говорителят на комисията Камелия Нейкова. Един от сигналите е, че секционната комисия в болница “Царица Йонна“- ИСУЛ не допуска дежурния медицински персонал да гласува. “Дали сме указания да се спазват решенията на ЦИК именно - персоналът, който е на 12-часово дежурство да може да гласува в съответното болнично заведение", обясни Нейкова.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Първи резултати - води ту БСП, ту ГЕРБ
by newswriter on 


Според първите данни на социологическите агенции, които правят екзит пол, около 9 - 9,30 сутринта най-много гласове са били дадени за БСП, с около един процент по-малко - за ГЕРБ. Следват ОП и ДПС. За партия Воля гласовете са неочаквано под 4%.

Около 10-1,30 съотношението между двете водещи партии се обръща и на първо място застава ГЕРБ.

Вестниците, които работят със съответните агенции, публикуват данните във фейсбук.

Изборният ден  започна в 7 часа, според ЦИК без проблеми във връзка с преминаването от зимно на лятно време.

Говорителката на ЦИК Камелия Нейкова посочи пред БНР:  Всички избирателни секции са отворени и избирателите вече упражняват своето право на глас. В Централната избирателна комисия от някои изборни райони като Пловдив, Хасково, Монтана постъпи информация, че в началото на изборния ден се е наложило да бъдат направени замени на членове на секционни избирателни комисии, които не са се явили в необходимия час. Тепърва ще разберем дали ще бъдат попълнени всички  секционни избирателни комисии в чужбина, защото заради часовото време на места гласуването още не е започнало.

Относно попълването и подписването на декларациите при гласуването в чужбина, което трябва да става задължително в секциите пред член на комисията, Нейкова заяви:

Важни са разпоредбите на Изборния кодекс, според който не се позволява предварително раздаване на изборни книжа. Тази декларация е част от изборните книжа. Надяваме се, че предвид значително по-големия брой заявления за гласуване извън страната, които са подадени и тези избиратели са включени в избирателните списъци за гласуване извън страната, а те не попълват такава декларация, това да доведе до необходимостта по-малък брой избиратели да се явят, без предварително да са включени в избирателните списъци. Не бих казала, че ЦИК ще преразгледа това свое решение, особено в изборния ден.

Изборният ден може да бъде удължен най-много с един час – до 21.00 часа.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

България избира нов парламент
by newswriter on 


Изборите днес са за 44-то Народно събрание, което се състои от 240 депутати. То трябва да избере и правителство.

Гласуването е задължително въпреки, че няма санкции.

Право да гласуват имат всички български граждани навършили 18 години, които не са поставени под запрещение.

Ако не знаете в коя изборна секция трябва да пуснете бюлетина, можете да проверите на сайта на ГД "ГРАО" или на общината. Ученици и студенти могат да гласуват в града в който учат, ако е различен от местожителството им.

Трябва да представят само документ за самоличност, студентска или ученическа книжка и да попълнят декларация. Изборният ден започва в 7:00 часа и завършва в 20:00 часа, като ако има чакащи пред секцията може да бъде удължен с още 1 час.

Със списъците на партиите и кандидатите можете да се запознаете пред изборното помещение. След като влезете, член на секционната избирателна комисия трябва да откъсне от кочан пред вас бюлетина и да поставя печат върху гърба ѝ. Бюлетината за изборите е една.

От лявата ѝ страна, са подредени партиите участващи в изборите. Изборът се прави, като се поставя знакът V или X в квадратчето срещу името на партията, независим кандидат или "Не подкрепям никого". Използва се само син химикал.

От дясната страна на бюлетината има кръгчета с номерата на кандидатите от партията за която сте гласували и можете да изберете един от тях поставяйки един от същите знаци в кръга. Така можете да пренаредите партийната листа.

След като излезете от "тъмното помещение" сгънете бюлетината и я дайте на член на комисията. След като свери номера в долния десен ъгъл на бюлетината, той трябва да го откъсне пред вас и да постави втори печат.

След като пуснете бюлетината в урната трябва да се подпишете в списъка и да вземете личната си карта.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

В Лондон протест срещу Брексит
by newswriter on 


Десетки хиляди излязоха на протест в Лондон в подкрепа на оставането на Великобритания в Европейския съюз, четири дни преди британският премиер Тереза Мей да задейства процедурата по излизането на страната от ЕС.

Протестиращите издигнаха знамена на ЕС и плакати срещу Брексит, докато минаваха през центъра на британската столица.

Шествието завърши с митинг пред сградата на Парламента, където бяха положени венци и цветя за жертвите от нападението на 22 март.

Организаторите призоваха в социалните мрежи хората да не се страхуват от атаките и уточниха, че събитието е и в памет на жертвите.

През юни 2016 година 52% от британците гласуваха за излизане на страната от ЕС след ожесточена кампания на десни медии като "Дейли Мейл", "Дейли Експрес" и "Телеграф".

Решението за излизане на страната доведе до рязък спад на британския паунд към другите основни валути като долар и евро, което от своя страна увеличи инфлацията и намали инвестициите в икономиката.

Много експерти казват, че икономическата ситуация във Великобритания ще се влоши значително през следващите години, докато страната се готви да напусне общия пазар на ЕС и митническия съюз, за да ограничи имиграцията от страни от блока.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Европейците обещаха да вървят заедно с различна бързина
by newswriter on 


На 60-годишнината на ЕС 27 лидери подписаха в Рим декларация за неговото бъдеще

Веселин Желев
Club Z


Държавните и правителствените ръководители на 27 държави-членки на Европейския съюз подписаха днес в Рим декларация, потвърждаваща единството на съюза и заявяваща, че държавите му ще се движат в една и съща посока, но с различни скорости, "където е необходимо".

В италианската столица лидерите отбелязаха 60-годишнината от подписването на Римския договор, който през 1957 г. слага началото на Европейската икономическа общност, предшественичка на днешния ЕС.

"ЕС не е лозунги, процедури, регламенти. EС гарантира, че свободата, достойнството, демокрацията, независимостта не са повече мечти, но всекидневна реалност",  каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск. "Европа като политическо тяло или ще бъде единна или няма да я бъде изобщо. Само обединена Европа може да бъде суверенна Европа".

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подписа декларацията с писалката, с която министър-председателят на родния му Люксембург е подписал Римския договор на 25 март 1957 г. в същата зала на Капитолийския хълм, където се състоя днешната среща.

"Има подписи, които траят", каза той.

"Да, драги приятели, трябва да сме по-горди от Европа", каза още Юнкер. "Успяхме да дадем на този континент траен мир. Успяхма да дадем на този континент единна валута, нещо, на което никой, дори ние самите, не мислехме, че сме способни. Създадохме най-големия вътрешен пазар в света. Успяхме с огромно усилие на волята на народите от Централна и Източна Европа да обединим с мирни средства европейската история и география, велико постижение на последните десетилетия. И го направихме, да, с това търпение, тази воля, това постоянство, тази решимост, която изискват дългите преходи и големите амбиции".

Британската министър-председателка Тереза Мей не присъства. Очаква се в сряда тя да изпрати в Брюксел писмо, с което да започне процедурата на излизане на Обединеното кралство от ЕС.

Президентът Румен Радев подписа Римската декларация от името на България.

Привърженици и противници на ЕС са насрочили за днес демонстрации в Рим. Мерките за сигурност са повишени след атентата в Лондон в сряда, който взе четири жертви.

Заедно, но с различни скорости

"С още повече единство и солидарност помежду ни и със спазване на общите правила ще направим Европейския съюз по-силен и по-устойчив", пише в декларацията. "Единството е необходимост, но то е и нашият свободен избор. Поотделно бихме били изхвърлени встрани от глобалната динамика. Да бъдем заедно е най-добрият начин да влияем на тази динамика и да отстояваме нашите общи интереси и ценности".

"Ще действаме заедно, ако е необходимо с различни темпове и интензивност, но ще се движим в една и съща посока, както сме правили преди, в съответствие с Договорите и като държим вратата отворена за онези, които желаят да се присъединят на по-късен етап. Съюзът ни е неразделен и неделим", се казва още в нея.

В четири конкретни точки на документа лидерите се обявяват за по-сигурна и безопасна, просперираща и устойчива, социална и  по-силна на световната сцена Европа.

Под това те разбират сигурни външни граници, "отговорна и устойчива" миграционна политика, борба с тероризма, развит единен пазар и по-силна обща валута, завършен икономически и валутен съюз, "където енергията е сигурна и достъпна и околната среда е чиста и безопасна".

Специални пасажи са отделени на "социална Европа" и на ангажимента на ЕС "да засили своята обща сигурност и отбрана".

Кохезията (политиката за социално-икономическо сближаване), на които България държи особено заедно с останалите страни от Централна и Източна Европа, фигурира на две места в текста на декларацията.

Лидерите отбелязват, че върху руините от две световни войни Европа е създала "неповторим Съюз с общи институции и непоклатими стойности, общност на мир, свобода, демокрация, човешки права и върховенство на закона, огромна икономическа сила, отличаваща се с безпрецедентни равнища на социална закрила и благополучие".

Те признават, днешният ЕС е "изправен пред безпрецедентни глобални и вътрешни предизвикателства: регионални конфликти, тероризъм, все по-голям миграционен натиск, протекционизъм и социални и икономически неравенства".

Вчера  Европейската Комисия подчерта, че Римската декларация "отбелязва началото на един процес".

След днешната среща на върха в Рим Комисията ще представи серия документи за размисъл по ключови въпроси за Европа:

- развитие на социалното измерение;
- задълбочаване на Европейския икономически и паричен съюз;
- извличане на ползи от глобализацията;
- бъдещето на европейската отбрана;
- бъдещето на финансите на ЕС.

В реч за състоянието на Съюза пред Европейския парламент през септември 2017 г. Юнкер ще доразвие тези идеи, по които среща на върха на ЕС се очаква да приеме първоначални заключения през декември 2017 г., съобщи Комисията.

Това  ще рече, че работата по осъществяването им ще започне преди началото на следващия политически цикъл в ЕС с  изборите за Европейски парламент през юни 2019 г. По договор дотогава трябва да са приключени и преговорите за излизане на Великобритания от ЕС.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

De Profundis: Пътят на България за Европа не минава през Ахмед Доган
by newswriter on 


Босът на Сараите внушава страхове, за да получи политически изгоди, но това не е политически прагматизъм, а политически цинизъм

Пламен Асенов
специално за Faktor.bg


 Може ли лекето да хване леке?

В света на рекламите за все по-ефективен прах за пране - не може. Обаче в реалния свят е твърде лесно. А в политиката пък, особено в българската, образуването на леке върху леке си е направо основополагащ принцип.

Тези умерено весели размисли ме налегнаха, граждани, докато четях ВПП /Великото Предизборно Послание/ на Ахмед Доган. Казвам „умерено” весели, защото все пак не умрях от смях по време на четенето. Ако бях умрял, размислите ми очевидно щяха да са били изцяло весели…..

Добре, де, това прозвуча малко глупаво, но по логика така се получава, а се надявам, че вие не ме разбирате погрешно. Искам да кажа – щом правилно разбирате логиката на самия Ахмед бей и на базата на това го возприимате като досущ съвременний Левски, значи трябва и мене да разбирате.

Лошото е, че, както подозирам, най-ценният пасаж от споменатото негово послание е онзи, който той не е написал сам, онзи, който носи основния смисъл. Да, Доган вероятно е фризирал с пасажа малко, за да изглежда фразиран от него, като е лепнал вътре за по-сигурно един „трансфер на конфликтност и конфронтация” - но сам не го е измислил в никакъв случай.

Имам предвид пасажа: „В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа”.

Ах, летете удивителни!!! Аз пък за по-сигурно запазвам изцяло и правописа, в който е издържано цялото ВПП на пророка Доган и който го нарежда сред класическите образци за български антиправопис.

Но това е малката беля. Голямата – за самия мъдрец Доган, де, не за нас, потребителите на неговата светлейша мъдрост – е, че от цитирания текст веднага лъсва простият факт, че понякога е твърде лесно да бъдеш пророк. Не знам дали някога на Мохамед му е било лесно, обаче сега на Ахмед – да. Нашият човек представя нещо, което вече се е случило, за нещо, което предстои да се случи. И на тази база

 внушава страхове, за да получи политически изгоди,

  за себе си, за господарите си.

Ще видите, че съм прав, ако само за секунда се върнете към цитирания пасаж от ВПП и замените думата „неоосманизъм” с думата „путинизъм”. Това ще ви накара да усетите колко здраво сте нагазили в гъстата и миризлива реалност, от която, както подозирам, вече ви се оцапаха опинците.

Да, просто е и видно – натискът, рекетът, принудата и заплахите са основните оръжия на некоронования руски император Владимир Путин за легитимиране на неговата престъпна власт. И това ВЕЧЕ доведе до „трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа”.

Та видно е, че в това отношение турският кандидат-диктатор Ердоган е просто малкото братче на руския самодържец Путин.

Играта на Ердоган, включително тази, нахалната и опасната, която той заигра през последните седмици срещу Европа, всъщност е част от по-голямата игра на Кремъл срещу същата тази Европа, а ако щете – и срещу демокрацията в света изобщо.

По какви механизми, в каква степен и заради какви собствени налудничави цели Ердоган е зависим от Путин, не е моя работа да гадая, но е така. Като се проследят няколко години назад във времето действията и развитието на отношенията между двамата, в това лесно ще се убедят дори онези наблюдатели, които понякога твърдят, че мразят теорията на конспирацията. В случаите, когато конспирацията не е изгодна за версията, която се опитват да ни пробутат, разбира се.

Ама нали помните знаменитата фраза от знаменития едноименен филм: „Фактът, че нещо е част от теорията на конспирацията, не означава, че конспирация няма”.

Но да се върнем на нашия герой – Ахмед Доган. От своя страна, сам той пък е нещо като малкото братче на Ердоган, имам предвид – човек със същите мегаломански амбиции, със същото желание да си играе със съдбите на хората като с пионки, със същата готовност да използва всички средства, само и само да постигне целта си.

Не това не е политически прагматизъм, а

политически цинизъм

И вероятно точно защото го изповядват в една и съща степен, защото се разпознаха взаимно като хора, готови да изцедят докрай другия, а после да го захвърлят, Доган и Ердоган не успяха да мелят брашно заедно. А как мелеха…..

Да, мелеха, писмото от октомври 2012 година, което Лютви Местан показа онзи ден, го доказва. Преди време пък Сашо Йорданов припомни един прекрасен пасаж от речта на Доган пред 7 конференция на ДПС.

Там лидерът на Движението се връща към предизвикалата толкова вълнения своя фраза от началото на промените - че пътят на България към Европа минава през Босфора, и продължава:  „След 20 години бих искал да добавя, че пътят на ЕС към себе си и към глобалния свят минава през Дарданелите и Чанак кале. Защото в Чанак кале на Дарданелите е заложена новата историческа матрица на новата толерантност и на новата идентичност.“

Ами сега? Това е казано през 2009-та, по време, когато в Турция управлява същия този Ердоган. Излиза, че тогава като премиер той е баща на „новата толерантност и новата идентичност” на Европа, обаче през 2017-та, като президент, вече е основно плашило и враг на европейска България, който стимулира неистови патриотични изблици не само сред Волен Сидеров, но и сред Ахмед Доган…

Бей ефенди, бивши приятелю, земи са стегни малко, а!

Когато през 1990 година, по изборите за седмото Велико народно събрание, попитах Ахмед Доган защо в Кърджали той демонстративно отказа да работи съвместно със СДС, с което подпомогна комунистите, отговорът беше: „Абе, исках да си направя един малък експеримент”. Е, направи си го. И на всички нас ни го направи.

След това Доган удари депесарски шут на първото демократично правителство на Филип Димитров, което беше адски неудобно за партийно-ченгеджийската червено-кафява мафия. В резултат  ДПС стана нещо като политически отдел на компанията „Мултигруп”, а неговата върхушка - крепител и участник в разграбването на страната при правителствата на Беров и Жан Виденов.

По-късно Доган лично проведе с Първанов

„Сталинградската битка за Кърджали”

и я спечели, само за да се прегърне след това с омразния си противник, да го подкрепи в битието му на най-антидемократичния и антиевропейски президент на България и да работи в сътрудничество с него и досега.

Да, знам, всъщност реално Първанов и Доган не могат да се понасят взаимно, обаче общите им кукловоди искат да работят заедно и те работят, къде ще ходят.

Когато през 90-те няколко пъти поисках от Доган достъп до архивите на ДПС, свързани с тъй наречения „възродителен процес”, той любезно се направи на глух.

После пък го попитах за ролята на Москва в същия този процес, а той искрено се направи на изненадан, дето някой изобщо мисли, че такава роля е имало.

Е, добри, де, по тази последната тема не само Доган изненадано се прави на изненадан, мога да ви изброя имената и на няколко уж сериозни изследователи. Което навежда на мисълта, че истината е толкова гнусна, та се налага да се крие наистина дълбоко и ще излезе наяве доста години, след като вече на никого няма да му пука за нея.

Изброявам всички тези случки, а те са само малка част от знаменитата професионална биография на великия български политик Ахмед Доган, за да напомня за пореден път, граждани, че

този човек винаги ще бъде част от проблема на България

и никога – част от неговото решение, както сам се опитва да ни се пробута. И както се опитват да ни го пробутват хората от неговия медиен, политически и ченгеджийски слугинаж.

„Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно” – изпада в заплашителна лирика към края на посланието си Ахмед Доган.

Знам откъде човекът е откраднал лириката. А знам дори каква е истинската заплаха, скрита в нея. Тя гласи: „Единствен пръстен ги владее, единствен той ще ги открие, единствен вси ще ги сбере - и в тъмнина ще ги обвие”.

Да-а-а, пътят на България за Европа и демокрацията не минава през Босфора или през Кремъл. Още по-малко – през Ахмед Доган. Този път следва тихия бял Дунав на северозапад и минава през собствените ни души, които мислят.

Евентуално.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Уморихме се да тичаме като хамстери в клетка - защо българите си тръгват
by newswriter on 


За изтормозените българи еднопосочният билет все още е примамлив вариант

Ройтерс

Дневник


След като 20 години се е опитвала да се прехранва като собственик на автошкола, Златинка Златева накрая се отказва миналия септември и приема работа като детегледачка във Великобритания.

"Бях бясна на всичко. Закрих автошколата и два дни след това отлетях за Лондон", казва 51-годишната Златева в репортаж на агенция "Ройтерс". "Във Великобритания на минимална заплата мога да си позволя пътуване до Париж. В България работиш, имаш фирма и като си направиш равносметката, осъзнаваш, че нямаш нищо."

През миналата година се забави имиграцията във Великобритания от бившите комунистически страни, но докато британците спореха дали да напуснат ЕС на референдума през юни, броят на пристигащите българи и румънци достигна рекордно висок брой, се казва в текста под заглавие "За изтормозените българи еднопосочният билет все още е примамлив вариант".

Подобно на Златева, мнозина българи избират да си тръгнат без намерение да се връщат. Причината е разочарованието от ниските заплати и изпаряването на надеждите, че политиците ще се справят с масовата корупция.

Парламентарните избори в неделя - третите за последните 4 години - отново изкараха на преден план спорните икономически постижения от падането на комунизма през 1989г. и особено относително ниските жизнени стандарти след години на колебливи реформи.

Средната месечна заплата от 962 лева (492 евро) остава най-ниската сред 28-те страни от ЕС. За сравнение, в Германия - предпочитана дестинация за всякакъв вид български специалисти, от лекари до строителни работници - минималната е 1440 евро.

От 1989г. населението е намаляло с 20% до 7.2 милиона души. През 2015г. около 30 000 българи се присъединиха към вече значителните емигрантски общности в Германия, Испания, Великобритания и други западни държави.

Повечето партии - от националисти до пропазарни либерали - даваха по време на кампанията щедри популистки обещания за повишаване на заплати и пенсии. Но много малко се говореше за трудните реформи, нужни за овладяване на корупцията, привличане на преки чуждестранни инвестиции и постигане на устойчив икономически растеж.

Затова българите продължават да "гласуват с краката си" и да заминават за Великобритания, въпреки несигурността за това дали ще могат да останат там след Брекзит, който премиерът Тереза Мей ще стартира в сряда.

Британската статистика показва, че за една година до септември 2016г., т.е. период, обхващащ и трите месеца след референдума, общо 74 000 българи и румънци са пристигнали. Това не само е рекорден брой, но и е в пъти повече от 19 000 души за предходните 12 месеца.

Теодора Йолчева, PR специалист на 31 години, от около година обмисля дали да не емигрира. Когато по-рано този месец получава работа в маркетинг отдел в лондонското Сити, тя не се колебае. Няма да ми липсва усещането, че сме като хамстери, тичащи безкрайно по колело в клетката си - полагаш усилия и нищо не се случва, коментира тя пред "Ройтерс".

Явор Алексиев от Института за пазарна икономика, казва пред агеницята, че продължаващата емиграция към Великобритания вероятно се дължи на ефекта от Брекзит върху личния живот или професионалните планове на хората. Някои, вече установени там, опитват да приберат семействата си, а други, които са имали планове да го сторят, бързат, за да изпреварят евентуалните ораничения на пазара на труда, добавя той.

Не всички новини от България са лоши. Икономиката нарасна през миналата година с добрите 3.4% и правителството на ГЕРБ поддържаше бюджетен излишък. Страната има и едно от най-ниските нива на публична задлъжнялост в ЕС и макар заплатите да са ниски, то и разходите за живот са ниски по европеските стандарти, а това помага за привличането на туристи.

"Ако изборите през 2014г. бяха в името на реформите, този път става дума за доходите и разходите", казва Димитър Ганев от "Тренд". "Макроикономическата ситуация е стабилна, има пари и политиците се възползват от това (да обещават на избирателите по-висок стандарт). Хората се умориха да правят жертви."

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ден за размисъл ...
by newswriter on 


... върху лицемерната забрана да се мисли на глас и за пла(нк)тоническата любов в информационния океан

ИВО ИНДЖЕВ
Блог

Днешният ден за размисъл преди утрешните избори повече от всякога досега може да бъде обявен за ден на законно упражняваното лицемерие в държавата. Наистина ли си мислите, че някой седи и си мисли какво да измисли в последния момент и най-после да реши за кого да гласува?

Забраната мислите да се изказват на глас е една от глупостите, с които сме свикнали - подобно на онази традиция да празнуваме Октомврийската революция през ноември и тъпо, но упорито да си я наричаме октомврийска поради липса на указания отгоре за промяна в названието.

Защо пък този път лицемерието да е още по-голямо от обикновено, ще попита някой. Отговарям: по “технически причини”.

С течение на времето потребителите на океана от информация и най-бързо развиващо се средство за комуникация, каквото е виртуално пространство в интернет, стават все повече.

Тази година със сигурност са се размножили спрямо миналата – да не говорим за сравнението с предишните, по-предишните и т.н. парламентарни и всякакви други избори. Следователно забраната да се говори на глас за това какво мислим за политиката и най-важното и проявление, каквото са изборите, става все по-лицемерна.

Лицемерна е, но не се намират смелчаци, сред онези, на които делегираме нашата воля (за промяна?!) чрез работата, за която ги наемаме в качеството им на политици, които да забележат абсурда с наложената забрана да се говори за политика публично в деня преди изборите - забрана, измислена преди ерата на интернет и прилагана днес папагалски според едно закърняло във времето решение на нашите законодатели.

Дори и да беше възможно да се установи контрол върху споделените мисли в интернет с днешна дата, какво да правим с вчерашната агитация, запаметена и крещяща отвсякъде в сайтове и коментари, свързани с тях – да не говорим за чистата партийна реклама, която е платена точно с цел да пребъде във времето, включително и в днешното “забранено” време за политическо говорене?

Но какво да се прави - купуването и продаването на мисли не е престъпление. И от този факт се възползват лицемерите, които призоават да се спазва закона, след като напълно съзнателно са го нарушили с всякакъв вид агитация в интернет.

Впрочем, ако сме живи още достатъчно дълго, ще станем свидетели на това, как телевизиите окончателно ще загубят състезанието си с интеренет по степента на влиянието си върху избирателите - така, както вече вестниците го загубиха.

Дали това е добре или не съвсем, е друга тема (защото е здравословно да има конкуренция, а замяната на една диктатура с друга не води до нищо добро). Но преди това да се случи, ще продължават да ни агитарат от телевизинния екран да не агитираме в деня за размисъл.

Понеже н.в. другарят Путин е винаги прав (според онези, които без Путин се чувсват в някаква умствена безпътица), вярвам, че тъкмо ЦРУ е автор на проекта интернет. Ето защо съм готов да агитирам в полза на ЦРУ (Ценностното управления на умовете).

Според някои коментатори, с които не искам да споря в рамките на тази другарска желейка, интернет вече е убил журналистиката, включително поради това, че все в днешно вмеме може да сподели (глупавите си) мисли без редакция и гаранция за качеството на разсъжденията. Амин, дай Боже повече такива “убийства”, които разбиха добре смазания монопол на привилигерованите.

А че трудно се плува в океана от информация, спор няма. И шофирането става все по-затруднено, но това не е причина да се откажем от автомобилите и да се върнем към времето на конете и магаретата, макар че малко от упоритостта на последните никак няма да ни е излишна, за да отстояваме позициите си сред виртуалните акули, които са се нароили във въпросния информационен океан, в който те вече се конкурират по многобройност с планктона.

Но какво да се прави – от пла(нк)тоническата любов не се ражда нищо, освен планктон. Сблъсъкът с акулите е опасен, но си заслужава усилието заради еволюцията, до която ни води.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Кандидат-депутатчетата на Корнелия Нинова
by newswriter on 


Един се прави на ДС-ченге, готово да измъчва, а друг пикае на „шибаните жертви” на комунизма


Написано от Христо Христов      

Броени дни, след като лидерът на БКП Корнелия Нинова допусна гафа с оплюването на демокрацията, заради който ѝ се наложи да прави многобройни уточнения, че не била правилно разбрана и че хулите ѝ са били насочени към прехода, двама от нейните „нови лица”, водачи на листи на БСП на изборите в неделя, направиха коментари в публичното пространство, които бяха посрещнати с вълна от възмущение в социалните мрежи.
 
Нинова гостува с сутрешния блок на Нова телевизия и в един момент водещите я попитаха кого е довела в студиото.

Камерата показа младеж, който беше закъснял за предаването и се представи така:
„Крум Зарков се казвам. Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо.”

Показателно бе, че крайно неуместният опит за дебелашка шега, беше схванат като проява на чувство за хумор от страна на Корнелия Нинова, която не само избухна в бурен смях, но и одобри автора на казаното с потупване по рамото и дори му благодари!
 
Крум Зарков е действително едно от „новите лица” на БСП, лансирани, след избирането на Нинова на председателския пост.

Той е водач на листата на БСП в 19-и МИР Русе. Роден е през 1982 г. и е син е на журналистката Ана Заркова, завеждащ криминалния отдел на вестник „Труд” и на д-р Господин Зарков, завеждащ Първа хирургия в Пета градска болница.

В партията столетница е известен като най-младият член на Изпълнителното бюро на БСП (от май 2016 г.). Издигнат е лично от Нинова миналата година, като преди това е бил съветник на предишния председател Михаил Миков.

Крум Зарков е завършил Френската гимназия и има докторат по международно право в Париж.

Очевидно младият социалист кандидат-депутат има представа за същността на репресивната дейност на Държавна сигурност, защото дядо му (по майчина линия) е ген. Леонид Кацамунски – щатен служител на Държавна сигурност от 1977 г. с школа в КГБ.
 
Кацамунски е известен като дългогодишен следовател в Главно следствено управление (ГСУ) на МВР-ДС по линия на Държавна сигурност, а през 1990 г. оглавява ГСУ. Принадлежността му към Държавна сигурност е официално обявена от Комисията по досиетата през 2009 г. при проверката на следователите.

Водачът на листата на БСП в 9-и МИР Кърджали Александър Симов не остана по-назад. Той беше също толкова брутален, като се изгаври с жертвите на комунизма, наричайки ги „шибани” и заявявайки, че ще се изпикае върху мемориала им.

Това той е направил в свой пост във Фейсбук, отговаряйки грубо, цинично и със заплахи на свой критик (Стефан Краев). В коментара си Симов пише:

„Заради такива като вас си заслужава да се борим за нов Девети септември... А тази вечер ще отида и ще се изпикая мърху мемориала на шибаните жертви на т. нар. комунистичедски режим.”

 
Симов е роден през 1977 г. в Стара Загора. Работил е като журналист във вестниците „Стандарт”, „Пловдивски труд” и „Земя” на бившия началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов.

От 2004 г. Симов е в партийния орган „Дума”. Секретар е на Оперативното бюро на Младежкото обединение в БСП с ресор „Медийна политика”. Самият той се представя като „свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист”, интересуващ се от „политика, блондинки и други магически явления”.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Откъде да научат българите истински важните неща?
by newswriter on 


По време на кампанията най-големите медии не просто не информираха обективно. А дори манипулираха

Иван Бедров
ДВ


Ролята на медиите в една демокрация е да предоставят на гражданите достоверна и обективна информация и така да им помагат да се ориентират, да участват в дебати по истински важните теми и най-вече да могат да направят информиран избор.

Изпълниха ли българските медии тази задача по време на предизборната кампания? Отговорът е еднозначно НЕ, с малки изключения.

Медийната картина в България от последния месец е следната: политиците са извадени от новините, участията в предизборни хроники струват много пари - до няколко десетки хиляди лева на минута в частните национални телевизии, „безплатните“ интервюта се договорят според размера на платената реклама, а самите медии налагат „горещи“ теми, които нямат нищо общо с важните за страната въпроси.

Резултатът е, че най-големите медии не само не изпълняват ролята си, но и пречат на гражданите да направят информиран избор. Като това е дори по-добрият вариант, защото в много случаи медиите съвсем целенасочено манипулират.

Имаш ли пари, присъстваш

Изключването на политиката от новините има поне две обяснения. При БНТ и БНР става дума за законови регулации - лоши, но задължителни. При частните медии става дума и за липса на доверие в интегритета на редакциите, и за много пари. От една страна, нито една медия не смее да заяви, че ще представя новините така, както преценят журналистите, спазвайки етичните правила, разбира се. Никой няма да им повярва.

По-важна в случая е втората причина - повече приходи от политическа реклама. Така най-големият разход на партиите преди изборите е именно медийният. Имаш пари, присъстваш. Нямаш пари, не присъстваш. Без значение кои са важните теми, без значение кой какво има да каже, без значение какъв е общественият интерес.

Така стигаме до парадокса в предизборно време - точно когато хората най-много се интересуват, а и е най-важно да бъдат информирани какви са предложенията на различните кандидати, политиката е извадена от новините.

Компенсацията би трябвало да бъде доставена чрез т.нар. дебати, чиито теми и участници се определят по неизвестни, а и вероятно често променящи се критерии. Внушението, че светът се затваря в избора БСП-ГЕРБ, стигна дотам, че хората започнаха да се шегуват дали и прогнозата за времето скоро няма да бъде представяна като сблъсък между тези две партии.

Подмяна на темите

По-големият проблем обаче е в замяната на важните теми с популистки въпроси, които са крайно удобни на най-големите политически сили - онези, които свикнахме да наричаме статукво. Опитите за намеса на Турция в изборния процес са безспорно важен въпрос, но медийното преиграване имаше за цел да потисне всички други теми. И успя.

Така българите бяха облъчвани с новата патриотична опаковка на Доган и други ченгета, бяха „страхувани“ с нахалните изказвания на Ердоган и заливани от съобщения за рязкото активизиране на главния прокурор и службите. Но никой не им даде контекст - че Ердоган също е в предизборна кампания и ще говори какво ли не до 16 април.

А темите за бъдещето на Европейския съюз и мястото на България в него, за спора на Брюксел с "Газпром" и интереса на България от по-ниски цени на газа - нищо от това не бе оценено като достатъчно важно за страната.

Такава медийна среда и такава предизборна кампания е удобна за управлявалите през последните години големи партии. И БСП, и ГЕРБ, и ДПС печелят от това - едните с насаждането на внушението „Нямате друг избор“, а другите с нахалната претенция „Доган ще ни спаси от Ердоган“. А и за да бъде медийната среда такава, каквато е в момента, вината е също тяхна.

На фона на всичко това публикуваните през ден предизборни проучвания, „финансирани със собствени средства“, са като дребен детайл. Публиката не научава, че повечето от тези сондажи са платени от някоя от големите партии. Социологическите агенции все пак не са благотворителни дружества.

Преди два месеца Европейската комисия изненадващо включи две изречения за медийната среда в редовния си доклад за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.

Тогава прочетохме, че „българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществените дебати относно реформите“.

Ако някой тогава се е чудел какво точно означава това, в края на тази предизборна кампания вече трябва да е разбрал.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Лондонска мъгла над лидерите на ЕС в Рим
by newswriter on 

Аластър Макдоналд
Ройтерс
Превод: БТА


Европейските лидери се надяват да изгладят надигащите се спорове на срещата си в събота в Рим за отпразнуване на 60 години от създаването на ЕС, но имайки предвид молбата за развод, която Великобритания ще внесе идната седмица, настроението ще е мрачно, а единството - подложено на изпитание.

Тереза Мей, която в сряда ще задейства двугодишното обратно броене до Брекзита, ще блести с отсъствието си в Рим, а останалите 27 лидери от ЕС ще се стараят да оставят разногласията си настрана от опасение, че британският премиер може да се възползва от разединението им, за да извоюва изгодно споразумение, което, опасяват се те, може да насърчи и други да напуснат.

В същия момент, когато нападението на "Ислямска държава" срещу космополитен Лондон отново показваше рисковете, пред които са изправени всички европейци, преговарящият на ЕС за Брекзита Мишел Барние предупреждаваше Великобритания да не се опитва да разменя сътрудничество в областта на сигурността срещу по-добри търговски условия, нито да разделя 27-те, чието одобрение ще е необходимо за изготвянето на ново споразумение.

"Единството е първото условие за постигане на споразумение в преговорите", заяви бившият френски външен министър в реч в Брюксел в сряда след потвърждението от понеделник, че преговорите най-после ще започнат след гласуването за Брекзит.

"Това, разбира се, е в наш интерес. Това обаче също така е - и искам да кажа това на британските ни партньори - в интерес на Великобритания. Понеже, в крайна сметка и вие, и ние ще имаме нужда от една обединена Европа за постигане на споразумение", добави Барние.

Това бе ясен предупредителен изстрел към британските официални лица, който не крият, че може да се опитат да се възползват от разделенията между държавите от ЕС, по-специално между богати търговски партньори като Германия и по-бедни източни страни като Полша. Много граждани на Полша работят във Великобритания, а субсидиите на Варшава от ЕС ще намалеят след напускането на богатите британци.

Търканията между останалите се проявиха тази седмица, докато италианците, които засилват мерките за сигурност след нападението в Уестминстър, подготвят една до голяма степен церемониална среща на върха утре в двореца Кампидолио, където Франция, Западна Германия, Италия и трите страни от Бенелюкс подписаха основаващия ЕС Римски договор на 25 март 1957 г.

В понеделник сътрудниците на 27-те лидери се договориха по текста на Римска декларация по случай 60-годишнината. В нея пише: "Европа е нашето общо бъдеще." Вчера обаче министър-председателката на Полша Беата Шидло заяви, че може да повдигне възражения, а Гърция бави официалното си одобрение на краткия текст, докато спори с кредиторите си от еврозоната по условията на спасителния си план.

Дипломати отрекоха съботното споразумение да е застрашено и настояха, че текстът вече е одобрен от всички. Препирните обаче отново привлякоха вниманието към отдавна съществуващите разделения, по-специално между Изтока и Запада, а в еврозоната - между Севера и Юга.

Полша е решена да блокира нещо, което се опасява, че са планове на западните сили за превръщане на страните от бившия комунистически Изток в членове "втора класа". Западните сили искат "Европа на няколко скорости", стремейки се да интегрират политиката си повече от други страни с надеждата за нови работни места и сигурност с цел осуетяване на нарастващото и вдъхновено от Брекзита националистическо противопоставяне на Европейския съюз.

Някои формулировки в текста от Римската декларация бяха смекчени по време на преговорите, за да бъдат удовлетворени полските искания интеграционните проекти да бъдат отворени за всички страни, в съответствие със сегашните договори.

Шидло засегна и болната тема за мюсюлманската имиграция в Европа, като я свърза с нападението в Лондон от сряда.

Нежеланието на източноевропейските страни да приемат сирийски бежанци, отчасти по религиозни причини, подхрани на Запад приказките за съкращаване на субсидиите.

В еврозоната тази седмица се появи разрив между засегнатите от бюджетните икономии южни страни, от една страна, и Германия и богатите й северни съюзници, от друга. Холандският ръководител на финансовите министри от еврозоната сравни длъжниците с прахосник, който е профукал парите си за "пиене и жени".

Опитът да се отпразнуват 60 години единство вероятно ще протече с усмивки, макар и през стиснати зъби. Със започването на Брекзита обаче ЕС ще се затрудни да запази единството си.

Първото изпитание ще е на 29 април, когато 27-те ще се срещнат за договаряне на мандата за преговори на Барние. Това ще стане два дни след първия тур на френските президентски избори, в който според допитванията евроскептичната националистка Марин льо Пен ще отиде на втори тур на 7 май.

В тази обстановка - а ако Льо Пен стане държавен глава (колкото и малко вероятно да е), Брекзитът ще е последната грижа на ЕС - 27-те лидери ще трябва да поддържат крехко равновесие между защитата на националните интереси, включително успокояване на евроскептиците на родна почва, и съхраняването на един съюз, от който всички те смятат, че имат полза в един свят, доминиран от китайци, американци и руснаци.

Сред тези караници германците, които през септември ще решат дали да дадат четвърти мандат на водещия лидер в ЕС Ангела Меркел, изпратиха послание на надежда за съюза: повтаряйки тенденцията в допитванията в други страни, направени след като Великобритания гласува за напускане, подкрепата на германците за ЕС рязко се покачи и достигна рекордно ниво за последните 25 години.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

ЕС празнува 60 години
by newswriter on 


Лидерите на 27 страни от ЕС без Великобритания провеждат среща в италианската столица, за да отбележат 60 години от подписването на Договора от Рим.

Страните ще подпишат нова декларация в памет на договора от 1957 година, който отвори пътя за създаването на ЕС.

Британската премиерка Тереза Мей няма да присъства на тържествата. Тя ще започне процеса на излизане на страната й от ЕС в сряда.

Привърженици и опоненти на ЕС планират провеждане на демонстрации и походи в Рим.

Мерките за сигурност са засилени в целия град след терористичната атака в Лондон в сряда.

Папа Франциск приветства лидерите на страните от ЕС във Ватикана в навечерието на срещата на високо равнище.

В слово той заяви, че всяка организация рискува да загине, ако не гледа напред и призова ЕС да прояви нова енергия в пътя си към бъдещето.

Той също така предупреди срещу "фалшивите форми на сигурност", обещавани от популистите, които искат да се заградят от проблемите, като призова за повече солидарност.

Договорът от Рим създаде Европейската икономическа общност, която беше предшественик на ЕС. Той беше подписан от шест страни - Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия.

САЩ бяха сред страните, които изпратиха поздравления до лидерите на ЕС.

Заедно гледаме напред към още 60 години на обща сигурност и общо благоденствие, се казва в посланието на Белия дом.

Президентът Доналд Тръмп обаче често критикуваше ЕС, като нарече Брексит "добро нещо" и предвиди, че други страни ще последват Великобритания.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Здравният закон на Тръмп беше оттеглен
by newswriter on 


Гласуването на здравния закон на президента Доналд Тръмп беше спряно в последния момент, след като стана ясно, че няма да има достатъчно подкрепа, за да бъде одобрен от Конгреса.

Тръмп каза на председателя на Камарата на представителите Пол Райън да оттегли закона, когато стана ясно, че той няма да бъде подкрепен от необходимите най-малко 215 републиканци.

Смята се, че това е голям удар за президента Тръмп, тъй като отменянето на здравната реформа на неговия предшественик Барак Обама беше основен елемент от предизборната му кампания.

По-рано в петък секретарят по печата на Белия дом Шон Спайсър заяви, че гласуването ще се проведе в 15.30 часа (21.30 българско време).

Тръмп предупреди републиканците, че ако не гласуват закона, ще трябва да приемат, че здравната реформа на Обама ще продължи да бъде в сила.

Според американски медии обаче между 28 и 35 републиканци са против закона.

Дебатите по закона бяха спрени малко след 15.30 часа.

Някои републиканци са недоволни от това, че ограниченията на здравните осигуровки в новия закон са твърде големи, докато други са на противното мнение.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Как БСП лъже, как БНТ маже
by newswriter on 


От държавния канал безпрепятствено се лее хибридна пропаганда

Веселин Желев

Ако Владимир Путин плаща на прокремълски тролове в България, напразно троши парите на братския руски народ. Българската държавна телевизия, която официално е "национална", върши много по-добра работа - при това безплатно, т.е. за сметка на българския данъкоплатец.

Часът е малко след 19 в четвъртък (23 март), предаването е "Още от деня" с водеща Аделина Радева, събеседничка е Весела Лечева, кандидатка за депутатка от БСП.

Тя говори за България и Европейския съюз и пита: "Какво се случва след 2020 година, когато няма да работят еврофондовете?"

Не знам какво разбира бившата шампионка по спортна стрелба под това еврофондовете "да не работят". Не знам и какво изобщо знае за Европейския съюз. Видно е само, че повтаря опорна точка и не е първата, която го прави.

Същото направи на 10 март в Брюксел президентът Румен Радев, съобщавайки че се борил да спаси "кохезионната политика, която в момента не съществува никъде, не се споменава след 2020 г."

Внушението е прозрачно: след три години европейските пари свършват. Остават само санкциите срещу Русия, бежанските квоти, проверките на шенгенските граници, "наказателните" процедури и мониторингът.

Прозрачен е и изводът, до който внушението трябва да доведе клетия избирател: За какво ни е тогава Европейският съюз?

Кохезионната политика (на български политика за социално-икономическа сближаване) съществува в договора на ЕС. Тъй като никой няма намерение да го променя в обозримото бъдеще, няма опасност и тя да "спре да работи" през 2020 г.

Ще се промени ли обаче тази политика? Със сигурност - както винаги се е променяла досега.

Условията за еврофинансиране бяха едни в приключилата многогодишна финансова рамка на ЕС (2007 - 2013 г.), други са в сегашната (2014-2020 г.). За да получаваш пари от бюджета на ЕС, вече не стига да ги харчиш законно, т.е. да не крадеш и да не злоупотребяваш.

Трябва да покажеш и резултати от инвестицията, които съответстват на целите на съюза; длъжен си и да спазваш правилата за бюджетна дисциплина, що се отнася до таваните на публчния дефицит и дълг, да правиш реформи за отстраняване на макроикономически неравновесия.

С годините се изменят, макар и не рязко, и съотношенията между основните пера в бюджета на ЕС. Миграционната криза го принуди да прекрои разходите си в движение през 2015 г. Заплахите за сигурността и "Брекзит" (Великобритания дава над 10 на сто от приходите в европейския бюджет) очевидно ще наложат още промени.

Всеки бюджет, включително европейският, отразява приоритети. Не можем да очакваме през 2020 г. и през  2010 г., през 2017 г. и  през 2007 г. Европа да има едни и същи приоритети при всичките перипетии, през които мина, при всички промени в света.

Тревогата на Източна Европа не е дали ще има кохезионна политика, а колко пари ЕС ще отделя за нея. Това е отворен, а не предрешен въпрос. ЕС приема многогодишната си финансова рамка (седемгодишния си бюджет) с единодушие между държавите членки. Недоволните имат широки възможности да преговарят, могат и да блокират. Не е толкова лесно някой лош в "стара Европа" да ни спре парите.

Ангажиментът на ЕС да продължи кохезионната политика е изрично записан в черновата на Римската декларация за бъдещето на съюза, която държавните и правителствените ръководители се очаква да приемат в събота, каза днес пред Клуб Z дипломат запознат с текста.

Един от принципите на европейското финансиране е условността (conditionality). То наистина може да "спре да работи", ако получателят не изпълнява условията.

Ако например трябва да го чакат десет години да осъди някого за корупция. Ако претендира данъкоплатци на други страни да финансират незаработени доходи, които предизборно е обещал. Ако иска финансова солидарност, но обръща гръб, когато трябва да сподели чужда тежест, например миграционна. Ако настоява за единство, когато става дума за кохезията, но го руши, когато Европа трябва да отстоява принципите си и международния правов ред.

Справедлив би бил въпросът доколко една страна от ЕС може да минава за "нова" след десет години членство. Справедливо би било гражданите на другите държави да я попитат: а вие какво направихте с парите, които ви ги давахме досега? Да упрекваш другите в ЕС, че не искат да те отглеждат безсрочно, може да върви у дома, но на съветите в Брюксел не минава.

Не е изненада, че кандидатка за депутатка лъже. Не е изненада и че лъже за Европа. Не е изненада и че вероятно не съзнава какво точно казва. Изненадата е, че в прайм тайма на т.нар. "национална" телевизия няма кой да възрази. Да каже: извинете, но това не е вярно. Водещата е конферансие.

У мнозинството от хората, които не са длъжни да познават предмета в детайли, остава едно впечатление: Европа .е лоша. Следователно са такива и тези, които са за нея. Тогава да гласуваме за другите.

Висш обществен интерес е мненията да са свободни. Но не по-малко висш обществен интерес е фактите да са верни. Особено, когато става дума за национална телевизия. Тя дължи на обществото да го пази от лъжи, защото то я издържа.

БНТ не го прави винаги, поне що се отнася до ЕС. Дребен, но показателен е фактът, че в новините преди въпросното предаване тя нарече председателя на Европейския съвет Доналд Туск "председател на Европейския парламент" и за по-нагледно показа и сградата на парламента в Страсбург. Ако "телевизията-майка" предлага такова качество на информацията, какво да очакваме от останалите?

В тазвечершното си предаване Радева настояваше вицепремиерът Стефан Янев да ѝ каже кои натовски армии ще дойдат да пазят границата ни от бежански наплив (който поне засега не се забелязва) и каква ще е ролята на "Фронтекс" в такава ситуация.

Като данъкоплатец легитимно очаквам БНТ да знае, че:

- НАТО не орханява граници,

- "Фронтекс" е бивша агенция на ЕС ;

- тя вече  е преобразувана в Европейската гранична и брегова охрана (ЕГБО) с увеличени ресурси и правомощия;

- последната беше открита на 6 октомври 2016 г. на българската граница с Турция;

- служители на ЕГБО вече има по същата граница;

- службата  разполага със сили за реагиране при кризи и че може да ги изпрати у нас, стига страната ни да пожелае.

Бях готов да гласувам за тази партия, която:

- отмени закона за телевизията и радиото, датиращ от ранния преход;

- разтури СЕМ;

- отреже законно съществуващата кръвосмесителната връзка, чрез която ръководствата на на т.нар. "национални" медии зависят от това кой управлява държавата, самите тези медии се финансират от държавния бюджет;  

- предложи концепция за истински обществени медии, които гражданите финансират и контролират.

Бях, но никой не предложи това.

Ако има нещо положително в изтеклата кампания, то е, че свали маските. Можем да кажем, че тя отбеляза края на "новобранския" еврооптимистичен период на България.

След десет години членство в страната ни както и в т.нар. "стара Европа" има ясно идентифицирани не само проевропейски, но и псевдоевропейски, евроскептични и антиевропейски сили. Контингентът на "Булекзит" е тук. Пропагандата му - също.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Цялата грозна истина за тези избори в "Уолстрийт Джърнъл" и мълчанието на агнетата
by newswriter on 


Многократко предупреждавах, че има безпрецедентна и мащабна руска намеса в изборите

Илиян Василев
Клуб Z


Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези, които ще попаднат в парламента, не могат да правят реформи, а тези, които могат да правят реформи, няма да спечелят депутатски места.

Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.

Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в "Уолстрийт Джърнъл" (WSJ) - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания.

Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новата лидерка на БСП да влезе във властта "на всяка цена" ще я отведе до такива "висоти" на национално предателство.

Разбира се в БСП нямат друг ход, освен да отричат изцяло и на едро участието си в изпълнението на плана на Кремъл. Както Нинова отричаше за срещата с Решетников.

Дори когато се стига до гротеската някакъв пишман говорител на "новите" с основен стаж в "Дума" да твърди, че излязлото в "Уолстрийт Джърнъл" е българска работа и не отразява западните стандарти на журналистика!?

Това са стандартите му на възприятия - тези от вестник "Дума" - това и говори. Нищо, че под статията в WSJ има поне три други имена на авторитетни журналисти. Нищо, че извън всякакво съмнение статията покрива толковa много различни аспекти и сюжети, че е изключено да бъде експромпт или дело на един човек.

Всички факти в нея са проверени, защото за разлика от обединяващия ги кръг "А-спекто", всяка дума в тази статия е минала през критичния поглед на "правния отдел" на WSJ, за да бъде сигурно, че вестникът е защитен срещу бъдещи съдебни претенции за невярно съдържание.

Статията разкрива мащабна картина на корупция и опит за тотална подмяна на ценности и стандарти за морал и отговорност в политиката.

Най-важното разкритие - за този 30-страничен таен стратегически документ, който е връчен на Нинова - е направено с помощта на нашите контраразузнавателни служби. Значи имаме хора, които защитават страната си, но тези служители, разкрили операцията на руските тайни служби, просто са нямали никакъв шанс да видят действие в резултат на своята разработка.

Началниците им, които са получили достъп до този документ, просто не са пожелали да работят с тази взривна информация. Със сигурност знаем, по силата на подчинеността в ДАНС, че тази информация е била предоставена на топ ръководителите в държавата, на прокуратурата, но от това не са произтекли никакви последствия.

Най-вероятно, защото веднага след това е трябвало да последва изгонване на хората, които са връчили този стратегически наръчник на Нинова, както и мащабно разследване за държавна измяна и намеса във вътрешните работи, което на практика би изхвърлило БСП от реални шансове за добро представяне в парламента.

Това, че Нинова се е съгласила изобщо да получи този документ, означава, че го е очаквала. Защото не си представяте, как някой случаен посетител влиза от улицата и връчва наръчник, по който следващите месеци ще се ръководите, без това да е част от по-голяма и предварително договорена схема. Значителна част от действията на Нинова и нейния екип по тази следа попадат под най-тежките квалификации по Наказателния кодекс.

Сделката като схема изглежда проста - Русия помага на БСП да спечели изборите, а БСП поема ангажимент да извърши определени действия в нейна полза.

Не е нужно да спекулираме особено, защото възприетите публични позиции по време на кампания покриват изцяло основни точки в стратегическия документ, които се посочват в статията на WSJ - и играта на социологическите агенции, които финансираха всички изследвания "със свои средства" и накрая се сетиха, два дни преди изборите да дадат по-реални проценти на подкрепата на БСП. И фейк новините, и особеното агресиране с теми от кухнята на Кремъл като свалянето на санкциите срещу Русия, СЕТА, и интересуващите ги енергийни проекти. Но това е публичната или видима част.

Мога с голяма доза увереност да направя "просветена" догадка, че са поети и ангажименти към Москва и по отношение на конкретни политики и инициативи по време на българското председателство на Европейския съюз. Именно в тази посока бяха предупрежденията на президента Плевнелиев преди да напусне поста.

Това, че Решетников отрича, че неговите хора са предавали подобен документ, не означава нищо - той отричаше и за ролята си в неуспелия атентат в Черна гора. Но фактите са си факти, и те се потвържадават не само от следстието в Подгорица и Белград, но и от спешната визита на Патрушев в сръбската столица, за да оправи кашата. Веднага след това последва неговото форсираното изпращане на разузнавача в заслужена пенсия в началото на ноември. Това е и стандартна реакция на професионална руска разведка, която отрича категорично и напълно, докато дойде помощ или указание от Центъра.

Многократко предупреждавах, че има безпрецедентна и мащабна руска намеса в изборите, при това много по-гротескна от всеки друг път, и нейния пик е предвиден за самите избори. Но, за този стратегическия документ - наръчник, нямаше да узнаем нищо, ако не беше американския вестник.

Самият факт, че WSJ се осмелява конкретно да се позове на този документ и на "пет източника", означава, че той има достъп до него, който може да му послужи ако нещата опрат до съд. Ако примерно Нинова и БСП кажат, че изнесеното не отговаря на истината, цели тяхната дискредитация и си потърсят правата в съд. Да, но знаят, че подобен документ има и, че ударът върху репутацията на БСП и върху цялата верига от Москва до София може да бъде съкрушителен. Включително да се стигне до забрана на партията.

Съгласуваната с Москва на Нинова и институциите /в забележителен синхрон/ реакция засега е да се отрича всичко и напълно. По почина на Ахмед Доган, който отрече очевидното, т.е. че писал и изпращал писмо на Ердоган.

От гледна точка на анализатора, има достатъчно косвени доказателства за съществуването на такъв стратегически наръчник за изборите - защото ако погледнете в ретроспекция, ценните указания на Кремъл се изпълняват буквално точка по точка.

Самият Бойко Борисов непряко потвърди за наличието на подобен документ.

Ние знаехме, при това със сигурност, че мащабната операция на Русия в България за подмяна на управлението и на елита е в ход, поне от по-видимата и част в края на месец февруари, когато Решетников излага първите си искания пред лидерите на българските партии. Смяната на Миков с Нинова също е част от тази операция, защото бившият лидер на партията е сметнат за не достатъчно амбициозен, агресивен и най-вече подготвен за мисията.

След това идват събитията през юни при посещението й в Москва, заедно с Първанов.

От тогава беше дадена и командата за усмиряването на Сидеров и за обединението на Патриотите, за да може да се мобилизира и обедини максимално националистическия вот, който винаги е бил резерв на Кремъл. В него е и двойната гаранция - Патриоти и ДПС като скрит партньор на БСП във властта.

Познавам добре методите на действия на руските съветници по избирителните компании - тези които са написали наръчника на Нинова. Те са експерти, които са наети от руските служби. Не са типични разузнавачи, но вече са се специализирали като "висши офицери" по хибридни войни. Същите се използват от Кремъл за избори в самата Русия.

Както в българския казус, така и във всички други, те винаги имат местни партньори. Не случайно в този контекст се активираха и Кънчо Стойчев и Андрей Райчев и последва фейкът с Галъп Интернешънъл и истинския Галъп в историята как българите предпочитали Русия пред НАТО..

Тези хора действуват професионално - първо пускат "новината" във второстепенни сайтове, която след това се подема от основните медии, когато е нужно и в Русия и така се активира цяла мрежа от свързани политици, медии, социологически агенции, партии, НПО - работещи в синхрон.

Такава бе схемата и с "новината" която второстепен сайт в България пусна, че сме поканили Ердоган на 3 март миналата година, след което беше подет от други сайтове, включително в Русия.

Вероятно няма да научите - но в България има постоянно присъствие от руски експерти или проруски български свръзки - които изпълняват функция много близка до тази на едновремешните комисари, чиято цел е да получават информация, да осъществяват текущ надзор и дават съвети. Има ги и към повечето ключови институции.

Това прозира и в реакцията на "отговорните фактори" към статията в WSJ, която е скандал без прецедент в съвременнат ни история. Забележете, всички те са предупредени от самия вестник, като им е дадена възможност да опровергаят съдържанието и да дадат своята версия. Но са избрали да мълчат, координирано.

За да не остане и сянка от съмнение - миг преди публикацията, когато българските институции са знаели, че ще излезе подобна статия - всички в хор започнаха да повтарят мантрата - "няма руска намеса в българските избори", "няма руска заплаха за България".

Сякаш, за да докажат на Москва своята лоялност.

Не зная какво ще стане на тези избори, но след тази статия в WSJ България загуби много приятели на Запад. И отговорността за това не е на "омразните соросоиди или грантаджии", а на заговорниците, които бяха хванати "на местопрестъплението" с димящи пистолети.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Знаел ли е Борисов за руските инструкции към БСП или да?
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
Блог


Имам един въпрос във връзка с разкритието на Уолстрийт джърнъл, че ДАНС имат копие на секретни рускии инструкции към БСП как да спечелят президентските избори миналата година. Повтарям, миналата година.

Миналата година най-осведоменият човек в държавата беше най-овластеният политик по силата на конституцията, премиерът Борисов. Той знаел ли е за този скандален документ и ако е знаел, защо не е предприел нищо срещу уж големия си политичски съперник БСП (за намесата на Русия и за някакво противодействие срещу нея пък изобщо не питам)?

Макар и само два дни преди края на предизборната кампания, написаното от американския вестник би трябвало да предизвика някаква реакция, ако не и да се превърне във водеща тема за ГЕРБ.

Вместо това обаче Борисов занимава аудиторията днес в последната си телевизиона изява преди изборния ден със спомени как крал джанки като дете, ял бой от баща си и поради това повече не пипал чуждо – нещо, което трябва да приемем като доказателство за неговата предопределена невинност по отношение на кражбите в държавата, разигравана от него лично от различни началнически позиции вече 10 години.

Направо се изкушавам да се “похваля”, че и аз съм изял доста бой за непослушание, но за разлика от Борисов си останах непослушен. Но все едно, че не съм казал нищо…

Повече от обоснованото ми предположение е, че Борисов отдавна е бил запознат с онова, което едва сега научаваме от Джо Паркинсън, пратеникът на американската медия, с когото разоварях повече от час в София на 22 февруари. Ще ми се да съм знаел и аз същото (напълно възможно е кореспондентът също да не е бил информира по онова време за руските инструкции). Но моят “пропуск” е по-скоро закономерен, отколкото укорим, докато за Борисов е недопустим. Той го издава като играч в отбора на Русия заедно с Нинова, с която се дърлят махленски за глупости по време на комфортното си гастролиране в услужливите телевизии.

Хитруването в политиката носи временни резултати. Лошото при Борисов е, че това време се проточи толкова, че дори и реалните му критици говорят за “ерата Борисов”.

Ако се окажат верни последните сондажи и ГЕРБ наистина са “дръпнали” през последните дни с няколко процента пред БСП, трябва да си зададем въпроса какво се е случило междувременно, какво по-различно направи Борисов, освен, че доста по-активно се включи в кампанията, след като мързеливо почти се беше самоизключил от кандидатпрезидентската през миналата година.

Отговорът, според моите наблюдения, е че Борисов за първи път започна да се умилква не само на русофилите, но и на еврофилите, които искаха да чуят от него поне няколко думи на съчувствие към каузата на Украйна – не заради самата Украйна, а заради аналогиите, които предизвиква у нас.

Борисов направи точно това: малко, много малко, дори пренебрежимо малко на фона на значимостта на този въпрос, мръдна в посока на нещо като солидарност с общоевропейската позиция срещу руската агресия, без,  разбира се, да я нарича с истинското й име.

Куриозното е, че изразните средства, с които Борисов си служи, за да намигне в знак на несъгласие с руската окупация на Крим, се използват и от внука на Тодор Живков. Младият Тодор Славков, цитиран от жълтия сайт ПИК, рецитира дума по дума като своя мисъл казаното от Борисов колко опасно ще бъде “да дойде един турчин и да забие знамето в Кърджали”.

Колкото и да е дребна стъпката на Борисов в тази посока, тя вероятно му е донесла въпросните увеличени проценти, ако измерването на социолозите отразява реалната картина. Колебаещи се в избора си в дясно получиха извинителна за себе си причина защо “все пак” трябва да подкрепят отново онзи, който обсеби вота им и вече 10 години ги стимулира да му гласуват по …телесъобразност.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Прокуратурата е прекратила разследването за "Яневагейт"
by newswriter on 

© Дневник

Прокуратурата е прекратила преди около месец досъдебното производство за изтеклите записи на разговори между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева, съдия Румяна Ченалова и адвоката Момчил Мондешки, съобщи сайтът на "Капитал".

Мотивите са неизвестни. Прекратено е разследването, образувано за незаконен запис.

Досъдебното производство се водеше от специализираното звено "Антикорупция".

Негов ръководител е говорителката на главния прокурор Сотир Цацаров Румяна Арнаудова.

"Дневник" не я откри за коментар. Разследването по "Яневагейт" се водеше от прокурор Димитър Франтишек, който работи по редица други ключови разследвания.

В края на 2015 година сайтът "Биволъ" започна да публикува части от разговори, в които участват Янева, Ченалова и Мондешки, водени в началото на същата година.

Тогава Софийският градски съд, чийто ръководител по това време беше Владимира Янева, беше разтърсен от корупционен скандал, а срещу нея бяха повдигнати обвинения за нарушения при издаването на разрешения за подслушване.

В разговорите се споменават имената на главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд Георги Колев и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), близки до тях.

Намесен е и бившият премиер Бойко Борисов. Всички те по думите на Янева са я "обгрижвали" по време на скандала, а главният прокурор дори бил поел ангажимент да "завоалира" нещата по разследването за незаконно подслушване, станало известно като разследването "Червей".

По него Янева беше осъдена на две инстанции, но в рамките на процеса стана ясно, че прокуратурата е спестила да повдигне редица обвинения.

Висшият съдебен съвет и прокуратурата дълго време отказваха да се занимават със записите.

Впоследствие съветът проведе бърза проверка и заключи, че автентичността на записите не е потвърдена. Антикорупционното звено пък се концентрира не върху съдържанието на разговорите, а към това кой е правил записа.

В крайна сметка прокуратурата образува досъдебно производство за незаконен запис. Това се случи, след като в интервю за в. "Труд" Мондешки, който е осъждан за измами и който преди тази изява беше неоткриваем за съвета и прокуратурата, заяви, че записите са правени по сценарии и са били направени от съдиите, за да шантажират.

Ченалова потвърждава автентичността на разговорите, в които се обсъждат недопустими връзки и зависимости между властите, а Янева казва, че не си спомня.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Путин се срещна с Льо Пен
by newswriter on 


Руският президент Владимир Путин се срещна с лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен в Москва, като заяви, че тя представлява "бързо разрастващ се елемент" на европейската политика.

Путин обясни срещата си с Льо Пен, като каза, че не иска да влияе на изборите във Франция.

Льо Пен се ползва с подкрепата на около една-четвърт от избирателите в страната си, но нейните крайни възгледи отблъскват повечето световни лидери.

Русия беше по-рано обвинена, че се е месила в предизборната кампания в САЩ, за да помогне на Доналд Тръмп.

Разбира се, че зная, че предизборната кампания във Франция е в ход, заяви Путин. Ние не искаме да влияем на събитията по никакъв начин, но си запазваме правото да говорим с представители на политическите сили в страната, добави той.

По време на визитата си в Москва лидерката на Националния фронт призова за вдигане на санкциите на ЕС срещу Русия, като заяви, че те не са "продуктивни".

Анексирането на полуостров Крим през март 2014 година от Москва доведе до налагане на санкции и замразяване на авоари на отделни лица и компании в Русия, свързани с управляващия елит.

По-рано Льо Пен подкрепи анексирането на украинския полуостров от Русия.

Тя също така каза, че Русия и Франция трябва да работят заедно, за да спасят света от глобализацията и ислямския фундаментализъм.

Льо Пен има в момента равни шансове с кандидата на френските центристи Еманюел Макрон да достигне до втория тур на президентските избори във Франция. На втория тур обаче тя ще загуби от него, показват проучвания.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Тръмп с ултиматум: Приемате закона за здравето в петък
by newswriter on 


Президентът Доналд Тръмп призова Камарата на представителите да приеме или да отхвърли в петък промените в закона за здравеопазването.

Законът за опазване на здравето трябва замени части от реформата, въведена от президента Барак Обама, превърнала се в основен елемент от политиката му.

Гласуването в четвъртък се забави, защото някои републиканци се обявиха против закона.

Тръмп обаче ги предупреди, че имат избор между това да приемат неговия закон в петък, или да останат завинаги с реформата на Обама.

Президентът отправи предупреждението по време на закрита за медиите среща в Белия дом, съобщиха американски телевизии и вестници.

Председателят на Камарата на представителите републиканецът Пол Райън заяви: В продължение на седем години и половина обещавахме на американците, че ще отменим и заменим проваления закон и утре ще го направим.

Министърът на здравеопазването Том Прайс беше заснет в бар на Капитолийския хълм в четвъртък вечер, което предизвика спекулации, че той не е особено ангажиран да говори с републиканците, за да ги убеждава, което означава, че законът няма да бъде приет.

Замяната на здравната реформа на Обама беше един от основните елементи на предизборната кампания на Тръмп, но тя се забави поради вътрешни борби и несъгласия на републиканците. Партията не може да намери компромис, като според едни промените не отиват достатъчно далеч, а според други са твърде големи.

Забавянето на гласуването в четвъртък беше отстъпление за президента, който настояваше, че ще успее да събере необходимите гласове, за да бъде приет законът.

Той има нужда от 216 гласа на републиканци, за да може законът да бъде приет. Ако 22 републиканци се присъединят към демократите, законът ще бъде отхвърлен. Според агенция АП 28 републиканци са против промените.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Алекс Алексиев: Има 30 страници напътствия от Решетников как БСП да служи на интересите на Русия
by newswriter on 


Стратегията за спечелване на президентските избори, която била засечена от българските тайни служби, препоръчвала да се използват фалшиви новини и социологически проучвания с преувеличени резултати

Фактор

Слушах това момче Симов по въпроса с политическата бомба в "Уолстрийт джърнъл".  Това са политически нелепости. "Уолстрийт джърнъл"  е най реномираният вестник в САЩ, там проверяват всяка запетайка.

Щом са писали, че БСП са получила тайна стратегия от Русия как да спечелят изборите , значи е вярно. Как да няма нищо черно на бяло? Има 30 страници напътствия от страна на Леонид Решетников как БСП трябва да служи на интересите на Русия.

Тази партия винаги е била продажна, поне според мен. Тя искаше да заличи България от картата на света, да станем 16-та република и това продължава и до днес. Когато излезе публикация като тази в  "Уолстрийт джърнъл", хората трябва да си направят заключение.

Така експертът Алекс Алексиев", председател на Центъра от балкански и черноморски изследвания,  коментира в студиото на Би Ти Ви огромния скандал, изнесен от американския вестник.

По време на кампанията за президентските избори миналата година, БСП е получила тайна стратегия как да спечели изборите, писа "Уолстрийт джърнъл", позовавайки се на пет различни източника от България – настоящи или бивши официални лица, предадоха агенциите.

Според изданието  става дума за около 30-страничен документ, съставен от мозъчен тръст, близък до Кремъл. Той бил доставен от бивш руски шпионин, който е в американския списък на лица с наложени санкции.

Стратегията, която била засечена от българските тайни служби, препоръчвала да се използват фалшиви новини и социологически проучвания с преувеличени резултати.

Според документа партията също така трябвало да акцентира върху теми, които са в съгласие с политиката на Кремъл – сваляне на санкциите срещу Русия, критики срещу НАТО и окуражаване на Брекзит.

Алексиев коментира и темата Турция- ЕС, както и атентата в Лондон от вчера.

Трагедията е там, че в Европа вече има толкова много радикализирани мюсюлмани, че никой не знае къде кога какво може да стане. Тези случаи ще зачестяват. Този човек не е бил под наблюдения въпреки, че е бил известен в криминалните среди. Той просто е успял да се радикализира. Забележете, че е на 52 години. Той е мъж в зряла възраст, а не момче на 22, обясни Алексиев.

 "Ердоган говори така, защото още никой не му е скръцнал със зъби. Европа направи колосална грешка, по-скоро Меркел, с отварянето на границите. Тя води пагубна политика като му дава да шантажира с Европа. Турция е зависима от Европа икономически, ако не са част от това, те са никой, като една близкоизточна страна. Европа има много козове, но не ги използва", каза още той. 

"Трябва да се играе с открити карти. Не трябва да се позволява на някакъв си турски султан да казва, че Варна е турска, да не говорим за Кърджали", заключи той.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Западната цивилизация, която всички те мразят
by newswriter on 

Николай Флоров


Карл Маркс и неговото приятелче Енгелс (класически капиталист и бонвиван - човекът, който го е издържал цял живот) описват царска Русия като продънена барака, опасна за себе си и за целия свят в своята непреодолима ретроградност. По тяхно време те обсъждат и руското злато, оценено тогава на един милиард и половина английски лири – умопобъркваща сума за тогавашния стандарт.


Това злато наследява от царщината и Ленин с неговите болшевики. Той и те много бързо разбират, че да го прехвърлят в Русия би означавало да го загубят, буквално. Болшевиките никога не са имали намерение да подобряват живота преди да стъпят яко на врата на руския мужик, така че златото си е стояло там, във Великобритания.


А е било време, когато Ленин и неговите приятелчета са шетали безметежно в Западна Европа за сметка на членския внос на руския така наречен пролетариат и не малко за сметка на немското разузнаване. Ленин, Горки, Каменев, Зиновиев, Троцки и всички останали класически буржоа-революционери са провеждали своите конференции, с които са проглушили главите на цели поколения, в Швейцария, Капри, Париж, Берлин, Карлови Вари, Виена. Там са били и почивките им, и леченията им, и любовниците им, и жените им, и партньорките им.


Чакали са своя момент да изтрият монархиите от лицето на земята, а заедно с тях и ненавистната им буржоазия и да установят най-справедливия строй на земята – комунизма.


Днес всички страни извън Западната цивилизация държат парите и златото си в нейните банки, независимо дали я мразят или не. Милиарди долари от целия останал свят  са скътани в злато и недвижими имоти в най-силните финансови институции на Западния свят, където услужливи и трудолюбиви банкери се грижат за техните дивиденти.


Без Западната цивилизация те буквално не могат да дишат. Там учат децата им, там елитът на тези страни са прекарали младините си. Както Ленин  и Сие, те са планирали революциите си: аятоласите от Иран, палестинците, алжирците, кубинците, анголците, нигерийците, турците, руснаците и всички останали са живели на Запад, за да си отживеят, да попият един напълно друг и полярно различен свят, да опитат ресторантите и жените му, хотелите и замъците му, да видят музеите му и най-важното – никой да не ги закача за нищо.


След като се върнат и направят своите революции и преврати, на Запад ги заместват съответните нови опозиционни сили. Там, на Запад, те кроят планове, купуват оръжия и наемници, съзаклятничат.


Там отсядат и дисидентите от целия свят, там пишат и публикуват книгите си, дават гласност на идеите си или губят живота си от тайни агенти на диктаторите в своите страни.

От Западния свят идват всички технически и научни открития, опасни и безоасни и всички закони, от които живота има нужда да бъде смазван, за да не скърца и да върви напред.


Тези закони останалият свят копира, ако може и ако смее. В света на Западната цивилизация те виждат свободата на духовна ориентация, която не непременно одобряват за собствените си страни.


Натам гледа и новия руски самодържец - Негово Имперско Превъзходителство Владимир Путин. Както и предишните руски императори, включително Ленин и Сталин, неговото злато е на Запад. Там са и доларите му. Ако не беше финансовата система на Западната цивилизация неговата рубла щеше да служи само за тоалетна хартия. Ако не бяха правилата на тази цивилизация, неговите олигарси нямаше да знаят къде да крият съкровищата си и къде да държат яхтите си.


Както всички други императори, и този мрази Запада, но не може без него. А там, пак на Запад, вече пие кафето си и умува новата руска опозиция с планове за същата тази Русия, за която нейния национален поет Лермонтов беше казал:


«Прощай, немытая Россия,

Страна рабов, страна господ,

И вы, мундиры голубые,

И ты, им преданный народ.


Быть может, за стеной Кавказа

Сокроюсь от твоих пашей,

От их всевидящего глаза,

От их всеслышащих ушей!...


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Екзакта": ГЕРБ води на БСП с 3%
by newswriter on 


АБВ-Движение 21 и "Нова Република" активизират електоратите си, ДОСТ може да поднесе изненада
 

Клуб Z

ГЕРБ води на БСП с 3% дни преди парламентарните избори в неделя. Това са данните от национално представително изследване на "Екзакта рисърч груп".

Според агенцията 31,2% от избирателите ще гласуват за ГЕРБ, а 28,1% ще предпочетат БСП. Следват "Обединени патриоти" – 10,5% ДПС – 7,6% "Воля" – 6,5% "РБ-Глас народен" – 4,0%.

Под бариерата за влизане в парламента са  "АБВ-Движение 21" – 2,6%, "Нова Република" – 2,6%, "Движение Да, България" – 1,5%. "Не подкрепям никого" събира 2,4%.

Данните показват, че в следващото Народно събрание е възможно да има шест политически формации. При очертаващите се изборни резултати съставянето на следващо управление ще изисква широка коалиция. Няма съмнение и в това, че ГЕРБ е партията, около която би било по-лесно, при очертаващата се картина, да се състави нов кабинет.

От началото до средата на кампанията ГЕРБ остава първа политическа сила, макар и с минимална преднина от около един процент. В последните дни от кампанията ГЕРБ увеличава леко дистанцията пред БСП до 3%.

Въпреки това разликата между двете основни партии остава в рамките на стандартната грешка за подобен род проучвания. Данните на „Екзакта” показват, че в самия край на кампанията мобилизацията на електоратите на ГЕРБ и на БСП е съизмерима и висока.

Електорални нагласи за парламентарен вот сред твърдо решилите да гласуват към 22 март 2017 г. (в %)

ГЕРБ – 31.2%
БСП за България – 28.1%
Обединени патриоти – 10.5%
ДПС – 7.6%
Воля – 6.5%
РБ – Глас народен – 4.0%
АБВ-Движение 21 – 2.6%
Нова Република – 2.6%
Да, България – 1.5%
Не подкрепям никого – 2.4%
Вот за други партии, коалиции и независими кандидати – 3.0%

За разлика от началото на кампанията, когато еуфорията на БСП се пренесе от президентския вот към парламентарните избори и това създаде визия за „летящ старт” и висока ефективност, в края на кампанията този ефект избледня и БСП все по-малко може да привлича вот на колебаещи се и конформистки настроени избиратели.

В последните дни на кампанията се регистрира мобилизация сред избирателите на АБВ-Движение 21 и "Нова република". Този факт оставя впечатлението, че тези формации биха могли да подобрят позициите си до деня на вота.

Електоратът на ДОСТ трудно може да бъде измерен, но някои косвени индикатори сочат, че тази партия може да поднесе изненада в деня на вота. От "Екзакта" уточняват, че провеждат изследвнията си на територията на страната и не отчитат вота от чужбина.

Електоралната прогноза на "Екзакта рисърч" е изготвена на базата на национално представително проучване, проведено в периода 17-22 март 2017 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 91 населени места. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на „Екзакта Рисърч Груп”. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Бойко Борисов призова да се внимава с Ердоган след Крим
by newswriter on 


Той съди Нинова за клевета и разказа как от 4-ти клас "чуждо не пипа"

Медиапул

Лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов предупреди, че "при толкова агресивен съсед" всичко може да се случи и единственият начин да се противодейства на сблъсъка между ЕС и Турция е да се договарят нещата в рамките на НАТО.

"Турският президент Реджеп Ердоган всеки ден заплашва Европейския съюз, включително и България. Познавам добре Ердоган, знам колко твърди и внимателни трябва да бъдем с този човек", каза Борисов пред Нова телевизия.

Той отбеляза, че след Крим и Косово има опасност за България. "Някой може да отиде, да забие едно знаме в Кърджали и да каже: Това е наше!", каза Борисов.

Според него "след вота в неделя ще получим тежко разединен народ в момент, в който съединението трябва да направи силата".

"Чуждо не пипам"

Той потвърди, че е завел дело срещу лидера на БСП Корнелия Нинова за думите й "крадецът вика - дръжте крадеца". Нинова не спира да повтаря тази поговорка за Борисов по повод скандала му с "новото лице" на БСП журналистката Елена Йончева.

Лидерът на ГЕРБ разказа как се е научил да не краде.

"Бях в 4-и клас, с още едни момчета от квартала се качихме на една джанка. Дойде собственикът, ние смачкахме един лук, докато бягахме. Толкова бой ме е бил баща ми, и майка ми… Баща ми бие, майка ми говори. Оттогава никога не съм си мислил да открадна. Толкова превенция и толкова добре съм запомнил, че чуждото не се пипа", каза Борисов.

В отговор на Нинова: "Ми, да върнем член 1 в Констутитуцията?"

Бившият премиер коментира и думите на Нинова, че "демокрацията ни отне много", казани по време на предизборен митинг в Хасково.

"Демокрацията им пречела… ми чл. 1 от Конституцията да го върнем и БСП да са на власт. Те все пак са на 130 години партия. В неделя ще получим един тежко разделен народ. И всичките тези, просто буквално обиди, квалификации, буквално неверни неща, когато 10 години над милион души гласуват за ГЕРБ, така обиждаш всичките тези хора. Аз бих й отговорил много остро, но зад нея стои друг милион хора. Аз имам много приятели от БСП, ако започна да говоря така за тях, ние ще счупим отношенията си като хора", каза Борисов.

Коалицията БСП - ДПС

Той смята, че БСП и ДПС готвят коалиция, с която да управляват след изборите. Аргументът му е разговора между Нинова и лидера на ДПС Мустафа Карадайъ по време на кампанията.

Според Борисов разговорът между двамата лидери "може да е бил само за коалиция или за назначенията от служебното правителство".

Лидерът на ГЕРБ повтори тезата си, че назначенията направени от служебния кабинет, са на БСП и ДПС, а ГЕРБ  няма нито едно.

Борисов каза, че не се е виждал с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, но се е чувал с настоящия лидер Карадайъ.

"Чух се с Карадайъ, като минах през Кърджали от Смолян, и с Местан и им викам: "Минавам през Кърджали, тука да не се сбиете", ей така, приятелски разговор", каза Борисов.

Той отново повтори, че няма да прави коалиция нито с ДПС, нито с ДОСТ.

"Категорично с ДОСТ нямаме нито уговорки, нито смятаме да управляваме заедно... На ДПС многократно съм им благодарил – за подкрепата за бюджета, за плоския данък, за промени в закона за отчужденията", посочи Борисов.

"Като искахме да ходим на църква, БКП не даваше"

Лидерът на ГЕРБ съжали младия кандидатдепутат от БСП Крум Зарков, чийто дядо Леонид Кацамунски е генерал майор от Държавна сигурност, за неуместната му шега от преди ден. При влизане в студиото на Нова телевизия в четвъртък Зарков каза: "Закъснях за предаването, защото с едни ченгета от ДС се чудехме как да измъчваме нечий дядо". Лидерката на БСП Корнелия Нинова, която го чакаше се разсмя, което не беше особено тактично.

"Аз истински съжалявам за това момче младо, което така ехидно говореше вчера за убитите по лагерите. Считате ли, че е човешко да се шегувам със смъртта на близкия ти? За дядо ми са писали, че умрял от червен вятър, има такава болест. Все едно аз сега да му отрежа ушите и да кажа, че е умрял от заушка", каза Борисов.

На въпроса моли ли се за победа на изборите на "началника", той отговори, че е "вярващ човек".

"Помня като искахме да ходим на църква, кварталният беше отпред и не можехме, тогава управляваше БКП. Това са толкова антихристи хора, толкова лицемерни…", каза Борисов.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ерлер: "Последните години не бяха добри за българската политика"
by newswriter on 


Германският депутат Гернот Ерлер, който е председател на Българо-германския форум, споделя пред ДВ очакванията си от изборите в България и посочва основните проблеми, с които трябва да се захване следващото правителство.

ДВ

- Г-н Ерлер, какво очаквате от парламентарните избори в България на 26-ти март?

Гернот Ерлер: Много се надявам, че тези избори ще създадат условия за сформиране на стабилно правителство в България. Последните години не бяха добри за българската политика – от 2013 досега в София имаше три правителства с недовършен мандат и три служебни правителства. Това е нещо като балкански рекорд. В този смисъл е много важно след изборите да започне период, в който едно избрано правителство да може успешно да изкара целия си четиригодишен мандат.

- Лично Вие какво правителство си представяте след изборите? Не става дума само за това кои партии ще управляват, но и за общата посока на бъдещата политика.

Гернот Ерлер: Смятам, че във всички случаи това ще бъде коалиционно правителство. Ако погледнем допитванията, ще установим, че в момента има патова ситуация между двете големи партии - БСП и ГЕРБ. А това е голямо предизвикателство за тях, доколкото и двете досега заявяват, че няма да се коалират помежду си. Така възниква въпросът: Как ще бъде сформирано работещо правителство? В една демокрация всъщност не бива да се стига до ситуация, в която демократични партии заявяват: "В никакъв случай няма да правим коалиция!"

- А в каква посока ще се движи България?

Гернот Ерлер: Много съм доволен от факта, че България е една от страните в региона с най-голяма подкрепа за ЕС. Смятам, че досега българите имаха голяма полза от проевропейската политика на своите правителства. Това на всяка цена трябва да остане така и занапред. България е важен стабилизиращ фактор в региона и полага усилия за добросъседски отношения със съседните страни. В момента в Западните Балкани има доста проблеми, тъй че е много важно как се държи България, дали е дееспособна, за да може и занапред да разпространява европейската идея, да я укрепва и стабилизира.

- А кои са главните проблеми, с които трябва да се захване следващото правителство в България?

Гернот Ерлер: Открай време проблемите са едни и същи. Новото правителство трябва да продължи борбата срещу корупцията и организираната престъпност и да довърши съдебната реформа. Но освен това България трябва да си върне и доверието на другите, включително и в икономическата област. През последната година преките чуждестранни инвестиции спаднаха с 60%, а това е знак, че бизнесът и европейските пазари съзират пробив в доверието към България. Представители на българската икономика смятат същото. Ето защо е важно да бъде възстановено това доверие.

- Различни партии и политици в България се опитват да използват за предизборните си цели намесата на Турция в българската вътрешна политика и плашилото, наречено "опасност от бежанци". Как оценявате тези опити?

Гернот Ерлер: Вярно е, че наблюдаваме такава намеса. Турският посланик в София участва в предизборно мероприятие на една от турските партии в България - ДОСТ, която доста силно клони към Партията на справедливостта и развитието в Турция и към Ердоган. И посланикът съвсем правилно беше повикан във Външно министерство. Случаят беше оценен като намеса във вътрешните работи на България – и аз добре разбирам българската позиция, особено на фона на факта, че Анкара даде на турското население в България недвусмислена препоръка за кого да гласува.

Това твърде много прилича на намеса във вътрешните работи. И аз добре разбирам, че България не го приема. Не разбирам обаче нещо друго: опитите на българските националисти да спрат на границата онези български турци (или турски българи), които искат да влязат в страната. Знаем, че навремето близо 300 хиляди души от тази група бяха принудени от Живков и тогавашната власт да напуснат България. Сегашните опити да бъдат спрени на границата, естествено, са неприемливи и незаконни, това е съвършено неправилна реакция. Колкото до въпроса с бежанците - бих казал, че не се налага тази тема непременно да се използва като предизборна.

В момента в България има около 4500 бежанци. Ако сравним това с други страни, като имаме предвид и големината на България, ще видим, че предизвикателството не е непосилно. Освен това България се намира малко встрани от маршрутите на бежанците, най-вече от прословутия Балкански маршрут. Разбира се, и занапред ще бъде много важно в София да има функциониращо правителство, включително и като партньор за водене на една разумна бежанска политика. Не мисля обаче, че темата за бежанците трябва да се инструментализира предизборно.

- Нека завършим с добрата новина, която споменахте: за разлика от други страни в Средна и Източна Европа, в България голямото мнозинство подкрепя европейския избор на страната. Как си го обяснявате?

Гернот Ерлер: България трябваше много да се бори. Като председател на Германо-българския форум аз отблизо следях пътя ѝ към еврочленството. Борбата наистина беше тежка. Вярно, че накрая се взе щастливото за България решение и от 1 януари 2017 година страната вече е пълноправен член на ЕС, но с това перипетиите не приключиха. Впоследствие ЕС инсталира Механизма за сътрудничество и контрол, защото обещанията и ангажиментите, поети от България, се изпълняваха твърде бавно.

Този механизъм е в сила и до днес и ние продължаваме ежегодно да получаваме докладите за България. Но иначе българите много спечелиха от еврочленството. Страната винаги е била настроена проевропейски и това много ѝ помогна по трудния път към ЕС. Вярно, че в България има и малки антиевропейски партии - като Обединените патриоти (мисля, че така се казват) - но те не променят картината. Радостното е, че голямото мнозинство българи са проевропейски настроени. А в днешно време това далеч не се подразбира.
 
Гернот Ерлер е депутат от германската Социалдемократическа партия, председател на Българо-германския форум и бивш заместник министър на външните работи

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Светът, начин на употреба
by newswriter on 

Веселина Седларска
Редута


Вие за кого сте на изборите?

– Мен ако питате, аз съм за… борбата с глобалното затопляне…

Някъде в мрежата го прочетох, предполагам, че е опит за виц. И посланието му е, че дотолкова няма причини за какво конкретно да се гласува на тези избори, че човек предпочита да избере борбата за нещо съвсем отвлечено и различно, нямащо нищо общо с изборите – глобалното затопляне.

Авторът на тази шега вероятно не подозира колко  е близо до истината всъщност: тези избори – не само предстоящите български, а и всички останали избори, които стават сега по света –  са силно свързани с глобалното затопляне. Но, за да го разберем, първо трябва да си изясним картинката.

Старата картина на света вече не ни върши работа. Разпадна се. Тя може и да не беше идеално сглобена, части от пъзела й липсваха, но все пак беше достатъчно ясна – живеем в свят, в който икономиката се глобализира, а отношенията се либерализират.

Рамката на тази картина обаче се поразкриви, пропука се и ето че се и счупва тук-там, а от пролуките изпадат отделни парчета от пъзела. Ние ги наблюдаваме изненадани, не ги проумяваме и се задоволяваме само да ги назоваваме: брекзит, Тръмп, стената, Ердоган, оградата, холандски избори, френски избори…

Вътре в картината ли бяха досега тези части, те ли бяха умело скрити или ние бяхме небрежни наблюдатели? Не се проявяваха или не искахме да ги видим? Защо рамката не издържа и как сега да си сковем нова, по-издръжлива, по-съответна на частиците, от които е съставен животът? Това са въпросите, на които светът търси отговор сега и всички избори, които се правят, са част от търсенето на този отговор.

Със сигурност стените и оградите не са част от правилния отговор. Посочете ми една стена, която не може да бъде прескочена, назовете ми една ограда, която е опазила нещо, което някой е решил да ограби, и ще призная, че греша.

Виждала съм прословутата ограда между САЩ и Мексико в най-образцовия й участък между Сан Диего и Тихуана. Не може да има по-висока, двойна, осветена, охранявана по въздух, земя и вода ограда от тази. Уверявам ви – прескачат я. Дори има случай, в който по предварителна уговорка няколко хиляди души я прескачат едновременно, видях документалния филм, в който неколцина бяха хванати, останалите успешно избягаха навътре в САЩ.

За една друга възможно най-стабилна стена, онази в Берлин, думата не е прескачат, а пролазват – по тунели под земята. За българския панаир да се пази границата тези дни от кукери и с тъпани по часови график, няма изобщо да отварям въпрос. Няма невъзможна за преминаване стена или ограда, няма.

Защо тогава толкова много хора се вкопчиха в идеята да се строят стени, защо лидери печелят избори с идеята всеки да си стои там, откъдето е? Защо изведнъж великата битка се оказа не срещу бедността, неграмотността или други световни опасности, а между национализма и глобализма?

Ето го отговора: Защото това, което е сега светът, не ни харесва и най-лесната човешка представа е, че след като преди не е било така, значи трябва да се върнем там, назад – в преди-то, да възстановим порядките в оня вид, в който не са били опасни, да се завърнем като блудни синове с добрия стар дом  на миналото, в което хората не можеха да щъкат където си искат по света, работеха в близост до дома си, произвеждаха си чисти зеленчуци, ходеха по улици, на които минувачите бяха със сравнително еднакви антропологии и не се разминаваха с човеци, за които не си сигурен дали под заметнатия чаршаф не са омотани с жици и взрив.

„Да направим отново Америка велика!“; да излезем от Европейския съюз, за да бъдем отново великата Британия, каквато сме били преди Европейския съюз; да бъдем като Балканджи Йово; да изчистим Франция; да отидем дотам, докъдето се е простирала османската империя; да върнем блясъка на царска Русия…

Да се завърнем, да се завърнем там, в сигурното, в спокойното, в тихото, в чистото, в ясното – това е разбираемо желание. Но то има голям недостатък – не е възможно. Да оставим дали е правилното, да не мислим дали е справедливото – достатъчно му е, че е невъзможно. И тъй като самите му носители и поддръжници чувстват огромната несъвместимост между желано и възможно, те компенсират с агресия. Агресия да го наложат, агресия срещу всеки, който не е съгласен.

Защо пък да е невъзможно? –  ще скочат и сега. По много причини не е възможно, дори само по една, колкото смешна и дребна да изглежда тя – в онова блажено-спокойно време интернетът не е бил измислен. Ако искаме да го върнем, ще се наложи да „отмислим“ интернета. На практика ще се наложи да върнем с магически ход всичко, което създава съвсем различната картина на света – електрониката, телекомуникациите, климатичните промени, глобализираната икономика и общо взето всичко, от което е съставен живота ни.

Всъщност можем да пробваме нещо друго: да си въобразим, че е възможно да се върнем, да се опитаме да го направим, толкова старателно да имитираме, че го правим, та то наистина да се превърне в действителност. Това всъщност ни предлага национализмът.

На непоносимата в момента картинка на глобализма, национализмът противопоставя друга картинка – поносима, но невъзможна. Един спукан балон срещу един напомпан фалшив балон – това е всъщност битката на глобализма с национализма. Затова рамката на живота не издържа, чупи се и се разлетяват необясними парчета. Невъзможното вчера го виждаме днес, а за утре изпитваме страх.

Как рамката може отново да бъде стабилизирана и в нея да се преподредят старите и намерят място нови парчета от пъзела – това е големият световен въпрос днес. Вече  си признахме, че днешната комбинация от глобализирана икономика и либерализирана политика не доведе до успех – тя доведе до разделянето на света на малък богат елит и гневно мизерстващо мнозинство.

Затова се налага да се избере друг вариант, друга комбинация – или икономиката да стане национална, или политиката да се глобализира. Това е всъщност голямата битка днес – между идеята да се глобализира политиката и идеята да се национализира икономиката.

Битката срещу СЕТА и ТТИП, споровете дали има климатични промени, дрязгите до кръв в българския фейсбук, караниците в кафенетата, репликите на политическите лидери и всичко останало, за което се сетите, е всъщност част от тази битка, независимо дали хората, които участват в нея, съзнават, че са част от две световни армии – армията на хората за отворен срещу армията на хората за затворен свят.  Свободата срещу сигурността, застраховката срещу предприемчивостта, рискът срещу гарантираността и т.н.

В този момент тероризмът пое ролята на главен световен аргумент и всекидневно накланя везните в полза на затвореността, стените, оградите, национализма. Сега той побеждава тук-там, но може би ще разширява своята територия, може би дори ще се превърне в преобладаваща илюзия. Точно така – илюзия. Защото днес светът може да успокои отделни свои страхове с национализъм, но големите, истинските, световните проблеми не могат да бъдат решени на национално равнище.

Най-сериозните проблеми на човечеството са глобални – предстоящите екологични проблеми, надвисналите опасности от електронната престъпност, за която няма граници, биоинженерните проекти, които могат всеки момент да ни изненадат с изпитания от съвсем нов род.

Дори и да се върне изцяло в плен на национализма, човечеството ще бъде принудено да разбере, че са нужни усилията на всички държави, ако се случи, да речем, голяма екологична катастрофа. Само ще е платило много голяма цена за националистичните си заблуди. И ето, че идваме до т.н. смешка от началото: Ти за кого ще гласуваш, ами май че ще гласувам за борбата с глобалното затопляне.

Не, не е смешно. Сериозно и вярно е. И проблемът, и решението му са кодирани в самото му название: глобално затопляне. Попитайте впрочем някой твърд националист какво мисли за глобалното затопляне. Ще ви каже, че няма такова нещо. Не че има доказателства или аргументи, просто е по-лесно да няма такова нещо, за което нямаш решение.

Мисли глобално, действай локално – такава беше нагласата на човечеството няколко десетилетия. Сега национализмът се опитва да ни убеди, че по-добра е следната: Мисли локално, действай локално. Дано не му повярваме, защото само след тежък и страшен урок ще проумеем, че връщането назад е невъзможно, а напред ни чакат глобални проблеми, чието решение е възможно само с глобални усилия.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Мисията "стабилно правителство" - невъзможна
by newswriter on 


Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български:
http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian


Два дни преди извънредните парламентарни избори в България, силите между основните партии – ГЕРБ и БСП, изглеждат изравнени, а съставянето на стабилно правителство, което да изкара пълен мандат и да проведе необходимите реформи – все по-малко вероятно. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, кой измежду ГЕРБ и БСП ще бъде първа политическа сила и кой втора – има ли този въпрос някакво практическо значение?

– За балканския политически субект меренето на мускули е важно, Фили. Въпрос на престиж е да дадеш първи пресконференция и да натриеш носа на съперника, макар да си напред едва с един или дори с половин процент, както се очертава. За БСП това би било първа победа над ГЕРБ от 12 години насам. Успех на ГЕРБ пък би доказал, че те вече са овладели тенденцията за движение надолу, която мъчи душите им от миналото лято насам. Другата страна на въпроса кой е първи и кой – втори, е свързана наистина с реалните практически ползи, тоест, с обществения интерес. Тя се свежда до това кой пръв ще вземе мандат за съставяне на правителство, защото нищо чудно след тези избори конфигурацията в Парламента да е такава, че само първият опитал да има шанс.

– Какво показват последните проучвания за броя на партиите в бъдещия парламент?

– Общо взето, въпреки някои движения нагоре и надолу в самите прогнозни резултати, Фили, днес, както и преди месец, се смята, че в 44-то Народно събрание със сигурност ще имаме пет партии, плюс вероятност към тях да се присъедини още една.

– Пламен, но по логика съставянето на коалиционно правителство в шестпартиен парламент не би трябвало да е чак толкова трудно, колкото казваш…

– Така изглежда, но всъщност е трудно, доколкото в нашия случай има не едно, а две препятствия. Първото е математическия резултат и разпределението на местата бъдещия парламент. Ако приемем, че силите на ГЕРБ и БСП са изравнени и те вземат по около 30 на сто от гласовете както се очаква, то на преден план изниква темата за коалиционния партньор. Това значи – колко голяма ще е третата парламентарна група, ще стигне ли само тя, за да има мнозинство или трябва да се търсят още партньори, ще може ли новото мнозинство да управлява спокойно, включително да прави промени в Конституцията, ако се наложи, или ще трябва да работи изцяло в нейните рамки.

Това са важни въпроси, Фили, а отговорът на социолозите е, че тъй наречените „Обединени патриоти” ще имат около 10 на сто подкрепа, ДПС около 8 и „Воля” на бизнесмена Веселин Марешки – 6-7 процента. Повечето агенции виждат също възможност в парламента да попадне и Реформаторският блок, но се застраховат, че динамиката на последните дни може да промени нещата, тоест, вместо това да влезе друга от общо трите малки десни формации или пък нито една от тях. Това е важно с оглед на второто препятствие за съставянето на бъдещото правителство.

– Какво е второто препятствие?

– Далеч отвъд математиката, Фили, то засяга характера и политическото качество на самите партии, отношенията между тях и отношението на обществото към тях, тоест, наличните обществени очаквания за това кои коалиции са възможни, „разрешени”, така да се каже и невъзможни или „забранени”.

– Има ли наистина подобни разрешения и забрани?

– Те са малко или много условни, но – да, има ги. Например знае се, че в момента евентуална коалиция с ДПС, независимо кой и с какви аргументи я прави, ще срещне силно негативна обществена реакция. Да, електоратът на БСП е доказал през годините, че все пак би преглътнал това по лесно от електората на ГЕРБ. Той е по-податлив на манипулации, а собственото му ръководство пък е винаги готово да го изманипулира в името на властта.

В същото време евентуалната коалиция на коя да е от двете големи партии с тъй наречените „Обединени патриоти” предполага силно негативна реакция от страна на Брюксел. С тези уж български националисти ние тук сякаш сме свикнали, но въпросът е, че сред тях се мъдри и одиозната фигура на Волен Сидеров, яростен руски патриот, изминал пътя от откровения национал-социализъм до откровения путинизъм – нещо, което нито лява, нито дясна Европа могат да преглътнат. Така че трудно е да се каже, Фили, как ГЕРБ или БСП биха се справили с тези проблеми при евентуалните коалиционни преговори.

– А няма ли възможност популистката партия „Воля” да влезе в ролята на балансьор?

– Поне засега изглежда, че не, тъй като се очаква „Воля” да има скромен брой депутати, недостатъчни за правителство от двама партньори. Да, лидерът на „Воля” Веселин Марешки продължава да настоява, че социолозите лъжат и той ще получи поне 20 на сто от гласовете. Но до вчера той настояваше също, че в никакъв случай не би се коалирал с БСП, а днес твърди, че програмата на социалистите всъщност е най-близка до неговата собствена, с което си отваря вратичка. Така или иначе, Марешки вероятно няма да бъде главен фактор. Но в интерес на истината, ако някак успее да стане, той наистина ще е желан коалиционен партньор и за леви, и за десни.

– Не е ли твърде откровен популист, за да е така желан?

– Предизборната кампания показа, Фили, че ГЕРБ и БСП също са нагазили дълбоко във водите на собствения си популизъм и явно този на Марешки не ги притеснява. Поне не толкова, колкото ги притесняват отношенията с ДПС или лъженационалистите.

– А какво ще се промени, ако някоя от трите малки десни формации все пак попадне в парламента?

– И тя би имала твърде малко депутати, за да е повече от подкрепящ фактор, Фили, при това само за ГЕРБ – не и за БСП. Така че промяната няма да е съществена.

– Добре, но отдавна се говори за създаване на тъй наречената „голяма коалиция”, тоест, съвместно управление на ГЕРБ и БСП, независимо от противоречията помежду им. Възможно ли е това практически да стане?

– Съмнявам се, Фили, и то не само заради идеологическите противоречия между тях, доколкото те изобщо съществуват. Тук играят роля партийната несъвместимост, личната неприязън и други подобни, уж неполитически фактори. Най-важно обаче е основателното съмнение, че ГЕРБ и БСП чрез мирен диалог биха успели да си поделят икономическите сфери на влияние, за да управляват стабилно поне година-две-три, ако не и цял мандат. Не става. Твърде силни са апетитите им и едновременно с това – твърде противоречиви са интересите им, за да стане. Ето защо, Фили, очаквам каквато и парламентарна конфигурация да се получи след изборите тази неделя, съставянето на правителство да е много трудно, а дори да се състави – стабилно управление все пак да няма и България да се изправи пред нови избори в обозримо бъдеще.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес
http://www.passenov.wordpress.com

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Хиляди почетоха паметта на жертвите от Лондон
by newswriter on 



Хиляди хора се събраха да почетат паметта на жертвите на атаката в Уестминстър и да чуят думите на кмета на града и други лидери за предотвратяване на тероризма и религиозната омраза.

Събитието на площад Трафалгар в центъра на Лондон е в памет на загиналите и ранените, каза кметът Садик Хан, но то също така изпраща ясно послание, че лондончани няма никога да се предадат пред тероризма.

Кметът каза още: Тези извратени и зли хора, които искат да унищожат нашия общ начин на живот няма никога да успеят и ние ги осъждаме.

Жертвите, каза той, са хора от всички краища на планетата. Лондон е голям град, пълен с невероятни хора от всякакъв произход и класа. Когато има проблем, ние винаги сме обединени и заедно, заяви той.

Събитието събра стотици лондончани и туристи, много от които дойдоха от далечни краища на града, за да почетат паметта на пострадалите.

Това стана, след като в сряда ислямският терорист Халид Масуд уби трима души в центъра на Лондон. Други 29 души са все още в болница. Някои от тях са в гежко състояние.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

За тихите и за кресливите
by newswriter on 


"Патриотичната" истерия е рисковата неевропейска скорост на България

Веселин Желев

"Лежах на пода. Видях крака ми на 4-5 метра от мене. Кръвта шуртеше, не знаех какво да правя."

Година след атентатите в Брюксел един от оцелелите разказва преживяното пред държавната телевизия.

Ден по-рано български евродепутат, чиято партия организира предизборни блокади по границата между България и Турция, написа във фейсбук:

"Ислямистките свине на въжето, ибрика ЕвгениИ в харем, а читаците в Турция. Да живее България!"

За протокола - авторът на този призив е член на групата "Европейски консерватори и реформисти".

През миналите две години ми се падна да предавам от място за три от най-кървавите терористични актове в Европа - в Париж през януари и ноември 2015 г., и в Брюксел на 22 март 2016 г.

Едно от нещата, в които те за пореден път ме убедиха, е, че истинските и дълбоките неща обикновено са тихи.

Тихи са истинският ум, истинската сила, истинското достойнство, истинското страдание, истинският патриотизъм, истинската заплаха, истинската конспирация, истинските тайни служби и истинският страх. Глупостта и слабостта може би правят изключение.

Във времената, за които тъгуват избирателите на Корнелия Нинова, бях ученик и тогава съществуваше предмет, който после демокрацията ни отне - военното обучение.

Учеха ни как да помагаме на пострадали от ОМП (оръжия за масово поразяване).

- Не бързайте да помагате на тези, които крещят най-силно от болка - казваше учителят, военен лекар. - Щом крещят, значи имат сили. Най-зле са тези, които мълчат.

Днес белгийците (а предполагам с тях и всички, които в сърцата си са европейци) отбелязаха една година от атентатите в Брюксел.

На три скромни възпоменания по местата на взривовете и в Европейския квартал говориха оцелели и близки на загиналите.

За разлика от българския евродепутат тези хора са наистина жертви на ислямизма. Той е пречупил живота им безвъзвратно.

В думите им обаче нямаше нито една обида, нито една заплаха, нито една дума на омраза. Нямаше висок тон. Имаше сила и достойнство.

- В хаоса един чужденец сложи сакото си под главата ми. Прост жест на човешко същество към друго, който значи много за мене... На 22 март 2016 г. видяхме най-лошото и най-хубавото от човека - каза Ларс Вацман (29 г.), оцелял от експлозията на летището, в която загива съпругата му Дженифер година след като са се оженили. - Избрах да си спомням най-доброто, надявам се, че и вие... Моя Дженифер, ти беше всичко за мене, ти беше моят север, моят юг, моят запад, моят изток. Ти си моето вдъхновение да продължавам всеки ден и да виждам живота от добрата му страна. Благодаря, Джени, че беше част от живота ми и че направи от мене това,  което съм днес.

Кресливите закани срещу ислямизма от южните български КПП-та на никого и с нищо няма да помогнат. Най-много да бележат България като негова бъдеща цел. Няма да се спасим от чуждата диващина с наша диващина.

Терористично нападение в един от най-охраняваните райони в сърцето на Лондон, докато пишех тези редове, за пореден път напомни колко сме уязвими от тероризма.

През горещото българско лято на 2013 г. Кристалина Георгиева, тогава още зам.-председателка на Европейската комисия, събра българските кореспонденти в Брюксел и им каза:

- Гласът на разума у нас трябва да се чуе. Разумното говорене не е крещене. То е тихо говорене. Въпросът е как да създадем обществено пространство този тих глас на разума да надмогне крясъците на омразата и на противопоставянето.
Никой не я чу. И днес България пак върви към точката, от която беше тръгнала.

Затова, г-н президент, когато възразявате срещу "различните скорости" на Европа, спомнете си, че поне една от тях е у нас - например в "патриотичната" блокада на Капитан Андреево.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

THE WALL STREET JOURNAL: Решетников е предал на Нинова тайна стратегия за изборна победа
by newswriter on 


Центърът за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон сочи България като страна с най-висок риск от руско влияние от държавите в ЕС

Превод: Фактор

В навечерието на президентските избори, опозиционната партия в Българи БСП е получила тайни документи – стратегия за победа на балотажа на президентските избори. Сред препоръките са: тиражиране на фалшиви новини, преувеличаване на резултатите от вота.

Тези документи са близо 30 страници и са засечени от службите за сигурност в България. Изпратени са от мозъчен тръст, свързан с Кремъл, казват агенти от разузнаването. Стратегията е доставена от бивш руски шпионин, който е в забранителния списък на САЩ за влизане на руски граждани на територията им.

Това пише в днешният си брой авторитетният THE WALL STREET JOURNAL. Изданието припомня, че през ноември кандидатът на социалистите Румен Радев стана победител, а партията, която сега иска да свали санкции на ЕС към Русия и да ограничи операции на НАТО в Черно море е на челни позиции в предстоящите парламентарни избори в България, които ще се проведат в неделя.

„Аз съм много притеснен“, казва Росен Плевнелиев, открит критик на Кремъл и предшественик на Румен Радев. „Активността на Русия в Източна Европа е вече на ново ниво“.

Русия отрича да прави нещо престъпно в България и Източна Европа и заявява, че винаги е работила, съобразно законите и интересите в тези страни, с които има дълбоки икономически и исторически връзки. Москва  вижда в източното разширяване на НАТО заплашително проникване в зона, която тя счита за

своя зона на влияние

Леонид Решетников бивш руски шпионин призна за среща с лидера на БСП през миналото лято, но отрече да и е предоставял някакви документи. „Някой си измисля това“, казва  той в интервю в централата на московското дружество „Двуглав орел“, чийто офис е украсен с  портрети на Путин и цар Николай II. „Който и да е направил това, той има интерес да обърка и охлади отношенията между България и Русия“.

Една голяма част от Централна и Източна Европа, където преди по-малко от 30 години населението се опълчи на съветското господство и се обърна към ценностите на запада, Русия постепенно си възвръща влиянието и подкопава позициите на ЕС и САЩ, които имат ръководна роля в евроатлантическия съюз.

По-рано този месец представители на Полша, Грузия, Унгария и Балтийските страни бяха приети в американския Сенат, където потърсиха помощ, за да бъдат спрени руските набези. Посланикът на Естония във Вашингтон, предупреди, че руснаците са работели, за „създаването на напрежение и объркване“ в ЕС.

Тяхната молба идва идва и от граждани на София и Будапеща и др., които някога са имали големи надежди да достигнат демокрацията и пазарната икономика на Запада. Но сега са изгубили илюзиите, заради финансовите и политически кризи и големия приток на мигранти от Близкия изток и Африка.

Според западни дипломати и анализатори руският президент Владимир Путин използва тази динамика на движение на хора през границите на по-бедните страни в Европа, разполагайки арсенал от оръжие – старо и ново – включително пропаганда и икономически лостове, хакерство и политически блъфове и уловки, за да подсили съюзниците си и да дискредитира от друга страна Запада.

Властите в малката балканска страна Черна гора твърдят, че организираният опит за преврат от Русия е бил с цел отклоняването на страната от членството й в НАТО. Москва твърди, че не е участвала в този неуспешен опит.

В Унгария, Словакия и България, Кремъл подкрепя крайно десните и скептично настроените националистически групи, а според европейски експерти по сигурност, в целия регион никнат като гъби убесайтове, враждабени към НАТО и Брюксел.

„Това е целта на Русия, да подкопава политическата сплотеност на западните съюзници“ казва Андерс Фог Размусен, който е бивш шеф на НАТО  и премиер на Дания. „Но ние все още не осъзнаваме напълно последствията“.

Москва е обвинявана, че прилага серия от дигитални инструменти в опита си да предреши президентските избори в САЩ, а западно-европейските правителства предупреждават за руска намеса, базирайки се на свои собствени проучвания от тази година, като според критиците

руският модел се вижда в най-напреднала форма в страни като България,

която през следващата година и предстои да председателства ЕС за първи път. Противниците на Русия изтъкват, че Кремъл е направил всичко възможно и пророчеството на руския посланик в ЕС, България да се превърне в техния троянски кон в съюза вече се е сбъднало.

Страната днес е най-новата членка на НАТО и най-бедната страна членка на ЕС. България има споделени от векове дълбоки исторически връзки с Русия, включително и на основата на православната вяра и славянската култура. Според анализатори страната е със застаряващо население, разбита икономика заради лошо управление, перманентна корупция и носталгия по комунистическото минало.

Връхната точка в членството на България бе през 2009 г., когато една нова проевропейска партия спечели категорична победа, предприе либерализиране на пазара и започна борба с корупцията, като затвърди прозападната ориентация на страната. Но годините на слаб растеж и корупция блокираха този възход, създавайки вакум, от който бързо се възползва Русия, за да си възвърне позициите в България.

Български експерти от службите за сигурност твърдят, че Москва е финансирала протестите в страната през 2012-2013 г., с което е подпомогнала свалянето на проевропейскато правителство. Руски хакери са атакували много стратегически обекти в страната, като са се намесили в общинските избори през 2015 г., казва бившият български президент Плевнелиев. В страната процъфтяват проруските сайтове.

Според заключенията в доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон, България е „с най-висок риск от руско влияние от държавите в ЕС“. Причина за това, че страната е изключително енергийно зависима от Русия – осигурява над 90% от природния газ и цялото ядрено гориво за АЕЦ. Важна е и ролята на руски компании в националната икономика на България.

 В статията се припомня и важната среща на Корнелия Нинова с бившия руски генерал от КГБ Леонид Решетников в София, на която е договаряна кандидатурата на настоящия български президент Радев. Анализатори твърдят, че Решетников е само един от политическите актьори, които се конкурират да оглавят регионалните операции на Москва във важни за нея страни.

Служители в службите обаче разказват друга версия за срещата на Нинова с Решетников. Според тях генералът лично на ръка й е предал подробна Стратегия, изпратена от Москва за разиграване на президентските избори. Нинова обаче многократно отказва да коментира съществуването на подобен факт.

От ДАНС, която е еквивалент на ФБР са получили копие от документите, изпратени от Русия до лидера на БСП. Но изключително малък е броят на лицата, които са се запознали с този документ. В него са включени препоръки да се правят седмични проучвания, чрез които да се преувеличават резултатите за подкрепата на социалистите. Дават се съвети, как да се лъска имиджът на кандидата, като се тиражират определени истории за него,

подсказани от медии на Москва

Те е трябвало да бъдат тясно координирани – първо да се пускат в лични блогове, а след това да се завъртат в основните медии, като по този начин се постига максимален ефект от предизборното говорене. В Стратегията се препоръчва на партията да се акцентира върху въпроси, свързани с политиката на Кремъл, като спирането на санкциите срещу Русия, отправяне на критики към НАТО и позитивно говорене за Брекзит и излизането на Великобритания от ЕС.

Фактът, че Радев спечели изборите за президент в България, говори, че наставленията от Кремъл са имали ефект. Изданието допълва и факта, че българската социологическа агенция „Галъп“, която няма нищо общо с американската е била ангажирана и точно е прогнозирала победата на Радев. Американската агенция е предявила иска към българската за използване на името й без разрешение.

Посочва се и фактът, че българските социолози са публикували резултат от тяхно проучване, според което четири членки на НАТО, включително и Българи предпочитат не Алианса, а Русия да ги пази от външна агресия. Тези внушения са в пълно противоречие с резултати на американската „Галъп“. Така става ясно, че българските социолози заблуждават хората и разколебават доверието им в ЕС и НАТО, под руско давление.

В кампанията за парламентарни избори, които ще се проведат тази неделя, социалистите в България призоваха ЕС да вдигне международните санкции срещу Русия, внушавайки, че са в ущърб на търговските ни отношения с Русия.

Те обещават да рестартират и големите руски енергийни проекти. Прогнозите са, че БСП и ГЕРБ ще получат по около 30% подкрепа от избирателите, но вероятността социалистите да съставят правителство е по-голяма, тъй като повечето други партии, които ще влезнат в новия парламент са проруски орентирани. Така БСП ще затвърди позицията си в два силови центъра – председателството на България в ЕС и в българския парламент.

THE WALL STREET JOURNAL цитира в заключение русофилката Светлана Шаренкова, която е и кандидат за депутат от БСП: „Както ние уважаваме правилата на ЕС и НАТО, така и те трябва да се съобразяват с нашите специални отношения с Русия“.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Кандидат на "Да, България" нападнат и бит
by newswriter on 


Кандидатът за народен представител на "Да, България" Емил Джасим е бил нападнат в четвъртък по обяд в центъра на София, съобщиха от партията.

Непознат мъж първо отправил заплахи към Джасим, а след това му е нанесъл удари в тялото. Кандидат-депутатът, който е бивш преподавател по история в Класическата гимназия, побягнал по улицата, където попаднал на полицейски патрул.

21-годишният нападател е задържан за 24 часа, допълват от политическата сила.

Емил Джасим неколкократно е сигнализирал, че е получавал заплахи за саморазправа в социалните мрежи. 

Причина за тях станаха серия от материали на жълто-кафяви медии, в които го обвиняват в "антибългарска пропаганда" и "гавра" с исторически личности като Васил Левски.

"Днес съвсем наистина ме нападна непознат. Нанесе ми тежки удари в тялото и краката, докато крещеше немислими заплахи. Имам и видео, което успях да спася, въпреки желанието на лицето да ми отнеме телефона. Сега отивам към Съдебна медицина, след като дадох показания в 4-то РУ на СДВР.  Болят ме много единия крак и стомаха. Дано всичко е наред и няма тежки поражения. Очаквам МВР и прокуратурата да накажат нападателя, който е задържан, с цялата строгост на закона. Да, езикът на омразата винаги води до физическо насилие и болка", написа във Фейсбук Джасим.

От партията на Христо Иванов заявиха,че очакват полицията и прокуратурата да си свършат работата в сроковете, посочени в закона.

"Да, България!“ смята за напълно недопустими проявите на агресия под каквато и да е форма, смята езика на омразата за тежък обществен проблем и осъжда използването му в предизборната кампания, допълва се в прессъобщението.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

ГЕРБ с минимална преднина пред БСП
by newswriter on 


Преднина от 2.6% за партия ГЕРБ пред БСП на предстоящите извънредни парламентарни избори прогнозира социологическата агенция "Алфа Рисърч Груп", цитирана от "Дневник".

В навечерието на вота проучването отчита, че ГЕРБ ще получи 31.7% от гласовете на твърдо решилите да участват в изборите. За БСП биха гласували 29.1%.

Много близки са позициите между "Обединените патриоти" - 8.9%, и ДПС - 8.4 на сто. Разликата между тях е, че ДПС рязко мобилизира вота си през последните дни, докато при националистите се наблюдава лек отлив в рамките на кампанията, отбелязват от агенцията.

Партия "Воля" на Веселин Марешки е петият сигурен участник в следващия парламент с 6.8% подкрепа. Поради неясния политически профил на тази нововъзникнала партия обаче, са възможни по-широки амплитуди, отчетат социолозите.

Точно на 4-процентната бариера е коалицията "Реформаторски блок - Глас народен". За нея мобилизацията на колебаещите се десни избиратели ще бъде решаваща за Реформаторите и присъствието им в следващото Народно събрания.

"Алфа Рисърч" отчита електорална подкрепа за коалициите "АБВ - Движение 21", Движение "Да, България" и "Нова република" около и над 2%. Те имат твърди избиратели, но малка периферия и са неравномерно представени в различните региони и типове населени места. ДОСТ на Лютви Местан събира около 1% от гласовете в страната.

Около 3.5% смятат да изберат варианта "Не подкрепям никого".

Агенцията посочва, че се наблюдава високо намерение за участие в изборите – 62% от живеещите в страната (близо 6 млн. пълнолетни граждани) заявяват, че ще отидат до урните на 26 март. Очакванията са за около 3.6 млн. – 3.7 млн. души да упражнят правото си на глас.

В последната седмица преди вота рязко нараства делът на хората, които вече са избрали кого да подкрепят. Избирателите, които все още не са решили кого да подкрепят намаляват до 12%, или малко над 360 хил. души. "При запазващите се къси дистанции между партиите, тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии", се казва в изследването.

При това разпределение на силите в края на кампанията 5-партиен парламент би изглеждал приблизително по следния начин: ГЕРБ – 89-91 мандата, БСП – 81-83, "Обединените патриоти" и ДПС – по 24-25, ВОЛЯ – 18-19 мандата.

При 6-партиен парламент ГЕРБ би взел 85-87, БСП – 77-79, ОП и ДПС – по 22-24, Воля – 17-18, и РБ – 10.

Въз основа на така регистрираните електорални нагласи може да се каже, че бъдещата управленска формула със сигурност ще трябва да включва поне трима участници. Което освен въпроса за победителя, прави ключови още два въпроса - за електоралната подкрепа на другите политически сили и за обществената приемливост на възможните коалиции, посочват социолозите.

От "Алфа Рисърч" посочват, че регистрираната картина е резултат от промените в обществените нагласи през два условно разделени периода на кампанията. Първият се характеризира със силния старт на БСП още от края на януари, новите лица в листите ѝ, ранното представяне на програмата и действията на служебното правителство, съвпадащи с нейни позиции.

"Активното медийно присъствие на БСП и инерцията от президентските избори, на фона на защитната позиция на ГЕРБ й създадоха увереност и самочувствие на победител. Точно тази увереност вероятно я накара в хода на същинската кампания недвусмислено да артикулира тези, които до този момент само бегло маркираше - промени в данъчната политика, в лихвите на банките, анти-СЕТА, вето на санкциите срещу Русия за нарушения на международното право, демокрацията, като "отнемаща и ощетяваща" живота на българските граждани", посочват от "Алфа Рисърч".

В изследването се отбелязва, че именно това поведение на левицата е отключило втория период в кампанията. Той се характеризира с усилване на съмненията и страховете на българските граждани от евентуална ревизия на основни вътрешно и външно-политически принципи, които гарантират европейското членство и липсата на непредвидими промени.

"Така, разгръщайки своята позиция, БСП в известен смисъл сама я отслаби. Неопределилите се избиратели се отдръпнаха от нея. В резултат, промени се не толкова дистанцията между двете водещи партии, оставаща все така малка и преодолима, но посоката на промяната", казват социолозите.

Настоящото изследване е проведено в периода 20 – 22 март 2017г. от Алфа Рисърч и е реализирано със собствени средства. Изследването е проведено сред 1033 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Входящи преводи
by newswriter on 

Пепа Витанова
Редута


За шеста поредна година парите, преведени в България от сънародниците, живеещи в чужбина, надхвърлят сумата на преките чуждестранни инвестиции у нас.

Предварителните данни на БНБ сочат, че през 2016 г. българите, работещи зад граница, са изпратили в родината над 1 667 млрд. лв. – с 14 млн. повече от 2015 г. (преведената тогава от гастарбайтерите ни сума е била около 1 653 млрд. лв.). Преките чуждестранни инвестиции в държавата през 2016 г. са 1 331 млрд. лв. (682.8 млн. евро), с 322 млн. лв. по-малко от приходите от емигрантите.

Статистиката на БНБ отчита само официалните банкови преводи и пропуска траншове, по-малки от равностойността на 5000 лева. В действителност парите от работещите в чужбина българи са двойно повече, защото голяма част от тях предпочитат други начини за пренос на сумите.

Не им харесват таксите за „входящ междубанков превод в чужда валута“, още повече, че българските банки все по-рядко работят директно с чуждите финансови институции – използват посреднически услуги на трети банки, което води до двойни такси, както за наредителите, така и за получателите на преводите.

Благодарение на парите от емигрантите, много наши домакинства закърпват бюджетите и крепят строителния сектор – спестените по-големи суми се използват най-вече за покупка на нови жилища в България. Което, може би показва, че българите милеят за страната си и планират да прекарат старините си тук, или се надяват децата и внуците им да живеят някой ден в тези домове.

Всъщност тези надежди едва ли влизат в плановете на управляващите. Политиците ни имат по-голяма изгода от това активните българи да живеят в чужбина. Защото:

1.Изпращат свежи пари и замаскират реалния икономически колапс на държавата. 2.
Помпат строителния сектор, част от който е „перачница” на пари. 3. Не тежат на социалната система, не разчитат на „Здравната каса” и пенсионните фондове. 4. Гарантират превес в страната на избиратели, чийто гласове лесно се купуват и които са благодатни за манипулация и управление.

Около осем процента от българите са напуснали родината след 1990 г., според статистиците. За да се случи значима обществена промяна, е нужно зад нея да застанат 8 процента от хората – така смятат много историци и социолози.

Правилото на осемте процента важи както за големите, така и за малките каузи. Осем процента от населението – ако става дума за революция. Осем процента от съкооператорите – ако промяната касае етажната собственост. Осем на сто от колегите в офиса – ако целта е корпоративна реформа, неналожена силом отгоре.  Осем процента от гласоподавателите, ако трябва да се промени системата.

Ако в България се върнат осемте процента българи, напуснали страната ни, животът на политиците ще се стъжни. Емигрирали са предимно тези, които не търпят статуквото и имат мечти. Които са се уморили от борба за каузи, събрали недостатъчен процент подкрепа. Които са искали да опитат късмета си там, където критичният минимум от 8 на сто е по-лесно достижим. Които са започнали да постигат мечтите си.

Ако се върнат в родината дори половината от емигриралите българи, те ще поставят много условия и изисквания – нещо, от което политиците ни вече са отвикнали.

По данни на Института по икономика при БАН, работещите зад граница българи са над 2,5 млн. души, а трудещите се в страната ни са около 3 млн. Представете си какво ще стане, ако тези 2.5 млн. се върнат у нас. Около 2 млрд. лева по-малко в годишния паричен приток в държавата. Около 2 млн. нови безработни.

Бюджетът ще излезе на минус, социалната система ще изгърми. Ще лъсне голата истина – че обезлюдяването на България всъщност работи за управляващите, емигрантите ни замаскират реалната картина.

Има и оптимистичен вариант: завърналите се българи да развият свой бизнес, да открият нови работни места, да приближат минималната заплата у нас към европейския минимум, да зачитат правата на работещите, да плащат социалните им осигуровки, да бъдат социално-отговорни, както е модно да се казва сега. Да издърпат обществото ни напред, с всички рискове от това за политиците.

Според анализ на Института за икономически изследвания при БАН, само около 1 процент от сумите, които изпращат емигрантите ни се влагат в някакъв бизнес в България. Затова са странни заглавията, циркулиращи в медиите: „Емигрантите пак са инвеститор №1 в България.” Емигрантските пари не са инвестиция.

Парите, изпратени от работещи зад граница българи, се използват от близките им основно за текущо ежедневно потребление и лични нужди (жилищни, здравни, образователни), докато инвестициите са нещо, което захранва производството, разкрива нови работни места, движи икономиката и държавата.

Парите от българските емигранти не могат да компенсират отлива на чуждестранни инвестиции, който започна след 2010 г. и се задълбочава с всяка следваща година. Преките чуждестранни инвестиции в държавата през 2016 г. са с 59.7% по-малко от инвестициите през 2015 г. (Общата им сума през 2016 е 682.8 млн. евро, в сравнение с 1.7 млрд. евро година по-рано и около 1,3 млрд. евро през 2014 г.) 

Любопитен е и профилът на инвеститорите от чужбина. Основните потоци на чуждестранни инвестиции в България продължават да идват от офшорни зони като Люксембург и държави с облекчено данъчно законодателство като Холандия, където са регистрирани дъщерните компании на много дружества от трети страни, които развиват чрез тях бизнеса си в България.

Общо за миналата година от Люксембург са дошли 19.9% от международните вложения в страната, като голяма част от тези средства вероятно на практика са инвестирани от български граждани, прикриващи собствеността си чрез офшорни компании.

Приблизително толкова е и делът на инвестициите, които влизат в страната от Холандия – 18.8%, като пак може да се предположи, че по-голямата част от тези инвестиции са на българи, които не искат да излязат на светло.

Изводът, който се налага: през последните години чуждите инвестиции в голямата си част са елемент от голямата финансова пералня.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Eто къде е ключът към тези избори
by newswriter on 


Те яздят на кон, подават ръка за целуване, скалъпват доктрини на база „буркан кисели краставици”. Говорят за миналото и се обвиняват в лъжи, защото ако трябваше да говорят за бъдещето, не биха могли да кажат нищо ново. Коментар на Полина Паунова:

ДВ

Демокрацията ни е отнела много, като еманацията на въпросното “грабителство” е невъзможността на българските производители да изнасят своите кисели краставици в Русия. Иначе – тя е на кон, а после прегръща разплакан дядо; стиска букет рози в ръка (естествено червени) и обяснява как ще отвоюва държавата си и ще въздига българската икономика. Разбира се, за Корнелия Нинова става дума.

Той пък се изживява почти като рок звезда. Раздава картички с автографи, водачите на партийните му листи събират привържениците на ГЕРБ и им подаряват тениски, от които грее ликът на Борисов в генералска одежда, а зад него се мержелее трикольора. Партийни началници почтително му целуват ръка. Иначе бившият премиер сипе обещания за строителство, сигурност и богатство. А за да е по-убедително внушението, от време на време прибягва към изтъркания номер с 10-годишна давност, напомняйки колко добър полицай е бил.

Те пък са в народни носии и кукерски костюми. Изграждат блокада на граничните пунктове с Турция, малко по-късно ще издигнат икони, ще подпалят гумите и ще обявят, че бранят България и Европа от нашественици. Нашествениците са български граждани с избирателни права. По-късно т.нар. Патриоти ще вдигнат блокадата, но ще се заканят, че и в деня на изборите пак ще бранят родината, защото Ердоган пристига да ни завладява. Подобна угроза се загнездва в любимото на народонаселението “турско робство” и убива всякакъв разговор.

Гигантско шоу

Той пък е новият Апостол. Вярва в заветите на Левски, брани страната си от неоосманизма, загрижил се е за разделението и омразата в обществото. Но не казва дума нито за КТБ, нито за обръчите от фирми, нито за модела КОЙ. Кандидатите му пък твърдят, че никой не се вълнува от Делян Пеевски.

Той, разбира се, е почетният председател на ДПС – Апостолът на нова в България, в която горните персонажи са възможни. В която Марешки ще строи апартаменти за бедните след като е напълнил резервоарите им с евтин бензин и е приспал сетивата им с успокоителни на половин цена. След това Реформаторският блок им пуска рап-парче, в което се пее за “баба и за дядо”. Всичко изглежда в добрите политчески традиции на България.

Предизборната кампания приключва. Краят й е белязан с концерти, рецитация на стихове, протести в името на българщината, родолюбиви писма, патетични описания на кандидатите. Всъщност, краят на тази предизборна кампания е като началото. В нея не се чу нищо. Видя се евтино скалъпено шоу, представяно от медиите (срещу гигантско заплащане) като впечатляващ спектакъл.

Сетивата на избирателите са притъпени от несъществени разговори за автобуси с избиратели от Турция, нищо че те винаги досега са гласували на български избори. Темите за спор за сведени до махленски свади. Обещанията за повече пари и благоденствие не са подплатени с разчети откъде ще дойдат тия финанси в иначе бедна България. Стрната не е поставена в контекста на Европа, у нас разговорът за Европейския съюз, който безспорно е в криза, присъства като фон на обещанията за консумация на еврофондове. Европа е посочена по-скоро като тема на външната политика, а не като едно цяло, от което сме част.

Противопоставянията са емоционални, тематичните сблъсъци – краткотрайни, а изводите в медиите липсват. Избирателят е задължен да упражни своя вот не с ума си, защото не чува нито идеи, нито визии. Ето защо трябва да взима решенията си на база естрадни възгласи. Разговорът за България е сведен до максимално битово ниво. А разговорът за света - т.е. къде е България - изобщо липсва.

Битка на терена на миналото

Подобен политически подход ще доведе до логичното премерване на сили само между двете най-големи партии, които впрочем, най-много бягат от конкретика. Предизборните им програми са пълни с общи фрази и обли изречения. А конкуренцията между тях вече цял месец се разиграва в полето на миналото – от тоталитарния режим до последния кабинет на Борисов. Нито един задочен спор между БСП и ГЕРБ обаче не заяга бъдещето и не показва мястото на страната в него. Това е най-сигурното обещание, че и след 26 март промяна няма да има.
 
Може да се случи разместване на пластове, на министерски кресла или парламентарна аритметика. Но, осъзната и същностна промяна няма как да се случи в държава, в която основните политически субекти не виждат бъдещото, а единствената им конкуренция е на тема “лъжи”. В този ред на мисли думата “лъжа” е една от най-често използваните в предизборните срещи на БСП и ГЕРБ. Което е и ясна диагноза за случващото се.

Затова изобщо не е важно кой от двамата – Борисов или Нинова, ще спечели предсрочния парламентарен вот. Важното е коя формация ще консолидира около себе си аритметично необходимите й гласове в парламента. Или в превод: правителство ще състави тази партия, която обещае най-много на националистите, нарекли се патриоти и на ДПС (нарекли се също патриоти) едновременно.

И тъй като именно това е залогът на изборите основните играчи ще яздят кон, ще подават ръка за целуване или ще конструират доктрини на база буркан кисели краставици. Ще правят това, ще говорят за миналото и ще се обвиняват взаимно в лъжи, защото ако трябва да говорят за бъдещето, не биха могли да обещаят нищо ново.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Опасните примки на популизма
by newswriter on 

Георги Папакочев
Блог


В дните на безсъдържателната и  креслива предизборна кампания се наслушахме на партийни вещания, много от които дойдоха от най-високопоставени държавни персони.

Разбрахме например,  че вече настъпва времето на силите, които ще ликвидират глобализацията, ще преформулират изцяло членството на България в НАТО и ЕС.

Научихме също, че като оградим отново както до 1989 г.  с бодлива тел отвсякъде нашата „национална“ държава, „на сметището на историята“ тутакси ще бъдат изхвърлени миграцията, мултикултурализма и „политическа коректност“. Погледнато през призмата на казаното от една напориста партийна лидерка тези дни, всичко  това означава, че след като „демокрацията вече ни е отнела толкова много“, тя и нейните съмишленици се готвят да ни я върнат обратно, при това такава, каквато до болка си я знаем отпреди 28 години.

Под „навеса“ на национал-популизма

Всичко изречено от тези хора щеше да звучи разтърсващо революционно и убедително, ако обаче не съществуваха няколко дребнички факта станали вече осезателни както  на Стария континент, така и отвъд Атлантика.

Например, че там, където защитаваните от националистите програми за антиглобализация и антиинтеграция все пак бяха приети /те се съдържат в  решението на англичаните да излязат от ЕС, както  и в американския избор на президента Тръмп /, та в тези държави започнаха да се случват едни непривлекателни неща, които европейците, в това число дори и ние българите, трудно бихме могли да прегърнем.

Известно е, че по време на своите „ефектни“ предизборни кампании  национал-поуплистите в САЩ и Великобритания успяха да внушат на значителни групи от избирателите идеите за огромната опасност от глобализацията и масовата миграция/ за САЩ/, както и пагубния ефект от  притока на източноевропейски „водопроводчици“ и навлеци  от целия ЕС върху социалните системи /за Великобритания/. И след като в крайна сметка с малко успяха да победят  съответно на президентските избори и референдума на Острова, изведнъж се оказа, че тези „победители“ не знаят какво да правят по-нататък!

Национал-популистите просто много бързо осъзнаха, че почти всяко тяхно решение сега и в бъдеще ще причинява повече вреди, отколкото ще носи ползи за техните общества. От което   27-те членки на ЕС вече започнаха да си дават сметка, че „Брекзит“-ът и Тръмп едва ли могат да са  вдъхновяващ пример за политическо подражание. И резултатите не закъсняха! 

За президент на Австрия беше избран умереният Александър Ван дер Белен въпреки опасенията,  че националистическата и антиевропейска вълна може издигне до този пост десния екстремист Норберт Хофер. А само преди две седмици, както се видя, холандските избиратели все пак спряха възхода на крайният  Геерт Вилдерс към властта.

Обратно към „златното минало“ ?

Независимо от тези многозначителни знаци, все още продължават да се чуват гласове, че въпросните две  „малки победи“  на умерените над радикалите в Европа са случайни и крайната победа /във Франция и Германия/ на национал-популистите е неизбежна. Да, обаче въпросните популисти подценяват нещо твърде важно, а именно способността на либералните демокрации да се учат от своите грешки.

Безспорно, Брюксел е видимо тромав при вземането на решения по най-важните проблеми на ЕС в целия техен спектър  от ефектите на глобализацията, икономическите трудности та чак до проблемите с миграцията. Въпреки това обаче, макар и трудно, решения се вземат и те в крайна сметка дават своите резултати.

Обратно, там където национал-популистите вече са  на  власт, засега цари единствено хаос и сериозна безпътица. Тъкмо това започнаха да усещат дори и  онези техни избиратели, които искрено бяха повярвали в популисткото твърдение, че за сложните проблеми в съвременния свят съществуват прости решения. Както и в това, че след като държавите се затворят  в националните си граници, кранчетата на миграцията автоматично здраво ще се затегнат, и което е най-лицемерното, хората ще заживеят отново в „златните времена“ на някогашното си минало.

Всъщност подобни идеи прозират в обещанията на  напористата лява лидерка в България и местните крайни националисти. Само че онова, което виждаме, че национал-популистите във Великобритания и САЩ успяват да върнат досега, се оказаха само призраци на миналото. А с тях европейските държави, и в частност България, имат горчив исторически опит.

Между разума и бесовете

Да се вещае бъдещето в политиката по принцип е рисковано занимание. Въпреки това може да допусне, че след вотовете в Австрия и Холандия, мнозинството избиратели във Франция, а след това и в Германия, вече ще са си направили поуката, че спокойните  и умерени политически решения са по-правилния път за движение напред в сравнение с „пробуждането на бесове“ и хаоса.

Естествено, същото се отнася и за нас, българите, стига да можем да го проумеем до края на тази седмица, а може би и при втория опит до края на годината. Защото примките на популизма са опасни за по-развитите демократично  общества, но за малки и неукрепнали посткомунистически демокрации като българската, те дори могат да се окажат фатални.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Седем ареста свързани с атаката в Лондон
by newswriter on 


Британската полиция задържа седем души при операции на шест адреса след нападението в центъра на Лондон, съобщи Би Би Си.

Командващият звеното за борба с тероризма към Скотланд ярд Марк Роули каза, че стотици детективи са работили цяла нощ и са извършили обиски на адресите.

Разпитите в Бирмингам, Лондон и на други места в страната продължават, добави той.

Около 14:40 ч. местно време (16:40 ч. българско време) вчера нападател премина с Хюндай i40 с висока скорост по Уестминстърския мост, блъскайки пешеходци по тротоара, след което се вряза в оградата на парламента, излезе от автомобила и при опит да нахлуе в сградата, намушка с нож смъртоносно невъоръжен полицай.

Нападателят беше застрелян от въоръжени служители на реда. При атаката загинаха още двама цивилни, а по последни данни броят на ранените е най-малко 40. Седем от тях са в критично състояние.

Съдейки по разследването до момента, нападателят е действал сам и е бил вдъхновен от международния тероризъм, каза още Роули.

Категорично на този етап нямаме конкретна информация за други заплахи, добави той.

След първоначалните данни за трима загинали – двама цивилни и един полицай, информацията беше коригирана на четири жертви – трима цивилни и полицай.

Сега обаче, в съобщението си, Роули говори за двама загинали цивилни, отбелязва Би Би Си.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Докато едни ловят бежанци, други ловят избиратели
by newswriter on 


Политиците задават расисткия тон, а прокуратурата и полицията са статисти

Светлана Георгиева
Сега


Протест в Харманли на 20 ноември 2016 г. - нацисткият лозунг "Германия над всичко" гордо се вее във вариацията "България над всичко" и никой не се смущава от това.

Расовата омраза, дискриминацията, безмозъчният национализъм процъфтяха и у нас. "Българи юнаци" е работата, откъдето и да я погледнеш. Политиците усетиха за каква ракета носител става дума и веднага привлякоха и необразованите, и претендиращите за образовани.

По същия начин преди по-малко от 100 години лицето Адолф Хитлер - психичноболен егоцентрик, расист, ксенофоб и масов убиец, се издига на власт, подкрепян финансово от себеподобни. Нормалните хора по това време стоят и

гледат като хипнотизирани, не вярвайки, че геноцидът може да се случи

Е, случи се. И последствията бяха унищожителни, нечовешки, дойде адът (всички думи са слаби, за да се опише). Сега този урок е забравен. Расистки заплахи и ксенофобски мантри се леят отвсякъде - в телевизионен ефир, в социалните мрежи.

Както една агитка се надъхва, така по места се обединяват от страха си, че сирийците, бягащи от войната, и икономическите емигранти, тръгнали от авторитарните си държави към Западна Европа да търсят по-добър живот, ще ни откраднат работните места, здравните осигуровки и БВП.

До тези хора явно не стига информацията, че агенцията за бежанците работи основно с европейски пари от фонд "Убежище, миграция и интеграция", а не с български. Колкото до работните места - и в момента в държавата има хиляди свободни позиции, но за тях се търсят квалифицирани кадри, каквито очевидно липсват. А и как хиляда бежанци ще превземат трудовия пазар - не е ясно.

Доводът на българите: "Страх ни е", вероятно е логичен. Страхуващите се в Елин Пелин и Белене например не вярват, че сирийците, желаещи да се заселят там, имат бежански статут. Местната власт разполага с необходимите документи, но въпреки това попитаните на улицата казват: "Абе, знаем ли ги какви са?! След тях ще дойдат 50 други!". Кметовете хитро мълчат и не разясняват ситуацията, защото знаят прекрасно, че колкото повече информация имат хората, толкова по-независими и неподлежащи на манипулация стават.

Агенцията за бежанците не се скъсва да дава статути

Тази година право да живеят у нас са получили 234 души. Миналата - 1351. Колко от тях останаха, е неизвестно, но вероятно са много малко. Хората масово бяха признавани за бежанци през 2013, 2014 и 2015 г., когато предимно сирийци влизаха в България и след това благополучно излизаха към Западна Европа. Сега сирийци почти няма, затова и числата са малки. Точно затова е непонятно как две семейства с деца предизвикаха такива убийствени страсти.

Бъркането на кандидат-бежанци и бежанци със статут, умишлено или не, приравнява всеки агресивен и необразован азиатец на хората, проверени от спецслужбите и снабдени с легални документи. Всички обаче отиват под общия знаменател заради страха от самоубийствени атентати. Мисленето се е елементаризирало дотам, че мнозина виждат в забрадените сирийски женици и мъжете им, получили хуманитарен статут у нас, опасни камикадзета и заплаха за собствената си сигурност.

Ако някой от бежанците действително е агент на "Ислямска държава", тогава отговорността пада върху ДАНС, МВР, прокуратурата и Държавната агенция за бежанците, които имат всички лостове да отказват международна закрила. Следователно протестите трябва да са срещу тях. Терористичен акт у нас наистина имаше,

но не го направиха кандидат-бежанци,

а терористи, проспани от спецслужбите. Разбира се, няма гаранция, че няма да има нов, но нали затова плащаме на толкова специализирани органи - за да отговарят за сигурността ни. Те са пряко подчинени на управляващите, а дейността им е описана детайлно в законите. Все още се правим на правова държава, нали? Или вече не?

И докато законът и международните актове, които България е подписала, ни задължават да оказваме помощ на хората в беда (за християнските божи заповеди няма да споменаваме), "народът" се води по други "правила".

В ефира на националните телевизии, в социалните мрежи, в рубриките за коментари прелива от зли и нечовешки заплахи срещу семейства, получили законно право да пребивават в България, които пожелаха да живеят между нас, българите. Езикът, който така наречените патриоти държат на тези хора, е сравним с този на Хитлер.

"Първо ще ги покръстим и изкъпем в реката, но надолу с главите!", "Тука турчин не е вирел, сириец няма да има - да ви е яд!", викаха "родолюбци" християни от Елин Пелин срещу едно семейство.

Радикал от Ямбол, чието име е всеизвестно, призовава: "Тези бежанци не бягат от войната, а за да ви нападнат, да ви трепят."

Оправданият наскоро Перата, срещу когото не се намериха доказателства, призовава: "Ще продължа както досега , както и винаги, когато са ми били свободни двете ръце, да ловя мигранти, нарушили границата ни!".

Прокуратурата е безмълвна. Полицаите стоят като статисти,

очевидно изповядвайки същата "религия" като протестиращите срещу бежанци по разни селски и градски площади. В Белене, където инженер, преводачка и двете им деца с хуманитарен статут получиха подслон от местния енорийски свещеник Паоло Кортези, последва анонимна заплаха по телефона за убийството на отеца и закана за запалване на католическата църква "Рождение на Дева Мария". Униформените дори отишли да проверят дали отецът не се занимава с каналджийство.

Тона всъщност го задават управляващите. Общински съветник в Белене заяви, че хората в града не можели да се съобразяват с някого, който бил решил да бъде милосърден. Кметът на Елин Пелин обяви: "Не смятам да допусна никой, който нарушава мира на моите съграждани!", сякаш законите вече нямат значение.

БСП построи цялата си предизборна кампания как ще забрани интеграцията на бежанците (която никога не се е състояла), а ГЕРБ - върху измишльотината как били спрени да влизат у нас. Патриоти и аптекари и те специалисти - чуждите войни не ни засягали, че да помагаме на гражданите им.

А в президентството онзи ден даже приеха ямболска делегация с антибежански искания, които и тя много-много не успя да формулира. Но докато едни ловят бежанци - други ловят избиратели.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Патриотизмът на библиотекаря
by newswriter on 

Тони Николов
Култура


1.В една от уютните стаички, скрита в недрата на необичайната по своя строеж сграда, условно наричана „Сарая”, Библиотекаря, излегнат върху отоманката с дистанционно в ръка, лениво плейваше някои от политическите интервюта на деня върху огромната стена-плазма, дар от покорни съратници. С лека досада извъртя на бързи обороти интервюто на патриотичните Охо и Бохо, колкото да се убеди, че в думите им прозира онзи кълн от семената, които той, именно той, пося тук и сега в общата ни душевност.

Да, хванало е дикиш: раждането на обединителния патриотизъм е вече факт! Въпреки цялото това излишно партизиране и парцелиране на публичното пространство, породено от продължилия труден Преход, въпреки тектоничното разместване на геополитическата система в планетарен мащаб. Ала това е процесинг, който не е лъжица за всяка уста. И само онзи, който е в час с глобалното политическо време, който знае да проспектира, а не да имитира матрицата на Националното Самосъзнание, може да направлява възприятието на оценъчно-избирателната ни способност да избираме що е добро и що е зло не от гледна точка на настоящето, а в историческа перспектива.

2. Тази мисъл му се стори тъй основополагащо значима и важна, че реши на всяка цена да натърти на нея и да я преповтори, щом се чуе с някои от придворните си социолози или медийни ханъми, дето с негово насърчение, мигайки с гузни очички, обикалят из сутрешните телевизионни студия.

Не че населението ще я разбере или оцени в дълбочина, ни най-малко. Едва ли тъкмо той, Мислителят на Прехода, би могъл да има толкова превратни илюзии за тук популацията предвид хиатусите в тъканта на Националното Самосъзнание, травмирали нашата Заедност.

Още по-малко пък ще я проумее набеденият ни за такъв политически елит, застинал в „разкрачен стоеж” пред Историята. Удачният образ разтегли устните му в снизходителна усмивка, една от онези усмивки, благодарение на които немалко политически тролчета се изкатериха по българската Стена на плача и резултатът е видим с просто око. Притокът на спомени изкриви лицето му в мигренозна болка и той реши да скипне с дистанционното поне интервюто на ощетената от демокрацията „корнишонка”, подготвено за гледане от изрядните му сътрудници.

Ощетена, ама друг път. Нали ако не беше демокрацията, сега щеше да мъкне папки из Партийния дом, вместо да къта парите си от приватизацията и да се кипри по трибуните с червени костюмчета, докато едвам кретащите пенсионери ѝ ръкопляскат като на Вълко Червенков. Туй импозантно недоразумение само ще създава проблеми в бъдеще. Казваше го и на ген. Решетников, ама онзи – не, та не – нали широка руска душа, ама накрая какво – „корнишонката” за благодарност му се изплю в лицето. С него това не може да се случи!

Той изкъсо следи играта „ва банк” и знае как да проектира върху динамиката на политическите процеси. Опре ли до консолидацията на обществото, потребна ли му е подкрепата на Столетницата, ще вдигне телефона я на Инкасатора, я на Свинаря на Прехода, дето ѝ дърпат конците зад кадър, вместо да се занимава с тази нова Цола Драгойчева. Аслъ, ще си губи времето, когато Съдбата чука на вратата…

3. Размисълът за времето веднага го препрати от хаотичната смяна на елитите към Националното Самосъзнание, това абстрактно клише, използвано за комерсиални цели от заинтересованите. Щото тук понятийно-категориалният терен е наистина хлъзгав, а тематизацията – повече от щекотлива. Да преходиш към Националното Самосъзнание и стратегически проектираната му матрица, означава да използваш поливариантно моделиране и комплексен подход – накратко, онова, което акад. Тодор Павлов в забравената днес „Теория на отражението” бе дефинирал като „схващането на субекта в неговата обективност”.

Ала този философски подход е трудоемък, защото изисква хем сериозна марксистко-ленинска подготовка, хем познания за връзката език-мислене в традициите на аналитичната философия. Така се стига до дълбинния носител на гражданското съзнаване, което, след правилна политическа стимулация, прераства в общностно себесъзнаване, за да се извиси – при кризи и критични ситуации – до Национално Самосъзнание с оглед на Цялото на страната. Ама туй предполага  комплексност на визията, опредметяване и разпредметяване на политическите нагледи в българската им инвариантност.

Вместо това се нагледахме и наслушахме на какво? На политически дърления между червеното и синьото, които не са в състояние да надскочат дискусиите, каквито лично той е водил още като студент първокурсник по философия. Например: „Червена ли е динята преди да я разрежеш?” – любим въпрос на проф. Димитър Михалчев, отправен някога в Алма Матер, с който българската политика не може да се справи цял век по-късно.

И то защо, моля ви се? Заради питането: „Червена ли е корнишонката преди да я разрежеш?”. Абе, колеги, проумейте най-сетне, че цветовете са вторични качества на предметите, които не са нито червени, нито сини, нито зелени изначално. И че всеки е такъв, какъвто се опредмети в интереса си. Тъкмо това е „работещото” Национално Самосъзнание.

Това е ценностният фундамент, върху който избуява обединителния патриотизъм на българина днес. Това е принципът на скачените политически съдове, който задейства едновременно онези „мили идиоти”, както снизходително ги нарече Божидар Димитров, дето правят заграждения със синджири и гуми по турската граница, както и него, Мислителя на Прехода, усетил как външни сили искат да сложат ръка върху личния му султанат.

4. Тук Библиотекаря усети как кръвта нахлува в главата му, той скочи на крака и едва се овладя да не се разкрещи на глас. Защото нещата са принципни – тук не става въпрос само за трийсет-четирийсет хиляди гласа към „Доста”-а незначителната партийка на онова предателче, недоученото даскалче от Момчилград. Тук става въпрос за игра „ва банк”. И ето ти, че един самозван Султан в Анкара иска да блесне и се изперчи пред своите, прибягвайки до пиар-акциите на най-шантавия популизъм.

Не му стига, че се озъби на холандци и немци, хак да им е, ами реши да посегне и на „неговото” в Делиормана и Кърджалийско. На онова, дето бе отвоювал педя по педя в началото на Прехода, когато уплашени от събитията в Югославия, и свои, и чужди, му бяха делегирали да „унифицира другостта”, да крои и прекроява феоди, само и само да не кипне „гърнето” на етнонацията. И трябва да се признае, че той успешно се справи със Заедността в различието.

Само че никой тогава не проумя нещо много важно. Не си дадоха сметка, че той може и да е школуван в мисловното пространство на западната традиция, ала е закърмен с „екзистенциалната темпоралност” на Русия. Че за него Русия няма „граници”. Ето защо и в една нова руско-турска война, каквато се е водила, водеше се, и пак ще се води по тези места, той ще залага на Москва като „геополитически Баланс”.

От Русия тръгва импулса на българската политика, оттам тръгват и големите „южни проекти”, онези десетки милиарди, които толкова картинно описваше неговото корпулентно момче за поръчки, ама комисионните в последния момент изфирясаха заради нашенски недомислици. Обаче само временно. Защото когато човек е в час, когато долавя морфичния резонанс на глобалното политическо време, той не мисли през буркани с кисели краставички, а проектира потоци, чиято енергия е в състояние да унифицира „другостта на различието” в България по небивал досега начин. Който не го умее това, той не разбира и Широката Руска Душа, не схваща смисъла и на Голямата Руска Земя (във вълнението си усеща, че в такива случаи даже мисли с главни букви!).

А който не разбира Голямата Руска Земя, на него и Земята му създава проблеми, защото, по-мъдра и по-древна от нас, тя ни лишава от Национално Самосъзнание и Заедност.

Затова навремето, къде на шега, къде на истина, той бе дефинирал своя политически проект в България като Държавен Патриотичен Съюз. Никой в онези години не проумя, че той не просто правеше политика, а че всъщност бе имплантирал в страната структури на „интелигентен български национализъм” и то навсякъде – в администрацията, бизнеса, службите и прокуратурата, които днес дават своите богати и пребогати плодове.

Това са истински патриотичните таргети от позицията на устойчивото развитие на българските национални интереси.

Нещо, което не му се признава днес. Ала той е достатъчно мъдър, за да не бърза, защото знае, че историята някой ден ще се произнесе. Тогава и в учебниците ще бъде записано: българската държавност започва от хан Аспарух, а най-новата българска държавност – от кавхан Библиотекаря, далечен потомък на рода Дуло, който, заедно с хранените си хора, е съумял да наложи знака „две черти”, зачерквайки по този начин тукашната територия. 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Генерална репетиция за бъдещата власт
by newswriter on 

Петър Чолаков
Дневник


Правим мисловен експеримент. Пренасяме се напред във времето. Изборният ден на 26 март е приключил. 20:00 часа е. Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати на базата на екзит половете. Предстоят пресконференциите...

Можем ли да видим кой е сложил на главата си лавровия венец, преминал е през триумфалната арка с гордо изправена глава, и кой е останал втори на състезанието за 44-тия български парламент? И, още по-важно, какво ще последва за България. ОК, да се помъчим, поне за момента, да игнорираме ироничната реплика: "Абе, все едно, Кой винаги печели!".

Основните сценарии за това, което може да се случи, по отношение на битката за първото място, всъщност не са много. Те, най-общо, са следните: една от двете големи партии, ГЕРБ и БСП, побеждава със значителна преднина; разликата между златния и сребърния медалист е "скромна", т.е. не повече от 4-5%. Нека да ги разгледаме, заедно с техните варианти.

Преди това обаче ще очертая политическия контекст. Той трябва да бъде изваден пред скоби, независимо от сценариите. Предупреждавам, този контекст ще ви се стори като déjà vu. И с основание, защото вече е травматично познат, като протъркани, скъсани от носене обувки.

Ситуацията в 44-тото Народно събрание. Общи характеристики валидни за всички сценарии:

Конституирането на новата изпълнителна власт ще бъде трудна задача. След като се измъчи, ако все пак успее, новият парламент ще роди правителство на малцинството. Водещата партия в него ще бъде болезнено зависима от партньори и балансьори. Политическо й здраве ще бъде крехко, много чувствително дори към най-малките промени в лоялностите и роенето на парламентарните групи.

Конфигурацията в 44-ия парламент,

най-вероятно ще бъде по-благоприятна за ГЕРБ

Обединените патриоти и "Воля" на Веселин Марешки дават ясни сигнали, че са по-склонни да си партнират с хората на Борисов. ДПС ще "влезе", но вероятно ще бъде отслабено от "Обединение ДОСТ" (ДОСТ и НСПД). Последното, изглежда, няма да попадне в 44-ия парламент, но ще обезкърви партията на Ахмед Доган, спечелвайки вота в Турция. Ако все пак има изненада и хората на Лютви Местан и Орхан Исмаилов станат депутати, те най-вероятно биха "играли" с/за ГЕРБ.

Остават два "жокера", които биха могли да прескочат чертата: новият Реформаторски Блок (РБ 2 или РБ 3?) и, може би, АБВ и Д’21. РБ 2 вече имат стаж като патерица на ГЕРБ. АБВ имаха вицепремиер в кабинета "Борисов" 2 (Ивайло Калфин), но новият лидер, Константин Проданов, отчете като грешка този колаборационизъм. Нека да приемем, че и Татяна Дончева ще заеме такава позиция (оставам настрани нейния многозначителен въпрос: "Кой ви каза, че съм ляв политик?"). Тогава, вторият жокер може да остане в опозиция на "Борисов 3". Това обаче няма да промени особено съотношението на силите.

Накратко: ГЕРБ, Патриотите, "Воля" (и РБ 2, "Обединение ДОСТ") срещу БСП, ДПС (плюс АБВ и Д’21). Подчертавам, че посочените лагери далеч няма да са абсолютни. По всяка вероятност ще видим отново явлението на плаващите мнозинства, а е твърде възможно да има дезертьори и отцепници. Всеки допълнителен глас за "каузата" ще бъде ухажван и щедро заплащан. Много, пъргави златни пръсти, които лесно ще еволюират в гора от услужливи ръце.

Сценарии

1.1 ГЕРБ са първи със значителна разлика пред БСП

Оказва се, че президентските избори и високият резултат на Румен Радев са били само нелепа, злощастна девиация от победния марш на партията на Борисов. Лидерът на ГЕРБ, членовете и симпатизантите на партията прогонват спомена за изборите през 2016 г. като нелеп, лош сън, някакъв пробождащ кошмар напоен със студена пот, който трябва да бъде изтласкан дълбоко в подсъзнанието.

Продължава подаряването на часовници и т.н. Построен е кабинет "Борисов 3". Конфигурацията е подобна на тази в 43-тия парламент. Има обаче поне една важна разлика, която показва, че кошмарът не може толкова лесно да бъде забравен. На "Дондуков" 2 се разпорежда Румен Радев. Тук има два варианта: на противопоставяне – президентът играе "контра" на Борисов и обратно, или партньорство – Радев показва, че напълно се е "еманципирал" от Столетницата, двамата с Борисов се разбират "по генералски".

1.2 Голяма победа на БСП

За такава възможност вече писа Евгений Дайнов. Именно тук имаме и най-голям "драматичен потенциал". Корнелия Нинова триумфира, разхубавява се, преливайки от щастие. Оправданието на ГЕРБ след президентските избори през 2016 г. – "вижте какво, за Радев гласуваха и много хора, които не са леви" (à propos, безспорен факт), вече звучи като нечленоразделно мрънкане на фрустриран неудачник. Кошмарът се е повторил, сега и на парламентарните избори, където се гласува за партия, а не мажоритарно за личност.

Не бих бързал да прогнозирам, че това развитие ще сигнализира края на ГЕРБ. Много е възможно обаче този резултат на 26-ти март да нанесе трайни, значителни щети върху електоралната подкрепа за партията. Политическите опортюнисти ще побързат да изтеглят спестяванията си, безпринципните кариеристи ще офейкат и т.н. Но, далеч не всичко е розово за БСП.

Основният проблем тук е, че конфигурацията на силите в парламента прави практически невъзможно формирането на кабинет с мандата на левицата. ГЕРБ вече заявиха, че ако не са първа политическа сила, няма да посегнат към властта (тази заявка, разбира се може да се окаже "предпоследна"). Следователно – предсрочни избори.

Ще попитате: "а не сме ли на прага на голяма коалиция между БСП и ГЕРБ, защо пропускате такъв сценарий?". Към настоящия момент, не мисля, че е възможно да видим в реалния живот сценката от известната карикатура "Разбираме се по мъжки, ти да бъдеш отгоре". Най-малкото, това няма да стане в светлината на прожекторите.

Водещите партии легитимират, оправдават съществуването си, противопоставяйки се една на друга, те капитализират върху образа на врага. Ще загубят много "фенове" ако се прегърнат. Българската политика обаче често не е подвластна на рационални, логични обяснения. По-често е нужен психиатър, а не политолог или социолог. Така че този вариант не може да се изключи напълно.

2.1 ГЕРБ печели с няколко процента повече изборите

Това е колажът, който можем да изградим от снимките на политическата ситуация, които правят социологическите агенции. Засега този сценарий е най-добре подплатен от емпиричните изследвания и, поради това, изглежда най-вероятен. Тук анализът се доближава до това, което посочих в точка 1.1 – въпреки,че БСП диша във врата на ГЕРБ, партията на Борисов запазва първото си място и формира нов кабинет.

Негативният психологически ефект е по-скоро за БСП: "защо, другари, сме такива лоши сърфисти защо не успяхме да яхнем вълната от миналата година?... Всички, още от утре, започваме да гледаме по няколко пъти на ден "Точка на пречупване" – оригиналната лента с Киану и Патрик Суейзи от 1991 г. Ще си водим записки, другари, ще направим и своите дълбоки изводи".

2.2 Победа с малко (без да е "завинаги") за БСП

Поради близостта между ГЕРБ и Столетницата, която посочват изследванията, този вариант е възможен. Ефектът ще бъде подобен, но по-слаб от това, което описах в точка 1.2. ГЕРБ ще трябва да преглътнат горчивия хап на загубата, но ще я преживеят. Корнелия Нинова и нейният екип трудно ще направят правителство. Последният елемент е общ за изброените сценарии.

Накратко, БСП може да управлява само с ясната подкрепа или мълчаливото съгласие на партията на Борисов. Политическата нестабилност, особено ако след изборите на 26 март се окаже, че бързо трябва да бъде насрочена нова дата за "поправителен изпит", ще задълбочи кризата на партийната и политическата система. Служебният министър-председател може да се задържи във властта.

Въпросът тук е:

"А може ли Герджиков да се превърне в новия Орешарски?"

Други формации, които може би ще останат под чертата в края на месеца – като "Да, България!" и "Нова република", ще спечелят от провала на статуквото. В тази обстановка, действията и ролята на президента ще бъдат от голямо значение (вж. "Говори командирът на самолета"). Що се отнася за дните, които остават до изборите: много е възможно да се направят опити за рязка ескалация (може би, "добавки" към темата с "милионите на Елена Йончева" и т.н.), която да мобилизира в максимална степен привържениците на ГЕРБ и БСП. Те спешно се нуждаят от това, поради изравнените сили.

Кратко заключение (и лирично отклонение): Според мен политиката е по-скоро изкуство от синтетичен характер, а не наука. Умелият политик трябва, например, да притежава и артистичен талант. В случай, че приемем това определение за политиката, обаче една мисъл на театралния режисьор Крикор Азарян заплашва да провали нашия мисловен експеримент, изглежда като препъни камък: "Никога не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи".

Тълкувам го така: играй без да играеш, сякаш нямаш сценарий, не си прочел пиесата до последната страница, не знаеш свалят ли се Хамлет и Офелия, ще тръгне ли Бърнамският лес към хълма Дънсинейн, идва ли Годо, къде е плешивата певица и т.н.

Но също и: всяко представление е уникално, не може да бъде повторено, не можеш да излезеш два пъти на една и съща сцена; театърът е взаимодействие, химия, инцидент между актьорите, между тях и публиката; като всяка социална интеракция, която зависи от хиляди неизвестни и променливи, той не може, а и не трябва, да бъде опитомен, превърнат в поредица от рутинни действия, калкулативно-прогнозиран... Спирам дотук.

Връщам се на сцената на политическия театър, в който пътешествам. Бързам да разсея притесненията. Думите на Азарян са афористични... За да забравиш, първо трябва да упражниш достатъчно паметта си.

Благодаря ви, че дойдохте на репетицията!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Гамбит* с наша барекуда в Гамбия
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
ОБНОВЕНА


От достоверни източници научаваме, че Европарламентът праща в Гамбия Николай Бареков да наблюдава на 6 април изборите в тази африканска страна.
http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/evroparlamentat-izprashta-barekov-v-gambiya-da-se-sledi-za-demokratichni-izbori

Защо?

С какво са се провинили гамбийците, че им уреждат този гамбит?

Имам необосновано предположение.

Преди всичко въпросът е технически. Кой друг би могъл да се справи по-добре с непредсказуемата ситуация в неизвестната му страна от известния със своя непукизъм наш сънародник? Той успя да се натресе в Брюксел с елементарни, предизвикващи смях езикови познания, та в една Гамбия ли няма да се оправи!

Нашият евродепутат многократно е изтъквал, че не е кой да е, а политик от европейски ранг. Изкласил е този връх. Сега е време да изкачи и африканския.

Него заклинания на шамани не го плашат- те и българските викаха, че е едно нищожество и елементарен нагаждач, но той взе че омагьоса ловко стотици хиляди евробългари и се промъкна в Европарламента.

Ако се окаже, че Гамбия е родината на мафиотския клан Гамбино, нашата барекуда ще се чувства като в родни води.

Човекът с часовника за хиляди евро- за когото русолюбивият пловдивски мутрополит би камбаните в деня на сватбата му, не може да бъде подкупен в една бедна африканска държава нито с пари, нито с повече слава от онази, с която непреходно вече се е покрил (още преди да се покрие в центъра на Европа).

Приятелят на туземните балкански олигарси, които “купува и продава” с лекота  (след като  купуват за техните мисии медийната му бухалка), не може да бъде впечатлен от нищо ново в друга джунгла.

Политик с простоватия прякор “дудука” е подходящ мисионер на европейската култ-ура в дълбините на континента, където учените казват, че се е зародило самото човечество.

И не на последно място: африканците също трябва да имат шанса да се насладят на факта, че и европейците не са много стока, когато стане дума за качеството на техния вот, на базата на който европееец със споменатите по-горе качества, бива нает да върши работа за заплата, равна на брутния вътрешен продукт на няколко африкански села, взети заедно.

* Става дума за дам(а)ски гамбит, в който Бареков се прояви като яростен фен на режима на Асад в Дамаск в предизвиканата от диктатора гражданска война по времето, когато днешният евродепутат все още се правеше на журналист

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Легендата Виктор Беленко
by newswriter on 

Превод със съкращения  и коментар – Николай Флоров


В един септемврийски следобед през 1976 година, с гориво само за още тридесет секунди, един МИГ 25, тогава един от най-строго охраняваните съветски военни тайни, излиза от облаците над японското летище Хакодате, почти се блъска в един излитащ граждански самолет, каца на летището пред очите на хилядите коли в околността и със скърцане, поднасяне, спукана гума и, излязъл на триста метра по-далече от края на пистата, най-накрая спира на метри от една радарна антена.


Така Виктор Беленко, най-известния беглец от съветския рай, пристига на Запад. По-долу следва интервюто на Карин Рийдстром, редактор на списание «Фул Контекст» като допълнение към книгата му «Пилот на МИГ – бягството на лейтенант Беленко», издадена в 1980 и отдавна изчерпана.


ВЪПРОС: Като пилот от военната авиация в Русия вие трябва да сте живели много по-добре от обикновения руснак. Какво ви накара да напуснете Русия, когато не сте знаели нищо за живота в САЩ?


ОТГОВОР: Съветската пропаганда по онова време ви описваше като загнило и разглезено общество в упадък, без човешки права и т.н. Аз обаче си задавах някои въпроси.


ВЪПРОС: Какви?


ОТГОВОР:  Аз просто се запитах: добре, ако САЩ са толкова зле. Как тогава са способни да пратят човек на луната и да го върнат обратно, когато руснаците могат да го пратят сао да иде до там? Ако САЩ са толкова зле, как могат да правят най-добрите изтребители в света? Ако САЩ се разпадат, как е възможно  да имат повече Нобелови награди от най-прогресивния комунистически строй? И в същото време аз не можех да задам тия въпроси на никого (към края на шестдесетте години) понеже щях да попадна в психиатрията. Така си извадих заключението, че САЩ не ще да са толкова зле. В същото време аз нямах ясна представа за американското общество и когато попаднах там аз се държах като паднал от Марс. Понякога изпадах в много глупави положения и американците ми се смееха.


ВЪПРОС: Например?


ОТГОВОР: Първото ми посещение на супермаркет мина с охрана от ЦРУ и аз си помислих, че всичко беше предварително подготвено за мен – просто не вярвах, че супермаркета беше истински. Мислех си. че просто аз бях за тях необичаен гост и те може би бяха изритали всички други навън. Това беше такъв голям магазин, претъпкан със стоки и без опашки! В Русия опашките бяха навсякъде. По-късно обаче, когато разбрах, че супермаркета беше истински, аз започнах да разучавам всичко в него. Започнах да купувам нови неща всеки ден да разбера за какво са. В Русия по онова време не можеха да се намерят консерви, камо ли качествени. Така аз купувах всеки ден нови и нови консерви с различна храна. Един път купих кутия, на която пишеше «dinner». Сготвих съдържанието с картофи, лук и чесън и стана прекрасно. На другия ден приятелите ми ме питат: «Виктор, ти котка ли си си купил?» Просто консервата беше храна за котка с пилешко месо. Но беше много вкусна, по-вкусна от руските консерви за хора в Русия. За мен нямаше съмнение и дори миналата година го опитах с мои гости от Русия. Купих им същата храна, както и пастет и го намазах на кракърс. Те го излапаха и много им хареса. За тия, които не познават американската храна за котки, трябва да знаят, че е много вкусна и даже по-добра от тази за хората, понеже е под надзора на Обществото за Защита на Животните.

Друг път купих кутия с надпис «Фрийдъм» с картина на красива жена. Не знаех какво има в нея, но това бяха дамски превръзки. Занесох ги в моя апартамент, отворих ги и се помъчих да разбера. Помислих си, че това бяха неща за чистене на кухнята за американските жени  и с тях да абсорбират всичко. Понеже дори и днес руските жени нямат никакви такива удобства.


ВЪПРОС: А какво използват те?


ОТГОВОР: Ами каквото са използвали още през 1920-та година. Това е разликата между двете общества. По време на моите срещи и беседи с американското население аз им давам примери от ежедневния живот и това ми доставя голямо удоволствие, понеже американците са свикнали с тия неща и ги подминават като най-обикновени.


ВЪПРОС: Колко дълго сте планирал бягството си и по какъв начин?


ОТГОВОР: Нямах точно определено време кога  да избягам. Просто разбрах, че съм разочарован от онази страна. Тогава аз се стараех да съм един от най-добрите пилоти. Като млад бях обзет от социалистически и комунистически идеи, които са привлекателни, защото обещават работа, безплатно образование, безплатно здравеопазване, безплатни грижи за децата и т.н. И така аз разбрах, че всички тия идеи обслужват само шепа комунистически главатари, а останалите хора бяха просто роби. Аз знаех, че не мога да променя системата, нито да се скрия от нея като нормален човек. Така най-доброто за мен беше да се махна от тая система, което нямаше нищо общо с това, че бях пилот – и да не бях, пак щях да се махна от оня концентрационен лагер. Дори и днес, след толкова лозунги и свободи, оная страна е затворено общество.


Отне ми доста време да взема решение, но когато го взех се почувствах  прекрасно – сякаш че летях над облаците. Това беше един месец преди да го направя. За да избягам ми трябваше хубаво време и пълни резервоари. През това време аз се стараех изключително пред началниците си и те дори  искаха да  ме повишат. На 6 септември 1976 избягах. И между другото не съм им откраднал самолета, както те казват, а просто го отклоних на друг курс. Те си го получиха по-късно.


ВЪПРОС: Какво ви беше най-трудно да разберете в САЩ след като избягахте?


ОТГОВОР: Най-трудно ми беше да разбера какво беше това «свобода на избор»? Когато живееш в общество, където правителството решава къде да живееш, как да живееш и даже как да умреш, е много трудно да разбереш какво значи «свобода на избор».


ОТГОВОР: В момента руското население знае, че аз съм убит още преди десетки години. Смъртта ми беше потвърдена публично в петербургския вестник «Смена» в 1996 година.


ВЪПРОС: Наистина ли? Значи те още държат сметка за вас?


ОТГОВОР: Разбира се. Те обявиха смъртта ми в автомобилна катастрофа. Аз ще си сложа тази статия в рамка.


ВЪПРОС: Къде сте починал, в Русия или в САЩ?


ОТГОВОР: В САЩ.


ВЪПРОС: Така че хората знаят, че сте избягали със самолета си?

Отговор: Да. Само че властите са се постарали да пуснат слухове, че те са «уредили» смъртта ми.


ВЪПРОС: След разпадането на Съветския съюз мислите ли, че са ви простили или вече не се интересуват от вас?


ОТГОВОР: Не знам и не искам да знам. Ако съм нарушил съветските закони е едно, но днес СССР не съществува. Имам връзки с няколко приятели в Русия, но използвам друго име. Помагам им в бизнесите им, но идеологии не ме интересуват. Знам, че аз няма да сменя нищо срещу кремълските хамелеони, които са си сменили само етикетите.


ВЪПРОС: Има ли според вас подобрение на живота на обикновените хора?


ОТГОВОР: Нещата са по-зле от 1976.


ВЪПРОС: Защо?


ОТГОВОР: Защото старата система изобщо не е мръднала, а новата не знае какво да прави. Не може старата система просто да се пенсионира. Старата номенклатура и КГБ днес се обръщат един към друг не с «другарю», а с «господа» - унизителна дума след революцията. За тая дума някои хора са били пращани в Гулаг. Днешните големци са направо извеяни – нещо като човек роден в затвора, израсъл там и остарял и сега вратата му е отворена, но той се страхува да излезе навън, където няма покрив, няма режим или храна. Това е най-близкото сравнение.


Пропагандата днес е по-малко, но когато имат нещо да изплюят срещу Америка, те го правят веднага.


КОМЕНТАР ОТ ПРЕВОДАЧА: На тая Русия един български кретен на име Тодор Живков беше готов да продаде България. И почти успя.  На него дори има и паметник, който все още не е взривен на парчета. Но същата тая Русия успя да й завлече златото.


Над тая България издевателстваше цели два мандата едно доказано ченге на ДС като Георги-Гоце Първанов.


Тая България лъга цели два мандата (и иска още един) личния телохранител на гореспоменатия правешки кретен – Бойко Борисов.


Към тая власт днес с цялото си комунистическо безсрамие  и комсомолска жар се стреми и комунистическата пепелянка в нова кожа Корнелия Нинова.


Кой народен идол беше надал отчаяния си вопъл: «Народе-е-е-е!»


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Играете ли руска рулетка с детето си?
by newswriter on 


Никой не може да гарантира, че доброто и здраво неваксинирано дете от центъра на София по стечение на обстоятелствата няма да се окаже в досег с друго неваксинирано болно дете. Не искате да разбирате какъв ще бъде резултатът

Webcafe

Преди две години, когато отворих темата за ваксините и как родителите от глупост поставят децата си в риск. През декември пуснах още една статия, обсъждаща новите шествалентни ваксини в България. Двете статии получиха голямо внимание и неизменно бяха пуснати и в БГ Мама. Имаше положителни коментари, но предимно нападки.

„Страх ме е от болестите, но от ваксините още повече", пише майка във форума bg-mamma. „Няма сила", която да я убеди да ваксинира децата си. Тя е една от многото съвременни градски майки, решили да не застрашават живота на детето си с ваксини... и  да оставят дацата си в ръцете на съдбата.

Аргументите им са различни - от това, че ваксините (може би) причинявали аутизъм, през това, че дребната шарка "никак не е опасна" и е била нормална част от живота на баба им. И така до въпросите за световната конспирация срещу „нормалния човек" и манипулативните фармацевтични компании.

Добре е всички тези майки да насочат погледа си към Румъния и Италия. И да се запитат доколко е опасно това, което се случва в Столипиново. В Румъния за последните няколко месеца са регистрирани над 3 000 случая на морбили. 17 от тях са завършили фатално. Над 700 случая на морбили има и в Италия само от началото на годината.

Докато Световната здравна организация се надява до 2020 година да елиминира предотвратими с ваксина заболявания, форумите и интернет разбирачите правят всичко възможно да ги задържат - като отричат науката в името на философски и религиозни възгледи (това е причината, изтъквана масово сред американците, отказали да ваксинират децата си, в резултат на което за 2014 година има рязък скок на морбили в страната).

Да не ваксинираш детето си е като да играеш руска рулетка. Завъртането на барабана може да те пропусне първия път, но няма гаранция за следващите. В Столипиново причината за възникването на зараза от морбили е проста - ромското малцинство в махалите е масово неграмотно. Не са антиваксъри.

Случаите на деца, инвалидизирани от ваксини са нищожен процент, в сравнение със смъртните случаи, които неминуемо ще настъпят, ако масово се преустанови с ваксинациите. Рисковете при отказ от ваксинация варират от увреждания до инвалидност, дори смърт.

Това се случва по света, това се е случвало и у нас - по време на последната епидемия от морбили през 2009-2010 година в България има 24 000 заразени и 24 починали. Като се има предвид, че последната епидемия у нас е преди антиваксърската епоха, в която ваксината се приравнява до кемтрейлс и илюминатите в конспиративните мозъци.

Никой не може да гарантира, че доброто и здраво неваксинирано дете от центъра на София по стечение на обстоятелствата няма да се окаже в досег с друго неваксинирано болно дете. Не искате да разбирате какъв ще бъде резултатът. Не е лошо да припомним за случая с детето, което почина от дифтерия в Испания, след като родителите му предпочетоха да не го ваксинират.

Има различни спорове за страничните ефекти от ваксините. Но вредата от липсата на имунизация е безспорна.

Наистина ли няма сила, която да ви накара да ваксинирате детето си? Погледнете Столипиново и се замислете - онова, което се случва там заради липса на образование и информация, спокойно може да се случи и в дома ви, нищо че сте образовани.

Във времето, в което всички разбират от всичко, опасността да паднем жертва на глупостта е най-голяма. Страхувайте се от ваксините, инфекциозните заболявания обаче са немислимо по-страшни. Не ви трябва „ръка да пипне, око да види", за да повярвате.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

БСП иска национализация на енергийни дружества
by newswriter on 


Лидерката на БСП иска да национализира енергийното дружество ЧЕЗ.

В интервю за Нова телевизия Корнелия Нинова каза, че държавата ще купи активи на дружеството, "ако има достатъчно финансови резерви".

Според лидерката на БСП това трябва да стане, "за да има държавна политика в енергетиката".

В отговор на въпрос Нинова каза, че ако ЕVN и "Енерго-про" решат да продават бизнеса си в България, държавата щяла да се опита да изкупи и тях, тоест, на практика ще ги национализира.

Попитана дали държавата е добър стопанин, лидерката на БСП каза, че политиците са направили така, че да е лош стопанин.

На въпрос за данъците Нинова каза, че на едни хора ще се намалят, на други ще се увеличат, а на трети ще останат същите, като това ще е най-голямата група. Данъчните стимули ще са за младите семейства, поясни тя, като за това са нужни 200 млн. лева.

Като първи решения на правителството на БСП тя обяви отмяната на заселването на бежанци в общините, спиране на концесията на летище София и оттегляне на жалбата на правителството срещу решението на съда за отмяна на цените на винетките.

Нинова обеща също да изтегли политическите лица от бордовете на държавни фирми и внасяне на закон за храните, който гарантира присъствието на българските производители в търговските вериги.

Корнелия Нинова обяви, че е сигурна в победата на БСП, като партията имам три плана и три екипа, които знаят какво ще правят по ден и час от 27 март нататък.

"За нас победа ще е да сме първа политическа сила. Не правя план при загуба, защото няма да загубим", каза още тя.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Петима загинали, 40 ранени след атака в Лондон
by newswriter on 



Петима са мъртвите и 40 са ранените след инцидент в центъра на Лондон, който полицията определи като терористичен до изясняване на подробностите. Ето какво е известно:

- трима от прегазените на моста "Уестминстър", един полицай и нападателят са мъртви

- полицията смята, че атаката е извършена от един човек


- нападателят е известен на полицията и е вдъхновен от ислямския тероризъм


- около 14:40 местно време автомобил се качва с на тротоара на моста "Уестминстър" и прегазва пешеходците.

- една жена е убита на място

- мнозина от пострадалите са с "катастрофални наранявания" според болниците, където са откарани

- жена е извадена жива, но с тежки рани, от река Темза, където е изхвърлена след удара на колата; участък от реката е затворен за трафик

- кадри на "Ройтерс" показват тялото на друг мъж, който е бил изблъскан от моста, но е паднал на пешеходен подлез и тялото му изглежда безжизнено

- трима от ранените на моста са френски ученици на 15-16 години от лицея "Конкарньо" в Южна Франция, петима пострадали са от Южна Корея, има и двама ранени италианци

- колата се забива в оградата на парламентарния комплекс и очевидци са видели мъж да бяга от района

- около 14:45 мъж напада с нож полицай в градинката, водеща към входа на парламента

- след като поваля полицая, нападателят хуква към сградата, където заседава долната камара

- двама цивилни полицаи го пресрещат и стрелят от упор по нападателя

- на поваления полицай са нанесени прободни рани; депутатът Тобаяс Елууд му оказва първа помощ, докато пристигне хеликоптерът с парамедици; по-късно полицията съобщава, че той е починал

- премиерът Тереза Мей е изведена веднага от района от охрана с извадено оръжие

- в района много бързо се стичат цивилни и униформени полицаи, включително тежко въоръжени части за борба с тероризма

- на депутатите и персонала е наредено да не напускат помещенията, в които ги е сварила критичната ситуация; малко по-късно започва евакуация на парламента; офисите на медиите в сградата са затворени

- под председателството на премиера Тереза Мей е насрочено заседание на антикризисната група COBRA; преди това тя разговаря по телефона с президента на САЩ Доналд Тръмп

- полицията обяснява, че антитерористичната операция не е приключила и продължава издирването на заподозрян в парламентарния комплекс на брега на Темза.

Великобритания е в предпоследно ниво на тревога за опасност от тероризъм, което означава много голяма вероятност от атаки.

Последният тежък инцидент в града бе през май 2013г., когато бритатнски ислямисти убиха военен на улицата.

Най-тежкото в историята на града терористично нападение от в мирно време бе през юли 2005г., когато четирима атентатори убиха 52 пътуващи и себе си в самоубийствено експлозии в метрото и на един от автобусите.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Лаура, ние тия неща си ги знаемЕ…
by newswriter on 

Стоян Николов - Торлака
Биволъ

Много се изкушавам да напиша един много гневен, изпълнен с псувни, поръсен с жлъч и омраза текст за скорошните проникновени констатации и пророчества на Сокола, но това би било просто поредния път, когато се подвеждам по емоциите си и падам в капана на евтините циркаджийски трикове на кукловодите.

Темата на седмицата не е свързана с „прозренията“ на почетния председател относно Ердоган. Ние т‘ва много добре си го знаемЕ отдавна. И за опасната лудост на неосултана, и за гафовете на „Булгартабак“ на П‘еФски, Баце и Догана в югоизточната ни съседка, и за прехвалената бежанска вълна, която аха да ни залее вече няколко години. ЗнаемЕ си го, ама предпочитаме да си кротуваме или да споменаваме мимоходом през зъби.

Темата на седмицата е посещението на Лаура Кьовеши и нейният прочит на антикорупционния ни шериат. Не е свързана нито с пост фактум спирането на анонимната книжна дрисня на корпулентните медии, нито с боянски и черноморски сараи, камо ли пък с това, че неосултанът не си пие хаповете.

Въпреки че обичайните заподозрени от българската съдебна система отново се направиха на ударени, Бойко съвсем случайно по същото време свика верни медии, за да похвали реформите в правосъдието, а Дудука и Беновска направиха всичко възможно, за да опорочат по най-долния възможен начин събитието, то си се превърна в такова за всички мислещи хора в България, които не искат да се поздравяват със „Здравей, родителю на бъдещ емигрант!“.

Всъщност, ако трябва да сме честни, Лаура Кьовеши не каза нищо, което всички ние не знаем. Е, направи го по оня иносказателен начин ала „Казвам ти, дъще, сещай се, снахо“. Но, като че ли на целокупното българско общество точно това му трябва. Една обрана, сдържана и аргументирана румънка да му обърне внимание върху наличието на тумори, които то усеща от години, но пренебрегва, защото им е свикнало. Ден да мине, друг да дойде.

Откога си шушукаме, че единственият начин да се промени нещо в системата и поне част от политико-олигархичната мафия да влезе по затворите, е Цацата или който и да е друг главен прокурор да няма безгранични правомощия? Защо ни е Лаура, за да ни каже в прав текст, но без императивност, че така се реформира съдебна система? Става въпрос за реална реформа, не иде реч за залъгалки.

И да ни допълни че, откакто антикорупционната прокуратура на Румъния (DNA), е организирана на принципа на равнопоставеността и никой няма право да се бърка в работата на останалите, резултатите й са ефективни, последователни и видими като изгрева… Ами, уважаема Кьовеши, ние и това го виждаме много добре. Но усилено цъкаме с език, защото искаме и у нас да е като вас, ама нямаме желание да излезем и да протестираме. Не и повече от двайсетина човека. Търпим си сталинската прокуратура и така.

Лаура обърна изключително внимание на единствения смислен факт. Която и политическа институция да се опита да ореже правомощията или бюджета на антикорупционната прокуратура в северната ни съседка, народът влашки скача на нож и пляска през ръцете властниците си, така че дълго след това не се сещат да се повторят.

Това е защото отвъд Дунава прокурорите се радват на 55% обществена подкрепа срещу 9 у нас. Причините за подобна пропаст в уважението към една институция отново е ясна на всички ни, знаемЕ я, ама търпимЕ.Не си мърдаме задниците дори и когато една дълго чакана и обещана от партиите в управляващата коалиция реформа пред очите ни се превръща в лигав исторически компромис.

И други неща каза бившата волейболистка, която сега кове гръмовни забивки в главите на тамошните Шишита. Те обаче са също толкова ясни за всички нас, колкото и нуждата от независима прокуратура, в която да работят независими един от друг, добре платени и безкомпромисни прокурори. Нека обаче със собствените й думи да наблегнем какъв е единственият начин да се случи това.

„Най-голямото предизвикателство не е свързано с реформиране на институциите или с промените на законодателството. Най-тежката битка е за промяна на начина на мислене, битката с манталитета, с консерватизма в обществото.“

Отново „Казвам ти дъще, сещай се снахо“… Защото Триумвиратът на Шишитата, накуп със соколите, патреотите, кака Нинова и всички около тях знаят как стоят нещата не по-зле от нас, но нямат намерение насила да ни изкарат на площадите, да реформират без компромиси, пък били те и исторически, и създадат независима институция, която да ги набута по занданите. Това е поради причина, че не са правени с обратната страна на хОя.

Не съм сигурен дали подобна констатация важи за нас, българското гражданско общество. Времето ще покаже. А Лаура Кьонеши може да помага, ама у кошара не Укарва…

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

И всички вкупом се юрнахме да браним ДПС...
by newswriter on 


Защо отхвърляме очевидното обяснение, че Местан и Доган се скараха кой да разпределя порциите и търсим под вола теле и вкарваме Левски в ДПС?

Владимир Йончев

ОффНюз

Докато четях предизборното послание на Ахмед Доган, си казах, че не е хубаво да се пие от сутринта.

После си помислих колко много надценяваме колегата философ Доган. Имал съм в курса доста бездарни състуденти, които с такива високопарни и нищо незначещи фрази прикриваха факта, че не са чели. Обикновено им се подигравахме, а не им се възхищавахме.

Но когато видях телешкия възторг, който избухна по повод този текст, за пореден път си дадох сметка, че Костов е виновен. Той по принцип е виновен за всичко, но в случая с Ахмед Доган наистина е виновен.

Именно Иван Костов пръв отличи Ахмед Доган от кюпа посредствени политици и го брандира като нещо изключително, като "проклятието на България", като единствения политик от неговото ниво, с когото си заслужава да се занимава на фона на останалите малоумници от 90-те, чиито имена вече не помним.

Така се роди легендата, че в писанията и действията на Доган трябва да търсим някакъв мистичен втори план, вместо да виждаме очевидното. 20 години след Иван Костов разни политици, които се стараят да приличат на него, повтарят същата легенда и никой не смее да извика, че царят е гол, а новите му дрехи са само в главите на слугите му.

Нещата всъщност са много по-прости.

За пръв път ДПС има огромен проблем. Даже 2 проблема - разцепление и стигматизиране.

И преди е имало опити някой да открадне електората на Ахмед Доган. Нито Гюнер Тахир, нито Осман Октай, нито Касим Дал са били близо до успеха. Лютви Местан е първият, който има шанс да причини значителни щети, защото отмъкна два от трите кита, на които се крепи ДПС.

Три неща имат значение за турския вот:

- политическите комисари

- имамите

- турската държава

Политическите комисари са най-важните. Над 90% от тях останаха при Доган. Противно на всичко, което останалите партии говорят за ДПС, тя изключително много се грижи за електората си.

Политическата линия е почти единственият начин за човек от турските райони да се издигне в социалната йерархия, да получи бизнес, да влезе в обръчите от фирми. На нас в София това може да ни звучи като корупция, но за хората в тези райони е "грижа за електората".

Политическите комисари обаче влияят само върху рационалната мотивация за гласуване. А в турската общност в много по-голяма степен, отколкото в българската, има ирационална аргументация. Върху нея въздействат имамите. 90% от тях вече са на страната на ДОСТ. И ако сред нас, българите, политическото разделение е между хората в интернет и хората пред телевизионните екрани, сред турците е между имамите и политиците.

Нито ДПС, нито ДОСТ знаят чия агитация ще надделее. Просто никога политици и имами не са били от различни страни на барикадите. Тези избори са златна мина за социалните антрополози - в цифри ще се види колко секуларизирана е турската общност в България.

Кого подкрепя турската държава досега не е бил толкова важен аргумент. На едни предишни избори се говореше, че Анкара е застанала зад Касим Дал и е изоставила Доган, но това не повлия чувствително на резултата. Сега конфликтът е очевиден, а подкрепата за ДОСТ - също.

Затова за пръв път Доган е изправен пред опасността да загуби електората си. Не целия, но една значима част. Тази загуба би намалила политическата му тежест.

Това е цялата драма и не виждам защо трябва да вкарваме в нея Апостола на свободата и "обединяващия национализъм".

Единственият въпрос е дали турският електорат ще се раздели между ДПС и ДОСТ в съотношение 10:1 или в съотношение 7:4.

При първия вариант всичко продължава по старому, а Местан отива в историята, редом с Гюнер Тахир, Осман Октай и Касим Дал.

При втория вариант Доган губи монопола над турската общност. Големите вече могат да се пазарят с Местан. Да предлагат за неговите хора постове, бизнес, влияние, социално израстване. Ако това се случи, Доган ще загуби най-силното си оръжие - да разпределя порциите.

Електоралната тежест обаче не е единственият проблем на ДПС. Още по-голям проблем е опасността тази партия да бъде стигматизирана. Ние сме на крачка от общественото съгласие, че всякаква коалиция с ДПС е неприемлива. И най-твърдите ядра на ГЕРБ няма да гласуват за собствената си партия, ако някой открито заяви, че ГЕРБ ще влезе в коалиция с ДПС. При БСП е още по-драматично - те вече се опариха.

А в случая коалицията не може да е двойна. Ако прогнозите на социолозите се потвърдят на изборите, изглежда, че коалиция без Обединени патриоти ще е невъзможна. Но дали гласовете на победителя и Обединени патриоти ще са достатъчни за мнозинство? Дали няма да се окаже, че е нужна и подкрепата - скрита или явна на ДПС? Как Обединените патриоти да обяснят на електората си, че тяхното правителство минава със златния пръст на Ахмед Доган?

По-малкото зло

Има една изпитана техника - избираме по-малкото зло заради спасението на България. Много е проста, много е тъпа, умните хора си мислят, че само наивници могат да се вържат на нея, но работи.

Точно тази кампания тече в последните дни - да се стигматизира ДОСТ дотолкова, че ДПС да изглеждат като приемливото по-малко зло. Щото кел файда от 7-те им или 10-те процента, ако не можеш да обясниш на електората си защо се коалираш с тях.

Това е цялото обяснение на "обединяващия патриотизъм" и гнусното вкарване на Васил Левски в предизборната кампания. Нито агент Сава е получил катарзис, нито агент Павел си е сменил агентурното име.

Просто Ердоган иска да накаже Доган за това, че по време на конфликта му с Путин избра страната на Русия. Ако не успее, ще работи с него, както е работил досега. Кой точно ще обслужи интереса му няма голямо значение за нас, още повече, че Русия и Турция след краткия си сблъсък вече пак са от една страна на барикадата.

Турските секции и автобусите

Секциите в Турция дават на избори около 40 000 гласа. Рекордът е 80 000, а на последните избори гласовете бяха около 30 000. Това е по-малко от 1% от гласовете.

Един автобус има 50 места. 100 автобуса са 5000 души - това е под 0,2% от общия резултат.

Нека за удобство оставим настрана въпроса дали тези хора имат или нямат право да гласуват. Нека за удобство приемем неистината, че всички те са "лоши" и контролирани от Ердоган гласоподаватели. Ако са толкова лоши, защо "добрите", "патриотични" и "отговорни" български партии допуснаха изобщо да се отварят секции в държава в извънредно положение?

Обединени патриоти имаха предложение в Турция да се гласува само в посолствата и консулствата. То бе отхвърлено точно с гласовете на тези, които сега най-много реват срещу секциите в Турция.

Та с колко точно тези "лоши" гласоподаватели ще изкривят вота? С 1,2%, с 2%, с 3%? Само купеният и/или контролиран вот в ромските махали е три пъти повече и по традиция отива най-вече при ДПС. Значи не е там проблемът.

Проблемът е, че и ДПС, и ДОСТ са неприемлив коалиционен партньор в очите на българския електорат. Не защото са турци, а защото използваха гласовете на турците, за да развращават българския политически живот.

Между тях няма никаква разлика. Най-голямото си влияние ДПС постигна именно по времето на Лютви Местан. С какво ДОСТ с Лютви Местан е по-различен от ДПС с Лютви Местан, с какво ДПС с Лютви Местан е по-различно от ДПС без Лютви Местан?

Защо отхвърляме очевидното обяснение, че двамата с Доган се скараха кой да разпределя порциите и търсим под вола теле и вкарваме Левски в ДПС?

Не знам дали сценката с новите дрехи на царя е някакъв дълбокомислен план на Държавна сигурност и ДАНС, за която Двете каки казват, че е на ДПС. По принцип не съм склонен да надценявам ченгетата и да подценявам човешката глупост.

Затова толкова съм възмутен, че всички вкупом се юрнахме да браним ДПС от лошия ДОСТ. Не казвам, че ДОСТ са добри или че може да има оправдание за поведение като това на Евгений Михайлов. Казвам само, че въпросът коя е по-лоша е второстепенен.

Важният въпрос е дали някоя от другите партии ще си позволи да излъже електората си и да се коалира с ДПС и/или ДОСТ. И не трябва позволяваме ченгесарски номера да ни отклоняват от този въпрос.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

(Пре)разказ за жертвите на мита за руското величие
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
Блог


Преди няколко дни в интернет беше разпространен на български текст на руския блогър Аркадий Бабченко, озаглавен “Не си тръгвайте”, в който той призовава протестриращите срещу властта руснаци да проявяват упоритост, а не да се оставят властите да ги натикват да “махат с балончета” в определените за целта места и после кротко за да се разотиват. 
https://www.clubz.bg/51650-i_ne_si_trygvajte

Призивът на Бабченко има за адресат единствено руската аудитория, макар и българите да има какво да разпознаят в него за себе си по аналогия. В нов свой текст, публикуван в сайта на “Ехото на Москва” и озаглавен “Митичната гордост”, авторът като че ли още повече засяга специфично болна руска тема – за фалшивата руска гордост със събития и измислени факти, формиращи руската историческа митология.

Но при цялостен прочит на примерите за онова, с което се гордеят съвременните руснаци, откриваме, че руската гордост съвсем не е само руски проблем.

Митовете винаги са опасни, обобщава Бабченко и дава примери с мита за “подчовеците”, довел Аушвиц или до мита за “руската собственост” върху Крим, послужил за неговата окупация от Русия, приемана като повод за гордост от руснаците днес (мнозина българи ще научат от този текст, че името Владимир всъщност е било длъжност в древността, нещо като Губернатор).

Бабченко анализира конспективно резултатите от национално проучване и класирането на поводите за гордост на днешните руснаци, сред които водеща е победата във Втората световна война, наричана само в Русия “Велика отечествена”, за да се избегне признанието, че СССР причинява великата касапница солидарно с нацистка Германия, разкъсвайки Полша.

Наред с известните истини за западната помощ за СССР по време на войната с Германия (помощ, която в Русия не обичат да признават като фактор за крайната победа), Бабченко припомня и друго, което “не помнят” в днешна Русия: че както американците, така и руснаците използват разработената от германците ракетна програма и на нея дължат първите си ракети и космически успехи. Стотици са били германците, чиято експертиза е родила съветската космическа програма. А броят на мобилизираните германци, създали на практика съветската ядрена програма, е бил 7 (седем) хиляди.

Анализът на Бабченко разбива на пух и прах с по едно-две изречения някои от митовете за руските военни победи през вековете – от измисленото “велико клане” на Чудското езеро, където канонизираният по-късно като светец Александър Невски е воювал цифром и словом с 26 западни рицари, през участието на княз Дмитрий Донски в гражданската война между претендентите за престола на “Златната орда” на страната на по-силния хан (но някъде другаде, а не на измисленото Куликово поле), до страхливо бягство на Петър Първи от бойното поле с шведите при река Нарва и измисления поход на Олег до Цариград за разлика от реалния на Светослав, чийто “подвиг” се състои в разгромяването на България (довело до драмата, която в съветизираната България наричаха в училищата 2 века византийско робство, без да обясняват руските му корени).

Примерите на автора за 100 процентната заслуга на американците и германците за индустриализацията на СССР, с която толкова се гордеят днешните руснаци, са интересни с това, че от този списък няма руско изключение. Цитат, макар и на руски, е ясен с изброяването на малка част от примерите:

“Индустриализация вся, полностью, сделана американцами и немцами. Вся и полностью. «Дженерал Электрик» и «Сименс». Символ индустриализации ДнепроГЭС: главный консультант проекта американец Хью Купер, оборудование Крупп и Мангейм, турбины «Дженерал Электрик». Единственное, что в ней есть советского — рабский труд зэков. И так по всем проектам. По всем. Магнитогорск — американцы. Челябинский тракторный — американцы. Газ — американцы. АЗЛК — Форд. Он сначала и выпускал «Ford A». Казанский авиационный — немцы. Новокузнецк — чехи”.

Само Беломор канал, оказал се абсолютно ненужен и неизползваем днес, построен върху костите на десетки хиляди концлагеристи, е чисто руска заслуга, иронизира Бабченко. Дори и батискафът, с който Путин показно се спуска в морето, е холандско производство, продължава той с иронията.

Бабченко прогнозира, че Русия ще стане велика само тогава, когато бъде върната към реалностите, както се получи с Германия. И прогнозира, че това неизбежно ще се случи, макар и след болезнено осъзнаване на истината за руската история.
http://echo.msk.ru/blog/ababchenko/1948348-echo/

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Така и не разбрахме важните неща
by newswriter on 


Българските избиратели така и не разбраха откъде ще дойдат парите за пенсии, учителски заплати, култура. Политиците ги занимават с емоции и куп други абстрактни теми, които нямат много общо с реалния живот на хората. Коментар на Ивайло Дичев:

DW

Усещате ли как сме заживели с далечното, а близките неща все повече ни дразнят? Какво общо има това с изборите ли? Ами следното: основните страсти в тях се въртят около абстрактни теми, които нямат много общо с реалния живот на избирателя.

Вижте последната вълна от патриотични емоции: Ердоган подкрепил ДОСТ – намесва се в българския политически живот – опасност, неоосманизъм! - вече само една стъпка има до любимото на народа "турско робство". Разбира се, цялата врява е безсмислена: дипломатическите реакции от наша страна бяха съвсем адекватни, война едва ли ще обявяваме, а отношения с Турция ще трябва да имаме и занапред. Но страстите не утихват.

Вероятно новата партия (ако изобщо влезе в парламента) би подкопала електората на ДПС, а движението явно се очертава като нечий коалиционен партньор. Битката обаче не е за реални неща, а с призраци - политиците първо ги създават, после смело ги побеждават.

Готови за всякакви лоши сценарии

Доскоро това го играхме с бежанците: един възможен проблем, който обаче не се беше случил освен във въображението. Какво би станало, ако ни залеят като Гърция, Малта, Италия? Ужас! По същия начин реагираме на затрогващите кадри от изригването на Везувий, горките хора, задушени в съня си. Я си представи утре да изригне Витоша...
Трябва ли да сме готови за различни лоши сценарии? Ами разбира се. Земетресение. Терористичен акт. Ядрено нападение от Русия. Астероид. Но ако подобни сценарии подменят дебата за политиките, значи от граждани сме се превърнали в публика.

Гледайте само около какво се въртяха предизборните страсти. Финансирането на Елена Йончева от държавата. Канадското споразумение, което никой не е чел, но левите отхвърлят с марксистко-ленински план. Репликата на Нинова, че демокрацията ни била отнела много неща – и хайде пак какво бил комунизма, какво сме имали и нямали (хайде да запазим дебата за след изборите, а?). На кого е о.з. генерал Радев?

Защо няма дебат на върха и горкият Марешки, по собствените му думи, обикаля студията, търсейки да срещне лидер. На психологическа основа ли е харакирито в дясно... Според една упорита хипотеза, и ГЕРБ, и БСП се готвят за къс парламент, който да приеме някаква версия на мажоритарната система и да върви към нови избори. Та затова партиите си пестели парите.

Какво не научихме?

Не разбрахме откъде ще дойдат парите за пенсии и учителски заплати. И за култура, защото досега не съм виждал избори с толкова експертиза в тази сфера от издигнатите лица; идеята обикновено се състои в "повече пари за култура", а под култура обикновено се разбира национална идентичност. Парите щели да дойдат от спирането на кражбите; Трайков, а след него и Нинова даже го изчислиха на десет милиарда.

Да ме прощават, но спирането на кражбите не е лесна работа: то предполага първо сериозно да се инвестира в затягането на всички системи. И не само няма да останат пари за пенсии, а тъкмо обратното. Според мен, тази инвестиция си заслужава, но нека говорим сериозно - реформите носят пари дългосрочно; в непосредствения мандат те изискват средства.

Да вземем левите и популистки идеи за по-активно участие на държавата в икономиката. Веднага възниква въпросът кой, по какви критерии, при какъв граждански контрол, в какво отношение към европейското законодателство? Защо, ако ще правим фонд за подкрепа на бизнеса, не успяхме да усвоим кредити от фонда "Юнкер"? Поглеждаме вдясно: Нова република говори за данъчна децентрализация.

Добре, тя е в интереса на софиянци, но видинчани оставени сами на себе си май няма да са на това мнение. Дали нямаше тази тема да е по-интересна за дебатиране от пустата поругана национална чест?

Да вземем сценариите за развитие на ЕС. Очаквах вляво да има гласове за данъчна хармонизация, вдясно – за по-малко регулации; национал-популисти да спорят с либерали на тема "Шенген". Наместо това всички хорово заявиха, че са против Европа на две скорости и че трябва да пазим достойнството си. Ако имаше нюанси, те бяха закодирани като за външни експерти. С удивление установихме, че много наши политици от ляво и дясно дълбоко в себе си били федералисти!

Избори като на кино

Работата на политика е да преразпределя: ще дадем на тези, като вземем от онези. Но, разбира се, никой не иска да се конфронтира с цели групи (примерно: спираме инвалидните пенсии, за да увеличим минималните). Но политическата класа се чувства толкова нелегитимна, че не смее да се конфронтира с никого, за това предпочита света на въображението, където не е проблем и вълкът да е сит, и агнето цяло.

Да погледнем към САЩ: там последните избори бяха белязани от неочаквано голямо присъствие на външната политика, която традиционно не интересува много американците. Те обаче избраха популиста, след което почти мигновено се разочароваха от него: рекордно ниски 37% одобрение след само два месеца! Глобалната сцена е нещо абстрактно за средния гражданин: Русия казала едно, Турция отговорила друго, ние трябвало да намекнем трето.

Вълнуващ сериал, който само имитира политика. Примерът "Тръмп" подсказва опасността, която крие този скок в царството на въображението: гражданите бързо се палят, но и също така бързо губят интерес. Като на кино.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

De Profundis: За няколко деня от тъп народ не става умен – дори и Нинова да нареди
by newswriter on 


БКП и БСП ни доведоха до фалшивата демокрация, срещу която сега лидерът на социалистите скача

Пламен Асенов
специално за Faktor.bg

Официално трябва да признаем, граждани, че в политически план целокупният български народ се оказа изключително тъп.

Не знам как иначе да нарека стадото, което непрекъснато мучи за храна и се подлага за покровителствено потупване отзад на онзи, който непрекъснато точи ножа и коли наред, за да лапа нашите мръвки пред нашите очи.

Подобно безмозъчно поведение държи само божият добитък неразумен. И ние.  

Имам предвид, разбира се, начинът, по който вече 27 години всенародно подтичваме подир собствените си комунисти и мучим електорално в тяхна подкрепа, колчем дойдат избори. Дотам сме затъпели, че те дори вече не ни лъжат, няма нужда от това – просто слагат ново магаре отпред и ние веднага започваме сами да се убеждаваме, че ах, каква промяна велика има сред духовните ни пастири и от утре те вече наистина всеотдайно ще се погрижат за нас като за писани яйца…..

Споделям това си усещане, защото още съм потресен от впечатлението за авторитетния начин, по който другарката Нинова застана пред българското общество и мисловната дълбочина, чрез която обясни на бърза ръка какво сме загубили и

 какво сме спечелили от контакта с гадната демокрация

 Въпросът и без това беше напращял в мен. Като слушам хората какви ги дрънкат по предизборните прояви и чета какво пишат по форумите, като гледам резултатите за предизборните нагласи, сведени до знанието ни от смелите български социолози, тъкмо се тюхках докъде точно ни е докарала демокрацията и правех списъци на онова най-съкровено, което ни е отнела.

Обаче, в интерес на истината, явно абсолютно погрешно съм смятал, че демокрацията ни докара до пълна липса на здрав разум, тотална загуба на базисни морални ориентири и отчайващо неразвито гражданско самосъзнание – три фактора, чиято липса превръща обществото ни всъщност в миризлив запъртък на демокрацията.

Но другарката Нинова ме светна как въпросната гадна госпожа Демокрация ни е отнела всъщност не тези, а други три важни неща, които сме имали при комунизма – доброто образование, безплатното здравеопазване и пълната сигурност.

Да, при комунизма имаше училища. Имаше ги и в най-малкото селце – но не за да учат там децата наистина, а за да се залъгват, че учат. Целта, естествено, бе да си стоят там, на село, никога да не разберат какво е истинско знание и завинаги да останат до шия в собствения си сос от простотия и  предразсъдъци.

За радост на управляващите комунисти, разбира се, които имаха нужда от работен и кланичен добитък, уверен в светлото бъдеще.

Истинска история от моя живот. Когато в 7 клас започнахме да учим западен език, бях в училище, където се учеше немски. Ама аз предпочитам английски! Не може. Защо? Защото в нашето училище учим само немски. Добре, де, ще отида за часа по език в съседното училище, където пък учат само и задължително английски. Не може! Защо, бе – нали някои мои приятели го правят? Ами защото не си учил в английска детската градина, затова. Моля? Молиш, не молиш, това е.

Разбира се, в гимназията после се оказа, че нямам право да уча английски, защото съм учил немски в прогимназията.  А в университета пък нямах право да уча английски, защото съм учил немски в гимназията.

Ето защо, граждани, си останах недообразован както по немски, така и по английски.

Друг пример. В Софийския университет имах едва три семестъра общо антична и западноевропейска литература. За сметка на това бях длъжен да уча повече от три семестъра политикономия, история на БКП и разни други простотии, докато връстниците ми на Запад се занимаваха с Джойс и Борхес.

Та образованието, дето го имахме ли, казвате, загубихме в демократичната мъгла, другарко Нинова? Де кърпел, де!

Или да поговорим за здравеопазване? Нали помните лозунга:

„Съветският болен - най-здравият болен в света”?

 Е, заради социалистическата йерархия, българският болен не биваше да изпреварва съветския, но пък беше вторият най-здрав болен в света…..

Да, половината хора, най-вече истински болните, се ужасяваха да отидат на лекар или в болница, заради цялата наистина вредна за здравето социалистическа мизерия там. За сметка на това пък другата половина, състояща се предимно от здрави хитреци, ходеше с охота при своите приятели или роднини – доктори. Те им даваха дългосрочни болнични, за да изклинчат от досадната работа. Или ги пращаха на санаториум, където за „държавна сметка” да си починат хубавичко, че са се преработили в завода…..

На „държавна сметка” ли? Че тя тогавашната комунистическа държава да не береше парите, които щедро и безсмислено харчеше, в градината със зелето и марулите, бе, другарко Нинова? Да не би тия пари да падаха от небето право в хазната на компанията Живков и Ко, та здравеопазването ни затова да беше „напълно безплатно”.

И тогавашните, но още повече сегашните идиоти, които вярват – или поне разправят, че вярват - в безплатното здравеопазване по времето на комунизма, явно никога не са бити от живота по главата, докато схванат разликата между истина и измислица.

Най-смешно ми стана обаче като чух от Нинова, че заради демокрацията, дето ни налегна, сме си изгубили пълната сигурност.  

Добре, единият стълб на тази сигурност беше армията – онази „родна казарма”, която и досега мнозина оплакват. Впрочем, и тази мъжествена школа по реален социализъм беше „напълно безплатна” от гледна точка на комунистическата върхушка, но колко в действителност струваше на България и българите, никой вече не може да пресметне.

Няколко прости казармени факта, пак от личния ми живот. С някои типове от бандата родоотстъпници, с които имах удоволствието да служа, веднъж направихме сметка, че за превземането на цялото ни поделение с над 1000 войници и много техника, стигат между 4 и 5 души – при това с нормално военно обучение, не от специалните части. А аз бях в едно от тъй наречените „бойни поделения”, призвани да посрещнат първия удар от вечния враг – НАТО, по-специално – откъм Турция.

Знаете ли какво съвсем сериозно ни обясняваха нашите началници за този първи удар – че

 не трябва да умираме през първите 24 часа,

след това вече можем спокойно да умрем, защото братушките ще дойдат пак да спасят България.

Идиоти! Сякаш ако съм мъртъв, ще ми пука за тяхната България!

Е, за България не знам, но Чехословакия спасиха. Командирът на моя батальон, Цветан Тотомиров, като млад лейтенант беше ходил там през 68-ма и се гордееше с това. Но виж, по време на гадната демокрация, същият този тип, когото още тогава намирах за изключително тъп човек и завършен лъжец, дорасна до чин генерал и стана началник-щаб на все още храбрата, макар напълно разкапана българска армия…..

Наистина за народа загуба велика беше това, Нинова!

Що се отнася до сигурността, осигурена по ченгеджийска линия, тя беше още по-фалшива от военната.  

Първо, има официални партийни и държавни документи на комунистическия режим, в които се казва, че българската ДС е подразделение на руското КГБ. Това положение бе унаследено, запазено  и пренесено от поколение в поколение български ченгета. То и досега продължава да тегне като воденичен камък на шията на обществото ни, като прави възможно дори водещи български политици да поставят руските интереси пред българските. И нагло да твърдят, че именно това е най-висшата форма на българския патриотизъм. 

Абе, възможно е - нали онези, които трябва да пазят българския интерес, продължават и при демокрацията да са част от онези, които го предават…..

Втората ми ченгеджийска бележка по отношение сигурността, която имахме, но загубихме, гласи, че октоподът ДС даваше истинска сигурност само на партийните си началници, на себе си и на собствените си гнусни изчадия.

Всички те, колективно и съгласувано, въртяха контрабанда с оръжие, наркотици и каквото друго мръсно се сети човек, осигуряваха спокойно място за пребиваване на терористи като Агджа и Карлос Чакала, репресираха собствения си народ, за

да няма кой да задава въпроси и да търси отговори

 Това беше комунистическата сигурност, която изгубихме!

Онова, което намерихме в демокрацията обаче, е толкова гадно не заради демокрацията като такава, а заради имитацията на демокрация, към която предшествениците на Нинова и самата Нинова, ни теглят от началото на тъй наречения преход. И явно ще ни теглят до победоносния му за тях край.

Освен ако не спрем да мучим всеки път на предизборните им порти – но това е трудна работа, означава за няколко деня, тайно и полека, от изключително тъп, да станем изключително умен народ.

Освен ако Нинова не нареди.

Ама даже и дядо Вазов не би могъл да повярва в подобно прераждане!

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Дайте му знаме и му гледайте сеира
by newswriter on 


Изборният туризъм не е проблем на Турция, а на България

Златина Димитрова
Уебкафе

„Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна Земята", твърди се, е възкликнал Архимед. "Дайте ми трибагреник и пръчка, и ми гледайте сеира", перифразира българският "обединен" патриот.

За последно знамето беше видяно да се дипли на турската граница редом с хоругвите на ВМРО и НФСБ в ръцете на партийни "черноризци" и юнаци, облечени с народни носии и кукерски костюми. Уж трябваше да вдигнат бунт срещу „изборния туризъм", вместо това организираха безплатен панаир за ТИР-аджии и гастарбайтери.

Въпреки че кукерите отдавна изгониха злите духове и посрещнаха първа пролет, днес неколцина потупваха с хлопките и градиха барикади с автомобилни гуми на "Капитан Андреево". Патриотичен дух обаче така и не се видя да полита, изплашен надалеч от предизборното мероприятие.

Блокадата на турската граница беше организирана от партийна формация, чиито членове в предишното Народно събрание приеха гласуването в България да бъде задължително, а изборните секции в чужбина - да бъдат ограничени. По някаква странна ирония същите сега се опитват да спрат български граждани да упражнят законното си право и задължение на глас.

Дали е нормално на всеки няколко години автобуси с избиратели, живущи в друга държава, да пътуват към България, за да упражнят правото си на вот, е тема за следващото Народно събрание.

Никое от предишните досега не е имало дързостта да лиши български граждани зад граница от правото им на глас - гласовете от Запада за някои партии са толкова важни, колкото тези от югоизток - за други.

Мистерията на турските гласове е любимо активно мероприятие за подхранване на смут и страх преди избори. От 139 години България е уж "свободна" от волята на Високата порта. В главите на ура-патриотите обаче още се привиждат фесове и ятагани.

30 години след т.нар. "Голяма екскурзия" цивилните ченгета пак си позволяват да се разпореждат чий паспорт е "по-по-най-български", кой има и кой няма право да минава границата.

Изборният туризъм не е проблем на Турция, а на България. Но е добре все пак да си припомним, че използването на национални символи за партийна агитация не е патриотично. Цинично е.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Кой печели – песимистът или оптимистът?
by newswriter on 


Може ли България да успее с песимистична, назадничава и реваншистка към Европа политическа визия

Димитър Аврамов
Клуб Z


Има една важна специфика на българската демокрация, която нарежда България сред най-добрите примери в света.

Тя е свързана с факта, че българите почти винаги избираме бъдещето, а не миналото, и у нас печели винаги тази политическа формация, която предлага оптимизъм. При избора между ГЕРБ и БСП отговорът, коя партия предлага бъдеще и коя минало, е лесен. Разбира се, той не дава автоматичен отговор на въпроса кой ще спечели изборите.

БСП предлага твърде много минало и то много радикално, а ГЕРБ може да предложи доста повече бъдеще от предпазливия оптимизъм, който ни показва в тази кампания. Добрата политика обаче е тази, която е възможна, добре организирана и разбираема за хората. Всичко останало е политическа илюзия, нещо, което в голяма степен би обяснило бъдещите неуспехи на редица от по-малките центристки и десноцентристки формации.

Фокусът логично е върху БСП и ГЕРБ, защото след 27 март от спечелилата партия ще зависи визията за развитие на страната, приоритетите на следващото управление, подхода към него и, разбира се, хоризонта му. Не си представям как в силно конкурентен ЕС и в динамично променящия се свят България може да успее с песимистична, назадничава и реваншистка към Европа политическа визия.

БСП – назад и на североизток!?

За съжаление, БСП представя точно такава. Тя е мрачна, ретроградна, безперспективна партия, разделена на групички и лобита, между които има крехко примирие. Веднага след 27 март то ще се превърне автоматично във вътрешно-партиен конфликт и всеки, който каже, че Корнелия Нинова е изтискала последната останала енергия на една обърната към миналото политическа общност, в успешен или неуспешен опит да додрапа до властта, ще е напълно прав.

Никога в историята на изминалите 27 демократични години БСП не е била обърната толкова директно срещу бъдещето на България. При Александър Лилов левицата търсеше начин да съвмести издъхналия комунизъм с политическа идеология, която да ѝ осигури преход от комунистическа към социалистическа партия. Имаше опити и интелектуално усилие.

При Жан Виденов БСП се опита да поддържа рухналата инфраструктура на посткомунистическата индустрия. Икономическите закони обаче не могат да бъдат нарушавани без санкция. В допълнение към тях с обърканите управленски идеи на тогавашната БСП (г-н Румен Гечев може да разказва много за тях) и с помощ от червените и квази-червени икономически групировки, заети да източват икономиката през държавни банки, държавни фирми и други държавни структури, България стигна до фалит.

Следващото червено управление се отложи закономерно чак до 2005 г., след като преди това през 2001 г. начело на БСП бе поставен 35-годишният Сергей Станишев, който с всички условности очевидно разбира какво е съвременна социалистическа партия. При него БСП не случайно се върна два пъти на власт, макар и вторият път след загуба и през “задния вход” с кабинета "Орешарски".

Станишевата БСП намигаше с едно око на северозапад към Кремъл, застъпваше руските енергийни проекти у нас по икономическа формула, която източваше националните ресурси. В периода 2005 – 2009 г. бе силно укрепен корупционният скелет на българската политическа система. Подкрепяна от ДПС и НДСВ, срещу лъвски пай от бюджета, БСП реализира вероятно най-корупционното като практики и последствия управление, което е имала България в последните 20 години – това на тройната коалиция.

Честно е да кажем, че в него 8 министри, колкото БСП, имаха също НДСВ и ДПС. До 2009 г. трите партии, направиха така, че българите да разглеждат ЕС като съюзник на крадливата българска олигархия. След унищожителни доклади на Европейската комисия през 2008 г. себеусещащият се като дълбок политически мислител г-н Доган сподели “Дълго време ние мислехме, че управляването на еврофондовете е по същата схема като разходването на бюджетните средства. Но тази технология е съвсем различна”.

Това “прозрение”, дойде с цената на съсипаната репутация на България още на старта на европейското членство заради пладнешки обири, извършвани от НДСВ, ДПС и БСП с предприсъединителните програми на ЕС.

Тройната коалиция не разбра какво е ЕС, или не ѝ пукаше. Въпреки това Станишевата БСП бе най-близката възможна форма на социалистическа партия, която би била припозната в Европа и която има сходства с европейските левици. В мандата на Станишев България имаше относително реалистични бюджети, а през 2008 г. под обоснованият натиск на редица икономисти, тройната коалиция въведе плоския данък от 10%. Затова, че успя да приближи БСП до Европа, Станишев получи признание в ПЕС.

Сега стигаме следващият соцпоход към властта – БСП на Корнелия Нинова. С избирането на Нинова БСП започна бързо да се отдалечава от Европа и в рамките на настоящата изборната кампания, прескочи понятието “евроскептицизъм”, за да се заяви като еврофобска партия. Г-жа Нинова постави начело на листите кадри, които да мотивират идейно еврофобията и евразийския завой на БСП.

Един от тях Иво Христов разказа на пловдивчани, че "...нашето евроинтегриране ще означава нашето унищожаване като нация, като народ като икономика". Какво да си мислиш за човек, който казва това в град, който през 2019 г. ще е европейска столица на културата!?

Друг идеен вдъхновител на отдалечаването на БСП от Европа пък атакува по линията НАТО. Членът на соцръководството и водач на листа на БСП в Кюстендил Валери Жаблянов твърди, че “Ако членството ни в НАТО застрашава интересите ни, трябва да го преосмислим”.

Тук вече лъсва геополитическия гений на настоящата левица. Той обаче пропуска да ни каже дали ще са застрашени интересите ни, ако България, както предлагат от БСП, излезе от НАТО, но не успее да си смени адреса (географското местоположение) и остане “подло” заобградена от Румъния, Гърция и Турция – все държави в НАТО?

Червеният председател г-жа Нинова е една идея по-гъвкава в говоренето си срещу ЕС. Тя държи по-мека линия към Европа от колегите си Жаблянов и Христов. За сметка на това обаче громи търговските споразумения между ЕС и Канада, а и убедено заяви “демокрацията ни отне много”. Вярно каза го в контекст, но пък и с дълбока носталгия към комунистическия период. Въпросът е сериозно ли г-жа Нинова смята, че днес българите са по-необразовани и по-болни, отколкото през 70-те и 80-те години на миналия век или просто експлоатира носталгията на възрастните хора към младостта.

ГЕРБ – бавно напред и към Европа

ГЕРБ имаше две правителства след 2009 г. и доста критици както от ляво, така и от дясно. Ако някой каже, че критиките са били неоснователни, означава да излъже. При ГЕРБ обаче няма колебания относно посоката на развитие на страната. Партията на г-н Борисов е най-еврооптимистичната в България и е единствената от големите български партии, която ясно защитава европейското бъдеще на страната.

Нещо повече, в момента, ГЕРБ е единствената оптимистична партия сред шестте формации с най-висока електорална подкрепа. По данни на “Алфа Рисърч” на въпроса дали дадена формация излъчва оптимизъм или песимизъм единствено при ГЕРБ има положителни показатели.



По отношение на развитието на ЕС “Вариант 1”, най-добрият за България сценарий “ЕС да продължи единно с 27 държави като се фокусира върху създаване на работни места, икономически разстеж, засилване на общия пазар и инвестиции в транспорта, енергийната инфраструктура и дигиталната икономика” среща подкрепа от 50.2% от избирателите на ГЕРБ и от 38.5% от тези на левицата. При БСП има разпределяне на другите опции за евросъюза, което е пряк резултат от еврофобската политика на соцпартията.

За привържениците на левицата най-желаната следизборна коалиция, подкрепяна от 60.6% от потенциалните избиратели, е с "Обединените патриоти", формация, в която се намира проруската партия “Атака”, партия белязана от ксенофобски скандали с лоша репутация в ЕС.

Още по-емблематичен по отношение на скалите “бъдеще – минало” и “оптимизъм – песимизъм” е отговорът на въпроса “Ако трябва да избирате между две икономически системи, която предпочитате?”. 66.7% от привържениците на БСП казват, че предпочитат “социализъм с държавна икономика и лична собственост”, а едва 11.6% са за “капитализъм и частна икономика и частна собственост”. Останалите отговарят с “не мога да преценя”.

При ГЕРБ 50.9% са за “капитализъм и частна икономика и частна собственост”, а 20.6% за “социализъм с държавна икономика и лична собственост”. БСП е единствената от всички 10 водещи формации, които отиват на парламентарни избори, при която мнозинството симпатизанти - над 50% - се обявява против капитализма, частната икономика и частната собственост. Дори при АБВ съотношението е 35% на 25% в полза на частната собственост и капиталистическата икономика.

Отношението към капитализма, частната собственост и частната икономика, тоест към структурата на ЕС и на съвременния свят, са политическия вододел между БСП и всички останали български партии. Ако в новият парламент се правят коалиции въз основа на политическите виждания и ценности, БСП би останала почти сама.

PS: Текстът сравнява само двете водещи партии. Няколко дни преди парламентарните избори, не смятам за честно да дискутирам нагласите на избирателите и шансовете на останалите формации, особено на тези около 4-процентната бариера за влизане в парламента.

С извинение към привържениците на БСП позицията ми към сегашният вариант на левицата е основана изцяло на нейните политически заявки, които смятам за изключително опасни за България.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Координация на провокацията
by newswriter on 

Любослава Русева
Редута


При обсадата на Севастопол по време на Кримската война англофренците и руснаците се биели ожесточено. Залегнали в окопите си, те непрекъснато стреляли по врага, разменяйки си люти закани. По някое време обаче им писвало и вдигали белия флаг. В тези кратки почивки те не само преставали да гледат на противника като на противник, а си разменяли коняк и водка и сядали да изпушат по цигара…

Същият синхрон във „военните действия“ се наблюдава и в момента, при това, изглежда, с благословията на българската държава. По тази причина координацията на провокацията върви по план и има шанса да подпомогне и двете театрални трупи, които го играят врагове.

Да видим:

Ден след привикването на главния прокурор и шефовете на специалните служби на спешно съвещание при президента заради „усложнените отношения с Анкара“ така наречените обединени патриоти осъществиха обещаната още в началото на месеца (!) блокада на три гранични пункта с Турция.

Облечени в български носии и развяващи трибагреници, те безпрепятствено стовариха автомобилни гуми по входните трасета и скандираха пред безучастния поглед на полицията – ужким с цел да спрат автобусите с изселници, които пристигат, за да гласуват в неделя. Под транспаранта с надпис „Браним България, браним Европа!“ се извиха и народни хора, а тук-таме символично се опънаха вериги в знак, че границата е затворена.

Упражненията по патриотична семиотика обаче приключиха някъде около 4 часа следобед, след което автобусите влязоха в България абсолютно необезпокоявано. А най-смешното е, че след тая дунанма МВР честно констатира, че по границата не е имало проблеми…

Всъщност най-смешно е друго – същите, които настояваха гласуването да стане задължително, опитаха да попречат на български граждани да упражняват не само избирателното си право, но и задължение. Вместо да прокарат законови промени, които да прекратят практиката с вота на изселниците в полза на откровено етнически партии, точно те я затвърдиха. С напълно ясни намерения, разбира се, на които „противникът“ услужливо отговаря с предоставяне на поводи да развеят трибагреника, та взаимно да си помпат електоралните рейтинги.

В случая, баш в навечерието на патриотичната операция, партията на Лютви Местан пусна провокативен клип с текст: „Помниш ли, братко, онези дни? Какво ни сториха? Без да ни дадат капка вода, как ни изгониха от собствената ни държава? Как ни накараха да скитаме по улиците, забрави ли, приятелю? Да, нас ни откъснаха от Кърджали, но Кърджали не се откъсна от нас. Откъснаха ни от Разград, Бургас, Шумен, но майките ни не успяха да ги откъснат от нас“ и т.н.

Естествено, обединените патриоти чакаха само това, за да сезират мигом ЦИК, че се отправя политическо внушение към изселниците да подкрепят ДОСТ, понеже това ще е своеобразен реванш за „възродителния процес“. Удряйки си едни на други рамо, класиката в жанра „имитация на противоборство“ се пренесе и на телевизионния екран, където кандидат-депутати от двете страни на барикадата за малко да се хванат за гушите. И нищо чудно след този спектакъл на читалищно равнище да са отишли да ударят по един коняк.

Това пък ме подсеща за още една история, само че от времето на Първата световна война. На един генерал му хрумнала идеята да отбие река Марна, за да разкаля терена и да бие по-лесно врага, но в крайна сметка реката заляла и окопите на собствената му армия. Всички газили в това кално тресавище, от което победители не излизат. Падали, ставали, после пак падали, докато се омазали до степен, че да не се знае кой от коя армия се сражава…

Щом държавата допуска това, вероятно на спешната среща при президента са си говорили за всичко друго, но не и за „усложнените отношения с Турция“. Например може да са обсъждали времето – това би било добро обяснение защо няма санкция от страна на МВР, нито от главния прокурор. Ако пък все пак е станало дума И за националната сигурност, има опасност да се окаже, че на такива провокации се гледа като на нещо съвсем безобидно.

И тъкмо оттам ще изскочи основният ни проблем – държавата или е излязла в почивка да изпуши цигара, или изобщо я няма. Което, впрочем, е малко по-оптимистичният вариант от този да е съучастник в калното театро, самата тя имитирайки безпомощност пред напълно реална заплаха за националния интерес. И отвън, но и отвътре.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Три варианта за бъдещето управление
by newswriter on 

Петър Щурм Константинов   
© Дневник

До изборите остават няколко дни. По стара българска традиция различните социологически агенции дават изненадващо различни обществени настроения. И ако в последните години навсякъде имат все повече проблеми да улавят с точност моментната картина преди избори, то се справят с това да представят големите неща и да улавят тенденциите. За това да започнем с големите неща:

За първото място на предстоящите избори се борят ГЕРБ и БСП. Някои социолози дават преднина на едните, други – на другите. Сравнителен консенсус и сред политолози, и сред социолози има за това, че ГЕРБ се движат надолу, а БСП не успяват да извлекат всички възможни ползи от това.

Втората битка е за позицията на балансьор, или както му викат на английски "kingmaker" - партията, от която в най-голяма степен ще зависи какво мнозинство ще бъде сформирано. Към този момент е най-вероятно това да са "Обединените патриоти", на които хем повечето социолози дават третото място, хем имат потенциал да се възползват от момент, в който националистическото говорене е във възход навсякъде по света.

Другите две партии, които се борят за това място и от които може да зависи какво правителство ще се сформира след изборите, са ДПС и "Воля" на Марешки. Всички останали партии и коалиции, които имат хипотетичен шанс за влизане в парламента биха могли да участват, или да не участват в бъдещо мнозинство, но то при всички положения няма да зависи от тях.

За това да използваме инструментите на анализа на рационалния избор (rational choice theory) и да видим кои са най-вероятните варианти за управление след изборите.

Вариант 1: Ако ГЕРБ спечели с малка преднина

При този вариант ГЕРБ има както възможността, така и политическата отговорност да създаде парламентарно мнозинство и да излъчи правителство. Точният резултат на Патриотите няма силата да промени политическата логика, която ще бъде коалиция между ГЕРБ, десни партии, ако такива изобщо влязат в парламента, "Обединените патриоти" и евентуално "Воля".

Интересното при този вариант е, че Патриотите трудно ще могат да се измъкнат от същинско участие в правителството с аргумента, че го подкрепят, но не са част от него, защото почти сигурно ще са най-големият парламентарен партньор на ГЕРБ. Положителното в такава ситуация е, че правителството ще стартира със значителна обществена подкрепа.

Отрицателното е, че покрай разликите между ГЕРБ и Патриотите и допълнително вътре в коалицията на Патриотите, ще е трудно да се формулира ясна цел на управляващото мнозинство. Най-доброто, до което биха могли да стигнат управляващите партии, ще бъде нещо в порядъка на "национал-консерватизъм с популистки привкус".

Вариант 2: Ако БСП спечели с малка преднина

Ако БСП получи първия мандат за съставяне на правителство (за първи път от 2005-та година), първо ще усети еуфорията от това да победи Борисов. След това ще погледне парламента и ще види, че няма с кого да си говори, или поне не публично. Традиционният коалиционен партньор ДПС ще бъде със сигурност недостатъчен за съставяне на правителство, а и такава коалиция няма да се приеме много добре сред електората на социалистите.

Опцията БСП + ДПС + Патриоти ще бъде самоубийствена за последните, а и за самата БСП.

Последният вариант ще бъде БСП + Патриоти + евентуално "Воля". Тук има два проблема – първият е, че в самите БСП и коалицията на Патриотите идеята не би се приела добре. Вторият е, че европейските партньори на социалистите биха имали минимална толерантност към подобно развитие.

Така всички варианти за лява коалиция изглеждат малко вероятни, предвид рационалните интереси на партиите. Разбира се, винаги стои възможността, при която мирисът на власт взима превес пред рационалния интерес, и подобна коалиция се сглобява. Тогава разногласията между потенциалните коалиционни партньори ще направят подобно управление крайно нестабилно. За това да видим къде се крие "стабилността".

Резервен вариант: Без значение кой печели и кой губи – Голяма коалиция

И ГЕРБ, и БСП имат добри причини да участват в Голяма коалиция. Първо, натискът от Европа се движи в тази посока вече месеци наред. Второ, всички други коалиционни партньори биха били по-скоро проблематични за самите големи партии (на английски биха му казали "pain in the ass").

Бойко Борисов добре помни как трябваше постоянно да се занимава с различните искания на малките коалиционни партньори от предното правителство, а Корнелия Нинова би се оказала в дори по-тежка версия на същата ситуация. Трето, за другите партии в парламента това е най-чистият вариант – националистите навсякъде по света обичат да са в опозиция.

ДПС обича да е в официална опозиция, докато неофициално от техните гласове зависят най-важните решения за страната. Другите парламентарни и извънпарламентарни партии биха били твърде малки за да бъдат важен управленски фактор, но биха увеличили потенциала си, ако са в опозиция.

След като знаем кои са най-вероятните варианти за бъдещо управление, да погледнем към по-важния въпрос:

Кой би бил най-полезен за страната

Първият вариант, коалиция между ГЕРБ, Патриотите и още някой изглежда логичен в контекста на световните процеси (Тръмп е президент на САЩ, националистите са във възход навсякъде, почти сигурно Льо Пен печели първия тур на изборите във Франция, в холандския парламент са втора най-голяма политическа сила).

Проблемът на този вариант е, че управленската формула "национал-консерватизъм с популистки привкус" има потенциал да реши някои краткосрочни проблеми, но би бил крайно безсилен срещу основния проблем на България – че не се държи като нормална, некорумпирана, средна европейска страна.

Вторият вариант, коалиция между БСП, Патриотите и още някой би била уникална в най-новата европейска история. Като такава би срещнала сериозен отпор от Европа и най-вероятно не би довела до нищо добро за партиите, участващи в нея. Би била и също толкова безсилна да реши сериозните дългосрочни проблеми пред страната, но вероятно би имала потенциала да предложи някои политики, които временно да поддържат доверие в нея.

Третият вариант, Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП вече веднъж е пробван в най-новата история на България (Тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС от 2001-ва г.), а между другото е и "дифолт"- режимът на справяне със заплахата от влизане на националисти във властта на много места по света. Малкият позитив тук е, че Европа ще е доволна. Негативите са много.

Опитът с голяма коалиция в България показва, че тя моментално се превръща във формула на разпределение на порциите. Освен това да се бориш с възхода на национализма като го оставяш в опозиция на всяка цена е пълен парадокс. В действителност единственият начин да изкараш националистите от режима "циганите на Сатурн" в режим на това да ги накараш да се провалят, или да успеят, е като ги вкараш в управлението.

В общи линии ситуацията днес напомня на тази от 2013-та година. Основната разлика е, че тогава планът "Орешарски" беше подготвен предварително, а сега такъв няма. Изборите от перспективата на отделните партии изглеждат така: ГЕРБ иска да управлява като първа политическа сила, но не знае дали ще успее да спечели изборите.

БСП иска да спечели и управлява, но ще срещне проблеми да състави мнозинство дори и от позицията на първа политическа сила. От Патриотите ще зависи в най-голяма степен какво е възможното бъдещо управление, но стои отворен въпросът как коалицията им ще се държи след като видят изборните резултати.

А като гледам и трите най-вероятни варианта за бъдещо управление, става ясно:

Шансът за пълен мандат на следващия парламент е малък

Най-чистият вариант за правителство би бил при даден ясен мандат за работа до края на българското председателство на ЕС. И след това - ново преброяване на обществените настроения. Нещо, което ако се беше случило с предния кабинет (каквито тогава бяха обещанията на Реформаторския блок), нямаше да се стига до унизителната загуба на ГЕРБ на президентските избори и до последвалата оставка на правителството.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Бивш съветник на Тръмп скрил плащане от проруска партия
by newswriter on 


Нови обвинения бяха отправени в Украйна по повод тайни плащания за бившия шеф на предизборната кампания на Доналд Тръмп - Пол Манафорт.

Депутатът Серхий Лешченко заяви, че има доказателства, че Манафорт се е опитал да скрие плащане от 750 000 долара от проруска партия през 2009 година.

Говорител на Манафорт нарече твърденията "неоснователни".

Манафорт беше съветник на бившия президент на Украйна Виктор Янукович. Той обаче отрича да е получавал пари от него.

Той беше принуден да подаде оставка като шеф на предизборната кампания на Тръмп през август 2016 година заради връзките си с Янукович.

Манафорт е един от няколко приближени на президента, които са разследвани за връзки с Русия по време на президентската кампания в САЩ.

В понеделник директорът на ФБР Джеймс Коми потвърди за пръв път, че агенцията разследва намесата на Русия в изборите.

Във вторник Лешченко, който е бивш разследващ журналист, публикува разписка, подписана от Манафорт, която показва плащане от 750 000 за превоз на компютри на компания, наречена "Дейвис Манафорт".

Парите идват от офшорна компания в Белиз през банка в Киргизстан.

Лешченко твърди, че договорът е прикритие за плащания на Манафорт за неговата консултантска работа за Партията на регионите на Янукович.

Лешченко също така казва, че плащането е отбелязано в счетоводната книга на проруската партия, където Манафорт също така фигурира.

Президентът Янукович беше свален по време на масовите протести в Украйна през 2014 година и избяга в Русия.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Олигарх нарече евродепутат "нещастник" в живо предаване
by newswriter on 


Атрактивен скандал спретнаха в ефира на бТВ лидерът на ВОЛЯ Веселин Марешки и евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, съобщи
сайтът ОффНюз.

Според петролно-фармацевтичния бос кандидатите за народни представители видимо се обличали скромно по време на кампанията, а веднага след като влизали в парламента демонстрирали висок стандарт на живот и си купували скъпи часовници.

Това обаче подразни Джамбазки, който му припомни, че лично е признал, че е давал пари за подкупи и то в национален ефир.

"Заради такива нещастници като теб сме на това положение. Ти беше златен пръст в парламента", избухна Марешки.

Всъщност Ангел Джамбазки никога досега не е бил народен представител.

Марешки разясни, че когато майка му е била със заседнала кост в гърлото и се е наложило да потърсят лекарска помощ, се е наложило да даде пари.

"Попитах сестрата, защо се бавят толкова и няма ли да й извадят костта?". По думите му отговорът бил: "Ти какъв син си, че не дадеш някой лев за това?".

Джамбазки на няколко пъти попита дали правилно е чул, че е наречен "нещастник", а водещата Цветанка Ризова укроти страстите в студиото, в което представителите на БСП и ГЕРБ по-скоро бяха странични наблюдатели.

Друга запомняща се реплика от страна на лидера на ВОЛЯ бе:

"Мога да стана председател и на трета партия. Софийска градска градска прокуратура да си разследва, не се притеснявам."

Думите му бяха по повод започнатата прокурорска проверка на регистрация на партия ВОЛЯ. Днес магистратите се самосезираха по сигнал, че Марешки е  е вписан като председател на две политически партии - „Воля“, регистрирана по ф.д. № 12351/2007 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) и партия „Народно движение за свобода и демокрация“, регистрирана по ф.д. № 13376/2004 г. по описа на Софийски градски съд.

По-рано днес петролно-фармацевтичния бизнесмен и политик написа във фейсбук:

"Фалшивите новини срещу мен и ВОЛЯ, които наводниха в последните дни платените сервилни медии и социалните мрежи, са последното издихание на икономическия картел и неговите политически еничари. Те само показват безсилието и предопределената им загуба на 26 март. Последният отчаян ход на статуквото ще бъде да опита фалшифициране на резултатите от вота. Забраната на ЦИК да се снима отварянето на урните и броенето на бюлетините е ярко доказателство, че старата система иска избори на тъмно. Ще го позволим ли?"

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"В България се лъже по най-брутален начин"
by newswriter on 


"Това е промиване на мозъци, това е живот в страхове и фобии" - такава моментна снимка на България прави Александър Кьосев, културолог и кандидат за депутат от "Да, България". Ето какво казва още той в интервю за ДВ:

ДВ: Г-н Кьосев, тези дни лидерката на БСП Корнелия Нинова каза, че демокрацията ни била отнела много. Например здравеопазването, сигурността, образованието. С други думи: според нея всички тези сфери очевидно са функционирали по-добре в годините на комунизма. Така ли е?

Александър Кьосев: Навремето едно от основните обвинения към комунистическия строй беше свързано с една книга: „1984” от Джордж Оруел. Казваше се, че както при антиутопията на Оруел комунизмът говори т.нар. double speak - двойна реч, която нарича нещата с обратни имена: истината нарича лъжа, лъжата нарича истина, свободата нарича робство, робството нарича свобода и т.н.

В сегашната епоха на пост-истината започваме да живеем в ситуация, в която определен тип политически лидери говорят нещо подобно на този double speak. А Корнелия Нинова говори всъщност на няколко различни публики едновременно. От една страна тя се опитва да се представи като модерна лява, а БСП - като реформирана партия, като алтернатива, като носител на промяната. От друга страна обаче тя е принудена да дресира своя електорат, състоящ се в голяма степен от не особено образовани хора, живеещи в провинцията, възрастни хора, които изпитват носталгия по своята младост, главно защото не разбират какво става сега.

Тази носталгия се отглежда, около нея се създава цяла носталгична индустрия, разпространяват се целенасочено митове. И хората, които не могат да се ориентират в сложния хаос на късния преход, който е криминален, объркан, неприятен, неизменно развиват тази носталгия. Точно на тях говори Нинова. Повтаря им митовете, които нейните собствени мрежи са внушили на тези хора. И едновременно с това се опитва да се представи като модерна лява. Това е един много труден шпагат. Това наистина е double speak, който в крайна сметка няма да доведе до нищо добро.

ДВ: Във въпросното изявление Нинова казва и друго: че демокрацията все пак ни е дала свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си, но Бойко Борисов ни отнел тази свобода. Това сякаш затвърждава мнението на мнозина наблюдатели, че в тази предизборна кампания Нинова залага преди всичко на конфронтацията с ГЕРБ.

Кьосев: Очевидно е така. Двете големи партии са взаимно вкопчени, взаимно се атакуват и взаимно практикуват т.нар. пост-истина. Но защо трябва да се занимаваме само с Нинова и Борисов - има много повече гласове от тези, които отиват при двете големи партии, има много повече алтернативи.

ДВ: Този факт важи обаче и за повечето от останалите партии: популизмът, който винаги е заемал централно място в българската политика, в тази предизборна кампания май достига рекордни висоти. Всички партии, с две-три изключения, се държат така, сякаш нямат друга работа, освен да обслужват определени избиратели, съобразявайки се изцяло с тяхното виждане по една или друга тема. Няма сблъсък на идеи, тези и програми, има само някакви нереалистични обещания и подклаждане на ирационални страхове, като усилено се залага на националистическата и антиевропейската реторика. Защо изведнъж Европейският съюз стана толкова лош? И защо националистическата карта се оказа толкова печеливша?

Кьосев: Думата „популизъм” е дори вече слаба, за да се опише това, което се случва. Това си е живо промиване на мозъци, това е живот в страхове и фобии. Това е ситуация, в която определен тип политически субекти апелират не към елементарния здрав разум на своя електорат, а към неговите страхове, страсти, травми, зависти. И когато целият този букет от негативни емоции стане основното, което се цели и таргетира, тогава вече говорим за една особена пропаганда - при нея няма никаква разлика между елементарния факт и бруталната лъжа.

Да вземем например брошурите, които издаде в. „Телеграф”. Те са пълни с най-брутални лъжи за целия спектър на десните политици и по-специално за „Да, България”. Със сигурност ще бъде доказано в съда, че т.нар. „факти”, на които се базират въпросните брошури, са измислици и клевети. Но какво от това - те вече са изпълнили функцията си. Това е нещо като „Бай Ганьо прави избори”, но в брутален вариант и повдигнато на степен. Докъде ще стигне тази работа - не знам, но за съжаление в един момент този сблъсък може да премине и във физическа конфронтация.

А що се отнася до антиевропейската реторика - парадоксът е, че огромното мнозинство българи не са евроскептици, а напротив. Онези обаче, които са евроскептици и евроомразци, са невероятно кресливи и имат съответните медийни канали, съответните медийни рупори, които им помагат да говорят толкова гръмко.

ДВ: Да, но основните партии сякаш пригласят на този хор.

Кьосев: Когато медийният дискурс стане такъв, тогава основните политици се чувстват задължени да пригласят на този измислен електорат, на този измислен доминиращ глас. И да - ситуацията става наистина нетърпима. Лъже се по най-брутален начин, включително и за Европейския съюз.

ДВ: Когато говорим за умишленото разпространяване на фалшиви информации, няма как да не споменем социалните мрежи, където лъжата намира особено благодатна почва. Но там избуява и друго: хейтърството. За какво, според Вас, е признак това сравнително ново явление?

Кьосев: Със сигурност е признак за травми. Защото голяма част от населението живее в травми. Но при всички положения става дума за целенасочена манипулация от страна на - как да го кажа - определени центрове на омразата. Знае се, че има купени тролове. Потвърди го наскоро и разследване на групата „Чист интернет”, която установи, че един от известните тролове е разпространил за две години над 85 000 постинга, пълни с омраза. Това е една целенасочена манифактура - зад едно име стоят много лица, които по индустриален начин разпространяват омраза. В този смисъл има резонанс между тази манипулация и естествените травми на населението в резултат от един неуспешен, криминален и корумпиран преход.

ДВ: А в чия полза се прави тази манипулация?

Кьосев: Специално този трол, Адриан Димитров е името му, се оказа русофил и поддръжник на БСП. Така че човек може да си прави сам изводи в чия полза се прави това.
 
ДВ: Г-н Кьосев, Вие сте кандидат за депутат от „Да, България” - една от двете нови либерални партии, които се възприемат като антипод на статуквото. Очевидно все още таите надежда за промяна, щом сте решили да влезете в активната политика.

Кьосев: Смятам това за морален дълг на моето поколение. Аз съм публична фигура, изказвам се, говоря разни неща, но в един момент усетих, че моите думи олекват, че започвам да звуча като фанфарон, който само говори, но никога не е рискувал, никога не е правил нещо конкретно. И затова сега реших да рискувам - каквото и да става.

ДВ: Тоест - не само думи, а и дела.

Кьосев: Точно така. А интересното е, че в началото просто исках да заявя подкрепа за „Да, България”. Бях обикновен партиен член, но в един момент се оказа, че те са ме издигнали в своите листи. Трябваше да преценя хващам ли се на това хоро или не. В крайна сметка се хванах и участвах активно в подготовката на културната и образователната програма на „Да, България”.

В един момент във Фейсбук ме попитаха какво ще бъде моето становище за договора СЕТА и за частните арбитражи. Така се видях принуден да се образовам в тази област. Защото ми стана ясно, че ако дай Боже „Да, България” влезе в следващия парламент, а на мен ми се наложи да стана депутат, ще трябва да гласувам за такива неща.

ДВ: Интересно го формулирахте: „ако дай Боже „Да, България” влезе в парламента, а на мен ми се наложи да стана депутат”...

Кьосев: Точно така. Защото гледам на това като на дълг. Като съм се хванал на хорото, ще трябва да го играя.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Борисов: Анексирането на Крим прави България уязвима
by newswriter on 


"Продължаваме да сме против [анексирането на] Крим, защото когато граници се променят със сила, България става уязвима," казва бившият премиер Бойко Борисов в интервю за Ройтерс.

Думите му са част от разговора за отношенията между България и Русия, които агенцията определя като "деликатен политически въпрос" в страната.

Социалистите, изградили партията си на основата на бившата компартия, обещават да блокират каквото и да удължаване на санкциите на ЕС срещу Русия заради анексирането на Крим, допълва Ройтерс.

"БСП е против продължаването на санкциите, защото те накърняват българския национален интерес, българската икономика, земеделие, туризъм. Изгубихме от тези санкции", каза в края на миналата седмица Корнеля Нинова пред Ройтерс.

Агенцията веднага добави и уточнение, че "никоя страна от ЕС не може да налага вето върху удължаването на санкциите, за чието одобрение е достатъчно квалифицирано мнозинство сред страните членки. България, обаче, поема ротационното председателство на ЕС от 1 януари 2018г. и това дава платформа за възгледите на София по този въпрос."

Лидерът на ГЕРБ, който от 2009 г. насам оглави две правителства, казва, че България трябва да работи за задълбочаване на интеграцията в ЕС колкото се може по-скоро.

"Членството в ЕС - макар и сега да не е модно да се говори за него в България - е най-хубавото нещо, което ни се случи", допълва той.

Ройтерс обяснява, че миграцията е във фокуса на напрежението в ЕС и е тема и за българската политика, включително заради подновените опасения, че Турция може да анулира споразумението за спиране на потока мигранти към Европа.

Агенцията припомня, че България е подложена на проверки от ЕС за борбата с корупцията и организираната престъпност - проблеми, които са помогнали да намалее подкрепата за ГЕРБ от 32.7% на изборите през 2014г. на прогнозните 29.8% преди парламентарния вот в неделя.

"Движим се в правилната посока. Сега трябва да предприемем най-сериозни усилия за борба с корупцията и контрабандата... Това са неща, които можем да направим", казва Борисов.

В интервюто от 17 март Нинова заяви, че "ние категорично сме за европейско членство и бъдеще на България... но очакваме същото отношения и към нашата страна, не приемаме двойни стандарти, Европа на две скорости и различно отношение".

Ройтерс допълва, че в най-бедната страна от ЕС социалистите искат да възродят проекта за АЕЦ "Белене", оценяван на поне 10 млрд. евро, да създадат държавен фонд за 500 млн. лева за стимулиране на промишлеността, както и да вдигне пенсиите средно с 20-30%.

Парите за това щели да дойдат от ускоряване на икономиката и "драконовските мерки" срещу "паралелната държава", която всяка година отмъквала от данъкоплатците по около 10 млрд. лева.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

САЩ забраниха електронни устройство на борда на самолети
by newswriter on 


САЩ забраниха пренасянето на големи електронни устройства в ръчния багаж в полети на гражданската авиация от осем мюсюлмански страни.

Департаментът за вътрешна сигурност на САЩ съобщи, че в лаптопите, таблетите, камерите и ДВД-устройствата могат да бъдат укрити бомби.

Мярката ще засегне девет авиокомпании, които летят от десет аерогари. Мобилните телефони не са включени в списъка на забранените устройства.

Очаква се съвсем скоро Великобритания да обяви подобна забрана за някои полети.

Турското правителство съобщи, че американската забрана е грешка и призова тя да бъде отменена.

Големите електронни устройства ще могат да бъдат поставяни в чекирания багаж.

Забраната засяга пътниците на около 50 полета от някои от най-оживените летища в Близкия Изток, Турция и Северна Африка.

Засегнатите авиокомпании са йордански, египетски, турски, саудитски, кувейтски, марокански, катарски и от Обединените арабски емирства.

Те имат 96 часа, като се започне от 7 часа сутринта по Гринуич във вторник, да забранят внасянето на устройства по-големи от мобилни телефони в кабините, съобщиха властите в САЩ, които добавиха, че нареждането няма крайна дата.

Засегнати аерогари:


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Борисов отиде на крака в щаба на московската пета колона
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
Блог

Борисов и компания от ГЕРБ днес са сторили предизборен поклон на Национално движение “Русофили”, които, оказва се, си поръчват социологически изследвания за съотношението на русофилите и “русофобите” в тази уж чужда партия.

След срещата НД “Русофили” и Борисов (във фейсбук) осведомяват по уж идентичен начин, но всъщност с “някои пропуски” какво се е случило.

Русофили.бг:

“Състоянието и перспективите на българо-руските отношения бяха обсъдени днес на среща между ръководствата на НД „Русофили“ и Политическа партия ГЕРБ.

Срещата е по инициатива на Национално движение „Русофили“, което се обърна с покана за предизборни разговори към партиите с потенциал да излъчат представители в следващия парламент – АБВ, „Атака“, БСП, „Воля“, ВМРО, ГЕРБ и ДПС.

По-общата цел на инициативата е да допринесе за подобряване на българо-руските отношения и в този смисъл за привеждане на държавната политика в по-пълно съответствие с настроенията и очакванията на българския народ. Убеждение, че „България трябва в максимална степен да възстанови и поддържа приятелски отношения с Русия“, са изразили 67 процента от запитаните в национално представително изследване на „G consulting“, проведено през юли 2016 г.  На противно мнение са едва 5 процента.

За последната година посещенията на руски туристи в България са се увеличили с 40%, а с президента Путин сме обсъждали и потенциалните възможности за двете страни от проекта за газовия хъб „Балкан“, работата по който вече започна, отбеляза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Председателят на „Русофили“ Николай Малинов подчерта, че движението сътрудничи много ефективно с редица кметове на ГЕРБ. Според цитираното проучване съотношението между русофили и русофоби сред електората на ГЕРБ е 48:13 процента.

В последните години работим много интензивно, за да бъде възстановена популярността на руския език у нас, оказваме методическа и организационна помощ за изучаването му в детските градини и училищата, отбеляза зам.-председателят на „Русофили“ Пенчо Зулчев. Той отправи молба към лидера на ГЕРБ да подкрепи тези усилия, които бележат видим успех”.

Бойко Борисов във фейсбук:

“По покана на Национално Движение „Русофили“ днес проведохме съвместна среща. Запознах техните представители с прагматичните отношения на България с Русия и ЕС.

Това съобщи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във фейсбук профила си.

За последната година посещенията на руски туристи в България са се увеличили с 40%, а с президента Путин сме обсъждали и потенциалните възможности за двете страни от проекта за газовия хъб „Балкан“, работата по който вече започна, съобщи още Борисов.

Изразих несъгласието си с потъпкването на европейското знаме по време на събора на язовир Копринка. Представителите на Движението ме увериха, че това е било провокация и че те не стоят зад този акт, допълни във Фейсбук Бойко Борисов”.
--------------------------------

Както се вижда, русофилите правят проучвания сред избирателите на ГЕРБ, но Борисов не се засяга, че му шпионират електората по проруска линия, а само “пропуска” да спомене този факт. Но и двете страни не пропускат да се похвалят как лично работят с президента Путин за газовия хъб “Балкан”.

От НД “Русофили” пък предпочитат да не споменават, че Борисов ги е смъмрил приятелски за стъпканото европейско знаме на русофилския събор край язовир “Копринка” миналия семптември. Застраховал се е “европейски” и побърза да изведе тази застраховка като основен акцент от поклонението си в русофилската централа.

Ако питате мен, който многократно съм посочвал очевидното русофилстване на Борисов, няма изненада във факта, че ГЕРБ вече официално се нарежда сред посочените от петата колона на Москва проруски партии.

Интересно е обаче, че русофилите някак си много пестеливо споделят резултатите от своето социологическо проучване при положение, че техният лидер Николай Малинов (напуснал БСП в знак на протест, че соцпартията не била достатъчно проруска) не веднъж се е изхвърлял с твърдения за огромен процент русофилстващи българи. Ако имаха данни за нещо подобно, защо не ги споделят сега?

Вместо това ни баламосват с твърдения за 67 процента от българите, които били за приятелски отношения с Русия. Че защо да не са? И аз съм за приятелство, а не за война (пък била тя и хибридна от страна на Русия), ако въпросът е зададен така.

Друга тема е с каква Русия искаме да си дружим и дали искаме в България да е като в Русия. Защото на точно този въпрос последният път, когато беше зададен на българите малко след руската агресия в Крим, едва 6 на сто са отговорили положително.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Тилърсън пропуска среща на НАТО, отива в Москва
by newswriter on 


Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън ще пропусне срещата на външните министри от НАТО през следващия месец, съобщиха американски представители.

Той обаче ще присъства на среща на групата Г-7 в Сицилия, Италия, а след това ще замине за Москва за среща с руски лидери.

На срещата на НАТО в Брюксел САЩ ще бъдат представени от подсекретаря на Държавния департамент Том Шанън.

Кореспонденти съобщават, че това ще засили загрижеността за ангажираността на президента Доналд Тръмп към НАТО в момент, когато той иска да изгради по-добри връзки с Москва.

Американски представители казват, че Тилърсън ще се срещне с дипломати от НАТО през тази седмица във Вашингтон по време на конференция за борбата с терористичната група Ислямска държава.

По време на предизборната си кампания Тръмп изрази възхищение от руския президент Владимир Путин и окачестви НАТО като "ненужно".

Тилърсън имаше близки връзки с руското правитество, когато беше директор на петролната фирма Ексон Мобил и постави под въпрос санкциите, наложени на Русия заради анексирането на полуостров Крим.

По време на визитата си в Брюксел и НАТО миналия месец вицепрезидентът Майк Пенс се опита да увери съюзниците на САЩ за ангажимента на страната му към тях.

Той обаче също така каза, че Тръмп очаква страните-членки на НАТО да увеличат своите военни разходи до края на годината в съответствие с изискванията на хартата на организацията.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Командир на проруски и БСП-тролове е осъждан като наркодилър и иманяр
by newswriter on 

Красен Николов
Mediapool

Началникът на "бригадата" проруски и про-БСП тролове Стефан Пройнов е осъждан за иманярство и притежание на наркотици с цел разпространение.

Това установи проучване на Mediapool за самоличността на човека, който стои зад една от кампаниите по разпространение на фалшиви и ксенофобски новини и коментари в българското интернет пространство. Пройнов и управляваната от него фирма "Булпресс" бяха разкрити в разследването на инициативата "Чист интернет".

Разследването установи, че 20-годишният Адриан Димитров от Шумен е може би най-активният трол в българския Фейсбук, специализирал се в разпръскването на проруска пропаганда, фалшиви новини, реклама за БСП, ксенофобски послания и анти-ГЕРБ послания в огромни количества.

За две години тролът е навъртял над 85 000 публикации. Де юре Адриан Димитров се води собственик на фирмата "Булпресс", но във Фейсбук за управител на компанията се представя именно Стефан Пройнов.

В интервю пред сайта "Биволъ" Пройнов не отрича, че той е човекът, който върти бизнеса с фалшивите новините и пропагандата в полза на БСП и Кремъл. Той твърди, че никой не му плаща и това била негова лична битка срещу ГЕРБ. Разказва, че през 2009 година помагал на ГЕРБ за изборите, спечелени от Бойко Борисов, но за "благодарност" бил арестуван.

"Милиционерите на Цветанов убиха бизнеса ми и съсипаха живота ми. Бях една година под домашен арест. Сега правя всичко възможно те да не спечелят изборите. Това е моята кауза, никой не ми плаща. Изхранваме се от трафик и реклами и сме затънали в кредити", твърди Пройнов.

Наркотици, гранати и иманярство

Проверка на Mediapool, базирана на публични източници, показва, че на 17 август 2010 г. полицията нахлува в къщата на Пройнов в град Плиска по сигнал, че той се занимава с иманярство. Полицаите обаче са изненадани, когато Стефан им предава близо пет килограма марихуана и малко хашиш на обща стойност 28 000 лв. В къщата му са открити 30 археологически ценности и два самоделни детектора за метал. Отделно е намерен кашон, в който е имало две гранати, пистолет, маска и кобури за пистолет.

Наркотиците и иманярството явно са били единственият "бизнес" на Стефан Пройнов в онзи момент. По документи той е бил без работа с месечна инвалидна пенсия от 115 лева. Бил болен от тежък диабет и хипертония. Пройнов казва, че е държал марихуаната в дома си, за да облекчава болките на болната си майка, която е починала преди операцията. Съдът обаче отхвърля тази версия, защото част от тревата била пакетира в малки пликове като за пласиране.

Преди "бизнеса" му с антики и наркотици, той е търгувал с недвижими имоти, но се е отказал.

Заради чистото съдебно минало и влошеното здравословно състояние на Пройнов, Варненският апелативен съд го осъжда на 3 години условно и 10 000 лева глоба. Шуменската прокуратура успява да стигне до тази присъда за по-малко от две години, защото доказателствата са еднозначни.

Сега Стефан Пройнов мрази ГЕРБ за това, че му съсипали "бизнеса". Отговорът му е наводняване българското интернет пространство с фалшиви новини, ксенофобия и "любов" към Русия и БСП.

Казва, че разкритията на "Чист Интернет" за него са атака, платена от "Америка за България" или Джордж Сорос. "Достатъчно е да се види кой ги публикува – Mediapool, кръга "Капитал" и други, на които сме реални медийни конкуренти", коментира той пред "Биволъ".

Стефан за троловете

Пройнов не казва колко хора му помагат в изграждането на мрежата, освен Адриан Димитров и майката на Димитров - Елена. Те били скромни и мотивирани хора. Организацията произвеждала по 150 публикации на ден. Така Пройнов изразявал гражданската си позиция.

"Сега са избори и помагам на тези, които реално могат да свалят ГЕРБ от власт, а това е БСП", обяснява Пройнов. Основният сайт от порфолиото му bulpress.info реално предлага единствено положителни новини за БСП. Той е регистриран на името на Адриан Димитров. Сайтът има само един кореспондент – Борис Анзов от Русия. От там може да се научи как Анзов е връчил на говорителката на руското МВнР Мария Захарова българска носия.

"Ние работим с Борис Анзов и "Медия Мост България" (сайтът на Анзов, чрез който той се акредитира като журналист в Русия и ходи до Сирия, където беше ранен при ракетен обстрел бел.ред. "Биволъ"). Не градим само мостове с Русия, а и с други държави – Ирак, Сирия, Удмуртия, Кюрдистан, излъчваме филми от целият свят както филми от България се показват в други страни. Социалните и културните мостове се градят с десетилетия, а могат да бъдат сринати за секунди от някой политик или дипломат. Но парите от Путин още не съм ги получил", казва Стефан Пройнов.

В отговор на въпрос защо голяма част от статиите възхваляват Русия и Путин, Стефан Пройнов казва: "Защото имаме страници и групи с над 80% аудитория, която е русофилска! Защото искаме да градим мостове с Русия културни и братски, много неща свързват двата ни народа – обща памет, история, религия, историческа памет, ако щете корените на славянския ни ген!".

Срещу западното влияние

Другата причина е, че групата искала да "ограничи западното зловредно влияние". Един от сайтовете му се нарича fakenews.bg и тиражира откровено фалшиви новини, които после наводняват Фейсбук групите. Пройнов публикувал там статията, че Джордж Сорос е умрял. Въпреки докладите до администрацията на социалната мрежа и блокираните линкове, измислената публикация постигнала "голям успех".

"Показахме истинската слабост на соросоидите у нас. Трима инвалиди се преборихме с мощната машина на Сорос", доволен е той. "Срамота, изсипват се стотици милиони грантове в България, а ефектът от дейността им е нулев!", възмущава се Пройнов пред "Биволъ".

Той разкрива, че само за 2016 година неговата група има 30 милиона доказано прочетени публикации през Гугъл, а за Фейсбук цифрата била "огромна".

Обръщат души в полза на Русия

"Ние не сме против Европа и света, но не бива и да сме против Русия! Малко по малко една душа обръщаш, втора трета… Социалните мрежи предлагат истината. Социалните мрежи имат нужда от нас...", твърди Пройнов. Той отрича да е разпространявал ксенофобски материали с аргумента: "Не мразим ромите, детето ми учи и играе с деца от малцинствата".

Стефан Пройнов отказва разкаже кои са троловете на ГЕРБ, но е сигурен, че са много добре организирани и финансирани. Той не желае да споделя информацията "на този етап".

"Отворени сме за хора, които искат да въздигнем България за една чиста и свята република, за една силна страна", казва Пройнов, който е администратор и на страницата "Само за Истински Българи". Той издава и сайта patrioti.net.

Адриан Николов Димитров и неговата майка Елена Ангелова Димитрова управляват голяма мрежа от сайтове със сходно съдържание – прослава на Русия и Путин, националистически призиви, насаждане на омраза към бежанците и ромите, и…пропагадна за БСП, показа проверка на "Биволъ".

ЕЛЕНА АНГЕЛОВА ДИМИТРОВА
elena_angelova_dimitrova@abv.bg

# Domain
ACTUALNO.TOP
BEZ-CENZURA.INFO
BEZ-CENZURA.ORG
BLIFE.MOBI
BULNEWS.INFO
BULNEWS.MOBI
BULNEWS.TOP
BULPRESS.BIZ
BULPRESS.ORG
BULPRESS.RED
BULPRESS.TOP
BULPRESS.XYZ

АДРИАН НИКОЛОВ ДИМИТРОВ art_deco_art@abv.bg

BULPRESS.INFO
PATRIOTI.NET

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ще увиснем като употребено бельо между Европа и Азия
by newswriter on 


Ще останем заклещени в собствената си глупост заради пробива на прокремълското мислене

Николай Слатински

Моите опасения през последните 3-4 месеца наистина ме изпълват с тревога за участта на България.

Пробивът на антиевропейското мислене и прокремълските настроения в една от институциите на властта може да продължи чрез обикновено (а в следващ скоро след това нов парламент и квалифицирано) мнозинство в Народното събрание и съответно превземане на правителството.

А като отчетем и марионетката с ключова позиция в съдебната власт, ще извървим пълен цикъл и то адски, шоково бързо на цялостна институционална база за външнополитическа преориентация на държавата!

Това ще ни тласне от другата страна на европейската граница, ще ни превърне в санитарен кордон, в който ще си изтриват краката всички геополитически маниаци, мегаломани, циклофреници и шовинистични разбойници.

Ние ще увиснем като употребено бельо в сивата зона между Европа и Азия (Мала Азия) и така ще останем заклещени в собствената си глупост.

Мислите си, че това са само мои силно преувеличени страхове?

А защо не допуснете, че пред очите ни са вече започнали процеси с непредсказуеми тежки последици?

Знаете ли какво се е случило с Троянския кон? И каква е била неизменно съдбата на най-слабото звено във веригата? А ние днес сме точно такова звено в Европейската Интеграция...

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на Club Z

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Протести блокират границата с Турция
by newswriter on 


Протестиращи националисти успяха да блокират изцяло или частично граничните пунктове към Турция във вторник, съобщи частната телевизия бТВ.

Стотина протестиращи блокираха пътя за граничен пункт "Малко Търново" малко преди 11 часа. Те бяха облечени в народни носии и с кукерски хлопки.

Според кореспонденти те нямат разрешение за блокада на пътя.

Полицията е спряла автобусите километри преди пункта и е написала предупредителни протоколи на водачите, след което ги е пуснала на пътя.

В момента няма автобуси с пътуващи от Турция през ГКПП „Малко Търново”.

От 10 ч. бе блокиран и граничен пункт "Капитан Андреево". Протестиращите излязоха на пътя с вериги и автомобилни гуми. Протестиращите твърдят, че пунктът ще остане затворен до вечерта.

Протестът е в едното платно, но в другото платно в посока Турция отпътуваха празни автобуси. Очаква се днес към секциите в южната ни съседка да тръгнат и бюлетините за вота на 26 март.

На граничен пункт "Лесово" блокадата е частична, протестиращите пропускат тирове и леки коли. 200 полицаи охраняват стотина протестиращи. През пункта днес автобуси не преминаваха, а протестиращите видяха в това провокация.

Политическа формация организира днес протест на границата с Турция, а целта на инициативата е да не се допуска т. нар. изборен туризъм – автобусите от южната ни съседка.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

В село Баня бежанците са хубави хора
by newswriter on 


Тук проблемите, с които сега се сблъскват България и Европа, отдавна са решени

Искра Ценкова,
снимки: Юлиян Савчев
Сега

 
"Джуан, моля те, из-вии-кай мом-чето, ко-ето го-во-ри ан-глий-ски. Мом-че-то, което мо-же да превежда. Абе, момчето, бе... Ахъ, баба, точно така - баба, йес", насечено говори социалната работничка от бежанския център в новозагорското село Баня, белким най-сетне я разберат. Сирийските кюрди са се скупчили край нея, ръкомахат, говорят нещо един през друг. "Кой им пре-веж-даше, Джуан? Транслейт, транслейт? Кой? Инглиш", продължава жената.

Къдрокосият Джуан хуква нанякъде, а служителката в миграционния център разтваря безпомощно ръце. Преводачът от арабски живее в Сливен, днес го няма, а няма как да го привикат набързо. Комуникацията е заплетена, разноезична, с мимики и ръкомахане, но служителите са категорични: В края на краищата и така се разбираме.
------

Работата на Зорка, социална работничка в бежанския център на село Баня от година и половина, се върти най-вече около сирийските деца. Тя ги учи на български под формата на игра: "Здравей!", "Как се казваш?", а на свой ред се опитва да прихване някоя тяхна думичка, но казва, че вече съвсем се е оплела в мешавицата от арабски и кюрдски...

Всички бежанци, настанени в момента в центъра, са кюрди. Говорят най-вече своя език, но пък децата им бързо попиват нашия. Пресекли са българската граница около Коледа миналата година, но хлапетата вече редят в песнички и стихчета непознатите им думи. Тези деца, казва Зорка, носят следите на войната.

Родителите им бягат от "Ислямска държава" с една раница на рамо - с документи и телефон. Децата вървят с тях дни наред пеша, пресичат нелегално границите. Идват в центъра силно уплашени, после рисуват спомените си - изоставените си къщи, приятелите си... Тук направили първите си мартеници и ги подарили на жените от съседния старчески дом. Бабите също им вързали с много вълнение червено-белите конци за здраве. Така заедно свили пространството на междукултурните си различия.

Село Баня, най-голямото и най-кроткото в Новозагорско, за разлика от Елин Пелин, Белене, Розово и много други български градчета и села, не гледа бежанците под вежди. Не ги приемат за орда потенциални терористи, не ги наричат навлеци, не се страхуват, че

"талибаните" ще им отнемат работата

"То работа и за нас няма, та няма какво да ни вземат...", казва Сали, преименуван през социалистическите години на Славчо. Никой в Баня не се притеснява и от това, че пришълците може да им донесат зарази, нищо че ежедневно се разминават не с едно, а с няколко десетки семейства от центъра. За последните двадесет години, откакто го има, нищо подобно не се е случвало. А настанените в него днес са около 150 души. Покрай миграционния натиск в края на миналата година сградата е буквално пренаселена.

Богатото на лековити води новозагорско село е разхвърляно по баирите, неподредено, с лъкатушещи и разорани улици, надвесени над река Тунджа, която тече през средата му. Бежанците, които са на свободен режим от осем до осем, се спускат на групички от горната част на Баня, където са и старческият дом, и балнеоложкият център, и вилната зона.

Минават през главния мост и се пръсват из площада, влизат в магазините да пазаруват, а понякога прескачат и до Нова Загора. Случва се и да обикалят из циганската махала на селото, а тя заедно с българската дели един бряг. Но за толкова години никой срещу никого не е извадил нож от етническа нетърпимост.

Точно обратното - ромите отварят домовете си за бежанците, черпят ги с каквото имат, те пък се надяват, завръзвайки връзки с местните, да заработят по някой лев. А приказките им вървят, както казва мургавият Сали-Славчо, "ръчно". Затова и селото не се сеща дори да иска засилено полицейско присъствие, не се барикадира здраво зад вратите на къщите си.

Всъщност 90% от местните са цигани, но повечето от тях се самоопределят за турци. "Тук имаме само един циганин - жената на Самито", смеят се гръмогласно брадясалите мъже в бакалията на Христомир. По-възрастните от тях едва-едва продумват на български, но пък по-младите са двуезични, говорят добре български, а някои покрай гурбета са се сдобили и

с беден речник от европейски езици

Самата циганска махала е верски разнородна. Мюсюлманите преобладават, те обаче с чувство за хумор отбелязват, че са силно набожни само до обяд. Вечер посягат и към свинското, защото Всевишния не виждал отгоре какво правят в тъмното. Ромите, изповядващи християнската религия, пък за разлика от българите, които все се канят да си построят църква, имат цели два молитвени дома.

Мюсюлманската част от махалата обаче не успяла да дострои джамията си, та сега се молят в едно от кьошетата на вдигнатата наполовина постройка. А това, че селото се кланя в различни храмове, не му пречи да живее в сговор, да строи къщите си заедно. Повечето от мъжете на Баня са строители. Работните места са кът, местните заработват хляба си в пилчарниците, в лозовите масиви, с рязане на рози из Казанлъшко.

Въпреки това не крадат, не просят, дори не пазаруват на вересия. Предпочитат да се трудят. Ако не намерят работа тук, тръгват на гурбет в Гърция, Испания, Италия, после се връщат и с парите от гурбета вдигат големи къщи - на портите с лъвчета, разказва Христомир, който от три години държи една от бакалиите в селото.

"В началото, когато отвориха бежанския център, тук имаше всякакви - афганистанци, косовари, македонци. Е, с някои от тях се е случвало и да се посдърпаме. Имаше по-горе ресторант, там вдигаха най-големите скандали. А тия момчета, дето днес идват в селото, са много уплашени. Дванайсет стаи съм направил в центъра. Бежанците търсеха от мен работа. Взимал съм от тях да ми помагат на надница, но ги подбирах сред тия, дето знаят турски. Някои от арабите говорят езика, а сред тях има и доста майстори. Имаше един Синан, дали пък иракчанин не беше, ама златни ръце имаше", разказва Сали в магазина.

Димитър Захариев, директорът на центъра за бежанци, отчита миграционния натиск, започнал през миналата година така: На всеки два месеца центърът е приемал по 60-ина новопристигнали бежанци. Бягащите нелегално през границите идват в центъра с полицейска охрана от домовете за миграция в Елхово и Любимец.

Сградата в Баня е с малък капацитет - до 70 души, а в момента се пука по шевовете. Тридесетината над допустимата бройка са настанени легло до легло в едно помещение, но поне са на сухо, имат над главите си покрив, отбелязва Захариев. Престоят на бежанците в миграционните центрове вече е сравнително кратък.

Процедурата за получаване на решение за закрила се задейства веднага - подават молби, тръгват по интервюта, в които описват своята бежанска история и след около два месеца получават хуманитарен статут или отказ, който могат да обжалват.

"През годините се е случвало различните етноси, настанени в центъра, да се сбият, да влязат в конфликти, но пък сме се справяли без чужда помощ. Сега са само сирийци, сплотени са, помагат си. Дори когато имат битови пререкания, няма шумни скандали и побоища. Ако не могат да разрешат спора, търсят съдействие от служителите на центъра. Няма как в центъра да попаднат радикализирани ислямисти, тъй като всеки от тях минава през засилено проучване", отбелязва Захариев.

Освен сирийските кюрди в момента сградата обитават и

петима самообявили се за китайци,

но според служителите те са по-скоро монголци, бягащи от провинция в границите на Китай. Сред контингента има и доста украинци, но те са се възползвали от правото си да живеят на външни адреси и да пристигат в центъра само за интервютата. Настанените в общата, ремонтирана преди две години сграда, имат нормални условия за живот, получават и топла храна, приготвена на място - закуска, обяд и вечеря, имат и къде да си сготвят сами по нещо.

Повечето от мъжете, чакащи хуманитарна закрила, са строители, фаянсаджии, рядко сред тях има висшисти - лекари, инженери, отбелязват служителите в миграционния център.

Махмуд, единственият, който може да отлепи някоя дума на английски, поглежда избелелия плакат зад гърба си с надпис "И един бежанец без надежда е твърде много" и казва: Тук всички отдавна сме загубили всякаква надежда. Махмуд и семейството му живеят на четири квадратни метра - легло над легло. Цялото помещение, използвано преди за други цели, в момента е парцелирано с одеяла, които служат за стени, врати, а по леглата са всички с всичко, което имат - мъже, жени, деца, старци, остатъците от семейната им покъщнина.

"Но пък сме на сухо и топло", прави опит за усмивка Махмуд. Питаме го къде ще отиде след два месеца. В Германия, казва мъжът. Един от синовете му вече е там. Разрешенията за закрила и на неговото семейство, както и на повечето от настанените в центъра, вече са разписани, скоро ще напуснат лагера.

Оттук нататък всеки сам ще избере къде да продължи живота си. Повечето бежанци се насочват към София и другите големи градове и търсят квартира. За огромната част от тях адресната регистрация е само трамплин към българските документи, с които преминават западната ни граница, за да поемат най-вече към Германия, Швеция...

Но пък един друг Махмуд и 28-годишната му жена Оуфа с четирите им деца смятат да се установят в България. Когато напуснали родината си, най-малката им дъщеря Нуршан била двегодишна. Само за два месеца и нещо кака й - петгодишната Лила, вече знае кратки стихчета на български. Тук имат приятели, надяват се те да им помогнат в социалната и културна адаптация.

Според Радомир Велев, кмет на селото, което не се плаши от бежанци, обяснението за местната толерантност е следното: От началото на демокрацията тия хора са все по гурбет из широкия свят. Те самите там са били пришълците, различни.

Той самият като кмет обаче не пропуска възможност да говори с хората за всякакви морални казуси, особено религиозните, етническите, въпреки че открай време селото е решило помежду си тоя проблем. За разлика от много градове в България и Европа.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Защо беше тази тайна среща при Радев?
by newswriter on 


След срещата, свикана спешно от президента Радев, знаем само едно: ставало е дума за намесата на Турция в изборите. Но Турция не е единствената страна, която шета из българския двор. Пък и има една партия, която... Коментар от Татяна Ваксберг:

ДВ

Има един сигурен способ да уплашиш хората и президентът Радев очевидно го владее. Вчера дори го използва - събра тайните служби и главния прокурор, без да го съобщи предварително, а когато срещата приключи, просто млъкна. Каза само, че обсъждали изборите и сигурността на страната. Къде ли се пресичат тези две теми, ако не в агитацията, водена от Турция в полза на ДОСТ?

Между редовете

Този номер работи безотказно. Казваш например, че тема на разговора е била епидемията от холера, но веднага добавяш, че няма нищо повече за казване. А след като започнат брожения и бунтове, се оказваш в ролята на грижовен защитник, който уверява, че навреме е поръчал ваксини, за да предпази населението.

Сравнението между днешна Турция и епидемията от холера, разбира се, е преувеличение, но все пак не е съвсем за изхвърляне. Просто голяма част от българите са възпитани в екзалтиран патриотизъм, почерпил енергия от омразата към Турция заради петвековното „робство”. Кажете им, че има проблем със сигурността, свързан с Турция, и няма нужда от повече думи - паниката е в кърпа вързана. Дори в две кърпи, ако броим загадъчното мълчание на президента. Посланието му все едно гласи: нещата са толкова сериозни, че направо не са за разказване.

Разбра се, че са сериозни. Точно затова се очаква и обсъждане по темата. Но в тишината президентът най-много да заприлича точно на онези, срещу които се бори. Нима тревогата му от турската намеса не е сама по себе си намеса в изборния процес? Все пак в момента за първи път има разцепление на мюсюлманския вот - едната партия (ДПС) е близка до Кремъл, а другата (ДОСТ) е близка до Ердоган.

Да не си български мюсюлманин, ако наистина трябва да избираш между скок наляво или надясно през прозореца. Но тук не говорим за мюсюлманите, а за президента Радев. Как така между Путин и Ердоган успя да избере от кого да се уплаши повече?

Помните ли аргумента на Радев за отпадане на санкциите срещу Русия? След като доста се почуди как да се представи като европеец и натовец, но едновременно и като защитник на руските интереси, в един момент уцели златната среда - каза, че е противник на санкциите от грижа за Европа, а не от грижа за Русия.

По думите му, наложените на Русия санкции ощетяват Европа и тъкмо затова той се застъпва за отпадането им. Но твърде скоро дойде краят на това находчиво изобретение. Колкото повече говори по едни теми и мълчи по други, толкова повече Радев се поставя в онази позиция, в която и без друго го виждат както вътре, така и извън България - като пазител на Кремълските интереси.

Нека уточним - намесата на Турция в българския изборен процес е отвъд добрия тон и определено заслужава реакция от България. Онова, което смущава, е друго - че Турция не е единствената страна, чието шетане из българския двор си струва да бъде забелязано.

Всичко е заради ДПС

Повечето социолози твърдят, че ДОСТ няма да влезе в парламента, но ще успее да отнеме гласове от ДПС. Въпросът, който все още си стои без отговор, е следният: колко гласове ще загуби Движението и с колко съответно ще намалеят депутатите му?

Най-разнообразни изчисления сочат, че става дума за максимум две или три депутатски места. Но и едно да е, този един-единствен парламентарен глас може да се окаже решаващ, когато започне да се формира правителство.

“Правителство” ли казахме? Да, и то с ДПС, представено през 2017 година като патриотична прокремълска група на българските турци. Всяка от големите партии се държи така, сякаш се подготвя за съюз с тази формация. Нищо че на глас казва друго.

За левия президент вече казахме, но има и реакции вдясно. ГЕРБ, Реформаторският блок и Нова република поискаха намаляване на секциите в Турция. Реформаторският блок дори разшири искането с един стар рефрен: да се затвори границата за “изборните туристи”, каквото и да означава това на езика на правото.

Къде ли беше загрижеността на ГЕРБ и БСП, когато Доган разиграваше обръчи, гарантираше порции, лансираше Пеевски, ставаше домакин на (само)убийство и обявяваше Русия за алтернативен гарант на сигурността на планетата? И после - угрижени били заради нашествието на Ердогановия османизъм в България. Не, грижата им е тази: бъдещият им партньор ДПС да не пострада на изборите.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Тия пък с тяхното щастие
by newswriter on 

Веселина Седларска
Редута


20 март е Международен ден на щастието и дата, на която пристига пролетта. Както се вижда и тук опциите не са повече и по-различни, отколкото в политиката – за едни щастие, за други „17 мига до пролетта“. Къде сме ние?

В такива класации търся България от 100 нататък. И сравнително бързо я намирам – на 105 място по щастливост сме. Като си помисля, че по свобода на медиите сме на 113-то място, мисля си, че с щастието се справяме сравнително добре.

По-щастливи сме тоест, отколкото осведомени какво се случва в страната. Което е логично всъщност – представяте ли си колко по-назад в класацията за щастие щяхме да сме, ако бяхме пък и осведомени.

Само две от държавите преди нас ме тревожат – Македония и Палестинските територии са по-щастливи от нас според световната класация. За македонците, хайде, имам някакво обяснение – българите по традиция се чувстват по-щастливи, когато не са в България. Но това с Палестинските територии ме разстройва много.

И територия станахме, и пак палестинците по-щастливи от нас. Ивица явно трябва да станем, щом в Газа са по-напред в щастието.

Вие сигурно си мислите, че това са несериозни работи – как пък може да се измери щастието, на какъв кантар, с какъв метър. По шест показатели го мерят, оказва се:  брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, средна продължителност на живота, социална подкрепа, доверие в правителството, свобода хората да взимат решения, отнасящи се до живота им, както и щедрост, която се оценява на базата на размера на помощите, дадени за благотворителност.

Сериозно изглежда.

И кой е първенец в последната красация – Норвегия. То, ако не е Норвегия, ще е Дания, в случай, че не е Исландия. Все едни държави, които живеят на буца лед, чудят се дали лятото ще им се падне тази година някой предобед или следобед, нямат за гордеене никаква култура – като орат не им изскача през бразда тракийска гробищна утвар, тук-там само някой викингски рог.

На какво отгоре са щастливи?

В Бутан пък имат министър на щастието и не си мерят брутния вътрешен продукт, а брутното национално щастие, ама за там е обяснимо – те имат директен канал с вселенските хармонии, това си е направо конфликт на интереси поради връзки с Шамбала.

Ние такива неща като бутанците и скандинавците нямаме. Ние имаме генетичен код силно да любим и мразим. Още по-точно: силно да мразим нещо, което друг силно люби. И като победим с нашата омраза неговата любов – ето, това е нашето щастие.

То не е лесно като на скандинавците и бутанците, иска много сили и време. Но ние време имаме – не ни се налага да се борим с климата като ония на север, нито да оцеляваме в камънаците край  Хималаите, ние живеем на парче от рая, така че имаме всички условия да се посветим на битката си за щастие, която при нас се равнява на битка на нашата омраза с чуждата любов.

Вярно е, че за света ние сме нещастни хора, но пък ние "за ценой не постоим", когато нам нужна одна победа и особено ако остават само 17 мига до пролетта.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Руски олигарси и политици откраднали 20 милиарда долара
by newswriter on 


96 страни са замесени в огромна схема за пране на пари, управлявани от руски престъпници, които имат връзки с руското правителство и службите за сигурност.

Разкритата схема е резултат от  3-годишно разследване на службите за сигурност в Молдова и Латвия, пише британският в. "Гардиън".

Разследващите там разкрили, че милиарди долари са били изпратени от престъпници в Русия чрез банкови сметки в Латвия и Молдова. Разследването ги отвело до 96 замесени страни и мрежа от фирми с анонимни собственици.

Документи, които журналистите са видели, показват, че и британски и американски банки са обработили огромни суми мръсни пари.

През банки на Великобритания или базирани в Кралството са минали близо 740 милиона долара.

Сред 17-те банки са HSBC, Кралската банка на Шотландия, Лойдс, Барклис и Каутс . Те ще трябва да отговарят пред правосъдието какво знаят за международната схема и защо не са отклонили подозрителните трансфери.

Документи показват, че най-малко 20 милиарда долара вероятно са били прехвърлени от Русия в 4-годишен период - от 2010 до 2014 г. Според разследващи реалната сума може да е 80 милиарда.

Високопоставен служител, свързан с разследването, казва, че руските пари "очевидно или са били откраднати, или са с престъпен произход".

Разследващите все още се опитват да идентифицират някои от руските олигарси и политици, които стоят зад операцията. Те предполагат, че в нея са били замесени около 500 души, включително олигарси, московски банкери, агенти на службите.

Според британския вестник Игор Путин - братовчед на руския президент - е в борда на московска банка, в която е имало сметки, свързани с измамата.

Реалните собственици на повечето фирми в мрежата за пране на пари остават скрити зад анонимността, осигурена от спорните офшорни закони.

Документите, които "Гардиън" цитира, съдържат около 70 000 банкови транзакции, 1920 от които са минали през британски банки, а 373 - през американски.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Руски журналисти са убити от сърби, призна косвено Путин след четвърт век
by newswriter on 

ИВО ИНДЖЕВ
Блог


Наистина ли не вярвате, че Русия “политически целесъобразно” е обесила в съгласие с османците непокорния спрямо двете азиатщини българин, чужденеца Васил Левски?

Ето ви един съвременен пример за това, как четвърт век Москва шикалкави за смъртта на двама руски журналисти, убити от сърби, за да не навреди на отношенията с нейната клиентела в Белград.

Фактът, че в Русия\ СССР животът на имперските поданици- животът на “малкия човек”- никога не е бил от значение на кантара на “голямата политика”, не е откритие.

Новината за посмъртно наградените с 26 години закъснение руски жертви на сръбски (не)приятелски огън “просто” потвърждава най-дълбоките традиции на безсмъртната руска политическа доктрина, според която човекът е нищо в сравнение с държавния интерес.

Руските журналисти Виктор Ногин и Генадий Куринной (на снимката) са убити от сръбски полицаи край село Костайница на 1 септември 1991 г. по време на войната между Хърватия и Сърбия.

Руснаците са разстреляни в безпомощно състояние от сръбски отряд от 13 души, начело с някой си Бранко Бороевич. Той не само заповядал огъня по обозначения като превозващ телевизионни журналисти автомобил, но и след като в колата имало ранени наредил те да бъдат доубити с убеждението, че са “хърватски шпиони”, макар руснаците отчаяно да обяснявали , че са руски “братя на сърбите”.

Едва на 20 март 2017 г., след дългогодишни усилия на близките на убитите да преодолеят съпротивата на руската държава да изобличи убийците, Путин благоволи да признае истината, награждавайки посмъртно загиналите журналисти “за мъжество и самоотверженост при изпълнение на служебния си дълг” – т.е. те вече не са “безследно изчезнали”, а убити по време на работа (на сръбска територия и от сръбски убийци).

http://www.kommersant.ru/doc/3247900

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Пеевски похарчил половин милион за атака срещу "Да, България"
by newswriter on 


Делян Пеевски вярва, че "Да, България" може да влезе в парламента и заради това са атаките срещу нас. Изведнъж той похарчи 3 пъти повече пари от нашия бюджет за изборите. Просто така похарчи половин милион, каза лидерът на "Да, България" Христо Иванов.

Той коментира за Нова телевизия разпространението на книгата "Крадци на демокрация. Те ограбиха България!", която беше предлагана безплатно заедно с в. "Телеграф" и насочена срещу партията му.

Книгата беше разпространена в началото на миналата седмица, но Централната избирателна комисия (ЦИК) постанови спирането ѝ, тъй като нарушавала разпоредби от Избирателния кодекс.

В решението на ЦИК беше отбелязано, че от приложените доказателства е видно, че "едноличен собственик на капитала на дружеството-издател на книгата е "НСН ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е "Интръст Лимитед", чуждестранно юридическо лице, в което 100% дялово участие има Делян Славчев Пеевски".

По думите на Христо Иванов от създаването на партията преди десет седмици до сега срещу нея е имало над 800 атаки в различни медии. Той уточни, че "Пеевски и неговите приятели са сериозни хора и осъзнават с кого не могат да се спазарят".

"Ние сме нова политическа сила, която търси своето начало. Искаме да работим с хора, които до сега не са се припознавали в ролята на политици. Когато някой идва свободен и не е част от омертата, то той бива атакуван", каза още Иванов.

Според него хората трябва да имат алтернатива, "за да не се редуват Орешарски с Борисов". За създаването на подобна алтернатива обаче трябва време и от "Да, България" били готови да го отделят.

"Трябва да започнем да изграждаме политическа алтернатива, защото в тази управляваща върхушка Пеевски, Ахмед Доган и Сараите винаги присъстват. Друга показателен факт е, че в последните 30 години в листите на всички партии продължава да има доносници от Държавна сигурност", добави Иванов.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

САЩ забраняват електронни устройства в ръчния багаж
by newswriter on 


САЩ ще забранят пренасянето на лаптопи и таблети в ръчния багаж в полети от страни от Близкия изток и Северна Африка.

Правителствен източник каза за Би Би Си, че мярката ще засегне девет авиокомпании, които летят от 10 аерогари.

Американски медии съобщават, че решението е взето след информация, събрана от разузнаването в чужбина.

Забраната ще включва всички големи електронни устройства като лаптопи, таблети, ДВД и електронни игри.

В ръчния багаж обаче ще може да се пренасят мобилни телефони.

Департаментът за вътрешна сигурност отказва да коментира проблема, но ще направи съобщение по-късно във вторник.

Не е ясно кои авиолинии ще бъдат засегнати от забраната и колко дълго ще продължи тя. Но Кралските йордански авиолинии съобщиха в понеделник, че забраняват на пътници да пренасят електронни устройства в полети до и от Северна Америка.

По-късно съобщението беше изтрито от социалните мрежи.

Министърът за вътрешна сигурност Джон Кели е разговарял с конгресмени през уикенда, за да обясни необходимостта от забрана на електронни устройства, съобщи Асошейтед прес.

Новата забрана е обсъждана от няколко седмици, съобщиха медии в САЩ.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Новото "турско робство"
by newswriter on 


Подобни обществени усещания има и сега и точно те са причината за перманентната политическа криза
 

Любен Обретенов
Клуб Z
 
Терминът "турско робство" не се използва от нито един уважаващ себе си професионален историк. Империята е османска, а не турска. Има достатъчно много исторически извори, според които българите, макар да са нямали собствена държава, макар да са били дискриминирани на религиозна основа, не са били роби.

Въпросът защо този термин се е наложил в българското обществено съзнание обаче е много интересен. Краткият му отговор е: най-вече заради преживяното от предците ни в последния от петте века османска власт.

Още по-интересен е въпросът дали причините за възникването и налагането на "турското робство" не съществуват до голяма степен и днес. Краткият му отговор е да. И тогава, и сега българите като цяло са имали европейско самосъзнание и самочувствие, но са принудени да живеят в азиатска деспотия. Сега всъщност е евроазиатска.

Последният от петте века, в които сме били османска провинция, е наистина страшен за българското население. И според експерти именно заради преживяното тогава в историческата ни памет се е загнездило усещането за робство.

От 70-те години на  XVIII в. до първото десетилетие на XIX в. е периодът на кърджалийството. Кърджалиите са разбойници, много от тях бивши военни, които подлагат многократно на масов грабеж селата и малките беззащитни градове.

Кърджалийството е сериозен белег за упадък на централната власт. Но тя се бори с това явление, като дори българското население получава разрешение да се въоръжи срещу кърджалиите - право, което преди това българите не са имали, с изключение на някои привилегировани групи.

През 60-те години на XIX в. в българските земи се заселват черкези от Кавказ. Османската власт полага усилия да ги направи порядъчни стопани, като им отпуска земя за обработване. Българите са задължени да им построят жилища и да им дадат добитък. Въпреки това черкезите се занимават с кражби и насилия, с които централната власт също не успява да се справи.

Черкезките нападения са сред най-важните причини за Априлското въстание. Един от основните изводи на Иван Хаджийски в "Психология на Априлското въстание" е, че бунтът е най-силен именно там, където е имало най-много черкезки злодеяния. Черкезите имат и основна роля в кървавото потушаване на въстанието.

Същевременно империята прави опити да се реформира и европеизира. През 1838 г. е издаден т. нар. Гюлхански хатишериф. Той постановява равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание. Гарантира се неприкосновеността на живота, честта и имуществото, дава се право на съдебен процес на основата на закона и т.н. Хатишерифът е потвърден от Хатихумаюна, издаден през 1856 г., който в общи линии постановява същото.

Тези два документа обаче си остават лист хартия.

"Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука".

Това казва воеводата Цанко Дюстабанов пред турския съд малко преди да бъде осъден на смърт през 1876 г.

Накратко - през последния от петте века централната власт в османската империя е слаба и не може да поддържа реда и спокойствието. В провинциите, особено в по-малките градове и села, населението живее в постоянен ужас от кърджалии, черкези и всякакви други разбойници.

В по-големите градове има много българи, които са се замогнали, видели са свят и са далеч по-образовани от турците. На които обаче трябва да правят теманета, защото те са управляващата класа само и единствено заради религията си. Тези българи са залъгвани с Хатишерифа и Хатихумаюна, че ще бъдат наистина равнопоставени в империята, което така и не се случва.

Аналозите между тогавашната ситуация и сегашната се набиват на очи. В селата битовата престъпност е сериозен бич за хората. Вярно, тя не може да се сравнява с кърджалийските и черкезките погроми, но все пак нейните размери са недопустими за XXI в. в държава-членка на ЕС.

Телевизионните новини изобилстват от репортажи за поредния криминален акт. И това не се дължи само и единствено на професионалната нужда на медиите от лоши новини. Централната власт или не може, или не иска да се справи с този проблем.

Да не говорим, че някои местни дерибеи дори се радват на нейното благоволение, особено като дойде време за избори. Приликите между регионалните мутри и едновремешните аги, паши и бейове са просто очеизваждащи. Приличат си и отношението на османската власт в XIX в и на българската власт в XXI в. към тези хора. И тогава, и сега централната власт или не може, или не иска да се справи с тях.

И днес в България силните на деня обикновено са не онези, които са най-подходящи. А тези, които по един или друг начин са успели да извоюват за себе си привилегията да бъдат част от т.нар. елит - било местен, било национален. Днес принадлежността към някоя от партиите, най-вече към трите най-големи - ГЕРБ, БСП и ДПС  - е най-важното условие за лично развитие.

В рамките на тези партии в повечето случаи пробиват не най-способните, а най-лоялните на началника. Така както през  XIX в. е трябвало да носиш фес, за да имаш кариера. Още по-лошо е, че в момента е трудно, почти невъзможно, да имаш успешен бизнес без да си близък до партийната върхушка, в която влизат новите паши, аги и бейове.

И като стана дума за бизнес, днес правенето на такъв у нас е съпроводено с хиляди пречки на административно ниво - било заради корупмираност, било заради некадърност, било заради лошо законодателство. Така, както през XIX в. черкезите са застрашавали търговията, нападайки керваните по несигурните пътища на империята. Вярно, черкезите често са убивали търговците, докато сега администрацията убива само предприемчивостта.

Днес формално имаме Конституция, която гарантира, че всички са равни пред закона. За 27 години преход обаче няма нито един осъден висш политик или мастит бизнесмен, въпреки че имената на мнозина от тях се свързват с огромни безобразия. Те продължават да тънат в лукс и разкош на фона на всеобща, в много случаи въпиюща, бедност.

Държавното обвинение се задвижва срещу някой от този калибър само ако той стане неудобен на олигархическата върхушка. И то се задвижва не за да го осъди според закона, а за да го сплаши според мутренските неписани правила.

Имаме Изборен кодекс, който гарантира, че суверенът, т. е. народът избира своите управници. На практика обаче суверенът е принуден да гласува това, което му е спуснато от партийни централи със задкулисни началници.

Ситуацията много напомня Хатишерифа и Хатихумаюна - на книга едно, на практика друго. Всъщност по отношение на недостатъците на политическата система и избирателната в частност хората вече се произнесоха на референдум, при това масово и внушително. Но като се има предвид нежеланието - къде по-скрито, къде по-явно - на всички български партии да се съобразят с това произнасяне, борбата тепърва предстои.

Няма лошо, че тази борба се води от чалгаджията Слави Трифонов. И през "турското робство" мнозина легендарни хайдути, допринесли за българската свобода са започнали "кариерата си" като най-обикновени разбойници. Важен е крайния резултат, останалото е само жълтения или поука, в зависимост от това кой какво търси.

Тази не особено цветуща ситуация на държавно ниво контрастрира силно с обществените настроения у нас. До голяма степен днес ние живеем в наследството, оставено ни от "съветското робство". При което нямахме право на частна собственост. Нямахме право дори да пътуваме, каквито права нашите предци под "турско робство" са имали. За 27 години демокрация обаче, 10 от които в ЕС, очите на българите вече са достатъчно широко отворени.

По-голямата част от хората са наясно с разликите между България и истинските демокрации, защото са ги виждали с очите си. А не малка част са достатъчно добре образовани, за да са наясно и с причините, поради които общественото ни развитие  - политическо, социално-икономическо, културно -  върви с мъчително бавни темпове. Появиха се и политици, които съумяха да дефинират проблема и да посочат неговите решения.

И днес на мнозина българи им се налага да правят "теманета" на управници, които в лично качество не заслужават дори поглед. А гражданските права много често зависят повече от благоволението на един или друг властимеющ, отколкото от гаранциите, давани от закона.

Как е завършил последният от петте века "турско робство" е известно - с Априлското въстание, след което Европа, точно според думите на Дюстабанов, е изпъдила османлиите, посредством Руско-турската война. Как ще завърши постсоциалистическото ни "робство" засега можем да гадаем. Едно е сигурно - тази ситуация не може да продължава вечно.

Усещането за "робство", от което олигархията не желае да освободи обществото, е основната причина за продължаващата политическа криза, която няма да свърши с предстоящите избори, независимо от резултата им. Напротив - най-вероятно тя ще продължи доста дълго време, а е възможно да има и сериозни обществени катаклизми.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Най-силната предизборна кампания
by newswriter on 


Тази карикатура някой ден ще влезе в учебниците по политически науки. Боим се - не заради художествените си стойности, а заради епидемията от истерични припадъци, които предизвика с появата си...

Дияна Костова
webcafe

Ако случайно сте проспали последните три десетилетия и се събуждате едва сега, няма начин да не ви направи впечатление нещо удивително: България живее в дефектирала машина на времето, перпетуум мобиле от фалшиви теми и самонарочени герои, зациклили в режим "1990 г.".

В БСП проклинат "сполетялата" ги демокрация, десницата се цепи по дължината на косъма, Гарелов пак е на екран, а целият мозъчен тръст на републиката е ангажиран да чепка философския спор "Че Доган е умен - умен е, ала защо е и толкова красив".

Така, 7 дни преди изборите най-плътно отразяваният дебат не е за доходи, данъци или, не дай си Боже, лидерска визия за бъдещето на страната в следващите 4 години.

Тема No.1 е войната между ДПС и ДОСТ - партии със сумарна подкрепа около 15% и отдавна изчерпан електорат.

Вземете за пример горепосочената карикатура и я разгледайте добре. Запомнете я, защото някой ден ще влезе в учебниците по политически науки. Боим се - не заради художествените си стойности, а заради епидемията от истерични припадъци, които предизвика с появата си.

"Кандидатка за депутат на Местан агитира във фейсбук със срамни карикатури за автобусния туризъм и падането под османско робство през 1341 г.", алармира "24 часа" на първа страница.

Прикрепено е и "факсимиле" от профила на Мехриджан Изет (секретарка на кърджалийската структура на ДОСТ, четвърта в листата след Лютви Местан) с "доста двусмислено изображение" (според дописката във вестника) и надпис "DOST geliyor DOOST anlayanlara".

В буквален превод от комшийски това означава "ПРИЯТЕЛ идва, ПРИЯТЕЛ за разбиращите", където "ПРИЯТЕЛ", разбира се, съвпада с абревиатурата на Местановите "Демократи за отговорност, свобода и толерантност".

Какво е искал да каже авторът? 5 феса,  ятагани, зурни, турско робство и бюлетина "13" - едва ли има нужда от анализ, ще отговорите вие.

Вероятно затова и кандидат-депутатът на ГЕРБ от 9 МИР Цвета Караянчева се възмути реши да си запише червена точка пред патриотичния електорат, като изпрати сигнал до Районната прокуратура за "подбуда към дискриминация, насилие и омраза, основани на народност и етническа принадлежност".

Междувременно БСП поиска "санитарен кордон около ДОСТ", Румен Петков - директна забрана на партията, Патриотите настояха ЦИК да цензурира YouTube заради клип с архивни кадри от Възродителния процес, а Реформаторите настояха да се затвори границата с Турция.

Интернет обаче е коварно изобретение. Защото се оказа, че първоизточникът на това "доста двусмисленото изображение" е не кой да е, а Ангел Джамбазки - член на Европейския парламент, кандидат за депутат с No. 14 в листата на "Обединени патриоти" в 24 МИР София.

Туитът му е публикуван няколко часа преди Мехриджан Изет да се самосезира във Facebook. Сега погледнете пак тази карикатура и си задайте за втори път въпроса: Какво всъщност е искал да каже авторът?

Защо на бюлетините им пише само "13"? А защо не и "9"?

Сега се замислете кого изобщо го интересува потокът на мисълта на n-тата канидатка от бюлетината на ДОСТ в Кърджали и как една публикация в профила й във Facebook се оказа общонароден казус.

Войната между ДПС и ДОСТ не е за принципи или идеи. Не е за пантюркизма или за отцепване на територии. Войната е кой да обладае 35-те секции в Турция и чии автобуси да бъдат пропуснати с предимство на "Лесово", преди да се пусне неколкодневна "профилактика" на компютрите на митницата (по препоръката на Даниел Вълчев).

Умението им да нагряват жичката с активни мероприятия е толкова обиграно, че всички останали политически сили - дори най-големите сред тях - охотно играят миманс в техния театър.

Изглежда на някого му се услади "холандският сценарий". Само че нито Холандия е България, нито Марк Рюте е Ахмед Доган.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 137 Next »
 
RSS Feed