id = "FBMainForm_33654253" action="/news_and_analysis.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
News and Analyisis New Entry  Search  

« Previous 1 of 1325 Next »
 
Няма да има машинно гласуване
by newswriter on 


Възможността да има машинно гласуване на предсрочните избори на 26 март отпадна, след като всички членове на ЦИК гласуваха за отстраняването на единствения кандидат в обществената поръчка - фирмата Лирекс.

Фирмата предлага да достави машините на 20 март, а в условията на конкурса е записано, че това трябва да стане до 10 март, съобщи бТВ.

От фирмата са били категорични, че не е възможно устройствата да бъдат доставени по-рано.

Фирмата, която подаде оферта в последния момент преди изтичането на законовия срок, не може да отговори на техническите изисквания.

От доклада на специализираната комисия пред ЦИК стана ясно, че на всеки 15 машини ще има само по един техник, който да ги обслужва, което е недостатъчно. Не е ясно и как ще стигнат машините до секциите в чужбина.

Другата неизвестна е свързана с това кой ще съхранява машините след края на изборния ден.

Поръчката трябваше да бъде за около 13 хиляди машини, с прогнозна стойност от 12,5 до 15 млн. лева, без ДДС.

Членовете на Комисията коментираха, че вариант без машини за техническо гласуване не би трябвало да подложи на риск предстоящите изори и те ще бъдат валидни.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Голямата промяна" и наслeдниците на Живков
by newswriter on 

Даниел Смилов
Култура


Предизборната кампания щяла да бъде "титаничен сблъсък" между ГЕРБ и БСП, ляво и дясно, добро и зло, живот и смърт, Ин и Ян, Пижо и Пенда И накрая на тази титанична борба като нищо щяла да се роди една голяма коалиция между основните протагонисти. Ако не коалиция, то поне мартеница, с която да се окичи отрочето – "програмно" или "експертно" правителство.

Борбата ще е титанична, защото БСП се гласят да осъществяват грандиозна, глобална, революционна ПРОМЯНА. На фона на кънтежа на копитата на ескадроните се дочуват следните драматични констатации:

"Днес промяната е задължителна. Тя започна по волята на народите в света, в Европа и в България. Те поискаха справедливост и се обявиха против върхушките – малцината, които притежават 97% от богатството в света; които преразпределят политическа власт и икономическа мощ и гледат безучастно и бездушно на мнозината, които живеят в затруднения и нищета. Те поискаха, когато се вземат решения за техния живот, да бъдат участници, а не потърпевши." (Из предизборната платформа на БСП).

Титаничната борба най-вероятно ще завърши с коалиционна мартеница обаче, защото програмите на Пижо и Пенда по същество са еднакви. Tоeст Пенда е взела програмата на Пижо и е избродирала с червен конец върху нея няколко луксозни руски мотива, концентрирани в областта на енергетиката и външната политика.

И наистина, когато баластът от нищонезначещи фрази като "стратегическо прогнозиране и програмиране на държавно равнище", "специално законодателство", "въвеждане на професионално мениджърско управление" и "решителни мерки за създаване на български високотехнологичен икономически модел с висока добавена стойност" се изхвърли, разликите между програмите на ГЕРБ и БСП остават в следното:

БСП обещава 500 милиона за предприятия, "отговарящи на определени критерии" като дългосрочна заетост в изостанал регион например. ГЕРБ не залагат конкретна сума, но също приоритизират балансираното икономическо развитие;

- БСП обещава 150 милиона за "иновации" за насърчаване на млади научни кадри;

- БСП се агажира с "държавна подкрепа" (неясно дали ще включва участие, гаранции или субсидии) за "руските" енергийни проекти – "Белене" и евентуални наследници на "Южен поток" и "Бургас-Александруполис" и др. ГЕРБ не са разписали такава позиция, но не са и отхвърлили подобни възможности, изключващи все пак субсидиите;

- БСП се обвързва с "конкретни инициативи и стъпки" за отпадане на санкциите на ЕС спрямо Русия;

- Социалистите (доста смислено) се ангажират с бюджет за образование от 5% към 2020 г., което е сериозно повишение от сегашните 3,5%. Както и 1% за наука през 2020 г. спрямо сегашните 0,19%.

Останалите разлики в програмите са или в сферата на пожелателното ("постепенно повишаване на бюджета за култура до 1% от БВП", "постепенно отменяне на плоския данък"), или в сферата на смяна на етикетите (въвеждане на етикет "българско" за картофи например), или са козметични (20% данък за доходи над 120 000 годишно, някои повишения на социалните плащания), или касаят реорганизации на институции (основно с цел подмяна на персонала).

В този смисъл "голямата коалиция" сравнително лесно може да се договори, като основният препъни камък ще е евентуално "държавната подкрепа" за "Белене", "Южен поток" и т.н. Тук наистина става дума за милиарди – решително над десет милиарда евро. ГЕРБ са давали сигнали, че обмислят възможности за построяване на АЕЦ "Белене", за да не "отидат на вятъра" вече изхарчените няколко милиарда.

По отношение на Русия пък Борисов не е стигал до венцехваления на руския флаг над Крим, но се разграничи от Плевнелиев и като цяло е с обтекаеми позиции, които в нечии очи могат да минат и за дипломатични.

Така описана обаче ситуацията не е предреволюционна – става дума просто за съдбата на няколко проекта, които със сигурно ще бъдат много доходоносни за "върхушките", но е силно вероятно да натоварят "мнозината, които живеят в затруднения и нищета" с дълг от още 20%-30% от БВП. Защото с това развитие на технологиите днес е невъзможно да се каже дали една инвестиция от 12 милиарда евро в ядрена централа изобщо някога ще се изплати.

ПАТРИОТИЧНОТО ПЕРЧЕНЕ = ЖИВКОВО СНИШАВАНЕ

Приказките за "голямата промяна" в наш контекст не са нищо друго освен познатото Живково "снишаване" и страх да не те отнесе някой глобален вятър. Изпреварващо нагласяване, "перестройка" с цел да си останеш същият и на същото място.

Вярно е, че по света вее някакъв "консервативен вятър". Вярно е, че в утвърдени демокрации се появяват "революционери" като Тръмп, Фарадж, Льо Пен и т.н. Смисълът на тази "революция" е неясен (освен за основателите на българското "Тръмп общество"). Но куриозното е, че всички български ветропоказатели се "перестроиха" на консервативна посока за има няма и година.

Най-консервативна стана БСП (след Българската православна църква), като зае най-недоброжелателни позиции спрямо бежанците. Социалистите не събраха кураж за една добра дума за горкото бежанско семейство в Елин Пелин.

За да се конкурират с тях, "патриотите" сигурно трябва да обмислят линч или триъгълни бели качулки. Но и в "проевропейския" сектор "консервирането" протича с индустриална бързина. РБ-2 излезе с идеята за "мек образователен ценз" за ромите: тоест да се въведе сложно машинно гласуване, което те да не могат да използват.

Практиката показва, че скоростното консервиране може да доведе до "бомбаж", както очевидно е станало в този случай или пък в казуса с появата на бивши членове на ДСБ и ДБГ в листите на Атака/Обединени патриоти.

Консервирането и патриотичното перчене са в повечето случаи Живково снишаване и нагласяване спрямо вятъра, но мащабите им у нас показват и преиграване. В крайна сметка и в Германия, и в САЩ, и във Великобритания има мощни политически формации, които стоят срещу този вятър, без да имат намерение да ходят никъде. Загубата на един референдум или едни избори там е началото на борбата, която може и да е продължителна, но едва ли ще бъде загубена.

У нас обаче превръщането на почти всички в "консерватори" от нов тип се случи с такава скорост, че избори вече не са нужни – Пижо и Пенда заговориха почти на един език. Пижо намали "проевропейците" в своите листи (хора като Бъчварова) и увеличи консерватор-патриотарите (като Георги Марков).

Пенда пък направо си закачи медальон с лика на Тръмп от едната страна и Орбан от другата. Обединени патриоти, случайни патриоти, Марешки, РБ-Витков и др. също се наредиха на тази консервативна опашка.

Всичко това показва едно: ценностите за голяма част от политическата ни "върхушка" са били само приказки, които лесно могат да бъдат сменени, когато задуха друг кариерен вятър. Как пък не остана един, който наистина да е смятал, че в гражданските права и свободи, европейската интеграция и цивилизованото отношение към другите има ценност, която си струва да бъде защитавана, дори когато това е по-трудно?!

Изключения наистина има – "Да, България!" и "Нова Република" най-вече. Маргинализацията им в политическото пространство само доказва общата тенденция обаче. Въпреки това наличието на тези формации е все пак белег за обществена разумност и надежда, че политиката може да не е само краткосрочна калкулация на скоростта на вятъра.

А иначе някои неща у нас се случват и повтарят като фарс. Консерватизмът, например:

"КОНСТАНТИН СТОИЛОВ: Неизбежно е нужно, щото в нашата конституция да вее дух на разумен консерватизъм!

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ: Какви са тези бабини деветини! (смях, ръкопляскания) Всичките ни неприятели са ни борили с това, че не сме узрели за свободата! Но ето че една комисия от Народното събрание ще да потвърди думите им. Комисията иска да ни се дава свободата като комка! (смях, ръкопляскания) Малко по малко, защото ни бил слаб стомахът! Те искат конституция, в която вее нещо, с други думи, вятърничева конституция! (ръкопляскания) Народът не бивало да бъде свободен, защото тъй се родило в главата на някой си!"

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Алтернативният Галъп
by newswriter on 

Йордан Цалов
Терминал 3


В медиите бе разпространено поредното “скандално” проучване как България и гражданите на други страни-членки на НАТО при нападение биха призовали по-скоро Русия, отколкото САЩ и за източник на това проучване се сочи престижната агенция “Галъп”.

Това е лъжа – или по-скоро както днес наричаме лъжите – алтернативен факт. Проучването е от “алтернативния Галъп”, чийто член е и това, което българските медии наричат “Галъп” в България.

Име, което дори според международния “алтернативен Галъп” е грешно.

Разбира се, след това алтернативното проучване на алтернативната агенция е разпространено от алтернативната медия и проводник на руска пропаганда Russia Today.

Повече за това разказват от сайтът за борба с
дезинформацията на Европейската комисия EU Disinformation:

„Последната седмица руската държавна телевизия Russia Today (RT) съобщи, че “Проучване на Галъп разкри, че гражданите на четири членки на НАТО по-скоро биха разчитали на това Русия да ги защити, отколкото Съединените щати.”.

RT се позова на материал в Bloomberg, който носи заглавието “Четири натовски държави биха предпочели Русия да ги защити ако са заплашени: проучване.”

Докато RT на три пъти нарича проучването “проучване на Gallup”, то Bloomberg е по-прецизна и нарича източника “WIN/Gallup”. Статията завършва с бележката “WIN/Gallup International – която не е свързана със ситуираната в САЩ Gallup Inc. – се допита до около 1 000 души в 66 страни по света.”

На уебсайтът на WIN/Gallup стои уточнението:

“WIN/Gallup International Association и неговите членове не са свързани с Gallup Inc, чието седалище е във Вашингтон, окръг Колумбия, което вече не е член на Международната асоциация “Галъп” (Gallup International Association). Международната асоциация “Галъп” не носи отговорност за социологически проучвания, различни от нейните. Молим нашите проучвания да бъдат посочвани като такива на Gallup International (а не “Галъп” или проучване на “Галъп).”

Детайлите на името на социологическа агенция не са от голямо значение за RT. Когато резултат от проучване обслужва прокремълския наратив, че някои държави в “близост” до Русия може да се чувстват по-удобно под руска закрила, защо да не придадем малко достоверност на проучването?

Издания като RT успешно привличат публика, която има голямо недоверие към установените медии и институции. Според скорошно проучване, част от зрителите на RT дори мислят, че няма нищо нередно в подобни отклонения и дезинформация, след като тези издания поне са “честни, че лъжат”.


Член на Галъп Интернешънъл е и българският клон “Галъп Интернешънъл Болкан”, (чийто говорители често са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев), който е и наричан от повечето медии просто “Галъп”, макар да няма нищо общо с престижната и доказана в своята достовереност американска социологическа агенция Gallup.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

България и страните от Източна Европа усещат вятъра от Русия
by newswriter on 


Начинът, по който регионът гледа на Русия, все още внушава неясни спомени от съветски бронирани гранични дивизии и КГБ, който е всепроникващ
 

Джордж Фрийдман

Мисията на НАТО се промени, но дали членовете му искат да се изправят пред новите предизвикателства? Миналата седмица американски официални представители присъстваха на срещи на НАТО и на Мюнхенската конференция. Темата беше бъдещето на НАТО, като САЩ за пореден път изискаха европейците да поемат задълженията си да поддържат ефективни военни сили, за да участват във военния съюз НАТО.

Същевременно, много европейски държави поставиха въпроса дали САЩ са все още ангажирани с НАТО. Европейците държат да се знае, че американците може да разполагат с военни сили, но им липсва политически ангажимент към Европа. Американците държат да се знае, че европейците може да са политически ангажирани с НАТО, но им липсват военни сили, които да осмислят техния ангажимент. Истинският въпрос е, че НАТО осъществи първоначалната си мисия, а няма съгласие по това каква е мисията му сега.

Целите на НАТО

Първоначалната мисия на НАТО беше да блокира съветското нашествие в Западна Европа. Това беше постигнато през 1991 година, когато Съветският съюз се разпадна. Постигнала мисията си, НАТО можеше да се разпусне, но проблемът с многонационалните институции е, че те започват да живеят свой собствен живот, независимо от причината, поради която са били създадени.

Разпускането на НАТО, защото е постигнала целта си, никога не е било реална възможност. Затова тя продължи да съществува, да организира конференции, да поддържа персонал по планиране и да функционира все едно че беше налице политическо съгласие какво трябва да върши. Докато Съветският съюз се разпадаше Ирак завладя Кувейт, а САЩ, като единствена световна сила, създадоха коалиция, която отиде далеч отвъд НАТО, за да отблъсне нашествието.

Имаше огромно задоволство от резултата, без да се осъзнава, че нашествието на Ирак не беше изолирано събитие, а началото на масирано преструктуриране на Близкия изток, което можеше да съдържа широка нестабилност и терористични атаки срещу САЩ и Европа.

От 1945 до 1991 основният въпрос в света беше статутът на Европа след Втората световна война. От 1991 до днес основният въпрос за Европа и САЩ е статутът на ислямския свят след края на Студената война, която наложи някаква стабилност в региона. НАТО беше създадена да действа в следвоенна Европа.

Това вече не е кардинален въпрос. НАТО не беше изградена да се занимава с това, което ще е реалност след като тя успее. Налице е консенсус, че хаосът в ислямския свят е нежелан, но по три други точки няма консенсус. Първо, няма съгласие, че НАТО като институция има задължение за колективни военни действия за умиротворяване на региона. Второ, няма единомислие по това как трябва да изглежда умиротворяването. Трето, няма единомислие, че трябва да се предприемат координирани колективни усилия за предотвратяване на терористични атаки.

Институциите на НАТО бяха създадени с отчетливо дефинирана мисия, разбиране за последиците от провал и, във връзка с това, разпределение на военни ресурси, подходящи за мисията и на ресурсите на държавите-членки. Не съществува подобно съгласие относно сегашния конфликт и заради това НАТО няма обединяваща мисия.

Студената война беше възприемана като екзистенциална заплаха за Европа. Ислямският конфликт е възприеман по различни начини от различните държави през различни периоди. Не може да съществува военна стратегия, стъпила върху политическа основа от пясък. Затова интересите вътре в НАТО са разнопосочни, особено между САЩ и много европейски държави. САЩ водиха война 15 години в мюсюлманския свят, с цел удържане на онези сили, разглеждани от САЩ като опасност за тяхната сигурност и интереси.

Някои европейски държави, като Великобритания, се включиха във войната със значителни ресурси. Някои направиха само, бих казал, символични жестове, имайки предвид ресурсите, които можеха да отделят. Други бяха дълбоко скептични и критикуваха стратегията на САЩ. Затова тези държави не могат да се съгласят напълно със стратегическия проблем, пред който е изправена НАТО, и в резултат на това, не могат да одобрят единна стратегия.

Мнозина си задават въпроса какъв е смисъла на Алианса

Възгледът на членките на НАТО за света и готовността за решително действие варират в широки граници. Затова резонният въпрос е какъв е смисълът на НАТО? Общото усещане е, че докато 15-годишната война на САЩ не принуди Европа да действа като един в интерес на колективната сигурност, други интереси свързват членовете в едно цяло.

Проблемът е да се определи кои други въпроси изискват организация като НАТО и дали, след като въпросът е дефиниран, европейците са готови да отделят ресурсите, нужни за изпълнение на мисията. От жизнена важност е непрекъснато да се посочва, че НАТО не е политическа рамка, където се водят дискусии, а военен съюз, който се основава на военни цели и ресурси.

Става дума за войници и моряци и ако въпросите, които са на дневен ред, не ги включват, тогава от НАТО няма полза. Може да е нужна някоя друга институция, която да се занимава с тези въпроси. НАТО е съюз на навика. Преди имахме нужда от НАТО и затова със сигурност още имаме нужда от нея. НАТО е и съюз на удобството. Вместо да е ангажирана с военното ръководство на текущите проблеми, което е мисията й, тя започна да подхожда избирателно към ангажиментите си.

Разликата между НАТО преди 1991 и днес е проста. Преди 1991 тя имаше ясна цел и всички членове бяха ангажирани с нея. Тя вече няма ясна цел и когато някои членки като САЩ биват въвлечени във войни, участието е по желание. За да сме по-прецизни, участието може да е широко, но военно незначително.

Военните сили на Европа са рационално оформени съобразно риска, който са готови да поемат, а не спрямо изискванията на надвисналия конфликт. Участието в конфликт не става автоматично, а по избор. Затова НАТО вече не е съюз, тъй като съюзът изисква взаимни интереси и подкрепа. Членовете на НАТО нямат взаимен интерес.

Причините за съществуването

В търсене на причина НАТО да продължи да действа, очевидното решение е още веднъж НАТО да се заеме с първоначалната си мисия: сдържане на Русия. От 1991 до 2008 и войната в Грузия, възприемането на Русия от НАТО беше, че тя е осакатена останка на Съветския съюз, неспособна да представлява военен риск и заинтересувана основно от това да се превърне в разновидност на либерална демокрация с жизнена икономика, която е свързана с Европа.

Изглеждаше смислено предположение, но беше погрешно. Руснаците все повече гледаха на европейската и на американската помощ като подкопаваща руската жизнеспособност, на разширяването на НАТО гледаха като на насочено към задушаване на Русия. Украинската Оранжева революция през 2004 беше повратната точка, заедно с приемането на балтийските републики в НАТО.

Руснаците възприеха второто като нарушаване на обещанието на Запада НАТО да не разширява в бившия Съветски съюз, а първото – като желание за изграждане на анти руски режими в райони от жизнен интерес за руснаците. Каквито и да са били субективните интереси на двете страни, разбирането на НАТО беше, че Русия е омаломощена и не трябва да бъде вземана предвид при планирането на действия.

Руското разбиране беше, че НАТО продължава да я плаши и тя няма да е доволна докато не я омаломощи. Това прерасна в постоянен въпрос за бъдещето на Украйна, тъй като изглежда руснаците модернизират въоръжените си сили в очакване на по-нататъшен натиск на Запада.

Страните от Източна Европа усещат вятъра от Русия

Западът е изправен пред една Русия, която очевидно се връща към моделите, които навремето направиха НАТО необходима. Въпросът е особено важен в това, което дълго се наричаше (и трябва отново да се нарича така) Източна Европа. В Централна Европа има държави като Германия и Австрия, а динамиката в Източна Европа е твърде различна от тази в Централна. Източна Европа се оказва между две сили.

Едната е Европейският съюз, който още е функционален, но е все по-раздробен и неспособен да действа в хармония. Втората сила е Русия. Тя става все по-несигурна и се опитва да стабилизира западната си граница, което означава, че балтийските републики, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България усещат вятъра от надигащата се Русия. От гледна точка на тези държави раздробяването на ЕС се повтаря и в НАТО. Извън присъствието на САЩ и Канада, двете организации много си приличат.

Източноевропейските държави си дават сметка, че като се изключат САЩ, НАТО няма воля и сила да създаде голяма блокираща сила. Няколко батальона бяха разположени в района, но нищо повече, което би могло да е от военно значение, ако руснаците съумеят да проведат атака.

Русия се представя за велика сила, но вътрешните й икономически проблеми са огромни. Голяма част от военната й сила е сянка на онова, което беше по съветско време, а модернизационната й програма зависи от финансирането, което е близо до момента на пречупване заради спадащите цени на петрола.

Все пак, военната сила на Русия е по-голяма от източноевропейската, а способността на НАТО (с изключение на САЩ) да разположи военни сили от решаващо значение е ограничена. Този регион, който е част от НАТО, сигурно може да разчита на някои членки на алианса, но не може да се уповава на самата НАТО, защото й липсва ефективна военна сила.

Това е регион, в който руснаците изглеждат по-внушителни, отколкото реално са. Това е последица от 45-годишна руска окупация. Начинът, по който регионът гледа на Русия, все още внушава неясни спомени от съветски бронирани гранични дивизии и КГБ, който е всепроникващ. Граничните дивизии силно се нуждаят от ремонт и обучени и мотивирани войници, а Федералната служба за сигурност може да оформи отделни политици, но не може да моделира световни събития без усилията й да се провалят в движение.

Всъщност Източна Европа, с известна помощ от останалата част на Европа и САЩ, е до голяма степен годна не само да се защити военно от настоящата руска реалност, но също да се предпази политически от руското влияние.

Ако източноевропейските държави можеха да работят заедно, те щяха да са внушителна сила. Но словаците и унгарците имат малко доверие в НАТО, а поляците и унгарците са непрекъснато атакувани от ЕС, защото народите им избират правителства, които ЕС не одобрява. Първоначалната мисия на НАТО беше да сдържа Русия. Но в този случай страни като Германия не носят основната тежест.

Този товар пада върху Източна Европа. Но минималната подкрепа, нужна за обезопасяване на региона – няколко първокласни дивизии и въздушни сили, не са налични. САЩ се възстановяват и може би се готвят за друг кръг на конфликт в Близкия изток, а останалата част от Европа не разполага с минимални способности, нужни за разширено разгръщане на няколкостотин километра от дома.

Затова сърцевината на стратегията на НАТО не може да бъде приложена. Нещо, което е както в рамките на НАТО, така и в рамките на възможностите на страни като Германия, е неосъществимо. Солидарността на НАТО в защитата на Източна Европа не е толкова силна, колкото може да бъде, а и цялата ангажираност на света няма да създаде анти танкови боеви способности, които да направят невероятен сценарий с руско нападение невъзможен.

От стратегическа гледна точка и независимо от вътрешната политика, Полша и Унгария, например, са незаменими за възпиране на руснаците. Докато насоките за действие на НАТО включват това възпиране, ЕС си запазва правото да поучава и осъжда двете държави дори в лицето на политическия безпорядък в останалата част от Европа.

Различни отношения с НАТО и с ЕС

С други думи, източноевропейските държави имат едни отношения с НАТО и други с ЕС. Затова на среща на НАТО германците говорят по един начин, а на среща на ЕС – по друг. А коалицията, която би защитила Германия от малко вероятни събития (във време, когато малко вероятното стана обичайно) не може да придобие форма. САЩ са ключов член на НАТО и американците се опитват да разберат каква е ползата от НАТО. Отговорът далеч не е ясен.

В област, където НАТО може да е полезна и може да действа съобразно мисията си, поведението на европейските членове е едновременно противоречиво и предимно теоретично. Те просто не са изградили военни сили за мисия, дори и в рамките на компетенциите на НАТО. До такава степен, че неволно осигуряват на руснаците възможност да разширят влиянието си по западната си граница. В заключение, не съществува проблем „НАТО”. Има европейски проблем. Европейски консенсус по защитата вече не съществува, както няма консенсус в икономическата област.

Да бъдеш част от съюз, който е толкова нестабилен, че регионът, който съюзът трябва да защитава е под прицел от ЕС, е прекалено сложно за обикновените и неподправени американци. Изисканите европейци в края на краищата идват в повече на САЩ.

Американският министър на отбраната Джеймс Матис изложи цената, която членовете трябва да платят за защита на НАТО. Европейците ще решат, че това са само приказки и ще продължат както си знаят. След като се отказаха от колективна сигурност в Близкия изток, европейците се отказват и от колективна отговорност в Европа.

Американските действия в Европа ще се осъществят, както е нужно, но няма да бъдат ограничени от гласовете на онези, които не понасят част от риска. Това не е мое становище, а рационален анализ от страна на САЩ. Защо да се подчиняваме на организация, която не може да споделя риска?

Анализът на Джордж Фрийдман е от "Геополитикъл фючърс". Препечатваме го от БГНЕС.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

"Ню Йорк таймс": Подобни на Доналд Тръмп водачи никнат из Централна Европа
by newswriter on 


Американското издание „Ню Йорк Таймс" публикува обширна статия, посветена на българския бизнесмен и отскоро - политик, Веселин Марешки. В нея той е сравнен с американския президент Доналд Тръмп заради риториката и позициите си.

Той е популист, който проповядва патриотизъм, строг имиграционен контрол, по-приятелски отношения с Москва и най-вече - нуждата да „изметем боклуците" на корумпираната политическа класа, пише изданието.

„Вярвам, че съм антисистемен кандидат като Доналд Тръмп", казва той, цитиран в статията, с която Рик Лиман и Боряна Джамбазова запознават американските читатели с личността на Марешки.

В статията се говори и за бившите комунистически страни в Европа, в които се наблюдава възход на политиците популисти в последните години, а след победата на Доналд Тръмп дори повече от тях прегръщат стила на новия американски президент.

Марешки, чийто единствен политически опит преди това се ограничава до Общинския съвет във Варна и неуспешен опит да стане кмет на града - негово родно място на брега на Черно море, смая българите през миналата година, получавайки 11 процента в първия тур от президентските избори - много повече, отколкото социолозите предвиждаха. Това е значимо постижение за кампания, която не е имала бюджет за реклама и само няколко събития.

Статията обръща внимание и на подозренията около внезапното издигане на Марешки, задълбочени от серията скандали, с които става популярна фигура в българските медии, в съчетание със страстта му към лъскави коли, просторни вили и частни самолети.

Припомнят се и обвиненията срещу него - в това, че удари член на Общинския съвет във Варна и в строителството на собствена вила върху държавни земи, без да има необходимите документи.

Никое от тези обвинения обаче не води до присъда, и въпреки че разследванията в България имат склонност да се проточват, Марешки описва това като опита на политическата класа да го заглуши, пише още в статията на „Ню Йорк Таймс".
-----------------------------------------------------

Външни на политическите среди водачи с популистки послания и обещания да свалят от власт върхушката в Централна Европа усетиха попътен вятър в гърба си след избирането на новия американски президент, пише Рик Лайман във в. "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.

Вече представихме българина Веселин Марешки, който смята себе си за антисистемен кандидат като Доналд Тръмп, но у мнозина други също се откриват прилики с новия президент на САЩ, понеже са преуспели бизнесмени, екстравагантни личности или умело използват известността си и социалните медии, отбелязва кореспондентът.

Най-известният централноевропейски бизнесмен, станал политик, несъмнено е 62-годишният чех Андрей Бабиш, който превърна един селскостопански конгломерат в диверсифициран бизнес колос, включващ големи медии. През 2011 г. той учреди своя партия - "Действие на недоволните граждани 2011" (АНО), и обеща да въведе бизнес начин на мислене в управлението чрез програма за борба с корупцията.

Партията се представи толкова силно на парламентарните избори, че Бабиш беше назначен за финансов министър и е смятан за вероятния следващ премиер на Чехия. Той отхвърля сравненията с Тръмп, когото критикува като слаб бизнесмен, но казва, че с новия американски президент имат еднакво негативно отношение към имиграцията и склонност да казват неща, смятани за политически некоректни.

51-годишният словашки бизнесмен Борис Колар създаде миналата година своя партия - "Ние сме семейство" и изненада словашката върхушка, като спечели 11 места в парламента с програма за либертарианска икономика, евроскептицизъм и ожесточена съпротива срещу имиграцията. Неговият лозунг е: "Вярвайте ми, аз не съм политик". Колар, който редовно присъства в таблоидите и е медийна знаменитост, има 10 деца от девет жени.

Сърбинът Боголюб Карич изгражда заедно с тримата си братя и сестра си семейна бизнес империя, която днес се простира до телекомуникациите, строителството, финансите и международната търговия. Той създава също частен университет. Първоначалните му планове да влезе в политиката обаче приключиха, след като през 2006 г. избяга в изгнание заради разследване на прокуратурата за борба с организираната престъпност.

През декември миналата година 63-годишният Карич се върна в Сърбия - веднага след като следствието срещу него приключи без обвинения. Карич твърди, че няма да се кандидатура на президент на предстоящите избори, но отбелязва, че неговото Движение "Силата на Сърбия" е набрало 60 000 нови членове след завръщането му от изгнание.

Лайман прави кратък портрет на още три известни в страните им фигури, у които се откриват сходства с Тръмп: латвиеца Айварс Лембергс, поляка Збигнев Стонога и хърватина Иван Пернар. Размерът и източниците на богатството на 63-годишният Лембергс са доста неясни, но той използва находчивостта си в бизнеса и политическата си проницателност, за да остане кмет и основна политическа сила в пристанищния град Вентспилс - позиция, който заема от 1988 г. - една година пред рухването на комунизма.

Темпераментен, откровен и редовно присъстващ в латвийските медии, Лембергс натрупал състоянието си в смутните времена на прехода към капитализма. Политиката му е популистка, смята НАТО за "окупационна сила" и остава водеща фигура в коалицията на партия си със Съюза "Зелени и фермери". Лембергс неколкократно е бил обвиняван в корупция, пране на пари и злоупотреба със служебно положение.

42-годишният Збигнев Стонога има две автокъщи и е много активен блогър. Основа партия, която носи името му. Той има скандална слава заради безцеремонния си и понякога вулгарен език и високопарните си тиради в Ютюб срещу "ционистите", данъчните власти и полските лидери. Категоричен противник е на притока от мигранти.

В Полша е известен с изнасянето на поредица свръхсекретни документи на Агенцията за вътрешна сигурност, довело до оставката на няколко министри от предишното правителство. Как са попаднали тези документи у него така и не се изясни, въпреки че той твърди, че се натъкнал на тях в китайски интернет сървър. Партията му се разпадна след слабото си представяне на парламентарните избори и сега усилията му са съсредоточени в интернет вестник, който също носи името му.

31-годишният хърватин Иван Пернар е сравняван с Тръмп не заради опита си в бизнеса, а заради статута си на външен за политическата класа човек, който си служи със социалните медии и с грабващи вниманието нападки срещу опонентите. Пернар стана популярен с организирането чрез Фейсбук на поредица антиправителствени протести през 2011 г. и с това, че сякаш е скаран с политическото благоприличие.

Популистката му риторика е решително проруска и антинатовска, но съдържа и някой елементи от областта на конспиративните теории, включително злокобни предупреждения за пагубното влияние на франкмасоните. Наскоро Пернар беше свален от парламентарната трибуна заради прекъсване на процедурата с антиевропейски изказвания.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Видрици правят избори
by newswriter on 

Любослава Русева
Редута

„Видрицата носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айрян, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят.”

Поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево, 1894 г.

Ей такива артисали гозбици ни се предлагат и в момента, омешани в предизборната торба:

Православният архонт, някогашен евродепутат от „Атака“ и (предпоследно) народен представител от Патриотичния фронт Слави Бинев води листа на… Движението за права и свободи. „Движение 21“ на някогашната Татяна Дончева, която Румен Петков обиждаше с репликата „Тишината в спалнята ражда безумия“, се коалира с АБВ.

Професионалният антикомунист Евгений Михайлов кацна като канарче в листите на ДОСТ – партията на агент Павел от ДС. Политологът (или по-скоро представящият се за такъв) Антон Тодоров намери пристан в ГЕРБ, нищо че преди четири години издаде епохалния си труд „Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите“.

Вторият в листата на десния политически проект „Нова Република“ Божин Божинов в Хасково, който е и кмет на община Тополовград, се оказа, че е давал интервюта от позициите на краен русофил и поддръжник на политиките на Кремъл.

А ето и последното попълнение на Реформаторския блок –  „Земеделски народен съюз“ на Румен Йончев, който на парламентарните избори през 2014 г. беше в коалиция с Николай Бареков, а след разцепването на групата мина под контрола на сестрата на енергийния бос Христо Ковачки и партията им „Лидер“. Сетне се обедини с БАСТА на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров под името „Народен съюз“, а по-после стана „центристки“ съюзник на АБВ.

Стигаме и до варненския бизнесмен Веселин Марешки, който го играе борец срещу статуквото, но иначе в не едно свое изказване удря здраво рамо на ГЕРБ. Днес той оглавява „Воля“, но през 2005 г. основа „Национално движение за свобода и демокрация“ и на местните избори се яви в коалиция с РЗС на Яне Янев.

Две години по-късно напусна собствената си партия и направи нова – „Либерален алианс“, като отново с Яне се зъбеха на Бойко Борисов. Сетне Янев беше разставил билбордове със закани как ще сваля тирана, но това не му попречи да се издигне до негов съветник…

Имитирайки битка помежду си, и основните съперници на тези избори – ГЕРБ и БСП, като нищо после „ще се разбЕрат като мъже“. Вакханалията на политическата безпринципност вече е стигнала апогея си и мнозина се питат: след като безпроблемно се скача от една партия в друга, и то партии, които го играят идеологически противници, какъв е смисълът изобщо да се произвеждат избори?

Този наглед наивен въпрос са задавали и едни хора преди няколко десетилетия, а когато ги обвинили, че са врагове на демокрацията, един от тях написал: „Демокрацията е състояние на едно напреднало обществено развитие, към което пътят у нас е задръстен от много псевдодемократи и псевдодемократически институти. Нашата борба не е срещу демокрацията, а срещу спекулантите с демокрацията и срещу онова състояние на институтите, при което външната форма служи само за прикритие на отдавна отречени олигархически порядки. Противник на демокрацията не е този, който сочи, а който търпи тия порядки.“

По-нататък същият човек дал и най-точното описание на състоянието, в което днес е изпаднала българската държава:

Олигархията подчинява интересите на мнозинството на интересите на едно нищожно малцинство. Най-важните постове са убежища на посредствеността. Безличието и некадърността прикриват грабежите в задкулисието. Политическите дейци служат на извехтели догми и най-вече на тайните си покровители. Ситуацията е повече от нетърпима, не се вижда никакъв избор. Хората ненавиждат партиите, отвратени са от тях до смърт…

Името на автора е Димо Казасов, а статията му „За демокрацията и за елита“ е публикувана през 1930 г. в списание „Звено“. Отговорът на въпроса му какво тогава да се прави с тези „събирателни дружества за експлоатация на властта“ идва четири години по-късно, под формата на преврат. Като основател на „Звено“ самият Казасов активно се включва в свалянето на Народния блок и в създаването на нов политически модел. Манифестът до народа, разлепен на 19 май 1934 г., добре обяснява защо се стига дотук:

„Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт.“

В резултат Народното събрание е разпуснато. Следва забрана на партиите и конфискация на имуществото им в полза на държавата. Назначено е служебно правителство. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите и ги представя на царя за утвърждаване. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. И в интерес на истината успяват да постигнат забележителен икономически растеж…

Такива идеи и днес набират популярност, защото са привлекателно прости. Ясно, точно и конкретно сочат виновника за колективното ни нещастие, както и средството, което ще ни позволи да се освободим от него. Като „не им гласуваме“ обаче, не си решаваме проблема, понеже той не е в наличието на партии, а в това, че настоящите не са такива.

Ако „нормалните“ политически организации защитават общи интереси и идеи, доминиращият интерес на тукашните котерии е употребата на властта. Тъкмо по тази причина те си приличат като еднояйчни близнаци и затова е толкова лесно хората, хранещи се от политика, да преминават от партия в партия и да създават нови партии.

Нещо повече, големият недостатък на плуралистичната партийна система у нас е в това, че съществува една-единствена партия, разделена на множество уж враждуващи помежду си фракции, които се занимават преди всичко с политически бизнес, а конкуренцията се води основно за преразпределяне на облагите от властта.

Предстоящите „избори“ по същество показват, че казанът с „алтернативи” вече е изгребан до дъно, а всичко, което е къкрило в него, е изсърбано до последната капка. Вече няма място за илюзии – поне това е ясно.

Нямаме какво да губим освен несигурността, липсата на перспектива и живеенето от вчера за днес, в резултат на което гневът от тази нетърпима ситуация все някога ще бъде насочен не срещу комрометиран политик или партия, а към самия ред, създаващ и легитимиращ тези политици и партии…

Не, не вещая мрачни антидемократични сценарии. А и за радост на т.нар. политици, т.нар. избиратели засега нямат представа как точно да им се опрат. Поредната партида паднали маски обаче разтегля до скъсване дори свръхеластичните граници на българското търпение и не е зле тези самозабравили се видрици да го имат наум.

Въпреки че статуквото не изглежда паникьосано, дори напротив, ще дойде ден да си спомни думите на онзи епирски цар отпреди 2 300 години: „Още една такава победа – и ние сме загубени.”

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Огнян Минчев: Йотова изпълнява поръчка на другарите от Москва
by newswriter on 


На Позитано 20 очевидно са поели ангажименти към Решетников и други московски ментори да играят ролята на слуги на кремълската арогантност и агресия

Огнян Минчев
Фейсбук


За втори пореден мандат се налага да припомним, че работата на вицепрезидента е:

1. да чака да умре президентът;
2. да помилва престъпници - по възможност не опасни за обществото;
3. да дава българско гражданство на свестни хора, по възможност без да им се взима рушвет;

По света не са задължително запознати с реалните пълномощия на българския вицепрезидент и могат да си помислят, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА иска отмяна на санкциите срещу Русия.

За държавата като цяло предстои да видим след 26 март, но едно е сигурно - на Позитано 20, където са се засилили да взимат властта след месец, очевидно са поели определени ангажименти към Решетников и други московски ментори да играят ролята на безплатни слуги на кремълската арогантност и агресия.

За съжаление Румен Радев също си направи устата на няколко пъти по този въпрос в Европа - и то преди да е поставил там нито един съществен за българския национален интерес въпрос.

Сега щафетата е предадена на Йотова. Тя без съмнение е наясно, че нейното мнение има стойност нула точка нула за позицията на Европа и на Запада към санкциите върху Русия.

Нейното мнение има приблизително същата стойност и за позицията на българската държава по този въпрос. На нея обаче й е поръчано да подхвърля темата - ей така, да видим кога може и по-сериозно да се заемем с изпълнение на поръчката на другарите от Москва.

Не дождетесь, товарищ Йотова - но как захочется вам, у нас говорить все что угодно, к сожалению - бесплатно...

Препечатваме коментара от страницата във фейсбук на автора.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Бисери от партийните програми
by newswriter on 


Кандидатстуденстките бисери ряпа да ядат пред кандидатдепутатските: Татяна Ваксберг прочете програмите на партиите за изборите на 26 март и подбра най-доброто от "реколта 2017".

Дойче Веле

Да бие, да бие... ДПС! Това е единствената партия, която обяснява, че няма програма, защото така и така смята да си я променя:

"Още в старта на изготвянето на нашата програмна декларация ние [решихме] да направим отворена програмна декларация, която до 26 март поне 9 корекции може да претърпи”. Мустафа Карадайъ, председател на ДПС, пред Асоциацията на организацията на българските работодатели, 22 февруари 2017.

Тези, които имат програми, имат и фантазия. Ето няколко примера как ще се оправи България:
 
Апартаменти, знамена, награди

"Държавна подкрепа за (...) АЕЦ "Белене", директна газова връзка с Русия и всички останали проекти с доказана икономическа ефективност." Пост-истина за доказаните факти от програмата на БСП.

"Държавата да даде възможност на млади семейства да закупят жилища на цена от 300 евро на кв.м. с безлихвено изплащане за 10 години." Пазарен патриотизъм от Веселин Марешки в интервю за телевизия "Европа”, 5.02.1017 (партията обнародва програмата си на части, затова тук се цитират изявления, а не писмен текст.)

"На всяко дете, независимо в кой клас е, докато ходи на училище, в началото на учебната година – [ще даваме] по 100 лева. Но да има над 4.50 успех. (…) Може да е 4." Стимули на ръка от Веселин Марешки. Дарик Радио, 23 януари 2017.

"Предоставяне на парични награди на разследващи журналисти, (...) довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица." Медийна иновативност от програмата на Реформаторския блок.

"Недопускане на необосновано откриване на нови звена за обучение в системата на висшето образование и разрастване на мрежата без гаранции за високо качество." Синтактично постижение от програмата на Реформаторския блок.

"Въвеждане на (…) Ден на знамето, в който (...) българското знаме да се вее от всеки дом." Стремително разрешаване на българските проблеми от програмата на Нова Република.

"...споделяме мислите на Св. Августин, че Бог не е нещо телесно, но всички неща са от Бога. Не от водата на Талес, не от въздуха на Анаксимен, не от огъня на стоиците, не от атомите на Епикур...”. Благочестив прочит на политическото от Нова Република.

И няколко бисера от по-стандартен вид

"... гарантираме в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата от 1500 лв." Царски размах в политическата програма на ГЕРБ.

"Увеличаване на учителските заплати с не по-малко от 15 % през първата година на мандата и 40% в края на мандата (…) на [стартовите заплати на работещите в здравната система и на младите учени до минимум] две минимални работни заплати; (…) осъвременяване с минимум 10% [на заплатите] на служителите в сектор "Сигурност"." Десетина още по-царски предложения от програмата на БСП.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Партиите официално се впуснаха в предизборна битка за гласове
by newswriter on 

Дневник

Няколко партии вече сложиха официално началото на предизборните си кампании снощи като всички от тях изразиха увереност, че ще вземат значителен брой от гласовете на насрочените за 26 март предсрочни избори за парламент.

"Благодаря на всички, които ни подкрепиха на предсрочния парламентарен вот през 2014 г., защото успяхме да върнем България в единствения възможен път – европейският. Две години по-късно показахме, че действително можем да стабилизираме страната". Това обяви във Велико Търново зам.-председателят на ГЕРБ и водач на листата за IV МИР Цветан Цветанов.

Той подробно изреди всичко, определяно от ГЕРБ като постижения на двата кабинета "Борисов".

Цветанов заяви от името на партията инвестиции в образование, които да отговарят на нуждите на бизнеса, двойно увеличение за 4 години на учителските заплати, действия за справяне с демографската криза.

"В момента около 15 млн. лв. се осигуряват в подкрепа на семейства, нуждаещите се от инвитро процедури и ще продължим да надграждаме, за да може държавата напълно да обезпечава това", обясни Цветанов.

Той каза още, че правителство на ГЕРБ ще подкрепя тридетния модел при семействата. Сред приоритетите на партията той изреди и "най-важното, което хората очакват – справедливостта".

Коалиция "Обединени патриоти-НФСБ, АТАКА и ВМРО" ще се борят за първото място на парламентарните избори, обявиха от там при откриването предизборната кампания пред паметника на Незнайния войн в София, където поднесоха венци и цветя.

Патриотите ще се съобразяват само и единствено с желанията на българския народ, за разлика от левите и десни модели, които слушат нарежданията от Анкара, Вашингтон или Брюксел обявиха лидерите на коалицията Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Какарачанов.

Основните цели на Обединените патриоти са да увеличат пенсиите, да спрат битовата престъпност, която тормози цяла България, да изградят една силна мощна българска армия, да спрат нелегалната миграция.

ДПС откри кампанията си във Велико Търново. Лидерът на партията Мустафа Карадайъ представи водачите на листи. Той призова, цитиран от Нова телевизия, за обединение на силите и енергията за общата сигурност, за по-доброто бъдеще и за каузата България.

Припомни, че на президентските избори ДПС е предизвикало промяна. И сега пак влиза в битка за още по-голяма победа.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Разследват смъртта на момиче, ударено в корема
by newswriter on 


Продължава разследването на случая със смъртта на 11-годишното момиче, починало след удар в корема в 52-ро училище в София, съобщиха от полицията.

Съученик на детето го удря в корема в училищния двор следобед, когато няма медик в сградата.

Малко след инцидента детето се оплаква от болки в корема и е извикана линейка, която го откарва в "Пирогов". С него вече е и майка му, която е била в райно на училището по време на инцидента.

В болницата вече установяват, че нищо не може да се направи за детето. От "Пирогов" в съобщение до медиите вчера съобщиха, че състоянието, в което е докарано момичето, е било "несъвместимо с живота".

Не се посочва причината за смъртта, предстои да бъде направена аутопсия.

До късно през нощта в сградата на 6-то РПУ в София е разпитван съученикът на починалото момиче, който я е ударил, както и почти всички деца от класа, станали свидетели на сбиването. Обяснения са дали директорът на училището и учителката, която е водила занятията.

В понеделник в 52-ро Основно училище в София, където е станал инцидентът, ще влязат психолози.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 1325 Next »
 
RSS Feed