id = "FBMainForm_1112145" action="/uk.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Union Jack New Entry  Search  

« Previous 1 of 176 Next »
 
Кога ЕС ще спре да се сърди?
by newswriter on 


Великобритания ще напусне европейския вътрешен пазар и ще се стреми към ново споразумение с ЕС. Искаме или не, Брекзитът ще дойде. Крайно време е Брюксел да го приеме и да спре да се цупи. Коментар на Кристоф Хаселбах.

Голямото чакане свърши. Най-сетне британците и континенталните европейци придобиват по-ясна представа за начина, по който трябва да изглежда излизането на Великобритания от ЕС. А това определено е напредък! Дълго време мнозина се надяваха на какво ли, някои дори си правеха илюзии, че Брекзитът може да бъде отменен.

През последните месеци ставаше въпрос най-вече за това дали британците могат да останат в европейския вътрешен пазар. А отговорът на ЕС беше категорично "НЕ". Под мотото "Или всичко, или нищо!" още преди референдума председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отправи гневната заплаха, че "дезертьорите няма да бъдат приети с отворени обятия".

ЕС сам си вреди

И днес в много от брюкселските изявления се долавя злорадство: например когато става дума за падането на курса на лирата или просто за желанието Великобритания да бъде наказана. По този начин Брюксел вероятно иска да дисциплинира останалите 27 страни-членки. Но всъщност така засилва евроскептицизма и вреди сам на себе си в икономическо отношение. Най-вече германските износители би трябвало да имат интерес от достъп до британския пазар без търговски ограничения, защото този пазар е един от най-важните за тях. Всяка пета изнесена в чужбина германска кола например отива във Великобритания.

Сега британците се виждат принудени да търсят нови пътища и да предприемат офанзива. Те искат да напуснат вътрешния европейски пазар и да преговарят с ЕС за възможно най-тясно икономическо и търговско партньорство. Това стана ясно от речта на Тереза Мей. Впрочем, тя бе изпълнена с известна доза предизвикателство и гордост.

Великобритания не иска да отправя молби към Брюксел. Тя иска да се отвори към целия свят. А към това ѝ желание добре подхождат и намеренията на бъдещия американски президент Доналд Тръм за създаване на двустранно споразумение за свободна търговия с Лондон. Като се имат предвид огромните трудности, с които се сблъсква ЕС при преговорите за международни търговски договори, не е изключено и други трети страни като Китай и Бразилия да подпишат отделни споразумения с Великобритания.

Малцина британци искаха да се стигне дотук. Тези, които гласуваха за Брекзит, искаха преди всичко да контролират миграцията. И за разлика от разпространеното в Германия мнение, тук не става дума за досегашните, а за бъдещите граждани на ЕС.

Преди референдума често питаха бившия премиер Дейвид Камерън как смята да предотврати евентуалното установяване във Великобритяния на онези стотици хиляди мигранти, които през следващите години ще получат германско гражданство. Дейвид Камерън обаче нямаше готов отговор на този въпрос. А политиката на Ангела Меркел на неконтролирана миграция явно добави решаващите няколко процента, дали тласък в полза на решението за Брекзит.

За привлекателността на ЕС

Решението вече е взето. Въпреки това Берлин и Брюксел трябва да преосмислят поведението си. От предупреждението на Жан-Клод Юнкер за дезертьорите лъха леко недоумение за това как въобще може да му хрумне на някого да обърне гръб на прекрасния брюкселски свят.

Този свят не се съмняваше в себе си и в своята правота. Само че британското излизане поставя под въпрос целия досегашен ЕС. Всъщност това не е опасно, а по-скоро здравословно. Защото: европейската идея е един фантастичен проект, но тя не живее от натиск и наказания, а от собствената си привлекателност.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Шапки долу пред Джина Милър!
by newswriter on 


Една храбра жена стана мишена за поддръжниците на Брекзит. Британският Върховен съд разглежда жалбата на Джина Милър, която иска решението да се вземе с участието на парламента. И плаща висока цена за тази своя борба.
 

Коментар от Биргит Маас:

Джина Милър със сигурност е била наясно, че заради жалбата си пред Върховния съд ще се превърне в мишена за нападките на онези медии и политици във Великобритания, които от самото начало настояват за излизането на страната от ЕС. Но едва ли е очаквала, че ще стане обект и на смъртни заплахи. Че ще ѝ се наложи да премести офиса си на тайно място и да инвестира десетки хиляди лири за лична охрана.

Наскоро булевардният вестник „Сън” я окачестви като „чуждестранна милионерка” и илюстрира статията със снимка, на която произхождащата от Гвиана инвестиционна мениджърка изглежда особено тъмнокожа. С оглед на всичко това не е никак учудващо, че в понеделник Джина Милър се яви пред съда, сякаш беше тръгнала на война: заобиколена от телохранители, стиснала устни, без следа от усмивка към насъбралите се нейни привърженици.

Смъртни заплахи и озъбен расизъм

Милър принципно подкрепя ЕС, но не се обявява категорично против Брекзита. Тя държи единствено на това: в процеса по излизането на Великобритания от ЕС да се включи и парламентът. Тоест, да не се предоставя единствено на премиерката Тереза Мей и на нейния кабинет правото да задействат член 50 и така да стартират напускането на Евросъюза.

Привържениците на Брекзита се опасяват, че парламентът може да разводни решението за излизане. Или дори да го блокира. И затова настояват това решение да се вземе еднолично от правителството. Парадоксът в случая е следният: в кампанията преди референдума противниците на ЕС издигаха лозунга „Да си върнем контрола!”, тоест - да се възстанови властта на „най-забележителния парламент в света”. Британският. В момента Джина Милър иска тъкмо това: да бъде овластен британският парламент.

Заплахите, сексистките и расистките обиди, с които в момента я заливат, са показателни за настроенията в страната. След референдума през юни насилията срещу представители на малцинствата се увеличиха до такава степен, че правителството реши да подкрепи инициативата #BetterThanThat, чиято цел е да утвърди такива традиционни британски ценности като толерантността и свободата на словото.

Проевропейците си мълчат - от страх?

В същото това време привържениците на ЕС в британската политика са необичайно притихнали. Мнозина очевидно се страхуват от своите безскрупулни противници. Например от вестници като „Дейли Мейл”, който в нацистката традиция обяви за „врагове на народа” съдиите от Върховния съд, отсъдили на първа инстанция в полза на Джина Милър и нейните последователи.

Или пък от хора, които в Туитър призовават към саморазправа с депутатката от Консервативната партия Анна Собри, привърженичка на членството в ЕС. Според техния призив, Собри трябва да бъде „джококсирана”, тоест - да я сполети съдбата на убитата депутатка от Лейбъристката партия Джо Кокс, която също подкрепяше членството в ЕС.

Решението по иска на Джина Милър се очаква чак в началото на януари. Много вероятно е съдът да приеме нейната аргументация, защото през 1972 година британският парламент прие специален закон за присъединяването на страната към ЕС. По логиката на този закон решението за излизане също трябва да бъде взето с участието на парламента. А не само от правителството.

Едва ли нещо ще се промени

Какво следва от всичко това за Брекзита? Вероятно почти нищо. Тереза Мей е решила да приключи колкото е възможно по-бързо с тази процедура - независимо дали парламентът ще участва или не. И се придържа към собствения си график: в началото на идната година да бъде задействан член 50, след което започва обратното броене - Великобритания разполага с не повече от две години, за да уреди бъдещите си отношения с ЕС.

Повечето депутати в Долната камара на парламента, включително и част от онези, които подкрепят членството в ЕС, едва ли ще се обявят против волята на избирателите, които дадоха гласа си за Брекзита. "Та нали искам да бъда преизбрана?" - както се изрази една депутатка от Лейбъристката партия, която иначе, в частен разговор, е горещ привърженик на ЕС.

„Храбра жена”, каза един колега по адрес на Джина Милър. Да, както на нея, така и на другите привърженици на ЕС занапред ще им трябва много храброст. Защото ако Върховният съд се произнесе в нейна полза, публичните нападки ще станат навярно още по-яростни.

Тъй че: шапки долу пред Джина Милър!

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Колко ли ще им излезе Брекзитът?
by newswriter on 


Докога ли британският външен министър Борис Джонсън ще си мисли, че Брекзитът е просто една забавна игра? Излизането от ЕС ще струва на Великобритания много повече от това, което Джонсън и сие обещаваха на избирателите.


GroЯbritannien Brexit-Proteste (REUTERS/T. Melville)


Излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз щяло да промени хода на британската история. Тази драматична прогноза идва не от друг, а от британския министър на финансите Филип Хамънд. Той изрече тези думи пред Долната камара на британския парламент.


Според него, не можем да знаем със сигурност какво точно очаква британците в дългосрочен план. Но във всеки случай прогнозите за следващите няколко години не са никак розови: слаб икономически ръст, нови кредити, голям бюджетен дефицит и растяща планина от дългове.


Ето, че на британските избиратели започнаха да им издават първите фактури за решението им да напуснат ЕС. От гледна точка на "историческото" значение на случващото се сега обаче, буди недоумение как някои от най-гръмогласните привърженици на Брекзита, и най-вече външният министър Борис Джонсън, все още си мислят, че всичко това е едва ли не просто една забавна игра с бъдещето на страната.


Всички те изглежда не искат да приемат, че излизането от ЕС ще струва на Великобритания много повече от това, което обявяваха те преди референдума. Освен това бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС съвсем няма да отговарят на желанието на играча Джонсън.


Референдумът си е референдум - това никой не го оспорва. Но за "историята" все пак са нужни сериозни хора.

 

*Заглавието е на редакцията

 

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ


Hide Comments     Permalink     Add Comment

Принц Хари нападна британските медии
by newswriter on 


Кенсингтънският дворец направи рядко остро изявление срещу "расистките и сексистки нападки" и граничещия с тормоз интерес на медиите към новата приятелка на принц Хари, американската актриса Меган Маркъл.

Според прессъобщението кралското семейство се безпокои за безопасността на Маркъл, след като пресата се е опитала да проникне в дома на майка й, съобщиха "Ройтерс" и БТА.

Това е първото официално потвърждение на връзката на кралската особа с 35-годишната американка, която от седмица ежедневно занимава таблоидите.

Хари и Уилям, чиято майка принцеса Даяна загина в катастрофа, докато бягаше от папараци, по принцип се въздържат да коментират публикациите по свой адрес. Според Кенсингтън обаче този път определена граница е премината.

"Неговата приятелка Меган Маркъл бе подложена на вълна от обиди и тормоз. Някои от тях бяха доста публични - клевети на първите страници на национални издания, откровено сексистки и расистки нападки от тролове в социалните мрежи и коментари по форумите", се казва в съобщението.

Маркъл е позната в Щатите с участието си в сериала Suits. Тя е с 3 години по-голяма от принц Хари и от смесен бял и афроамерикански произход, което провокира приказки за поредното "табу", престъпено от кралското семейство.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Банки напускат Лондон още през 2017 г.
by newswriter on 


Водещи банки могат да се преместят от Великобритания в началото на 2017 г. на фона на нарастващите страхове от предстоящите преговори за Брексит, а по-малките банки правят планове за изтегляне от страната още преди Коледа, съобщи в. "Гардиън".

Това предупреждение отправи изпълнителният директор на Асоциацията на британските банкери Антъни Браун в своя статия. Той допълва, че общественият и политическият дебат относно Брекзита в момента води страната в погрешна посока.

"Много банки планират да започнат изнасянето до Коледа, а големите банки – в първото тримесечие на 2017 г.", отбелязва Браун. Според него "повечето международни банки са създали екипи, които проверяват необходимите условия за обслужване на клиентите им след преместването си, сроковете за извършване на операциите и най-добрият начин за изпълнението им".

Източник, близък до британския министър за Брексит Дейвид Дейвис, каза, че той и финансовият министър Филип Хамънд са се опитали миналата седмица да дадат отново гаранции, че ще направят всичко, за да съхранят статута на Лондонското сити при Брексита.

Но заявеното от правителството намерение да поеме контрол върху свободата на движение към Великобритания се възприема широко сред официалните длъжностни лица като удар върху какъвто и да е шанс за запазване на паспортните права на банките.

Сега британските банки се ползват от тези права, които им позволяват да предлагат безпрепятствено услугите си на компании и физически лица в целия ЕС, тъй като Великобритания е член на единния пазар.

В последно време европейски лидери, сред които и френският президент Франсоа Оланд предупредиха, че преговорите за Брексит ще бъдат трудни и че Великобритания ще трябва да плати цена за напускането си.

Труден Брексит би означавал, че Великобритания ще трябва да напусне както единния пазар, така и митническия съюз. Второто ще означава и потенциалното въвеждане отново на мита и ограничения върху британския внос и износ.

Твърди се, че "Голдман Сакс" например прави планове да прехвърли около 2 000 от служителите си от Лондон в конкурентен европейски град, ако Великобритания изгуби паспортите си права.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Лондон задейства член 50 до края на март догодина
by newswriter on 


Великобритания ще уведоми Европейския съюз до края на март 2017 г., че иска да напусне, съобщи пред Би Би Си премиерът Тереза Мей.

Това означава, че започва да тече двегодишен срок, в който трябва да приключат преговорите за това как страната ще се раздели с партньорите си.

Няколко водещи държави в ЕС, както и представители на Европейската комисия вече заявиха, че докато не приключи "разводът", няма да започнат преговорите за това какви ще са отношенията между Великобритания и съюза.

Пред "Сънди Таймс" Мей казва, че ще подготви закон за отмяна на ангажиментите на страната към европейското законодателство, както и интегрирането му в британското.

Според нея това ще стане в тронното слово на кралица Елизабет II при откриване на новата сесия на парламента, което през последните години тя произнася пред двете камари в края на май.

С приемането на този закон ще бъде отменен Законът за европейските общности (European Communities Act) от 1972 г. и ще се прекрати върховенството на европейското законодателство над британското.

Правителството обаче обещава да запази в британските закони онези елементи от правилата и законите на ЕС, които отговарят на интереса на страната и да се раздели с ненужното.

Отмяната на Закона за европейските общности няма да стане веднага, а ще влезе в сила, когато страната напусне ЕС.

В интервюто за "Сънди Таймс" Мей казва, че приемането на този закон ще отбележи "първата фаза от превръщането на Великобритания отново в суверенна и независима държава".

"Ще върна властта и авторитета на изборните институции в нашата страна", допълва тя.

Запитана дали предпочита контрола над имигрантите пред достъпа на британския бизнес до безмитна търговия с ЕС, Мей каза, че иска да бъде постигната "подходящата сделка".

Тя даде да се разбере, че за постигане на изгодна сделка няма да разкрива картите си и да прави "непрекъснати коментари", в които да показва как вървят преговорите и с какви позиции участва в тях.

"Искам подходяща сделка за търговия със стоки и услуги. В момента изслушваме бизнеса във Великобритания, изслушваме различни сектори, за да открием кое е най-важното за тях."

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Британците много ще загубят. Но не само те.
by newswriter on 


Най-високата цена ще платят британците - това е безспорно. Но Брекзит отслабва и целия ЕС. Можем само да се надяваме, че никой няма да последва техния пример, пише Николас Бусе и изброява конкретните опасности.

Николас Бусе
"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

 
Има нещо дребнаво и еснафско в обществения дебат около Брекзит. И то не само във Великобритания. Размишляваме над въпроси като тези: колко силно ще пострада търговията с Острова, колко и кои мигранти ще имат право да се заселват в бъдеще в Обединеното кралство.

Но това са направо дреболии в сравнение със стратегическите въпроси, пред които е изправена Европа заради излизането на британците от ЕС. Точно по времето, когато глобалната тежест на Европа така и така се топи, пред разпад се оказва и политическото единство на континента. А това ще излезе много скъпо на всички участници в тази игра.

Голямата грешка на британците

Най-високата цена ще платят британците. По силата на един уникален акт на самоизолация те напуснаха конферентната маса, на която се решават всички важни европейски въпроси. Не са ли наясно, че който се отказва от мястото и гласа си в Брюксел, губи и влиянието си в най-важния властови център на Европа?

Подобна роля е очевидно приемлива за малки страни като Швейцария, която никога не е имала претенции да съопределя съдбините на континента. Но за една някогашна световна сила, която разглежда самата себе си като глобален играч, това е огромна загуба. Да, Лондон не губи изцяло достъпа си до европейската политика, но всеки път ще трябва да си го извоюва наново.

На британците няма да им е никак лесно и на световната сцена. Защото има голяма разлика дали отиваш на търговски преговори в Пекин като представител на една страна с 65 милиона жители или като част от един вътрешен пазар с над 500 милиона потребители.

Едно от най-големите изхвърляния на поддръжниците на Брекзита беше твърдението им, че да плува като самотна златна рибка в пълен с акули басейн е за Великобритания по-добре, отколкото да е в ятото с останалите европейци. Във всеки случай това няма нищо общо с историческия опит. А той показва, че държавите имат нужда от съюзници. И то не само по търговските въпроси. Британското членство в НАТО не може да бъде заместител - просто защото един военен съюз има тясно ограничено предназначение.

С кого тогава иска да си сътрудничи Великобритания в бъдеще? С Русия? Или с Китай? Трудна работа, като се имат предвид различията между Обединеното кралство и тези две страни в (гео)политически план. Или може би иска да си сътрудничи с бившите си колонии?

И това е твърде невероятно, защото те не влизат в "тежката категория". Или все пак сътрудничество с ЕС? Не, лагерът на евроскептиците ще направи всичко възможно, за да го осуети. Остават само Съединените щати, традиционният партньор на Лондон. Това сътрудничество обаче може да излезе твърде солено. Защото цената, която се плаща във Вашингтон за едно такова партньорство, е по правило много по-висока от тази в Брюксел.

Огромна загуба и за ЕС

Всички тези последици ще усети и ЕС, макар и не толкова силно. При положение, че губи третата си по големина страна-членка, позициите на ЕС в международен план неизменно ще отслабнат. Съюзът вече няма да може да претендира, че говори от името на (почти) цяла Европа.

В Москва, в Пекин и другаде ще се възползват от това при всеки удобен случай. Защото когато Европа излиза на световния терен с два отбора, те могат да бъдат умишлено противопоставяни. Но ЕС все пак има предимството, че в него членуват три от десетте най-големи икономики в света - Германия, Франция и Италия. Така че ЕС си остава най-важният дипломатически адрес на европейския континент.

В същото време обаче е пределно ясно, че Брекзит може да нанесе огромни вреди на единството в ЕС. Към момента Лондон няма много приятели сред останалите страни-членки. Това се дължи най-вече на рестриктивната миграционна политика, насочена предимно срещу преселниците от източноевропейските държави.

До неотдавна обаче поляци, балтийци и други европейски народи бяха тясно свързани с Великобритания, защото я разглеждаха като европейски проводник на американското обещание за защита срещу Русия. С оглед на актуалните развития и настроения е твърде възможно тази връзка да бъде съживена. И тогава Европа може да се разпадне на два легера - един германско-френски, който може би ще флиртува с Русия, и една трансатлантическа ос около Лондон. Подобно разделение неизменно ще парализира ЕС - особено когато става дума за въпросите на сигурността.

Казано накратко: Брекзитът е огромна загуба за Европа. Той усложнява политическото ежедневие на континента и ограничава влиянието на европейските народи в световен мащаб. На всичко отгоре този обрат се случва във време, когато заради и без друго нажежените настроения е почти невъзможно да бъдат намерени адекватни институционални решения.

Така например никой разумен политик няма да заложи на по-нататъшното разширяване на ЕС с цел да се засили тежестта на Съюза. Не и при тези потенциални кандидати за членство, не и при този опит с някои от новите страни-членки. Не може да бъде наложено и някакво съществено задълбочаване на интеграцията - нищо, че мнозина в Брюксел все още си мечтаят за това.

С други думи: можем само да се надяваме, че в следващите години никоя друга страна няма да последва примера на британците.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Доволната Елизабет Втора
by newswriter on 

Николай Флоров


Заглавието би трябвало по-скоро да бъде «Кой създаде «Брексит»?


Познавайки Борето Джонсън и неговите увъртания около британския национализъм, кампанията за излизане от Европа беше малко нещо странна, ако не споменем, че около него имаше само още няколко души със също такива големи уста.


Кампанията беше успешна, а сега следва голямото замазване на една доста орезилена Великобритания. Възможно ли е обаче само тези няколко хора да бъдат на дъното?


Малко встрани от картинката и с  доволна физиономия обаче може да забележите the good old Majesty Елизабет Втора. Точно така – кралицата на Великобритания!


Че Борето Джонсън е ош-мош с кралското котило не е тайна за никого. Да напуснеш континенталния политически и икономически съюз и да подложиш на скъпи рискове един стълб на ЕС изкушава и към други обяснения.


Тайфата на Борис Джонсън, Фараж и Сие не споменават монархията като причина, но отстрани на картинката (както виждаме) стои тихо и кротко една доволна кралица.


Монархията не може да не е доволна: континента неумолимо вървеше към федерализация, а от тук и разграничавне от монархизма на Великобритания.


С други думи, опасността да се размие синята кръв на британската монархична институция с континентална «плебейщина» трябваше някакси да бъде контрирана. Иначе пътят на монархията беше само надолу и към забвение.


За това кралицата майка не продума нито дума, но Борис Джонсън и компания направиха достатъчно. А как го направиха – сами или заедно с нея? Как мислите?


Или това са просто някои от моите порочни мисли!  


Hide Comments     Permalink     Add Comment

Защо Лондон няма да сдаде короната на европейска финансова столица
by newswriter on 


Очакванията за масов отлив на капитали към друга точка на Европа са силно преувеличени

Симеон Дянков

„Знаем, че групи от Ситито планират изтегляне към Дъблин, Амстердам, Франкфурт и Париж“, каза пред журналисти френският премиер Манюел Валс скоро след референдума. И други европейски държави се озъртат с намерение да откраднат работни места от британския финансов сектор. Даже икономическият министър на България покани в страната бегълци от Лондонското Сити.

Но в действителност Лондон ще си остане най-важният европейски финансов център. И има три причини за това.

Първо: силата на британската съдебна система в отстояване на върховенството на закона, включително в защитата на правата на кредитори и акционери.

Второ: преимуществото на британското образование по икономика и финанси над това, което университетите в континентална Европа предлагат.

Трето: данъчните и трудови регулации, които спомагат за доброто здраве и печалбите на индустрията.

Защитата на интересите на кредитори и акционери от апетитите на конкуренти или на държавата е очевидно притегателно условие за бизнеса с финансови услуги. В това отношение страната е далеч пред останалата част от Европа. Според доклада Doing Business на Световната банка, Великобритания се нарежда на четвърто място по критерия за защита на акционерите, изпреварена само от Хонг Конг, Нова Зеландия и Сингапур.

Франция е на 29-о място в същата класация, а Германия е под номер 49. Що се отнася до защита на правата на кредиторите, Doing Business отрежда на Обединеното Кралство 19-о място в света, докато Германия е на 28-а позиция, а Франция – на 79-а. Естествено, европейското законодателство може да се промени, така че инвеститорите да се чувстват еднакво добре защитени и в Париж и Франкфурт. Но това ще отнеме години, ако не и десетилетия.

Втората причина е образованието. Големите работодатели във финансовия сектор вдигат летвата все по-високо. Търсят се хора с изключителна подготовка по икономика и финанси, които да познават в дълбочина и правната архитектура на финансовите услуги. И тук британските университети водят по качество пред тези от континента.

Според последното издание на Шанхайска класация на университетите, в областта на икономическото образование има шест британски университета в топ 50 и само три от Европа (един в Холандия и два във Франция). Четири от петте водещи магистърски програми по финанси са в Лондон и единственото изключение е парижкият кампус на INSEAD.

И третата причина: данъчните и трудови регулации дават предимство на лондонския финансов сектор. Корпоративните данъци са по-ниски, а трудовото законодателство - по-гъвкаво, отколкото в Германия и Франция. Обединеното кралство е на 15-о място в класацията на Doing Business за корпоративно данъчно облагане, доста преди Германия (на 72-ро място) и Франция (на 87-о). Когато става въпрос за заетостта, британските закони са още по-гъвкави от тези в Германия и Франция. Това е от особено значение в силно цикличния финансов сектор, където десетки хиляди юпита са назначавани и освобождавани всяка година.

Уязвими сектори

Във финансовата индустрия има редица сектори и някои са считани за по-уязвими от Брекзит. Сред тях е валутната търговия в евро – пазар за два трилиона долара дневно. По данни на Банката за международни разплащания сега над 70% от сделките с евро се извършват в Лондон, сравнено с 11% в Париж и 7% във Франкфурт.

Европейската централна банка вече се опита да забрани на клиринговите къщи извън еврозоната да търгуват евро. Но върховният съд на ЕС се обяви против забраната. И така, уязвимостта на Лондон може да се окаже преувеличена: Брекзит не променя статуквото, защото Обединеното кралство никога не е било в еврозоната.

Застраховането е друг сектор, чиято европейска активност е силно концентрирана в Лондон и където Брекзит може да навреди. Но основните британски конкуренти на този пазар са в Азия (Сингапур и Токио) и в Съединените щати. Достъпът на Лондон до европейски пари се базира на географската близост и историческите връзки. Не и на членството в ЕС. Накратко, дори и на застрахователния пазар е трудно да се види бързо оттегляне на бизнеса от Лондон.

Но Брекзит може да има негативен ефект върху мястото на Лондон като най-добре регулирания финансов сектор в света. Като се възползват от несигурността около излизането от ЕС, азиатските и американски пазари може да отмъкнат някои бизнеси от Ситито.

Ако правителството реагира първосигнално на подобно развитие, може да подкопае основите на някои от британските финансови регулации в опит да привлече повече инвестиции. Подобен отговор ще е злополучен, тъй като Лондон е привлякъл много таланти именно защото е място за чисти бизнес практики. Но даже и при такова развитие Лондон едва ли ще загуби короната си на глобален финансов център.
...

Симеон Дянков е бивш вицепремиер и министър на финансите на България (2009 - 2013). В момента е директор на Групата за финансови пазари към Лондонско училище по икономика и политически науки. Статията е публикувана в аналитичното издание The Conversation

Hide Comments     Permalink     Add Comment

25-годишен сред най-богатите във Великобритания
by newswriter on 


След внезапната смърт на херцога на Уестминстър, 25-годишният Хю Гровнър (вдясно на снимката) оглави класацията на най-богатите хора в Обединеното кралство

Webcafe
Тhe Daily Beast


Един от най-богатите хора във Великобритания - Джералд Гровнър, херцог на Уестминстър, близък приятел на кралското семейство и собственик на много луксозни лондонски имоти, включително основната част от Мейфеър и Белгрейвия, почина на 63 години от инфаркт.

Макар и неочаквана, смъртта му не е съвсем шокираща.

"Той страдаше от депресия и беше зле със здравето от много години", коментират запознати.

Единственият му син, който е и третото му дете - 25-годишният Хю, ще наследи титлата и огромното състояние на Гровнър, заради древния британски закон на първородство, който отдава предпочитание на най-големия син пред дъщерите.

Принц Чарлз е "дълбоко шокиран" от внезапната смърт на херцога, съобщиха от Бъкингамския дворец и потвърдиха, че кралицата е изпратила лично съболезнованията си на съпругата и децата на херцога.

Според Forbes, херцогът оставя в наследство състояние от 8.3 млрд. паунда, което го поставя на 68 място по богатство в света и на трето място по богатство във Великобритания. В зависимост от цените на недвижимите имоти в различни моменти Гросвенър често беше определян и като най-богатия човек в Обединеното кралство.

Всъщност той се счита за най-богатия роден във Великобритания постоянно живеещ в страната британец, тъй като другите претенденти за тази титла или живеят и плащат данъци в други държави, или са раждани извън Великобритания.

Дейвид и Саймън Ройбън например, които притежават 13 млрд. паунда, са родени в Индия и живеят в Монако, а фамилията Хиндуджа (която притежава приблизително същото състояние) също са емигранти във Великобритания, като живеят практически навсякъде по света.

Близък приятел на принца на Уелс, херцогът беше неофициален ментор на Уилям по молба на Чарлз. Съпругата му Наталия стана кръстница на принц Уилям и двамата участваха активно в живота на Уилям и Хари след смъртта на принцеса Даяна.

Джералд беше категоричен поддръжник на монархията и винаги беше готов да предоставя своите имоти и активи в услуга на Уиндзор. Буквално преди седмица Уилям и Кейт взеха назаем неговия частен самолет, за да заминат на почивка във вила в южна Франция.

Той беше и изпълнител на завещанието на принцеса Даяна.

Синът му и наследник - 25-годишният Хю, който сега става седми херцог на Уестминстър, е с подобно социално положение и контакти.

Той е близък приятел на Уилям и Кейт Мидълтън и кръстник на принц Джордж.

До голяма степен младият Хю ожесточено защитава личното си пространство - точно както го правят и младите кралски особи. Той никога не е давал интервю, нито има присъствие в социалните медии.

Познати споделят, че новият милиардер на Великобритания е любезен и резервиран, и напълно неизвестен извън кръга си от близки приятели.

Въпреки че баща му е израснал в много скромни условия (Джералд е прекарал ранните си години във ферма за телета на остров в средата на Лох Ерн в Северна Ирландия), Хю от малък е бил наясно с бъдещето си.

Родителите му са правили умишлени опити да му осигурят нормална среда на живот - той посещава местно държавно основно училище, после постъпва в частна гимназия, както и трите му сестри.

Баща му организира парти за 21-я му рожден ден в Честър, за което дрескодът е "черна връзка и неон". Подаръците са забранени, но онези, които държат да го зачетат, могат да увеличат колекцията от вина на младия мъж.

Макар да е сигурно, че празненството е било повече пищно, верояно слуховете, че то е струвало 5 млн. паунда са силно преувеличени.

Хю, студент в Нюкасълския университет, сподели пред местния вестник The Chronicle в едно от малкото си публични изказвания: "Партито беше страхотно - рожден ден и празненство, които никога няма да забравя. Това е началото на нова епоха в живота ми и очаквам с нетърпение предизвикателствата, пред които ще се изправя".

Най-голямата сестра на Хю - лейди Тамара, е женена за Едуард Ван Кътсъм, брат на Уилям Ван Кътсъм, друг приятел на Уилям, който също е кръстник на Джордж.

Хю има още две сестри - 34-годишната лейди Едуина, омъжена за телевизионния водещ и историк Дан Сноу и 23-годишната лейди Вайола.

Самата фамилия Гровнър - чието състояние датира още от изкупуването от тях на 500 акра блатисти земи през XVII век, които впоследствие се превръщат в площад "Итън", Мейфеър и Белгрейвия и в сърцето на Лондон от ерата на крал Джордж - са тясно свързани с кралското семейство от столетия. И ако има аристокрация в Англия, те са нейното истинско съвременно олицетворение.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 176 Next »
 
RSS Feed

















Google