id = "FBMainForm_1112145" action="/uk.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Union Jack New Entry  Search  

« Previous 1 of 177 Next »
 
Юнкер обещава "солена фактура" на Великобритания
by newswriter on 


Председателят на Европейската комисия каза, че Европа на различни скорости е факт

Веселин Желев

Председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер обеща днес Обединеното кралство да плати "солена фактура"  за раздялата си с Европейския съюз.

"Британците трябва да спазват ангажиментите, в създаването на които сами са взели участие и следователно фактурата, да го кажем вулгарно, ще бъде ще бъде доста солена - каза Юнкер в изказване пред Камарата на депутатите в Белгия. - Британците трябва да изпълнят задълженията, на които свободно са се съгласили".

Правителството на британската министър-председателка Тереза Мей се очаква да подаде другия месец официална молба Обединеното кралство да излезе от ЕС. От този ден нататък според договора на ЕС то и 28-те ще имат две години да преговарят за условията на развода.

Юнкер не цитира числа, но европейски представители пожелали анонимност изчисляват цената на напускането между 55 милиарда и 60 милиарда евро за сметка на Обединеното кралство. Това е текущият му дял му от финансовите задължения, които ЕС колективно е поел. Британската икономика е втората по големина в ЕС и представлява близо 15 на сто от неговия БВП.

Юнкер потвърди, че само договарянето на условията за раздялата ще отнеме две години. Установяванета на "архитектурата на бъдещите отношения" между ЕС и Обединеното кралство отделно "ще отнеме години", след като веднъж има споразумение за прекратяване на члевството, посочи той.

Председателят на Комисията призова към конструктивно и приятелско отвошение към британците:

"Европа дължи много на Обединеното кралство. Без Чърчил нямаше да сме тук", каза Юнкер, отдавайки почит на идеите на легендарния британски премиер, чиито идеи след Втората световна война са в основата на днешна обединена Европа.

"Но не бива е да сме наивни", добави той.

По думите му британците ще трябва да разберат, че останалите в Европа искат да развиват интеграцията си и че ако Обединеното кралство иска достъп да единния им пазар, трябва да приеме и четирите му свободи, включително свободата на движение на работна сила.

Ограничаването на трудовата миграция беше главен мотив на привържениците на "Брекзит".

В речта си Юнкер се солидаризира с идеята за Европа на различни скорости, за която скоро се изказа и белгийският премиер Шарл Мишел.

Председателят на Комисията заяви, че не приема държави-членки да не изпълняват решения на ЕС и напомни за механизма на засиленото сътрудничество, който позволява на желаещи страни най-малко девет страни да задълбочават интеграцията си, там, където останалите не желаят да го правят.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Брексит, но наопаки
by newswriter on 


Ако британците гласуваха днес за европейското бъдеще на страната си, близо 49% щяха да подкрепят напускането на ЕС, а 51% биха избрали "Оставаме".

Това показват резултатите от обхватно социологическо изследване, поръчано от медийната група "Мирър".

Точният резултат е 51.2% на 48.8% в полза на членството в ЕС.

Това са първите признаци, че някои британците съжаляват, че са гласували за Брексит, коментира британският всекидневник.

Ако референдумът беше днес вместо през юни миналата година, решението би било обратното на онова, което кабинетът на Тереза Мей сега се мъчи да реализира на практика.

Изследването е проведено с помощта на "Гугъл" сред над 44 000 читатели на уебсайтовете на "Мирър".

13.5% от онези, които са поискали Брексит с гласовете си на референдума, сега биха гласували за оставане на Обединеното кралство в Евросъюза.

Обратно 9.3% от хората, които са гласували страната да си запази мястото в ЕС, сега щяха да подкрепят напускането.

Същевременно обаче проучването показва, че няма особен "апетит" за нов референдум по въпроса. 51.3% казват, че не желаят второ гласуване.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Елизабет Втора с нов юбилей
by newswriter on 


Великобритания отбелязва на 6 февруари 65 години от възкачването на кралица Елизабет Втора на престола, най-дълго управлявалия жив монарх.

Този "сапфирен" юбилей ще бъде отбелязан с 41 топовни салюта в парк в централната част на Лондон и от историческата крепост на брега на река Темза Тауър.

От Бъкингамския дворец обаче съобщиха, че най-дълго управлявалият монарх на Великобритания планира да прекара днешния ден далеч от светлините на прожекторите.

Тя ще е в имението си Сандрингъм Хаус в Норфък, където баща й Джордж Шести умира от рак на белия дроб на 56-годишна възраст на 6 февруари 1952 г.

Канцеларията на кралицата разпространи неин портрет от 2014 г. със сапфирни бижута, получени като подарък от крал Джордж Шести за сватбата й през 1947 г.

Елизабет Втора подобри през 2015 г. рекорда на кралица Виктория за най-дълго управлявал британски монарх.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Брексит и дилемата на затворника
by newswriter on 

Десислава Николова
Институт за пазарна икономика
Терминал 3

След речта на британския премиер Тереза Мей тази седмица стана ясно, че Великобритания поема твърд курс към напускането на Европейския съюз и единния пазар.

Това означава, че възможността за запазване на членството в единния пазар от типа на това, което имат Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн (без да са членки на ЕС), изобщо не се разглежда като вариант от Великобритания.

Според чл. 50 от Лисабонския договор първата стъпка за напускане на страна – членка на ЕС, е официална нотификация от нейна страна към Европейския съвет. От речта на Тереза Мей стана ясно, че Великобритания ще изпрати такава нотификация в началото на март тази година. След това започва да тече двегодишен срок, в който двете страни (Великобритания и Европейският съвет) трябва да постигнат и подпишат споразумение за напускане.

Ако не успеят, страната пак напуска, но без споразумение с ЕС. Както Тереза Мей подчерта в речта си, тя не изключва и този вариант – „никаква сделка е по-добра от лоша сделка”. Има и вариант преговорите да се удължат, но само ако всички членове на Европейския съвет гласуват единодушно за това (много малко вероятно).

Това означава, че до март 2019 година Великобритания по един или друг начин ще напусне ЕС. По този въпрос вече има относителна сигурност (доколкото нещо в бъдещето може да бъде сигурно). Големият въпрос е при какви условия ще се случи това напускане и дали в рамките на 2-годишния срок ще се подпише някакво споразумение между Обединеното кралство и ЕС.

И политическият, и икономическият интерес на Великобритания са в една посока, а именно – да сключи максимално бързо и максимално изгодно споразумение за свободна търговия с ЕС. Икономическият интерес на ЕС е аналогичен, тъй като свободната търговия е от полза и за двете страни, които се ангажират с нея.

Уловката обаче е в политическите съображения на ЕС, които в случая е по-вероятно да са водещи. В политически план интересът на съвета е да демонстрира, че напускането на която и да било страна от ЕС е трудно, скъпо и в крайна сметка води до неизгодна сделка.

Казусът на Великобритания е много вероятно да се използва като плашило, което да бъде размахвано в бъдеще пред лицето на всеки, който си помисли за напускането на ЕС. В противен случай Великобритания би могла да „повлече крак”, т.е. да даде пример за други страни, в които настроенията срещу членството в ЕС се споделят от голяма (и нарастваща) част от населението. Като например Гърция, Франция или дори Испания, в които неодобрението на ЕС сред гражданите традиционно превишава одобрението.

Ситуацията, в която попадна Великобритания, от една страна, и останалата част от ЕС, от друга, много напомня на т.нар. дилема на затворника от теорията на игрите в микроикономикса. Накратко, дилемата на затворника е следната. Двама престъпници са хванати от полицията и са затворени в отделни килии (без възможност да си предават съобщения).

 Полицията не разполага с достатъчно доказателства, за да ги вкара в затвора. Затова предлага на всеки от тях следната сделка: ако престъпник А „натопи” престъпник Б, то А ще бъде освободен, а Б ще бъде вкаран в затвора с максимална присъда (примерно 5 години затвор) и обратно. Ако и двамата си признаят, то присъдата ще е по-ниска, но ще се отнася и за двамата (примерно 2 години затвор). Ако никой не проговори, и двамата си тръгват свободни, защото няма доказателства.

Очевидно най-добрата стратегия и за двамата е да си сътрудничат, т.е. да мълчат. Но от страх, че другият ще го „изпее”, рационалното поведение и на двамата е да предадат другия. В крайна сметка изходът на играта е такъв, че и двамата се озовават в затвора за 2 години.

Дилемата на затворника всъщност илюстрира как преследването само на личния интерес от двете страни и липсата на сътрудничество всъщност води до неоптимален резултат. Ако си бяха сътрудничили, решението на играта би било оптимално и за двамата, а именно – никой не би влязъл в затвора.

Великобритания и Европейският съвет в момента са в ситуация, подобна на тази на двамата затворници. Икономическият интерес и на двете страни е да постигнат максимално обхватна сделка за свободна търговия – по възможност и в най-кратък срок, за да не се прахосва ненужно ресурс и от двете страни.

Да, обаче страхът на ЕС, че една много изгодна сделка ще отвори вратата и за други потенциални „напускащи”, най-вероятно ще накара съвета да бави и да усложнява преговорите. В крайна сметка е много възможно преговорите да приключат без сделка или с много ограничена сделка, която не би била в най-добрия икономически интерес и на двете страни.

Това би бил и субоптималният резултат от започващата „игра” между Великобритания и ЕС, който предсказва дилемата на затворника. Само след малко повече от 2 години ще знаем дали теорията за пореден път ще намери потвърждение в икономическата практика.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Кога ЕС ще спре да се сърди?
by newswriter on 


Великобритания ще напусне европейския вътрешен пазар и ще се стреми към ново споразумение с ЕС. Искаме или не, Брекзитът ще дойде. Крайно време е Брюксел да го приеме и да спре да се цупи. Коментар на Кристоф Хаселбах.

Голямото чакане свърши. Най-сетне британците и континенталните европейци придобиват по-ясна представа за начина, по който трябва да изглежда излизането на Великобритания от ЕС. А това определено е напредък! Дълго време мнозина се надяваха на какво ли, някои дори си правеха илюзии, че Брекзитът може да бъде отменен.

През последните месеци ставаше въпрос най-вече за това дали британците могат да останат в европейския вътрешен пазар. А отговорът на ЕС беше категорично "НЕ". Под мотото "Или всичко, или нищо!" още преди референдума председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отправи гневната заплаха, че "дезертьорите няма да бъдат приети с отворени обятия".

ЕС сам си вреди

И днес в много от брюкселските изявления се долавя злорадство: например когато става дума за падането на курса на лирата или просто за желанието Великобритания да бъде наказана. По този начин Брюксел вероятно иска да дисциплинира останалите 27 страни-членки. Но всъщност така засилва евроскептицизма и вреди сам на себе си в икономическо отношение. Най-вече германските износители би трябвало да имат интерес от достъп до британския пазар без търговски ограничения, защото този пазар е един от най-важните за тях. Всяка пета изнесена в чужбина германска кола например отива във Великобритания.

Сега британците се виждат принудени да търсят нови пътища и да предприемат офанзива. Те искат да напуснат вътрешния европейски пазар и да преговарят с ЕС за възможно най-тясно икономическо и търговско партньорство. Това стана ясно от речта на Тереза Мей. Впрочем, тя бе изпълнена с известна доза предизвикателство и гордост.

Великобритания не иска да отправя молби към Брюксел. Тя иска да се отвори към целия свят. А към това ѝ желание добре подхождат и намеренията на бъдещия американски президент Доналд Тръм за създаване на двустранно споразумение за свободна търговия с Лондон. Като се имат предвид огромните трудности, с които се сблъсква ЕС при преговорите за международни търговски договори, не е изключено и други трети страни като Китай и Бразилия да подпишат отделни споразумения с Великобритания.

Малцина британци искаха да се стигне дотук. Тези, които гласуваха за Брекзит, искаха преди всичко да контролират миграцията. И за разлика от разпространеното в Германия мнение, тук не става дума за досегашните, а за бъдещите граждани на ЕС.

Преди референдума често питаха бившия премиер Дейвид Камерън как смята да предотврати евентуалното установяване във Великобритяния на онези стотици хиляди мигранти, които през следващите години ще получат германско гражданство. Дейвид Камерън обаче нямаше готов отговор на този въпрос. А политиката на Ангела Меркел на неконтролирана миграция явно добави решаващите няколко процента, дали тласък в полза на решението за Брекзит.

За привлекателността на ЕС

Решението вече е взето. Въпреки това Берлин и Брюксел трябва да преосмислят поведението си. От предупреждението на Жан-Клод Юнкер за дезертьорите лъха леко недоумение за това как въобще може да му хрумне на някого да обърне гръб на прекрасния брюкселски свят.

Този свят не се съмняваше в себе си и в своята правота. Само че британското излизане поставя под въпрос целия досегашен ЕС. Всъщност това не е опасно, а по-скоро здравословно. Защото: европейската идея е един фантастичен проект, но тя не живее от натиск и наказания, а от собствената си привлекателност.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Шапки долу пред Джина Милър!
by newswriter on 


Една храбра жена стана мишена за поддръжниците на Брекзит. Британският Върховен съд разглежда жалбата на Джина Милър, която иска решението да се вземе с участието на парламента. И плаща висока цена за тази своя борба.
 

Коментар от Биргит Маас:

Джина Милър със сигурност е била наясно, че заради жалбата си пред Върховния съд ще се превърне в мишена за нападките на онези медии и политици във Великобритания, които от самото начало настояват за излизането на страната от ЕС. Но едва ли е очаквала, че ще стане обект и на смъртни заплахи. Че ще ѝ се наложи да премести офиса си на тайно място и да инвестира десетки хиляди лири за лична охрана.

Наскоро булевардният вестник „Сън” я окачестви като „чуждестранна милионерка” и илюстрира статията със снимка, на която произхождащата от Гвиана инвестиционна мениджърка изглежда особено тъмнокожа. С оглед на всичко това не е никак учудващо, че в понеделник Джина Милър се яви пред съда, сякаш беше тръгнала на война: заобиколена от телохранители, стиснала устни, без следа от усмивка към насъбралите се нейни привърженици.

Смъртни заплахи и озъбен расизъм

Милър принципно подкрепя ЕС, но не се обявява категорично против Брекзита. Тя държи единствено на това: в процеса по излизането на Великобритания от ЕС да се включи и парламентът. Тоест, да не се предоставя единствено на премиерката Тереза Мей и на нейния кабинет правото да задействат член 50 и така да стартират напускането на Евросъюза.

Привържениците на Брекзита се опасяват, че парламентът може да разводни решението за излизане. Или дори да го блокира. И затова настояват това решение да се вземе еднолично от правителството. Парадоксът в случая е следният: в кампанията преди референдума противниците на ЕС издигаха лозунга „Да си върнем контрола!”, тоест - да се възстанови властта на „най-забележителния парламент в света”. Британският. В момента Джина Милър иска тъкмо това: да бъде овластен британският парламент.

Заплахите, сексистките и расистките обиди, с които в момента я заливат, са показателни за настроенията в страната. След референдума през юни насилията срещу представители на малцинствата се увеличиха до такава степен, че правителството реши да подкрепи инициативата #BetterThanThat, чиято цел е да утвърди такива традиционни британски ценности като толерантността и свободата на словото.

Проевропейците си мълчат - от страх?

В същото това време привържениците на ЕС в британската политика са необичайно притихнали. Мнозина очевидно се страхуват от своите безскрупулни противници. Например от вестници като „Дейли Мейл”, който в нацистката традиция обяви за „врагове на народа” съдиите от Върховния съд, отсъдили на първа инстанция в полза на Джина Милър и нейните последователи.

Или пък от хора, които в Туитър призовават към саморазправа с депутатката от Консервативната партия Анна Собри, привърженичка на членството в ЕС. Според техния призив, Собри трябва да бъде „джококсирана”, тоест - да я сполети съдбата на убитата депутатка от Лейбъристката партия Джо Кокс, която също подкрепяше членството в ЕС.

Решението по иска на Джина Милър се очаква чак в началото на януари. Много вероятно е съдът да приеме нейната аргументация, защото през 1972 година британският парламент прие специален закон за присъединяването на страната към ЕС. По логиката на този закон решението за излизане също трябва да бъде взето с участието на парламента. А не само от правителството.

Едва ли нещо ще се промени

Какво следва от всичко това за Брекзита? Вероятно почти нищо. Тереза Мей е решила да приключи колкото е възможно по-бързо с тази процедура - независимо дали парламентът ще участва или не. И се придържа към собствения си график: в началото на идната година да бъде задействан член 50, след което започва обратното броене - Великобритания разполага с не повече от две години, за да уреди бъдещите си отношения с ЕС.

Повечето депутати в Долната камара на парламента, включително и част от онези, които подкрепят членството в ЕС, едва ли ще се обявят против волята на избирателите, които дадоха гласа си за Брекзита. "Та нали искам да бъда преизбрана?" - както се изрази една депутатка от Лейбъристката партия, която иначе, в частен разговор, е горещ привърженик на ЕС.

„Храбра жена”, каза един колега по адрес на Джина Милър. Да, както на нея, така и на другите привърженици на ЕС занапред ще им трябва много храброст. Защото ако Върховният съд се произнесе в нейна полза, публичните нападки ще станат навярно още по-яростни.

Тъй че: шапки долу пред Джина Милър!

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Колко ли ще им излезе Брекзитът?
by newswriter on 


Докога ли британският външен министър Борис Джонсън ще си мисли, че Брекзитът е просто една забавна игра? Излизането от ЕС ще струва на Великобритания много повече от това, което Джонсън и сие обещаваха на избирателите.


GroЯbritannien Brexit-Proteste (REUTERS/T. Melville)


Излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз щяло да промени хода на британската история. Тази драматична прогноза идва не от друг, а от британския министър на финансите Филип Хамънд. Той изрече тези думи пред Долната камара на британския парламент.


Според него, не можем да знаем със сигурност какво точно очаква британците в дългосрочен план. Но във всеки случай прогнозите за следващите няколко години не са никак розови: слаб икономически ръст, нови кредити, голям бюджетен дефицит и растяща планина от дългове.


Ето, че на британските избиратели започнаха да им издават първите фактури за решението им да напуснат ЕС. От гледна точка на "историческото" значение на случващото се сега обаче, буди недоумение как някои от най-гръмогласните привърженици на Брекзита, и най-вече външният министър Борис Джонсън, все още си мислят, че всичко това е едва ли не просто една забавна игра с бъдещето на страната.


Всички те изглежда не искат да приемат, че излизането от ЕС ще струва на Великобритания много повече от това, което обявяваха те преди референдума. Освен това бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС съвсем няма да отговарят на желанието на играча Джонсън.


Референдумът си е референдум - това никой не го оспорва. Но за "историята" все пак са нужни сериозни хора.

 

*Заглавието е на редакцията

 

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ


Hide Comments     Permalink     Add Comment

Принц Хари нападна британските медии
by newswriter on 


Кенсингтънският дворец направи рядко остро изявление срещу "расистките и сексистки нападки" и граничещия с тормоз интерес на медиите към новата приятелка на принц Хари, американската актриса Меган Маркъл.

Според прессъобщението кралското семейство се безпокои за безопасността на Маркъл, след като пресата се е опитала да проникне в дома на майка й, съобщиха "Ройтерс" и БТА.

Това е първото официално потвърждение на връзката на кралската особа с 35-годишната американка, която от седмица ежедневно занимава таблоидите.

Хари и Уилям, чиято майка принцеса Даяна загина в катастрофа, докато бягаше от папараци, по принцип се въздържат да коментират публикациите по свой адрес. Според Кенсингтън обаче този път определена граница е премината.

"Неговата приятелка Меган Маркъл бе подложена на вълна от обиди и тормоз. Някои от тях бяха доста публични - клевети на първите страници на национални издания, откровено сексистки и расистки нападки от тролове в социалните мрежи и коментари по форумите", се казва в съобщението.

Маркъл е позната в Щатите с участието си в сериала Suits. Тя е с 3 години по-голяма от принц Хари и от смесен бял и афроамерикански произход, което провокира приказки за поредното "табу", престъпено от кралското семейство.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Банки напускат Лондон още през 2017 г.
by newswriter on 


Водещи банки могат да се преместят от Великобритания в началото на 2017 г. на фона на нарастващите страхове от предстоящите преговори за Брексит, а по-малките банки правят планове за изтегляне от страната още преди Коледа, съобщи в. "Гардиън".

Това предупреждение отправи изпълнителният директор на Асоциацията на британските банкери Антъни Браун в своя статия. Той допълва, че общественият и политическият дебат относно Брекзита в момента води страната в погрешна посока.

"Много банки планират да започнат изнасянето до Коледа, а големите банки – в първото тримесечие на 2017 г.", отбелязва Браун. Според него "повечето международни банки са създали екипи, които проверяват необходимите условия за обслужване на клиентите им след преместването си, сроковете за извършване на операциите и най-добрият начин за изпълнението им".

Източник, близък до британския министър за Брексит Дейвид Дейвис, каза, че той и финансовият министър Филип Хамънд са се опитали миналата седмица да дадат отново гаранции, че ще направят всичко, за да съхранят статута на Лондонското сити при Брексита.

Но заявеното от правителството намерение да поеме контрол върху свободата на движение към Великобритания се възприема широко сред официалните длъжностни лица като удар върху какъвто и да е шанс за запазване на паспортните права на банките.

Сега британските банки се ползват от тези права, които им позволяват да предлагат безпрепятствено услугите си на компании и физически лица в целия ЕС, тъй като Великобритания е член на единния пазар.

В последно време европейски лидери, сред които и френският президент Франсоа Оланд предупредиха, че преговорите за Брексит ще бъдат трудни и че Великобритания ще трябва да плати цена за напускането си.

Труден Брексит би означавал, че Великобритания ще трябва да напусне както единния пазар, така и митническия съюз. Второто ще означава и потенциалното въвеждане отново на мита и ограничения върху британския внос и износ.

Твърди се, че "Голдман Сакс" например прави планове да прехвърли около 2 000 от служителите си от Лондон в конкурентен европейски град, ако Великобритания изгуби паспортите си права.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Лондон задейства член 50 до края на март догодина
by newswriter on 


Великобритания ще уведоми Европейския съюз до края на март 2017 г., че иска да напусне, съобщи пред Би Би Си премиерът Тереза Мей.

Това означава, че започва да тече двегодишен срок, в който трябва да приключат преговорите за това как страната ще се раздели с партньорите си.

Няколко водещи държави в ЕС, както и представители на Европейската комисия вече заявиха, че докато не приключи "разводът", няма да започнат преговорите за това какви ще са отношенията между Великобритания и съюза.

Пред "Сънди Таймс" Мей казва, че ще подготви закон за отмяна на ангажиментите на страната към европейското законодателство, както и интегрирането му в британското.

Според нея това ще стане в тронното слово на кралица Елизабет II при откриване на новата сесия на парламента, което през последните години тя произнася пред двете камари в края на май.

С приемането на този закон ще бъде отменен Законът за европейските общности (European Communities Act) от 1972 г. и ще се прекрати върховенството на европейското законодателство над британското.

Правителството обаче обещава да запази в британските закони онези елементи от правилата и законите на ЕС, които отговарят на интереса на страната и да се раздели с ненужното.

Отмяната на Закона за европейските общности няма да стане веднага, а ще влезе в сила, когато страната напусне ЕС.

В интервюто за "Сънди Таймс" Мей казва, че приемането на този закон ще отбележи "първата фаза от превръщането на Великобритания отново в суверенна и независима държава".

"Ще върна властта и авторитета на изборните институции в нашата страна", допълва тя.

Запитана дали предпочита контрола над имигрантите пред достъпа на британския бизнес до безмитна търговия с ЕС, Мей каза, че иска да бъде постигната "подходящата сделка".

Тя даде да се разбере, че за постигане на изгодна сделка няма да разкрива картите си и да прави "непрекъснати коментари", в които да показва как вървят преговорите и с какви позиции участва в тях.

"Искам подходяща сделка за търговия със стоки и услуги. В момента изслушваме бизнеса във Великобритания, изслушваме различни сектори, за да открием кое е най-важното за тях."

Hide Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 177 Next »
 
RSS Feed

















Google