id = "FBMainForm_1112145" action="/uk.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Union Jack New Entry  Search  

« Previous 1 of 177 Next »
 
След "Брекзит" иде "Малка Англия"
by newswriter on 


Шотландия и Северна Ирландия може да се отцепят от Обединеното кралство
 
Аластър Слоун
"Ал Джазира"

Клуб Z

Съюзът, който свързва заедно четирите страни в рамките на Обединеното кралство, никога не е бил изложен на по-голям риск.

Това, което никой от английската политическа и медийна класа изглежда не е осъзнал, е колко зле ще тръгне Англия, ако Шотландия, което е повече от вероятно, и Северна Ирландия, което е правдоподобно, обаче не е сигурно, се отцепят.

Това ще бъде краят на Англия - доминиращата сила на Великобритания, когато терминът "Малката Англия" наистина стане самостоятелна. Преди почти две години и половина шотландският електорат реши да не напуска Обединеното кралство. На тях им беше казано от юнионистки активисти, че ако те гласуват за напускането на Великобритания, те ще загубят членството си в Европейския съюз.

В онзи момент това най-вероятно беше вярно. Нямаше стимул за взимащите решения в Европа да позволяват присъединяване на Шотландия, не на последно място, защото това щеше окуражи каталунската независимост от Испания, и следователно Испания най-малко - може би Белгия също - щеше да наложи вето за членството на Шотландия.

Сега обстоятелствата са се променили. Великобритания е гласувала за "Брекзит", но Шотландия не го направи, само 38 на сто от шотландците гласуваха за излизане от ЕС. За разлика от тях 53 на сто от избирателите в Англия гласуваха за напускане. Както Брюксел заключи от резултата европейският проект изглежда по-нестабилен от всякога. Какъв по-добър начин да укрепи репутацията си имат европейските лидери, освен да кажат: "Е, Англия - ти гласува за напускане, желаем ти късмет. Шотландия, добре дошла на купона."

Разговорът за втори шотландски референдум е навсякъде и английските министри и служители сега спокойно информират пресата, че гласуване за шотландската независимост е "неизбежно". Лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин каза, че ще бъде "много добре", ако се проведе такъв вот. Лидерът на Шотландската националистическа партия и първи министър на Шотландия Никола Стърджън вече каза, че референдумът е "много вероятен". Дали движението за независимост все пак ще спечели?

Преобладаващите приказки сред бърборещите класи на Лондон е не; но те не са прави. Те основават своите доводи в голяма степен на срива в цените на петрола, една промишленост, на която първоначално се базираше случая с шотландската независимост.

Подкрепящите "Брекзит" шотландци първоначално изглеждаха така, сякаш те ще гласуват в полза на съюза отново на втори референдум, но с приближаването на преговорите, подкрепата за независимостта започва да пълзи нагоре. Разбира се, да, цената на петрола е паднала, и разбира се, това означава, че представените планове за независима Шотландия изглеждат по-малко убедителни в новия свят на евтиния петрол. Но това лесно може да се промени, ако независима Шотландия има достъп до Митническия съюз, а Англия - не.

Английските производители, които в действителност извлякоха много по-малко ползи от срутването на паунда, отколкото се очакваше, се нуждаят от достъп до единния европейски пазар. Преместването към независима Шотландия, която е в близост и услужливо говори на същия език, ще бъде лесен избор. За съжаление, за всеки завод, който се премести отвъд границата, това ще е една фабрика по-малко и по-малко работни места, останали в Англия.

А какво по отношение на Северна Ирландия? Случаят за тяхната независимост - или присъединяване към Ирландия, известен като републиканство - ясно се усеща от обществеността. Внезапният и забележителен възход на Шин Фейн на последните избори - изрично републиканската партия - е може би доказателства за това.

За първи път партии, които искат Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство, вече не разполагат с ефективно мнозинство в парламента. Дори ако Северна Ирландия не получи пълна независимост в резултат на историческите напрежения, същите тези исторически напрежения могат да дадат на Северна Ирландия това, че да получи много добра сделка от страна на ЕС след "Брекзит".

Това може да бъде под формата на митнически проверки на място, което не се различава от договорености между Норвегия и Швеция, или пък може да бъде така, че на Северна Ирландия се дава специален достъп до митническия съюз, с какъвто Англия няма да се ползва.

Другият вариант, по-малко вероятен, но не неправдоподобен, е, че "Брекзит" изважда Северна Ирландия изцяло от Великобритания. Ако стане така, няма съмнение, някои от същите тези производители, които възнамеряват да се придвижат към Шотландия, да не говорим за финансови посредници, може алтернативно да прескочат през Ирландско море.

Говори се, че вече повече от 100 големи финансови посредници са направили запитвания към ирландските регулатори за подобен ход. Така или иначе, недвусмислено във Великобритания, както е в момента, далеч по-добър достъп до най-големия блок за свободна търговия в света ще бъде ползван от Северна Ирландия, отколкото от нейните английски колеги.

Това, което е забележително, е колко малко интерес показват ориентираните към Лондон медии към непосредственото разпадане на страната ни, да не говорим, че Англия е изправена пред продължително икономическо предизвикателство в сравнение с нейните национални братя и сестри.

Налице са някои изключения. Адам Бълтън, известен коментатор и журналист, отбеляза след шокиращото повишаване на тежестта в северноирландските избори на прорепубликанската и настояваща за оставане партия Шин Фейн, че "почти пълното отсъствие на публикации в базираните в Лондон "национални" вестници за изборите в Северна Ирландия показва, че столицата едва ли е наясно какво се случва от другата страна на Ирландско море", прогнозирайки, че" неспокойният Ълстър може да победи шотландците за изхода".

Все по-надменният нов премиер Тереза Мей също изглежда разсеяна.

"Политиката не е игра", присмя се тя, когато посети Шотландия за националната конференция на собствената си партия в началото на март, все едно на една страна, която отбеляза най-високата избирателна активност в британската избирателна история след всеобщи избори, на последния референдум за независимост, трябва да й се напомня това.

Тя смъмри Шотландската национална партия за искането й за нов референдум, обвинявайки ги в дребнава предизборна кампания. Лейбъристката партия също беше като попарена, изпращайки нейния кмет на Лондон на север, за да обвини шотландското движение за независимост, което е изключително в подкрепа на миграцията, че играе същата политика на разделение като Доналд Тръмп.

Разединението е необикновено, но разбираемо, след като прецените как малка Англия все повече гледа на себе си като на сама, дори в ущърб на другите страни в Обединеното кралство. Бедата ще дойде поради грубата им арогантност - Малка Англия може в крайна сметка да е големият губещ от "Брекзит".

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Парламентът не защити правата на граждани от ЕС
by newswriter on 


Британският парламент отхвърли поправките в закона за излизане на страната от ЕС, които предвиждаха защита на правата на гражданите на блока.

Долната палата на парламента одобри законопроекта, даващ право на правителството да даде ход на процедурата по излизане на страната от Европейския съюз (ЕС).

Преди седмица долната камара на парламента одобри законодателството, но горната камара настоя за промени в него, включващи гаранция, че на гражданите на ЕС, които живеят във Великобритания, ще бъде позволено да останат, и искане за парламентарно гласуване по крайното споразумение за Брекзит. И двете поправки бяха отхвърлени в понеделник от Камарата на общините, след което Камарата на лордовете одобри законодателството без промени.

Това дава зелена светлина на премиера Тереза Мей да задейства член 50 от Лисабонския договор за започване на преговори за излизане от ЕС. Британският министър за Брекзит Дейвид Дейвис заяви, че кабинетът на Мей ще направи това до края на март.

В същото време министър-председателят на Великобритания планира да отхвърли искането на Шотландия за нов референдум за независимост на страната преди Брекзит.

Според премиерката моментът за това е напълно неприемлив. Би било безотговорно да се съгласим с това и няма да го направим, каза източник от британското правителство, цитиран от "Таймс".

Втори анонимен източник от обкръжението на Тереза Мей заяви, че тя е готова да даде допълнително мнение в близките седмици и да заяви, че подготовката на референдума за независимостта на Шотландия би подкопала преговорната позиция на Великобритания пред останалата част на ЕС.

Междувременно говорител на ЕК потвърди, че Шотландия ще трябва да кандидатства отново за членство в Европейския съюз, ако гласува на референдум за отделяне от Великобритания.

От своя страна най-голямата ирландска националистическа партия в Северна Ирландия – Шин Фейн, също обяви, че иска "възможно най-скоро" референдум за отделяне от Великобритания.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Испания: Ако Брексит прогони британците
by newswriter on 

Емилио Раполд, ДПА

С наближаване на Брекзит безпокойството е най-осезаемо по испанското крайбрежие Коста дел Сол, където живеят много британци.

Какво ще се случи на икономиката, ако един ден се наложи чужденците да си тръгнат?

Има поне две години дотогава, но Виолета Арагон Кореа вече е обзета от тревоги за имотния бизнес в Малага, когато Великобритания напусне Европейския съюз.

"Британците, които от най-дълго време са най-добрите ни чуждестранни клиенти, купуват все по-малко имоти в Испания след референдума", казва тя.

"Особено тук в Коста дел Сол истински усещаме последиците",

отбелязва Кореа, която е генерален секретар на Асоциацията на строителните предприемачи за провинция Малага.

Заедно с провинция Аликанте, Малага със своите 65 000 британци - от общо 300 000 в Испания - е най-големият в страната център на изселници от Великобритания.

И докато британците все повече се безпокоят за последиците от Брекзит - било то отслабване на лирата, медицинско лечение, пенсии или пък заетост - местните общности в западната част на Коста дел Сол също ясно усещат страданието.

"Отменят се и резервации за купуване на имоти",

допълва Арагон Кореа. Засега има конкретни данни само за Испания като цяло. Нотариалните актове и търговските регистри сочат, че британският дял от общите изкупувания на имоти от чужденци е спаднал от 24% през последното тримесечие на 2015 година до 16.4% през същия период на 2016 г.

В град Михас, който може да се похвали с най-голямата британска общност от 11 500 регистрирани души, кметът Хуан Карлос Малдонадо предупреди за "земетресение" след вота за Брексит. Първите трусове вече се усещат -

британците не само купуват по-малко имоти, но и все повече ги продават.

След миналогодишния референдум за Брексит британските продажби на къщи и апартаменти са скочили с 16.5%, отчита регионалната асоциация на мениджърите в имотния сектор.

"Политическата и икономическата несигурност тласка много британци към стъпка, която до неотдавна щеше да бъде напълно немислима - да продават апартаментите си в Малага", коментира ръководителят на браншовото сдружение Фернандо Пастор.

Към момента всичко изглежда без промяна. Около 20 градуса по Целзий, "гири" ("guiris") - както местните наричат туристите, изселниците и имигрантите от богатите северноевропейски страни - се

шляят по плажовете и посещават баровете и кафенетата.

Много табели са на английски: "Fish&Chips", "BBQ", "Pint of Beer 1.40". На витрината на банка Caja Sur в градчето Беналмадена надпис гласи "Pleased to meet YOU" (Приятно ни е да ви посрещнем).

Тревогите на местните търговци обаче бързо излизат на повърхността. Карло, собственик на бар на около 40 години, казва: "80% от клиентите ми са британци, Брексит плаши не само тях, или пък брокерите на недвижими имоти, или съдържателите на ресторанти. Плаши всички, но най-вече търговците, които се страхуват за бъдещето."

Такива опасения са разбираеми, както се има предвид как

в Коста дел Сол има десетки англоезични училища,

лекарски кабинети и адвокатски кантори, които се издържат от бизнес с "гири".

Вестник "Сур", който се списва на английски език в Малага и има тираж от 50 000, е най-големият англоезичен вестник на европейския континент. Целият местен бизнес, бил той пекарни, погребални агенции или банки, се рекламира и общува на английски.

"Тревожа се как това ще се отрази на местната икономика", казва Малдонадо, кметът на Михас. "Жилищният туризъм е един от най-големите източници на богатство в района", допълва той.

Досега традиционният туризъм в Испания не е усетил

някакви неблагоприятни ефекти. Дори и с обезценяване на лирата след Брексит, миналата година пътуващите британци са похарчили рекордните 16.25 млрд. евро в Испания. Това е с 13% повече спрямо 2015 година и е 21% от общите разходи на чуждестранни туристи в страната за миналата година.

Една британска зона обаче - анклавът Гибралтар - е особено притеснена за бъдещето. Неотдавна главният министър на Гибралтар Фабиан Пикардо посети Брюксел, за да се опита да издейства специална спогодба за британските си граждани.

"Ситуацията на Гибралтар е уникална", посочва той. "Границата, която и без това не е достатъчно пропусклива, така че хората да имат по-лесен достъп да работните си места, след Брексит пряко ще изложи на риск работата на 10 000 европейски граждани, които живеят в държава членка и работят в Гибралтар", уточнява Пикардо.

Междувременно Малдонадо и строителни предприемачи от Малага следват "План Б - лансират региона на международни изложения за туризъм и недвижими имоти по света. Арагон Кореа допълва, че сега най-вече скандинавците са на прицел като "заместител на британците" в бъдещето на района.

Превод: БТА

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Юнкер обещава "солена фактура" на Великобритания
by newswriter on 


Председателят на Европейската комисия каза, че Европа на различни скорости е факт

Веселин Желев

Председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер обеща днес Обединеното кралство да плати "солена фактура"  за раздялата си с Европейския съюз.

"Британците трябва да спазват ангажиментите, в създаването на които сами са взели участие и следователно фактурата, да го кажем вулгарно, ще бъде ще бъде доста солена - каза Юнкер в изказване пред Камарата на депутатите в Белгия. - Британците трябва да изпълнят задълженията, на които свободно са се съгласили".

Правителството на британската министър-председателка Тереза Мей се очаква да подаде другия месец официална молба Обединеното кралство да излезе от ЕС. От този ден нататък според договора на ЕС то и 28-те ще имат две години да преговарят за условията на развода.

Юнкер не цитира числа, но европейски представители пожелали анонимност изчисляват цената на напускането между 55 милиарда и 60 милиарда евро за сметка на Обединеното кралство. Това е текущият му дял му от финансовите задължения, които ЕС колективно е поел. Британската икономика е втората по големина в ЕС и представлява близо 15 на сто от неговия БВП.

Юнкер потвърди, че само договарянето на условията за раздялата ще отнеме две години. Установяванета на "архитектурата на бъдещите отношения" между ЕС и Обединеното кралство отделно "ще отнеме години", след като веднъж има споразумение за прекратяване на члевството, посочи той.

Председателят на Комисията призова към конструктивно и приятелско отвошение към британците:

"Европа дължи много на Обединеното кралство. Без Чърчил нямаше да сме тук", каза Юнкер, отдавайки почит на идеите на легендарния британски премиер, чиито идеи след Втората световна война са в основата на днешна обединена Европа.

"Но не бива е да сме наивни", добави той.

По думите му британците ще трябва да разберат, че останалите в Европа искат да развиват интеграцията си и че ако Обединеното кралство иска достъп да единния им пазар, трябва да приеме и четирите му свободи, включително свободата на движение на работна сила.

Ограничаването на трудовата миграция беше главен мотив на привържениците на "Брекзит".

В речта си Юнкер се солидаризира с идеята за Европа на различни скорости, за която скоро се изказа и белгийският премиер Шарл Мишел.

Председателят на Комисията заяви, че не приема държави-членки да не изпълняват решения на ЕС и напомни за механизма на засиленото сътрудничество, който позволява на желаещи страни най-малко девет страни да задълбочават интеграцията си, там, където останалите не желаят да го правят.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Брексит, но наопаки
by newswriter on 


Ако британците гласуваха днес за европейското бъдеще на страната си, близо 49% щяха да подкрепят напускането на ЕС, а 51% биха избрали "Оставаме".

Това показват резултатите от обхватно социологическо изследване, поръчано от медийната група "Мирър".

Точният резултат е 51.2% на 48.8% в полза на членството в ЕС.

Това са първите признаци, че някои британците съжаляват, че са гласували за Брексит, коментира британският всекидневник.

Ако референдумът беше днес вместо през юни миналата година, решението би било обратното на онова, което кабинетът на Тереза Мей сега се мъчи да реализира на практика.

Изследването е проведено с помощта на "Гугъл" сред над 44 000 читатели на уебсайтовете на "Мирър".

13.5% от онези, които са поискали Брексит с гласовете си на референдума, сега биха гласували за оставане на Обединеното кралство в Евросъюза.

Обратно 9.3% от хората, които са гласували страната да си запази мястото в ЕС, сега щяха да подкрепят напускането.

Същевременно обаче проучването показва, че няма особен "апетит" за нов референдум по въпроса. 51.3% казват, че не желаят второ гласуване.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Елизабет Втора с нов юбилей
by newswriter on 


Великобритания отбелязва на 6 февруари 65 години от възкачването на кралица Елизабет Втора на престола, най-дълго управлявалия жив монарх.

Този "сапфирен" юбилей ще бъде отбелязан с 41 топовни салюта в парк в централната част на Лондон и от историческата крепост на брега на река Темза Тауър.

От Бъкингамския дворец обаче съобщиха, че най-дълго управлявалият монарх на Великобритания планира да прекара днешния ден далеч от светлините на прожекторите.

Тя ще е в имението си Сандрингъм Хаус в Норфък, където баща й Джордж Шести умира от рак на белия дроб на 56-годишна възраст на 6 февруари 1952 г.

Канцеларията на кралицата разпространи неин портрет от 2014 г. със сапфирни бижута, получени като подарък от крал Джордж Шести за сватбата й през 1947 г.

Елизабет Втора подобри през 2015 г. рекорда на кралица Виктория за най-дълго управлявал британски монарх.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Брексит и дилемата на затворника
by newswriter on 

Десислава Николова
Институт за пазарна икономика
Терминал 3

След речта на британския премиер Тереза Мей тази седмица стана ясно, че Великобритания поема твърд курс към напускането на Европейския съюз и единния пазар.

Това означава, че възможността за запазване на членството в единния пазар от типа на това, което имат Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн (без да са членки на ЕС), изобщо не се разглежда като вариант от Великобритания.

Според чл. 50 от Лисабонския договор първата стъпка за напускане на страна – членка на ЕС, е официална нотификация от нейна страна към Европейския съвет. От речта на Тереза Мей стана ясно, че Великобритания ще изпрати такава нотификация в началото на март тази година. След това започва да тече двегодишен срок, в който двете страни (Великобритания и Европейският съвет) трябва да постигнат и подпишат споразумение за напускане.

Ако не успеят, страната пак напуска, но без споразумение с ЕС. Както Тереза Мей подчерта в речта си, тя не изключва и този вариант – „никаква сделка е по-добра от лоша сделка”. Има и вариант преговорите да се удължат, но само ако всички членове на Европейския съвет гласуват единодушно за това (много малко вероятно).

Това означава, че до март 2019 година Великобритания по един или друг начин ще напусне ЕС. По този въпрос вече има относителна сигурност (доколкото нещо в бъдещето може да бъде сигурно). Големият въпрос е при какви условия ще се случи това напускане и дали в рамките на 2-годишния срок ще се подпише някакво споразумение между Обединеното кралство и ЕС.

И политическият, и икономическият интерес на Великобритания са в една посока, а именно – да сключи максимално бързо и максимално изгодно споразумение за свободна търговия с ЕС. Икономическият интерес на ЕС е аналогичен, тъй като свободната търговия е от полза и за двете страни, които се ангажират с нея.

Уловката обаче е в политическите съображения на ЕС, които в случая е по-вероятно да са водещи. В политически план интересът на съвета е да демонстрира, че напускането на която и да било страна от ЕС е трудно, скъпо и в крайна сметка води до неизгодна сделка.

Казусът на Великобритания е много вероятно да се използва като плашило, което да бъде размахвано в бъдеще пред лицето на всеки, който си помисли за напускането на ЕС. В противен случай Великобритания би могла да „повлече крак”, т.е. да даде пример за други страни, в които настроенията срещу членството в ЕС се споделят от голяма (и нарастваща) част от населението. Като например Гърция, Франция или дори Испания, в които неодобрението на ЕС сред гражданите традиционно превишава одобрението.

Ситуацията, в която попадна Великобритания, от една страна, и останалата част от ЕС, от друга, много напомня на т.нар. дилема на затворника от теорията на игрите в микроикономикса. Накратко, дилемата на затворника е следната. Двама престъпници са хванати от полицията и са затворени в отделни килии (без възможност да си предават съобщения).

 Полицията не разполага с достатъчно доказателства, за да ги вкара в затвора. Затова предлага на всеки от тях следната сделка: ако престъпник А „натопи” престъпник Б, то А ще бъде освободен, а Б ще бъде вкаран в затвора с максимална присъда (примерно 5 години затвор) и обратно. Ако и двамата си признаят, то присъдата ще е по-ниска, но ще се отнася и за двамата (примерно 2 години затвор). Ако никой не проговори, и двамата си тръгват свободни, защото няма доказателства.

Очевидно най-добрата стратегия и за двамата е да си сътрудничат, т.е. да мълчат. Но от страх, че другият ще го „изпее”, рационалното поведение и на двамата е да предадат другия. В крайна сметка изходът на играта е такъв, че и двамата се озовават в затвора за 2 години.

Дилемата на затворника всъщност илюстрира как преследването само на личния интерес от двете страни и липсата на сътрудничество всъщност води до неоптимален резултат. Ако си бяха сътрудничили, решението на играта би било оптимално и за двамата, а именно – никой не би влязъл в затвора.

Великобритания и Европейският съвет в момента са в ситуация, подобна на тази на двамата затворници. Икономическият интерес и на двете страни е да постигнат максимално обхватна сделка за свободна търговия – по възможност и в най-кратък срок, за да не се прахосва ненужно ресурс и от двете страни.

Да, обаче страхът на ЕС, че една много изгодна сделка ще отвори вратата и за други потенциални „напускащи”, най-вероятно ще накара съвета да бави и да усложнява преговорите. В крайна сметка е много възможно преговорите да приключат без сделка или с много ограничена сделка, която не би била в най-добрия икономически интерес и на двете страни.

Това би бил и субоптималният резултат от започващата „игра” между Великобритания и ЕС, който предсказва дилемата на затворника. Само след малко повече от 2 години ще знаем дали теорията за пореден път ще намери потвърждение в икономическата практика.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Кога ЕС ще спре да се сърди?
by newswriter on 


Великобритания ще напусне европейския вътрешен пазар и ще се стреми към ново споразумение с ЕС. Искаме или не, Брекзитът ще дойде. Крайно време е Брюксел да го приеме и да спре да се цупи. Коментар на Кристоф Хаселбах.

Голямото чакане свърши. Най-сетне британците и континенталните европейци придобиват по-ясна представа за начина, по който трябва да изглежда излизането на Великобритания от ЕС. А това определено е напредък! Дълго време мнозина се надяваха на какво ли, някои дори си правеха илюзии, че Брекзитът може да бъде отменен.

През последните месеци ставаше въпрос най-вече за това дали британците могат да останат в европейския вътрешен пазар. А отговорът на ЕС беше категорично "НЕ". Под мотото "Или всичко, или нищо!" още преди референдума председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отправи гневната заплаха, че "дезертьорите няма да бъдат приети с отворени обятия".

ЕС сам си вреди

И днес в много от брюкселските изявления се долавя злорадство: например когато става дума за падането на курса на лирата или просто за желанието Великобритания да бъде наказана. По този начин Брюксел вероятно иска да дисциплинира останалите 27 страни-членки. Но всъщност така засилва евроскептицизма и вреди сам на себе си в икономическо отношение. Най-вече германските износители би трябвало да имат интерес от достъп до британския пазар без търговски ограничения, защото този пазар е един от най-важните за тях. Всяка пета изнесена в чужбина германска кола например отива във Великобритания.

Сега британците се виждат принудени да търсят нови пътища и да предприемат офанзива. Те искат да напуснат вътрешния европейски пазар и да преговарят с ЕС за възможно най-тясно икономическо и търговско партньорство. Това стана ясно от речта на Тереза Мей. Впрочем, тя бе изпълнена с известна доза предизвикателство и гордост.

Великобритания не иска да отправя молби към Брюксел. Тя иска да се отвори към целия свят. А към това ѝ желание добре подхождат и намеренията на бъдещия американски президент Доналд Тръм за създаване на двустранно споразумение за свободна търговия с Лондон. Като се имат предвид огромните трудности, с които се сблъсква ЕС при преговорите за международни търговски договори, не е изключено и други трети страни като Китай и Бразилия да подпишат отделни споразумения с Великобритания.

Малцина британци искаха да се стигне дотук. Тези, които гласуваха за Брекзит, искаха преди всичко да контролират миграцията. И за разлика от разпространеното в Германия мнение, тук не става дума за досегашните, а за бъдещите граждани на ЕС.

Преди референдума често питаха бившия премиер Дейвид Камерън как смята да предотврати евентуалното установяване във Великобритяния на онези стотици хиляди мигранти, които през следващите години ще получат германско гражданство. Дейвид Камерън обаче нямаше готов отговор на този въпрос. А политиката на Ангела Меркел на неконтролирана миграция явно добави решаващите няколко процента, дали тласък в полза на решението за Брекзит.

За привлекателността на ЕС

Решението вече е взето. Въпреки това Берлин и Брюксел трябва да преосмислят поведението си. От предупреждението на Жан-Клод Юнкер за дезертьорите лъха леко недоумение за това как въобще може да му хрумне на някого да обърне гръб на прекрасния брюкселски свят.

Този свят не се съмняваше в себе си и в своята правота. Само че британското излизане поставя под въпрос целия досегашен ЕС. Всъщност това не е опасно, а по-скоро здравословно. Защото: европейската идея е един фантастичен проект, но тя не живее от натиск и наказания, а от собствената си привлекателност.

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Шапки долу пред Джина Милър!
by newswriter on 


Една храбра жена стана мишена за поддръжниците на Брекзит. Британският Върховен съд разглежда жалбата на Джина Милър, която иска решението да се вземе с участието на парламента. И плаща висока цена за тази своя борба.
 

Коментар от Биргит Маас:

Джина Милър със сигурност е била наясно, че заради жалбата си пред Върховния съд ще се превърне в мишена за нападките на онези медии и политици във Великобритания, които от самото начало настояват за излизането на страната от ЕС. Но едва ли е очаквала, че ще стане обект и на смъртни заплахи. Че ще ѝ се наложи да премести офиса си на тайно място и да инвестира десетки хиляди лири за лична охрана.

Наскоро булевардният вестник „Сън” я окачестви като „чуждестранна милионерка” и илюстрира статията със снимка, на която произхождащата от Гвиана инвестиционна мениджърка изглежда особено тъмнокожа. С оглед на всичко това не е никак учудващо, че в понеделник Джина Милър се яви пред съда, сякаш беше тръгнала на война: заобиколена от телохранители, стиснала устни, без следа от усмивка към насъбралите се нейни привърженици.

Смъртни заплахи и озъбен расизъм

Милър принципно подкрепя ЕС, но не се обявява категорично против Брекзита. Тя държи единствено на това: в процеса по излизането на Великобритания от ЕС да се включи и парламентът. Тоест, да не се предоставя единствено на премиерката Тереза Мей и на нейния кабинет правото да задействат член 50 и така да стартират напускането на Евросъюза.

Привържениците на Брекзита се опасяват, че парламентът може да разводни решението за излизане. Или дори да го блокира. И затова настояват това решение да се вземе еднолично от правителството. Парадоксът в случая е следният: в кампанията преди референдума противниците на ЕС издигаха лозунга „Да си върнем контрола!”, тоест - да се възстанови властта на „най-забележителния парламент в света”. Британският. В момента Джина Милър иска тъкмо това: да бъде овластен британският парламент.

Заплахите, сексистките и расистките обиди, с които в момента я заливат, са показателни за настроенията в страната. След референдума през юни насилията срещу представители на малцинствата се увеличиха до такава степен, че правителството реши да подкрепи инициативата #BetterThanThat, чиято цел е да утвърди такива традиционни британски ценности като толерантността и свободата на словото.

Проевропейците си мълчат - от страх?

В същото това време привържениците на ЕС в британската политика са необичайно притихнали. Мнозина очевидно се страхуват от своите безскрупулни противници. Например от вестници като „Дейли Мейл”, който в нацистката традиция обяви за „врагове на народа” съдиите от Върховния съд, отсъдили на първа инстанция в полза на Джина Милър и нейните последователи.

Или пък от хора, които в Туитър призовават към саморазправа с депутатката от Консервативната партия Анна Собри, привърженичка на членството в ЕС. Според техния призив, Собри трябва да бъде „джококсирана”, тоест - да я сполети съдбата на убитата депутатка от Лейбъристката партия Джо Кокс, която също подкрепяше членството в ЕС.

Решението по иска на Джина Милър се очаква чак в началото на януари. Много вероятно е съдът да приеме нейната аргументация, защото през 1972 година британският парламент прие специален закон за присъединяването на страната към ЕС. По логиката на този закон решението за излизане също трябва да бъде взето с участието на парламента. А не само от правителството.

Едва ли нещо ще се промени

Какво следва от всичко това за Брекзита? Вероятно почти нищо. Тереза Мей е решила да приключи колкото е възможно по-бързо с тази процедура - независимо дали парламентът ще участва или не. И се придържа към собствения си график: в началото на идната година да бъде задействан член 50, след което започва обратното броене - Великобритания разполага с не повече от две години, за да уреди бъдещите си отношения с ЕС.

Повечето депутати в Долната камара на парламента, включително и част от онези, които подкрепят членството в ЕС, едва ли ще се обявят против волята на избирателите, които дадоха гласа си за Брекзита. "Та нали искам да бъда преизбрана?" - както се изрази една депутатка от Лейбъристката партия, която иначе, в частен разговор, е горещ привърженик на ЕС.

„Храбра жена”, каза един колега по адрес на Джина Милър. Да, както на нея, така и на другите привърженици на ЕС занапред ще им трябва много храброст. Защото ако Върховният съд се произнесе в нейна полза, публичните нападки ще станат навярно още по-яростни.

Тъй че: шапки долу пред Джина Милър!

Hide Comments     Permalink     Add Comment

Колко ли ще им излезе Брекзитът?
by newswriter on 


Докога ли британският външен министър Борис Джонсън ще си мисли, че Брекзитът е просто една забавна игра? Излизането от ЕС ще струва на Великобритания много повече от това, което Джонсън и сие обещаваха на избирателите.


GroЯbritannien Brexit-Proteste (REUTERS/T. Melville)


Излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз щяло да промени хода на британската история. Тази драматична прогноза идва не от друг, а от британския министър на финансите Филип Хамънд. Той изрече тези думи пред Долната камара на британския парламент.


Според него, не можем да знаем със сигурност какво точно очаква британците в дългосрочен план. Но във всеки случай прогнозите за следващите няколко години не са никак розови: слаб икономически ръст, нови кредити, голям бюджетен дефицит и растяща планина от дългове.


Ето, че на британските избиратели започнаха да им издават първите фактури за решението им да напуснат ЕС. От гледна точка на "историческото" значение на случващото се сега обаче, буди недоумение как някои от най-гръмогласните привърженици на Брекзита, и най-вече външният министър Борис Джонсън, все още си мислят, че всичко това е едва ли не просто една забавна игра с бъдещето на страната.


Всички те изглежда не искат да приемат, че излизането от ЕС ще струва на Великобритания много повече от това, което обявяваха те преди референдума. Освен това бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС съвсем няма да отговарят на желанието на играча Джонсън.


Референдумът си е референдум - това никой не го оспорва. Но за "историята" все пак са нужни сериозни хора.

 

*Заглавието е на редакцията

 

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ


Hide Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 177 Next »
 
RSS Feed

















Google